Решение № 677 от 26.5.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 532/2026 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. Обжалва се от ищците по спора Й. С. и С. Т. Т.и изцяло Решение № 5 255/29.11.2025 г. по гр.д. № 2 692/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивниците срещу А. Г. и А. Н. К.и и срещу И. Д. А. искове с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС - за премахване на посадените в имотите на ответниците дървета – подробно описани, в нарушение на нормативните отС.ия по чл. 52 ал. 1 от ЗС. За постановяването на този резултат, районният съд е приел, че ответниците чрез намиращите се в имотите им процесни дървесни видове по границите със съседния, собствен на ищците поземлен имот / ПИ с идентификатор ••••.502.90 по КККР на село К. /, не създават пречки за последните да упражняват в пълен обем и необезпокоявано правото си на собственост върху същия. Прието е и че ответниците не са извършили противоправни действия по засаждането на дърветата в нарушение на законоустановените отС.ия по чл. 52 от ЗС, т.к. част от тях са на възраст 27/28 години, друга част – 15/18 години. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения. Настоява се, че всички дървета са на отС.ия от ищцовия имот под минималните законоустановени такива от императивната разпоредба на чл. 52 ал. 1 от ЗС / безспорно и установено от заключенията на назначените експертизи /, което само по себе си съставлява нарушение на правото на собственост върху съседния имот и основание за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, без да е необходимо собствениците на този имот – ищците, да доказват дали и с какво тези дървета пречат на спокойното упражняване на това им материално право. Възразява се и срещу извода на съда, че дърветата не създават пречки за ищците. Настоява се, че при ветровито време кипарисовите дървета в имота на А. се накланят и короните им се удрят в оградата и в терасата на ищцовата къща, като ги рушат, а дърветата в имота на К.и се поливат с автоматична пръскачка, в резултат на които оградата между имотите и фасадата на първия етаж на ищцовата къща непрекъснато се обливат с вода, поради което оградата и външната мазилка също се рушат. Поддържа се, че неправилно съдът кредитирал показанията на свид. П. А.. Същите не следвало да бъдат кредитирани, т.к. свидетелката е съпруга на ответника И. А. и с ищците са в крайно лоши отношения – П. А. е осъден с влязла в сила присъда за причинена на ищцата Т. ••••, а по тъжба на А.а било образувано и наказателно частен характер дело срещу ищеца Т. за клевета. Възразява се и срещу извода на съда относно възрастта на дърветата, както и че те били посадени от предишните собственици на имотите на ответниците и то със съгласието на ищците. Настоява се, че съгласно заключението на приетата агрономическа експертиза кипарисовите дървета в имота на А. са на възраст не повече от 9 години, а засадените в имота на К.и смокини, черница и албиция – на възраст 15 – 18 години и ищците не са давали съгласие за тяхното засаждане. По така изложените доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова за уважаване на исковете. Въззиваемите са депозирали отговор за неоснователност на жалбата. Поддържат, че първоинстанционното решение е правилно по изложените в него мотиви: процесните дървета – с оглед установената от експертизата тяхна възраст, не са посадени от тях, съответно те не са извършили противоправни действия; съществуването на процесните дървета в имотите им не създават пречки за правото на собственост на ищците върху собствения им имот, въпреки нарушението на императивната норма на чл. 52 ал. 1 от ЗС. Съдът установи следното: Обективно субективно съединени искове с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС. Ищците С. Т. Т. и Й. С. Т. твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор ••••.502.90 / УПИ ХI – 90, кв. 8 / по КККР на село К.; ответникът И. Д. А. – на съседния южно от техния, ПИ с идентификатор ••••.502.89 / УПИ Х – 89, кв. 8 /; ответниците А. Г. К. и А. Н. К. - на съседния източно от техния ПИ с идентификатор ••••.502.86 / УПИ VI -86, кв.8 /. В имота на ответника А., до границата с ищцовия имот са налични растящи дървесни видове - които са на по малко от нормативно установеното отС.ие, които са: 31 бр. кипариси и 5 бр. друг вид иглолистно дърво. В имота на ответниците К.и, до границата с ищцовия имот са налични растящи дървесни видове - които са на по малко от нормативно установеното отС.ие, които са: 4 броя албиция, 2 бр. смокиня, 1 брой черница и 1 брой слива. Твърдят че освен неспазването на необходимото отС.ие / което само по себе си е нарушение, обосноваващо основателност на исковете им /, процесните дървесни видове препятстват необезпокояваното и пълноценно упражняване на правото на собственост на ищците върху имота им – както незастроеното дворно място, така и сградата им в него, т.к. от „ кипарисовата стена „ засенчва и така се отразява негативно на засадените в тази част на имота им зеленчуци, розови храсти и други цветя, а при силен вятър клоните на кипарисите се удрят в оградата и в терасата на жилищната им сграда и я рушат. Поради което молят съда да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да премахнат казаните по горе дървета. Ответниците са депозирали идентични отговори за неоснователност на исковете. Поддържат, че процесните дървета са засадени със съгласието на ищците преди повече от 20 години. Така се явявали дълготрайни декоративни и могат да се отсичат само по изключение и с предварително разрешение на кмета на общината въз основа на санитарна експертиза / чл. 63 от ЗУТ /. Освен това, всички те са на необходимото отС.ие от общата граница и не пречат за упражняване правото на собственост на ищците. Ако по някакъв начин клоните им навлизат в ищцовия имот и пречат, то ищците разполагали с възможността да поискат от кмета на общината или района тези клони да бъдат отсечени / чл. 52 изр.2 и 3 от ЗС /. Безспорно – и установено от представените нотариални актове и скиците по КККР е, че страните са собственици на посочените три съседни ПИ с идентификатори по КККР на село К. ••••.502.90 / ищците в режим на СИО, н.а. № ••••.2003 г. /, ••••.502.8 6 / ответниците К.и в режим на СИО, н.а. № ••••.1994 г. / и ••••.502.89 / ответника А., н.а. №••••.2990 г. /. Безспорно – и установено / агрономическа експертиза /, по делото е следното: На границата между ищцовия имот и този на ответника А. са налични 2 бр. иглолистно дърво, 31 бр. кипариси. За иглолистните дървета се установява както следва: 1 бр. с височина 5,90 м. е на отС.ие 1 м. от оградата; 1 бр. с височина 9,25 м. е на отС.ие 1,30 м.; 28 броя кипариси – засадени в плътна редица, на отС.ие 0,80 м., като височината им е различна и варира от 2,20 м. до 4,50/5,00/5,70 метра; 3 бр. кипариси с височина 1,80/2,00 метра, с отС.ие 1,35 м.. Според експертите иглолистното дърво с височина 5,90 м. би могло да нараства годишно с 15 – 20 см. и за период от 10 години да достигне височина 7,40/7,90 м. / ако върховете не се скъсяват и скелетните клони не се почистват /. Иглолистното дърво с височина 9,25 м. би могло да нараства с 15/20 см. годишно и да достигне височина 10,75/11,25 м. / ако върховете не се скъсяват и скелетните клони не се почистват /. Относно кипарисите вещите лица са заявили да не могат да се ангажират със становище за височината, която биха достигнали до края на жизнения им цикъл, но по принцип, при нормални за развитието им условия / вж обясненията в откритото съдебно заседание от 17.04.2024 г. / прирастът им е също около 15/20 см. годишно; На границата между ищцовия имот и този на ответниците К.и са налични процесните 4 броя албиция, 2 бр. смокиня, 1 брой черница и 1 брой слива. Смокините са с височина 2,20/2,30 м. на отС.ие 0,80 и 1,10 м. от общата граница; Албициите са с височина 2,30/2,50 м. и са на отС.ие 0,60 м. / две от тях / и 0,45 м. – останалите две. Черницата е с височина 2,90 м., отС.ието – 0,60 м.. Сливата / джанка / е с височина 6,00/6,50 м. и на отС.ие 2,60 м.. Според експерта сливата е достигнала своето физиологично развитие и е в процес на изсъхване. За смокините, албициите и черницата не са дали отговор каква височина биха достигнали. Разпоредбата на чл. 52 от ЗС предвижда забрана за собственикът на недвижим имот да посажда/поддържа дървета до имота на съседа си на разС.ие по малко от 3 метра за високи дървета; по малко от 1,5 метра - за средно високите и по малко от 1 метър за ниските. Съгласно разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от Наредба 8/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, високи дървета са тези над 5 метра; средно високи - тези с височина до 5 метра, средно високи – тези с височина до 5 метра, а ниски – до 2,5 метра. Съгласно установената съдебна практика релевантна при определяне на дължимото отС.ие по чл. 52 от ЗС е не височината на дърветата към момента на разглеждане на спора, а височината, до която достига през живота си съответния дървесен вид; неспазването на отС.ието съставлява само по себе си нарушение на правото на собственост върху съседния имот, без да е необходимо неговите собственици да доказват дали и с какво тези дървета пречат на спокойното упражняване на това материално право. Предвид тази законодателна уредба и съдебна практика във вр. с установеното от фактическа страна по делото се налага извод, че за всички процесни дървета в имотите на ответниците не са спазени задължително установените от закона отС.ия по чл. 52 ал. 1 от ЗС и неспазването им – както се каза по горе, е само по себе си нарушение на правото на собственост на ищците и наличието или не и на друг вид смущаване на това им право се явява без значение и свидетелските показания в тази насока не се коментират. Разпоредбата на чл. 52 изр. второ от ЗС е приложима само в случаите когато въпреки спазените отС.ия е налице „ пречене „, т.е. в случая е неприложима. Възрастта на иглолистните дървета / кипариси / в имота на А. е 9 години, а на двата броя друг вид иглолистни – 28/30 години. Възрастта на албициите,смокините и черницата в имота на К.и е около 15/18 години. С оглед което и предвид казаните по горе нотариални актове възраженията на ответниците, че те са посадени от техните праводатели е неоснователно, а дори и да е така, същите поддържат нарушението, съгласие на ищците за което явно няма. Възрастта е ирелевантна и относно възражението им по чл. 63 ал. 2 от ЗУТ относно кипарисовите дървесни видове, т.к. същите не са сред примерно изброените защитени такива в чл. 165 ал. 1 от ППЗТСУ / отм. /, приложим в случая на основание § 20 ал. 2 от ЗР на ЗУТ, като и не се установява тези дървета да са картотекирани и включени в публичния регистър по ал. 1 на чл. 63 от ЗУТ. Поради което исковете за премахване на процесните дървесни видове се уважават - след отмяна като неправилно на първоинстанционното решение за отхвърлянето им, изключая черницата в имота на ответниците К.и, т.к. макар и отС.ието й до общата граница да не е спазено, тя е изрично посочено дърво под особена закрила / чл. 34 от ЗОСИ, прилагащ се и за урбанизирани територии / и премахването й се осъществява по реда на Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество / чл. 10 / - с писмено разрешение на председателя на ОбщСъвет по местонахождението й при наличие на уважителни причини, както и ако е старо, изсъхнало или не дава качествен плод. Освен това, и друг вид „ пречене „ досежно черничовото дърво конкретно не се установява – не е и възведено, по делото. Предвид изложеното първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – изключая премахването на черничевото дърво, се отменя като неправилно и искът се уважава. С оглед този инстанционен резултат на ищците се присъждат направените разноски и за двете инстанции в размер на 4 875, 56 евро / 4 250 евро за първоинстанционното производство / и 625, 56 евро за въззивното /, от които ответникът А. дължи 3 815,66 евро, а ответниците К.и – 1 059,90 евро. С оглед цената на иска / 2 120 лв. според заключението на СТЕ / въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно на основание чл. 280 ал. 3 от ГПК. Водим от горното съдът