Решение № 396 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 51/2026 г.

Производството е по чл.258 от ГПК и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 133835/10.11.2025год. на „ ЕЙЧ Ди Ченъл“ ООД срещу Решение № 1454/17.10.2025год. , постановено по т.д.№ 1662/24год. на СГС, В ЧАСТТА МУ, в която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник на основание чл.55, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.87 от ЗЗД сумата от 20 528.20 лева, представляваща наемна цена на 7 бр. билбордове по договор № ДП-51/22.07.2020год. , платена на отпаднало основание- развален занапред поради неизпълнение договор № ДП-51/22.07.2020год. , ведно със законната лихва от датата на връчване на препис от исковата молба- 30.09.2024год. до окончателното плащане, и в частта му, в която, дружеството е осъдено да заплати на „ Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски по делото в размер на 7 128.21 лева. Във въззивната жалба се поддържа, че в обжалваната му част, решението е недопустимо , неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението се счита за недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В исковата молба и в допълнителната искова молба не бил посочен моментът, в който процесните билбордове били демонтирани , а договорът развален, което затруднявало и защитата на ответника. Сочи се , че първоинстанционнният съд бил дал неправилна правна квалификация на процесния договор, приемайки че по отношение уговорките за изработка и монтаж на процесните билбордове има характер на договор за наем. Това не отговаряло на уговорките в процесния договор, който при тълкуване волята на страните очертавал неговите характеристики, а те били на договор за изработка,съответно приложими между страните били разпоредбите на чл. 258 до чл. 269 от ЗЗД. С оглед на това , след изработването и монтажа на процесните билбордове и предаването им на възложителя, риска от погИ.ето им бил преминал върху ищеца. Като неправилен се сочи и извода на първоинстанционния съд , че процесният договор бил продължил до 31.05.2024год. , до който момент билбордовете е следвало да бъдат предоставени на възложителя. Този извод не бил подкрепен от доказателствата по делото. Липсвало допълнително споразумение за неговото продължаване , така , както било предвидено в договора , а и такава възможност не се предвиждала в закона. Извод за противното не се следвало от представеното по делото сведение, което било дадено и пред трето за спора лице. Извод за продължаване действието на договора не се следвал и от клаузата на чл.25, т. 9 от процесния договор. Липсвали и доказателства по делото относно приетото от съда във връзка с момента на демонтиране на процесните билбордове. Излагат се доводи за нищожност на клаузата за автоматично продължаване на срока на договора с позоваване на предвиденото в чл. 113, ал. 4 от ЗОП. Предвиденият краен срок с обществената поръчка изключвал каквато и да било възможност за продължаване на същия автоматично. Сочи се, че решението е постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила , доколкото било отказано събиране на релевантни за спора доказателства, както и при незаконосъобразно преценка на събраните по делото доказателства. По изложените доводи се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваното му част и постановяване на ново , с което предявеният иск по чл. 55, ал.1 , предл.3 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски и за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които въззивният съд се е произнесъл с Определение 129/20.02.2026год., като ги е оставил без уважение. В подаден писмен отговор на въззивната жалба от „ Водоснабдяване и канализация „ ООД се излагат доводи за нейната неоснователност. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба, с твърдения за наличие на яснота относно твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор, изразяващо се в неосигуряване на изработените от ответника рекламни билбордове за ползване от възложителя през цялото време на извършване на дейностите, за които „ В и К“ ООД е получило безвъзмездна финансова помощ. Тези твърдения били изложени както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба , въз основа на тях първоинстанционния съд бил дал правилна квалификация на предявените искове. Сочи се като несъстоятелно възражението на ответника - въззивник относно приетия от първоинстанционния съд характер на сключения между страните договор касателно процесните билбордове. Същият правилно бил определен като такъв, съчетаващ елементи на договор за услуга и наем , при тълкуване изразената в него воля и при съобразяване разписаното в Единния наръчник за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014г - 2020г. Като правилен се сочи извода на съда, че процесният договор е обвързан със срока на действие на Административния договор между ВиК ООД Перник с МОСВ и волята на страните в този смисъл ясно и недвусмислено била обективирана в клаузата на чл. 25, т. 9 от договора. Твърди се , че позоваването на разпоредбата на чл. 113, ал.4 от ЗОП било направено за първи път във въззивната жалба, а и било несъстоятелно, тъй като в случая страните не били обвързани с безсрочен договор. Сочи се, че несъстоятелно и възражението на въззивника за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допускане на поискана от ответника допълнителна съдебно- счетоводна експертиза и преценка на събраните по делото гласни доказателства. Поставената от ответника задача на поисканата допълнителна експертиза била ирелевантна за спора, а показанията на свидетеля Я. били преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, като правилно и обосновано. При отхвърляне на жалбата се претендират разноски. В настоящото производство е подадена и частна жалба от „ Ейч Ди Ченъл“ ЕООД / вх.№ 151781/15.12.2025год. / срещу Определение № 2831/01.12.2025год. , с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се сочи , че обжалваното определение е неправилно, тъй като били налице всички предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, а първоинстанционният съд бил приел противното. Била налице и аритметическа грешка при определяне размера на разноските на ответната страна, а и при определянето на този размер не била съобразена съдебната практика касателно разноските в хипотеза на обективно съединяване на искове и уважаване на главния иск. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде изменено решението в частта за разноските като адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на ищеца да бъде намалено до 2 117.34 лева, като бъде увеличен и размера на присъдените в полза на „ Ейч Ди Ченъл „ ЕООД разноски до 6 454.66 лева. При условията на евентуалност се прави искане за намаляване на присъдените разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение до полагащите му се 27 % от извършените разноски или сумата от 4 277.47 лева, както и да бъдат увеличени присъдените разноски в полза на ответника до 73 % от извършените разноски или до сумата от 6 454.66 лева. В подаден писмен отговор от „ В и К“ ООД се излагат доводи за неоснователност на подадената частна жалба. Твърди се , че липсват основания за намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и за увеличаване размера на разноските, присъдени в полза на ответника. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение. Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното : Пред СГС е подадена искова молба от „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник против „ Ейч Ди Ченъл „ ЕООД като въз основа на изложените в нея обстоятелства ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 46 200 лева на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и при условията на евентуалност и на основание чл. 88, ал.1 , изр.2 от ЗЗД- да му заплати сумата от 28 056 лева , представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договор № ДП-51/22.07.2020год., представляващи претърпени загуби.При условията на евентуалност на първите две претенции, ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати и на основание чл. 7 9 , ал. 1 от ЗЗД сумата от 28 0 5 6 лева,представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на Договор № ДП-51/22.07.2020год. В исковата молба ищецът е твърдял, че на 22.07.2020год. бил сключил с ответника на основание чл. 183 от Закона за обществените поръчки договор № ДХ-51/22.07.2020год. , по силата на който имал качеството „ възложител“ , а ответника- „ Изпълнител“. Договорът бил с предмет : “ Изпълнение на мерки за Информация и комуникация/ публичност и визуализация“ на проект „ Изграждане на В и К инфраструктура на обособена територия, обслужвана от „ В и К“ ООД –гр.Перник и сключен в изпълнение задълженията на „ В и К“ООД по Договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен с Министерство на околната среда и водите -Административен договор Д-34-67/21.08.2019год. със срок на действие - 05.09.2019год- 31.05.2024год., продължен с допълнително споразумение до 15.02.2027год. Ищецът е посочил, е съгласно сключения с ответника договор, последният е поел задължение за осигуряването на информация, комуникация и визуализация на проекта чрез няколко дейност / посочени в чл. 1, ал.2 от договора/, в които се включва и изработването и монтирането на 9 броя билборда, съгласно техническата спецификация, техническото предложение и ценово предложение и чрез лица, посочени в Списъка на персонала, които били неразделна част от договора. Посочил е , че дължимата от него , като възложител, цена по договора за дейност/услуга „ Изработване и монтиране на Билбордове“- 9 броя е общо 49 500 лева без ДДС, че ответникът е изработил и монтирал деветте броя билбордове на 28.10.2022год., за което му е заплатил сума в размер на 53 460 лева, включваща и цена за демонтажа на тези билбордове. За сумата била издадена фактура № 4348/19.09.2022год. Ищецът е твърдял , че на 30.08.2023год. изпълнителят е изпратил съобщение на възложителя,че доставчикът на билбордовете бил упражнил самоуправство относно билбордовете, за което били сигнализирани органите на МВР и че с писмо от 10.04.2024год. година бил уведомил изпълнителя за констатирана липса на билбордовете на местата , на които били поставени . Посочил е , че въпреки отправеното искане , изпълнителят не осигурил билбордовете на определените за това места през цялото време на изпълнението на проекта по договора за безвъзмездна финансова помощ, което наложило възложителят да сключи отделен договор за доставка на нови 7 билбордове с дружеството „ Медия Груп“ ЕООД, за което му заплатил 28 056 лева. Така, ответникът бил в неизпълнение на поетите с договора задължения, а това довело до претърпените от възложителя вреди, изразяващи се в заплатената цена на новите 7 броя билбордове на трето лице. В исковата молба ищецът е изложил, че изпълнителят е в неизпълнение за поетите с договора задължения,тъй като не е осигурил наличието на 7 бр. билбордове на определените за това места през цялото време на изпълнение на проекта за безвъзмездна финансова помощ, че това изпълнение е било съществено условие за получаване финансирането от ЕС и с него се целяло информиране на обществеността за разходването на публични средства. Посочил е изпълнителят не е имал право да превъзлага възложената работа на трето лице , което трето лице/по признание на ответника/ е извършил и демонтирането на поставените билбордове. Освен в договора, възможността за превъзлагане била изключена и съгласно чл. 66, ал.1 от ЗОП. Изрично е посочил също така , че в частта си относно билбордовете, сключеният с ответника договор нямал характер на договор за изработка , а договор за наем.Волята на страните била за предоставяне на билбордовете за временно ползване от момента на монтажа им до не по-късно от 3 месеца след приключване на строително-монтажните работи по проекта, съфинансиран със средства на ЕС. Срокът за изпълнение на СМР – та по проекта , финансиран от ЕС не бил приключил, същият бил продължен до 15.02.2027год., до който момент е следвало да бъдат осигурено ползването и процесните билбордове. С оглед на горното ищецът е посочил , че към 15.04.2024год. е между страните е бил налице валидно сключен и действащ договор, по който ответникът е бил в неизпълнение на задълженията си , поради което договорът , в частта му, относно билбордовете , е бил развален на основание чл. 89 от ЗЗД и по която причина изпълнителят му дължал връщане на полученото възнаграждение- наемна цена в размер на 46 200лева на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност ищецът е твърдял , че ответникът му дължи заплащане на сумата от 28 056 лева, на основание чл. 88, ал.1 , изр.2 от ЗЗД като обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението, а именно заплатената от него /повторно/ цена за новите 7 бр.билбордове и при условията на евентуалност- в случай ,че не са налице изложените по-горе основания за разваляне на договора, сумата от 28 0 5 6 лева била дължима на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД. С Разпореждане № 6744/12.08.2024год. исковата молба е оставена без движение до отстраняване на констатирани в нея нередовности, конкретно посочени в него. С молба вх.№ 94606/30.08.2024год. ищецът е уточнил, че сумата от 28 0 5 6 лева представлява вреда /разход /за дружеството, направен от него извънредно и неотложно и изразяващ се в заплатената цена за осигуряване на нови 7 броя билбордове.Уточнил е , че претендираната сума от 42 6000 лева е платена на отпаднало основание , както и че сключеният с ответника договор е развален частично поради обективна невъзможност на изпълнителя да изпълни дейност 5. Посочил е , че основният интерес на възложителя е било осигуряването на ползването на билбордовете през цялото време, докато траят СМР и че интересът му не е бил само да бъдат монтирани. Това произтичало и от поетото от изпълнителя задължение за демонтирането им в определен срок. Уговорената цена за 1 билборд включвала доставка, монтаж и демонтаж, в същност демонтирането им е извършено преди приключване на СМР. Изложил е и доводи във връзка с основанието за ползване на билбордовете до тяхното демонтиране. В подаден писмен отговор ответникът излага доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди, че с процесния договор е поел задължение да осигури изработка и монтаж на 9 бр. билбордове , което налагало извод, че същият е договор за изработка и по отношение на него са приложими разпоредбите чл.258 –до чл. 269 от ЗЗД. Сочи , че е изпълнил така поетите задължения като изработеното е предадено на възложителя с приемо-предавателен протокол от 01.09.2022год. Твърди, че с договора не е поемал задължение за осигуряване на поставените билбордове за целия срок на договора за финансиране и извод за поето такова задължение не се следва от уговорките на договора. След предаване на изработеното на възложителя рискът от погИ.е на билбордовете бил преминал върху него. Оспорил е твърдението на ищеца , че е ползвал подизпълнител при изработването на билбордовете и че с това е нарушил забраната по ЗОП и договора. Същевременно е посочил, че дори и да е използвал подизпълнител , това било ирелевантно за спора. Посочил е също така , че процесният договор не бил договор за наем, тъй като никъде в него не било уговорено наемане на билбордовете . Това било извоД. и от уговорения начин на плащане авансово и след монтажа на билбордовете.Изложил е доводи , че срокът на действие на процесния договор бил изтекъл към 05.03.2024год. и че нежговото действие не било продължено съобразно крайния срок на действие на договора за предоставяне на финансова помощ. Липсвало допълнително споразумение за продължаване действието на договора , а и ЗОП не предвиждал такава възможност. Направил е възражения и относно размера на претендираната за връщане на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сума , считайки че този размер следва да се намали с оглед срока , в който билбордовете са били налични, а именно от 01.09.2020год. до 30.03.2024год. Посочил е , че в случай , че действието на договора е продължено след неговото изтичане- 05.03.2024год.,то заплатеното от възложителя се явява платено след неговото действие и не съставлява вреда, а необходим разход- тоест липсва причина за неговото заплащане. В същата хипотеза счита ,че възлагането на изработка и монтаж на новите 7 бр. билбордове е извършено от възложителя в нарушение на договора и че същият не би могъл да черпи права от собственото си противоправно положение. По изложените доводи ответникът е направил искане за отхвърляне на исковите претенции. В депозирана ДИМ ищецът е доразвил и в частност преповторил изложеното в исковата молба и уточнението към нея. Изрично е посочил , че не оспорва доставянето и монтирането на билбордовете, но твърди , че същите са отстранени преди изтичане на срока на договора и с това нарушен договора. Оспорил е твърдението на ответника, че е станал собственик на билбордовете след монтажа им , тъй като собствеността върху тях не е била прехвърлена с приемо- предавателния протокол. Доказателства ,че ответникът не е бил собственик на билбордовете и респ. нямало как да я прехвърли върху възложителя било посоченото в сключения между „ Ейч Ди Ченъл“ ООД и „ Медиа Груп“ ООД договор. В подаден допълнителен отговор на ДИМ ответникът е доразвил доводите си за неоснователност на исковите претенции. С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по главния иск с правно основание чл. 55, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД като го е уважил частично- за сумата от 20 528.20 лева , представляваща наемна цена на 7 бр. билбордове. За да уважи иска в тези му параметри първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на ненаименован договор , сключен по реда на ЗОП, част от съдържанието на който договор са и Единния наръчник за прилагане на правилата за информация и комуникация 2-14г.2020г, че същият съчетава елементи от договор за услуга /за дейности касаещи събития и медии/ и наем, че възникналите наемни отношения касаят дейността , свързана с осигуряване на информацията за извършване на финансиране по оперативната програма дейности чрез предоставяне на билбордове за срока на действие на договора, че относно тази дейност страните са уговорили изработването и монтаж на 9 билбордове и предоставянето им за срока на извършване на дейностите по оперативната програма и съответно демонтаж след приключването им. Приел е , че срокът на действие на сключеният между страните договор е уговорен първоначално до 31.05.2024год. , но същият е продължен до приключване на строително- монтажните работи по административния договор – договора за безвъзмездна финансова помощ ,сключен между „ ВиК“ ООД гр.Перник и МОСВ, съгласно уговореното в чл.4, ал. 2 от договора. Приел е също така че клаузата на чл.4, ал.2 от договора не е нищожна на основание чл. 26, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД като противоречаща на чл. 116 от ЗОП и чл. 5 и чл. 6 от ЗОП и че към конкретния случай е неприложима нормата на чл. 113, ал.4 от ЗОП. Позовавайки се на валидно уговореното в процесния договор съдът е приел , че ответникът е следвало да осигури ползването на процесните билбордове от възложителя най-късно до 15.02.2027год., което не е сторил, тъй като същите са били демонтирани през м.03.2024год. Тъй като към 29.03.2024год. 7 бр. билбордове са били демонтирани от „ Медиа Груп“ ЕООД, то ответникът не бил изпълнил задължението си да осигури необезспокоявано ползването им през целия уговорен в договора срок за това , то е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на поетите с договора задължения и за възложителят е възникнало потестативното право да го развали. Същото е упражнено от възложителя с исковата молба и правните последици от развалянето са настъпили с получаването й от ответника или считано от 30.09.2024год. Такава последица е връщане в пълен размер на платената наемна цена, която за 7 бр. билбордове е в размер на 20 528.20лева. Обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно. Решението не е недопустимо като постановено по нередовна искова по изложената от въззивника причиналипса на посочена дата на демонтиране на процесните билбордове. Спорният предмет се въвежда от ищеца, съгласно посочените от него обстоятелствата, на които той основава иска си и формулираният въз основа на тях петитум. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения/ и петитума /заявеното искане/ и въз основа на тях съдът дължи произнасяне. В случая, след като ищецът излага твърдения за сключен с ответника договор, извършено по него плащане и последващото му разваляне поради неизпълнение от страна на ответника и съответно заявява искане за връщане на даденото при налична липса на основание, то не е налице нередовност на исковата молба по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищецът ясно и точно е посочил в какво се изразява неизпълнението на договора от страна на ответника, а именно неосигуряване ползването на изработените и монтирани от ответника 7бр. билбордове на определените за това места за целия срок на действие на договора , а сочените от него факти във връзка с момента на тяхното монтиране и момента на констатираната им липса,след демонтирането им , при обоснована обективна невъзможност за знание на точния момент на тяхното демонтиране, прави този момент / на демонтирането/ определяем при събраните в тази връзка доказателства в хода на делото. При така изнесените от ищеца / достъпни за него данни във връзка с демонтирането на билбордовете / ответникът не е поставен в невъзможност да организира защитата си по предявените срещу него искове , в частност иска по чл. 55, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД , защото самият той е узнал и то преди възложителя за възможността за демонтирането им от „ Медия Груп“ЕООД и го е уведомил за това с електронно писмо от 30.08.2023год. Решението е правилно. Същото е постановено въз основа на приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и към която настоящия съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Въз основа на нея съдът е направил извод за основателност на главния иск по чл.55, ал.1 , предл.3 от ЗЗД , мотивите за които настоящият съдебен състав споделя напълно и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. На 21.08.2019год. между Министерство на околната среда и водите и „ ВиК“ ООД гр.Перник е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „ Околна среда 2014-220г“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016 „ Изграждане на ВиК инфраструктура“ , за предоставяне на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 78 591 375.19 лева за изграждане на „ ВиК инфраструктура на обособена територия, обслужвана от „ ВиК“ ООД гр.Перник като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза в размер на 1 350 000 000 лева. В чл.2.2.2 са посочени дейностите , подлежащи на извършване от „ В и К „ ООД гр. Перник срещу предоставената на дружеството безвъзмездна финансова помощ. В чл. 2.3 от договора е посочено , че срокът за изпълнение на проекта е 54 месеца, считано от влизане в сила на договора.В чл. 9 от договора е предвидено че същият влиза в сила в 14 дневен срок от подписването му. Същият е подписан на дата 21.08.2019год. , от което следва ,че срокът му на действие е уговорен до 05.02.2025год. На 31.05.2024год. е подписано допълнително споразумение към Административния договор от 21.08.2019год. , с което страните договорили изпълнението на проекта на две фази,като първата фаза обхваща дейностите и разходите, извършени до 31.12.2023год., подробно описани в приложение № 1 ,в частта му за първа фаза , а втора фаза- обхваща дейностите и разходите за тях,подробно описани в приложение № 1 в частта му за втора фаза. В чл. 3 от допълнителното споразумение страните са договорили , че бенефициентът- „ В и К“ ООД гр.Перник се задължава да изпълни втора фаза на проекта в срок до 15.02.2027год.,при условие че не е сключил отделен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, уреждащ изпълнението на втора фаза на проекта или в срока по т.2.3 от Договор № ОП- 51/21.08.2019год.,при условие че се сключи административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, уреждаща изпълнението на втора фаза на проекта. В чл. 5 от това споразумение за изменение на чл. 2.3 от договор № ОП- 51/21.08.2019год. в смисъл, че срокът за изпълнение на проекта за първа фаза е не по-късно от 31.12.2023год., а за документалното й приключване-31.05.2024 год. и съответно за втора фаза е не по- късно от 31.12.2029год. , а за документалното й приключване- 31.05.2030година. С уговореното в т. 3 в процесното споразумение страните са постигнали договорка за изменение т.2.2.2 от Договор № ОП-51/21.08.2019год. касателно основните дейности като същите са разграничени като такива, изпълнявани в първа фаза на проекта и съответно –във втора фаза на проекта. Така, дейност № 3 – Информация и комуникация по проект „ Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „ Водоснабдяване и канализация „ ООД Перник е посочена като дейност, изпълнявана както в първа фаза на проекта, така и във втора фаза на проекта. С оглед липсата твърдения , а и на данни за сключен между „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник и МОСВ административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, уреждащ изпълнението на втора фаза на проекта е извоД. ,че срокът за изпълнение на дейностите по първа фаза на проекта бенефициентът е поел задължение за изпълни не по-късно от 31.05.2024год. , а тези по втората фаза –до 15.02.2027год. По делото се установява ,че на 22.07.2020год. и в резултат на проведена обществена поръчка по ЗОП с предмет : „ Информация и комуникация по проект „ Изпълнение на мерки за информация и комуникация / публичност и визуализация/на проект „ Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужваща „ Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник“ между ищеца-като възложител и ответника-като изпълнител е сключен договор № ОП-51 . По силата на така сключения договор изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя срещу възнаграждение и при условията на този договор следните услуги :“ Изпълнение на мерки за Информация и комуникация / публичност и визуализация/ по проект „ Изграждане на В и К инфраструктура на обособената територия обслужвана от „ водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник като осигуряването на информация, комуникация и визуализация всички няколко изброени в чл.1, ал.2 дейности, както и изработване и монтиране на 9 бр. билбордове. В чл. 2 е постигната договореност изпълнителят да предоставя услугите в съответствие с техническата спецификация, техническото предложение и ценово предложение и чрез лицата , посочени в списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, съставляващи съответно приложения № 1 ,2,3 и 4 към договора и неразделна част от него , а в чл. 3- изпълнителят се е задължил в срок от 5 дни от датата на сключване на договора , но най-късно до започване на неговото изпълнение да уведоми възложителя за името , данните за контакт и представителите на подизпълнителите , посочени в офертата и за промяната в тези данни. В чл.4 от договора е посочено , че същият влиза в сила от датата на подписването му и е със срок на действие до изпълнението на последната от дейностите/компонентите/ , но не по-късно от приключване изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта. В чл.4, изр.2 от договора е уговорено , че в случай на удължаване на срока на договора за безвъзмездна финансова помощ между възложителя и МОСВ, срокът за изпълнение на настоящата поръчка,респ. на договора се удължава до датата на приключване на ДБФП. В чл.5 са уговорени сроковете за изпълнение на всяка една от дейностите , а в чл.6- мястото на изпълнение. В чл.7 от договора страните са договорили ,че цената за извършване на възложените дейности е в размер на 145 800 лева без ДДС или 174 960 лева с ДДС , от която 49 5000 лева без ДДС / или 5 500лева на брой/ - за изработването и монтирането на 9 броя билбордове, а в чл.8 –начина на нейното плащане. В чл. 25, ал.1 от договора изпълнителят се е задължил да предостави услугите и за изпълнява задълженията си по този договор в уговорените срокове и качество, в съответствие с договора и приложенията, в ал. 8 - да предостави услугата по предмета на договора съгласно техническата спецификация- Приложение № 1 и Техническото предложение №2- неразделна част от договора. В ал. 9 на чл.25 от договора страните са постигнали договореност изпълнителят да изпълни мерките по информация и комуникация по проекта в съответствие изискванията на Единния наръчник за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014г-2020г, оперативна програма, националното и европейско законодателство. В чл.18 от договора изпълнителят е поел задължение при изпълнение на договора и при съблюдаване на методическите указания за изпълнение на ДБФП по оперативна програма „ Околна среда 2014-2020“ да спазва изискванията за изпълнение на мерките за информация и публичност, определени в договора за безвъзмездна помощ. Договорът е сключен въз основа проведена обществена поръчка, открита с Решение № 108 от 17.09.2019год. с наименование : „ Изпълнение мерки за Информация и комуникация/публичност и визуализация / на проект „Изграждане на ВИК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „ В и К“ ООД гр.Перник и в нея е посочено , че дейностите предмет на поръчката за осигуряване на информация и комуникация, ще се извършват по време на реалното изпълнение на проект „ Изграждане на В и К инфраструктурата на обособената територия обслужвана от „В и К“ ООД гр.Перник, че предвидените мерки за информация и комуникация трябва да бъдат изпълнени изцяло в съответствие с националната стратегия и Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020г. и че дейностите , попадащи в обхвата на поръчката ще се извършват с оглед осигуряване публичността и визуализацията на обществеността относно финансовия принос на ЕС за реализация на проекта. Посочено е също така , че обществената поръчка се е във връзка с проект , финансиран със средства на ЕС,а Именно –Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № Д-34- 67/21.08.2019год. Така определения предмет на обществената поръчка е възпроизведен и в изготвената от ответника, в качеството на участник в откритата обществена поръчка, презентация на участника във формат „ изпълнение на мерки за информация и комуникация / публичност и визуализация/на проект „ Изграждане на ВИК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „ В и К“ ООД гр.Перник. По делото е представен Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020г, в който са посочени целите на дейността за информация и комуникация при изпълнение на проекти, финансирани със средства на ЕС, както и начините за нейното осъществяване- в това число и чрез издигане на билбордове с отбелязване върху него на приноса на ЕС и на държавния бюджет с конкретна текстова и визуална информация. Посочено е мястото на поставянето им, така че да се забележи от обществеността , моментът на тяхното поставяне- преди официалната церемония „ Първа копка“ или при стартиране на изпълнението на дейността по проекта , както и моментът на тяхното отстраняване- не по-късно от три месеца след приключване на работата по проекта,когато се заменят с постоянни табели. Представена е по делото Техническа спецификация за обществена поръчка с предмет „ Изпълнение на мерки за информация и комуникация /публичност и визуализация/ на проект „ Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „ Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник/ като част от документацията по обявената обществена поръчка , в която е посочено , че дейностите , предмет на поръчката, ще се извършват по време на реалното изпълнение на проекта и че предвидените мерки за информация и публичност трябва да бъдат изпълнени изцяло в съответствие с Националната комуникационна стратегия и Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020г. От изложеното се установява ,че процесният договор- № ОП-51/ 22.07.2020год. е сключен във връзка с сключен между възложителя- „ Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Перник и МОСВ Административен договор № Д-34-67/21.08.2019год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „ Околна среда 2014-2020“ за изпълнение на проект „ Изграждане на ВИК инфраструктура на обособена територия , обслужвана от „ Вик“ ООД Перник. Основно изискване за финансиране на дейности по програмата „ Околна среда“ от ЕС /с европейски средства/ към бенефициента е изпълнението на мерки за информация и публичност на ниво проект, имащи за цел информирането на широката общественост за съфинансирането, предоставяно от Европейския съюз по ОП "Околна среда 2014 - 2020 г."., които мерки са разписани в Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014- 2020г. Изпълнението на тези мерки са в задължение на бенефициентът , на когото е предоставена безплатна финансова помощ за осъществяване на определен проект, като тяхното изпълнение може да бъде възложено от бенефициента на трето лице по реда на ЗОП. В случая такова възлагане е осъществено от бенефициента-„ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник на „ ЕЙЧ Ди Ченъл “ ЕООД чрез сключване на процесния договор по ЗОП и клаузите на този договор не сочат на извод за договорено изпълнение на мерките за информация и комуникация /публичност и визуализация/ на проекта в отклонение на изискванията за тях, разписани в Единния наръчник на бенифициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020г. , които биха важали и по отношение на бенефициента, ако той извършваше тази дейност. Напротив, чрез изрични уговорки в чл.25 на договора от 22.07.2020год, спазването и следването на изискванията за осигуряване на публичност и визуализация на проекта , разписани в цитирания наръчник са станали част от задълженията на изпълнителя по договора .Тук следва да се посочи , че спазването и следването на изискванията по наръчника се съдържа като условие и в изготвените на документите във връзка с провежданата обществена поръчка , а е и възпроизведено в изготвени от самия ответник документи , в качеството му на участник в обществената поръчка. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира , че с процесния договор ответник е поел задължение не само да изработи и монтира процесните 7 броя билбордове на договорените за това места, изпълнението на което задължение не се спори по делото, но и да осигури тяхното ползване от възложителя през целия срок на действие на административния договор от 21.08.2019год. , съгласно уговореното в чл. 4, изр. 2 от договора. Наличието на такава договореност неоснователно се оспорва от ответникаизпълнител. В техническата спецификация по обществената поръчка изрично е посочено , че дейностите, предмет на поръчката за осигуряване на информация и публичност ще се извършва по време на реалното изпълнение на проекта и че предвидените мерки за информация и публичност трябва да бъдат изпълнени в съответствие с Единния наръчник за правилата за информация и комуникация 2014-2020г. Същевременно в цитирания наръчник , касателно билбордовете , е посочено , че след тяхното поставяне те се отстраняват не по-късно от три месеца след приключване на работата по проекта. Тоест, чрез изричното препращане към изискванията в Наръчника и чрез изричното привързване на техническата спецификация по обществената поръчка към договора , съдържащите се в тях изисквания и условия към мерките за публичност и визуализация , са станали част от съдържанието на договора и такава част съставлява и задължението на изпълнителя за осигуряване ползването на поставените билбордове до извършване на дейностите по проекта или най-късно до крайния срок на действие на административния договор от 21.08.2019год. Така изложеното във връзка с уговорките между страните дава основание на настоящия съдебен състав да квалифицира сключения между страните договор, в частта му относно 7 бр.билбордове , като договор за наем , а не като договор за изработка, за който да са приложими уреждащите този договор разпоредби на ЗЗД, и в частност на разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, на която се позовава изпълнителя, аргументирайки тезата си , че от момента на предаване на изработените билбордове на възложителя , те са станали собственост на последния и рискът от тяхното погИ.е е преминал върху него. За пълнота следва да се посочи , че такива уговорки между страните за прехвърляне на правото на собственост върху изработените и монтирани билбордове след тяхното монтиране не се съдържат в процесния договор и не могат да се изведат по пътя на тълкуването на договорните клаузи. Напротив, предвидената както в техническата спецификация , а и в Единния наръчник продължителност на действие на мерките за информация и комуникация / публичност и визуализация/ , както и предвиденото демонтиране на билбордовете, за да бъдат заменени с постоянни обяснителни табели , опровергават наличието на обективирана в този смисъл воля на страните в процесния договор. В чл. 4, изр. 2 от процесния договор страните са постигнали договореност за удължаване срока на договора до датата на приключване на ДБФП в случай на удължаване срока на договора за безвъзмездна финансова помощ. Същевременно в чл.45 от договора са предвидили ,че договора се изменя с допълнителни споразумения , изготвени в писмена форма и подписани от двете страни , в съответствие с изискванията и ограниченията на ЗОП. Както е посочил първоинстанционният съд, клаузата на чл. 4, изр.2 от процесния договор не е нищожна като противоречаща на чл. 116 от ЗОП и чл. 5 и чл.6 от ЗОП, тъй като с нея не се променя нито предмета на поръчката , нито цената. Процесният договор е сключен във връзка с договора между „ В и К“ ООД гр.Перник и МОСВ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програма „ Околна среда“ и доколкото с него е заложено мерките за информация и комуникация /публичност и визуализация/ да се осъществяват през цялото време на реалното изпълнение на обезпечения финансово със средства на ЕС проект , то е налице обвързаност между продължителността на срока по договора за ОП със срока на действие на административния договор, сключен между възложителя и МОСВ. Удължаването на срока на действие на административния договор предполага удължаване на втория срок- този за действието на договора по ОП и това изрично е уговорено между страните и обективирано в чл.4, изр. 2 от договора. Промяната в срока на действието на процесния договор , в тази си хипотеза , е явно следствие от съществуваща изначално договореност между страните. Тя не отразява воля за предоговаряне на съществени елементи на договора , а е проявление на посочена в договора и в документацията по обществената поръчка материалноправна предпоставка , настъпваща и без волята на страните в тази насока . В този смисъл и доколкото разглежданото условие / продължаване действието на сключения между „ В и К“ ООД гр. Перник и МОСВ договор от 21.08.2021год. / е било предварително известно на изпълнителя ,то същото не може да доведе до извод за изменение на поръчката по смисъла на закона. В потвърждение на извода за наличие на знание у изпълнителя за обвързаността на срока на действие на договора по обществената поръчка с договора , сключен между „ В и К“ ООД Перник и МОСВ , в частност и относно наличието на постигнатата договореност между „ В и К“ ООД –Перник и изпълнителя по договора за ОП за осигуряване на билбордовете през цялото време на изпълнение на проекта , финансиран със средства от ЕС, е изявлението на управителя на „ ЕЙЧ Ди Ченъл „ ООД пред органите на МВВР, обективирани в сведение от 29.06.2023год. Обясненията са дадени по повод подадения от него сигнал до органите на МВР във връзка с извършени „ самоуправни действия“ от страна на „ Медия груп“ЕООД по демонтиране на процесните билбордове от мястото на тяхното поставяне. Съдебната практика безпротиворечиво приема , че исковата молба може да бъде разглеждана и като изявление за разваляне на договора , която хипотеза е налична и в настоящия случай. Спорен по делото остава въпроса дали в полза на възложителя е възникнало потестативното право да развали процесния договор , за да се позовава на последиците от това и да претендира връщане на даденото по разваления договор, а именно дали е доказано твърдяното от ищеца-възложител неизпълнение на задължението на ответника за осигуряване ползването на процесните билбордове за целия срок на действие на сключения между тях договор. Няма спор по делото , а и това се установява от приложения и двустранно подписан от страните протокол , че билбордовете са монтирани на определените в договора места на 01.09. 2022год. , както и че при извършена проверка от управляващия орган на ОПОС е констатирано, че същите са демонтирани и тези констатации са обективирани в представения по делото протокол от 29.03.2024год. В протокола е посочено , че проверката е извършена в периода 25.03.2024год.- 29.03.2024год. По делото са налице данни ,че на 30.08.2023год. изпълнителят е уведомил възложителя , че има сигнал, че доставчикът на съоръженията –„ Медиа Груп“ ЕООД е упражнява самоуправни действие по отношение 7 бр. рекламни билбордове , че е подал сигнал до правоохранителните органи за тези му действия, както и че същият отправя заплахи , че ще демонтира съоръженията. По делото е разпитан като свидетел Я. Г. Я., който е управител на „ Медиа Груп“ ЕООД. Същият заявява обстоятелства, при които е сключил договора с „ ЕЙЧ Ди Ченъл“ ООД за изработка и монтаж на билбордове за проект изпълняван от „ ВиК“ ООД гр.Перник. Свидетелят сочи , че изработените по поръчка от „ Ейч ДИ Ченъл“ ООД билбордове били монтирани на място и били демонтирани от неговите служите в съответствие с договореното / Договор от 22.10.2020год./ . Твърди , без да е сигурен, че демонтажът им е извършен през м. май.2023год. Като причина за демонтажа сочи изтичането на срока на действие на договора , сключен между него и „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ООД. От показанията на разпитания свидетел Р. Н. , работил в „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ООД до ноември 2022год., се установява , че изработените от „ Медиа Груп“ ЕООД 9 бр.билбордове са били монтирани на място и че същите са били налични на място до м. октомври 2023год. Свидетелят сочи , че периодично е минавал пред гр.Перник и гр.Радомир , след монтажа им, и е виждал билбордовете, но през м. октомври 2023год. установил , че са останали 7 броя. През месец ноември билбордовете били отново 9 на брой. При тези доказателства се явява несъстоятелно възражението на въззивника-ответник за необоснованост на приетия от първоинстанционния съд момент на демонтиране на процесните билбордове- м.03.2024год. През месец .03. 2023год. е извършена проверката на място от управляващия орган на ОПАС и именно тогава оторизираният орган да следи изпълнението на мерките за информация и комуникация по проекта, финансиран със средства на ЕС е констатирал демонтажа на процесните билбордове. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Я. касателно сочената от него дата на демонтажа, от една страна, тъй като от показанията му в тази си част не са категорични и от друга , тъй като не кореспондират с установеното по протокола от 29.03.2024 год. Следва да се добави, че тези показания не кореспондират и с изложеното от управителя на „ Ей Ди Ченъл“ ООД в писмото му от 30.08.2023год. до „ В и К“ ООД гр. Перник, в което се сочи , че към този момент управителят на „ Медиа Груп“ ЕООД- свидетелят Я. Я. отправя заплахи за демонтиране на билбордовете , но не и че ги е демонтирал. Уведомяването е с дата 30.08.2023год. , а сочената от свидетеля дата на демонтажа е м.05.2023год. От друга страна показанията на св. Н. установяват към определени времеви периоди наличието на определен брой билбордове ,които към края на 2023год. били вече 7, а през м.ноември- вече 9 броя. Въз основа на тези показания не би могло да се направи извод нито за извършено демонтиране на монтираните именно през 2022год. билбордове, нито за точния момент на демонтажа им. Същевременно, определеният от съда момент на извършване на демонтажа на процесните билбордове / изработени и монтирани през 2022год. от „ Медиа Груп“ ЕООД по поръчка на „ Ейч Ди Ченъл“ ООД / е съответен и на сключения между „ В и К“ ООД Перник с „ Медия Груп“ ЕООД договор от 08.05.2024год. за предоставяне на нови 7 броя билбордове за гр.Перник. Повторната поръчка за тяхното изработване и предоставяне за информираност на осъществявания от „ В и К“ ООД проект, финансиран по програмата „ Околна среда“ и то на дата 08.05.2024год. е обусловена именно от демонтажа на предходно монтираните билбордове . С оглед поетите от „ В и К“ ООД задължения за осъществяване на мерки по информираност и публичност на осъществявания от него проект и предвидените последици за бенефициента при неизпълнение на тези мерки, се явява нелогично при извършен демонтаж на билбордовете през м. май.2023год. или дори в края на 2023год. бенифициентът да предприеме действия за тяхното повторно осигуряване едва през м. май.2024год. , тоест една година след демонтажа им. С оглед на изложеното се явяват правилни направените от първоинстанционния съд изчисления относно периода, през който ответникът е изпълнил задължението си по предоставяне ползването на процесните 7 бр. билбордове на възложителя , респективно периода,в който не е изпълнил това свое задължение и на база на това- изчисленията му във връзка с получената на отпаднало основание наемна цена. Последната е изчислена в размер на 20 528.20 лева и то на база уговорките в договора касателно общата наемна цена без ДДС за 1 бр. билборд. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения , във връзка с които оплаквания е направено искане за събиране на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал. 3 от ГПК. Доводите си за това настоящият съдебен състав е развил в Определение № 129/20.02.2026год. Поради съвпадащите изводи за основателност на главния иск по чл.55, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди. С обжалваното решение и с оглед изхода от спора, първоинстанционният съд е осъдил „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ООД да заплати на „ водоснабдяване и канализация „ ООД разноски по делото в общ размер от 7 128.21лева, включващо и такива за адвокатско възнаграждение, както и е осъдил „ водоснабдяване и Канализация“ ООД гр.Перник да заплати на „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ООД разноски по делото , съобразно отхвърлената част, в размер на 4 468.67лева. „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ООД е подал молба по чл. 248 от ГПК, в която е обективирал искане за изменение на решението в частта за разноските с твърдения , че ищецът не бил направил разноски за адвокатско възнаграждение, които да му бъдат присъждани. Същевременно е изложил доводи за допусната от съда аритметична грешка при изчисляване размера на присъдените разноски, в частност присъдил бил разноски в размер, несъответстващ на уважената част от исковите претенции. Такава аритметична грешка била допусната и при изчисляване размера на разноските, дължими се на ответника по делото с оглед частичното отхвърляне на исковата претенция. Ответната страна - „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.Перник е оспорила твърдението за наличие на основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. С Определение № 4831/01.12.2025год. СГС е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК като неоснователно. Определението е частично неправилно. Искът по чл. 55, ал.1 , предл.3 от ЗЗД е уважен за сумата от 20 528.20лева и е отхвърлен за сумата от 25 671.80лева. В последното по делото заседание пред първонистанционния съд страните са заявили искане за присъждане на разноски , за които са представили списък по чл. 8 0 от ГПК. Така , заявеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца е в общ размер на 15 842.48лева, от които 4 092.48 лева-за държавна такса, 150лева- депозит за свидетел и 200 лева- депозит за експертиза и 11 400лева –за адвокатско възнаграждение. Съответно ответника е заявил за присъждане разноски в размер на 7 842 лева- за адвокатско възнаграждение. След провеждане на с.з. на 01.10.2025 год. , а именно на 03.10.2025год. ищецът е представил актуализиран списък по чл. 80 от ГПК, в който са посочени и допълнителни разноски за присъждане на още 200лева- допълнително заплатен депозит за вещо лице, с което общата сума на разноските направени от ищеца в първоинстанционното производство стават 16 042.48лева. От своя страна , на същата дата- 03.10.2025год. ответникът е депозирал молба, с представени доказателства за заплатени 200 лева –допълнителен депозит за изготвената по делото експертиза, за която е заплатил/ установимо е по делото/ първоначален депозит в размер на 800лева. От ответната страна е направено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. Неоснователно основателно е възражението на въззивника- ответник за недоказаност на извършените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е наличен Рамков договор от 08.07.2022год.,по силата на който „ Водоснабдяване и канализация „ ООД е възложило на адвокатско дружество „ Н., У. и М.“ за извършване на необходимите правни действия за събиране на процесното вземане в образуван исков процес срещу заплащане на възнаграждение в размер, равен на минималния , съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изпълнение договореностите по договора е издадена Фактура № 651/17.07.2024год. за сумата от 11 400 лева с основание „ процесуално представителство“, която сума е заплатена от“ ВиК“ ООД Перник на адвокатското дружество с платежно нареждане от 30.07.2024год. С оглед на горното се явяват доказани извършените от „ ВиК“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и с оглед изхода от делото-частично уважаване на главния иск по чл.55, ал.1 , изр.3 от ГПК и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска. Горното важи и по отношение на останалите направени от ищеца разноски, които са в общ размер на 4 442.48 лева. Към тези разноски обаче не следва да се включва сумата от 200 лева- допълнителен депозит за вещо лице,тъй като тази сума като извършен разход от ищеца , не е включен в списъка по чл. 80 от ГПК, представен в съдебното заседание / на 01.10.2025год. / , в което е приключило разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. . Горното важи и по отношение направените от ответника разноски за вещо лице в общ размер на 1000лева. Както първоначално внесените такива в размер на 800 лева , така и допълнително внесените в размер на 200 лева , не са включени в списъка по чл. 80 от ГПК, представен от ответника в с.з. на 01.10.2025год. В тази връзка следва да се има предвид , че представянето на списък по чл. 8 0 ГПК представлява конкретизация на искането на присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. Списъкът следва да се представи най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция (т. 11 на ТР № 6/12г. ) , поради което страната не разполага с правото да допълва или да изменя представения списък с подаването на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този смисъл пропускът да се включи определен разход на страната в представения списък по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението. При подадена молба по чл. 248 от ГПК същата е допустима за разглеждане като искане за изменение на решението в частта за разноските, но само по отношение на тези , които са посочени в списъка по чл. 80 от ГПК . Тъй горепосочените две суми не са посочени в списъка по чл. 248 от ГПК , тоест не е надлежно заявена претенция за тяхното присъждане , то не може да се приеме , че е налице и искане за допълване на решението в частта за разноските. В случая първоинстанционния съд се е произнесъл и е включил в претендираните от ищеца разноски и сумата от 200лева /допълнителен депозит/ , искане за чието присъждане не е направено, поради което същата сума не следва да участва при формиране крайната сума на дължимите се на ищеца разноски в първоинстанционното производство. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение и именно това е приел първоинстанционния съд, намалявайки го до минималния размер по Наредба № 1 /2004год. за възнагражденията за адвокатската работа- от 11 400лева на 9 500 лева без ДДС. Така определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение се явява адекватно на фактическата и правна сложност на делото и извършената ат адвоката юридическа работа. В първоинстанционното производство са представяни и анализирани значителен брой писмени доказателства, изготвени са и изслушани две съдебни експертизи ,които са анализирани , а и са разпитвани свидетели. Ответникът се е защитавал срещу исковете с многобройни възражения ,по които е взето становище от адвоката и са събирани контра-доказателства. С оглед на горното се явява неоснователно искането на въззивника за намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат пълномощника на ищеца- въззиваем под сумата от 9 500лева без ДДС. При съобразяване на така определения размер адвокатско възнаграждение, направените от ищеца и заявени за присъждане разноски по делото се явяват в общ размер на 13 942.48 лева, от който и съгласно уважената част от исковата претенция се явяват дължими от ответника 6 195.11 лева. Съобразно отхвърлената част на иска, на ответника се дължат разноски в размер на 4 357.53 лева . С обжалваното определение са му присъдени 4 468.67лева ,тоест повече от дължимото , поради което същият не са му присъдени разноски, в по-малък размер от дължимото се, за да бъдат увеличавани по негова молба. Явно е че поисканото с молбата по чл. 248 от ГПК увеличаване , е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи и липсата на основание, по-изложените по-горе съображения, за присъждани на разноски за заплатен депозит на вещо лице,тъй като сумата от 1000лева не е включена в списъка по чл. 80 от ГПК. Предвид гореизложеното , подадената от „ ЕЙЧ ДИ Ченъл“ ЕООД молба по чл. 248 от ГПК е частично основателна . Обжалваното определение следва да се отмени в частта му , с която е отказано изменение на решението по отношение присъдени в полза на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД разноски като се постанови ново , с което се присъдените в полза на „ В и К“ ООД разноски да се намалят от 7 128.21 лева на сумата от 6 195.11 лева. В останалата част молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и не следва да се уважава, а обжалваното определение – да се потвърди . С оглед изхода от обжалването и предвид на правеното искане в този смисъл, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, които се доказват в размер на 1 378.97 евро с ДДС. Възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК не е направено от противната страна. Мотивиран от горното и в същия смисъл, Апелативен съд-София, в настоящия си състав