Решение от 31.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29*, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ГПК. С решение рег.№ *01/02.07.2025 г., постановено по к.гр.д. №2720/202* г. по описа на ВКС, 3-то ГО, е отменено въззивно решение №20/22.02.202* г., по в.гр.дело №*/202* г. по описа на ОС-В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания за: съобразяване на приложимия за спора материален закон Закон за защита на потребителите/ЗЗП/ и дадената уредба на правата на потребителя при недостатъци (несъответствия) на закупени вещи - чл.10*-чл.1*2 ЗЗП/отм./ към датата на сключване на договора между страните и за приложение на законовата презумпция по чл.108 ЗЗП/отм./; назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, която след като извърши необходимите технически действия, включващи и разглобяване на двигателя, да даде заключение за причините за възникването на повредата на автомобила, поради което предмет на въззивна проверка е решение № 661/17.10.2023 г., постановено по гр. дело № 1271/2021 г. на Районен съд – В.. С първоинстанционното решение ответното дружество „А.“ ООД, ЕИК •••, е осъдено да заплати на ищцата М. В. М., ЕГН ••••••••••, от гр. В. следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, сумата в размер на 20*97.10 лева, представляваща платена продажна цена по договор за покупко-продажба от 15.0*.2021 г. на употребяван лек автомобил: марка ЛР, модел Д., рама № SALLAAAG*BA55626* и двигател № 306DT, който договор е развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД; на основание чл. 82 от ЗЗД, сумата в общ размер на 1323.5* лева - претърпяна загуба, представляваща направените разноски по регистриране на лек автомобил: марка ЛР, модел Д., рама № SALLAAAG*BA55626* и двигател № 306DT, репатриране и установяване на неговата повреда и връчване на рекламация, както и разноски по първоинстанционното производство в общ размер на 2*62.83 лева. Срещу така постановеното от РС-В. решение, с което са уважени предявените искове, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 11136/02.11.2023 г. на ответника „А.“ ООД с изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел под внимание наведените от него доводи. Твърди, че ищцата не е подписала сключеният между страните договор от 15.0*.21г. и липсва активна легитимация за предявяване на иска. Твърди, че пред първата инстанция е установено, че договорът е подписан от мъж - КБ, който е положил подпис за купувач без да е посочено, че действа като пълномощник на М. В. Р., а приложеното по делото пълномощно, което му дава представителна власт, е без дата и не е представяно на ответника. Поради изложеното счита иска за недопустим. Оспорва иска и по основание като твърди, че не е доказано в процеса наличие на недостатък на продадената вещ, който да я прави негодна за употреба. В представения и оспорен от ответника поради липса на подпис на издател протокол на „МП“ЕООД изрично е посочено, че е необходимо допълнително разглобяване на двигателя за установяване на повредата. С компютърната диагностика е изказано само предположение за скъсан колянов вал. От друга страна счита, че съдът не е изяснил причината за съобщения от КБ теч на антифриз и дали при продължаване на управление на автомобила в това състояние не е станало причина за блокиране на двигателя. Изтъква също, че автомобилът не е предаден на продавача, а се намира при трето лице, поради което не може да се установи дали твърденият недостатък е причинен от ответника, от ищеца или от трето лице. Счита, че ищецът не е доказал наличието на недостатък на автомобила, който да го прави напълно негоден и да доведе до приложение на разпоредбите на чл.193 и чл.195 ЗЗД. Позовава се и на липса на уведомяване на продавача за разваляне на договора за покупкопродажба и счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на такова. С оглед недоказване на главния иск жалбоподателят счита за недоказан и иска по чл.82 ЗЗД за присъденото обезщетение. По изложените съображения отправя искане решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. В. М., с който я оспорва. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение като излага, че районният съд е обсъдил направените от ответника възражения за процесуалната легитимация и на база данните по делото е приел, че искът е допустим. Счита, че дори и без представено пълномощно страната би могла впоследствие да потвърди извършените от пълномощника й действия, в случая закупуване на лек автомобил. Твърди, че основателността на иска е доказана със заключението на вещото лице, който е заявил, че вещта е напълно негодна за употреба и повредата е установена преди изтичане на шестмесечния срок от продажбата. Отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а решението да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски. В изпълнение указанията на ВКС във въззивното произвдство са събрана нови доказателства – назначена и приета съдебна автотехническа експертиза. В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Видно от исковата молба, въззиваемата М. В. Р., сезира съда с искане за възстановяване на заплатена покупна цена вследствие на развален договор сключен с ответника „А.“ООД за продажба на вещ-употребявано превозно средство, марка ЛР, модел Д. за сумата от 20*97,10лв. - която вещ има скрити недостатъци, а именно-повреда в двигателя, което прави автомобила негоден за обичайното му ползване. Искала е от съда да осъди ответника като продавач да й заплати продажната цена от 20*97,10лв. поради разваляне на договора и сума в размер на 1 323,5*лв. направени от нея разноски по регистрация на автомобила, репатриране и установяване на повредата. От събраните пред първата инстанция доказателства в хронологичен порядък безспорно се установява, че: На 15.0*.2021г. между „А.“ООД и М. В. Р. е сключен писмен договор за покупкопродажба на употребяван лек автомобил, марка ЛР, модел Д. за сумата от 20 *97,10лв. Според показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели – К. и Б. при огледа на автомобила в търговски обект на въззивното дружество и сключването на договора е присъствал единствено КБ. Договорът е изготвен от служители на ответника, като представителната власт на КБ, като пълномощник на ищцата-въззиваемата се установява от представеното пълномощно /л.21/. Продажната цена изцяло е изплатена на продавача-въззивното дружество в деня на сключване на процесния договор по банков път от сметка на пълномощника КБ, видно от приложения отчет по сметка на Б. в Първа инвестиционна банка /л.6*/, поради което въззиваемата е изправна страна по договора. От свидетелските показания на Б. и К. се установява още, че преди сключване на договора за продажба КБ е тествал автомобила и му е направена компютърна диагностика, като не са показани данни за повреди. Свидетелите сочат, че ден по-късно представителят на купувача се обадил на служител на ответното дружество, за да уведоми, че при регистрацията на автомобила в Сектор „ПП“ при ОДМВР - В. е установен проблем с теч на антифриз. Автомобилът е регистриран на името на ищцата-въззиваемата М. М. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В., видно от приложеното свидетелство за регистрация от 16.0*.2021г. На 22.0*.2021 г. автомобилът аварирал на около *0 км. от гр. В. при с. Дреновец и бил превозен на репатрак до гр.София. Услугата по репатриране била извършена от „МБН АГ“ ЕООД, гр. В., за което е издадена Фактура № *65/23.0*.2021 г. Автомобилът е прегледан в „МП“ ЕООД, оторизиран сервиз за ЛР, където е констатирано, че двигателят е блокирал и е изказано предположение за скъсан колянов вал. Издаден е протокол от прегледа, разпечатка от компютърна диагностика и фактура за услугата. Видно от показанията на двамата свидетели- К. и Б. пълномощникът на ищцатавъззиваемата се е свързал незабавно със служител на ответното дружество, за да го уведоми за аварията и за констатираните дефекти, но служителите на ответното дружество не са дали каквито и да било указания на купувача как да постъпи в случая с некачествената вещ, като казали, че търговския обект няма книга за рекламации. Пълномощникът на ищеца отишъл в търговския обект на ответното дружество, където е закупен процесния автомобил, за да подаде писмена рекламация с искане за разваляне на договора, но служителите на ответното дружество отказали да получат рекламацията, поради което на 27.0*.2021 г. тя е изпратена с препоръчана пратка до ЧСИ С. Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС - П., с възлагане за връчване на ответното дружество. На 25.05.2021 г. управителят на „А.“ ООД се е явил в кантората на ЧСИ, за да получи рекламацията. По делото няма данни, а и въззивното дружество не твърди да е предложило поправка или замяна на вещта-автомобила. По първоинстанционното дело е назначена автотехническа експертиза и вещото лице след външен полеви оглед на автомобила е дал заключение, че външната компютърна диагностика не може да установи причините за повредата, а това може да стане единствено при разглобяване на двигателя, като най-вероятната причина за блокирането на двигателя на процесния автомобил се дължи на скъсан колянов вал. От заключението на назначената и приета по настоящото дело допълнителна техническа експертиза, изпълнена от вещото лице доц. д-р И. П. Б. П., което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано по категоричен начин се установява, че причината за блокиране на двигателя на автомобила е скъсване на коляновия вал в рамото преди втората основна шийка и последващо аксиално преместване на предната част на коляновия вал довело до заклинване на двете счупени части. Според заключението механизмът на разрушаване е типичен за разрушаване вследствие на умора на материала като няма следи от неправилна употреба, бездействие или нарочни действия за умишлена повреда както от страна на собственика на автомобила така и от страна на предишните ползватели на автомобила. Настъпилата повреда не е могла да бъде открита или предвидена при извършен предпродажбен преглед на двигателя и неговата диагностика без разглобяване на двигателя и извършване на дефектоскопия на коляновия вал. По състоянието на цилиндрите на двигателя и остатъците от охладителна течност вещото лице е формирало извод, че двигателя не е прегряван. При така установената фактическа съдът намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения: В случая на 15.0*.2021г. между страните е сключен валиден договор за покупкопродажба на употребяван лек автомобил,марка ЛР,модел Д. по който въззиваемата е изправна страна като е заплатила посочената в договора цена. В действителност от гласните доказателства по делото е установено,че купувача-въззиваемата М. В. Р. не е присъствала при сключването на договора за покупко-продажба на автомобила, но договора е сключен от нейно име от пълномощника й КБ за което по делото е приложено пълномощно. С представеното пълномощно КБ е упълномощен от М. В. Р. да извършва действия по закупуване на описаното МПС. Макар и пълномощното да е без дата по отношение допустимостта на исковете е ирелеватен този факт доколкото извършените от него действия се санират с изразеното от М. В. Р. съгласие и овластяване да ги извърши от нейно име и за нейна сметка.В този смисъл не е налице липса на активна легитимация по предявените искове и те са допустими. Съгласно указанията на ВКС, дадени на настоящата инстанция в решение рег.№ *01/02.07.2025 г., постановено по к.гр.д. №2720/202* г. по описа на ВКС, 3-то ГО, приложимия за спора материален закон е Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в редакцията му към датата на сключване на договора между страните - 15.0*.2021г. Настоящият състав намира, че правилната правна квалификация по предявения иск за връщане на покупната цена по развален договор за покупко-продажба черпи правното си основание в чл. 11*, ал. 1, т.1 ЗЗП /отм./ във вр. с чл.108 от ЗЗП /отм./ а не както е квалифициран от районния съд - чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Правната квалификация на предявения иск за сумата в общ размер на 1323.5* лева - обезщетение за направените разноски по регистриране на лек автомобил: марка ЛР, модел Д., рама № SALLAAAG*BA55626* и двигател № 306DT, репатриране и установяване на неговата повреда и връчване на рекламация е иск за обезщетение на претърпените вследствие на несъответствието вреди на автомобила и е по чл.113, ал.5 ЗЗП/отм./, а не както е квалифициран от районния съд по чл.82 ЗЗД. Доколкото обаче съдът се е произнесъл по предмета на делото - спорното материално субективно право, претендирано от ищцата, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковете, не е налице недопустимост на постановения съдебен акт като постановено по непредявен иск. Видно от договора въззиваемата М. В. Р. е действала като физическо лице, закупила процесния автомобил за лични нужди. Следователно по така сключения договор ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната норма, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност; и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. От друга страна, ответното дружество има качеството на търговец според дефиницията на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП - всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Поради това, в случая приложими към правоотношението между страните са нормите на специалния закон - ЗЗП (в редакцията му към момента на сключването на договора), които осигуряват по - висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 10* – 1*2 ЗЗП /отм./. Според чл. 106 ЗЗП (отм.), за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; *. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Законът за защита на потребителите, чиято цел е да осигури по-висока степен на защита на потребителя, регламентира в чл. 108 ЗЗП (отм.) презумпцията, че всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. За да се възползва от тази презумпция потребителят следва да докаже, че несъответствието е налице преди да изтекат 6 месеца от предаването на стоката. При доказване на тези факти за потребителя не съществува задължение да доказва, че това несъответствие се дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., преди стоката да му бъде предадена. Несъответствието подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. В тази хипотеза в тежест на ответника е да обори презумпцията, т.е. да докаже, че несъответствието не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на други причини - на естеството на стоката, на характера на несъответствието, респ. - на поведение на потребителя след получаването на стоката. В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗЗП (отм.) е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 11* ЗЗП (отм.), в случаите на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП. Законоустановеният срок за рекламация на потребителска стока съгласно чл. 115 ЗЗП (отм.) е две години, считано от датата на нейната доставка, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. С оглед спецификата на процесното правоотношение, ищецът следва да установи: че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е заплатил определена цена; несъответствието на стоката с договореното; че е предявил рекламация в срок пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово виновно неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по договора и е налице основание да задържи сумата по договора за продажба. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че 15.0*.2021 г. страните са сключили договор за покупко-продажба на лек автомобил: марка ЛР, модел Д., рама № SALLAAAG*BA55626* и двигател № 306DT, като ищцата-купувач е заплатила цената от 20*97.10 лева по банков път, видно от представеното извлечение от сметка на пълномощника на ищцата КБ. Страните не спорят, че при първоначалния оглед в деня на продажбата на автомобила на ищцата не са констатирани видими недостатъци, дефекти по същия, но на 22.0*.2021г., една седмица след покупката, двигателя на автомобила блокира. От заключението на приетата допълнителна техническа експертиза, която е изготвена от вещото лице след разглобяване на двигателя, безспорно се установява, че причината за блокиране на двигателя на автомобила е скъсване на коляновия вал вследствие на умора на материала, като няма следи от неправилна употреба, бездействие или нарочни действия за умишлена повреда, както от страна на собственика на автомобила, така и от страна на предишните ползватели на автомобила. Настъпилата повреда не е могла да бъде открита или предвидена при извършения оглед преди продажбата, нито при извършената диагностика. При така установената повреда автомобила е негоден за употреба по предназначение, поради което въззивното дружество-продавач не е изпълнило задължението си да продаде на ищцата автомобил без недостатъци. Дали недостатъкът е бил известен на въззивникаответника или не, е без значение, доколкото повредата е настъпила в 6-месечния срок след продажбата, поради което е приложима законовата презумпция по чл.108 ЗЗП/отм./ и следва да се приеме, че несъответствието на стоката с обичайното й предназначение е била налице и към датата на доставянето, а в случая това е датата на продажбата на процесният автомобил. По делото липсват данни за оборване на презумпцията чл.108 ЗЗП/отм./ от страна на въззивното дружество. Съдът приема, че в случая от въззиваемата-ищцата е изпълнена предвидената в ЗЗП рекламационна процедура пред продавача-въззивното дружество. От свидетелските показания се установява, че пълномощникът на ищеца К.Б. в деня на аварията се е свързал незабавно със служител на ответника, за да го уведоми за аварията и за констатираните дефекти, но не получил указания как да постъпи в случая с некачествената вещ. Впоследствие отишъл в търговския обект да подаде писмена рекламация с искане за разваляне на договора но служителите отказали да я примат.Установява се още от показанията на свидетелите, че в търговския обект на продавача-въззивника няма книга за рекламации, т.е регистър на предявените пред търговеца или пред упълномощените от него лица съгласно предвиденото в чл.127,ал.2 ЗЗП/отм./. В случая писмената рекламация на ищцата отправена до продавача-въззивното дружество с изявление за разваляне на договора, респ. за връщане на продажната цена и заплащане на разноските по регистрацията, репатриране, установяване на повредата по автомобила и за рекламация е връчена на 25.05.2021 г. на управителят на „А.“ ООД чрез ЧСИ С. Д.а, рег. № 752, с район на действие ОС – П., на която дата е настъпило и прекратяването на договора. Съдът приема, че в случая въззивното дружество на практика е отказало да приеме рекламацията на ищцата. Възражението на въззивника, че на договорно основание, по силата на чл.5 и чл.6 от договора, не носи отговорност за скрити дефекти по агрегати и части на автомобила е неоснователо. Действително в чл.5 от договора е посочено, че „Всички рискове преминават върху купувача в момента на получаване на автомобила.“, а според чл.6 продавачът не носи отговорност при скрити дефекти по агрегати и възли на автомобила. Съгласно императивната норма на чл. 111 от ЗЗП /отм./всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел е нищожно. Следователно клаузите по чл. 5 и чл. 6 от договор за покупко- продажба на МПС от 15.0*.2021 г. като ограничаващи отговорността на продавача-въззивника за недостатъци на стоката/автомобила/ са нищожни поради противоречие със закона и не пораждат правни последици. Поради изложеното, настоящият състав на ВОС достигна до извода, че потребителятвъззиваемата надлежно е упражнила потестативното си право с едностранно волеизявление да развали договора и искът на ищцата-въззиваемата за възстановяване на заплатената на въззивното дружество сума от 20*97,10 лева е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В последното о.с.з. – в хода по същество от процесуалния представител на въззивното дружество е направено искане при евентуално потвърждаване на първоинстанционното решение съдът да задължи въззиваемата да съдейства за обратно прехвърляне на собствеността на въззивника. Настоящият състав намира, че така отправеното искане е нодупистимо. По същество представлява осъдително искане, респ.насрещен иск, какъвто не е предявен в първоинстанционното производство. Във въззивното производство, извън очертания по спора предмет с исковата молба и отговора на исковата молба, не могат да се въвеждат нови искания, поради което това искане се явява преклудирано. В случай, че се тълкува като възражение за едновременно изпълнение, то може да бъде релевирано единствено с цел отхвърляне или ограничаване на иска за връщане на цената по разваления договор, но не и да обоснове осъдителен диспозитив срещу купувача. Предви изложеното съдът не следва да уважава направеното искане. За пълнота на изложението съдът намира искането на въззиваемата отправено с писмената защита за прибавяне на изтекли лихви след датата на завеждане на исковата молба за връщане на продажната цена за неодопустимо, поради следните съображения: Видно от протокол от 1*.09.2023г. от о.с.з. по първоинстанционното делото процесуалният представител на ищцата е направил искане до съда по чл.21*, ал.2 ГПК за прибавяне на лихви върху главницата от 20*97,10 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.06.2021г. до окончателното изплащане. С определение ВРС е оставил без уважение това искане. Ищцата – въззиваемата не е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради което това искането се явява преклудирано, респ.недопустимо. По предявения иск по чл. 113, ал. 5 от ЗЗП/отм./: Съгласно този текст когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди. Отговорността по чл. 113, ал. 5 от ЗЗП (отм.) е специален вид договорна отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора. На обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника – и непредвидимите вреди. Ето защо ответникът-въззивникът дължи на ищцата направените от нея разноски във връзка автомобила както следва: такса за регистрация в КАТ - 51.5* лева, разноски за продуктова такса - 310.00 лева, платена винетка - 97.00 лева, вноска за застраховка Гражданска отговорност - 90.76 лева, разноски за репатриране от Дреновец до София - *80.00 лева и в гр. София - 96.00 лева, разноски за установяване на повредата - 138.2* лева и изпращане на рекламация - 60.00 лева, като общият размер на претърпяната имуществена вреда възлиза в общ размер на 1323.5* лева /приложени доказателства към ИМ/. Тази претърпяна имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от страна на въззивното дружество и следва да бъде възстановена от него, както правилно е приел и Районен съд-В.. По така изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските в процеса: Предвид обстоятелството, че решението се постановява след 01.01.2026 г., от която дата официалната парична единица в страната е евро, то на основание чл. 11 във връзка с чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички суми в лева в диспозитива на решението следва да се посочат в евро. С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 306,78 евро /с левова равностойност на 600 лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и по договор за правна защита от 21.02.2025г. с адв.К. Г.. Съдът намира искането за присъждане на сумата от 500лв. за разглобяване на двигателя за неоснователно, т.к. разноските за разглобяване на двигателя на автомобила с определение от публично заседание от 16.12.2025г. по настоящото дело са възложени в тежест на въззивното дружество. От друга страна към списъка за разноски /л.12*/ не са представени доказателства за тяхното извършване, а дори и да е извършила такива не представляват съдебно-деловодни разноски по производството и не подлежат на възстановяване от насрещната страна. На основание чл. 29*, ал. 2 във връзка 78, ал. 1 от ГПК въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна М. В. М. сторените от последната разноски за производството по к.гр.д. №2720/202* г. по описа на ВКС, 3-то ГО, съобразно приложения списък за разноски по касационното дело, възлизащи в общ размер на 903.15 евро /с левова равностойност 1766,*1 лева/, от които: 30лв.-ДТ за допускане до касация, *36,*1 лв.-ДТ за разглеждане на касационната жалба и 1300лв.-адвокатски хонорар. Водим от горното, В.ски окръжен съд