Решение № 133 от 14.5.2013 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 551/2013 г.

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16, ал.1-8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по искане на правителствен инспектор към федерална служба `Правосъдие` на Германия с което се моли за признаване и изпълнение на решение за прилагане на финансова санкция на основание Рамково решение 2005/214/ПВР по отношение на българския гражданин Д.Х.Х. роден на •••. в гр.Пловдив с настоящ адрес гр.Варна КК Чайка №635 ет.5 ап.43 за заплащане на сумата 1003.50 евро/хиляда и три евро и петдесет цента /, от които глоба в размер на 750/седемстотин и петдесет / евро и 253.50 евро /двеста петдесет и три евро и петдесет цента/ - разходи по съдебното и админстративното производство. Излага се, че част от финансовата санкция в размер на 100 /сто/евро е вече платена В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да бъде уважено и акта на органа да бъде признат от българската държава и приведен в изпълнение.

Засегнатото лице Д.Х.Х. след щателно издирване и чрез органите на полицията не е намерено на настоящият му адрес, като същото не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по искането.

Назначеният на заинтересованото лице защитник адв.Ж. излага, че са налице основания за признаване на финансовата санкция наложена на Х.. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че по преписка №161 С s 962 js 8251 /12 на мирови/районен/ съд Вюрцбург Германия, решение влязло в сила на 07.06.2012г. с което българския гражданин Д.Х.Х. роден на •••.•••, , Гонда вода, , №18 с настоящ адрес гр.Варна КК Чайка №635 ет.5 ап.43 е осъден да заплати сумата от 750/седемстотин и петдесет / евро, като освен тази сума дължи и сумата от 253.50 евро /двеста петдесет и три евро и петдесет цента/ - разходи по съдебното и админстративното производство, като общия размер на дължимата финансова санкция е в размер на 1003.50 евро/хиляда и три евро и петдесет цента /. Излага се, че част от финансовата санкция в размер на 100 /сто/евро е вече платена.

Сумата която е наложена като финансова санкция с решението е затова, че Х. е нарушил чл. 267 ал. 1 НК на Германия, правонарушение изразяващо се в това, че на 24.03.2012г. към 01.15часа Х. се е легитимирал като шофьор на МПС Опел Вектра с български рег. № В4086РТ в рамките на пътен контрол на федералния аутобан А 3 при Рандесакар /посока Франкфурт на Майн / при извършваща контрола от полицейски служител Виндер, с българска шофьорска книжка №240988774, която е била, както той е знаел изцяло фалшифицирана.

Касае се за влязъл в сила акт - решение на компетентен орган на държава-членка на ЕС, а именно решение за плащане на финасова санкция на мирови/районен/ съд Вюрцбург Германия с което е била ангажирана административна отговорност на българския гражданин Д.Х. с налагането на наказание „Глоба”, както и е било възложено заплащането на сторените разноски – т.е. решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.

От така изложените факти е видно, че поведението на засегнатото лице съставлява престъпление и по смисъла на чл.316 от НК на РБ. Горното от своя страна сочи, че е налице и друга от положителните предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от друга държава-членка на ЕС – това по чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът не констатира наличие на отрицателна предпоставка за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, уредени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.

Предвид на обстоятелството, че Х. е платил авансово сумата от 100 /сто/евро, то тази сума следва да бъде приспадната при плащане на задължението му - на осн. чл.33 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът счита, че съобразно изискването на чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, намиращ приложение по препращане от нормата на чл.32 от с.з. паричното задължението на Х. следва да бъде траснформирано в лева по фиксинга на БНБ за деня на постановяване на настоящото решение – а именно 1 евро за 1.95583лева.

Водим от горното, съставът на ВОС