Решение № 95 от 2.6.2023 г. на Районен съд - Девня по дело № 282/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от П. Т. Я. с ЕГН ••••••••••, чрез проц. представител адв. Й. Х. от ВТАК, против ЛОГИКОРП ЕООД, ЕИК 204453135, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.344, ал.1 т. 4 КТ П. Т. Я. чрез проц. представител твърди, че по силата на трудов договор №10/14.05.2021г. бил назначен при ответника на длъжност „шофьор, автомобилни продукти и услуги – вътрешни превози „.Твърди, че със заповед №25/15.11.2021г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.326, ал.1 КТ. Твърди, че не е отправял такова такова предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл..326, ал.1 КТ, а молба с вх. №21/12.11.2021г. да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 15.11.2021г. на осн. чл. 327, ал.1, т.3 КТ, което изявление е стигнало първо до знанието на другата страна. Излага, че работодателят не спазвал задълженията си по трудовия договор относно времето на престиране на труд и промяна мястото на работа. Моли за уважаване на исковете, като съдът признае за незаконна и отмени Заповед №25/15.11.2021г. и ако уважи предявения иск да задължи ответника да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо разпоредбата на чл.326, ал.1 КТ се посочи действителното основание чл. 327, ал.1, т. 3 КТ. Претендира и присъждане на разноски. В срока по чл.131 ГПК ЛОГИКОРП ЕООД чрез проц. представител адв. Й. Й. от САК депозира писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на така предявените искове по следните съображения: Излага, че искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ е предявен след изтичане на срока по чл.358, ал1., т.2 КТ. Твърди, че съгласно длъжностна характеристика за длъжност „ шофьор „ основните задължения на работника/служителя са да управлява МПС, с което транспортира и осъществява доставка на пратки и товари до краен получател и от изпращач до логистичен център. Излага, че за месторабота на шофьори по време на пътуване между две населени места се приема официалното седалище на предприятието, с което е сключен трудов договор или адреса на клона или поделението му, работните им места са съответните превозни средства. Твърди, че със заповед от 01.11.2020г. в предприятието е установен сменен режим на работа и едномесечно сумарно изчисляване на работното време за длъжността „ шофьор „, като П. Т. Я. през периода на действие на трудовия договор не е генерирал извънреден труд. Твърди, че само от работника/служителя зависи как ще организира работното си време, работодателят не е ограничавал П. Т. Я. да ползва регламентираните си почивки и той ги е ползвал по свое усмотрение. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете; ЛОГИКОРП ЕООД, ЕИК 204453135, чрез проц. представител адв. Й. Й. от САК предявява насрещен иск с основание чл.220, ал.1 КТ против П. Т. Я. с ЕГН ••••••••••, за заплащане на сумата от 1670 лв за неспазен срок на предизвестие. Излага, че трудовото правоотношение с П. Т. Я. е прекратено от 15.11.2021г. на осн. чл.326, ал.1 КТ, като П. Т. Я. не е отработил срока на дължимото предизвестие. П. Т. Я. чрез проц. представител адв. Й. Х. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че иска е неоснователен, тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.326, ал1. КТ е незаконосъобразна, тъй като не е зачетена волята на П. Т. Я. за прекратяване трудовото правоотношение поради неспазване на установеното работно време. Твърди, че неговото изявление за прекратяване трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 КТ е стигнало първо до знанието на другата страна. Доказателствата по делото са писмени, ангажирани са и гласни такива чрез разпита на един свидетел на страната на ответника по първоначалния иск ЛОГИКОРП ЕООД. Изслушани и прието по делото са и два броя комбинирани експертизи на вещите лица Радослев С. и Й. М.. Съдът достигна до следните фактически и правни изводи: По възражението на ЛОГИКОРП ЕООД за изтекъл срок по чл. 358 КТ Сроковете по чл. 358 КТ са давностни, а не преклузивни - така Решение № 64 от 18.02.2011г. по гр. д.№374 /2010г. III гр. отд. на ВКС. Следователно съдът не следи служебно за тях, а само при направено възражение от ответната страна, както е в случая. Двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ започва да тече от датата на узнаване от работника или служителя за уволнителната заповед. На представените на съда екземпляри от процесната заповед с №25/15.11.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 15.11.2021г., не е посочена дата на връчване същата на ищеца по първоначалния иск П. Т. Я.. Видно от представената с исковата молба коресподенция по електронен път между П. Т. Я. и свидетелката Малина Узунова, служител на ЛОГИКОРП ЕООД, на 15.11.2021г. е изпратена на електронен адрес на П. Т. Я. молбата за напускане, подадена от него, с резолюция за неодобрение, тъй като е необходимо да се отработи 30 дни предизвестие. Съдът обаче приема, че най - ранния момент от който П. Т. Я. е могъл да се уведоми за прекратяване на трудовото му правоотношение с ЛОГИКОРП ЕООД, е датата на издаване на процесната заповед №25 на 15.11.2021г. Двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, ако се приеме, че същия започна да тече от тази дата - 15.11.2021г., изтича на 17.01.2022г., тъй като 15.01.2022г. е непочивен ден – събота. Видно от представената обратна разписка на стр. 333 от материалите по делото адв. Й. Х. е подала исковата молба против ЛОГИКОРП ЕООД на 17.01.2022г., т.е в последния ден на срока, поради което възражението за погасяване по давност исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователно. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ Съдът намира иска за основателен по следните съображения: С трудов догово𠹕•/14.05.2021г. ищецът П. Т. Я. е започнал работа при ответника ЛОГИКОРП ЕООД на длъжност „ шофьор, автомобилни продукти и услуги - вътрешни превози“ на пълно работно време – 8 ч., място на работа „ Морски и пристанищен център, Логикорп гр. Девня, Промишлена зона - Юг. С молба с вх. №21/12.11.2021г. П. Т. Я. с молба до Управителя на ЛОГИКОРП ЕООД е уведомил работодателя, че желае прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.11.2021г. поради това, че работодателя му не спазва установеното по договора работно време. Съдът приема с оглед съдържанието на молбата, че със същата П. Т. Я. отправя писмено изявление за прекратяване без предизвестие на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1 т.3 КТ / когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълнява задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор или установени с нормативен акт / вр. чл. 335, ал.1, т.3 КТ. На молбата е поставена ръкописна резолюция “ Не одобряваме молбата за напускане. Необходимо е да отработи 30 дни предизвестие “. Със заповед №25 от 15.11.2021г. е прекратено считано от 15.11.2021г. трудовото правоотношение между страните на основание чл.326, ал.1 КТ / отправено писмено предизвестие от работника или служителя до работодателя / поради отправена молба от служителя с вх. №21/12.11.2021г., с което същият изразява воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът приема с оглед съдържанието на заповедта с №25 от 15.11.2021г., в което е упоменато за вече подадено от П. Т. Я. изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, че заповедта следва по време молбата на П. Т. Я. с вх. №21 от 12.11.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.1, т.3 КТ трудовия договор се прекратява от момента на получаване от работодателя на писменото изявление за прекратяване на договора П. Т. Я.. Обстоятелството, че след получаване от работодателя на писменото изявление за прекратяване на договора на П. Т. Я. и следващото от това прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1 т.3 КТ, работодателят е издал впоследствие заповед от по- късен момент за прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание – чл. 326, ал.1 от КТ, не променя обстоятелството, че трудовото правоотношение вече е било прекратено. При конкуренция между насрещни изявления за прекратяване на трудовото правоотношение- за казуса това на работника или служителя по молба с вх. №21 от 12.11.2021г. и това на работодателя по Заповед № 25/15.11.2021г., конститутивно действие има това изявление, чийто фактически състав е настъпил по- рано - така Решение №246 от 03.05.2012г. по гр.д. №1625/2011г., ІІІ Г.О. на ВКС. Следователно прекратяването със Заповед № 25/15.11.2021г на трудовото правоотношение от работника или служителя е било вече факт при издаване на същата, поради което Заповед № 25/15.11.2021г за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.1 от КТ е без конститутивно действие. Съгласно практиката на ВКС разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор – за казуса промяна от работодателя мястото на работата и неизпълнение от работодателя на задължения, уговорени с трудовия договор относно установеното работно време. Както връчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание и независимо от това дали работникът или служителят е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са били налице съответните предпоставки на чл. 327 КТ - така напр. РЕШЕНИЕ № 34 ОТ 03.04.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3010/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 156 ОТ 04.03.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3220/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1071 ОТ 15.10.2010 Г. ПО ГР. Д. № 562/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 289 ОТ 18.11.2014 Г. ПО ГР. Д. № 1289/2014 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС и други. Трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. По делото не се претендира работникът да е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение, доколкото видно от отговора на исковата молба възраженията на ответника са за липса на доказателства за наличие на посоченото от работника основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1 т.3 КТ. Също видно от представената с исковата молба кореспонденция по електронен път между страните сочи се, че П. Т. Я. не се е явил на работа, но след като е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, като е подал молба с вх. №21 от 12.11.2021г.. Както е посочено в РЕШЕНИЕ № 34 ОТ 03.04.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3010/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и останалите цитирани по – нагоре съдебни решения в това производство съдът не изследва дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване на трудовото правоотношение. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но в настоящето производство такова обещетение не се претендира. Съдът намира, че единствено с оглед пълнота на изложението с оглед ангажираните от страните доказателства следва да се отбележи относно употребените термини “ Месторабота “ и “ Работно място “, че за “ месторабота “ по трудовия договор по принцип се счита населеното място, където е седалището на работодателя, освен ако друго не следва от характера на работата или от договореното в трудовия договор, а “ работно място “ е определено териториално място в предприятието на работодателя, където работника или служителя по указание на работодателя полага труд по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател – така пар. 1, т.4 от ДР на КТ. Работното място се определя от работодателя и може едностранно да бъде изменено от него. За шофьори, които изпълняват задълженията си по трудов договор по време на пътуване между населени места, месторабота обичайно е там, където е седалището на работодателя или на друго място, посочено в трудовия договор, а работни места са съответните транспортни средства. Също с оглед пълнота на изложението относно възражението, направено от ищцовата страна с писмената защита относно обстоятелството, че в трудовия договор между страните е уговорено пълно работно време от 8 часа, това не означава, че с трудовия договор страните по делото са определили и неговото разпределение – подневно или сумирано изчисляване на работното време. Дали работодателят да въведе сумирано изчисляване на работното време, както се твърди, че е сторил ЛОГИКОРП ЕООД със заповед №44а/26.10.2020г., е въпрос, решаван от работодателя по целесъобразност и не подлежи на контрол от съда. Съответно отработеното в повече от работника или служителя от нормалната продължителност за съответния период при сумирано изчисляване на работното време не е нарушение на трудовото законодателство, а извънреден труд, който подлежи на заплащане съгласно чл.9г от НРВПО. Също за пълнота на изложението относно твърдението на ответната страна, че ищецът е бил длъжен да ползва регламентираните почивки по свое усмотрение, настоящия съдебен състав намира, че организацията на времето за управление и почивките при извършване на автомобилни пътуване между две населени места трябва да се осъществи от работодателя, а работника или служителя е длъжен да се съобрази с тази организация и да не допуска нарушения. Видно от съдържанието на представената Заповед №44а/26.10.2020г. е налице организационна форма на работния процес, в който работодателят е осигурил на ищеца правото да ползва „ почивка за хранене „ с продължителност от 30 минути, като в текста на заповедта се цитира чл.151, ал.3 КТ, който се отнася до „ време за хранене „. „ Времето за хранене „ по чл. 151, ал.3 КТ не е „почивка за хранене „ по чл.151, ал.1 КТ. По делото обаче така и никоя от страните не ангажира доказателства дали работодателят е задължил работника или служителя да присъства физически по време на обедното хранене на място, определено от работодателя. По иска с основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ Съгласно новата практика на ВКС – Решение №110 от 23.07.2020г. по гражданско дело № 3144 по описа за 2019 г на IV Г.О. на ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса “какво е съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ, при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение“ се приема, че исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен и съдът дължи произнасяне и по двата иска С оглед изхода на спора по чл.344, ал.1, т.1 КТ основателен се явява и иска по чл.344, ал.1, т. 4 КТ, като следва да се допусне исканата поправка на основанието за прекратяване трудовото правоотношение между страните по делото в трудовата книжка на П. Т. Я.. Както вече съдът посочи по – нагоре прекратяването на трудовото правоотношение между страните е резултат на отправеното от ищеца до работодателя изявление, обективирано в молба с № 21/12.11.2022 г. С получаването на същото е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ, затова в трудовата книжка следва да бъде отразено посоченото от работника основание за прекратяване на трудовото правоотношение в молбата за прекратяване, а именно чл. 327, ал.1 т.3 КТ По насрещния иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ Съдът намира този иск за неоснователен. Както вече се посочи, съгласно практиката на ВКС дори и да се приеме, че е налице незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска заплащане на обещетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Доколкото адв.Х. е осъществила процесуално представителство и защита на П. Т. Я. в хипотезата на чл.38, ал.1 т.2 ЗА по предявените два иска с основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1 т. 4 КТ и по предявения насрещен иск, то следва ЛОГИКОРП ЕООД да заплати възнаграждение на същата в размер на 1010 лв. съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ По сметка на РС Девня ЛОГИКОРП ЕООД следвала заплати сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по уважените искове, с основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1 т. 4 КТ, както и възнаграждение на вещите лица в размер на 200 лв Водим от горното съдът