Решение № 836 от 29.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 336/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.422, чл.417 и сл. от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2, ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. Т. Т., ЕГН ••••••••••, чрез мл.адв.Т. Д., против Решение № 3340/02.07.2026г., постановено по гр.д.№ 2886/25г. по описа на РС – Пловдив, I гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК ••••, парично вземане от главница в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 15329/2021 г. по описа на РС-Пловдив, I гр.с.; както и е осъден да заплати на дружеството разноски по заповедното производство в общ размер на 1400 лева, от които 400 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение по заповедното, както и разноски в исковото производство в общ размер на 2400 лева, от които 400 лева държавна такса и 2000 лева адвокатско възнаграждение по исковото производство. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. От въззиваемата страна „Кредитна Агенция България“ ООД не е депозиран писмен отговор. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от „Кредитна Агенция България“ ООД против Г. Т. Т. е заведена искова молба на осн. чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК, с която е посочено, че на •••.2019 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 20 000 лв. с фиксирана месечна лихва от 3% и срок на връщане една година. Сумата е преведена на кредитополучателя по банков път при подписване на договора за кредит. Поради затруднение в плащането с Анекс към договора от •••.2020 г., срокът на договора е удължен на три години, като въпреки удължаването срока на договора кредитополучателят продължил да не плаща договорените вноски съгласно погасителния план, както суми по главницата, така и договорените лихви. С писмо до кредитополучателя, получено лично от него на 13.07.2021 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем. На следващо място, конкретизирано е, че отпуснатият заем е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека, като на 30.09.2021 г. "Кредитна Агенция България“ ООД е подала заявление и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за следните суми: 20 000 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски от 400 лева за държавна такса и 1000 лева за адв. възнаграждение, като Районният съд е отхвърлил заявлението в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на 12 131,51 лева за периода 22.01.2020г. - 28.09.2021г., като противоречаща на добрите нрави. На базата на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и ипотекирания имот е продаден. Посочено е също, че с Определение № 3299 / 25.11.2024 г. Окръжен Съд - Пловдив е прието подаденото по чл.423 от ГПК възражение от Г. Т. като са били дадени указания за предявяване на установителен иск, с оглед на което е предявен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответника дължи на ищеца парично вземане, произтичащо от договор за кредит в размер на 20 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Към исковата молба са приложени Договор за кредит от •••.2019г., Анекс към Договор за кредит от •••.2019г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с № •••, том II, рег.№•••, дело №•••/2019г. по описа на Нотариуса Катерина Антонова, рег.№472, вписан в СВ на •••.2019г. От ответника Г. Т. Т. е подаден отговор на исковата молба, който е приет от Районния съд за подаден извън срока по чл.131 от ГПК. Направени са възражения за недействителност на целия договор на основание чл.38 от ЗКНИП като противоречащ на посочените изисквания на закона, както и на клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради противоречието с добрите нрави. В хода на производството е подадена Молба с вх.№ 64527/09.06.2025г. /на л.41-42/ от "Кредитна Агенция България“ ООД, с която е посочено, че процесната сума по договора за кредит е преведена по банковата сметка на получателя. Договорът е обявен за предсрочно изискуем. В полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 8297/04.10.2021г. от Районен съд – Пловдив, I гр.с., по ч.гр.д.№ 15329/2021 г., както и изпълнителен лист само за главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано то 30.09.2021г., като е отхвърлено заявлението в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на 12131,51 лв., като противоречаща на добрите нрави. "Кредитна Агенция България“ ООД е посочил също, че по този договор длъжникът не е заплащал никакви сума, нито по банкова сметка на кредитора, нито чрез касови ордери в офиса на дружеството. По образуваното изпълнително дело е извършена публична продан на ипотекирания имот, собственост на ответника. Разпределението на сумите и Постановлението за възлагане са влезли в сила. По силата на това разпределение по Договора за кредит от 21.09.2019 г. е разпределена сума в размер на 25708.13 лева, в това число 20000 лева - главница и 5708.13 лева - законна лихва върху главницата считано от датата на издаване на изпълнителния лист до 29.03.2024 г. По този начин всички суми по кредита са погасени. Към момента на подаване на молбата няма суми, които да са дължими по договора за кредит. Към Молбата с вх.№ 64527/09.06.2025г. дружеството е приложило Разпределение от 29.03.2024г. и Постановление за възлагане от 16.04.2024г., влязло в сила на 16.08.2024г., и двата акта, издадени по изп.д.№ 1336/2023г. от ЧСИ Петя Николова, рег.№ 911. В първото съд. заседание на 10.06.2026г., процесуалният представител на ответника е взел становище, че имотът е продаден и парите са преведени по сметка на кредитора. Признато е, че сумата в размер на 20000 лв. е получена от ответника на основание процесния договор за кредит. Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни съображения, че спорът е относно действителността на договора. В договора за кредит от •••.2019 г. е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 20 000 лв., като същата следва да се върне в срок от 12 месеца. Посочен е фиксиран месечен лихвен процент по договора от 3,0 % и обща сума за плащане от 27 200 лева. В чл.1 от договора е посочен ГПР – 42,5760 %. Посочен е размер на погасителната вноска от 600 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска до •••.2020 г. С Анекс към договор за кредит от •••.2019 г. страните са се договорили, че се променят срокът на договора, като той се удължава с 24 месеца, като размерът на всяка месечна вноска продължава да бъде 600 лева, а общата дължима сума от кредитополучателя е 41 600,00 лв., като условията се променят условията по чл.3 и чл.1.5 от договора, а всички останали условия се запазват. Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 22 и сл. ЗКНИП. Съгласно чл. 22 от ЗКНИП договорът за кредит на недвижим имот е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал.2 от ЗКНИП под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. По смисъла на чл.1, ал.2 ЗКНИП кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот. Районният съд е аргументирал, че е налице нарушение на изискването на чл.24, ал.1, т.8 и т.9 от ЗПК. Обосновал е, че посочените в договора ГПР и лихвен процент по кредита не съответстват на действителните такива. При сключване на Анекс към договор за кредит от •••.2019 г. в чл.3 страните са се договорили, че срокът на договора се удължава с 24 месеца и договорът ще бъде сключен за общо 36 месеца, като в чл. 1.5 се посочва, че след удължаване на срока, връщането на кредита следва да се извърши на 36 погасителни вноски по 600 лв. всяка при общо дължима сума от кредитополучателя от 41 600,00 лв. Предвидено е оскъпяване на общата дължима сума по кредита от над 52,94 % в сравнение с първоначално договорената, където тя е в размер на 27 200 лв., като посочените допълнителни вноски, всички от които представляващи разход по кредита, не са включени в ГПР по него, доколкото последният не е изменен със сключения анекс. Кредиторът не е извършил преизчисляване на лихвения процент по кредита и на ГПР, а в Анекса към договора е записано, че уговорените условия по договора се запазват, което е въвело потребителя в заблуждение. На основание сключения анекс кредиторът е увеличил размерът на дължимата договорна лихва по кредита с общо 14 400 лева чрез добавяне на нови 24 погасителни вноски от по 600 лева всяка, всички от които са предназначени за погасяване на лихва по кредита. Въпреки посоченото оскъпяване на кредита, което е породено от допълнителни разходи по него в размер на над 70 % от главницата, кредиторът е посочил, че условията на чл. 1 от договора се запазват, съответно лихвения месечен процент продължава да е 3 %, а ГПР- 42,5760 %, което няма как да е възможно при добавяне на допълнителни лихви по кредита, възлизащи на над 70 % от размера на главницата. Предвид на това, Районният съд е наложил правен извод, че размерът на лихвения процент по кредита е неправилно посочен, тъй като не са взети предвид измененията по договора, уговорени със сключването на анекс към него. Посоченото оскъпяване на кредита представлява част от „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т.17 от ДР ЗКНИП, доколкото е увеличен размерът на лихвата по кредита и като такъв разход съгласно чл.29, ал.1 от ЗКНИП е следвало да бъде включен в ГПР по кредита и същият да бъде преизчислен със сключването на анекса към договора. Поради невключването му в него, ГПР по договора е неправилно посочен. Представянето на невярна информация относно действителния ГПР, който е измерител на общите разходи по кредита, е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Районният съд се е позовал на чл.38 от ЗКНИП - когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.38 от ЗПК- недействителност на договора за кредит, а последиците от тази недействителност са изразени в чл.39 от ЗПК, който гласи, че когато договорът за кредит е обявен за нищожен, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредит, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Районният съд се е позовал и на чл.24 от ЗКНИП, затова, че договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити по т. 6, т.7, т.8, т.9 и т.11. При обявяване на нищожност на договора за кредит за недвижим имот, съгласно чл.39 от ЗКНИП потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗКНИП е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.39 от ЗКНИП е предвидено задължението на потребителя за връщане на общия размер на кредита. Общият размер на отпуснатия кредит е 20 000 лева. Ответникът е извършил признание на неизгоден за него факт, че е усвоил процесната сума, поради което нейното връщане се дължи. Не са доказани правопогасяващи възражения, че е престирана дължимата сума на ищеца преди започване на производството. В съдебно заседание на 12.06.2025 г. ответникът е възразил, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена и ищецът не е представил доказателства за обявяването , а към датата на подаване на заявлението съгласно представения договор и анекс към него дори не бил постъпил крайния падеж на датата за погасяване на предоставената сума в размер на 20 000 лева. Районният съд не е приел тези възражения за основателни. Ищецът не е представил никакви доказателства за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез връчване на съобщение до кредитополучателя, но не са и правилни твърденията на ответника, че определянето на дължимостта на претендираните вноски се определя съгласно датата на подаване на заявлението в съда. Районният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС - Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д.№ 16/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО, мотивите на ТР № 8/2017г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, мотивите на ТР № 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК е приложима и по отношение на производството по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Съгласно погасителния план, приложен към анекса към договора от •••.2019 г. датата на падежа на последна вноска по договора е •••.2022 г., тоест към момента на приключване на съдебното дирене, а именно 12.06.2025 г. падежът на задълженията по договора е настъпил. Възражението на ответника е неоснователно, тъй като в случая се касае за предоставяне на процесната сума по нищожен договор кредит, по който съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗКНИП се дължи връщане на общия размер на кредита. Основанието на вземането за главница е престиране на процесната сума във връзка с нищожен договор, а не предсрочна изискуемост на вземанията по договора, поради което по силата на специалния закон се дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита. Районният съд се е позовал на съдебна практика - Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ВКС, III ГО; Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. ВКС, I ТО). По делото се е установило, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 15329/2021 по описа на РС-Пловдив, I гр.с. изпълнителен лист от ищеца като първоначален взискател е образувано изп. дело № 1336/ 2023 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911, в рамките на което е извършена публична продан на ипотекираните недвижими имоти, като на 29.03.2024 г. е извършено разпределение на получената от проданта сума, а с възлагателно постановление от 16.04.2024 г., влязло в законна сила на 16.08.2024 г., имотите са възложени на спечелилия публичната продан наддавач. Съгласно представените по делото документи, в хода на изпълнителното производство ищецът изцяло е удовлетворен за вземането си за главница в размер на 20 000 лева и Районният съд се е позовал на даденото разяснение в мотивите на т. 9 от ТР № 4/2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Районният съд е аргументирал, че я ответникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение, поради което и принудителното събиране на суми не се взема предвид от съда при постановяване на решението. Позовал се е и на съдебна практика - Решение № 193 от 10.04.2020 по т.д. № 3092/2018, ВКС, II т.о, Решение № 50067 от 30.09.2024 г. по т.д. № 2717/2021, ВКС, II т.о. С въззивната жалба на Г. Т. Т. са направени възражения срещу правните изводи на Районния съд, че че в случая съдът не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Поддържа, че моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК е приложима и по отношение на производството по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Съгласно погасителния план, приложен към анекса към договора от •••.2019 г. датата на падежа на последна вноска по договора е •••.2022 г., тоест към момента на приключване на съдебното дирене, а именно 12.06.2025 г. падежът на задълженията по договора е настъпил. Съгласно представения договор за кредит и анекс към него падежът на дължимата главница по договора е •••.2020г., като кредитора е подал заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК на 30.09.2019 г. или почти девет месеца преди настъпването на падежа на дължимата сума в размер на 20 000 лева, като по този начин е оскъпил допълнително задължението на длъжника е заплащане на разноски по делото, както и предприети изпълнителни действия спрямо ипотекирания недвижим имот. Няма как кредитора да е знаел, че заемната сума няма да бъде възстановена на падежната дата съгласно подписания договор, анекс към него и погасителен план. Допълнително от това, поддържа, че при нищожност на договор за кредит на недвижим имот и съответно сключения договор за ипотека, обективирана в нотариален акт № •••, том II, per. •••, нот. дело № •••/•••.2019г. е нищожен, кредиторът не може да се възползва от разпоредбата на чл.417, ал.1, т.3 от ГПК, която предвижда издаване на заповед за незабавно изпълнение при наличие на действителни договор за кредит и нотариален акт. Съгласно подаденото заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, кредиторът е претендирал дължима договорна лихва от 22.01.2020г., т.е., лихва от вноска до подаване на заявлението в съда, поради което дължимите сума за лихва от 600 лева за вноските 21.07.2019 до 21.01.2020г. са заплатени. Ищецът не е представил никакви доказателства за предсрочна изискуемост на предоставения кредит, както и доказателства, че е предоставил заемната сума и изпълнил задълженията си по договора за кредит за предоставяне на заеман сума в размер на 20 000 лева. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ - Договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.8 /изм. – ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./- лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т.9. годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съобразно чл.1 от Договора за кредит – Кредиторът предоставя на Кредитополучателя при условията на този договор ипотечен кредит с фиксирана лихва в размер на 20 000,00 лева с 3.0 % фиксирана месечна лихва, наричан по- нататък Кредит за потребителски нужди. Годишен процент на разходите - 42,5760 % . Съгл. чл.1.1 - Освен уговорената лихва, не се дължат допълнителни такси и комисионни. На основание чл.2 - Сумата от 20 000,00 лева ще бъде преведена по банкова сметка на Г. Т. Т., в деня на сключване на този договор, след сключване на обезпечителната сделка. Съгл. чл. 3 - Договорът се сключва за срок до 12 месеца.На осн. чл. 4 - Кредитополучателят се задължава да върне на Кредитора отпуснатата му сума до изтичане срока на настоящия договор, като минималната месечна вноска е 600,00 лв. Страните са сключили и Анекс към договора за кредит от •••.2019 г., като съгл. чл.3 - страните са се договорили, че срокът на договора се удължава с 24 месеца и договорът ще бъде сключен за общо 36 месеца, като в чл. 1.5 е уговорено, че – Връщането на отпуснатия кредит, след удължаване на срока, следва да се извърши на 36 погасителни вноски по 600 лв. всяка, при общо дължима сума от кредитополучателя от 41 600 лв. Налице е оскъпяване на общата дължима сума по кредита от над 52,94 % в сравнение с първоначално договорената, където тя е в размер на 27 200 лв. Тези допълнителни вноски, които по естеството си са разходи по кредита не са включени в ГПР и същият не е изменен с Анекса и е отново с размер 42,5760%. Записано е, че уговорените условия по договора се запазват, като по този начин потребителят е въведен в заблуждение, тъй като това не е така. Кредиторът е завишил размера на дължимата договорна лихва по кредита с общо 14 400 лева, като това е станало чрез добавяне на нови 24 погасителни вноски от по 600 лева всяка, всички от които са предназначени за погасяване на лихва по кредита. По Договора за кредит от •••.2019г. погасителните вноски са общо 12 бр., а в Анекса са общо 36 броя, по 600 лв. месечно от 21.07.2019г. до 21.06.2022 г./вкл./. Въпреки оскъпяване на кредита, заради допълнителни разходи в размер на над 70 % от главницата, кредиторът е посочил, че условията на чл.1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от договора се запазват, а съответно лихвеният месечен процент остава 3 %, а ГПР- 42,5760 %, което очевидно не е възможно. Неоснователно е възражението, че при постановяване на решението, съдът не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Действително, съгласно представения договор за кредит и анекс към него падежът на дължимата главница по договора е •••.2020г., кредиторът е подал заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК на 30.09.2019 г., почти девет месеца преди настъпването на падежа на дължимата сума в размер на 20 000 лева, като по този начин е оскъпил допълнително задължението на длъжника заради заплащане на разноски по делото, както и са предприети изпълнителни действия спрямо ипотекирания недвижим имот. Независимо от това, с приемането на договора за недействителен, длъжникът следва да погаси само размера на главницата в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 30.09.2021г. - датата на образуването на ч.гр.д № 15329/2021г. Следва да се посочи, че след като заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.417 от ГПК за търсената възнаградителна лихва в размер на 12131,54 лв. за периода 22.01.2020 -28.09.2021г., длъжникът не е бил ощетен със заплащане на недължими суми по договора за кредит. Отделно от горното, че няма спор между страните, че не е заплатена нито една вноска по договора за кредит и Анекса, включително до приключване на устните състезания във въззивното производство. Верно е, че ищецът не е представил доказателства за предсрочна изискуемост на предоставения кредит, но това е без значение, заради констатираната недействителност на договора, защото, длъжникът връща, както се каза вече, само главница плюс законна лихва. По отношение на довода, че при нищожност на договор за кредит на недвижим имот и съответно договор за ипотека, обективирана в нотариален акт № •••, също нищожен, кредиторът не може да се възползва от разпоредбата на чл.417, ал.1, т.3 от ГПК, следва да се отговори, че в тази насока са дадени разяснения с т. 9 от ТР № 4/2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, затова, че - съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение. Записано е, че изключение от това правило представлява фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, който не следва да се взима предвид от съда при постановяване на решението, доколкото в противен случай предявеният иск би следвало да бъде отхвърлен. Ако съдът зачете принудително събраните суми по образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително производство при постановяване на решението, то с оглед изричното разпореждане на чл.422, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Районният съд, обосновано е мотивирал, че в случая ответникът няма да има право на такъв обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение, поради което и принудителното събиране на суми не се взема предвид от съда при постановяване на решението. Обжалваното решение е законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Разноски от кредитора не са претендирани, а и не са направени за въззивна инстанция. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.