Решение № 39 от 18.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 76/2026 г.

наказателно дело № 20261000600076 по описа за 2026 година Мотиви по ВНЧД № 76 по описа за 2026 година на САС Производството е по реда на чл. 20 ЗЕЕЗА и има за предмет Решение № 898/23.12.2025 год., постановено по ЧНД № 8299/2025 год. по описа на СГС, НО, 40-ти състав, с което е уважено искането на съдебните власти /Федерален Районен съд на САЩ за Средния район на Флорида/ за предаване и допускане на екстрадиция на С. И. роден на ••• год., в Москва, Руска федерация за осъществяване на наказателно преследване по криминално дело № 6:25-cr-52-GAP-UAM във Федерален Районен съд на САЩ за Средния район на Флорида, по внесен обвинителен акт за престъпления: заговор за нарушаване на IEEPA и Наредбите за санкциите, свързани с Украйна/Русия и заговор за извършване пране на пари, всичко в нарушение на 50 U. S. С. & 1705 /а/ и /с/ и 18 U. S. С.1956/h/ и с което на основание чл. 17, ал. 8 от ЗЕЕЗА и чл. 15.1 от Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, се предават на молещата държава-САЩ иззетите с протокол за обиск и изземване от поисканото лице С. А. И. на ••• год. Въззивното производство е инициирано по жалба на защитата на исканото лице С. А. И. – адв. А. Т., с оплаквания че не е налице двойна наказуемост, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5 от ЗЕЕЗА и позоваването на СГС за съответстващо на българския Наказателен кодекс деяние по чл. 321, чл. 234а и чл. 316 от НК е неправилно. Твърди се, че изложеното в обвинителния акт за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически санкции, свързани с Украйна/Русия не е престъпление и не е наказуемо по българското право в инкриминирания период, а извършените продажби са напълно законни, тъй като за тях българското законодателство не изисква специално разрешение. Съображения са изложени и във връзка с това, че в обвинителния акт липсва обвинение във връзка с поправяне или ползване на фалшиви документи от страна на исканото лице, а заговорът по българският НК не е наказуем. Подобни съображения са изложени и във връзка с обвинението „заговор за изпиране на пари“, тъй като в обвинителния акт не са изложени обстоятелства във връзка с предикатно престъпление, какъвто е смисълът на българската норма в тази връзка и наличие на законна сделка за изпирането на парите. Според жалбоподателят във връзка с това обвинение липсват факти и конкретика. На следващо място се изтъкват доводи във връзка с липсата на удостоверяване от молещата държава, че са налице такива данни, които биха представлявали основание да се счита, че издирваното лице е извършило престъплението, за което се иска екстрадицията му, съгласно и чл. 8, т. 3 в) от Договора за екстрадиция със САЩ. Което пък, според жалбоподателя, води до съмнение, че се касае за политически мотив. Възразява се, че представената клетвена декларация на специален агент Т. Б. установява нарушаване на санкциите от две американски компании, а според българското законодателство, наказателната отговорност е лична, поради което не може да се търси такава от исканото лице. Според жалбоподателя е изтекла и петгодишната погасителна давност във връзка с инкриминираните сделки , извършени преди 2021 год. Възразява се и спрямо мярката за неотклонение, която е незаконосъобразна, тъй като е продължила повече от предвидените 60 дни. В заключение се иска на осн. чл.320, ал. 1 и ал. 2 от НПК във вр. чл.17, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 8, т. 5 /а/ от Договора за екстрадиция между САЩ и Република България да се изискат съответните доказателства и данни във връзка твърдяното престъпление „пране на пари“; да бъде заменена мярката за неотклонение на исканото лице от „задържане под стража“ в „домашен арест“ на адрес •••; да бъде отменено решението на СГС и постановено друго, с което да бъде отказана екстрадицията, поради липса на двойна наказуемост за деянията, в които И. е обвинен и наличието на политически мотиви с оглед гражданството на исканото лице и икономическата политика на САЩ срещу РФ относно търговията с полезни изкопаеми. В хода на съдебното производство пред САС, исканото лице С. А. И. се явява лично и се представлява от адв. А. Т. и адв. Р. Ч.. Адвокат Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като доразвива същите. Счита, че не са налице изискванията на чл. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като липсвали доказателства и конкретика за участие на И. в деяния свързани с членуване в ОПГ /не е американски гражданин, няма данни да е извършвал търговия на територията на САЩ, няма данни да се договарял с другите участници в заговора О. и К. на територията на САЩ/, тъй като продажбите на метали от страна на санкционираното лице К. на американски компании не са престъпление по българското право, а законни сделки. Според адв. Т., не е налице двойна наказуемост, тъй като процесните сделки – продажба на метали от руски компании към САЩ не са престъпление по българското право и описаните в обвинителния акт деяния не покриват признаците на чл. 321, ал. 3 от НК доколкото се касае за законни сделки според българското законодателство, а престъплението „заговор за пране на пари“ според българското законодателство не съответства на изискванията на американския закон. Твърди се, че е налице политически мотив за екстрадиция, базиран на това че се санкционират сделки с конкретно лице–украинския гражданин К., включено от американската администрация, действайки както намери за добре, без да иска одобрението за това на Сената, в санкционен списък въз основа на закона /IEEPA/. Така приетите за незаконни сделки от американското законодателство, според адв. Т. не могат да се приравняват на извършване на извън търговска дейност без лиценз според българското законодателство, тъй като за такива сделки не се изисква лиценз в нашата страна. Защитата оспорва твърденията на американските власти, за използването на „фалшиви“ сертификати за произход, „фалшиви“ заводски тестове и „фалшиви“ акредитиви, като по отношение на последните се изтъква и значението и същността им. Оспорва се и приетият от първата инстанция принцип на взаимно доверие между държавите, тъй като тогава ще е безсмислено цялото това съдебно производство по екстрадиция и няма да са налице изискванията за преценка на чл. 8, т. 3, б. „в“ от Договора за екстрадиция. Възразява се, че искането за екстрадиция не отговаря на чл.9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА, тъй като не съдържа факти и обстоятелства, които да индивидуализират участието в престъпления на исканото лице И., а от тук и обосноваността на обвинението е недостатъчна, което разкъсва логическата верига исканото лице да е свързано с двете престъпления за които се иска неговото предаване, т.с. според защитата е нужно да са налице данни, че исканото лице въобще има данни за съпричастност към престъпленията. Твърди се и, че при липсата на тези доказателства, би бил нарушен и принципа на справедлив съдебен процес, въведен като изискване в чл. 6 от ЕКЗПЧ. Оспорва се доказателствената тежест на представените клетвени декларации на помощник прокурор и на разследващия агент, както и свидетелските показания на анонимен свидетел, тъй като според българското право същите не са допустими доказателствени средства и обвинението не може да се базира само на свидетелски показания на анонимен свидетел. Според защитата екстрадицията следва да бъде отказана и само на осн. чл.7, ал. 2 от Европейската конвенция за екстрадиция, тъй като исканото лице не е било в САЩ. Не на последно място се възразява във връзка с условията в затворите на САЩ – нечовешко или унизително третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ и отказ от адекватна медицинска грижа. Адв. Ч. в пледоарията си засяга правилността на обжалваното решение на първо място с твърдение, че немотивирано, противоречиво и неясно е отговорено на основните въпроси, изискващи преценка и визирани в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, относно вида и броя на престъпленията. Защитата се позовава и на чл. 4, т. 4 от Споразумението за екстрадиция между ЕС и САЩ във връзка с приетата квалификация от СГС по чл. 321 от НК и изложените обстоятелства в искането за екстрадиция – нарушаване на икономически санкции. В тази връзка се сочи практика по административни дела във връзка с нарушаване на чл. 307 от Договора за европейската общност, сега чл. 351 от ДФЕС относно непредприемане на мерки по премахване на противоречията между съществуващите двустранни договори между държавите – членки и трети страни и правото на Съюза. Твърди се, че цитираните в обвинителния акт изпълнителни заповеди и наредби, свързани с Украйна, имат извънреден характер, като американският законодател е счел за нужно да инкриминира нарушаването на тези санкции, докато българското законодателство не предвижда такова престъпление нарушаване на икономическите санкции, наложени от трета държава, което се различава от приетото от първата инстанция че се касае за сделки, поставени под разрешителен или лицензионен режим. Адв. Ч. излага становище, че нито от обвинителния акт, нито от клетвените декларации може да се направи извода, възприет от СГС, че се касае за повдигнато обвинение относно съставяне или ползване на неистински документ. Прави се искане за субсидиарно прилагане на българския НПК относно това, че доказателствата за елементите на състава на престъпление, времето и мястото на извършването му, не са установени. Според защитата това е необходимо и с оглед приложението на давността, за която американската страна е представила доказателства, че същата е 5 годишна. Прави се анализ на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и според защитата същите са недостатъчни, тъй като липсва конкретизация за времеви период, кога се е осъществил сговора за престъпна дейност, кога са извършвани съответните транзакции на финансови средства, транспорта на стоката, начин, място, дата и лица участващи във всяка една сделка, посочване на дружествата и връзката на И. със същите. Във връзка с изискването на двойната наказуемост, защитата прави анализ на параграф 1956 – пране на парични инструменти, като се критикува че не съществува информация относно това финансовата транзакция дали е осъществена, къде е извършена и дали парите са директно преведени на лицето, чието имущество е запорирано или на негови или фиктивни дружества, за да се търси отговорността на чужд гражданин. Исканото лице И., в лична защита, поддържа казаното от защитниците си. Изтъква, че не знае за какво го издирват властите на САЩ, тъй като той не е извършил нищо лошо, твърди че всичко е на политическа основа и пожелава на „уважаемия българския съд много мъжество и доблест, за да вземе едно справедливо решение“ по отношение на него. В предоставената му последна дума, моли да не бъде предаван в САЩ. Представителят на Апелативна прокуратура София оспорва основателността на въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Апелативен съд - София, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че по делото са представени всички изискуеми се по чл. 9 от ЗЕЕЗА документи за екстрадиране на лицето. Правилна е констатацията, че молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава, в писмена форма до съдебните власти на Република България. Съгласно представеният обвинителен акт и документи с искането за екстрадиция, лицето, чиято екстрадиция се иска е обвинено за извършени престъпления по заговор за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически правомощия и Регламентите за санкции, свързани с Украйна/Русия, в нарушение на Раздел 50 от Кодекса на Съединените щати, членове 1705(a) и (с), Изпълнителни заповеди 13660, 13661 и 13662, както и Раздел 31 от Кодекса на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213 и заговор за извършване на пране на пари в нарушение на Раздел 18 от Кодекса на Съединените щати, член 1956(h), започвайки около от м. май 2017г. и продължавайки до около м. май 2021г., за които се предвижда максимална присъда от 20 години лишаване от свобода, пробация до три години, специална такса от 100 щатски долара за всяко едно от престъпленията и глоба до 1 000 000 щатски долара за първото престъпление и глоба до 500 000щатски долара за второто престъпление. Пункт 1 от обвинителния акт по отношение на обвинението по заговор за нарушаване на Закона за международните извънредни икономически правомощия и Регламентите за санкции, свързани с Украйна/Русия, в нарушение на Раздел 50 от Кодекса на Съединените щати, членове 1705(a) и (с), Изпълнителни заповеди 13660, 13661 и 13662, както и Раздел 31 от Кодекса на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213. От фактическа страна се твърди: в периода, започвайки около м. май 2017 год. и продължавайки поне до около м. май 2021 год., в Средния район на Флорида, САЩ и на други места, търсеното лице С. И., заедно с О. О., А. К. и трети лица, съзнателно и умишлено са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили да нарушат IEEPA,в противоречие с Раздел 50 от Кодекса на Съединените щати, членове 1705(a) и (с), Изпълнителни заповеди 13660, 13661 и 13662, както и Раздел 31 от Кодекса на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213, като са предприели действия, чрез които 1) лица от САЩ да предоставят средства, стоки и услуги на специално определеното лице С. К. и на притежаваните и контролирани от него дружества; 2) лица от САЩ да получат средства, стоки и услуги от К. и от притежаваните и контролирани от него дружества и 3) лица от САЩ да участват в транзакции и да улеснят транзакции с цел избягване и осуетяване на изискванията на законодателството на САЩ по отношение на предоставянето и получаването на средства, стоки и услуги за, от и в полза на К. и притежавани и контролирани от него дружества, без да са получили предварително необходимото разрешение от OFAC. От правна страна се твърди, че тези деяния представляват престъпления, наказуеми по 50 U.S.C. §1705(a) и (с), Изпълнителни заповеди 13660, 13661, 13662 и Раздел 31, C.F.R. §§589.201 и 589.213. В пункт 2 от обвинителния акт по отношението на обвинението по заговор за извършване на пране на пари, в нарушение на Раздел 18 от Кодекса на Съединените щати, член 1956(h): От фактическа страна се твърди, че в периода започвайки около м. май 2017 год. и продължавайки поне до около м. май 2021 год., в Средния район на Флорида и на други места, САЩ, търсеното лице С. И., заедно с О. О., А. К. и трети лица, съзнателно са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили да извършат престъпления в нарушение на 18 U.S.C. § 1956, а именно съзнателно да транспортират, предават, прехвърлят, както и да се опитват да транспортират, предават и прехвърлят парични инструменти и средства от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ с намерението да насърчат извършването на конкретна незаконна дейност. В обвинителния акт, издаден на 26.02.2025 год. от федерален разширен състав съдебни заседатели в Средния район на Флорида по наказателно дело №6:25-cr-52 на Федерален районен съд, Среден район на Флорида, отдел Орландо, се посочва фактическата обстановка, при която се твърди, че са извършени двете деяния. На същата съответстват сведенията на специален агент Т. Б., дадени в приложената по делото клетвена декларация. На 30.07.2015 год., С. К., бил определен от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC), като специално определено лице (SDN), в резултат на което е налице забрана да осъществява стопанска дейност. Този статут (SDN), от 26.01.2018 год., имат контролираните от К. дружество „Газ Алианс“ и „Внешторгсервиз“. Второто от тях добивало и преработвало стомана от райони на Украйна, окупирани от Русия, а първото продавало готовата продукция извън страната. Без да е издадено нужното разрешение от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC), в периода юли 2018 г. – август 2020 г., били продадени и доставени на американски дружества Меtalhouse LLC и Commodity General Trading USA LLC, за сумата от 350 млн. долара, стоманени изделия, произведени от „Внешторгсервиз“, чрез посредничеството на „Газ Алианс“, както и други подставени юридически лица. С цел да се избегнат наложените санкции, били използвани мрежи от подставени лица (В., Стар Капитал – българско дружество, Стоун Сейлс – чешко дружество, Феромед – кипърско дружество“) и били съставени и използвани неверни документи относно произхода на изделията. По този начин бил прикрит произхода на стоките и получателя на продажната им цена. Американските граждани Д. К. У. и С. К., представляващи американските купувачи, са се признали за виновни (по обвинения, идентични с тези, повдигнати против търсеното лице) и са сключили споразумение с налагане на наказания от шест години и съответно 21 месеца „Лишаване от свобода“. Също така се е признало за виновно и трето лице – назовано лицето „А“. Те дават показания относно този заговор. Твърди се, че търсеното лице И., заедно с останалите лица (О. и К.), са координирали тези транзакции (относно изпращането и получаването на стоманените изделия и относно получаване на продажната цена), като са съзнавали, както наложените санкции, така и предприетите действия за заобикалянето им. Конкретно за И., се твърди, че е бил главният директор по износа на К. и шеф на лицето „А“ (сключило споразумение и дало показания), като са изложени множество фактически твърдения относно предприетите от него действия по прехвърляне на стоките на американските купувачи, както и получаване на продажната цена, под прикритието на неверни документи за произход. По описания по-горе начин, исканото лице И. е допринесъл за следното: 1) лице от САЩ да предостави на SDN парични суми; 2) лице от САЩ да получи стоки от SDN; 3) лица от САЩ да участват в транзакции с цел избягване и заобикаляне на ограниченията по IEEPA относно имущества на К. без разрешение от OFAC. Видно от твърденията в обвинителния акт и от копието на приложимите наказателни разпоредби, американският правен режим във връзка с повдигнатите обвинения, е уреден в Закона за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA). Същият предоставя на Президента на САЩ, чрез Изпълнителна заповед да забранява вноса на определени стоки и парични транзакции, свързани с чужди държави или чужди граждани, при определени условия. През март 2014 г., с Изпълнителни заповеди 13660, 13661, 13662, са забранени такива транзакции относно имущества на лица, ангажирани с военната инвазия на Русия в Украйна. Посочено е, че са забранени транзакции, които заобикалят или избягват тези забрани. Също така е забранено участието в заговор за нарушение на забраните. Чрез Наредбата за санкциите, свързани с Украйна и Русия се забранява на всички местни лица да извършват бизнес с лица, определени от OFAC като SDN, вкл. предоставяне на парични суми. Между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е налице подписан и ратифициран Договор за екстрадиция /ДВ бр.43 от 2008 год., в сила от 21.05.2009 год./, съгласно чл. 1 на който, страните се договарят да екстрадират взаимно съгласно разпоредбите на този договор лица, издирвани от органи на молещата държава за наказателно преследване или за налагане или изпълнение на присъда за престъпление, даващо основание за екстрадиция. Във връзка с това са посочени признаците на това изискване в чл. 2 от Договора, включително и принципът за двойна наказуемост на деянието. Престъпленията, за които е образувано наказателно производство спрямо С. И., са такива и по българското право. Обвинението по пункт първи като такова е по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 от НК на РБ – участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години. Видно от описанието на това престъпление в обвинителния акт, се касае за съзнателно и умишлено участие в заговор за нарушаване на IЕЕРА - нарушение на Раздел 50 на Кодекс на Съединените щати, член 1705(a) и (с) и Раздел 31 от Кодекс на федералните разпоредби, членове 589.201 и 589.213, максималното наказание, за което е „Лишаване от свобода“ за срок до 20 години, „Пробация“ до три години, „Глоба“ до 1 000 000 щатски долара и специална такса от 100 щатски долара. Съгласно нашето законодателство, „членуването“ в организирана престъпна група е самостоятелно престъпление, инкриминирано, независимо дали е извършено или не дори и едно вторично престъпление от тези, които са цел на групата - чл. 321, ал. 2 НК, в чл. 93, т. 20 НК са описани подробно признаците на ОПГ – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ повече от три години. Групата е била създадена и с користна цел, доколкото е осъществявала престъпната си дейност с цел реализиране на неправомерни печалби, което също е било напълно в знанието на И.. В случая, както се твърди от американските власти, И. е бил напълно наясно с наложените санкции на К., както и, че напълно доброволно и съзнателно се е съгласил да действа съвместно с останалите участници в ОПГ за осъществяване на целите на групата – извършване на престъпления, предмет на този престъпен заговор с користна цел. Такива престъпления са 1) извършването на забранени сделки, включващи покупка и продажба на метали и стомана с произход от Донбас, в нарушение на нормите на Закона за международни извънредни икономически правомощия (IEEPA) и Регламента за санкциите срещу Руската Федерация /чл. 234а НК на РБ - извършване на външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон, с предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно до пет години/ и 2) ползване на неистински и неверни документи, вкл. и такива, относими към създаване на система от фиктивни дружества и посредници, за да се прикрие реалният произход на стоките с ползването на неистински документи, които действия са посочени като измамливи, включващи и предоставяне на неверни и фалшифицирани документи на финансови институции, клиенти, митнически служители и други лица /чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2 НК на РБ, с предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече до три години, а именно до осем години/. По обвинението по пункт 2 от обвинителния акт –„заговор за пране на пари“. От фактическа страна се твърди, че в инкриминирания период, в Средния район на Флорида, САЩ, търсеното лице С. И., заедно с О. О., А. К. и трети лица, съзнателно са се обединили, участвали в заговор, сдружили и договорили с други лица да извършат престъпления в нарушение на 18 U.S.C. § 1956, а именно: съзнателно да транспортират, предават, прехвърлят, както и да се опитват да транспортират, предават и прехвърлят парични инструменти и средства от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ с намерението да насърчат извършването на конкретна незаконна дейност, която е в нарушение на правомощия IEEPA, съгласно Раздел 50 на Кодекс на Съединените щати, член 1705(a) и (с), като извършените действия са във връзка и за да се скрие източникът /произходът/ на стоките. Както правилно и законосъобразно е посочил СГС налице е тясна връзка между двата пункта на обвинителния акт, но при наличие на двойна наказуемост и по отношение втория пункт в обвинителния акт. Касае се за изложена фактическа обстановка относно съзнателно транспортиране, предаване, прехвърляне, както и да се транспортират, предават и прехвърлят парични инструменти и средства от място в САЩ до и през място извън САЩ и до място в САЩ от и през място извън САЩ с цел да насърчат извършването на конкретна незаконна дейност, като по този начин се извършва сделка с имущество и се прикрива произхода, местонахождението, движението и действителните права върху имущество, за което се знае, че е придобито чрез престъпление. По този начин се постига прикриване произхода на стоките и получателя на продажната им цена, каквато алтернатива е предвидена в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от НК на РБ и тъй като според правната доктрина не е необходима пълна идентичност в съставите на престъплението по законодателството на двете държави, а съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЕЕЗА е достатъчно съвпадението на основните признаци на различните състави. В този случай, както правилно е посочено в мотивите на обжалвания акт, изискването за двойна наказуемост ще е налице, дори ако по българското право едната правна квалификация е погълната, а според правото на молещата държава, би могло да съществува самостоятелно. Следователно, второто деяние, както е описано от американските власти, по своето естество, от фактическа страна, е идентично с първото, доколкото съдържа елементи от него (само относно паричното разплащане); но също така то може да бъде определено като престъпно – по американското право самостоятелно, а по българското право - само до такава степен, доколкото е престъпно първото. Съгласно чл. 8, т. 1 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ, към постъпилото искане за екстрадиция са приложени документи в превод на български език, описващи самоличността на исканото лице; обвинителен акт, съдържащ информация относно фактите на престъпленията; документ, съдържащ кратко описание на предвидените процесуални действия /клетвена декларация в подкрепа на искането за екстрадиция на помощник – прокурор на Съединените щати за Средния район на Флорида/; текстовете от закона, описващи основните елементи на престъпленията, за които се иска екстрадицията и наказанията, които са предвидени; текстовете от закона относно давността за наказателното преследване; копие от заповедта за арест на С. И., издадена на 26.02.2025 год. от Районен съд на Съединените щати гр. Орландо, Флорида пo дело № 6:25-cr-52-GAP-UAM на Районния съд на САЩ за Средния район на Флорида; клетвени показания в подкрепа на молбата за екстрадиция на специален агент Т. Б. от Федералното бюро за разследване. Наказателното преследване е започнало след като жури в разширен състав съдебни заседатели е издал обвинителен акт срещу С. И. по наказателно дело № 6:25-cr-52, за двете престъпления, посочени по – горе. Тези обстоятелства са взети в предвид и изложени в мотивите на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че молбата за екстрадиция е издадена от компетентен орган и е съпроводена от всички необходими приложения по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА, като съответните документи са както в оригинал, така и в превод. Налице са непротиворечиви данни за обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително за време, място и участие на исканото лице. Посочена е и правната характеристика на наказуемото деяние. Налице е нужната информация за индивидуализиране на престъпната дейност на И.. Тези данни позволяват и на съда да установи какви са фактите и обстоятелствата на извършване на престъплението и да го квалифицира съобразно законовите изисквания. Още повече, че в настоящото производство основната цел е да се изследва въпросът дали са налице условията по ЗЕЕЗА за екстрадиране на исканото лице, с оглед осигуряването му за разглеждане на делото по същество. На следващо място, основанията за отказ за допускане на екстрадиция са изчерпателно визирани в чл. 6 – чл. 8 от ЗЕЕЗА и в Договора, чл. 4 т. 1, т. 3, т. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, като настоящият съдебен състав не намери, че такива са налице. Тези изводи са въз основа на дадената правна квалификация на деянията, съгласно законодателството на САЩ за извършените престъпления, за които е образувано наказателното производство срещу И. и които попадат в разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Договора, изключваща основание за отказ от екстрадиция въз основа на гражданството на исканото лице. Съдът правилно е приел, че не са налице основания за отказ на екстрадицията съгласно чл. 7 от ЗЕЕЗА, тъй като деянието, в което е обвинено исканото лице не е за военно или политическо престъпление, респективно искането не е отправено за съдене на лицето от извънреден съд на САЩ. От представените по делото доказателства, може да се направи обоснования извод, че не са налице искания за предаване на лицето свързани със съдене на расова, полова, религиозна или друга принадлежност и други основания, посочени в чл. 7 т. 4 от ЗЕЕЗА, тъй като квалификацията на престъплението и обстоятелствата, послужили като основание за тази квалификация описват криминално деяние, засягащо обществени отношения, свързани с икономическата система, а не с политическия строй, вътрешна или външна сигурност. Наказателното преследване не е погасено по давност или амнистирано нито по българското право, нито по законите на САЩ. В тази връзка, съдът правилно се е позовал на приложените към делото документи относно приложимия закон, включително и на правилата за давността. Няма и незавършени производства от общ характер за престъпления извършени на територията на Република България, водени срещу С. И.. От приложените към молбата за екстрадиция материали относно приложим закон се установява, че за престъплението, за което е повдигнато на исканото лице обвинение, не се налага смъртно наказание в искащата държава, ето защо в случая не е налице и основание по смисъла на чл. 7, т. 8 от ЗЕЕЗА. По повод направените възражения в жалбата и съдебно заседание, същите могат да бъдат обособени в четири основни групи: във връзка с квалификацията на деянията; във връзка с липсата на достатъчно доказателства; наличие на политическа цел на преследването на основание на гражданството на лицето; нечовешко или унизително третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ и отказ от адекватна медицинска грижа. Във връзка с квалификацията на деянията според българското законодателство, съдът изложи по – горе съображенията си защо и каква квалификация приема според българското законодателство. Възраженията, че липсват доказателства какви действия е извършил И., с които е демонстрирал волята си за участие в инкриминираните деяния, как и къде са били извършени същите, не съответстват на съдържанието на приложените към молбата за екстрадиция документи, където са посочени престъпленията, за които е започнало наказателно преследване спрямо И., времето, мястото на извършването им, както и степента на участието му в тях, поради което може да се изведе, че е налице и презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган за издаване на молба за екстрадиция. В производството по екстрадицията молената държава не притежава възможност за извършване на преценка доколко са налице доказателства за установяване по безспорен начин на съпричастност на исканото лице към престъпленията, чието осъществяване са му вменени във вина. Относно участието на И. в деяния свързани с членуване в ОПГ са изложени обстоятелствата въз основа на които се приема това членуване - проследява се връзката между него и специално определени лица, с поставено под запрещение имущество и интереси в имущество /С. В. К. и дружество „Газ – Алианс“, работили с „Внешторгсервис“/, както и въпреки липсата на разрешение или лиценз от Службата за контрол на чуждестранните активи са осъществявали продажби между контролираните от К. дружества с дружество, базирано в САЩ, компоненти за производство на стомана, чугун, стоманени заготовки и валцадрт, на стойност 350 милиона щатски долара, като тези транзакции са били координирани от името на К. чрез ключовите му представители в Русия, сред които е и исканото лице И.. Продажбата на метали, само по себе си не е престъпление според българското законодателство, но доколкото в закона е предвидена възможността да се търси отговорност на лицата, които извършват външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на МС или в нарушение на издадено такова разрешение /чл. 234а от НК/, то възраженията в тази връзка относно двойната наказуемост и чл. 321, ал. 3 от НК са неоснователни. Още повече, че от изложеното в съпровождащите документи, се извлича и користната цел на създаване на организираната престъпна група. Защитата се позовава и на чл. 4, т. 4 от Споразумението за екстрадиция между ЕС и САЩ, касаеща хипотезата на извършване на престъплението извън територията на молещата държава. Следва да бъде отбелязано, че е предвидено допускане на екстрадицията и при тази хипотеза, при условие че са налице другите условия, включително и ако правото на замолената държава предвижда санкции за действия, извършени извън неговата територия при аналогични обстоятелства, което се преодолява чрез собствена преценка на изпълнителните органи, доколкото са налице всички други условия за екстрадирането. В случая се касае за съгласувано участие на исканото лице с други лица, включително и такива, с местонахождение в САЩ, във връзка с осъществяване на сделки – доставяне на суровини и материали, поставени под контрола на държавата и въпреки липсата на съответно разрешително от съответните компетентни органи и съответните парични транзакции към дружества, контролирани от участниците в организираната престъпна група. Неоснователно е и възражението, че в предвид на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, може да се направи извод, че някой от действията са извършени и на територията на Република България и на други държави, което би следвало да послужи също като основание за отказ на предаване на исканото лице. Такива основания не са посочени в разпоредбите, касаещи екстрадицията, за разлика от разпоредбата на чл. 40 от ЗЕЕЗА и отнасящи се до отказ за изпълнение на европейска заповед за арест. Въпреки това, следва да бъде отбелязано, че е налице и постановено решение във връзка с направено преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС с този проблем – Решение на съда /четвърти състав/ от 12.02.2026 год. по дело С-12/25 PPU, „че чл. 4, т. 7, б. „а“ от Рамково решение 2002/584, трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска съдебна практика на държава членка, съгласно която фактът, че престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното производство, е извършена изцяло или частично на територията на изпълняващата държава членка, е достатъчен за постановяването на отказ за изпълнение на тази заповед“. Във връзка с възраженията за липсата на доказателствена обезпеченост на повдигнатите обвинения: Оспорването на твърденията на американските власти, за използването на „фалшиви“ сертификати за произход, „фалшиви“ заводски тестове и „фалшиви“ акредитиви, като по отношение на последните се изтъква и значението и същността им, наред с всички доказателства и тяхното обсъждане, са въпроси по същество на един бъдещ наказателен процес, за нуждите на който се иска екстрадирането. Екстрадицията не е наказателно производство и се различава по предмет от последното. Докато наказателното производство има за предмет разглеждането и решаването на наказателни дела, екстрадиционното производство има за предмет установяването на наличие или липсата на предпоставките за предаване на лице, поискано от друга държава за съдене или изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода и предаването на лицето. Именно и поради изложеното, пред двете производства стоят различни задачи: 1/ задача на наказателното производство е разкриването на извършените престъпления, наказването на виновните лица и правилно приложение на закона, в процеса на събиране, анализ и оценка на необходимите доказателства, 2/ задача на екстрадиционното производство е предаването на исканото лице, в което производство не се събират и оценяват доказателства. В настоящото производство са предоставени в необходимия обем доказателства във връзка с направеното искане за екстрадиция, чиято проверка и преценка е предмет на бъдещ съдебен процес, за който се иска предаването на лицето и въззивната инстанция приема, че не е нарушен принципа на справедлив съдебен процес към настоящия момент съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В приложение „В“ от искането, се съдържат приложимите части от законите, описващи престъпленията, в които е обвинен И., срокът на давност и наказанията, които го очакват, ако бъде признат за виновен. Според американската страна, законът за давността изисква обвиняемият следва да бъде официално обвинен в рамките на пет години от датата на която е било извършено престъплението или престъпленията и след като обвинителният акт бъде внесен във Федерален районен съд, давността се прекъсва и вече не тече. Видно от повдигнатото обвинение, престъпната деятелност е продължила поне до м. май 2021 год., от когато започва да тече посоченият петгодишен давностен срок. Издаденият обвинителен акт е заведен в Районен съд за Среден район на Флорида, отдел Орландо на 26.02.2025 год., т.с. към този момент не е изтекла погасителната давност за повдигане на обвинението и наказателното преследване. Във връзка с твърденията, че е налице политически мотив за екстрадиция, базиран на това, че се санкционират сделки с конкретно лице–украинския гражданин К., включено от американската администрация, действайки както намери за добре, без да иска одобрението за това на сената, в санкционен списък въз основа на закона /IEEPA/: Следва да се вземе в предвид, че се касае за наказателно преследване на лице за заговор за нарушаване и избягване на американски закони за санкции и за участие в пране на пари, които по никакъв начин не са обвързани с конкретното гражданство на исканото лице. Видно от текстовете на посочените норми, за които му е повдигнато обвинение, същите използват израза „всеки, който…“, което изключва каквато и да било дискриминация, дължаща се на политическа цел на преследването, на основание на гражданството на лицето. Относно искането на защитата екстрадицията да бъде отказана и само на основание условията в затворите на САЩ – нечовешко или унизително третиране по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧ и отказ от адекватна медицинска грижа, с позоваване на цитираните и представените в настоящото производство анализи и проучвания на данни за здравето и предписаните лекарства, достъп до медицински грижи и финансови бариери пред достъпа до медицински грижи, въззивният съдебен състав взе в предвид, че в случая не е налице официално становище – резолюция на Европейския парламент, касаеща изготвен доклад на комисия по сочения въпрос за САЩ, нито актуален Доклад на ООН. С оглед изложеното, не са налице основанията за отказ за допускане на екстрадиция на осн. чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. В предвид на всичко изложено, правилен и законосъобразен е изводът на СГС, че са налице са всички условия на българския закон – ЗЕЕЗА и на Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за допускане на екстрадицията на С. И. в САЩ. След като СГС е приел, че са налице законовите условия за допускане на екстрадицията на исканото лице И., правилно се е занимал и с мярката за неотклонение на същото, като обосновано е взел постоянна мярка „Задържане под стража“ до фактическото предаване на лицето на молещата държава, с цел обезпечаването на самото предаване. В тази връзка също не са налице доказателства за процесуални нарушения от страна на съда. Правилно и законосъобразно, съгласно чл. 15, т. 1 от Договора и чл. 17, ал. 8 от ЗЕЕЗА и доколкото е направено искане от страна на молещата държава за предаване на иззети предмети, книжа и пари при задържането лицето, осъществено в помещения, които е ползвал, намира, че намерените и иззети вещи, описани в протоколи за обиск и изземване от ••• год. от поисканото лице С. И., следва да бъдат предадени на САЩ. В диспозитива на постановеното решение, СГС неправилно е посочил след допускане на екстрадацията и предаване на исканото лице С. И. възприетата от него правна квалификация по българския закон, доколкото се дължи произнасяне във връзка с направеното искане за екстрадиция и квалификацията на деянията, съобразно американския наказателен закон. Ето защо, в посочената му част, въззивната инстанция прие, че решението следва да бъде изменено с отмяната му в тази част и потвърдено като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в останалата му част. По изложените съображения, САС постанови диспозитива на решението си .