Решение № 23 от 5.2.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 360/2025 г.

гражданско дело № 20252000500360 по описа за 2025 година Производството по в.гр.дело №360/2025 г. по описа на Апелативен съд Бургас е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на „Експенсив ВЮ“ЕООД, ЕИК 204464963, чрез пълномощника адв. Г., против решение № 477/17.06.2025 г. по гр.дело № 680/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният от И. П. Г. от гр.Н. иск за приемане за установено спрямо дружеството, че тя е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.204.144.1.29,с предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес гр.Н., м.“К.“, вх.*, ет.*, ап.*, като на въззивника са възложени и деловодните разноски на въззиваемата ищца. Иска се отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Конкретните оплаквания са следните: Съдът неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е приел сградата за напълно готова към 2006 г., когато в нея се настанили и други купувачи, а ищцата сторила това през 2007г. в завършения си апартамент;възразява се срещу възприетото от БОС, че въпреки цялостното завършване на сградата, за нея не били съставени актове № 15 и №16 поради отклонение от разрешеното строителство и от одобрените строителни планове; намира за необоснован извода, че обитаването на жилищата е започнало при липса на индивидуални партиди за ток и вода, при отчитане на общ водомер и електромер и разделяне на сметките между ползвателите, а съгласно представените частни документи са заплащани и суми за басейн, чипове, бариера и други общи нужди,както и че конкретно ищцата била заплащала вода и ток по партида, открита на „ЕВРОДЕН“ЕООД, респективно на трети лица, включително и по такава на ответника; възразява срещу преценката на БОС, че представеният по делото констативен протокол по чл.181 ЗУТ на община Несебър е ирелевантен за спора, защото разпоредбата на чл.182 ЗУТ не била императивна и е приложима в нотариалното производство само за определена хипотеза при учредяване на правото на строеж, каквато на стоящата не е, а и документът е счетен за неверен, защото порано са продадени жилища на по-високи етажи. Страната приема този протокол за доказателство, че сградата не е била годна за обитаване, т. к. до този момент е била построена на два етажа, на етап груб строеж, а процесното жилище се намира на втори жилищен, надпартерен етаж;неправилно било преценено в контекста на момента на построяване на сградата значението на решението по делото за несъстоятелност и изготвената в същото производство оценка.Съдът необосновано не ги приемал за доказващи, че сградата е довършена в по-късен от твърдения в исковата молба момент. В Решение №431/08.05.2014г.на Окръжен съд- Бургас по т.дело №268/2013г. за несъстоятелността на „Евроден“ ЕООД, по искане на кредитора-ищец е наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху правото на строеж за сградата, т.е. тя още не е съществувала. Недооценено било, че назначаването на синдик в горното производство налагало действията по разпореждане с имуществото на дружеството да са извършвани единствено с разрешение на съда, а ищцата е следвало да манифестира владението си спрямо действителния собственик на сградата към този момент; възразява срещу необсъждането като показателно в контекста на спорния факт за довършването на сградата на обстоятелството, че обектите от сградата са нанесени в кадастралната карта към 2019г.;оспорват се като недостоверни и заинтересовани показанията на св. А. и Ч., тъй като първият от тях е бивш управител на дружеството-първоначален собственик, освен че живее и в процесната сграда, намирайки се в положение, идентично с това на ищцата, а съпругата на втория е завела иск против ответника; поддържа се, че дружеството се е противопоставяло на фактическата власт на ищцата от момента на придобиването на правото на собственост върху процесния имот на 13.05.2019 г. чрез търг, осъществен на 27.06.2018г. Преди това правата на собственик били упражнявани от синдика на „ЕВРОДЕН „ЕООД – чрез воденето на производство по несъстоятелност и с фактически действия – опис и оценка на сградата и обектите. Всички действия относно производството по несъстоятелност били оповестявани, включително чрез залепване на обявления на сградата, а след придобиването на правата дружеството се е свързало с лица, за които му е било известно, че имат сключени предварителни договори за имоти в сградата и част от имотите са прехвърлени на трети лица по договаряне и допълнително заплащане; оспорва доказателствената сила на декларацията на Я. А. за получаване на сумата от 32 872 евро – втора вноска по предварителния договор, като документ без достоверна дата; оспорва приложените по делото касови ордери, т.к. са без дати и номера, не са съставени по надлежен ред, в тях не са посочени вносителите и получателите на описаните суми, част от тях били неотносими като разписки за наем от 2014г., касаещи плащания, извършени от трето лице наемател; сочи, че приетата по делото адресна карта нямала доказателствена сила, т.к. е едностранно заявление до администрация, няма входящ номер, датата на подаването й е 09.11.2011 г., а не годината, в която се твърди, че е установено владението. В обобщение се поддържа, че не е доказан нито обективният, нито субективният елемент на владението. Според въззивника, ищцата никога не е придобивала владението върху имота, такова не й е било предавано. То не е манифестирано от нея и не е било нито непрекъснато, нито необезпокоявано. Самото наличие на предварителен договор пораждало очакване за бъдещо придобиване с окончателен договор, което изключвало намерението за придобиване по давност. В този случай ищцата била обикновен държател на имота, тъй като не е демонстрирала намерение за своенето му пред неговия собственик „ЕВРОДЕН“ЕООД и синдика, назначен в последствие. Ето защо намира за неоснователен крайният правен извод за собственост, придобита на основание трайно, необезпокоявано и явно владение на имота от ищцата от 2007 г. до момента, упражнявано срещу собствениците на имота, които не му са се противопоставили. В отговора на въззиваемата чрез нейния пълномощник-адвокат Г., въззивната жалба се сочи за неоснователна. Моли се да бъде потвърдено решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно, т.к. е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, то се сочи за мотивирано и обосновано от доказателствата по делото. Страната се солидаризира с мотивите на първоинстанционното решение по фактите и правото. Счита за доказани твърденията си по спора, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. След анализ на свидетелските показания намира за доказано, че от 2007 година е установила фактическа власт върху имота, която продължава и понастоящем, участвала е в разходите по общите части, заплащала е консумативи за ток и вода, както и стойността на жилището изцяло; че обявяването на „Евроден“ООД в несъстоятелност и назначаването на синдик на това дружество не променя факта, че ищцата е придобила жилището по давност, т.к. действията на синдика не са й били известни, извършени са без нейно участие, тя не е имала възможност да ги оспори в производството по несъстоятелност, нямало и доказателства за твърдяното лепене на уведомления по сградата за извършен опис, оценка и продан на имотите, а свидетелите били узнали за претенциите на въззивника към сградата едва през 2021 г. Намира за приложима презумпцията на чл.69 ЗС, както и за установено обстоятелството, че е манифестирала намерението си да придобие имота пред собственика и пред трети лица за периода 2007 – 2017 г., че единствено препятствие за сключването на сделка са възникнали при строежа административни пречки. Ищцата била ползвала имота като свой, а събраните доказателства потвърждавали, че владението й е било постоянно, непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. Претендирала е разноски по делото. Страните не са направили доказателствени искания в настоящото производство. Проверката по чл.267 от ГПК на Апелативен съд –Бургас е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение. По съществото на спора предвид въведените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съобразяване доводите на въззиваемата страна, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на И. П. Г. против „Експенсив Вю“ЕООД по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51500.204.144.1.29, с предназначение: жилище,апартамент,с административен адрес: гр.Н., м.“К.“,вх*,ет.*,ап.* въз основа на давностно владение, упражнявано от нея върху имота от 2007 г. до настоящия момент. В подкрепа на горното са изложени твърдения за придобито владение върху имота въз основа на предварителен договор за покупко – продажба от 28.12.2006г., с който продавачът „ЕВРОДЕН“ЕООД, представляван от управителя Я. А., се е задължил да й продаде процесното жилище за сумата от 62 872 евро. Част от тази сума – 30 000 евроищцата била заплатила при сключване на договора, плащането на остатъка било договорено на вноски в срокове, описани в договора, а за дата на изповядване на сделката е посочена датата на последната вноска- 31.08.2007г. Твърди се, че при сключването на предварителния договор жилището е било завършено „до ключ“ и след подписването му на ищцата е бил предаден ключът за имота, респ. владението му от обещателя. След получаването на ключа тя и съпругът й се нанесли в жилището и до подаването на исковата молба го обитавали необезпокоявано, като заплащали следващите се за поддръжката му и за комплекса такси и разноски. Обяснява, че многократно е разговаряла с управителя на дружеството-продавач за сключването на окончателен договор, но то било отлагано с доводи за съществуващи административни пречки. Ищцата узнала от непознато лице през 2021г., че ответникът е придобил имота, след което извършила справка в Имотния регистър и установила, че за продавача по предварителния договор(“ЕВРОДЕН“ЕООД) е било открито производство по несъстоятелност с т.д. 268/2013 г. по описа на БОС, че дружеството е било обявено в неплатежоспособност и с постановление № 3/13.05.2019 г. съдът по несъстоятелността е възложил на ответника в настоящото производство 53 имота, сред които е и процесният. В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило всички твърдения в нея, подкрепящи тезата за осъществено давностно владение. Оспорват се представените в същия смисъл доказателства:отрича се сключването на предварителен договор за покупко – продажба на имота, а представеният по делото се сочи за съставен за нуждите на настоящото съдебно производство; оспорват се твърденията за предаване на владението на имота на ищцата от „Евроден“ ЕООД, за извършени от нея плащания за разходите по имота с доводи, че в сградата индивидуални партиди за ток и вода не са били откривани преди имотите да бъдат придобити от него; оспорени са твърденията на ищцата за спокойно, несмущавано и явно владение на имота за посочения в иска период. Дружеството сочи, че след като придобило сградата на 13.05.19г. при участие в търг, се свързало с някои от хората с предварителни договори и прехвърлило имоти срещу допълнително заплащане на трети лица, което счита за осъществено противопоставяне на твърдяното своене. Оспорва осъществяването на корпус от ищцата върху имота не само отричайки сключването на предварителния договор, но и защото в процесния период правото на собственост било осъществявано от синдика на „Евроден“, включително чрез фактически действия, до придобиването им от ответника; били безпрепятствено извършени за целите на производството по несъстоятелност през 2017г. също така опис и оценка на индивидуалните обекти, сред които и на процесното жилище, като вещото лице Х. не е установило наличието на обзавеждане и обитатели в него. От 14.05.2014г.-датата на назначаване на синдик на продавача по предварителния договор– дружеството било извършвало разпоредителни действия вече чрез него и след одобряването им от съда по несъстоятелността. Ищцата не фигурирала и в списъка на кредиторите, предявили вземания в производството по несъстоятелност. Счита, че дори евентуално да се приеме за осъществено владение върху имота от ищцата, то не е било необезпокоявано и непрекъснато, тъй като отричането на собственически права на ищцата е започнало с назначаване на синдик на „ЕВРОДЕН“ЕООД и с извършените опис и оценка на сградата. Владението, според ответника, не се установявало и от приложените към исковата молба писмени доказателства. Оспорени в горния контекст са и твърденията за завършеност на сградата „до ключ“ през 2007 г. и въвеждането й в експлоатация към тази дата. Съгласно констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ, изх. № 10.03. 2009 г. на община Несебър, сграда“Б“ е установена на етап „груб строеж“, а за сграда „А“ няма издаден акт, т.е сградата е била негодна за обитаване, а обектите в нея не са били индивидуализирани и обособени. Позовава се и на факта, че обектите в сградата са нанесени в кадастъра едва през м. ноември 2018 г. от въззивника/макар да ги е придобил през 2019/. Твърдението за по-късно от датата на предварителния договор построяване на сградата се подкрепяло и от решение №431/08.05.2014 г. по т.дело №268/2013 г. по описа на БОС, с което е допусната обезпечителна мярка възбрана върху „право на строеж“ в поземления имот, т. е. сграда и самостоятелни обекти в нея тогава още нямало. Сочи, че представената адресна карта не удостоверявала отразените в нея обстоятелства и била с дата на подаване 2011 г. Оспорва също наличието на афиширан анимус за своенето на имота- действията по несъстоятелността били обявявани, включително чрез залепване на уведомления на процесната сграда, като в тази връзка представител на въззивника е извършил оглед преди провеждането на насрочения търг.Не било доказано намерението на ищцата за своене на имота като собствен през непрекъснат десетгодишен период, което да е манифестирано против „ЕВРОДЕН“ЕООД и против ответника. Евентуалното съществуване на предварителен договор за покупко – продажба на имота също изключвало намерението на купувача за придобиването му по давност, т.к. фактическата власт би била приета на облигационно основание и би била обвързана с очакването за сключването на окончателна прехвърлителна сделка. С обжалваното тук решение Бургаският окръжен съд е намерил иска за основателен и го е уважил.Приел е за установено правото на собственост на ищцата по отношение на ответното дружество, като е приел за неоснователни въведените от последното възражения по фактите и правото. Апелативен съд-Бургас споделя този краен правен извод за разрешаването на спора, което обосновава така: По фактите: Липсва спор, видно и от самата жалба, за следните обстоятелства:Сградата, в която се намира процесният недвижим имот е с издадено Разрешение за строеж №320/27.12.04г. за два етажа; Констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ с изх.№ 104 е издаден на 10.03.09г. от община-Несебър; обектите от етаж трети в сграда А и сграда Б(представляващи в същност една сграда с два входа), един от които е и процесният, са нанесени в кадастъра едва през м. ноември 2018г. по инициатива на ответното дружество, а конкретният апартамент- на 07.08.19г.(вж. схема-л.65–дело ОС); в Решение №431/08.05.14г. по т.д. №268/13г. по описа на ОС-Бургас по несъстоятелността на „Евроден“ ЕООД съдът е допуснал обезпечение за кредитора чрез налагане на мярка „Възбрана“ не върху реален обект/сграда, а върху право на строеж, собственост на Я. А. съгласно нотариален акт №191,т.Х, рег.№6254, дело 1867/04г., върху 1530 кв.м. от ДГФ „отдел 562, подотдел 7“ в района на Държавна дивечовъдна станция гр.Н., м.“К.“ (ПИ с идентификатор 51 500.204.144) за изграждане на жилищна сграда с идентификатор 51 500.204.144.1 за сезонно ползване- блок А, с Разрешение за строеж №319/27.12.04г. и за изграждане на жилищна сграда за сезонно ползване- блок Б, с Разрешение за строеж №320/27.12.04г.; от 14.05.14г. е открито производство по несъстоятелност на „Евроден“ЕООД и е назначен синдик на дружеството; по посоченото търговско дело е осъществена оценка на обектите в сграда с идентификатор 51 500.204.144.1 към дата 11.12.17г., включая на процесния апартамент; ищецът не е предявявал претенции към длъжника в производството по несъстоятелност, не е отразен в списъка на кредиторите на „Евроден“ЕООД; отделна партида за В и К на имота няма, а такава пред ЕВН е открита по инициатива на ответника-нов собственик; ответникът е придобил правото си на собственост върху процесния обект чрез постановление с дата 13.05.2019 год.от търг,вследствие осребряването на имуществото на обявения в несъстоятелност първоначален собственик на сградата-„Евроден“ЕООД. В останалата си част установената от първата инстанция фактическа обстановка по казуса е оспорена с жалбата, в която по същество се поддържат всички въведени с отговора на исковата молба възражения на ответника. Според АС-Бургас оплакванията са неоснователни, защото ОС-Бургас е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а преди това е обсъдил всяко поотделно и е обосновал изводите си за кредитирането им като източници на информация, релевантна за разрешаването на вещния спор, осъществявайки правораздавателната си дейност в съответствие с процесуалните норми за събирането на горните и за оценката на достоверността им, включително съобразявайки правилата на формалната логика. В частност-неоснователно е според АС-Бургас оплакването за необоснованост на фактическия извод на ОС-Бургас, че в рамките на процесния по делото период апартаментът, претендиран от ищеца, е бил довършен и годен за обитаване, т.к. съдът бил кредитирал незаконосъобразно според страната показанията на свидетелите А. и Ч., първият от които-бивш управител на дружеството-продавач, а вторият пристрастен, т.к. жена му има аналогичен иск за вещни права срещу ответника, без да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, като лица, живеещи в сградата и целящи запазването на собствените си обекти. Въззивният съд установява, че посочените двама свидетели действително разкриват личен интерес да не загубят обектите, които имат в процесната сградата, още повече, че живеят в нея, но преценени през призмата на чл.172 от ГПК, т.е. в съвкупност с останалите доказателства по делото, заявените от тях сведения за момента на довършване с покрив на сградата, в която се намира процесният апартамент, за момента, от който последният се намира във фактическата власт на ищцата, както и относно данните за регулярното плащане на такси и разноски по ползването на имота през годините от 2007г. и понастоящем от Г., не остават изолирани по съдържание, нито са в противоречие с ангажирания в процеса доказателствен материал. Тъкмо обратно- в тяхна подкрепа са показанията на св. И.. Установеното от А., Ч. и И. е в насока, че сградата, в която е разположен спорният обект, е била завършена през 2006г. до петия етаж и покрита; общите части- стълбищата, асансьорите, всичко било направено и работещо. Конкретно апартаментите били до степен на завършеност- на боя и теракот, за да може да се живее в тях. В същата година четирима души вече закупили апартаменти там, една от тях била И. Г., която със съпруга си се пренесла да живее в жилището от зимата на 2007г. и го ползвала и понастоящем. Купувачката и мъжът й поправили някои неща и обзавели жилището, като в годините правили и допълнителни строително ремонтни работи-гардеробна, барплот. Ползваните ток и вода били заплащани от всички, т.е и от ищцата, първоначално чрез партидите на трети лица, вкл. на „Евроден“, на магазин „Жанет“, а после и по тази на ответника. Свидетелят И. е лице, за което няма твърдения да е пристрастно към тезата на някоя от страните по делото и да е заинтересовано от изхода му. Той е закупил апартамента си в същата сграда, но с нотариален акт още от 2008г. и не се заявява наличието на съдебен спор между него и ответника. Липсват данни и свидетелят да е в родствени връзки с ищцата, респективно с другите двама свидетели или в други зависимости от тях. АС-Бургас не намира основание да дискредитира показанията на този свидетел, т.к. освен, че са безпристрастни, са последователни, конкретни, логически построени , ясно изложени и не страдат от вътрешни противоречия. След като намира за достоверни тези показания, а те подкрепят по спорните факти сведеното от св. А. и Ч., значи дадената от последните информация също трябва да бъде зачетена от съда при разрешаването на казуса, т.к. е в същата посока, изложеното е последователно, конкретно, логически обосновано и непротиворечиво. На следващо място въззивникът ответник оспорва достоверността, автентичността и относимостта на писмените доказателства, представени от ищеца в процеса, но според въззивния съд и тези възражения са неоснователни. Конкретно предварителният договор от 28.12.2006г., сключен от „Евроден“ЕООД като обещател-продавач и ищцата-бъдещ купувач, е оспорен откъм авторство и като антидатиран. Обаче разпитан в открито съдебно заседание, свидетелят Янчо А., управител и представител на дружество“Евроден“ към датата на съставяне на документа, е потвърдил сключването на сделката с ищцата касателно процесния апартамент, без да оспорва съдържанието й. Изрично е потвърдил и уговорката за заплащането на продажната цена на две части, както и подписа си, положен върху приходния касов ордер за сумата от 32872 евро(вж. л.7 от делото на ОС),като не е възразил срещу автентичността на подписа си, положен върху декларацията – разписка(вж.л.6- дело ОС) за получаването на горната сума, поради което съдът приема посочените документи за достоверни. АС-Бургас намира за установено от последните, че страните са уговорили прехвърляне на процесния апартамент срещу цена от 62 872 евро, платима на две вноски. Първата от 30 000 евро - получена от продавача при подписване на договора, а втората-от 32 872 евро- заплатена от купувача на 31.08.07г., както и че продаваемият обект е бил завършен „до ключ“ и годен за обитаване при извършеното договаряне. Обсъждайки гласните доказателства в процеса в тяхната съвкупност, АС-Бургас намира за установено от тях също, че ищцата се е нанесла в апартамента от зимата на 2007г. и той е във фактическата й власт досега, че е заплащала редовно всички консумативи по ползването му-ток, вода, наем за басейн и останалите изискани от нея такси във връзка с процесното жилище, макар и през общи партиди на трети лица и чрез подотчетни електромери.Последното обстоятелство има отношение към спора доколкото подкрепя релевантните за него твърдения на ищцата, че не е изоставила фактическата власт върху процесното жилище от момента на получаването й от края на 2007г. и до сега, ползвайки имота без прекъсване. Ето защо АС-Бургас счита за ненужно да обсъжда в подробности съдържанието на представените от ищеца платежни документи за консумирани ток и вода в апартамента, оспорени от ответната страна. Достатъчно за целите на производството според въззивния съд е потвърждението на свидетелите А., Ч. и И., че всички обитатели на обекти в сградата, включително Г., са заплащали през годините разходите си за ползването им дори преди откриването на самостоятелни партиди за ток и вода, посредством партидите на трети за процеса лица,на които давали дължимите суми. От горното следва, че ищцата е ползвала процесния имот в рамките на твърдяния в исковата молба времеви период. Необходимо е да се отбележи също, че в процеса няма доказателства за принудително отстраняване на Г. от апартамента, включително в рамките на проведеното срещу първоначалния му собственик производство по обявяване в несъстоятелност, нито за доброволно изоставяне на жилището, респективно за отнемането му от ответника или от трети лица за повече от шест месеца, т.е. упражняваната върху имота фактическа власт от 2007г. и понастоящем не е била прекъсвана. По отношение представените от ответника писмени доказателства, които се сочат за необсъдени от първата инстанция: Въззивният съд споделя доводите на ОС-Бургас, че съдържанието на констативния протокол, издаден на основание чл.181, ал.2 ЗУТ на 10.03.09г. не променя извода, че сградата, в която се намира процесният апартамент е действително довършена на етап „груб строеж“ по смисъла на §5,т.46 от ДР на ЗУТ-т.е. и покрита още през 2006г.в настоящия си обем от пет етажа с партер, както сочат показанията на свидетелите по делото. Това е така, защото въззивният съд съобразява и прилага съдебната практика, последователно изразена в Решение № 204 от 12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 113/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., Решение № 53 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2009 г., II г. о., ВКС и Решение № 1477/28.12.2006 г. по гр. д. № 2147/2005 г. на ВКС, разясняващи, че степента на завършеност на строежа към предявяване на иска може да бъде установена с всички допустими по ГПК доказателства, а не само с тези отразени в чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка АС-Бургас споделя становището на БОС, че констативният протокол, представляващ акт на общинската администрация, има правно значение само за извършването на нотариална сделка със самостоятелен обект или сграда, реализирани в резултат от упражняването на учредена суперфиция, при това единствено в случаите, когато сделката се осъществява преди издаването на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба №3/31.07.03г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или преди издаването на разрешение за ползване по чл.177, ал.2, респ. на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177,ал.3 от ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери дали правото на строеж вече се е трансформирало в право на собственост, явяващо се самостоятелен предмет на сделка с вещен ефект, още повече, че протоколът по чл.181 ал.3 от ЗУТ не е изрично посочен в нормите на цитираната наредба. Също така АС-Бургас намира, че разпоредбите на ЗУТ имат действие и предназначение за административната процедура по осъществяване на законно строителство, надзора върху него и съответствието му с издадените разрешения, докато в случая процесният строеж е незаконен(което явства от показанията на св. А., сочил, че предвиждането за строеж на сградата по документи е в обем от партерен и един жилищен етажи и е видно от разрешенията за строеж №319 и №320 от 2004г., визиращи двуетажна постройка, а не пететажна, каквато в действителност е изградената на място).Т.к. незаконният строеж не може да се ползва от разпоредбите на ЗУТ, е напълно възможно за него изобщо да не се издаде протокол по чл.181 от ЗУТ, което обаче не означава, че липсва реална постройка. Ето защо, като намира за по-убедителни, еднопосочни и непротиворечиви в констатациите си гласните доказателства в смисъл, че постройката, в която се намира процесният апартамент е довършена до етап „груб строеж“ още през 2006г., съдът дава вяра на тях, а не на обсъждания по- горе констативен протокол, оставащ изолиран в съдържаната в него информация, че към 10.03.09г. сградата била двуетажна. Направеният извод по фактите не се променя според настоящия съдебен състав и от представеното удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за обекта с идентификатор 51500.204.144.1 от 19.11.18г., което има значението да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл.53а,т.3 от ЗКИР, но не и придавания му от ответната страна смисъл да докаже, че процесната постройката е довършена в пълен обем по-късно от 2006г. АС-Бургас не споделя и доводите на жалбоподателя, че през 2014г. постройката е все още недовършена, респективно такава липсвала, изведени от факта, че обезпечението по търговското дело за несъстоятелност на дружество „Евроден“ (вж. решение 431/08.05.14г. на ОС-Бургас) било допуснато върху право на строеж в недвижим имот собственост на Я. А. съгласно н.а. 191, т.Х, рег. 6254, дело 1867/04г.(в който е построена процесната сграда), а не върху реално съществуващи обекти. В тази връзка АС-Бургас изцяло споделя и препраща на основание чл.272 от ГПК към изнесените в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение съображения, че в първата фаза на производството по несъстоятелност с оглед задължението си за преценка дали молбата е основателна, съдът обследва финансовото състояние на длъжника само по документи и няма за предмет издирването и уточняването на имуществото му. Освен това и предвид правомощията си, изводими от разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, вр. чл.631 от ТЗ, съдът се произнася само в рамките, очертани от предмета и обем на защита и съдействие, поискани му от страната, но не и извън тях,нито за нещо различно. В случая обезпечението е било наложено върху суперфиция, защото иницииралият производството кредитор е поискал да гарантира правото си да удовлетвори своето вземане спрямо длъжника от това имущество, а не върху друго реално съществуващо такова и сезираният съд е постановил мярката именно в рамките на дирената защита. В обобщение от горното АС-Бургас заключава, че няма основание за промяна във фактическите изводи, релевантни за делото, направени на база събраните в процеса доказателства от първата инстанция, а именно: сградата, в която се намира процесният имот е довършена до степен „груб строеж“ през 2006г; ищцата е получила фактическата власт върху спорния апартамент след подписването на предварителния договор от м. декември 2006г.- през 2007г. и е платила през същата година пълната цена по сделката; осъществената от ищцата фактическа власт е явно манифестирана пред всички и продължава непрекъснато от 2007г. досега. По приложимото право: Т.к. предмет на делото е спор за собственост, като ищецът се позовава на оригинерен способ-придобивна давност, от значение са нормите на чл. 68 и сл. И чл.79 от Закона за собствеността. В чл.68 от ЗС законодателят определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която се държи като своя лично или чрез другиго. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС съдържа законовото предположение, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС пък постановява, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От съвместното приложение на посочените норми се заключава, че щом правен субект докаже упражняването на фактическа власт върху един обект само за себе си в продължение на изискуемия от закона десетгодишен срок, може да придобие собствеността върху него чрез давностно владение.При това фактическата власт (корпусът) е необходимо и достатъчно да бъде установена в своята начална и крайна дати, като съществуването й се предполага и за времевия период помежду им. Съдът намира, че съотнесени към хипотезите на така посочените норми, установените по делото правнорелевантни факти определят заявената претенция като основателна, защото: Упражняваната от ищцата фактическа власт при образуването на настоящия процес(през 2024г.) надвишава изискуемия от закона десетгодишен срок, който в случая е с начало 2007г. и край 2017г.. При това фактическата власт на Г. не представлява държане, а има характер на владение, защото ищцата е афиширала на всички недвусмислено, че счита имота за свой. Всъщност през 2007г. апартаментът е бил собственост на дружество „Евроден“, но със заплащането на пълната му продажна цена в рамките на уговорения в предварителния договор срок, т.е. с изпълнението на своята част от задълженията по сделката, бъдещият купувач е демонстрирал на първоначалния собственик и обещател достатъчно ясно, недвусмислено и категорично, макар и само с конклудентни действия, намерението си да придобие вещта и че оттук насетне държи имота само за себе си, а собственикът не е възразил срещу това, видно и от показанията на бившия му управител, дадени като свидетел в този процес.От тях може да се заключи, че договарянето не е приключило с окончателна нотариална сделка не поради липсата на воля за това, а поради административни пречкизащото апартаментът се намира в част от сградата, представляваща незаконен строеж, за чието узаконяване няма въведени данни. Обаче обектът - незаконен строеж не е вещ извън гражданския оборот. Той може да бъде придобиван, включително по оригинерен способ. Предвид изложеното АС-Бургас намира, че констатираното владение е противопоставимо както на първоначалния собственик, така и на неговите правоприемници, какъвто е настоящият ответник, придобил имота с постановление № 3 от 13.05.2019 год., издадено от съда по несъстоятелността по т.д.№ 268 по описа за 2013 год. на Окръжен съд Бургас в негова полза на основание чл.717з от ТЗ. В случая владението е и непрекъснато, т.к. не се установяват предпоставките за обратното, съгласно чл.81 от ЗС- изгубване на владението за над шест месеца вследствие на: доброволно напускане на имота, физическо изваждане на ищеца оттам от собственика или трето лице или поради невъзможност да се упражнява контрол над имота – в резултат от съдебно решение и предприето срещу владелеца изпълнение, поради фактическо загубване на достъп или други причини; няма твърдения или данни за завеждането на иск(прекъсващ давността) за установяване на право на собственост или ревандикация срещу владелеца от страна на първоначалния собственик или от неговия правоприемник- настоящ жалбоподател, нито индиция да са предприети принудителни мерки и срещу владелеца в рамките на изпълнително производство, насочено срещу допусналото го в имота лице или друго правно действие, което да смути владението чрез оспорването му- ищецът не е взел участие и в производството по несъстоятелност против дружество „Евроден“, не е включен в списъка на кредиторите му; не се твърди или доказва признание на владелеца, адресирано до собственика или държавни институции, че не притежава имота чрез писмено или устно изявление, направено ясно и недвусмислено; няма твърдения и за устно или писмено уведомление от ответника лично до ищеца да напусне имота в рамките на десетгодишния период, нужен за придобиването на вещното право върху него. Без правно значение за осъщественото владение е според АС-Бургас и обстоятелството, че през 2017г. вещо лице е извършило оглед на имотите в сградата, за да изготви оценка за нуждите на висящото тогава производство по несъстоятелност на дружество „Евроден“. Само по себе си действието не може да се квалифицира като смущаващо владението, освен това констатациите на вещото лице в този смисъл не са меродавни, като излизащи извън предмета на възложеното му обследване, защото целта на назначената експертиза не е била да установи дали обектите са ползвани и обзаведени. В добавка – последните обстоятелства не изискват специални знания и се установяват с други доказателства, каквито в случая не са ангажирани от въззивника-ответник. Като се съобрази и обстоятелството, че първоначалният собственик не е оспорвал правата на ищцата, а приобретателят от публичната продан е придобил своите през 2019г., т.е. след изтичането на полезния за Г. десетгодишен давностен срок, се оказва, че дори ответникът да се е противопоставил на владението на последната, това ще се е случило след като тя вече е придобила по давност процесния апартамент, т.е. противопоставянето няма правна значимост и не осуетява вече постигнатия вещен ефект. Изводимо от изложеното е, че предпоставките на закона за придобиването на собствеността по оригинерен способ(давност)от ищцата са на лице, следователно претенцията й по отношение на ответника е основателна и следва да бъде уважена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция. За това и поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Поради липса на данни за извършени по делото разноски от имащата право на получаването им съгласно чл.78, ал.3 от ГПК въззиваема страна, такива не следва да й бъдат възлагани.Пред въззивната инстанция тя е представила само списък по чл.80 от ГПК с искане за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от 4000лв., но не и договор за уговорен такъв хонорар за защита, няма и данни за заплащането му. Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас