Решение № 131 от 19.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 184/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Консервинвест“ ООД, ЕИК 115238834 срещу решение № 5595/17.10.2024г. по гр.д.№ 9575/23 по описа на СГС, I-12 състав, в частта, в която е отхвърлен иска му за разликата над присъдения размер от 338.67 лв. до пълния претендиран размер от 75 369.41 лв. – представляваща равностойност на иззетите стоки от търговските обекти на Билла България ЕООД, Кауфланд България ЕООД, КМБ България ЕАД, Пикадили ЕАД, „Д и Д комерс енд диливъри“ ООД и „Сириус 2005“ ООД (равностойност на общо 34 669 бройки продукти, които носят означението „Първомайска лютеница“) както и отхвърлен изцяло предявения иск за сумата в размер на 66 945.96 лЕ. – обезщетение за невъзможността паричната равностойност на иззетите стоки да се ползва от ищеца в размер на законната лихва върху сумата от 75 369.41 лв. за периода 01.01.2015 г. -21.08.2023 г. включително. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като не е била изяснена действителната фактическа обстановка и били направени неправилни фактически изводи. Твърди се, че решението е било постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело да неправилните фактически констатации на съда. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд не му е указал, че носи докзателствената тежест да установи, че е собственик на иззетите стоки, както и че във връзка с това следва да докаже разчетните си отношения с търговците, от които да били иззети процесните стоки. Твърди, че във връзка със задълженията си по докладването на делото по чл. 146 от ГПК, СГС не му е указал за кои от твърдени от него факти не сочи доказателства. Твърди, че във връзка с допуснатото нарушение на процесуалните правила следва въззивната инстанция да отстрани нарушението, като му даде конкретни указания. В тази връзка твърди, че представя писмени доказателства за установяване на твърденията си, че цената на стоките, която му е била платена е върната на купувача, както и иска назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил служебно съдебна експертиза, която да установи отношенията по повод процесните стоки. Твърди, че процесните стоки, предмет на допуснатото обезпечение първоначално са били продадени на изброените в исковата молба търговци, но впоследствие, след изземването им от ЧСИ, последните са упражнили правото си да върнат на продавача стоките, които имат недостатъка да носят регистрираното географско наименование „Първомайска“. Счита, че връщането на стоките се установява от представените от него кредитни известия, с които купувачите на процесните стоки са върнали същите. Счита за доказано твърдението си, че стоките, които са иззети са били негова собственост, а не на търговците, като в случая е ирелЕ.нтно дали е налице връщане на платеното по договора за продажба. Твърди, че неговите вреди представляват имуществена загуба – паричната равностойност на иззетото/изгубено в резултат на обезпечението, а не пропусната полза или загуба от заплащането и връщането на суми или дължимост на плащане на обезщетение. По отношение на обективно съединения иск за присъждане на лихва за забава върху размера на обезщетението, твърди че е необоснован извода на СГС, че не е сигурно, че стоките са щели да бъдат продадени и на каква цена, след като са налице доказателства, че същите са били вече продадени, но договорете са били развалени поради действията на ответника. Счита, че законна лихва за забава се дължи върху сумата от датата на увреждането, която в конкретния случай е момента на изземване на стоката. Лихвата при деликтите също представлявала обезщетение за забава, като компенсира увреденото лице от невъзможността да ползва парите, които му се дължат като обезщетение. Твърди, че претендира лихвата но основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, но твърди, че независимо дали претендираното се квалифицира така или по ал. 1 и 2 на чл. 84 от ЗЗД, то същата е дължима от датата на изземването. Намира за неправилен извода на съда, че такава се дължи от 05.07.2022г. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат уважени исковете му изцяло. В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорва жалбата, като се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. По повод твърдението за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, се твърди, че липсва такова и съдът не е бил длъжен да указва на страната конкретно, че следва да докаже твърденито си, че е собственик на иззетите вещи, чиято равностойност претендира като обезщетение, както и да докаже финансовите взаимоотношения между него и търговците, последващи акта на връщане на собствеността върху тях. Счита, че това би означавало съдът да укаже на страната какво доказване да предприеме, за да бъде уважен иска й, което според ответника, е нарушаване на правото му на защита. Твърди, че не са били налице предпоставките за служебно назначаване на експертиза. Сочи, че в исковата молба липсват твърдения на ищеца относно факта, че описаните стоки са били продадени, а после продажбата е развалена, а плащанията са върнати. САС, е констатирал, че действително при изготвяне на доклада по делото е било допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал.1 т. 1 и чл. 146 ал.2 от ГПК. На първо място, направеното уточнение на твърденията от фактическо естество с уточняващата молба на ищеца депозирана в откритото с.з. на 22.04.2024г., относно факта защо се твърди, че за ищеца са настъпили вреди и относно собствеността на вещите, предмет на обезпечението не представлява изменение на фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, а представлява уточнение на твърденията. С оглед това, съдът е следвало да укаже на ищеца, че носи тежестта на доказване за това обстоятелство, както и че не сочи доказателства за това. В тази връзка, във въззивната инстанция е допълнен доклада по чл. 146 от ГПК и са събрани нови писмени доказателства, както и е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По отношение на наведените с въззивната жалба основания за неговата неправилност намира следното: На базата на представените пред първата и въззивната инстанция доказателства по отношение на твърденията на страните за относимите факти, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че „Булконс Първомай“ АД е подал искова молба пред СГС, срещу „Консервинвест“ ООД, като е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО с правно основание чл.76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), чл.76, ал.1, т. 4 ЗМГО (отм.) и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) , като е поискал да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с peг. № 9212- 01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и „Първомайска лютеница Ръченица“ за означаване продукта „лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16 лЕ., по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013 г. - 30.09.2014 г. и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. По исковата молба е било образувано търговско дело № 5163/2014 г. на Софийски градски съд. С определение № 2849 от 18.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. на САС, с което е отменено определение от 18.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС и вместо това е допуснато обезпечение при гаранция в размер на 10 000 лв. на предявените от „Булконс Първомай“ ЕООД срещу „Консервинвест“ ООД искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 , т. 2, т. 3 и чл. 76, ал. 2 ЗМГО (отм.) за установяване на нарушението, постановяване преустановяване на нарушението, заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушенията, както и да се осъди ответникът да заплати разходите за изземването, съхраняването и унищожаването им, както и разгласяване за сметка на нарушителя чрез публикуване на диспозитива на решението в два всекидневника и разгласяване в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, чрез налагане на следните мерки по чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО (отм.): - забрана за извършване на действия, представляващи нарушения на правото върху регистрираното ГУ с рег. № 212-01 словесен знак; - изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, (в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“) от търговската мрежа на територията на страната, вкл. от търговските обекти на Билла България ЕООД, Кауфланд България ЕООД, КМБ България ЕАД, Пикадили ЕАД, Промаркет ООД; изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“ от търговските складове на следните дистрибутори – „ДИД Комерс Енд Диливъри“ ООД и „Сириус 2005“ ООД. Определената гаранция е внесена на 21.11.2014 г., за което е представено преводно нареждане. С определение № 9014 от 29.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е допуснато допълнително обезпечение, чрез изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, (в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“) от търговските обекти на „Болеро“ ЕООД и складовете на дистрибутора „Фиоре“ ЕООД.За допуснатите обезпечителни мерки са издадени обезпечителни заповеди. Въз основа на издадена обезпечителна заповед от 23.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е образувано изпълнително дело № 20147800400358 при ЧСИ В. Л. с рег. № ••• при КЧСИ. След като определението на СГС е отменено, а обезпечителната заповед обезсилена и след като е издадена нова такава въз основа на определение № 2849 от 18.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. на САС, е образувано въз основа на обезпечителната заповед, издадена от САС, изп. д. № 20147800400447 при ЧСИ В. Л. с рег. № ••• при КЧСИ. С постановление от 02.12.2014 г. по изп. д. № 20147800400447 при ЧСИ В. Л. с рег. № ••• при КЧСИ е постановено иззетите стоки по изпълнително дело № 20147800400358 да служат за изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка, съгласно обезпечителна заповед от 24.11.20214 г. по гр. д. № 4309/2014 г. на САС, като останат за пазене при „Булконс Първомай“ ЕООД, съгласно 76ж, ал. 4 ЗМГО (отм.). Въз основа на представените приемо-предавателни протоколи, изготвени от ЧСИ е извършена съдебно-икономическа експертиза, изслушана пред СГС, от заключението на което се установява, че са иззети и предадени за пазене на ответника следните количества и вид продукти от следните търговци и дистрибутори: От „Пикадили“ ЕАД на 31.10.2014г.: Първомайска лютеница 0,560 кг., 342 бр. с единична цена без ДДС - 2,340лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 307 бр. с единична цена без ДДС - 2,968 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 582 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 506 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв. или на обща стойност без ДДС 3 506,66лв. От „Билла България“ ЕООД на 03.12.2014г.: Първомайска лютеница 0,300 кг., 1 429 бр. с единична цена без ДДС – 1,058лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 794 бр. с единична цена без ДДС – 1,307 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 1 473 бр. с единична цена без ДДС – 1,302 лв., или на обща стойност без ДДС 4 467,49лв.. От „КМБ България“ ЕООД на 21, 22 и 23. 10.2014г.: Първомайска лютеница 0,560 кг., 841 бр. с единична цена без ДДС - 2,498 лв.; Първомайска лютеница 0,300 кг., 792 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 170 бр. с единична цена без ДДС - 2,970 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 382 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 204 бр. с единична цена без ДДС – 1,750 лв.; Апетитка 0,300 кг. , 12 бр. с единична цена без ДДС –1,025лв; Ръченица 0,300 кг. , 12 бр. с единична цена без ДДС –1,850лв; Хоро 0,300 кг. , 184 бр. с единична цена без ДДС –1,025 лв.; Хоро 0,245 кг. , 81 бр. с единична цена без ДДС –0,880 лв., или на обща стойност без ДДС 4 742,76лв.. От „Кауфланд България“ ЕООД на 26.11.2014г.: Първомайска лютеница 0,300 кг., 6 195 бр. с единична цена без ДДС – 1,742 лв.; Първомайска лютеница 0,560 кг., 10 701 бр. с единична цена без ДДС - 2,885 лв.; Пикантна лютеница 0,300 кг., 2 294 бр. с единична цена без ДДС – 1,516 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 2 236 бр. с единична цена без ДДС – 2,025 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 2 828 бр. с единична цена без ДДС – 2,025 лв. Лютеница 2,650 кг., 390 бр., . с единична цена без ДДС –9,916лв., или на обща стойност без ДДС 59 263,48лв. От „Д и Д Комерс енд Диливъри“ ЕООД на 30.09.2014г.: Първомайска лютеница 0,560 кг., 240 бр. с единична цена без ДДС - 2,340 лв.; Първомайска лютеница 0,300 кг., 600 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 60 бр. с единична цена без ДДС - 2,970 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 240 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 600 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Лютеница Закуска 0,560 кг., 6 бр. с единична цена без ДДС – 2,430 лв., или на обща стойност без ДДС 2 788,38лв. От „Сириус 2005“ ЕООД на 30.09.2014г.: Първомайска лютеница 0,300 кг., 60 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Първомайска лютеница 0,560 кг., 30 бр. с единична цена без ДДС – 1,880 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 18 бр. с единична цена без ДДС - 2,970 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 36 бр. с единична цена без ДДС – 1,325 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 24 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв., или на обща стойност без ДДС 261,96лв.. От „Консервинвест“ ООД на 30.09.2014г.: Първомайска лютеница 0,300 кг., 230 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Първомайска лютеница 0,560 кг., 12 бр. с единична цена без ДДС - 2,340 лв.; Пикантна лютеница 0,300 кг., 20 бр. с единична цена без ДДС – 1,520 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 3 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 6 бр. с единична цена без ДДС – 2,968 лв.; Лютеница Закуска 0,300 кг., 4 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв. Лютеница 0,560 кг., 1 бр., . с единична цена без ДДС –2,430 лв., или на обща стойност без ДДС 338,67лв. Единичните цени на продуктите, вещото лице е посочило въз основа на издадените от ищеца фактури на тези търговци. Въз основа на извършена справка в счетоводството на ищеца, вещото лице В. Д. П. е депозирала пред САС заключение и допълнително заключение, от което се установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно. В счетоводството на „Консервинвест“ ООД, след извършването на опис и изземване с протоколи на ЧСИ са осчетоводени следните операции за съответните търговци: За „Кауфланд България“ ЕООД е издадено кредитно известие № 13461/28.11.2014г. на стойност 59 255,09лв. без ДДС или 71 106,11 с ДДС, като същото е включено в дневника за продажби от същия месец и в подадената справка-декларация по ДДС пред НАП. С уведомление за прихващане на суми № 7008060/05.12.2014г. и № 7008487/22.12.2014г., вземането по кредитно известие № 13461/28.11.2014г. на стойност 59 255,09лв. без ДДС или 71 106,11 с ДДС е прихванато със суми дължими от „Кауфланд България“ ЕООД (по фактури изброени от вещото лице). За „Пикадили“ ЕАД е издадено кредитно известие № 13469/28.11.2014г. на стойност 3 506,66 лв. без ДДС или 4 207,99лв. с ДДС, като същото е включено в дневника за продажби от същия месец и в подадената справка-декларация по ДДС пред НАП. От заключението на вещото лице се установява, че от журнал сметки за сметка 411-клиенти с аналитичности се установява, че „Пикадили“ ЕАД са превеждали задълженията си към „Консервинвест“ ООД по фактури, като са приспадали задълженията по кредитните известия. За „Билла България“ ЕООД е издадено кредитно известие № 13497/03.12.2014г. на стойност 4 467,49 лв. без ДДС или 5 360,99лв. с ДДС, като същото е включено в дневника за продажби от същия месец и в подадената справка-декларация по ДДС пред НАП. С уведомление за прихващане на суми № 30000274/07.01.2015г. вземането по кредитно известие 13497/03.12.2014г. на стойност 4 467,49 лв. без ДДС или 5 360,99лв. с ДДС е прихванато със суми по изброени от вещото лице фактури за вземания на „Консервинвест“ ООД към „Билла България“ ЕООД. За „КМБ България“ ЕАД са издадени 21 бр. кредитни известия с поредни номера от 13328 до 13348, включително, всички с дата 31.10.2014г., на обща стойност 5 208,40лв. без ДДС, които са включени в дневника за продажби от същия месец и в подадената справка-декларация по ДДС пред НАП. От заключението на вещото лице се установява, че от журнал сметки за сметка 411-клиенти с аналитичности се установява, че КМБ България“ ЕАД са превеждали задълженията си към „Консервинвест“ ООД по фактури, като са приспадали задълженията по кредитните известия. „Консервинвест“ ООД не е издавало кредитни известия на „Д и Д Комерс енд Деливъри“ ООД за иззетите стоки, а на тяхно място е доставило други от същия вид и количество, които не носят наименованието „Първомайска“, видно от споразумение от 30.09.2014г. По подадена молба с вх. № от 19.08.2022 г. на „Консервинвест“ ООД с определение от 26.09.2022 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е отменено обезпечението, допуснато с определение от 17.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. по описа на САС, и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Определението е влязло в сила на 18.10.2022 г. По подадена молба с вх. № от 14.02.2023 г. на „Консервинвест“ ООД с определение от 22.03.2023 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е отменено обезпечението, допуснато с определение от 29.09.2014 г. по в т. д. № 5163/2014 г. на СГС, и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 30.09.2022 г. Определението е влязло в сила на 04.04.2023 г. Горните фактически констатации следват от съвкупната преценка на събраните доказателства. Ответната страна е оспорила представените кредитни известия, като твърди, че същите не касаят стоките, които са иззети по обезпечението. От заключението на вещото лице, от описаното от него в констативно съобразителната част, става ясно, че кредитните известия касаят именно иззети стоки, като е извършен от вещото лице конкретно посочване на фактурата към която е издаден известието. Този извод следва и от съпоставката на датите на които са наложени обезпечителните мерки от ЧСИ и съответно издадени кредитните известия. На базата на приетото за установено от фактическа страна, въззивната инстанция направи следните правни изводи: Предявеният иск намира правното си основание в чл. 403 ал.1 от ГПК във вр. чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО (отм.). Разпоредбата на чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО (отм.) препраща за неуредените случаи на допускане на обезпечение към прилагането на чл. 389 – 403 ГПК, с изключение на чл. 398, изречение първо ГПК, и доколкото този ЗМГО (отм.) не предвижда друго. И в сега действащия ЗМГО е предвидена аналогична разпоредба - чл. 124, ал. 2 ЗМГО. Отделно разпоредбата на чл. 124, ал. 8 ЗМГО сочи, че, ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди, което представлява частен случай на прилагане на чл. 403 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, предвидената чл. 403 от ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД) и представлява негова частна хипотеза. Отговорността е безвиновна, доколкото е следствие от едно правомерно деяние - подаването на молба за обезпечение и законно предвиден способ за защита на накърнени материални права. Следователно нормата на чл. 403 от ГПК предвижда имуществен коректив на едно позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но поради това, че то е неоснователно, следва да бъдат възмездени настъпилите вреди от непозволеното вмешателство в чужда правна сфера. Отговорността по чл. 403 ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението (чл. 51, ал. 1 ЗЗД ). За успешно провеждане на иска, ищецът следва да докаже наложена обезпечителна мярка по искане на ответника, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК - отхвърлен, непредявен иск или прекратено производство по обезпечения иск, като в случая производството по обезпечения иск е било прекратено. По тези две предпоставки, страните не спорят. Ищецът следва да докаже и наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка, като пряка и непосредствена последица, както и техния вид и размер. По отношение на претърпените от обезпечението вреди, ищецът твърди в исковата молба, че те се състоят в това, че по издадената обезпечителна заповед са иззети от него и от складовете на дистрибутори и търговци изброени по количество и вид продукти, които са предадени за пазене на ответника. Твърди, че срокът им на годност е изтекъл и те са неизползваеми, поради което претърпяната от него вреда се измерва с тяхната стойност по цени на дребно. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил както наличието на твърдените вреди, така и причинната връзка между допуснатото обезпечение и претендираните вреди. С уточняваща молба, представена в откритото с.з. на 04.04.2024г., в изпълнение на указанията на съда, ищецът твърди, че представя освен протоколите на ЧСИ за налагане на обезпечението и кредитни известия, издадени от дружеството-ищец към всеки доставчик, от който са иззети стоки с посочени количества и цена на сторнираните стоки. В същото съдебно заседание, представителят по пълномощие на ищеца е уточнил, че „към всеки от протоколите за изземване е добавена справка от счетоводната система на ищеца, тъй като за всички стоки които са иззети са издавени кредитни известия на дистрибуторите, тъй като тези стоки са били заплатени, предадени на дистрибуторите и е следвало да не бъдат заплащани от тях, а ищецът е издал кредитно известие за всички стоки към своите дистрибутори, когато са получени протоколите какви стоки са иззети“. Направеното уточнение от представителя по пълномощие на ищеца, представлява уточнение на фактическите твърдения на същия и е следвало първоинстанционния съд да допълни доклада си с тези негови фактически твърдения, като му укаже, че носи тежестта на доказване по отношение на същите. Съдът не е извършил това, като е приел в обжалваното решение, че стоките, които са били иззети въз основа на наложеното обезпечение (с изключение на тези, които са иззети директно от ищеца), не са били собствени на ищеца към момента на налагане на обезпечението, поради което за него не е възникнала имуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение. Настоящата инстанция намира този извод за неправилен. На първо място, следва да се отбележи, че видно от протоколите на ЧСИ, с които е наложена обезпечителната мярка, от дистрибуторите и търговците, които са разпространявали продуктите на ищеца са иззети и такива, върху които не е било допуснато обезпечение. Съобразно постановеното определение за допускане на обезпечение, такова е допуснато чрез обезпечителната мярка изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, (в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“) от търговската мрежа на територията на страната, вкл. от търговските обекти на Билла България ЕООД, Кауфланд България ЕООД, КМБ България ЕАД, Пикадили ЕАД, Промаркет ООД; изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, (в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“) от търговските складове на следните дистрибутори – „ДИД Комерс Енд Диливъри“ ООД и „Сириус 2005“ ООД. Така наложената обезпечителна мярка съответства и на предявения иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с peг. № 9212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и „Първомайска лютеница Ръченица“ за означаване продукта „лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание т.е. изброени са конкретни продукти с търговско наименование, за които се твърди, че нарушават правата на „Булконс Първомай“ ООД, а не за всички произвеждани от „Консервинвест“ ООД продукти. Видно от представените протоколи за изземване, ЧСИ е иззел и други продукти, освен тези за които е било наложено обезпечение ( „Лютеница Закуска“; „Пикантна лютеница“; „Апетитка“ и „Хоро“) , като по отношение на същите, ищецът не може да претендира вреди от наложеното обезпечение, тъй като обезпечението върху тях не е било наложено, а това че ЧСИ не е изпълнил точно обезпечителната заповед съставлява основание за обжалване на действията на ЧСИ и търсене на отговорност от него. По отношение на продуктите, върху които е било наложено обезпечение в съответствие с издадената обезпечителната заповед: Налице са твърдените и претърпени от ищеца вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от отмененото обезпечение. Тези вреди представляват имуществена загуба, равняваща се на стойността на иззетите стоки, които първоначално са били продадени на изброените търговци и дистрибутори, но в резултат на тяхното изземване, договорите за продажба са били развалени, като ищецът е следвало да върне заплатената от купувачите цена, което е намалило неговия патримониум. Впоследствие срокът на годност на тези стоки е изтекъл и те са станали неизползваеми. Между изброените търговци и дистрибутори не са били сключвани отделни писмени договори за продажба на процесните стоки, тъй като страните по сделките са търговци и за улеснение на търговския оборот и отношенията между тях договорите не са били формални. За продадените стоки са били издадени фактури, което се установява от допълнителното заключение на вещото лице П., изслушано пред въззивната инстанция. Развалянето на тези договори, след като се е установило, вещите не могат да бъдат ползвани поради твърдяното нарушаване на правата на ответника върху географското означение, също е станало неформално с издавеното на кредитните известия, които са описани от вещото лице. Съгласно чл. 115 ал.1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ищеца е било водено редовно. На основание чл. 182 от ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В този смисъл, въпреки, че ответникът е оспорил своевременно представените кредитни известия, настоящата инстанция счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства, тъй като видно от заключението на вещото лице те са били описани в търговските книги на ищеца в месеца, в който са издадени и в подадените справки по ДДС за същия месец. Това са следните стоки по вид и количество: От „Пикадили“ ЕАД: Първомайска лютеница 0,560 кг., 342 бр. с единична цена без ДДС - 2,340лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 307 бр. с единична цена без ДДС - 2,968 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 582 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв. или общо 2 671,76лв. без ДДС. От „Билла България“ ЕООД: Първомайска лютеница 0,300 кг., 1 429 бр. с единична цена без ДДС – 1,058лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 794 бр. с единична цена без ДДС – 1,307 лв. или общо 2 549,64 лв. без ДДС. От „КМБ България“ ЕООД: Първомайска лютеница 0,560 кг., 841 бр. с единична цена без ДДС - 2,498 лв.; Първомайска лютеница 0,300 кг., 792 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 170 бр. с единична цена без ДДС - 2,970 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 382 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв.; Ръченица 0,300 кг. , 12 бр. с единична цена без ДДС –1,850лв. , или на обща стойност без ДДС 4 113,58 лв.. От „Кауфланд България“ ЕООД: Първомайска лютеница 0,300 кг., 6 195 бр. с единична цена без ДДС – 1,742 лв.; Първомайска лютеница 0,560 кг., 10 701 бр. с единична цена без ДДС - 2,885 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 2 236 бр. с единична цена без ДДС – 2,025 лв. или на обща стойност без ДДС 46 191,98лв. Консервинвест“ ООД не е издавало кредитни известия на „Д и Д Комерс енд Деливъри“ ООД за иззетите стоки, а на тяхно място е доставило други от същия вид и количество, които не носят наименованието „Първомайска“, видно от споразумение от 30.09.2014г. Стойността на иззетите от „Д и Д Комерс енд Диливъри“ ЕООД Първомайска лютеница 0,560 кг., 240 бр. с единична цена без ДДС - 2,340 лв.; Първомайска лютеница 0,300 кг., 600 бр. с единична цена без ДДС – 1,080 лв.; Домашна лютеница 0,560 кг., 60 бр. с единична цена без ДДС - 2,970 лв.; Домашна лютеница 0,300 кг., 240 бр. с единична цена без ДДС – 1,650 лв. или на обща стойност без ДДС 1 783,80 лв. Общата стойност на доставените и върнати стоки, които са били предмет на обезпечението е в размер на 57 310,76лв. По отношение на дистрибутора „Сириус 2005“ ООД, не са представени доказателства и вещото лице не посочило в експертизата, че са налице върнати суми. Искът е бил уважен от СГС до размера от 338,67 лв., равностойността на иззетите стоки от ищеца, в която част решението е влязло в сила и не е обжалвано. Искът следва да бъде уважен и до размера от 57 310,76лв., като бъде отменено решението в отхвърлителната част до този размер и бъде постановено ново, с което бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочената сума. Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата. По предявения иск, в условията на кумулативност, с който ищецът е претендирал обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността стоката да се ползва по предназначението й. Впоследствие е уточнено, и така се твърди и във въззивната жалба, че вредите произтичат от това, че тъй като стоките са били продадени, а продажбите развалени заради наложеното обезпечение, то била сигурна пропуснатата полза, изразяваща се в стойността на мораторната лихва върху обезщетението от датата на изземване на стоките до предявяване на иска. Твърденията на ищеца относно основанието на иска са неясни и неконкретизирани, като във въззивната жалба са променени твърденията в исковата молба, като се говори за дължима мораторна лихва за забава върху сумата за обезщетението. Настоящата инстанция намира, че искът следва да бъде разгледан на основанието, на което е претендирана сумата в исковата молба, като не може ищецът във въззивната си жалба да променя основанието на иска си. Настоящата инстанция споделя дадената правна квалификация от СГС, като се вземат предвид твърденията на ищеца в исковата молба: претендира се „пропуснатата полза – законната лихва за забава в настоящия случай е липсата на закономерно очакваното благоприятно изменение в имущественото състояние на ищеца, вследствие на наложеното обезпечение и невъзможността ищецът да получи цената на стоката“ и „ сумата от стойността на иззетите стоки – 75 369.41 лв. без ДДС не е била на разположение на ищеца от датата на изземването на стоките“. С оглед диспозитивното начало в процеса предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което съдът намира, че е сезиран с иск за пропуснати ползи по чл. 403, ал. 1 ГПК. САС споделя и изводите на СГС, че така предявеният иск е недоказан по основание. На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. При липсата на наложено обезпечение и при евентуалното реализиране на стоките, ищецът би получил тяхната цена, но не е доказано че е претърпял вреди от пропусната полза, равняваща се на законната лихва за забава върху цената от дата на налагане на обезпечението до предявяване на иска, тъй като получената евентуално от него сума като цена е еквивалент на стойността на продадената стока, а не чиста сума, която носи печалба от лихви. В този смисъл не е доказано по несъмнен начин основанието на иска, а именно наличието на пропусната полза. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС относно основателността на предявения иск, решението следва да бъде потвърдено в тази част. По отношение на направеното възражение за съпричиняване, чрез несвоевременно поискана отмяна на обезпечението и по отношение на възражението за давност, настоящата инстанция препраща към изложените мотиви на СГС на основание чл. 272 от ГПК, които споделя изцяло. При този изход на производството следва да бъде изменено решението в частта за разноските по съразмерност. Не искано изменение на решението на основание чл. 248 от ГПК, поради което САС не може да промени същото в частта относно произнасянето за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Следва единствено, разноските да бъдат преразпределени с оглед уважената и отхвърлената част от исковете. Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени на ответника разноски над размера от 7 500лв. или 3 834,69 евро. На ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първата инстанция в размер на 6 296 лв. или 3 218,85 евро. По разноските направени пред въззивната инстанция: И двете страни са направили възражение да прекомерност на уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения. САС намира и двете възражения за неоснователни, тъй като уговорените възнаграждения не надвишават минималните такива по Наредба № 1/09.07.2004г. Въззивното производство е проведено в четири съдебни заседания, като са събирани множество доказателства и са представени писмени становища на страните. При изхода на въззивното производство на въззивника следва да се присъдят направените разноски, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 6 484 лв. или 3 317,03 евро. На въззиваемата страна, с оглед отхвърлената част от жалбата се дължат разноски в размер на 4 027,97 евро. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът