Решение № 125 от 8.4.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 521/2024 г.

Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на Р. И. П., от гр. С., чрез адв. К.Т., срещу община Ч., представлявана от кмета Б.Х., а последният от адв. Н.С., в която се твърди, че ищецът бил родом от град Ч., където и до днес поддържал и живеел в родния си дом.

Твърди се, че в град Ч. живеели неговите наследодатели, родственици и близки, от години покойници и погребани в гробищния парк на населеното място, в гроб на рода, в което гробно място се полагали тленните останки на неговите родственици. В това гробно място бил погребан и неговият баща И. Р. П., починал на 18.08.1999г., а преди това и Р. И. П., починал на 28.06.1944г., негов дядо, Ш. Р. П.а, починала на 01.10.1949г. негова баба и Р. Р. Т., починала на 07.11.1997г./ бездетна леля на ищеца/. Освен посочените близки и роднини, в същото гробно място били положени и тленните останки на В. Х. Т., починал през 1983г., съпруг на Р. Р. Т..

Твърди, че през месец май 2021г. узнал шокиращ за него факт, че в посоченото родово гробно място, в което били погребани неговите близки, било погребано трето лице, което не било от рода и нямало каквато и да е връзка със семейството и рода П.и.

Ищецът твърди, че това обстоятелство довело до негативни за него последици, притеснения, обида, включително и до силно влошаване на здравословното му състояние.

В Районен съд-Ч. било образувано гр. д. № 187/2021г., но въпросът за правото на гробоползване бил в отговорностите на община Ч., която била ответник по настоящия иск. Това становище се подкрепяло и трайно установената практика на ВКС.

Ищецът твърди, че депозирал две заявления до община Ч., отговорите от общината били идентични, писмо изх. № 94-00-2156/24.11.21г. и писмо изх. № 94-00-2180-001/30.10.24г., които признавали твърденията му.

Поддържа, че с оглед регламентираното в Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, в сила от 10.05.2011г., издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр.36 от 10.05.2011г., изм. и дол. ДВ. бр.97 от 10.12. 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 11.07.2023г., както и определение № 70/13.07.2018г. по гр. д. № 60А/2018г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, предоставянето на гробно място представлявало облигационно правоотношение тогава, когато съответната община била приела съответната наредба на общинския съвет. В случая такава и до днес не била приета, поради и което ищецът се позовава на определение № 50258 от 05.12.2022г. по ч.гр.д. № 3379/2022г., Іг.о на ВКС, по отношение на пасивната легитимация на община Ч..

Ищецът твърди, че гробищен парк Ч. бил публична общинска собственост, разположен в поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104, град Ч., община Ч., като според Наредба № 2/21.04.2011г., чл.4, ал. 1 и чл.12. ал.2 от Закона за общинската собственост, управлението на въпросния имот се възлагало на собствениците на гробищни паркове, в случая община Ч., която определяла местата, в които следвало да се извършва погребване или урнополагане.

Поддържа, че причинените неимуществени вреди били от бездействието на общината, свързано с неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците, както и от действието й - предоставяне на гробно място на трето лице.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124. ал.1 ГПК да признае за установено по отношение на ответника община Ч., че има право на гробоползване за вечни времена на гробно място 4 /четвърто/ от портала на гробищния парк вдясно, представляващо гробно място 1 /едно/ с площ от 2,88 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 в град Ч., община Ч., област С., представляващ публична общинска собственост /подолу за краткост „процесното гробно място“/, с предназначение гробищен парк, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000лв., неимуществени вреди, за периода м.май 2021г. до предявяване на иска - 19.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответната община Ч. е подала отговор в срок.

Според ответника, исковата молба била нередовна. От представените документи не ставало ясно каква била претенцията на ищеца. В петитума на исковата молба не се съдържала индивидуализация на претендираното вземане - липсвало посочване на основанието, на което се претендирала сумата от 100 000лв., периода, за който претендирало настъпването на вредата и обстоятелствата, на които се основавал искът. Не ставало ясно как се формирало исканото обезщетение, какви неимуществени вреди били причинени, в какво се изразявали те и кога били настъпили. В случай, че вредите се претендирали поради неподдържане на регистър на собствениците на гробни места, имена на покойници и предоставяне на гробно място на трето лице, от м. май 2021г. до момента, за ответника не ставало ясно какво се твърдяло в посочения период и какви вреди били причинени на ищеца. Не ставало ясно защо ищецът считал, че отговорна за настъпването на неимуществените вреди била община Ч..

Ответната община счита, че заявените искови претенции по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 45 ЗЗД били недопустими, като излага следните съображения за това:

На първо място, за общината не ставало ясно с кои свои действия и бездействия била оспорила правото на ищеца за гробоползване. Община Ч. не оспорвала правото на ищеца, напротив, многократно предлагала да обособи свободно гробно място за вечни времена. Общината не препятствала правото на ищеца да ползва или да се грижи за посоченото от него място, единствено била посочила, че за нови погребения в същото следвало да изтече осем годишният срок, посочен в чл. 25 от Наредба №2/21.04.2011г..

Наличието на правен интерес се преценявало конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следвало да докаже фактите, от които те произтичали. В случай, че за ищеца липсвал правен интерес, производството по делото следвало да се прекрати.

С исковата молба ищецът не обосновавал правния си интерес за водене на това производство, затова ответникът поддържа, че искът бил недопустим, поради липса на правен интерес.

Ответникът твърди, че не оспорвал правото на гробоползване на ищеца. Прилага разменената между страните кореспонденция. С жалба вх. № 94-00-1698/01.09.21г. ищецът поискал от ответника незабавно да премахне погребания през м. януари 2021г. С. А. от семейния гроб на фамилия П.и.

С писмо изх. № 94-00-1698-01/07.09.21г. на кмета на община Ч. на ищеца било отговорено, че според чл. 25, ал. 1 от Наредба №2/21.04.11г. за здравните изисквания към гробищните паркове /гробища/, изравянето на трупове или останките им за последващо използване на същото гробно място, се разрешавало най-малко след изтичането на 8 години от последното погребване. Кметът на община Ч. не бил овластен и не притежавал правомощия за извършване на действията, за които бил сезиран с жалбата от 01.09.21г., предвид на специалната хипотеза на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от посочената наредба.

По същия повод била проведена и лична среща на ищеца с кмета на община Ч., за която ищецът получил писмен отговор с писмо изх.№ 94-00- 1698-002/17.09.21г., с което кметът потвърдил дадения предходен отговор на жалбата, относно искането да се премахне погребаният С. А..

Ответникът твърди, че междувременно в деловодството на общината постъпила молба с вх. № 94-00-1871/30.09.2021г. от Н. А.а, ведно с приложена към нея нотариална покана от 27.09.2021г. от Р. П.. В молбата А.а посочвала, че съпругът й С. Г. А., починал през м. януари 2021г. и бил погребан в гроб, предоставен му за ползване от сина на погребания в него - В. - Х. Т., от гр. К., Гърция. Посочвала, че при погребването на съпруга й на гробното място имало поставена надгробна плоча на лицето В., без изписване на други починали в него, както и че съпругът й приживе поддържал именно този гроб, затова и когато починал, тя посочила същия за погребването му. Посочвала, че била получила нотариална покана, която прилагала, както и че от 20.08.2021г. на гробното място били започнати строителни дейности, а след извършена от нея проверка установила, че надгробната плоча на В. била премахната, а кръстът на съпруга й бил захвърлен, с името към почвата /надолу/. Посочвала в молбата, че била поставена нова плоча с имената на Р. Т., починала през 1997г. и И. П., починал през 1999г. В същата молба изразявала притесненията си, че г-н Р. П. можел да оскверни гроба и да изкопае тялото на съпруга й. Молбата до кмета била последният да вземел отношение и молела, да й се предостави преписката по жалбата на П. от септември месец 2021г.

С писмо с изх. № 94-00-1871-001/ 05.10.2021г., ведно с разписка за получаването му от 06.10.2021г., било отговорено на А.а, че предвид специалната хипотеза на чл. 26 от Наредба № 2/21.04.2011г., предвиждаща особен ред и предвид липсата на условията, посочени в чл. 25, ал.1 от същата наредба, се касаело за случай, в който била необходима намесата на прокурор и изпълнението на тези действия следвало да бъдат извършвани по реда и при условията на чл. 157 НПК. Кметът на община Ч. не бил овластен и не притежавал правомощия за извършване на действията, за които бил сезиран с жалба с вх. № 94-00-1698/01.09.2021г. на община Ч.. Било й изпратено копие по преписката по жалба на П..

Ответникът твърди, че му било известно обстоятелството, че на 10.12.21г. между Р.П. и Н.А.а било образувано гр.д. № 187/21г. на Районен съд - Ч.. С определение № 50258/05.12.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 3379/2022 г., I г.о., било оставено в сила определение № 375/02.08.2022г. по в. ч. гр. д. № 236/2022г. на Окръжен съд - С., в частта, с която било потвърдено определение № 71/17.06.2022г. по гр. д. № 187/2021г. на РС-Ч. в частта, с която било прекратено производството по делото по предявения от Н. А.а срещу Р.П. евентуален иск и в частта, в която било прекратено производството по същото дело, в частите му по предявените от Р.П. срещу Н.А.а насрещни искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че процесното гробно място № 1 намиращо се в оземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на град Ч., било фамилно гробно място на рода П.и и в частта, с която се искало да бъде осъдена ответницата Н.А.а да премести тленните останки на съпруга си С. А., починал на 01.01.2021г., от процесното гробно място, и била върната насрещната искова молба в тези си части.

На ответника било известно, че П. бил предявил иск срещу Н.А.а, с искане да бъде обезщетен за нанесените му от нея неимуществени вреди, по повод погребението на съпруга й в гроба считан за негов семеен гроб, с твърдения, че здравето му било увредено именно вследствие на нейните действия.

Твърди, че с искане с вх. № 94-00-1992/19.10.2021г. с приложено платежно нареждане от Н. А.а до кмета на община Ч., било поискано да закупи гробно място за съпруга си С. А..

С писмо с изх. № 94-00-1992-001/29.10.2021г. от община Ч., ведно с платежно нареждане и обратна разписка за връчването му, било отговорено на А.а, че за гробните места в гробищния парк не били отредени отделни УПИ, като гробищният парк не бил парцелиран. Отделни парцели за гробно място се отреждали при предварително заявяване на административна услуга съгласно чл.42 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в община Ч.. А.а била уведомена също, че своевременно искане от страна на наследници на лицето С. А., за определяне на гробно място, в което да бъде погребан, не били постъпвали в община Ч., и че това обстоятелство се потвърждавало от нейното изявление в писмо-искане от 19.10.2021г., че гробното място било определено от близките лица на починалия А., а не от община Ч.. Посочено било в писмото, че ако било поискано от община Ч. определяне на гробно място и след заплащане на съответната такса, община Ч. щяла да определи ново незаето гробно място за погребването на съпруга й. Предвид на изложените съображения, общината не приела заплатената такса в размер на 50 лева, за ползване на гробно място за С. Г. А. и сумата била върната на наредителя.

Ответникът твърди, че със заявление с вх.№ 94-00-2156/ 12.11.2021г. от Р.П. поискал учредяване на безсрочно право на гробоползване върху единично гробно място, отразено като обособено гробно място №1 в приложеното към заявлението геодезическо заснемане, изработено от Г. ЕООД, намиращо се в поземлен имот с идентификатор № 80371.242.3104 по ККР на гр. Ч. от 2006г., с площ 2,88 кв.м., при координатни точки, подробно посочени в координатния регистър на заснемането.

С писмо с изх.№ 94-002156-001/24.11.2021г. от кмета на община Ч. на заявителя било отговорено, че за гробните места в гробищния парк не били отредени отделни УПИ, като гробищният парк не бил парцелиран. Отделни парцели за гробно място се отреждали при предварително заявяване на административна услуга и заплащане на такса по чл.42 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в община Ч., като в случай, че П. искал от община Ч. определяне на гробно място, след заплащане на съответната такса, общината щяла да определи ново, незаето гробно място за погребване на починало лице.

По тези съображения не било удовлетворено искането му по заявлението за заплащане на такса за гробоползване върху единично гробно място, описано по-горе.

Твърди, че в същия смисъл била и последната молба-заявление с вх. № 94-00-2180/22.10.2024г. от Р. П., ведно с приложеното копие на геодезическо заснемане, на която с писмо с изх. № 94-00-2180-001/30.10.2024г. общината отговорила, че промени не били настъпили след дадения отговор с писмото от 24.11.2021г., както и че общината щяла да определи ново, незаето гробно място за погребване на починало лице, според отговора в писмото от 24.11.2021г.

От Н. А.а също последвало повторно уведомление от 09.08.2023г. Посочено било, че община Ч. неправилно й била върнала платената такса на 18.10.2021г. Това уведомление било оставено без разглеждане, предвид първоначалния подробен отговор.

Община Ч. твърди, че по никакъв начин не е оспорвала правото на ползване на процесното гробно място на ищеца, нито неговото право да изпълнява обреди и ритуали, съобразно религията си и да отдава почит на починалите си роднини, както и не била попречила да постави надгробна плоча с изписване на имена на лица, който той считал, че били погребани в процесното гробно място, независимо от обстоятелството, че не било възможно през две години да бъдат погребани в едно и също гробно място леля му Р. Т., починала през 1997г., и баща му И. П., починал през 1999г.

Ответникът потърсил информация от свещениците - председатели на двете църковни настоятелства в гр. Ч., относно налични църковни регистри на починалите лица, водени от храм „Успение на пресв. Богородица” и от храм „Св. А.ий” за 1999г., като в случай, че такива били налични, вписано ли било опело (от кой свещеник) и съответно погребение (в кое населено място) и на коя дата на И. Р. П., починал на 18.08.1999г.. Отговорите от църковните настоятелства били приложени към отговора на исковата молба и били в смисъл, че такива регистри били налични, но лицето не било вписано в регистрите на покойниците за 1999г.

Видно било и от представените удостоверения за наследници от ищеца, както към исковата молба, така и към заявленията до община Ч., че той не бил единствен наследник нито на Р. Т., починала през 1997г., нито на И. П., починал през 1999г., както и било видно, че не бил единствен наследник на лицето В., за което лице била поставена до месец август на 2021г. единствената надгробна плоча, удостоверяваща, че в този гроб било погребано това лице.

Община Ч. не била предприемала административни действия по спиране на строеж (гробооформяне) или други действия срещу ищеца, свързани с поставяне на надгробна плоча с имена на други лица, на процесното гробно място.

Това било така поради обстоятелството, че общината била длъжна да следи изпълнението на Наредба № 2/21.04.2011г., а чл. 10, ал.5 и ал.6 от същата позволявали гробът да се оформи с рамка, с паметна плоча, декорации и други елементи, без да се излиза извън установените за гробното място размери.

На следващо място общината сочи, че чл. 4 от Наредба № 2 /обн. ДВ, бр. 36 от 2011г., в сила от 10.05.2011г./ до изменението и допълнението му с ДВ, бр. 97 от 10.12.2019г. създавал задължение на общината, като собственик на гробищните паркове (гробищата) по ал.1, да определя местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане и по ал.2 да възложи на определени л и ц а (гробари) изкопаването и оформянето на гробни места, както и да контролира тяхната работа.

До влизане в сила на изменението с ДВ бр. 97 от 10.12.2019г. на чл. 4 от Наредба № 2/21.04.2011г., община Ч. нямала задължение да поддържа база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях, според разпоредбата на ал.4 на чл.4 от наредбата.

С приемане на Наредба № 2/21.04.2011г., била отменена Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойници, издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 92 от 20.11.1984г., изм., бр. 63 от 23.07.1993г., изм. и доп., бр. 59 от 14.06.2002г.; изм. с решение № 10655/26.11.2002г. на ВАС на РБ - бр. 113 от 3.12.2002г., в сила от 3.12.2002г., отм., бр. 36 от 10.05.2011г., която била действаща по време на посочените от ищеца погребения на неговите близки в процесното гробно място, т.е. в периода 1949г. до 1999г.. Затова същата не създавала задължение за собственика на гробищния парк за водене на регистър на имена или на дати на погребване на покойници в съответното гробно място.

След влизане в сила на изменението и допълнението на Наредба № 2/21.04.2011г., било възникнало такова задължение за база данни и то само за дата на погребения, а не и за имената на покойниците - чл. 4, ал. 4 от Наредба № 2 обнародвана в ДВ бр. 97/10.12.2019г.

Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ бр. 36/ 10.05.2011г., изменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от Министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ бр. 97/10.12.2019г., била обжалвана от Сдружение "Съюз на погребалните фирми в България“, като с Решение № 3081/9.03.2021г. на ВАС по адм.д. № 12420/2020г., 5-членен с-в, докладчик съдията Т. П., било потвърдено решение № 12071/29.09.2020г., постановено по адм. дело № 3970/2020г. на ВАС, първо отделение, тричленен състав, с което била отхвърлена жалбата, респективно Наредба № 2 обн. ДВ бр. 97/10.12.2019г., била влязла в сила на 09.03.2021г. - т.е. след погребване на С. А. в процесния гроб.

Предвид всичко изложено, ответната общината счита, че коректно изпълнявала задълженията си, като следяла за спазването на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г., който уреждал минималния срок, след изтичането на който било допустимо изравянето на трупове или тленни останки след извършване на погребение (8 години), както и частта от денонощието, през която такива действия можело да бъдат извършвани, за което кметът на общината издал изрични заповед № 325/17.08.2016г. и заповед № 444/25.10.2021г.

Ответникът твърди, че базата данни в деловодната система се попълвала своевременно, след влизане в сила на разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредбата, както се записвали получените от определените лица в заповедите данни за дати на погребенията или както било в случая, изявления на заинтересовани лица, и не се допускало погребение в гроб, преди изтичане на максималния срок, определен в наредбата.

Издаването на нормативни административни актове, които уреждали обществени отношения с местно значение по чл. 76, ал. 3 АПК, било възложено на общинските съвети, а не на кмета на община или на самата община. Относно реда и начина за приемане на нормативни актове чл. 80 АПК препращал към Закона за нормативните актове /ЗНА/. В случая специална наредба, уреждаща или създаваща специални правила извън Наредба № 2 на M3 не била налична в правния мир, и в този смисъл общината не била задължена да се съобразява с правила извън разпоредените от Наредба № 2/21.04.2011г..

При положение, че гробоползването не било вещно право, по смисъла на Закона за собствеността, а друг вид право и предвид липсата на специален ред, който уреждал кой от всички наследници на погребаното лице имало повече права спрямо останалите, да бъде определен за гробоползвател или грижовник, община Ч. събирала таксата по чл.42 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в Община Ч., приета с решение № 219/26.02.2021г. на Общински съвет - Ч., само за новоопределени гробни места, но не и за заети вече такива.

Правото на гробоползване на ищеца не било оспорено, но в случай, че общината съберяла такса за заетия през 2021г. гроб, от което и да е лице и възникнела необходимост това учредено право на гробоползване да бъде употребено от ползвателя, без да е изтекъл минималният срок от 8 години след погребението на последното положено в гроба лице, и би се стигнало до нарушаване на закона, предвид издадения от общината учредителен акт за ползване на зает гроб.

Предвид на всичко изложено, ответникът поддържа, че предявените установителен и осъдителен иск, били недопустими, а в случай, че се приемели за допустими, били неоснователни.

Според разпоредбите на отменения ЗТСУ, "гробищата" били обществени терени със специално предназначение, държавна собственост. С влизане в сила на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр. 77/1991г., в сила от 17.09.1991г., в собственост на общините преминавали общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване, в което били включени и терените за гробища. Според чл. 61, ал. 4, ал. 3, във вр. с§ 5, т. 73 от ДР на ЗУТ терените, определени като "гробищни паркове", били собственост на държавата и общините, и имали статут на публична собственост. Община Ч. била собственик на целия поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 по КККР на гр. Ч., представляващ Гробищен парк „Християнско гробище” в гр. Ч., който имот бил публична общинска собственост и поддържането и стопанисването му се осъществявало от общината.

Предоставянето на гробните места на физически лица се извършвало чрез ползване на стари гробни места или изкопаване на нови, на свободни площи, поради това, че местата не били парцелирани.

Процесният недвижим имот, описан в исковата молба като „гробно място 4 /четвърто/ от портала на гробищния парк вдясно, представляващо гробно място 1 /едно/ с площ от 2,88 кв.м., в поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 в град Ч., не можело да принадлежи на ищеца, та дори и да се установяло наследствено правоприемство между него и баща му, тъй като не било доказано с надлежен титул за собственост или ограничено вещно право наличието на процесния имот в наследството на наследодателя на ищеца, който да опровергае констатациите, че имотът е със статут на гробищен парк - публична общинска собственост, на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. чл. 61, ал. 4 и §. 5, т. 73 от ДР на ЗУТ.

Чл. 86 ЗС в различните му редакции, предвиждал забрана за придобИ.е по давност на всички държавни и общински вещи и имоти, а след 01.06.1996 г. не можело да се придобиват по давност имотите и вещите - публична държавна и общинска собственост, което означавало, че след като

наследодателят на ищеца не е могъл да упражнява давностно владение върху имота, то и ищецът не е могъл да присъедини това на наследодателя или да осъществява самостоятелно свое владение.

Отделно от това, следвало да се има предвид, че ищецът се сетил за това гробно място не след погребението на баща си, както той твърдял през 1999г., а през 2021г., когато същото било заето от друго починало лице, т.е. след 22 години, когато поставил паметна плоча с имената на погребаните, според него, негови наследодатели, в процесното гробно място.

Правото на гробоползване било особен вид право на ползване на гробно място, което независимо че възниквало в полза на наследниците по закон или завещание с полагането на покойник, за него не се прилагали правилата на чл. 56 и следващите от ЗС, т.е. не било ограничено вещно право. Разпоредбата на чл. 120 ЗМДТ не била аргумент за противното, защото само определяла размера на таксите за ползване на гробни места над 8 години, а не регламентирала правото на гробоползване като ограничено вещно право.

На следващо място, ответната община счита за неоснователен иска по чл. 45 ЗЗД, за неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърдял, че му били причинени

неимуществени вреди от ответника, причинени с бездействие /неподдържане на регистър на гробни места и имената на покойниците/ и действие, предоставяне на гробното място на трето лице.

В този смисъл, ответникът намира, че исковата молба била нередовна и освен предпоставките, предвидени в чл. 45 ЗЗД, ищецът следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, в какво се изразявали тези вреди, кое било това неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения, накърняване на неговия телесен интегритет и доброто му име.

Община Ч. нямала задължение нито по действащата Наредба № 2 на M3 при действието на всичките й редакции, нито при действието на Наредба № 21 на министъра на народното здраве, действаща от 1984г. до 2011г., да води регистър, още по-малко регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците. Изискването било въведено едва след влизане в сила на изменението и допълнението на Наредба № 2 на M3, да поддържа база данни за датите на погребенията, и то с оглед спазване на определения в чл. 25 от Наредбата минимален осемгодишен срок за погребване на следващ

покойник в зает вече гроб.

Община Ч. в случая не била определяла в кой гроб да бъде погребано лицето С. А., за да се приеме, че с нейни действия били причинила вреди на ищеца.

От заявленията на Н. А.а и от отговора на община Ч. се установявало, че за погребението на 02.01.21г. община Ч. не била надлежно уведомена, като гробът за погребението на С. А. бил посочен именно от съпругата му, която твърдяла, че имали уговорка със сина на В., чиято плоча била единствената поставена на гроба, преди погребването на съпруга й.

При това положение, дори назначеният гробар в общината физически да е изкопал гроба за С. А., той се ръководел от близките на починалия, както и от поставената плоча, на която било записано, че В. бил погребан през 1983г., от която били изминали повече от определените 8 години по закон и по заповед на кмета.

Отделно от посоченото, община Ч. не била приела платената от Н.А.а такса за гробоползване за С.А., предвид обстоятелството, че същата била платена след неговото погребение и не учредявала права нито на ищеца, нито на наследници на С. А..

Община Ч. не била предоставяла на никого процесното гробно място, за което гробно място нямало и доказателства в община Ч., а и от ищеца не се твърдяло да е има такива през годините от 1949г. до деня на погребването на С.А., т.е. да е било закупувано право на гробоползване за вечни времена, от когото и да било.

Неимуществените вреди представлявали отрицателни физически усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/. Отрицателните психически душевни изживявания /страдания/, можело да бъдат

предизвикани от най-различни факти. Засегнатият с непозволеното увреждане обект трябвало да е свързан с неимуществени права на увредения, накърняване на неимуществени блага, за да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не можело да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.

Оскъдно твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в евентуални болки и страдания, можел да предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека, каквито не били посочените в исковата молба - бездействие “неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците“ и действие – „предоставяне на гробното място на трето лице“, доколкото по естеството си ставало дума за евентуално повреждане на вещ /в случая гроб/. Както се сочело по-горе, нито такова задължение за регистър на имената имал ответникът, нито същият бил предоставил на трето лице процесното гробно място. Не се установявало твърдяното увреждащото действие от община Ч., което било довело „до притеснения, обида, включително и до силно влошаване на здравословното му състояние“, както се сочело в исковата молба, или да било насочено към засягане на личността и дискредитиране на ищеца.

Дори да се приемело, че ищецът бил понесъл психически дискомфорт от това повреждане на вещта „гроб“ или от липсата на регистър, те не подлежали на обезщетяване, тъй като не представлявали накърняване доброто име на ищеца. И това било така, доколкото действията на ответника трябвало обективно да били в състояние да го засегнат лично, а не да се извеждали чрез предположения.

Не можело да се направи извод, че в пряка причинна връзка от посочените деяния на община Ч., ищецът претърпял твърдените неимуществени вреди, които подлежали на обезщетяване по чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, затова предявеният иск за неимуществени вреди, бил неоснователен и недоказан.

След оставяне на исковата молба без движение, ищецът е депозирал молба, в която уточнява, че действително посочената идивидуализация на гробното място с координатни точки от 1 до 4, с конкретна номерация по координатния регистър, даден в табличен вид по скицата по координатната система БГС - 2005година, върху извлечение от част от кадастралната карта и кадастралния регистър на град Ч., одобрена със Заповед № РД-18- 57/28.08.2006г. на изпълнителен директор на АГКК С., на самостоятелно гробно място 1 /едно/ в поземлен имот 80871.242.31104 по плана на гр. Ч., което е и индивидуализацията на гробно място № 1/едно/ с площ от 2,88 кв.м. в поземления имот, посочен по-горе, е по геодезическо заснемане, възложено от него, като причината за това била липсата на подробен устройствен план на гробищния парк, парцелиране и индивидуализиране на гробните места и имената на покойниците.

Ищецът поддържа иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като сочи, че възложил заснемането на гробното място и индивидуализацията му, поради пълното бездействие на ответната община Ч. да приеме подробен устройствен план на гробищния парк, парцелиране и индивидуализиране на гробните места и регистър за имената на покойниците, в който регистър в част „поддържане“, следвало да се включва и годината на смъртта на положения в гробното място покойник.

Твърди, че за част от твърдените факти и обстоятелства от страна на ответника имало признание, в този смисъл били писмо отговор с изх. № 94- 00-2180-001/30.10.2024г. на община Ч. и писмо отговор с изх. № 94-00-2156- 001/24.11.2021г. на община Ч..

Ищецът твърди, че в така индивидуализираното гробно място били погребани Р. И. П., починал на 28.06.1944г. /дядо на ищеца/, Ш. Р. П.а, починала на 01.10.1949г. /баба на ищеца/, Р. Р. Т., починала на 07.11.1997г. /бездетна леля на ищеца/ и И. Р. П., починал на 18.08.1999г. /баща на ищеца/, както и зетят на фамилията и калеко на ищеца В., тъй като именно това били фамилните традиции не само на рода П.и, но и обичайните такива, освен за населеното място и за цялата страна. Това били традиции, наложени от дълги години в обичайното гробополагане на починалите във фамилни гробни места по православната християнска традиция.

Твърди, че в посоченото в исковата молба гробно място, било погребано лице с имена С. Г. А., б. ж. на град Ч., без каквото и да е родство с рода П.и, като на гробното място била изградена и съществувала паметна плоча, с името и снимката на В., калеко на ищеца и от рода П.и. Той бил първият починал от наследниците на Р. и Ш. П.и.

Съпругата на покойния С. А., Н. А.а по мъж, съответно била от рода Демиреви, който род нямал нищо общо с рода П.и. В тази насока имало издадена книга „Хроника на родовете в Ч.“, като в нея на стр.419, бил посочен рода П.и, а на стр. 243, бил посочен родът Демиреви. Фамилията Демиреви имала наследствен гроб от 1952г., и в него бил погребан бащата на Н. А.а - И. Бърдаров, през 1994г., като към този гроб било приобщено пространство и бил изграден гроб, в който била погребана и майката на А.а, а през 2013г. там била погребана и нейната сестра. По необясними за ищеца причини, при смъртта на съпруга си С. А., Н. А.а не била ползвала двете си родови гробни места, независимо от липсата на пречка, както повелявали правото, моралът, законът и традицията на обичайното гробополагане.

За ищеца оставало неясно и до днес кой бил служителят от община Ч., уреждащ статута на гробищния парк и отговарящ за работата на назначените от община Ч. гробари. В неофициален разговор съпругата на покойния С.А., Н. А.а твърдяла пред ищеца, че имала разрешение лично от Тодор Б. /служител в община Ч. от дълги години/, да ползва родовия гроб на рода П.и. Този служител отговарял за реда и погребенията, според зам.кмета Кузмов, отново в разговор, проведен с ищеца.

Ищецът Р.П. твърди, че през месец януари 2021г., когато починал и бил погребан С. А., б.ж. на град Ч., в гробното родово място на рода П.и, имало съществуваща стара паметна плоча на рода П.и, род без каквито и да е връзки и родствена линия с погребаното лице.

Твърди, че през месец август-септември 2021г. ищецът изградил и поставил надгробна плоча на всички погребани в гробното място лица, които били единствено и само от рода П.и - Р. И. П., починал 28.06.1944г. /дядо на ищеца/, Ш. Р. П.а, починала 01.10.1949г. /баба на ищеца/, Р. Р. Т., починала 07.11.1997г. /бездетна леля на ищеца/ и И. Р. П., починал на 18.08.1999г. /баща на ищеца/.

Твърди още, че и до момента липсвала приета от ОбС Ч. наредба / тарифа за заплащане на гробни места за временно или вечно ползване, затова не бил платил такса за вечно ползване. Такава не била заплатена и от нито един друг жител на населеното място.

В периода 1944-1999г. в гробното място били погребани покойници единствено и само от рода П.и. В този период в Ч. съществувала практика гробните места да се ползват безплатно, като наследниците на починалите лица си запазвали правото на гробовете за вечни времена, без заплащане на такса.

Твърди, че в периода 1944-1999г. в гробното място били погребани покойници единствено и само от рода П.и. В този период в Ч. съществувала практика гробните места да се ползват безплатно, като наследниците на починалите лица си запазили правото на гробовете за вечни времена без заплащане на такса.

Според римското право, след извършване на първото погребение на покойник от рода П.и, гробното място е престанало да бъде собственост на общината и тя не можела да се разпорежда с него, което било и в основата на българското вещно право.

В случая важал римският принцип относно устройството на гробните места, които били res religiosae /религиозни вещи/ и при липсата на нормативна уредба в българското законодателство, този принцип се прилагал по аналогия на правото. Оттук следвало, че общината нямала правомощия да преотдаде гробното място на трето лице и да допусне погребването на друг човек.

Ищецът твърди, че узнаването на този факт през м. май 2021г. довел до стрес, отрицателни емоции, безсъние, притеснение, безпричинна мъка.

Твърди, че възникналият проблем повлиял изключително

нездравословно не само върху психическото му здраве, но и върху физическото такова. Освен всички заболявания, за които представял медицинска документация, драстично отслабнал. До месец май 2021г. бил здрав, спокоен, изпълнявал всички задължения на член на обществото - съпруг, баща, дядо. Бил весел, спокоен и отговорен, добър събеседник, човек, който живеел в пълен синхрон със себе си и останалите, за разлика от днес, когато целия този стрес го сривал.

Стресът и притесненията довели до тревожност. Имало и неглижиращо и обидно отношение от страна на служители на ответника, което довело до инфаркт, както и редица други здравословни проблеми, за които представял множество медицинска документация.

Допълнително негативното отношението на служители на община Ч., бездействието на същите, неглижирането на проблема, водели до чувство на безпомощност, разочарование, усещане за липса на разбиране от тяхна страна, което от своя страна дало сериозно отражение върху здравето на ищеца. Всичко това го разтърсило емоционално и психически, и на практика довело до сериозно увреждане на здравето на ищеца, а именно инфаркт.

Ищецът бил е принуден да се лекува в Испания и да пътува често, тъй като там получавал адекватно следболнично лечение, бил под постоянен контрол и наблюдение, включително там не изпитвал трудности при снабдяването с необходимите медикаменти, задължителни за лечението, като не без значение бил и фактът, че същите тези медикаменти били на далеч пониска цена. В Испания постоянно получавал писма за следене на здравословното му състояние, рехабилитация, смяна на медикаментите при нужда и т.н.

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът следва да докаже, че има право на гробоползване за вечни времена на гробно място 4 /четвърто/ от портала на гробищния парк вдясно, представляващо гробно място 1 /едно/ с площ от 2,88 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 в град Ч., представляващ публична общинска собственост, с предназначение гробищен парк.

С оглед на действащото право и актуалната съдебна практика, това право е особено облигационно, а не вещно право, между собственика на гробищния парк и заплатилия съответната такса за гробоползване по чл. 120 ЗМДТ. Или според цитираната практика, за да възникне посоченото право не е достатъчно само ищецът да е наследник на погребано в гробното място лице /лица/, но и да е заплатена съответната такса по чл. 120 ЗМДТ в полза на собственика на гробищния парк.

Или в тежест на доказване на ищеца следва да се поставят фактите, както на полагане в посоченото гробно място на негов наследодател /наследодатели/ от рода П.и, така и заплащането, респ. причините за незаплащане, на съответната такса за вечно ползване на гробно място по чл. 120 ЗМДТ, от него или негов наследодател.

Твърденията в исковата молба са, че ищецът предложил заплащане на административната такса на ответника, но му било отказано, тъй като в същото гробно място бил положен починал човек, който не бил от рода П.и, и преместване било възможно след изтичане на 8 години от полагането му.

Предвид на изложените твърдения в исковата молба и отговора на ответника се налага извод, че правен спор между страните за съществуването на посоченото облигационно право на ползване на гробно място за вечни времена, е налице.

Това е така, защото ищецът твърди, че е наследник на починало лице /лица/, положени в посоченото гробно място и му било отказано заплащането на административната такса за ползване на мястото за вечни времена, а ответникът поддържа, че плащане било отказано по посочените по-горе причини, т.е правото на ищеца не съществува.

Затова спор дали правото съществува, по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК в полза на ищеца е налице, макар ответникът да твърди, че не го оспорва, но с фактическите си действия и с поддържаното становище по иска е станал причина за предявяването му, поради което и интерес от иска е налице.

Отделен е въпросът, с оглед на отменената уредба на чл. 26, ал. 3 от Правилника за погребенията /отм./, дали посоченото право на гробоползване е било възникнало в полза на наследодателите на ищеца за вечни времена и без заплащане на такса, дали това право е наследимо и претърпяло ли е промяна с изменението на правната уредба, с приемането на чл. 120 ЗМДТ, или става въпрос за обичайноправна система от правила и практики в православната християнска традиция, която е останала без уредба в позитивното право, и към която се прилагат основните начала на правото, обичая и морала, според чл. 5, изр. 2 ГПК.

Ищецът носи тежест да докаже противоправното поведение на ответника, изразяващо се в бездействие, свързано с неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците в община Ч. и действие - предоставянето на гробното място на трето лице, настъпилите вреди, техния размер, причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като вината до доказване на противното се предполага, според чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си, според Наредба № 2/21.04.2011 за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници.

С допълнение на проекта за доклад от 29.07.25г. /л. 240-250/ е било допълнено следното:

1. На първо място, няма спор, че ответникът община Ч. е собственик на гробищен парк в гр. Ч., публична общинска собственост, поземлен имот с идентификатор 80371.242.3104 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ч., в който се намирало гробно място 4/четвърто/ от портала на гробищния парк вдясно, представляващо гробно място 1/едно/ с площ 2.88кв.м., индивидуализирано на място с координатни точки от 1 до 4, с конкретна номерация по координатния регистър, даден в табличен вид по скицата по координатната система БГС – 2005 година, приложение към исковата молба /л.6 гр.д. № 270/24г. на РС-Ч./.

Не се спори, че геодезичното заснемане на конкретните координатни точки, които индивидуализират гробното място върху кадастралната карта, било възложено от ищеца Р.П., поради липса на подробен устройствен план на гробищния парк, парцелиране и индивидуализиране на гробните места в гробищния парк.

Не се спори, по-нататък, че в това гробно място е бил погребан В. Х. Т., починал през 1983г., съпруг на лелята на ищеца /калеко/, Р. Р. Т..

Не е спорно също, че в същото гробно място през м. януари 2021г. бил погребан С. А., бивш жител на гр. Ч., починал на 01.01.21г.

Няма спор също, че ищецът Р.П. не е платил в полза ответната община такса за вечно ползване по чл. 120 ЗМДТ, защото ответникът отказал да приеме плащането.

2. Относно правната квалификация на спора. Безспорна е правната квалификация на първия предявен иск, същият е по чл. 124, ал. 1 ГПК. Макар със заявената позиция по делото, че не се оспорва правото на ищеца Р.П. на ползване на посоченото гробно място ответникът да възразява за липса на правен интерес, с действията си е оспорил претендираното от ищеца право. Затова искът е допустим, тъй като е налице спор за съществуване на едно право.

В определението № 50258/05.12.25г. по ч.гр.д. № 3379/22г. на Іт.о на ВКС, ТК, е залегнало разбирането, че такъв иск е подсъден на общите съдилища, което следва от естеството на спорното право.

Вторият предявен иск поначало е за обезщетение за вреди, в случая неимуществени, от действието и бездействието на публичната власт, община Ч..

По дефиниция, това са вреди от т.нар. публичен или административен деликт и строго формално погледнато, те следва да се обезщетяват по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като редът за разглеждането им е чл. 203 и сл. АПК. Или родовата подсъдност следва да е на Административен съд – С. като първа инстанция, а редът за разглеждане на делото следва да е АПК, доколкото според чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ обезщетението за вреди, в случая неимуществени, може да се търси по ЗОДОВ, а не по общия ред.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно, включително до постановяване на крайния съдебен акт, включително до приключване на устните състезания във въззивното производство.

В конкретния случай съдът приема, че делото му е подсъдно и следва да разгледа по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, респ. делото не е подсъдно на административните съдилища и не следва да се разгледа по реда на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК.

Съображенията за това са следните.

На първо място и с оглед цитираната практика на ВКС, главният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е подсъден на общите съдилища, предвид на това, че главните правопроизводящи факти са елементи от гражданскоправно правоотношение от облигационен характер. Затова този главен иск има преюдициално значение по отношение на съединения иск за обезщетение, което е аргумент в полза на извода, че те следва да се разгледат заедно в рамките на едно производство, което се налага от общия разум на закона и справедливостта.

Въпросът за родовата подсъдност и реда за разглеждане на делото действително не е повдигнат от ответника с отговора на исковата молба, нито служебно от съда в този срок, но предвид на чл. 119, ал. 1 ГПК това може да бъде направено във всеки момент, включително до приключване на устните състезания във въззивната инстанция.

На второ място, задължителна и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за обезщетение от административен деликт пред административните съдилища по чл. 203 и сл. АПК, е незаконосъобразният административен акт, от който произтича нарушението, да е бил отменен или признат за нищожен. Така изрично чл. 204, ал. 1 АПК. Тъй като в случая няма административен акт, който по реда на обжалване или оспорване по административен ред да бъде отменен или признат за нищожен, следва, че изискването за тази предпоставка за допустимост на иска пред административните съдилища не може да бъде изпълнена, а резултатът е, че делото следва да се разгледа по общия ред.

На последно, но не и по значение място, налице е и практика по препирни за подсъдност между общи и административни съдилища по този вид дела, която е в полза на извода, че делото е подсъдно на общия съд. Това е така, защото е гражданско-правен характерът на фактите, от които произтичат спорните права, или най-малкото те произтичат от смесен гражданско-правен фактически състав с административен елемент – плащане на такса за временно или вечно ползване на гробно място и учредяване на право на такова ползване по чл. 120 ЗМДТ.

Така определение № 70/13.07.18г. по гр.д. № 610/18г. на ВКС, 5-членен състав на гражданска колегия, а също решение № 195/20.12.21г. по в.гр.д. № 421/21г. на ОС-Габрово.

Поради всичко изложено и на основание чл. 118, ал. 1 ГПК, този съд намира, че делото му е подсъдно, а редът за разглеждането му е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав, установен в чл. 49 ЗЗД, включва следните елементи: а/ възлагане на работа на физическо лице; б/ това лице трябва да е причинило вреди на трето лице; в/ увреждащото действие или бездействие трябва да е било осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; г/ увреждащото действие или бездействие трябва да е противоправно, т.е. както действието, така и бездействието, трябва да са в нарушение на закона; д/ между противоправното действие и претърпените вреди трябва да е налице причинна връзка, която да е пряка и непосредствена.

В конкретния случай, този общ фактически състав има следните проявления:

1. Възлагане на работа. Поначало няма спор, че след като е собственик на гробищния парк, публична общинска собственост, по чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 61, ал. 4 и § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ, община Ч. отговаря за неговото управление и стопанисване.

В случая, към м. януари 2021г., когато се твърди да са били извършени действията и бездействия от ответника, свързани с конкретното гробно място, от които се твърди да произтичат вредите, действаща била нормата на чл. 4, ал. 1-4 от Наредба № 2/24.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, в редакцията й към ДВ бр. 97 от 10.12.2019г., а именно: чл. 4, ал. 1 местата, в които ще се извършва погребване или урнополагане, се определят от собствениците на гробищните паркове или оправомощени от тях лица ; чл. 4, ал. 2 – Лицата по ал. 1 възлагат на определени лица (гробари) изкопаването и оформянето на гробни места и контролират тяхната работа; чл. 4, ал. 3 – собствениците на гробищните паркове (гробищата) или оправомощените от тях лица са отговорни за управлението и поддържането на гробни места и изпълнението на изискванията на тази наредба; чл. 4, ал. 4 – собствениците на гробищните паркове (гробищата) или оправомощените от тях лица поддържат база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях.

Или от влизането в сила на тези разпоредби, на 10.12.19г., община Ч., като собственик на гробищния парк, е имала на разположение две години, т.е. до 10.12.21г., да приведе в съответствие управлението и стопанисването на гробищния парк, с конкретните изисквания на чл. 4, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата, според § 1 и § 3 от ПЗР на същата.

Всъщност с изменението на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/21.04.11г., предишните им редакции /ДВ бр.36 от 2011г., в сила от 10.05.2011г/, са били уточнени, като конкретно са посочени лицата, които определят местата, в които ще се извършва погребване и редът за възлагане на тази отговорност, както и редът за възлагане на определени лица (гробари) на изкопаването и оформянето на гробни места, както и отговорността за контрола върху тях.

По такъв начин с измененията на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, кръгът на отговорните длъжностни лица и редът за възлагане на отговорностите, е бил разширен и уточнен от „лицата, които управляват гробищните паркове“, според редакцията в ДВ бр. 36 от 2011г., на „собствениците на гробищните паркове или оправомощените от тях лица“.

Затова, макар исковата молба да съдържа изрично указание за собственика на гробищния парк в лицето на община Ч., липсва посочване на конкретните длъжностни лица, които са били оправомощени да определят местата за погребване, респ. да възлагат на гробари изкопаването и оформянето на гробни места и да контролират тяхната работа.

Или ищецът трябва да посочи длъжностното лице в община Ч., оправомощено да отговаря за управлението и стопанисването на гробищния парк, респ. длъжностното лице, възложило на конкретно определено лице /гробар/ изкопаването и оформянето на гробното място, при погребването на С. А. в него, през м. януари 2021г.

При липса на такава информация при ищеца, следва да се изиска от община Ч. организационната структура на общината, решения, длъжностни характеристики и заповеди, от които да е видно кое е лицето, оправомощено да отговаря за управлението, стопанисването и организацията на гробищния парк, назначените гробари, длъжностните им характеристики и т.н.

2. Вредата. В исковата молба се поддържат понесени неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, тревожност, неврологични симптоми, които включително и в съвкупност с тревожността, довели до инфаркт и значително влошаване на качеството на живот на ищеца.

За да е налице такава вреда обаче, понесените неимуществени вреди трябва да са свързани със засягането на някакъв правно-защитим интерес на ищеца, или както се твърди в случая, от погребването на трето лице в негов фамилен /семеен/ гроб.

Посочи се по-горе, че административната услуга ползване на гробни места над 8 години, според чл. 120, ал. 1, т.1-3 и чл. 121 ЗМДТ е смесен гражданско-правен фактически състав с административни елементи, като плащането на таксата в различните хипотези – до 15 години, за вечни времена или за ползване на семейни гробни места, е административният елемент, който поражда съответното облигационно отношение, свързано с ползването на съответното гробно място - било за 15 години, било за вечни времена, било като семейно гробно място.

Ищецът признава неизгодния за него факт, че не е платил посочената административна такса, но това било така, тъй като двукратно общината му отказала да приемe плащането по причини, че в гробното място бил погребан друг човек и преди изтичането на 8 години ползването не можело да му се предостави.

Въпросът в случая не е дали ответникът може да се ползва от собственото си неправомерно поведение /макар това да не е без значение/, а дали ищецът има защитено и оправдано правно очакване, че щом конкретно негово право е нарушено, той има право на обезщетение за това.

Въпрос по същество е дали има позитивно-правна уредба и основание ищецът в правосъзнанието си да приема, че въпросното гробно място е негов фамилен /семеен/ гроб на фамилия П.и, и оттам да търси вреди от засягането му, или е налице неуреден от закона случай, за който по чл. 5 ГПК трябва да се прилагат общите правила на правото, обичаят /или обичайните правни обреди и обичаи на християнските погребения в населеното място/ и моралът.

3. Относно нанасянето на вредите при или по повод извършването на възложена работа.

Единственото безспорно обстоятелство по този въпрос е собствеността на гробищния парк на община Ч.. Ответникът оспорва да е разрешавал погребването в посоченото гробно място на С. А. на 02.01.21г. Твърди, че дори за оформянето и изкопаването на гроба да е участвал гробар на община Ч., гробното място му било посочено от съпругата на починалия, Н. А.а. Отделно от това, на 18.10.21г. общината върнала на Н.А.а платената от нея такса за гробоползване.

Или в обобщение на тези твърдения, защитната теза, която се поддържа е, че С. А. бил погребан в посоченото място без разрешение на общината, а такса за ползване на това гробно място не била платена. При тези твърдения и оспорвания, неясен остава въпросът кой е разрешил на въпросния гробар изкопаването и оформянето на гробно място, и кой е контролирал това изпълнение, като това обстоятелство е в тежест на доказване на ищеца.

4. Противоправност. След уточненията на исковата молба и твърденията, че нарушенията на ответника чрез действие се изразявали в „предоставяне на гробно място на трето лице“, а чрез бездействие „чрез неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имена на покойниците“.

В тежест на ищеца е да докаже както факта на предоставянето на гробното място за погребението на лицето С. А., който не бил от фамилията П.и, с разрешение от длъжностно лице от община Ч., оправомощено да отговаря за управлението и стопанисването на гробищния парк, и конкретно за определяне на това място за погребване, така и изкопаването и оформянето на гробното място от гробар на община Ч., по указание на това длъжностно лице, в нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/2011г. и чл. 120 ЗМДТ, т.е. без да е била платена такса за ползване на гробното място и гробното място да е определено за ползване на наследници на С.А., а в тежест на ответника е обратното доказване, а именно, че с действията си община Ч. е спазила посочените императивни норми.

В частта относно нарушението чрез бездействие, доколкото се твърди отрицателен факт - „неподдържане на регистър на собствениците на гробни места и имената на покойниците“, ответникът следва да докаже, че е спазил закона, чл. 4, ал. 4 от Наредба № 2/2011г., а именно, че е поддържал база данни за парцелите, броя гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях.

5. Причинната връзка. Установяването на пряката и непосредствена причинна връзка между действията и бездействията на ответника, и претърпените вреди, е в сферата на специалните знания на медиците, участващи в назначената съдебно-медицинска експертиза.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са следните.

Няма спор, че ищецът Р. П. е наследник по права линия на Р. И. П., бивш жител на гр. Ч., починал на 29.06.1944г. /негов дядо/, според удостоверение № 386/05.11.21г. на община Ч. /т. І, л. 63-64/, Ш. Р. П.а, бивш жител на гр. Ч., починала на 01.10.1949г. /негова баба/, според удостоверение № 385/05.11.21г. на община Ч. /т. І, л. 61-62/, И. Р. П., бивш жител на гр. Ч., починал на 18.08.1999г. /негов баща/, удостоверение № 387/05.11.21г. на община Ч. /т. І, л. 65/.

Няма спор, по-нататък, че ищецът е наследник по съребрена линия на Р. Р. Т., бивш жител на гр. Ч., починала на 07.11.1997г. /негова леля/, удостоверение № 67/23.02.22г. на община Ч. /л.28-30 от гр.д. № 270/24г. на РС-Ч./, както и по съребрена линия и сватовство на В. Х. Т., бивш жител на гр. Ч., починал на 04.07.1983г. /негов калеко и съпруг на Р. Т./, удостоверение № 68/23.02.22г. на община Ч. /л.24-27 от гр.д. № 270/24г./.

Не се спори също, че починалият на 01.01.21г. С. А., бивш жител на гр. А., според акт за смърт № 1/01.01.21г. на община Ч. /т. І, л.311/, няма родствена връзка нито с ищеца, нито с някое от посочените по-горе лица от рода П.и, нито с В., зет в същата фамилия.

Свидетелите К. П., първи братовчед на ищеца, В. П., съпруга на пръв братовчед на ищеца /т.е. роднина по сватовство и по съребрена линия от четвърта сетен/ и Ж. П.а, съпруга на ищеца, са дeпозирали еднопосочни и непротиворечиви показания, че в процесното гробно място били погребани Р. И. П., починал през 1944г. /дядо на ищеца/, съпругата му Ш. П.а, починала 1949г. /баба на ищеца/, В., починал през 1983г. /калеко на ищеца и съпругата му Р. Т. /леля на ищеца/, починала през 1997г., както и И. П., починал през 1999г. /баща на ищеца/.

Съдът намира тези показания за убедителни, достоверни и отговарящи на истината, тъй като независимо от обстоятелството, че свидетелите са от близкия роднински кръг на ищеца, а свидетелят Ж. П.а е негова съпруга и не е изключена заинтересованост от тяхна страна, тези свидетели освен че убедително описват местонахождението на гробното място /срещу входа на пътеката, четвъртия гроб вдясно/, но са и присъствали на погребенията на Радка и В.и, както и на И. П. /св. К. П. и св. В. П./, а св. Ж.П.а, само на И. П..

Действително, ответникът оспорва факта, че бащата на ищеца И. Р.П. е бил погребан в същото гробно място по съображения, че от момента на неговата смърт през 1999г. и тази на предходния погребан, Р. Т. през 1997г., били изминали едва две години, т.е. в нарушение на изискванията за поне 8г. от последното погребение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойници, обн. в ДВ бр. 91 от 20.11.84г., изм. бр. 63 от 23.07.1993г., изм. и доп. Бр. 59 от 14.06.2002г., изм. с решение № 10655 от 26.11.2002г. на ВАС на РБ бр. 113 от 03.1.2002г., в сила от 03.12.2002г., отм. Бр. 36 от 10.05.2011г. в сила от 10.05.2011г. Допълнително се излагат съображения, че доколкото И. Р.П. не бил починал от естествена смърт, а се самозастрелял, не било извършвано опело на същия нито в двете църкви в гр. Ч., нито на гробното място и същият не бил вписан в регистъра на покойниците, воден при тях /така том І, л. 74 и 75, и том І, л. 226/, следователно не бил погребан в процесното гробно място.

Едновременно с това, на погребението му в това гробно място са присъствали трима от разпитаните свидетели – К. П., В. П. и Ж. П.а, затова съдът приема за доказан този факт и недоказано оспорването му от ответника.

Безспорен факт между страните е, че ищецът Р.П. не е заплатил в полза на ответника такса за вечно ползване на процесното гробно място. Според ищеца липсвала тарифа/ наредба, която да определя дължимата такса. Според ответника, плащането на таксата не било прието, тъй като от една страна гробищният парк не бил парцелиран, съответно отделните гробни места не били номерирани, а отделно от това, общината събирала такси единствено при заявяване на административна услуга за ползване на свободни незаети и новоопределени гробни места, какъвто не бил настоящият случай. Затова и за да не се допусне нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 2/2011г., отказала да приеме заплащане на такса.

В действителност, към момента на заявяване от ищеца на желание да заплати такса за вечно ползване на процесното гробно място на 12.11.21г. /т. І, л.51-52/, е била налице наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ч., приета с решение № 219/26.02.21г. на ОбС-Ч., доп. с решение № 283/29.07.21г. на ОбС-Чепелерае, доп. с решение № 312/30.09.21г. на ОбС-Ч., доп. с решение № 407/19.05.22г. на ОбС-Ч., доп. с решение № 461/29.09.22г. на ОбС-Ч., изм. с решение № 57/13.03.23г. на Адм.съд – С. по адм.д. № 368/22г., влязло в сила от 05.04.23г., изм. и доп. с решение № 141/26.09.24г. на ОбС-Ч., изм. и доп. с решение № 250/31.07.25г. на ОбС-Ч. /т.ІІ, л.589-594/, в чл. 2, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 42, т.2 от която се определяла такса за ползване на гробни места над 8 години, за вечни времена от 200лв. за единичен гроб.

Вярно е и другото, изтъкнато от ответника обстоятелство, че към този момент, 12.11.21г., на практика гробното място е било заето, като от последното погребение в него на 02.01.2021г. на С. А., не са били изминали 8 години, поради което приемането на таксата от Р.П. би било в нарушение на закона.

Посочи се по-горе, че безспорен между страните е и фактът, че в процесното гробно място на 02.01.21г. е бил погребан С. А., б.ж. на гр. А., починал на 01.01.21г. Спорен е фактът дали ответникът, община Ч., е предоставил процесното гробно място на наследниците му, за извършване на погребението.

Най-напред, за да се отговори на този въпрос, следва да се посочи, че липсва приета наредба на община Ч. за управление и поддържане на гробищния парк, обстоятелство, което се признава от ответника.

Дължимото поведение, както на общината, като титуляр на правото на публична общинска собственост върху същия, така и на длъжностните лица, натоварени с отговорности по управлението и поддържането му, произтича от закона, подзаконовите нормативни актове и вътрешно-служебните индивидуални административни актове на общината, свързани с тази дейност – утвърдена административна структура, трудови договори и утвърдени длъжности характеристики на заетите с тази дейност лица. Или тази дейност е законоустановена, а не е в областта на регулиране от правния обичай и морала, поради празнота в закона.

Това следва от чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 61, ал. 4 ЗУТ, чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2/21.04.2011г., в редакцията им в ДВ бр. 97 от 10.12.2019г., които гласят, че собствените на гробищни паркове (гробища) или оправомощените от тях лица са отговорни за управлението и поддържането на гробищните паркове и изпълнението на изискванията на тази наредба (чл. 4, ал. 3), както и че собствениците на гробищните паркове (гробищата) или оправомощените от тях лица поддържат база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях, които две алинеи са в сила от 10.12.19г., според §3 от ПЗР на Наредбата, като привеждането в съответствие на съществуващия гробищен парк с изискванията на чл. 4, ал. 4 е следвало да стане най-късно до 10.12.2023г., според § 1 и § 3 от ПЗР на Наредбата.

Вярно е, че чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 21, ал. 3 и ал. 4, чл. 24, ал. 7 и § 22 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2/21.04.2011г., обн. в ДВ бр. 97 от 10.12.2019г. са били оспорени пред ВАС, който с влязло в сила от 09.03.21г. решение № 3081/09.03.2021г. по адм.д. №12420/20г. на 5-чл. състав на ВАС /т. І, л. 81/ е оставил в сила решението на тричленния състав, с което е била оставена без уважение жалбата на Сдружение „Съюз на погребалните фирми в България“q според посочените текстове.

По такъв начин, към 02.01.2021г., моментът на погребението на С. А., в сила са били редакциите на чл. 4, ал. 1 и чл. 2 от Наредба № 2, преди изменението от ДВ бр. 97 от 10.12.2019г., а именно: чл. 4, ал. 1 – местата, в които ще се извършва погребение или урнополагане се определят от лицата, които управляват гробищните паркове; и ал. 2 – Лицата, управляващи гробищните паркове, възлагат на определени лица (гробари) изкопаването и оформянето на гробни места и контролират тяхната работа.

Към този момент, при липсата на наредба за управление и поддържане на гробищния парк на общината, е била в сила заповед № 226//17.08.2016г. на кмета на община Ч. /т.І, л.29-30/, с която се определял ред за извършване погребването на покойници в „Християнско гробище в гр. Ч.. Със заповедта най-общо се възпроизвеждат нормативните текстове на Наредба № 2/21.04.2012г., единствено в т. 7, изр. Първо, е регламентирано задължение на близките на покойника да заявят необходимостта от ползване на гробар, чрез дежурната денонощна охрана в община Ч., а в изр. 2-ро на същата точка е въведена забрана изкопаването и оформянето на гробни места да се извършва от лица, които не са назначени на длъжност „гробар“ към община Ч.. Контролът върху изпълнението на заповедта е било възложено на специалиста по „Организация на труда по програми за заетост“ в община Ч., Тодор Б.. Заповедта съдържа съществена празнота относно уредбата на въпроса кое е длъжностното лице, което по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г. отговаря за определянето на местата, в които ще се извършват погребения или урнополагане.

Заповедта не определя изрично лице, което е оправомощено да отговаря за управлението на гробищния парк, а възлага единствено контрол по изпълнението на отделни, изрично изброени дейности по Наредба № 2/21.04.2011г. на специалиста „Организация на труда по програми за заетост“, а именно: „1. Изкопаването и оформянето на гробни места, извършвано от гробар, назначен от Кмета на общината (чл.4, ал. 2); 2. Погребването на покойници в отделни гробни места ( чл. 9, т. 1); 3. Всяко гробно място за възрастен трябва да има минимални размери, както следва: с дължина 2м; 2. ширина -1м, а за фамилно гробно място най-малко 1,5м.; 3. дълбочина – 1,5м. (чл. 10, ал. 2 от Наредбата); 4. Разстоянието между гробовете не трябва да бъде по-малко от 1м. по дългите им страни и 0,5м. по късите страни (чл.10, ал. 4 от Наредбата; 5. Погребването на покойници се извършва най-рано 2 часа след установяване на смъртта по Наредба № 14 от 2004г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт и получаване на препис-извлечение от акта за смърт (чл. 19, ал. 1 от Наредбата); 6. Изравянето на трупове или останките им за последващо използване на същото гробно място се разрешава най-малко 8 години от последното погребение и се извършва през деня (чл. 25, ал. 1 от Наредбата); 7. Близките на покойника заявяват необходимостта от ползването на гробар, чрез дежурната денонощна охрана на община Ч.. Не се разрешава изкопаването и оформянето на гробни места от лица, които не са назначени на длъжност „гробар“ към община Ч..

Възлагането на контрола върху изпълнението на тези дейности на специалиста Т.Б., не може да се тълкува разширително, затова след като не е определено лице, което управлява гробищния парк, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г., отговорността за управлението и поддържането и изпълнението на тази наредба, на общо основание, чл. 4, ал. 1 от същата, е на собственика на гробищния парк община Ч..

Не следва друго нито от длъжностната характеристика на този специалист /т.І, л. 294-295/, нито от посочената заповед № 225/17.08.2016г.

По делото няма спор, че използването и оформянето на процесното гробно място за погребването на С. А. на 02.01.2021г. е било извършено от длъжностно лице на общината, назначено на длъжността „гробар“ от кмета на общината, а именно Стефан Л., починал на 10.08.25г. Неговите показания, дадени по друго дело, гр.д. № 187/21г. на РС-Ч. между ищеца и трето лице, Н.А.а, не могат да се ползват по настоящото дело, без да се нарушат принципите на устност и непосредственост, дори по аргумент от чл. 232 ГПК. Затова съдът не се позовава на тези показания по протокол № 19/31.01.24г. по гр.д. № 187/21г. на РС-Ч. /т. ІІ, л. 368-397/. В подкрепа на извода, че Ст.Л. е бил назначен на трудов договор на длъжността „гробар“ в община Ч., като длъжностната му характеристика е включвала и изкопаването и оформянето на гробни места, са цитираните документи /т.І, л. 298-302/.

Показанията на св. Н.А.а /т. ІІ, л.417-421/ са в съответствие с признанието на ответника в отговора на исковата молба, че посочването на процесното гробно място, в което да бъдел погребан С. А. на 02.01.21г. на гробаря Ст.Л., било извършено от близките на починалия – племенницата Д. П..а и синът Г. А., като по техни указания гробарят изкопал и оформил гробното място. Затова съдът приема за доказано това обстоятелство. Показанията на свидетеля за причината да се посочи този гроб била, че това била волята на покойния й съпруг, който имал съгласието за това на сина на В., Х. Т..

Не е спорно също, че от наследниците на С.А. не е била платена административна такса за ползване на гробното място, нито за 15 години, нито за вечни времена. В този смисъл са показанията на св. А.а и разменената кореспонденция между нея и общината, включително с връщане на платената по-късно такса от 50лв. /т. І, л. 37-50/.

По такъв начин не е налице изискуемото от закона административно действие с облигационни последици предоставяне на ползването на гробно място, с определянето на такова от собственика на гробищния парк или оправомощено от него лице след заплащане на таксата за това, а фактическо действие по предоставяне на ползването, посредством изкопаване и оформяне на гробното място от служител на общината (гробар), в резултат на което е извършено погребване на Сп.А.. Въпросите дали това действие е било противоправно, налице ли е причинна връзка между него и понесени вреди от ищеца, се обсъждат в мотивите на решението.

Не се спори между страните, че ищецът Р. П. има трайно установяване в Испания, както твърди в уточнението на исковата молба /т. І, л. 92/, което се потвърждава и от многобройната документация за извършени прегледи и лечение в Университетска болница - Х., в предградието на М., Х., Испания /т.І, л. 108-125/.

На последно място, ответникът е признал в отговора, че не поддържа регистър с имената на починалите и собствениците на гробни места, тъй като нямал задължение за това. Затова това е факт, който не се нуждае от доказване, а отделно от това ответникът е потвърдил и в писмо до ищеца /т.І, л. 33/.

Относно вредите. Всички факти, свързани с понесените

неимуществени вреди – като вид, интензитет, продължителност, причинна връзка с действия или бездействия на ответника, са изцяло спорни.

Поддържат се понесени неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в стрес, отрицателни емоции, притеснение, безпричинна мъка, тревожност, чувство за безпомощност, разочарование, влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в безсъние, драстично отслабване, инфаркт.

По делото в тази насока са събрани свидетелските показания на Ж. П.а, съпруга на ищеца, Галин И., медицинска документация, тройна съдебномедицинска експертиза.

Разгледани и преценени поотделно и в съвкупност, тези доказателства установяват следното. Според показанията на св. Ж.П.а /т.ІІ, л. 411-417/, след узнаването на проблема с гробното място, ищецът Р.П. загубил съня си и започнал да се затваря в себе си, да не чува какво му говори свидетелят, да се изолира. После постепенно се появили оплаквания в крайниците, изтръпвания на горни крайници сутрин, намалена или липсваща чувствителност на пръстите на ръцете, влачене на левия крак. В Испания му била направена ваксина срещу Ковид. Гърбът започнал да го боли сутрин, като ставал не можел да пази равновесие, блъскал се към стените, започнали да му предписват лекарства, ходел по невролози. Подробно описва обстоятелствата по получаване на инфаркт на миокарда от ищеца на 20.10.22г.

Поддържа, че ищецът започнал да става тревожен още през 2021г., когато започнали проблемите със здравословното му състояние и да има болки. Преди да се пенсионира през 1986г. като военен пилот-инструктор, ищецът нямал здравословни проблеми. В медицинската документация се споменавало за радикулопатия, черепно-мозъчна травма, бъбречни кризи. Бъбречната му криза, по-точно две кризи, били още през 80-те години, като летец. Тогава го изпратили от поделението в Хисаря, изхвърлил оксалатни камъни и повече не е имал проблем. След това имал проблеми с кръста, предвид работата му като шофьор лете и зиме, през 90-те години, докато живеели в Плевен.

През 1999г. заминал за Испания, а съпругата му го последвала през 2000г. През 2009г. получил кръвоизлив в язва и му направили безкръвна операция. След това нямал оплаквания с язвата. Мозъчно-черепната травма я получил, падайки от стълба през 2020г. в Ч., за което трябвало да пролежи в Неврохирургия в Пловдив. Имал напукване на черепа, но не се наложила операция. Имал сътресение на мозъка, но без загуба на съзнание.

Въпреки че бил спокоен, уравновесен, хладнокръвен човек, който в критични ситуации запазвал самообладание, този тип критична ситуация и стресов фактор с гробното място, му подействало по много различен начин.

Съдът приема тези показания за достоверни, убедителни и правдиви, затова въпреки възможната заинтересованост на свидетеля като съпруга на ищеца, ги приема за истинни. Това е така, защото те намират потвърждение както в събраната медицинска документация, така и в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, които се обсъждат по-долу, затова не са опровергани. Отделно от това, поради естеството на семейния живот, св. П.а е човекът, който има всекидневно, постоянно и пълно наблюдение върху поведението, симптомите и преживяванията на ищеца, затова показанията й не могат да се игнорират.

Показания относно здравословното състояние, характеровите особености и реакциите на ищеца Р. П. на проблемите с гробното място, и не на последно място с водените за това дела, е депозирал и св. Галин И. / т. ІІ, л. 407-411/.

Според свидетеля Г.И., ищецът Р.П. не се завръщал за постоянно в България, живеел в М.. Там правел и медицинските си прегледи, а в България идвал и си отивал. Бил бивш военен пилот-инструктор, много принципен и честен човек. Като военен бил свикнал да изпълнява и да е стриктен, за него нямало сиво, всичко било бяло или черно. Винаги мислел напред и винаги гледал нещо ново да даде като идея. Преди проблемите с гробното място и свързаните с това дела бил спокоен, работел физическа работа, имал фирма за разнос на алкохол в М., справял се добре, шофирал, свалял касите, нямал никакви здравословни проблеми, водел здравословен начин на живот, без употреба на алкохол, цигари и други.

След като започнал да води дела, бил силно притеснен и тревожен. Срещал проблеми в община Ч., където го неглижирали, омаловажавали, никога не искали да му отговорят пряко на зададени въпроси, винаги му давали едни бланкетни отговори, написани след това. Според неговите думи, той бил разиграван от служителите на общината. Веднъж се твърдяло, че разрешение да се погребе покойника дал служител, на име Б.. Втори път, че го е решил кмета и т.н. Всичко това, включително развитието на делата, много възмущавало ищеца, който се втурнал да доказва със снимки кой бил правил гроба, обяснявал на свидетеля как можели да лъжат, че гробът го правил едикой си, вземал нещата много присърце. Според свидетеля инфарктът настъпил, след като започнали делата и ищецът се сблъскал с тази истина в България, че бил воден в различни грешни посоки, което много го възмущавало.

Относно здравословното състояние, конкретно повишено кръвно налягане, свидетелят не знаел дали е повишено, но за тревожност бил с много повишена такава. Когато обсъждали нещата с ищеца и той стигал до проблемния момент, в който видял, че са го излъгали или има нещо, което са го шиканирали, той започвал да трепери.

Относно твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на описания в исковата молба деликт е изслушана комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза, с вещи лица кардиолог, невролог и психиатър.

Според експертизата /т.ІІ, л. 504-518/: 1/ на въпрос какво е било здравословното състояние на Р.П. до м. май 2022г., както физическо, така и психическо такова, експертизата е отговорила, че не са били представени обективни данни за психичното и соматичнто състояние на ищеца Р.П. до м.май 2021г.; 2/ на въпрос какви промени в здравословното му състояние са настъпили след узнаване на факта през м.май 2021г./, че в родовия гроб е погребано трето лице и налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилите здравословни проблеми и узнаването на тази факт, както и множеството разговори/кореспонденция с ответника да бъде разрешен възникналия проблем; отговор – обсъжданото обстоятелство е довело до множество неприятни преживявания у П., произлизали от чувството му за накърнено достойнство и ощетеност. Настъпилите много по-късно здравословни проблеми не са в пряка причинно-следствена връзка с преживяното; 3/ на въпрос как се е отразил този факт върху неговото здравословно състояние – психическо и физическо /претърпян инфаркт, неврологични проблеми, психични, драстично намаляване на теглото/, отговор – преживеният стрес или последиците му можели да бъдат улесняващ фактор за влошаване на соматичното здраве на лицето. Данни за влошаване на психичното му здраве не са обективизирани. По отношение на документираните неврологични заболявания /нарушение на вестибуларната функция и увреда на междупрешленните дискове с шиен отдел с радикулопатия), тези заболявания нямат пряка причинно-следствена връзка със стресовия за ищеца инцидент, нито могат да бъдат рисков фактор за същите; 4/ на въпрос – продължават ли тези здравословни оплаквания и към настоящия момент; отговор – при освидетелстването не се установиха данни за психично разстройство или за деменция. Налице са последици от преживения сърдечен инфаркт; 5/ На въпрос – налице ли са обективни медицински документи (амбулаторни листи, болнични епикризи, изследнания и др), удостоверяващи твърдените здравословни оплаквания на ищеца за периода след м. май 2021г.; отговор – налице са данни за лечение в отделение по кардиология. Психиатрична помощ относно състояние на стрес или посттравматично стресово разстройство не е търсена и получавана. По отношение на неврологичните диагнози, да, документирани са посещения при невролог, с диагноза нарушение на вестибуларната функция от 06.07. и 12.07.21г. и през 2022г. - увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел, с радикулопатия; 6/ на въпрос – имало ли е наличие на подобни идентични здравословни проблеми преди посочената дата? Отговор – не може да се отговори, тъй като всички представени документи избирателно представят периода след 2021г. 7/ На въпрос – Могат ли да бъдат категорично установени причинно-следствени връзки между узнаването на конкретно посоченото обстоятелство в исковата молба и настъпилите здравословни проблеми, които изключват други възможни влияещи фактори ( например възраст, предшестващи заболявания, стрес от личен характер), като рискови фактори за влошаване на здравословното състояние, конкретно счупване на черепа и претърпяна черепно-мозъчна травма?; отговор – поради изминалото време, което позволява рационализация на психотравмата, не може да бъде установена и посочена пряка причинно-следствена връзка; не може да се пренебрегват другите възможни предразполагащи фактори; 8/ на въпрос доколко твърдените психически и физически симптоми (инфаркт, неврологични нарушения, психични разстройства, загуба на тегло, включително депресия, тревожност и др.) отговарят на официално признати клинични диагнози според международната класификация на болестите /МКБ/?; отговор – не се установяват психични разстройства, които да отговарят на официално признати клинични диагнози, според МКБ. Установена с необходимите изследвания и клинично наблюдение е диагнозата инфаркт на миокарда, а също така нарушение на вестибуларната функция и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия; 9/ на въпрос – може ли според наличните медицински документи и състояние на лицето да се направи обосновано разграничение между вредите, твърдени по настоящото дело срещу община Ч. и вредите, твърдени по гр.д. № 187/21г. на РС – Ч. срещу Н. А.а, заведено от същата страна? отговор – не е възможно да се направи обосновано разграничение между вредите, твърдени по настоящото дело срещу община Ч. и вредите, твърдени по гр.д. № 187/21г. на РС-Ч. срещу Н. А.а, заведено от същата страна. 10/ на въпрос - има ли медицински данни – клинични изследвания, резултати от прегледи, епикризи и т.н. след м. май 2021г Р.П. да е претърпял рязко влошаване на здравословното състояние /включително с преживяване на хроничен стрес, преминаващ в дистрес, предприето ли е било лечение как то е повлияло на състоянието му?; отговор – няма медицински данни – клинични изследвания, резултати от прегледи, епикризи и т.н. след м. май 2021г. до 20.10.22г. Р. П. да е претърпял рязко влошаване на здравословното състояние, включително с преживяване на хроничен стрес, преминаващ в дистрес, не е било предприето лечение; 11/ има ли медицински данни от кръга на посочените по-горе, които да обуславят извод за такова влошаване на психичното състояние на ищеца, които да водят до временно или постоянно разстройство на съзнанието му след м. май 2021г.? отговор – не се установява наличието на психично заболяване или деменция, които да представляват краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на П. след м. май 2021г. Поведението му се определя изцяло от личностовите му особености и нагласи; 12/ При положителен отговор на въпрос 10, да се отговори по какъв начин това състояние повлияло на съществуващите до тогава рискови фактори за влошаване на сърдечно-съдовото му здраве. Допълнителни въпроси: на въпрос – налице ли е влошаване на здравословното състояние на ищеца Р.П. и в какво се изразява то, като се отчетат стреса, отрицателните емоции, безсънието, притеснението, безпричинната мъка, драстичното намаляване на теглото, тревожност от гледна точка на неврологичното заболяване, ако е налице такова, и откога датира същото, съобразно медицинските диагнози и свидетелските показания?; отговор – след процесното събитие при Р. П., като документирани неврологични заболявания, са отбелязани нарушение на вестибуларната функция от 06.07.21г. и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел в радикулопатия, за първи път документирано на 04.10.22г. Това са единствените вписани диагнози при освидетелствания. Описаните психоемоционални състояния до голяма степен зависят от личностовите особености на индивида, но те не са документирани като медицински диагнози. На въпрос – в резултат на наличната медицинска документация може ли да се установи дали същият е преживял

продължителен или интензивен стрес, и ако да – какви неврологични оплаквания и симптоми са настъпили в резултат на този стрес?; отговор – В неврологичната практика няма обективен метод за измерване нивото на стрес. То е индивидуално при всеки, с различен праг и степен на изразеност, зависещ от личностовите особености и възможности за справяне с приетите от нас за негативни емоции. Не, от наличната медицинска документация няма

възможност да се прецени продължителността и интензивността на събитието, отчетено като стресово от освидетелствания. Въпрос – Възможно ли е описаните от ищеца стресови преживявания, свързани със събитията от месец май 2021г., да са в причинна следствена връзка с установените неврологичи симптоми?; Отговор – Не, няма пряка причинно-следствена връзка между процесното събитие и диагнозите Нарушение на вестибуларната функция и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия. За нарушение на вестибуларната функция при пациент в такава възрастова категория, най-честите причини могат да бъдат първични вестибуларни нарушения /проблем във вътрешното ухо (болест на Мениер), вестибуларен невронит, най-често вследствие на вирусна инфекция, а също така нарушен кръвоток за сметка на стеснение на малките кръвоносни съдове, сърдечносъдови рискови фактори и др. По отношение на описаните субективни оплаквания от пациента (стрес, безсъние, отрицателни емоции, притеснение, безпричинна мъка, главоболие, тревожност, болки в корема и др., те не могат да бъдат регистрирани с изключение на безсънието /което се установявало с полисомнографски тест, какъвто не бил провеждан/, но не и от кога датира и на какво се дължи; Въпрос – налице ли е медицинска вероятност установените неврологични оплаквания да са следствие от преживян психоемоционален стрес, и каква е степента на тази вероятност? Отговор – не, документираните неврологични диагнози не могат да бъдат в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие; въпрос – какъв е характерът, интензитетът и продължителността на болките и страданията, които ищецът е търпял във връзка с установените неврологични оплаквания? Отговор – упоменатите неврологични диагнози са заболявания с хронично рецидивиращ ход, като са част от процеса на естествено стареене на човешкото тяло и могат да се обострят в различна степен в бъдеще, като ходът на болестта е уникален и индивидуален; Въпрос – Ограничавали ли са тези оплаквания нормалния начин на живот, съня, концентрацията и ежедневното функциониране на ищеца? Отговор – Да, тези заболявания са нарушавали нормалното функциониране на ищеца в ежедневния му живот, но вестибуларните нарушения и увреждане на междупрешленните дискове в шиен отдел с радикулопатия нямат причинно-следствена връзка с процесното събитие, а са част от естествения процес на стареене на човешкото тяло; въпрос – от медицинска гледна точна, временни или трайни са настъпилите неврологични последици и налице ли са остатъчни оплаквания към момента на изготвяне на експертизата?; отговор – документираните неврологични диагнози ще съпътстват освидетелствания през жизнения му път с екзасербация /изостряне/ и ремисии /възстановяване/, но те нямат отношение към процесното събитие, а са следствие от дегенеративни увреди на гръбначния стълб и други, най-често сърдечно-съдови рискови фактори. Въпрос – може ли да се приеме, че вследствие на преживян психоемоционален стрес, ищецът е търпял болки и страдания с неврологичен характер, какви конкретно, за какъв период и с какъв интензитет? Отговор – не, между процесното събитие и документираните неврологични диагнози няма причинно-следствена връзка.

Експертизата е изключително подробна и пълна, експертите са извършили всестранен и задълбочен анализ на представената медицинска документация, снели са анамнестични данни след преглед и освидетелстване на ищеца, затова заключението е правилно и обосновано, а съдът го възприема изцяло. Възраженията, че медиците не са обсъдили свидетелски показания по делото е неоснователно, при поставените задачи медиците са дали превес на установените с документи състояния и заболявания, което е консервативен и научно-обоснован подход и гарантира обективността на заключението. Възражението, че за оценка на психологическите преживявания на ищеца следвало да се назначи психолог вместо психиатър, също е неоснователно. По естеството си медицинската оценка на състояния като остър стрес, дистрес и причинната им връзка с такова влошаване на здравето, което е животозастрашаващо /инфаркт/ по твърденията в исковата молба, е обект на интердисциплинарен подход между трите специалности – кардиология, неврология и психиатрия, затова съдът е дал предимство на тези специалности, пред клиничния или съдебния психолог. Въз основа на заключението на експертизата, показанията на свидетелите Ж.П.а и Г.И., и медицинската документация, може да се направи обоснован извод, че между научаването на факта на погребването на С. А. /фактически действия по предоставяне на гробно място/ в гроб, който ищецът Р.П. е възприемал като родов /фамилен/, последващата му кореспонденция и взаимодействие с администрацията на община Ч. /разговори с кмета, зам.-кмета и специалиста Т.Б./, и претърпените от него негативни психоемоционални преживявания, изразяващи се в стрес, отрицателни емоции, притеснение, обида, тревожност, безпричинна мъка, разочарование, усещане за липса на разбиране, е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Такава връзка липса между посочените факти и твърдяното влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се драстично отслабване, безсъние, инфаркт.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Относно допустимостта на иска, подсъдността и подведомствеността.

Налице е обективно кумулативно съединяване на два иска – установителен, за съществуването на едно право или правоотношение по чл. 124, ал. 1 ГПК, в случая вечно право на ползване върху гробно място, и осъдителен, за обезщетение за вреди по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от засягане на неимуществената сфера на ищеца, както и акцесорен на осъдителния иск, за законната лихва по втория иск по чл. 86 ЗЗД, от предявяването му до окончателното изплащане.

Относно иса по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Най-напред, утвърдено може да се смята разбирането, че е възможно да възникне спор относно всяко отделно гражданско право, от което следва, че всеки може да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за да установи съществуването на едно правно отношение или едно право, кагато има интерес от това. В този смисъл решение № 1122/13.03.13г. по гр.д. 223/12г. на ВКС, І гр.отд, решение № 113/07.10.19г. по гр.д. № 1068/2019г. на ВКС, ІVгр.отд. и др.

В случая, според практиката цитирана по-горе в съобразителната част, е прието, че правото на гробоползване е особено облигационно право, което произтича от заплащане на таксата в полза на собственика на гробищния парк, в случая публична общинска собственост, на община Ч., като в зависимост от вида на платената такса, за ограничен период или безсрочно, в полза на платеца възниква ограничено със срок или безсрочно /т.нар. вечно/ право на ползване, като по този договор платецът на таксата и титулярът на правото на собственост са равнопоставени, а правото е гражданскоправно.

В случая ищецът Р.П. поддържа в исковата молба, че правото му произтича от наследствено правоприемство с починалите му роднини по права и съребрена линия, погребани в същото гробно място, от една страна, а от друга поддържа, че неплащането на таксата е по независещи от него причини, а поради извънпроцесуалното поведение на ответника /предоставяне на гробното място на трето лице/, което е предмет на втория съединен иск.

По тази причина, въпреки възраженията на ответника, че не оспорвал правото на ищеца, че не му е пречел по никакъв начин да поддържа гробното място и се грижи за него, както и да отдава почит на починалите си роднини, погребани в него, правен спор, а оттам и интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, този съд приема, че тя е налице, а искът е допустим. В този смисъл решение № 1/05.03.2015г. по гр.д. № 5078/2014г. на ВКС, ІІ гр.отд., ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК, а също решение № 186/24.10.2013г. по гр.д. № 2921/2013г. на ВКС, ІІгр.отд., решение № 230/28.06.2012г. по гр.д. № 583/2011г. на ВКС, ІV гр.отд.

Относно основателността на иска.

Посочи се по-горе, че спорът не е в приложното поле на обичайното право или традициите по чл. 5, изр. 2 ГПК, тъй като има позитивноправна уредба.

След като чл. 120, т. 2 и чл. 121 ЗМДТ и чл. 42, т. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси на община Ч., са определяли и регламентирали заплащането на такса от 200лв., за да възникне правото на гробоползване за вечни времена и няма спор, че тази такса не е платена, за ищеца не е могло да възникне посоченото право.

Посочи се по-горе, че това облигационно по естеството си право, възниква в резултат на смесен гражданскоправен фактически състав, като именно плащането на таксата е административно-финансовият елемент, въз основа на който възниква облигационното правоотношение между платеца като ползвател и общината, като собственик на гробищния парк.

Дори в миналото и в административната практика на община Ч. при погребенията на наследодателите на ищеца Р. Т., починала през 1997г., И. П., починал през 1999г. и В., починал през 1983г., да е действал чл. 26, ал. 3 от Правилника за погребенията /отм./, според който гробните места се давали безплатно, а наследниците на починалите запазвали право върху гробовете им за вечни времена, без заплащане на такса, с отмяната на този правилник от 01.01.2000г., е отпаднала възможността за позоваване на това запазено право на вечно ползване от наследниците на погребаните лица, поради влизането в сила от 01.01.1998г. на чл. 120 ЗМДТ, който въвежда занапред възможността за придобИ.е на правото, само срещу заплащане на такса.

Обстоятелството, че община Ч. не е събирала такси за ползването на т.нар. заети наследствени гробни места, а само за новоопределените такива, не променя горния извод.

След изтичане на 8 години след погребването на последното починало лице преди С. А., а именно И. П. през 1999г., за да възникне правото на вечно ползване върху посоченото гробно място в полза на ищеца е било необходимо заплащането на таксата, определена от общинския съвет, за ползване на гробни места. След като това не е направено, правото не е възникнало, а искът, като неоснователен, следва да се отхвърли.

Относно иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Освен посочените по-горе съображения относно родовата подсъдност на окръжен съд, поради характера на делото като гражданско, следва да се спомене още и следното. Според тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2015г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС относно подсъдността на искове за вреди, за да се приеме квалификация по чл. 1 от ЗОДОВ, респ. подсъдност на административните съдилища, вредите трябва да произтичат от действие или бездействие при или по повод упражняване на административна дейност.

В конкретния случай твърденията в искова молба и отговора са, че липсва каквато и да е осъществена административна дейност, от която да са произтекли вредите.

Твърденията на ищеца са, че в разговор със съпругата на починалия Н.А.а, същата му казала, че разрешение за погребването бил дал общинският служител Т.Б..

Както ответникът, община Ч., така и този служител, отричат да е давано такова разрешение, респ. с какъвто и да е административен акт да е определяно място за погребване на С.А. в процесното гробно място.

По делото безспорно се установи фактът, че т.нар. предоставяне на гробното място на трето лице, на практика е осъществено чрез изкопаването и оформянето на гробното място от служителя на общината, гробарят Ст.Л., по указание на наследниците на С.А., като никой служител в общинската администрация, на който той е бил подчинен, не му е нареждал това, нито някой е контролирал това му действие.

След като безспорно е липсвала общинска наредба за управление на гробищния парк, както и заснемане и номерация на гробните места и алеите, отделно от това е липсвала уредена процедура за представянето на акт за смърт и удостоверение за наследници на починалото лице, което ще се погребва в конкретно определено гробно място, а също квитанция за платена такса за гробоползване /която да удостоверява наличието на право на ползване на гробното място/, спазването на Наредба № 2/21.04.2011г. е било оставено на добросъвестността на близките на починалия и усмотрението на назначения от общината гробар, което е недопустимо и е основание за ангажиране на отговорността на собственика на гробищния парк, община Ч..

Затова не може да се приеме, че тези му фактически действия са били под каквато и да е форма някаква административна дейност, при или по повод осъществяването на правото и задълженията на собственика на гробищния парк или оправомощено от него да управлява гробищния парк лице, да определя местата за погребване по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г., което да е действие на администрацията на общинската власт, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Едновременно с това, тези фактически действия представляват изпълнение на възложена от ответника работа, според длъжностната характеристика на гробаря, причинили са неимуществените вреди, посочени по-горе, противоправни са, а вредите са настъпили при и по повод на възложената работа, затова ответникът не може да се освободи от отговорност.

Действията са противоправни, тъй като гробарят не е следвало да пристъпи към изкопаване и оформяне на гробното място преди конкретно длъжностно лице, на което е подчинен, да определи такова, след предварително съобразяване на наследственото качество на заявителя, плащането на дължимата такса и спазването на санитарните изисквания от последното погребение.

Затова действието е противоправно, извършено е при и по повод работата на гробаря, която ме е била възложена от ответника, намира се в причинна връзка с установените по-горе неимуществени вреди. По тези съображения ответната община Ч. не може да се освободи от отговорност, в каквато насока е постоянната и утвърдена съдебна практика със задължителен характер.

В този смисъл, ППВС № 7/1958г., ППВС № 4/1961г., ППВС № 9/1966г., ППВС № 4/1975г., ТР № 59/1974г. на ОСТК, решение № 465/28.12.2012г. по гр.д. № 1157/2011г. на ІVг.о., решение № 142/05.06.2013г. по гр.д. № 1069/2009г., ІІІг.о., решение № 141/08.01.21г. по гр.д. № 3052/2019г., ІV г.о., решение № 63/01.0.2016г. по гр.д. № 4885/2015г. ІVг.о. и др.

Неимуществените вреди в случая произтичат не от засягането на конкретното гробно място, на което ищецът няма право на вечно ползване, както се установи по-горе, а от накърняване на правото му на личен и семеен живот, според чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Последното включва и възможността свободно и безпрепятствено да отдава почит на паметта на починалите предци, в определените за това места, в случая гробищния парк на община Ч.. Затова ищецът е имал защитено правно очакване, че това му субективно право трябва да бъде защитено от правния ред.

Възражението, че ответната община Ч. не е пречила на грижата за гробното място, включително с поставянето на надгробна плоча, почистване и поддържане на гроба и т.н., не може да заличи факта, че поради нарушенията, посочени по-горе, в него е погребано трето лице, което накърнява личната и духовна сфера на ищеца, в която паметта на починалите близки играе съществена роля. В този смисъл особено показателна за интензивността на преживяванията му е била беседата с психиатъра при освидетелстването /т. ІІ, л. 511 – „… 2023г. почива наш роднина и не можем да го погребем там. Това е все едно някой да влезе в моя дом. Аз понеже познавам тази фамилия, тя е отритната от фамилията ни, освен това съм констатирал, че тя не посещава гробовете на майка си и баща си, а само на мъжа си, с умисъл го е направила. Тя иска да завладее този гроб…“ и т.н./.

Като част от основните права, правото на личен и семеен живот е защитено и от чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария е пряко приложима, наред с конституционния текст на чл. 32, ал. 1 КРБ.

За тези случаи Европейският съд по правата на човека установява, че начинът, по който се третира тялото на починал роднина, както и възможността близките да присъстват на погребението и да почитат гроба на роднина, влизат в обхвата на правото на зачитане на семейния или личния живот (Solska and Rybicka y. Poland, §§104-108 и цитираната там практика : Poluhas Dods срещу Швеция (2006) и др.).

За пълнота следва да се спомене и това, че ищецът Р.П. е осъществил правото на свободно движение и на установяване в Испания по смисъла на чл. 21 ДФЕС, след като е пребивавал там преимуществено в периода 2000-2020г., както и продължава текущо да се лекува. Затова той е можел директно да се позове на чл. 7 от ХОПЕС относно зачитането на личния и семейния живот, което право се ползва с директен ефект, според чл. 51, ал. 1, изр. 1 ХОПЕС, но съдът не може служебно, по своя инициатива, да повдигне въпроса за прилагането му, без да наруши принципите на автономия на волята, диспозитивното начало и равенството на страните, по националното право. В този смисъл решение С-222/05 и С-225/05 Van der Weerd, 2007, §§29-32 на СЕС.

Относно обезщетението. Посочи се по-горе, че неимуществените вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, обида, тревожност, отрицателни емоции, безпричинна мъка, чувство за безпомощност, разочарование, усещане за липса на разбиране, след м. май 2021г. до предявяване на иска 19.11.24г., след преодоляване на острата стресова реакция с научаването на факта на погребването на третото лице С.А., са били със затихваща интензивност, поради разионалициране на травмата, според съдебно-медицинската експертиза. Едновременно с това, те не са били напълно отшумели до предявяване на иска на 19.11.24г.

Като се имат предвид всички обстоятелства по делото – начинът на извършване на увреждането, поведението на длъжностните лица, периодът на увреждането и процесуалната позиция на ответника, че липсва нарушение, както и личността на ищеца – възрастен човек на 71г. към май 2021г., с изострено чувство за лично достойнство и справедливост, както и характера на засегнатото благо, следва да се приеме, че нарушението, респ. вредата не е лека по степен. Като отегчаващи обстоятелства следва да се посочат факторите, че с оглед спазването на санитарните разпоредби нарушението е с продължаващо изпълнение – от 2021г. поне до края на 2029г., период в който ще бъде смутено както спокойното, свободно и безпрепятствено отдаване на почит към починалите роднини, така и възможността да се запази право на ползване или да се ползва гробното място. Следва да се вземат предвид и стандартът на живот в страната и равнището на инфлацията за периода, по около 3% годишно по данни на НСИ, както и присъдените обезщетения в подобни случаи.

Затова и с оглед началата на справедливостта, както и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че обезщетение от 5000 евро или 9 779,15 лева в пълна степен обезщетяват понесените вреди, за която част искът следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Следва да се уважи и акцесорният иск за законната лихва върху тази сума от 19.11.24г. до окончателното им изплащане.

Относно разноските. Съразмерно на уважената част от иска ищецът има право на 650,57 евро или 1272,40лв., които следва да заплати ответникът.

Съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право на 4 538,67евро, които ищецът следва да се осъди да му заплати.

Предвид на всичко изложено и на посоченото основание, съдът