РЕШЕНИЕ

№ 4194

гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330116768 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и КТ, член 220, ал. 1 КТ, член 224, ал. 1 КТ, член 49 ЗЗД и член 350, ал. 1 КТ и член 226, ал. 2 КТ.

Ищцата И. И. Г., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адв. Н. Г., е предявила срещу “ЕЛИТ-2” ЕООД, ЕИК 115124492 обективно съединени искове за отмяна като незаконосъобразно на извършеното уволнение на ищцата с правно основание член 327, ал. 2 КТ вр. чл. 27, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 1.04.2024г.; да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението в размер на шест брутни месечни възнаграждения в размер на 7800, 00 лева бруто; да се осъди ответника да заплаи на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 1300 лева бруто; да се осъди ответинка да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ за 2023г. в размер на 1300 лева бруто; да с е осъди ответното дружество-да заплати на ищеца заплатените от последни я суми за осигуровки, в размер на общо 579, 49 лева; да се осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за имущ. вреди от незаконното задържане на трудовата й книжка в размер на 1300 лева бруто; да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно извършеното от същия уволнение в размер на 1300 лева бруто, както и се осъди ответника да предаде на ищцата трудовта й книжка.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, на основание сключен трудов договор от 1.03.2023 г., на длъжност „••••••••••••••••, като е полагал труд в гр. П. Ищецът твърди, че е уволнен незаконно, че е останал без работа шест месеца след уволнението; че не му е заплатено обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск; че е претърпял имущ. вреди от незаконното задържане на трудовата книжка, както и че е търпял неим. вреди от незаконното му уволнение, доколкото работодателят е прекратил ТПО с ищеца по време на майчинството; че е заплатил осигуровки в размер на 579, 49 лева, които са били задължение на ответинка като работодател на ищеца; че трудовата книжка се държи от ответника.

Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, и да отмени умолнението като незаконно. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и от молбата е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на адреса му на управление, вписан в регистъра, като в законоустановения срок писмен отговор не е постъпил.

Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е изготвен доклад по делото, е редовно връчен на страните, като със същото е разпределена доказателствената тежест между страните и на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, удостоверение за дължими суми, справка от Търговския регистър и справка за мораторните лихви може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора същите следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 620 лева.

Така мотивиран, съдът