Решение № 5989 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 933/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на „Проинвест строй“ ЕООД, с ЕИК 115825867, с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника адв. Н. К., против Решение № 1040-15-68 от 19.03.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив /ТП на НОИ/, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01841989/06.02.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се поддържа, че задължителните предписания са постановени в нарушение на административните правила и материалните норми, като са нарушени чл.4, чл.5, чл.6, чл.7, чл.34 и чл.35 от АПК; чл.40-47 от КСО; чл.128б от КТ. Твърди се също така, че директорът е описал факти и цитирал нормативна уредба, относими към случая, но не в пълен обем, при което ги е тълкувал и приложил ограничено и неправилно. Иска се отмяна на оспорения административен акт и потвърдените с него задължителни предписания от 06.02.2025 г. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв. К., който поддържа жалбата по изложените в същата аргументи.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В. оспорва жалбата по доводи, изложени в представеното по делото становище. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с жалбата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване акт.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със Заповед № ЗР-5-15-01811532/15.01.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Проинвест строй“ ЕООД, ЕИК 115825867 от контролен орган на ТП на НОИ на основание чл.107 от КСО и чл.29 ал.1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Заповедта е връчена на управителя на дружеството лично на 28.01.2025 г. Проверката е възложена във връзка с доклад вх. № 1034-15-56/14.01.2025 г.от началник сектор „КП – Втори“ при ТП на НОИ – Пловдив относно данните, подадени в Регистъра на осигурените лица към м.10.2023 г.и правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода от 01.11.2023 г. до 25.10.2024 г. на И. А. И., [ЕГН].

Проверката е установила, че И. А. И. е работил при осигурителя „Проинвест строй“ ЕООД на трудов договор № 103 от 06.02.2023 г. на длъжност заварчик на 8 часа на ден работно време. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.01.2025 г., съгласно Заповед № 62/20.01.2025 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

В представените ведомости за заплати за м.10.2023 г. са установени 13 отработени дни и 9 дни в неплатен отпуск, осигурителен доход – 460.91 лв. В присъствената форма за м.10.2023 г. са отразени: - 4 работни дни в неплатен отпуск от 02.10.2023 г. до 05.10.2023 г.; 13 отработени дни – от 06.10.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл. и 30.10.2023 г. вкл.; 4 дни неплатен отпуск от 24.10.2023 г. до 27.10.2023 г. вкл. и 31.10.2023 г. вкл.

В ТП на НОИ –Пловдив от осигурителя са представени удостоверения – приложения № 9 от НПОПДОО по болнични листове без прекъсване от 01.11.2023 г. до 25.10.2024 г. за И. А. И., [ЕГН].

При извършена проверка в Регистъра на осигурените лица за периода от 01.02.2023 г. до 31.10.2023 г. вкл. и ведомости за заплати и присъствени форми, е установено, че И. И. е ползвал законоустановения неплатен отпуск в размер на 30 работни дни, зачитащи се за трудов стаж в една календарна година, съгласно чл.9 ал.2 т.3 от КСО до 02.10.2023 г. вкл. Посочено е от проверяващите, че ползваният непратен отпуск за периодите от 03.10.2023 г. до 05.10.2023 г., 24.10.2023 г. – 27.10.2023 г. и 31.10.2023 г. вкл., не се зачита за трудов стаж.

Установено е също така, че в представените удостоверения – приложения № 9 от НПОПДОО по болнични листове без прекъсване от 01.11.2023 г. до 25.10.2024 г. за И. И., [ЕГН], осигурителят е декларирал некоректни данни в раздел I т.1, че лицето, към началната дата на временната неработоспособност е осигурено във фонд „Общи заболяване и майчинство“, тъй като на 31.10.2023 г. И. А. И. е в неплатен отпуск, незачитащ се за осигурителен стаж, следователно същият не е осигурено лице за съответния риск и няма право на парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове: № Е20233290569, № Е20233291119, № Е20240009096, № Е20240543927, № Е20240977181, № Е20241358459, № Е20241358850, № Е20241638485, № Е20242268101, № Е20242268436, № Е20242648877 и № Е20243030115, за периода от 01.11.2023 г. до 25.10.2024 г. С оглед проверката на дружеството-осигурител са изпратени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01822050/16.01.2025 г., получени от дружеството на 30.01.2025 г., с които са изискани: - трудовото досие на И. А. И., ведомости за заплати за периода м.02.2023 г. до м.12.2024 г., присъствени форми за явяването/неявяването на работа за периода от м.02.2023 г. до м.12.2024 г., регистър на болнични листове и документи по НПОПДОО за 2023 г. и 2024 г. и печат. Посочените предписания са получени от дружеството-жалбоподател на 30.01.2025 г. Впоследствие са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01841989/06.02.2025 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив, с които е указано на осигурителя „Проинвест строй“ ЕООД, ЕИК 115825867:

• 1./ Да се заличат и коригират данните, подадени с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на министъра на финансите за И. А. И., [ЕГН], както следва:

• за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г. – да се заличат данните, подадени с код за вид осигурен 01;

• за м.10.2023 г. – да се коригират данните, като се подаде осигурителен доход 460.91 лв. в т.21, 13 дни в т.16, 1 ден в т.16.5.; в т.14 – начало на осигуряването – 23.10.2023 г., 30.10.2023 г.; в т.15 – последен ден на осигуряването – 23.10.2023 г., 30.10.2023 г.; 8 часа на ден работно време, с код за вид осигурен 01;

• за м.10.2024 г. – да се коригират данните, като се подаде осигурителен доход 162.96 лв. в т.21, 4 дни в т.16, в т.14 – 28.10.2024 г., с код за вид осигурен 01.

• 2./ Да се подадат удостоверения-приложения № 9 от НПОПДОО с кор корекция по болнични листове: № Е20233290569, № Е20233291119, № Е20240009096, № Е20240543927, № Е20240977181, № Е20241358459, № Е20241358850, № Е20241638485, № Е20242268101, № Е20242268436, № Е20242648877 и № Е20243030115, за периода от 01.11.2023 г. до 25.10.2024 г. на И. А. И., [ЕГН], , като в раздел I, т.1 се посочи, че лицето не е осигурено за съответния риск.

Предписанията са връчени лично на управителя на дружеството на 06.02.2025 г. Недоволен от дадените задължителни предписания осигурителят, чрез упълномощено лице депозира възражение, с което оспорва констатациите и излага аргументи да допусната техническа грешка при изготвянето на присъствената форма за м.10.2023 г., като отсъствието на И. А. И. на 31.10.2023 г. е отразено като неплатен отпуск, вместо като платен такъв. Изтъква се аргумент, че грешката идва от неправилното отразяване от счетоводството в продукта ТРЗ и поради липсата на обратна информация от ТП на НОИ и поради редовното изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност на лицето, не е допуснато, че е налице грешка, което е продължило до 25.10.2024 г. Решаващият орган е приел това възражение /жалба/ за неоснователно, като е изложил подробно нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения, анализирал е събраната от административния орган информация и не е приел възраженията от осигурителя за допусната техническа грешка при отразяване на дните за отсъствието на И. А. И. на 31.10.2023 г., в първоначално представените първични документи /ведомости за заплати и присъствени форми/ за м.10.2023 г. Аргументите му в тази насока се, че при извършването на проверката по разходите на ДОО, със задължителните предписания № ЗД-1-15-01822050/16.01.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, от „Проинвест строй“ ЕООД са изискани определени документи, а именно: - трудовото досие на И. А. И., ведомости за заплати за периода м.02.2023 г. до м.12.2024 г., присъствени форми за явяването/неявяването на работа за периода от м.02.2023 г. до м.12.2024 г., регистър на болнични листове и документи по НПОПДОО за 2023 г. и 2024 г. и печат. Посочените предписания са получени от дружеството-жалбоподател на 30.01.2025 г. Решаващият орган посочва, че така изисканите документи са представени на контролния орган, но в тях не фигурира заявление за отпуск № 1908 и заповед за отпуск № 1908, а документацията на лицата, касаеща ползването на платен годишен отпуск следва да се съдържа в трудовите досиета на работниците и служителите, като с оглед на това, по преписката са приложени като заверени копия единствено ведомости за заплати /фишове/ за периода от м.02.2023 г. до м.12.2024 г. и отчетните форми за явяването/неявяването на работа за периода от м.02.2023 г. до м.12.2024 г., като документи, установявайки релевантни за случая факти и обстоятелства.

В решението се посочва също така, че осигурителят не е информирал за съществуващи несъответствия и/или технически грешки в така представените документи и подадената с декларация обр. № 1 информация, а едва след съставянето и връчването на задължителни предписания № ЗД-1-15-01841989/06.02.2025 г., издадено от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, са представени посочените заявление за отпуск № 1908 от дата 31.10.2023 г. /без регистрационен номер и дата/ и заповед за отпуск № 1908/31.10.2023 г., съдържащи информация, че лицето И. А. И. се е намирало в платен отпуск по чл.155 ал.1 от КТ.

Горното е наложило крайният извод на решаващия орган, а именно: - новопредставените документи не съответстват нито на представените по-рано първични документи, нито на подадената с декларация обр. № 1 информация от осигурителя, където същият е посочил като последен ден в осигуряването на лицето 30.10.2023 г., а отделно от това, предвид факта, че от съставянето на документация за отпуск – 31.10.2023 г. до издаването на задължителните предписания – 06.02.2025 г., е изминал един значителен период от време, техническата грешка е следвало да бъде отстранена на доста по-ранен етап, поради което е приел за неоснователно възражението на „Проинвест строй“ ЕООД, че задължителните предписания от 06.02.2023 г. са издадени в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.

В административната преписка са приложени цитираните по-горе документи, като в хода на съдебното производство не се представят нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

На първо място за валидността на акта съдът следи служебно. Доколкото в специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.

В случая, съдът не констатира такива пороци в акта, поради което не е налице основание за прогласяване на неговата нищожност.

Потвърдените с обжалваното решение задължителни предписания също са издадени от компетентен орган – главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –Пловдив. При издаването им са спазени административнопроизводствените правила. Обжалвани са по административен ред. Съгласно чл.117 ал.3 от КСО компетентният орган да се произнесе по жалба срещу задължителни предписания по чл.108 ал.1 т.3 от КСО по аргумент на чл.117 ал.1 т.3 от КСО, е ръководителят на ТП на НОИ - в случая, директорът на ТП на НОИ - Пловдив. Задължителните предписания са потвърдени с оспореното решение. В последното са изложени фактически и правни изводи, формулиран е ясен диспозитив, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датирано и подписано е. Предвид това, в производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Правомощията на контролните органи по чл.107 от КСО са регламентирани в чл.108 ал.1 от КСО и в чл.4 ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност на контролните органи на Националния осигурителен институт /Инструкция № 1/.

Съгласно чл.108 ал.1 т.3 КСО контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Съгласно чл.4 ал.1 т. 2 и т.3 от Инструкция № 1 при извършване на ревизии и проверки контролните органи имат право да изискват необходимите документи, данни, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство, сключените договори с изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност; да изискват от физическите лица, включително едноличните търговци, и юридическите лица и техните поделения да декларират платежните си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с упражняваната трудова и стопанска дейност.

В глава III „Контролно-ревизионна дейност по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване“, раздел I „Ревизии“, чл.6 от Инструкция № 1 е дефинирано, че ревизията е съвкупност от действия на контролните органи, насочени към установяване на вземанията на държавното обществено осигуряване за неправилно извършени осигурителни разходи.

Според раздел II „Проверки“, чл.27 т.1 от Инструкция № 1, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, а за паричните помощи за профилактика и рехабилитация – и на договорите, сключени за съответната година. В разпоредбата на чл.28 ал.1 от Инструкция № 1 са посочени хипотезите, при които се извършва проверка по разходите на ДОО, като в ал.2 е регламентирано, че извън случаите по ал.1, проверка може да бъде извършена по преценка на ръководителя на съответното ТП на НОИ и по данни от информационната система на НОИ, въз основа на които могат да се установят нарушения на нормативните актове по чл.27. По смисъла на чл.29 ал.1 и ал.2 от същата инструкция, проверката се извършва на основание писмена заповед по образец, утвърден от управителя на НОИ, която се издава от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, което в случая е спазено.

В Глава пета от Инструкция №1 се съдържа регламентацията по издаване на Задължителни предписания, като според чл.37 ал.1, при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл.3 т.1 и т.3 дават задължителни предписания на основание чл.108 ал.1 т.3 от Кодекса за социално осигуряване.

В процесния казус са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01841989/06.02.2025 г., с които е разпоредено на „Проинвест строй“ ЕООД да заличи основни данни, съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО и Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за лицето И. А. И. за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г., с код за вид осигурен „01“, тъй като осигурителят е декларирал некоректно данни в раздел I в т.1, че лицето към началната дата на временната неработоспособност е осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“, тъй като на 3110.2023 г. И. А. И. е в неплатен отпуск, незачитащ се за осигурителен стаж, поради което същият не е осигурено лице за съответния риск и няма право на парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове: № Е20233290569, № Е20233291119, № Е20240009096, № Е20240543927, № Е20240977181, № Е20241358459, № Е20241358850, № Е20241638485, № Е20242268101, № Е20242268436, № Е20242648877 и № Е20243030115. Разпоредено е и за подаване на удостоверения-приложение № 9 от НПОПДОО по цитираните по-горе болнични листове, с код корекция.

Според състава на съда, действително по смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според чл.10 ал.1 от КСО пък, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е, лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение.

На основание чл.10 ал.2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а ал.1 не е прекратена. Разпоредбата е свързана с прекъсването на осигуряването през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж- периодите на самоотлъчка, неплатен отпуск, повече от 30 работни дни в една календарна година и др., независимо че правоотношението или трудовата дейност не са прекратени.

Следва да се отбележи, че поначало, неизвършването на трудова дейност е относимо към изпълнението на трудовия договор, а не към неговата действителност. По тази причина Кодекса на труда /КТ/ предвижда като последици от непрестирането на труд неизплащане на договореното трудово възнаграждение, реализиране на дисциплинарна отговорност, прекратяване на трудовия договор и др. Органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по спазване на трудовото законодателство, но предвидените в чл.108 от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност налагат извод, че при извършване на проверките относно спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, последните детайлно изследват дадено трудово правоотношение, за да се извърши преценката възникнали ли са осигурителни права.

Съгласно данните, подадени с декларация обр. № 1 – работещ по трудово правоотношение за лицето И. А. И., за м.10.2023 г., осигурителят е посочил данни за последен ден в осигуряване 30.10., данни, които отговарят на тези от ведомости за заплати и присъствени форми, представени пред контролния орган на НОИ. Данните с декларация обр. № 1 са подадени от осигурителя на 27.11.2023 г. За периодите от 03.10.2023 г. до 05.10.12023 г., 24.10.2023 г. до 27.10.2023 г. и 31.10.2023 г. лицето е било в неплатен отпуск, незачитащ се за стаж. Или иначе казано, считано от 31.10.2023 г. осигурителните права на И. са прекъснати.След тази дата, осигуряване по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО не е възникнало и лицето не се счита за осигурено към началото на временната неработоспособност, за която са представените цитираните по-горе болнични листове.

В удостоверение-приложение № 9 от НПОПДОО с вх. № Р 14-15-000-00-0013243674/22.11.2023 г. по първия болничен лист № Е20233290569, в раздел т.1 е посочено, че към началната дата на временната неработоспособност (01.11.2023 г.) И. е осигурен за съответния риск – „Общо заболяване и майчинство“, но липсват каквито и да било данни, че на 01.11.2023 г. лицето е осигурено, което действително налага, корекция на удостоверението-приложение № 9. Аналогични са и изводите по отношение на останалите удостоверение приложение № 9, поради което и предвид факта, че да периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г. осигурителят е подал данни за лицето И. И. с декларация обр. № 1 с код за вид осигурен 01, същите следва да се заличат, а тези за м.10.2023 г. и м.10.2024 г. – коригират, съобразно указанията на контролния орган.

В този смисъл съдът намира за правилен изводът на административния орган по отношение наличие на техническа грешка при отразяване на дните в отсъствие на И. И. на 31.10.2023 г. в представените ведомости за заплати и присъствени форми за м.10.2023 г. Това е така, тъй като изрично със ЗП № № ЗД-1-15-01822050/16.01.2025 г. на осигурителя е указано да представи конкретни документи, които се посочиха подробно по-горе в настоящото изложени, като последният е представил такива, но сред тях не са налични молба за отпуска № 1908 и заповед за отпуск № 1908 (и двете без номер и дата), а същите следва да бъдат приложени към трудовото досие на работника или служителя. Тези два документа са представени едва с възражението срещу ЗП от 06.02.2025 година.

Съдът намира, че административният орган правилно не е възприел твърдението за допусната техническа грешка, тъй като за представяне в НОИ на документи за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти във връзка с изплащането на паричните обезщетения, е необходимо, когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба или упълномощените от тях да подават документи и данни лица, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес, и по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице от ТП на НОИ. При невъзможност за уведомяване по някой от изброените начини, уведомяването се извършва с поставяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството. Осигурителят е длъжен да представи в Националния осигурителен институт по общия ред в срок до 7 работни дни от уведомяването липсващите и коригираните документи/данни. Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи/данни, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави от НОИ въз основа на наличните редовни документи, на данните, свързани с осигуряването на лицата, които се представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, както и въз основа на данните от регистрите на НОИ и от външни спрямо НОИ регистри (чл.29 ал.1 и ал.2 от НПОПДОО). Според ал.5 на същия текст, ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО и данните от регистрите по чл.1 ал.2. В случая, след като молбата и заповедта за отпуск не са представени своевременно с трудовото досие, когато са дадени ЗП от 16.01.2025 г., и осигурителят не е информирал за съществуващи несъответствия и/или технически грешки в така представените документи и подадената декларация обр. № 1 информация, не може да се приеме, че се касае до техническа грешка, тъй като е налице несъответствие с представените първоначално първични документи, както и с подадената информация с декларация обр. №1, в която е посочено, че последен ден в осигуряване на И. И. е 30.10.2023 г. С оглед изложеното, съдът намира за необходимо да посочи следното: - извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл.108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително, коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респ., на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя, в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ, с оглед възложените им от закона дейности. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, докато служителят не е страна в производството по чл.108 ал.1 т.1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми, респ., да участва в това административно производство. С оглед на това, са неоснователни доводите на жалбоподателя, искането за заличаване и корекция на данни в регистрите от страна на осигурителя, отнасящи се до трети лица, чийто права могат да бъдат увредени, се явява незаконосъобразно, ако същите не са участвали в административното производство и не са имали възможност да защитят интереса си.

Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Изключенията от това законово изискване, каза се, са посочени в §1 ал.1 т.3 изр. второ от ДР на КСО - случаите по чл.9 ал.2 т.1 - 3 и 5 от КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не упражнява трудова дейност, но времето се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая, не се твърди наличието на нито една от посочените хипотези, поради което изключението е неприложимо. Съдът намира, че обосновано административният орган е приел, че И. няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, тъй като последният ден в осигуряване за И. И. е 30.10.2023 г. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушени принципи на законност, прилагане на нормативния акт от по-висока степен, съразмерност и истинност; както и по категоричен начин се установи, че на страната е дадена пълна възможност за участие в производство (по надлежен начин са изискани документи от осигурителя), а той е представил такива в непълен обем, видно от приложените по преписката материали, както и за изяснени всички факти и обстоятелства, за да бъде издаден оспореният административен акт. Самият факт, че в настоящото съдебно производство не се представят никакви доказателства, говори за процесуалната пасивност на жалбоподателя, включително и в административното производство. Показател за това е фактът, че представянето на молбата и заповедта за отпуск на И. И. за 31.10.2023 г. са представени едва след издадените окончателни задължителни предписания на 06.02.2025 г. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд - Пловдив, Х състав,