Решение № 272 от 9.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 40 от ЗДОИ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от С. А. Н. от гр. Варна срещу Решение № ДОИ25000301ВН_001ВН/05.11.2025 г. на Секретар на Община Варна, с което на осн. чл. 8, т. 1 от ЗДОИ е отказан достъп на жалбоподателя по заявление с рег. № ДОИ25000301ВН/27.10.2025г. Оспорва се становището на ответника, че информацията е по чл.8, т.1 ЗДОИ. Позовава се на липса на мотиви, както и че исканата информация касае обществен интерес. Моли се съдът да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно, да се върне преписката на Община Варна с указания да се произнесе и предостави исканата обществена информация по 7 точки в заявлението във формата поискан от заявителя. Претендират се разноски. Ответникът – Секретар на община Варна, с писмено становище оспорва жалбата. Твърди, че исканата информация касае производство по чл.8, ал.1 ЗДОИ- свързана е с административното обслужване на гражданите. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 27.10.2025г. С. А. Н. от гр. Варна подава заявление за достъп до обществена информация – рег. № ДОИ25000301ВН/27.10.2025г. за предоставяне на информация и копия на документи относно административния статут на конкретен поземлен имот (ПИ) - гора с [идентификатор], находящ се в гр.Варна, местност Манастирски рид, [улица], който според жалбоподателя е собственост на Л. В. и М. З., които оградили гората с оглед предстоящото й изсичане. Искането обхваща седем специфични точки, свързани с актове и процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са пряко свързани с правомощията на Община Варна: Наличие на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП). Наличие на допускане изработването на проект за изменение на ПУП. Наличие на одобрен ПУП (с искане за предоставяне на копие). Дали е съгласуван идейният инвестиционен проект, ако има такъв. Дали е съгласуван и одобрен технически или работен проект (с искане за предоставяне на копие). Дали е съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Наличие на издадено разрешение за строеж (с искане за предоставяне на копие). Жалбоподателят изрично е поискал информацията да му бъде предоставена в PDF формат на електронна поща: [електронна поща]. С Решение № ДОИ25000301ВН_001ВН/05.11.2025г. на Секретар на Община Варна, на осн. чл. 8, т. 1 от ЗДОИ е отказан достъп на жалбоподателя. Посочено е , че исканата информация, се предоставя от община Варна като административна услуга. С представената Заповед № 3620/07.11.22г. , издадена от Кмета на община Варна е оправомощен Секретаря на Община Варна да разглежда и се произнася с решения по заявления по ЗДОИ. Представена е и Заповед №ДС-1565/ 03.11.25г. , с което е определена Н. М. да изпълнява длъжност Секретар на Община Варна. При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването на акта по ел.път / съобщен е на 05.11.25г. / и от лице, имащо правен интерес от оспорването. Обжалваният акт е издаден от компетентен и оправомощен орган с оглед на представената заповед на Кмет на община Варна, поради което ответникът има качество на задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, като това не е спорен момент по делото. Спорът е относно характера на исканата информация – дали тя е обществена и ако е обществена дали е налице посоченото основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително дали е налице изключението на чл. 8, ал.1, т.1 от ЗДОИ. В ЗДОИ се регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация, като в чл. 2, ал. 1 на закона се дава легална дефиниция на понятието обществена информация - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. За информацията, която следва да се предоставя от задължените правни субекти по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, не следва да е предвиден друг специален ред за търсене, получаване и разпространяването й – чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл.5, ал.5 от ЗУТ, Кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. В случая следва да се отчете, че със ЗУТ се предвижда достъп до информация само за лица, които имат качеството на страна в съответното административно производство – това са лицата по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. За тях административните органи имат задължение да предоставят съответната информация, тъй като са участници в съответното административно производство по общия принцип на чл. 12, ал. 3 от АПК – ред. ДВ бр. 63 от 2025 г., предишна ал. 2. По делото не е ясно дали заявителят Н. е страна, вкл. и заинтересована страна в производството по ЗУТ - нито по смисъла на чл. 131 от закона, нито по чл. 149 от същия. Вероятно за жалбоподателя няма възможност да получи исканата информация по реда на АПК и ЗУТ освен по ЗДОИ. Исканата от Н. информация касае заявление за административния статут на конкретен поземлен имот (ПИ) - гора с [идентификатор], находящ се в гр.Варна, местност Манастирски рид, [улица], който според жалбоподателя е собственост на Л. В. и М. З., които оградили гората с оглед предстоящото й изсичане. Искането обхваща седем специфични точки, свързани с актове и процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са пряко свързани с правомощията на Община Варна: Наличие на разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП). Наличие на допускане изработването на проект за изменение на ПУП. Наличие на одобрен ПУП (с искане за предоставяне на копие). Дали е съгласуван идейният инвестиционен проект, ако има такъв. Дали е съгласуван и одобрен технически или работен проект (с искане за предоставяне на копие). Дали е съгласуван и одобрен инвестиционен проект. Наличие на издадено разрешение за строеж (с искане за предоставяне на копие). Страните спорят по факта, дали поисканата със заявлението информация е обществена по определенията в чл. 9, 10 и 11 от ЗДОИ - информация, създавана и съхранявана от органа и неговата администрация, която се съдържа в акт на орган от структурата на общинската администрация, по повод регламентирана дейност по издаване на разрешения за строеж. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ регламентира, че всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Легалното определение, дадено в чл. 11 от ЗДОИ, дефинира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Несъмнено, търсената информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с обществения живот в Република България. Според трайната съдебна практика понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /от лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица. Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 от ЗДОИ е характерът на исканата информация. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена. В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9 - чл. 11 от ЗДОИ. Предмет на заявление № ДОИ25000301ВН/27.10.2025г. е предоставяне на информация и копия на документи относно административния статут на конкретен поземлен имот (ПИ) - гора с [идентификатор], находящ се в гр.Варна, местност Манастирски рид, [улица]. Тази информация касае дейността на община Варна във връзка с одобрен подробен устройствен план, издадени инвестиционен проект и разрешение за строеж. Тя е обществена информация със служебен характер, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на задължения субект. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба на ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/; или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес /чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ/. В конкретния случай по отношение на заявление № ДОИ25000301ВН/27.10.2025г. надделяващият обществен интерес се презюмира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на районната администрация по осъществяване на правомощията й по реда на ЗУТ. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на общината пред обществото. Поради това същата, поради надделяващ обществен интерес, подлежи на предоставяне. Неправилно и немотивирано в случая административният орган счита, че търсената информация е административна услуга по чл.8, т.1 от ЗДОИ. Търсената информация от жалбоподателя по своето естество е такава, която се намира при ответника и е във връзка с провеждането пред него на съответното административно производство, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Единствено, ако на осн. чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - достъпът засяга интересите на трето лице и това лице изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, се постановява отказ, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. По делото обаче няма данни и твърдения да е отправено искане до трето лице и то да е отказало съгласие за предоставяне на информацията по реда на ЗДОИ. Освен, че определя търсената информация като адм.услуга, административният орган сочи, че така тя няма характеристика на "такава с надделяващ обществен интерес". Този извод не може да бъде споделен и следва да се посочи разпоредбата на пар. 1, т. 6 от ЗДОИ - "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 и чл. 3а. В настоящия случай жалбоподателя не сочи като цел разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, а цели повишаване на прозрачността и отчетността на органа. При преценка от органа, че за търсената информация следва да се иска съгласие от трето лице, то следва на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ да се поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението. В хипотезата, че исканата информация е обществена и служебна по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ евентуалното несъгласие на третото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за отказ, защото по силата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при изрично несъгласие от третото лице съответният орган следва да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице. Отказът на трето лице, касаещ достъпа до информация, следва да се прецени и с оглед наличието или отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая е наличен надделяващ обществен интерес, тъй като чрез предоставяне на информацията по процесното заявление се повишава прозрачността и отчетността на ответника. Ако не е съгласен с този извод ответникът е следвало да обори въведената със закона презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, като именно върху ответната страна е възложена доказателствената тежест, касаеща разпоредбата на пар. 1, т. 6 от ДР ЗДОИ, но в настоящия случай няма въведена обосновка и в тази посока. С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение за отказ е незаконосъобразен акт поради отсъствието на конкретни мотиви относно характера на търсената информация, вкл. относно липса на "надделяващ обществен интерес", и като постановен в противоречие с материалноправните норми – основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменен. След отмяна на оспореното решение, преписката следва да бъде върната на ответника, който да предостави достъп до исканата обществена информация при спазване разпоредбите на чл. 31 и чл. 37 от ЗДОИ и пар. 1, т. 6 от ДР ЗДОИ. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Заявено е искане за определяне на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, от Закона за адвокатурата за осъществената правна помощ и процесуално представителство от адвокат Пл.В., приложение следва да намери правилото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като се извърши преценка какъв размер се явява справедлив и обоснован, в контекста на легитимната цел по чл. 36, ал. 2 ЗА. Като обективен ориентир следва да се съобразяват и предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Същата, в чл. 8, ал. 3 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е 1000, 00 лв. Съдът в този състав, обаче като съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа / само едно проведено с.з./ и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, приема, че в полза на адв. П. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателя С. Н. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 250евро, платими от ответната страна. Мотивиран така, съдът