Решение № 220 от 10.6.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 112/2021 г.

Производството е въззивно.

С решение № 909116 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 885/2020 г., РС Благоевград е осъдил Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование- Благоевград, ЕИК..., с адрес: гр. Благоевград, ул. „И.М.“ № 60, представляван от Д.Л.Р. да заплати на Л.Г. В.К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., ул. „С.В.“ № 4 следните суми:

-на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2147, 59 лева (две хиляди сто четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща разлика между дължимото и изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото;

-на основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД сумата от 864, 36 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение в размер на 10, 5 брутни трудови възнаграждения, дължими след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба -08.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото.

• сумата в размер на 500, 00 лева (петстотин лева), представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С решението си, районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование- Благоевград, ЕИК..., с адрес: гр. Благоевград, ул. „И.М.“ № 60, представляван от Д.Л.Р. да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 135, 90 лева (сто тридесет и пет лева и деветдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса върху уважените искове и сумата в размер на 330, 00 лева (триста и тридесет лева) - изплатено възнаграждение на вещо лице, както и 5, 00 (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от адв. А. К. Б. - пълномощник на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование- Благоевград, ЕИК.... Счита се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено било в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на горепосоченото решение и да се присъдят сторените от РЦПППО - Благоевград разноски по делото.

Излагат се доводи, че обжалваното решение е немотивирано, което водело до извода, че същото е неправилно, както и че съдът не бил обсъдил възраженията на ответника подробно изложени в писмения отговор, както и в писмените бележки по същество. Съдът не бил обсъдил и приетите по делото доказателства както в тяхната цялост, така и поотделно, в т.ч. приетото като доказателства по делото становище с изх.№ 17208557/09.05.2017г. на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда Дирекция „ИТ“ гр. Благоевград, а също и Констативен протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1728292/24.07.2017г. на М.Я. - главен инспектор и М.Ц. - старши инспектор към Дирекция „ Инспекция по труда“ със седалище Благоевград.

На следващо място се навежда довод, че исковата претенция обхваща периода от 30.10.1978 г. до 10.10.1979 г.; от 20.12.1999 г. до 15.12.2003 г. и от 15.12.2003 г. до 12.11.2007 г. Видно от приетите по делото ССЧЕ, вещото лице е правило своите изчисления и изводи, като е посочило, че периодът за работа на ищцата в ОбА К. като секретар е от 20.12.1999г. до 15.12.2003г., а исковата претенция е за периода от 20.12.1999г. до 12.11.2003г. Това не било обсъдено от съда в решението. Съдът не бил обсъдил и друг факт, а именно за периода, за който ищцата е била синдикален член. В тази връзка, съдът не се бил аргументирал, защо след като претенцията на ищцата се основава на членството й в синдикална организация на КНСБ при РЦПППО - Благоевград и съдът е приел, че това членство е за периода от 28.03.2017 г. до 30.06.2019 г., защо в диспозитива на решението осъжда ответника да заплати на ищцата посочения размер на брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019г.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от адв. П.Б. – пълномощник на Л.К.. Отправя искане за оставяне без движение на постъпилата въззивна жалба като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на закона, по наведени с писмения отговор доводи.

Претендират се сторените пред въззивния съд разноски.

Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и е редовна. Внесена е следващата се държавна такса.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград намира жалбата за неоснователна.

Съображения:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т.2 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 43/28.11.2008 г. е заемала длъжността „ресурсен учител“ при ответника. Сочи се, че в трудовия договор е посочен размер на допълнителното трудово възнаграждение и професионален опит 28 години, 5 месеца и 24 дни, в това число по специалността 20 години, 7 месеца и 12 дни. Твърди се, че при заемането от ищцата на учителска длъжност не е зачетен за педагогически придобитият от ищцата трудов стаж и професионален опит за следните периоди от време: от 30.10.1978 г. до 10.10.1999 г. като счетоводител в Промкомбинат и от 20.12.1999 г. до 12.11.2003 г. и от 15.12.2003 г. до 12.11.2017 г. като секретар в Общинска администрация гр. К.. Сочи се, че с две заявления ищцата отправила искане до директора на РЦПППО гр. Благоевград на основание КТД за актуализация на трудовия стаж и професионален опит на ищцата, като се признае периода от: от 30.10.1978 г. до 10.10.1999 г. като счетоводител в Промкомбинат и от 20.12.1999 г. до 12.11.2003 г и от 15.12.2003 г. до 12.11.2017 г. като секретар в Общинска администрация гр. К. за педагогически стаж, както и да й бъде изплатена разликата в трудовото възнаграждение. От страна на ответника по направеното искане, бил даден отрицателен отговор.

Ищцата твърди, че в резултат на непризнаването по посочения по-горе стаж за педагогически, полученото от ищцата трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017 г. до 23.07.2019 г. е по-малко от следващото се трудово възнаграждение, като разликата е в размер на 2050, 00 лв.

Сочи се, че при придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 10, 5 брутни работни заплати в размер на 14154, 00 лв. (изчислено на база основно трудово възнаграждение в размер на 1029, 00 лв. и 318, 99 лв. допълнително възнаграждение). Според ищцата изплатеното обезщетение от 14154, 00 лв. е с 900, 00 лв. по-малко от дължимото обезщетение, за което се излагат подробни правни съображения.

Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2050, 00 лв., представляваща разлика между дължимото и изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017 г. до 23.07.2019 г. и сумата в размер на 900, 00 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение в размер на 10, 5 брутни трудови възнаграждения, дължими след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

С протоколно определение от 09.11.2020 г. са изменени от районния съд размерите им, както следва: за сумата в размер на 2147, 59 лв., представляваща разлика между дължимото и изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. и сумата в размер на 864, 36 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение в размер на 10, 5 брутни трудови възнаграждения, дължими след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Твърди се, че стажът на ищцата, придобит на длъжност счетоводител и секретар, не би следвало да се вземе при определяне на размера на полагащото се на ищцата допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Страните са ангажирали доказателства в процеса във връзка с твърденията си и направените възражения.

Установява се, че Не се спори между страните, че ищецът Л.Г. В.К. е работила през исковия период 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. в ответния Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование- Благоевград на длъжност ресурсен учител. Не се спори между страните, че работодателят не е начислявал и не е изплащал допълнително трудово възнаграждение за придобит от ищцата трудов стаж при други работодатели на други длъжности- счетоводител в Промкомбинат К. и главен секретар в Община К.. Със заявление вх. № 4/09.01.2017 г. ищцата Л. В.К. е поискала да и бъде признат трудов стаж и изплатено допълнително трудово възнаграждение за минало време за заеманите от нея длъжности счетоводител в Промкомбинат К. и главен секретар в Община К.. С писмо изх. № 150 от 15.05.2017 г. на директора на РЦПППО – Благоевград, ищцата е уведомена, че придобитият стаж на длъжност счетоводител и главен секретар не следва да се взема предвид при определяне на размера на полагащото се допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като той не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия със заеманата към настоящия момент ресурсен учител, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ не е налице професионален опит.

Във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение ищцата е депозирала жалба до МОН и РУО- Благоевград, които са извършили съответни проверки.

От ответника е отправено запитване до ДИТ Благоевград, извършена е проверка, за което е съставен констативен протокол.

Със становище с изх.№ 17208557/09.05.2017г.на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда Дирекция „ИТ“ гр. Благоевград, е посочено, че: времето, за което преди 01.07.2007г. работникът или служителят е получавал допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло за трудов стаж професионален опит по смисъла на НСРЗ, докато работникът или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател и че предишният трудов стаж, който е зачетен като такъв на на ищцата при работодателите „Промкомбинат и община К.“, при които лицето е изпълнявало съответно длъжностите „счетоводител“ и „секретар“, не би следвало да се взима пред вид при определяне размера на полагащото й се допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като той не е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия със заеманата към настоящия момент „учител, ресурсен“, тъй като съгласно чл.12, ал.1 от НСОРЗ не е налице професионален опит“.

Съставен е и Констативен протокол за извършена проверка с изх.№ ПР1728292/24.07.2017г. на М.Я. - главен инспектор и М.Ц. - старши инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Благоевград, на 27.07.2017г. по повод на отправено искане от ищцата - Л.К., свързано с правото за определяне на допълнително трудово възнаграждение за придобиване на допълнително трудово възнаграждение за придобиване на трудов стаж и професионален опит от педагогическите специалисти за времето на придобит трудов стаж преди 01.07.2007г. при други работодатели. Посочено е с този протокол, че действащите вътрешни правила за работната заплата в РЦПППО, утвърдени със Заповед № РД - 07-192/28.02.2017г. на директора са в съответствие с разпоредбите на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По делото е приета служебна бележка, издадена от Б.И. – председател на Об. КС на СБУ гр. Благоевград, с която се удостоверява, че ищцата Л. В.К. е членувала в синдикалната организация на СБУ на КНСБ при РЦПППО – Благоевград от 28.03.2017 г. до 30.06.2019 г. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е обсъдено от първата инстанция.

При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявените искове, катое приел, че:

Ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в Промкомбинат К. за периода от 30.10.1978 г. до 10.10.1979 г. и секретар в Община К. от 20.12.1999 г. до 15.12.2003 г. и от 15.12.2003 г. до 12.11.2007 г. и за посочения период има придобит трудов стаж от 8 г. 10 м. и 02 дни. Установено е чрез експертизата, че размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. е в размер на 2210, 59 лв. брутен размер и 1717, 92 лв. нетен размер. Съдът се позовал на чл. 3 и чл. 5 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата. Посочил, че при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Според указанията на чл. 12, ал. 5 НСОРЗ, условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Съдът приел, че представените КТД, приложими през процесния период, съдържат разпоредби, които задължават министерството и работодателите в системата на народната просвета при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, да зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение, както и придобития след 01.07.2007 г. в друго предприятие на сходна или със същия характер работа, съгласно чл. 12, ал. 4 НСОРЗ, като за педагогическия персонал- в съответствие с чл. 19, ал. 1- 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и в други отрасли и дейности по специалността от висшето образование с придобита образователно- квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“, която ползва като учител. Работодателят не бил зачел изцяло придобития от ищцата трудов стаж и професионален опит до 01.07.2007 г., което е в нарушение на КТД. С оглед изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ приел, че е основателен и доказан, както и този по чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установило, че разликата между полученото и преизчислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД е в размер на 864, 36 лв., в какъвто размер бил предявен и този иск.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от първостепенния съд за правилни, водим от следното:

Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

На експерта първостепенният съд е дал вяра, с оглед на обстоятелството, че извършената от него експертиза е пълна, компетентно изготвена и достоверна, като същата е обсъдена и във връзка със събраните по делото писмени доказателства.

Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд по отношение на основателността на предявените при условията на обективно съединяване искове за претендирания период, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД.

По силата на сключения между страните трудов договор за ищцата е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя, в лицето на ответника да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

В тежест на ответника по делото е било да установи изпълнението на задължението си по трудовото правоотношение.

Решението е мотивирано, поради което направеното с въззивната жалба възражение в тази насока е неоснователно. В разпоредбата на чл. 236 ГПК е уредено съдържанието на съдебното решение като с ал. 2 е въведено изискването съдебното решение да бъде мотивирано. Мотивите имат за цел да посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено заключение, съдържащо се в диспозитива на решението.

Първоинстанционният съд е изложил своите съображения, поради които е достигнал до крайния извод за основателност на предявените искове като е обсъдил относимите към този извод доказателства.

Установена дължимостта на сумите с експертизата, а претендираният период е съобразен от съда. Становищата, цитирани от въззивника нямат обвързваща за съда сила. Първоинстанционният съд е съобразил приложимостта на КТД.

С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с жалбата от въззивника оплаквания – за неоснователни. Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора – не се дължат разноски на въззивника.

На въззиваемата страна се дължат сторени разноски за адвокат – доказани по размер от 500 лв..Страната представя списък по реда на чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка за изплатеното възнаграждение.

Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове не подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК