Решение № 162 от 19.12.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 281/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. К. от гр. П..., чрез пълномощника му мл.адв. Д. К., ВТАК, против решение № 137/03.09.2024 г., постановено по гр.д. № 31/2024 г. по описа на PC – П.... С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от Д. Д. К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Търговище иск ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. К. НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Търговище сумата 314.02 лв. (триста и четиринадесет лева и 02 ст.), начислена по фактура № 2005409399/02.08.2023г., за периода 13.06.2023г.-28.07.2023г.; Д. Д. К. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация”ООД сумата 314.02 лв., представляваща консумирана и незаплатена вода по фактура № 2005409399/02.08.2023 г. за отчетния период 13.06.2023 г.- 28.07.2023 г. за имот, находящ се в гр.П..., ул.“С... №..., с титуляр Д. К., абонатен-партиден № 1258/120; както и разноски в производството в размер 200.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Недоволен от така постановеното решение, въззивникът го обжалва с оплаквания, че същото е необосновано, грубо нарушава принципите на законност и пренебрегва напълно правата на потребителите, установени както в българското, така и в европейското законодателство, по подробно изложени доводи и съображения в жалбата, очертаващи позицията на жалбоподателя в заключение, че: Решението е опорочено от сериозни материалноправни, процесуални и логически грешки. Липсата на индивидуален договор и неправилното приложение на общите условия водят до неправилни изводи относно наличието на облигационно правоотношение между страните. Годността на водомера не е доказана съгласно изискванията на закона. Пренебрегването на ключови възражения и доказателства създава основания за отмяна на решението и налага приемане на ново, което да е съобразено с приложимата законова рамка. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от него отрицателен установителен иск, да бъде отхвърлен насрещния осъдителен иск и му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски. В постъпилия в срока и по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор насрещната страна „В и К“ ООД, гр. Търговище счита жалбата за изцяло неоснователна по подробно изложени доводи и съображения и моли решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение. Страните не са направили доказателствени искания. По редовността и допустимостта на въззивната жалба, въззивният съд се е произнесъл с определение, постановено по реда и на осн.чл. 267 от ГПК.. В с.з. процесуалният представител на въззивника поддръжа въззивната жалба, процесуалният представител на ответника – депозирания отговор. И двете страни претендират разноски. Разгледана по същество жалбата е допустима, но неоснователна. Решението е валидно и допустимо. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на исковата сума от 314.02 лв. е обоснован с твърденията на ищеца Д. К., че от 01.01.2019г. ответникът е започнал да предоставя ВиК услуги на потребителите на територията на община П..., в т.ч. и на него, като на 23.07.2019 г. ответникът демонтирал собствения на ищеца водомер Акуариус С за периодична проверка, след което го присвоил, а мотираният от негови служители друг водомер: Водомер тип ВКЕСВ 5 МСБ, крилчат, едноструен за студена вода до 40°С с мокър стрелкови брояч; производител Беласица АД, Петрич, с индивидуален № 062175, е негодно за измерване средство. Ищецът твърди още, че по показанията от този водомер е издадена фактура № 2005409399 от 02.08.2023 г., за потребена услуга за периода от 13.06.2023г. до 28.07.2023г., на стойност 314.02 лв. Тъй като този водомер, произведен отдавна, бил морално, технически и законово остарял, а от 19.01.2012 г. бил загубил качеството си на годно за измерване средство (по съображения, че бил монтиран над 7 години след като този тип водомери били загубили статуса си на одобрен тип за измерване) и не покрива изискванията на Наредбата по чл. 28 ЗИ; а освен това и поради обстотялството, че не били спазени изискванията за обозначаване на клас на точност, знак за одобрен тип, номер на сертифициращия орган, номер на сертификата, ищецът счита, че след като това невалидно средство, неспособно да измерва точно, е било използвано, за да бъде издадена оспорената от него фактура, то отчетените 66 куб.м. се явяват недоказани, обуславящо предявяването на отрицателния установителен иск. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Търговище, е депозирал писмен отговор с възражения за неоснователност на исковата претенция, оспорвайки описаните в исковата молба (ИМ) обстоятелства, като неотговарящи на действителното положение между страните: Възразява, че е монтиран годен за употреба водомер (метрологично проверен от оправомощена за проверка на водомери фирма), съответно не е морално, технически и законово остарял, не е загубил качеството си на измервателно средство и покрива нормативни изисквания. Възразява и срещу твърдението в ИМ на ищеца, че били присвоили водомер Акуариус С, тъй като същият не е бил собственост на ищеца, с твърденията, че на 24.01.2013г., представител на „Водоснабдяване - Дунав" ЕООД – гр. Разград е предоставил на потребителя оборотен водомер Акуариус №016004 – собственост на дружеството. На 23.07.2019г. представител на „ВиК” ООД Търговище демонтирал този същия водомер Акуариус № 016004 поради изтекла метрологична проверка (на всеки 5 години) и монтирал редовен, тариран, пломбиран водомер: Беласица с № 062175, с пломба на входящия холендър № 0035910, с извършена метрологична проверка от ЕТ „Хидро конт Милена Стоянова", оправомощен за проверка на водомери със заповед на Председателя на ДАМТН, проверен метрологично на 10.06.2019 г., маркиран със знак за извършена проверка, поради което отговаря на изискуемите разпоредби на Закона за измерванията. Излага твърдения, че по молба на ищеца годността на водомера и правилното му отчитане било констатирано и след извършена проверка от служители на дружеството през 2023 г., а по сигнал в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) годността на водомера и правилното му отчитане било констатирано при извършена надзорна проверка от екип на РО МН СИБ. Всичко това обосновавало, че водомерът отчита правилно, както и че били дължими фактурираните суми. Предявеният от ответника „ВиК“ ООД насрещен осъдителен иск за сумата 314.02 лв. е обоснован с твърденията, че ищецът по първоначалния иск Д. К. не е изпълнил свои задължения към “ВиК“ ООД гр.Търговище, за заплащане на сумата от 314.02 лв. – неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. П..., ул. „С... 27, чийто титуляр е Д. Д. К. с абонатен-партиден № 1258/120, за което задължение е издадена фактура № 2005409399/02.08.2023г. за отчетен период на доставената питейна вода – от 13.06.2023г. до 28.07.2023г., като вземането било станало изискуемо на 02.09.2023 г., на осн.чл. 33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ - гр.Търговище, съгласно който заплащането на дължимите суми за ползваните ВиК услуги е в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. „ВиК“ ООД твърди, че вземането произтича от сключен договор под общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите между “Водоснабдяване и Канализация” ООД, гр.Търговище, в качеството на В и К оператор и длъжника, като потребител, по силата на чл. 8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът по този иск – Д. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложените от него съображения в исковата му молба, а именно, че монтираният водомер бил негодно измервателно средство, не бил преминал проверка и предвид характеристиките му било невъзможно да премине успешно метрологична проверка, както и че не е бил в употреба към 10.06.2019 г. Оспорва представения КП №98/07.03.2024г., като счита, че същият доказва, че управителят на дружеството твърдял, че жена му била проверила процесния водомер. Излага съображения, че Българският институт по метрология (БИМ) имал утвърдена Методика за проверка на водомери за студена вода от одобрен тип, съгласно която резултатите от проверката следва да бъдат вписани в протокол по образец, какъвто протокол по делото няма приложен. Възразява, че процесният водомер не би могъл да премине още първата от трите части на проверката - административното изследване. Твърди, че между страните няма сключен индивидуален договор; възразява, че ОУ не били приемани, нито подписани от него, така както изисквал Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което счита, че претендираното от ищеца право не е възниквало и претенцията му се явява неоснователна. Излага и доводи, че в случая не е изпълнена хипотезата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г., тъй като процесният водомер не разполага с устройство за безжично отчитане по електронен път (дистанционен водомер), нито пък самоотчитане (чрез интернет платформа), а отчитането ставало на място в шахтата на водопроводното отклонение., а липсата на подписа на потребителя в предоставения от ищеца карнет отлага изискуемостта на евентуално вземане, респ. фактурирането му. От анализа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, като и приета СТЕ, въззивът приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото, че Д. Д. К. е титуляр на открита партида с абонатен-партиден № 1258120, за водоснабден имот, находящ се в гр.П..., ул.”Симеон Велики № 27; както и че от 2019 г. доставчик на ВиК услуги за територията на Община П..., е „Водоснабдяване и канализация“ООД гр.Търговище (тъй като Община П... е част от обособената територия на „Асоциацияпо ВиК – Търговище“ - по реда на чл. 198а, чл. 198б, т. 2 и сл. от Закона за водите), а преди това – доставчик е било „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград. Не е спорно и обстоятелствто, че до издаване на процесната фактура от 02.08.23 г. ищецът е заплащал предоставените му ВиК услуги. Видно от приложената фактура № 2005409399/02.08.2023 г. (л.9 от гр.д. № 31/24г. на РСП), за отчетен период 13.06.2023г. - 28.07.2023г., за аб.№ 1258120, са отчетени 66 куб.м., като стойността за предоставените услуги - вода, канал и пречистване е в размер на 314.82лв., с вкл.ДДС. Същото се установява и от приложената справка за консумация, за аб. № 1258120, отнасяща се за отчетен период 23.10.2019г. до 19.01.2024г. Поради несъгласие с плащането на сумата по тази ф-ра, по молба на ищеца до ВиК Търговище вх. № 389/10.08.23 г. (л. 36) с искане за предприемане на действия от страна на дружеството за подмяна на водомера, проверка на същия и сторниране на издадената фактура, е извършена проверка от представители на ответника в присъствието на ищеца, за резултатите от която проверка е съставен КП от 17.08.23 г. (л. 11), подписан и от ищеца – удостоверяващ извършен редовен отчет на показанията на водомер с № 062175, показание на водомера 465куб.м, пломба на вх.холендър 0035910. В отговор на молбата и след извършената на 17.08.2023 г. проверка, ответникът е изпратил писмо до ищеца изх.№ 389/24.08.2023г. (л. 37), с което го уведомява, че водомерът е бил сменен заради изтекла метрологична проверка; че същият правилно е отчитал, както и че няма основание издадената фактура да бъде сторнирана. В подкрепа на така изложеното, от страна на „ВиК“ ООД са представени и приети по делото: Констативен протокол № 98/07.03.2024г., съставен от „Хидроконтрол“ ООД - Пловдив, относно метрологична годност на водомер, Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН; копие от Протокол за проверка № 151/2019 г. - стр. 5 от 8, номер по ред в таблицата - 13 на ЕТ „Хидро-Конт- Милена Стоянова“ гр.Пловдив. Във връзка с възраженията си относно годността на водомера, ищецът е отправил молба/сигнал вх. № 80-02-10/22.01.2024 г. до Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), по който сигнал, след извършена извънредна проверка на 30.01.2024 г. в обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта, в двор на къща, намиращ се в гр.П..., ул. „С... 27 за спазване задълженията на „ВиК“ ООД Търговище по чл. 44 Закона за измерванията (ЗИ), е съставен ФИШ ЗА НАДЗОРНА ПРОВЕРКА, подписан от двамата инспектори, св. Иванова и от ищеца (л.151), отразяващ резултатите от нея (л. 144, л. 149-151). При проверката, с участието и на представител на ответника (предвид указанията на ДАМТН в ел.писмо до ответника – л. 38, както и показанията на св.Иванова в о.с.з пред РС- П... от 21.05.24г.) е установено, че на обекта, за клиент с абонатен № 1258120 е монтиран водомер крилчат, едноструен за вода до 40°C, с мокър стрелкови брояч тип ВКЕСВ 5 МСБ, произведен от „Беласица" АД-Петрич, идентиф. № 062175, със съответни метрологични характеристики. Водомерът бил вписан под № 1950 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, в който е посочен и срок на валидност на издадено удостоверение – до 18.01.2012 г. ( л.12). Съгласно чл. 30, ал.5 от ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип, какъвто бил случая на ищеца. От проверката било установено, че водомерът е технически изправен и се използва по предназначение; преминал е изискуемата последваща проверка за средство за измерване в употреба със срок на валидност до края на м.декември 2024г. Наличен е метрологичен знак, удостоверяващ извършения контрол – оловна пломба, поставена на определеното място, чиято функция е да ограничи достъпа до регулиращото му устройство, с цел предпазване от евентуална намеса и манипулация. Крайното заключение на ДАМТН е, че при извършената надзорна проверка не са констатирани нарушения на Закона за измерванията. През м. април 2024 г. след сигнал на инкасатора (отчитащ водомерите в района на ищеца) за установени проблеми, свързани с теч от гривната на водомера в обекта на ищеца, ответникът разпоредил проверка, извършена на 18.04.2024 г. от двама техници, в присъствието на св. Иванова и на ищеца, за резултатите от която е съставен ДВУСТРАНЕН ПРОТОКОЛ № 093803/18.04.2024 г. на осн. 38, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., подписан от представителя на ВиК-С.С. и от ищеца, удостоверяващ, че на посочената дата, поради констатиран „теч от гривна“ е демонтиран водомер № 062175, тип Беласица, с пок.526 куб.м, и е монтиран нов водомер (съгл.чл. 34, ал.1 от Наредба 4), посоочен № на вх. холендър (л. 165). Установява се от показанията на св. Иванова, че демонтираният водомер е запечат от свидетелката пред ищеца, в картонена кутия, върху която с тиксо бил залепен бял лист, написана датата на запечатване, свидетелката и ищеца изписали своите имена и положили подпис, а кутията – запечатана с няколко пломби (протокол от осз от 21.05.2024 г.) В изпълнение на определение № 265/30.05.2024 г. и на протоколно определение № 134/25.06.2024 г., по искане от ответника с писмо изх.№ 672/25.06.24 г., ведно със Заявление за метрологична експертиза на средство за измерване ( л.161 – 166) водомерът е изпратен до БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна. Видно от приложения към писмо изх. № 019/02.08.2024 г. (вх. № 2654/05.08.2024г. на РС-П...) КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ от метрологична експертиза на водомер № 016-09-Вд/08.07.2024 г. (л. 178- 180), при извършената проверка на 08.07.2024 г. е установено, че проверяваният водомер Беласица, №062175, е негоден и технически неизправен, защото има теч между гривната и стъклото на същия и по тази причина не може да бъде проверен правилно ли отчита употребеното количество вода. От този протокол се установява, че водомерът съответства с протокола от демонтаж от 18.04.2024г., като показанията са същите. Установено е отсъствие на механични дефекти на корпуса на водомера. Има необходимите означения на табелата на водомера, както и има знак от метрологична проверка и пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на водомера. Техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било добро. Фактите относно предходно монтиране и демонтираните на водомер/и в обекта на абонатен № 1258120 на ищеца, установени от приобщените писмени доказателства по делото, са: Видно от Протокол № 70/24.01.2013 г. и Протокол № 13330/25.01.2013 г., и двата издадени от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград (л. 31) на абоната/потребител на адрес гр. П..., ул. С.Велики 27, местоположение ВВ „ШАХТА“, е демонтиран водомер за студена вода, марка Беласица, фабр.№ 24651 и е монтиран оборотен водомер модел Акуариус, фабр.№ 016004. Видно от представения от ищеца към ИМ и приложен по делото ДВУСТРАНЕН ПРОТОКОЛ № 067648 от 23.07.2019 г. (л. 10, както и л.32) представител на „ВиК“ ООД гр.Търговище, в присъствието на титуляра Д. Д. К., на посочения по-горе адрес, са демонтирали водомер № 016004, тип Акуариус 5 и са монтирали редовен, тариран, пломбиран водомер Беласица № 062175, с пломба на вх.холендър № 0035910 (процесния). За извършена проверка на водомер Беласица № 062175 е съставен Протокол № 151/2019 г. на ЕТ“Хидро-Конт-Милена Стоянова“ Лаборатория за проверка (представен в заверено копие от ЕТ по делото на 16.05.24г. -л.100-101 и отново представен от ЕТ на 23.07.24 г. – л.173-174), оправомощена за проверка на водомери със заповед № А-О- 1/29.01.2016г. на Председателя на ДАМТН. При извършената проверка от подписалия протокола Св.Топалов е установено съответствие с нормативните изисквания относно годността на водомера като СИ (стр. 5 от 8, номер по ред 13), предвид поставения знак „–„ във всяка колона и отразената легенда в „Забележка“, последен ред от протокола. Представеният от ответника Констативен протокол № 98/07.03.2024 г. от „Хидроконтрол“ гр. Пловдив (л. 33) е констатация относно резултатите, съгласно съдържанието на Протокол № 151/2019 г. и удостоверява, че въпросният водомер е „проверен метрологично“ на 10.06.2019 г., „след извършен ремонт“. От разпита на св. Иванова (служител при ответника) се установява, че във връзка с възраженията на ищеца относно процесната фактура и годността на водомера в процесния имот, е посетила имота четири пъти – 1.В деня на първата проверка за установяване правилно ли е отчетено показанието на водомера, за което е съставила КП (бел.съда- КП от 17.08.23г.), подписан от нея и ищеца, връчен му на същата дата, с констатация, приета от ответника („Отчетох показание на водомера, с което г-н К. тогава се съгласи“), че това е показанието на водомера, „което е отчел и инкасатора няколко дни преди това“; 2.Следващото посещение било „малко след това“ (св. Иванова): „за да разясним на г-н К. как точно се извършва проверката и че ВиК Търговище няма съмнение относно точността на водомера и според нас той е изряден и отчита правилно показанието“; 3.През м.януари (2024г.), след получено по имейл писмо от ДАМТН и 4.През м. април (2024г.), което било „по повод сигнал от инкасатора, който минава ежемесечно и отчита показанията на водомера, тъй като имало приблеми свързани с теч от гривната на водомера“ (за което посещение е съставен посочения по-горе в мотивите на настоящото решение двустранен протокол № 093803/18.04.2024 г. л. 165 от делото на РС-П...). Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката, при приложение на разпоредбатана чл. 172 от ГПК, тъй като, макар същата да е служител при ответното дружество, показанията й са изцяло непосредствени, последователни и логични, и се покрепят от представените и приети по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така възприетата фактическа обстановка, при проверката по реда на чл. 269 от ГПК от правна страна въззивът изцяло споделя правните изводи, съображения и доводи, изложени в решението на РС – П..., поради което и на осн.чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доколкото въззивът е втора първа инстанция по разглеждане на спора, за пълнота на изложението и в отговор на изложените в жалбата възражения и оплаквания, съгл. чл. 269, изр. 2 от ГПК, съдът намира следното: Пред районния съд са предявени: отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на претендираното от ответника „ВиК“ ООД, гр. Търговище вземане за сумата 314.02 лв., начислена по фактура № 2005409399/02.08.2023 г., за периода 13.06.2023г.-28.07.2023 г. и насрещен осъдителен иск, предявен от „ВиК“ ООД срещу Д. Д. К., за заплащане на същата тази сумата от 314, 02 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за доставена, отведена и пречистена вода, което вземане е начислено по фактура № 2005409399/02.08.2023г. за отчетния период 13.06.2023г.-28.07.2023г., за имот находящ се в гр.П..., ул.“С... №27, с титуляр Д. К., абонатен-партиден № 1258/120. С оглед предявените искове, твърденията и възраженията на страните по тях, предмет на установяване в процеса са: основанието и размера на вземането; наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги; че „ВиК“ Търговище е изправна страна, предоставила на ответника за визираният период ВиК услуги-вида и размера им, че представените ВиК услуги са отчетени от годно средство за техническо измерване – обстоятелства, чието установяване е в доказателствена тежест на „ВиК-Търговище“, а в тежест на ищеца по първоначалния иск, съответно- ответник по осъдителния насрещен иск е установяване на обстоятелствата и фактите, от които черпи възраженията си, респ. че е заплатил ползваните от него ВиК услуги за визирания период, в какъвто смисъл е и разпределена доказателствената тежест в процеса от първоинстанция съд. Два са основните въпроса, относими към спора: Налице ли е валидно облигационно отношение, обвързващо страните, т.е. дали Д. Д. К. е потребител на ВиК услуги. Неоснователно е твърдението/възражението на ищеца, както в исковата молба, така и в жалбата (доразвито с позоваване на Директиви на ЕС) за неспазване както на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и транспонираните в чл. 147а ЗЗП Директива 93/13/ЕИО и Директива 2011/83/ЕС, изискващи ясно съгласие и информираност на потребителя за условията на услугата, за даване на изрично съгласие, преди да бъде обвързан с договор при общи условия, предвид и обстоятелството, че разпоредбата на чл.11 от ЗРВКУ е приета през 2005 г. (преди влизане на България в ЕС); липсата на изрично съгласие от негова страна и непредоставянето на информация в настоящия случай обуславят липсата на облигационно правоотношение между страните. На първо място следва се отчете безспорното по делото обстоятелство/установен факт, че до м.08.2023 г. въпросът относно наличието на облигационни отношения между страните относно предоставяните и потребени от ищеца ВиК услуги не е поставян, както по времето, когато районът на община П... е бил обслужван от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр. Разград, така и след това – от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Търговище, като потребените от ищеца ВиК услуги са били регулярно заплащани. Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за водите (ЗВ), Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), приет през 2005 г., с последни изм/доп. ДВбр. 77/18.09.2018г., в сила от 01.01.2019г.; Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (последно изм. и доп. бр.70/03.09.2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., доколкото същите не са сключвали индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, за което обстоятелство няма спор. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услугите на потребителите; като ВиК операторите, съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ/ чл. 8, ал.2 и 3 от Наредба 4, публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8, ал. 1 (Изм. ДВ бр.63/2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) „Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган“. Изрично, с разпоредбата на чл. 11, ал. 8 от ЗРВКУ, съответно чл. 8, ал. 4 от Наредба 4/2004 г. на ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, КОИТО НЕ СА СЪГЛАСНИ с общите условия е предоставено ПРАВО, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия, като предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По делото не се твърди ищецът да е упражнил това си право. По преценка на оператора присъединяването към водоснабдителните и канализационните системи на потребителите по чл. 3, ал. 2, т. 2 (за стопански и обществени нужди) може да се извършва при условия, различни от общите условия, въз основа на договор за предоставяне на услугите ВиК (чл. 8, ал. 6 от Наредба 4). Такъв обаче не е настоящият случай, доколкото водата се предоставя за питейни нужди т.е. не е необходимо да се сключва индивидуален договор. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба 4/2004 г.(в редакцията й съгл.изм.ДВ, бр.70/2019 г., в сила от 4.10.2019 г.) „Новите потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи“ (предишна редакция до 04.10.19г.: „сключват предварителен писмен договор). Настоящият случай не е такъв, доколкото ищецът не е „нов потребител“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба 4/2004 г.). Предвид гореизложеното относно установената законодателна уредба и приложимите правни норми, както и представените по делото доказателства, съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги; ищецът е абонат на ответното дружество, има открита партида под № 1258120 и е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ. Неоснователно е и оплакването на въззивника, че е нарушена разпоредбата на чл. 147а от ЗЗП, както и че не са съобразени разпоредбите на европейското право, доколкото от една страна, макар и първоначално приети и обнародване преди 2007 г., съответно ЗРВКУ през 2005 г. и Наредба 4/2004г., предвид измененията им в относимите редакции 2019 г., разпоредбите им са синхронизирани с европейското законодателство, в т.ч. и конкретно цитираните Директиви на ЕС, от друга – сочените нормативни актове уреждат изрично начина на сключване на договорите за ВиК услуги, в т.ч. от потребители физически лица, както и възможността за защита на техните права/осъществяване на правото им на несъгласие с общите условия, по реда и на осн.чл. 11, ал.8 от ЗРВКУ, съответно чл. 8, ал. 4 от Наредба 4/2004 г. По втория спорен по делото въпрос: Относно годността на средството за измерване- водомер. Контролът на средствата за измерване (СИ) е уреден в Закона за измерванията (ЗИ). На осн.чл. 28 от ЗИ, с ПМС № 239/24.10.2003 г., обн.ДВ, бр.98/07.11.2003г. е приета Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК). Съгласно § 7 от ПЗР от ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях. Първоинстанционният съд подробно е изложил и цитирал приложимите и относими към настоящия случай норми както от Закона за измерванията, така и от подзаконовия нормативен акт, приет съгласно ЗИ – цитираната НСИПМК, поради което и не е необходимо същите да бъдат преповтаряни от въззива. По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че от 23.07.2019 г. до 18.04.2024г., в имота, находящ се в гр.П..., ул.“С... №27, аб. №1258120, отчитането на потребеното количество вода се осъществявало чрез средство за измерване водомер Беласица, № 062175, монтиран в обекта на 23.07.2019 г. Установява се от събраните доказателства, че от монтажа му до м.април 2024 г. НЕ Е КОНСТАТИРАН проблем относно техническата годност на това СИ – смяната на този водомер, извършена на 18.04.24 г.( 8 месеца след процесната фактура от 02.08.23г. за отчетените ВиК услуги за период 13.06.28.07.2023 г.) се е наложила поради констатирана от инкасатора и впоследствие при извършената на 18.04.24 г. проверка от служители на ответника, увреда на гривната на този водомер, удостоверено по надлежния ред в съставения ДВУСТРАНЕН ПРОТОКОЛ № 093803/18.04.2024 г. на осн. 38, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., подписан от представителя на ВиК и от ищеца. Възражението на ищеца по първоначалния иск/ответник по насрещния – Д. К. за негодност на СИ – въпросния водомер Беласица № 062175, обосновано с липсата на периодични проверки, е неоснователно. Видно от доказателствата по делото, в това число и от извършената извънредна проверка от ДАМТН, е безспорно установено, че посоченият тип водомер е одобрен тип, съгласно УДОСТОВЕРЕНИЕ за одобряване на тип от 19.01.1996 г., в което е записано, че срокът на валидност на удостоверението е 18.01.2002г. (л.126, 127), Водомерът е вписан в ДЪРЖАВНИЯ РЕГИСТЪР на разрешените за използване в страната средства за измерване под № 1950, в който е посочен срока на валидност на издадено удостоверение до 18.01.2012г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобреният тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрени, какъвто е настоящия случай. Периодичността на проверката на посочения водомер е определена в т.7 от Заповед № А-616/11.09.18 г. на председателя на ДАМТН, издадена на осн.чл. 43, ал.4 от ЗИ – в случая 5 години. Това е констатирано и от надлежния и оторизиран компетентен орган - ДАМТН след извънредната проверка от 30.01.24 г. и издаден Фиш за надзорна проверка на лица, които използват СИ: водомерът е от одобрен тип, преминал е изискуемата последваща проверка за средство за измерване в употреба със срок на валидност до края на м. декември 2024 г.; наличен е метрологичен знак, удостоверяващ извършения контрол – оловна пломба, поставена на определеното място, чиято функция е да ограничи достъпа до регулиращото му устройство, с цел предпазване от евентуална намеса и манипулации. При извършената проверка не са констатирани нарушения на ЗИ. С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че процесният водомер Беласица, № 062175 е от одобрен тип и е годно техническо средство за измерване. Констатациите в резултатите от извършената по разпореждане на първонстанционния съд експертиза на 08.07.2024 г. от БИМ, ГД „МИУ“, РО-Варна, в КП от метрологична експертиза на водомер № 016-09-Вд/08.07.2024 г. – т.4.1 не опровергават горния извод, доколкото обект на експертизата е водомерът СЛЕД констатираното на 18.04.2024г. увреждане, вследствие на което е констатиран теч на вода между гривната и стъклото. Видно от констатациите в останалата част от КП от 08.07.2024 г.: водомерът има необходимите означения, има знак от метрологична проверка, както и пломби против неправомерен достъп. Действително към момента на тази проверка, водомерът ВЕЧЕ е негоден и технически неизправен, не защото не отговаря като СИ на някои от изискванията на закона, а заради повредата, поради която е демонтиран на 18.04.2024 г. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., отчетените данни от индивидуалните водомери на потребители се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Не е спорно в процеса, че отчитането към исковия период не е по електронен път, предвид типа водомер (видно и от снимковия материал - л. 39, 40, 41). Ответникът не е представил карнет, с подпис на абоната, (с отговора на ИМ е представил „Извлечение от електронен карнет“ за период 22.10.19г. – 16.11.23г.). Но е установено в процеса, от показанията на св. Иванова, че в деня на първата проверка (по молбата на ищеца от 10.08.23 г.), когато е посетила имота, по нареждане на управителя на ответното дружество, с цел установяване правилно ли е отчетено показанието на водомера, за която проверка е съставила КП от 17.08.23г., подписан от нея и ищеца, връчен му на същата дата, с констатация, приета от ответника („Отчетох показание на водомера, с което г-н К. тогава се съгласи“), че това е показанието на водомера, „което е отчел и инкасатора няколко дни преди това“. Предвид на това, съдът приема възражението на ищеца в тази насока (поддържано и в жалбата) за неоснователно. По отношение на проверките на СИ: Изрично е установено от ДАМТН (оторизиран и компетентен, съгласно ЗИ, орган) от извършената на 30.01.24 г. извънредна проверка (инициирана по молба/жалба на ищеца), че процесният водомер е годно техническо средство, с оглед и разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ. Вследствие на гореизложените доводи и съображения, предвид и събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено и доказано, че „ВиК“ ООД Търговище е предоставило на Д. К. услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект за исковия период и същият реално ги е ползвал през този период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадената фактура с отразеното в справката за консумация и КП от 17.08.2023г. количества услуги. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за подписване или изпращане на фактурата на абоната. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ абонатът дължи заплащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, в който срок потребителя има право и на възражение срещу определената дължима сума. В конкретния случай потребителят К. е упражнил това свое право, възразил е срещу издадената фактура, в срока по чл. 34, ал.2 от ОУ ответният ВиК оператор е извършил проверка, за която е съставен КП от 17.08.23 г. и е уведомил за това потребителя с писмо от 24.08.23 г. Във връзка с наведените възражения за негодност на водомера, потребителят се е възползвал и от правото си да подаде жалба/сигнал до ДАМТН, съгл.чл.58, ал.3 от ОУ, извършена е проверка на място на 30.01.24 г. установила, че водомерът съответства на нормативните изисквания, т.е. че е годно техническо средство, за което К. е бил надлежно уведомен от ДАМТН. Това обстоятелство е установено и в настоящия процес. Поради изпълнение задълженията на доставчика на ВиК услуги, за потребителя е възникнало задължението да заплати цената на процесната фактура (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Мотивиран от горното, въззивът намира, че предявеният отрицателен установителен иск от Д. К. е неоснователен, а осъдителният иск на ответното ВиК дружество – е основателен. Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено, в т.ч. и в частта за разноските, дължими на осн.чл. 78 от ГПК. По разноските за въззивната инстанция: Предвид неоснователността на в.жалба, искането на въззиваемата страна за репариране на сторените във въззивното производство разноски за юрк.възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 130.00лв., платимо от въззивника. Водим от горното, съдът