Решение № 99 от 23.6.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 74/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 10/11.01.2026 г., постановено по гр.д. № 950/2025 г. описа на РС - К., на основание чл.128, т.2 от КТ , „П. ф. к. А. К. 1924” АД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Б.“ № *, представлявано от изпълнителния директор А. Б. Д., е осъдено да заплати на П. Л. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. М., ул. „Ж.“ № *, ет.*, ап.*, сумата в размер на 3447,73 евро /равностойността на 6743.17 лв./, представляваща дължим остатък от трудово възнаграждение за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г. по договор за наемане на п. футболист, сключен на 15.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 3447,73 евро /равностойността на 6743.17 лв./ до пълния предявен размер от 3834,69 евро 7 /равностойността на 7500 лв./. Също така на основание чл.221, ал.1 от КТ „П. ф. к. А. К. 1924” АД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Б.“ № *, представлявано от изпълнителния директор А. Б. Д., е осъдено да заплати на П. Л. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. М., ул. „Ж.“ № *, ет.*, ап.* сумата от 11735,35 евро /равностойността на 22952.34 лв./, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.297, ал.1 КТ, от П. Л. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. М., ул. „Ж.“ № *, ет. *, ап. *, против „П. ф. к. А. К. 1924” АД, с ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Б.“ № *, представлявано от изпълнителния директор А. Б. Д., за сумата в размер на 766,94 евро /равностойността на 1500 лв./, представляваща наем за жилище за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г. по чл. X.1 от сключения между страните договор за наемане на п. футболист, сключен на 15.01.2024 г., като неоснователен и недоказан. В полза на П. Л. П. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1169,38 евро /равностойността на 2287,10 лв./, „П. ф. к. А. К. 1924” АД е осъдено да заплати по сметка на РС – К. сумата от 95,03 евро /равностойността на 185,87 лв./, представляваща бюджетни разходи, както и сумата от 607.32 евро /равностойността на 1187,82 лв./ - държавна такса. Недоволен от постановеното решение на К.йския районен съд е останал въззивникът „П. ф. к. А. К. 1924“ – гр.К., представляван от процесуалния си представител адв. Н. М., който го обжалва, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която са уважени предявените искове за заплащане дължимо трудово възнаграждение и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. В жалбата се излагат съображения, че правоотношенията между страните сочат за наличието на договор, който не притежава характеристиките на трудов такъв. Така възникналото правоотношение се регламентирало от специална нормативна уредба, а именно чл.77 от Закона за физическото възпитание и спорта. Съобразно разпоредбата на чл.77, ал.2, т.2 и т.3 от същия закон договорът, сключен между п. с и спортен к., е възмезден и срочен. Възникналото между страните облигационно правоотношение било породено от изрично уреден в закона договор за извършване на тренировъчна и състезателна дейност от п. с, който е самостоятелен, със специфичен предмет и цел и не се подчинявал на разпоредбите на КТ. Сочи също така, че при разглеждане на делото пред първата инстанция съставът на РС - К. допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивите на обжалваното решение съдът констатирал, че в срок е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество, но тъй като бил подаден от лице без представителна власт, неправилно приел, че такъв не е депозиран. Като последица от липсата на отговор съдът не е приел своевременно направеното възражение за прихващане на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, а именно на дължимите към ищеца суми в размер на 7 500.00 лева, от които 2 100.00 лева, представляващи неизплатената част от възнаграждението му за месец януари 2025 год., 3 000.00 лева - неизплатено възнаграждение за м.февруари 2025 год., и 2 400.00 лева - неизплатена част от възнаграждението до 19.03.2025 год., с дължимата от П. П. сума в размер на 5 750.00 лева, представляваща недължимо платен наем за ползваното от него жилище за времето от 15.01.2024 год. до 31.12.2024 год. вкл. Този извод на съда бил неправилен, тъй като изпълнителният директор на ответното дружество потвърдил извършените процесуални действия без представителна власт от адв.Н. М., изразяващи се в подаване на отговор на искова молба и направени доказателствени искания. С депозирания отговор изрично посочили съдебен адрес за получаване и връчване на съдебни книжа и съдебен адресат, но въпреки това и в нарушение на чл.39 от ГПК съдебните книжа не били връчвани на посочения от съдебен адрес, което нарушило правото им на защита. По този начин били лишени от възможността да направят доказателствени искания, с които да докажат твърденията ни и да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.Н. М., поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представя писмена защита. Въззиваемият П. Л. П., представляван от адв. П. Г. С., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. С отговора се излагат съображения, че договорът между страните бил трудов, тъй като договора не бил свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или извършване на определена работа, а включвал полагането на труд, независимо, че бил описан като упражняване на състезателни права. Дейността по договора се осъществявала многократно, не било налице еднократно изпълнение на определена задача, уговорена била организацията, при която ще се полага труда, предвидено било здравно и социално осигуряване на професионалния футболист, отпуски и хипотези на временна и трайна неработоспособност, място на изпълнение на договора. Дадената в чл.77 от Закона за физическото възпитание и спорта правна регламентация предвиждала само минимално необходимото съдържание на сключения между професионалния с и спортния к. договор, но не уреждала правното му естество и не изключвала възможността възникналите между тях правоотношения да бъдат уредени като трудови, каквато била волята на страните в конкретния случай. Разпоредбите на Правилника на БФС уреждали правоотношенията с футболистите като трудови. Излага съображения, че липсвало подаден отговор на исковата молба, от което настъпили и всички последствия, предвидени в чл.133 от ГПК, за което неизправната страна била предупредена. Правото на предявяване на възражение за прихващане на насрещно спорно и неликвидно вземане било преклудирано с изтичането на срока по чл.131 от ГПК. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. По същество разгледана е неоснователна. Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за обезсилване като недопустимо. Първоинстанционното производство е било образувано по предявени искове от П. Л. П. срещу „П. ф. к. А. К. 1924” АД, с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на дължими трудови възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2025 г. в размер на 7500 лв., с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 9600 лв., увеличен на 22 952.34 лв., както и иск за заплащане на сумата в размер на 1500 лв., представляваща наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г., ведно със законната лихва върху сумите. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, което било прекратено едностранно поради неплащане на дължими трудови възнаграждения. Претендира заплащането на трудови възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2025 г. в размер на 7500 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 9600 лв., увеличен на 19 513.04 лв., както и сумата в размер на 1500 лв., представляваща наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г. Ответникът оспорва исковете като неоснователни в съдебно заседание. С договор за наемане на п. футболист с дата 15.01.2024 г., въззиваемият е приел да упражнява състезателни права в качеството му на п. състезател в полза на въззивника „П. ф. к. А. К. 1924“ – гр.К., срещу заплащане на уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв., в т.ч. допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и п. опит по чл.12 от НСОРЗ. Договорът е сключен за срок от 15.01.2024 г. до 15.06.2026 г. при сумирано отчитане на работното време при 5-дневна работна седмица. Със заявление и на основание чл. I X от договор за наемане на п. футболист, във вр. с чл.327, ал.1, т.2 от КТ, въззиваемият П. Л. П., прекратил трудовия си договор с въззивника „П. ф. к. А. К. 1924“ – гр.К., считано от момента на получаване на изявлението по електронен път и на адреса на управление на дружеството, поради неплащане на пълния размер на месечното му трудово възнаграждение за месец януари 2025 г. Въз основа на полученото заявление със заповед № 140/19.03.2025 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с П. Л. П. на длъжност “п. с“. С покана за доброволно изпълнение П. Л. П., чрез пълномощника си адв. П. С., е поискал от „П. ф. к. А. К. 1924“ – гр.К. да му бъдат изплатени 2500 лв. – неизплатена част от възнаграждението за месец януари 2025 г., 3000 лв. – пълен размер на възнаграждението за месец февруари 2025 г., 2400 лв. – неизплатено възнаграждение до 19.03.2025 г., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.221 от КТ и 1500 лв. – дължим тримесечен наем за жилище за месеците януари, февруари и март, съгласно чл.Х.1 от трудовия договор. По делото са представени като доказателства извлечение от регистър на НАП относно трудовите договори на П. Л. П. към 06.10.2025 г. и 3 бр. фишове за начислени заплати за месеците януари, февруари и март. От писменото заключение на вещото лице Г. Л. Г.а по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема се установява, че трудовите възнаграждения на П. Л. П. за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г. са начислени и осчетоводени. В материалите по делото е налична справка за електронните трудови записи на П. Л. П., генерирана на 06.10.2025 г. от която е видно, че до тази дата лицето няма сключен друг трудов договор. За месец януари 2025 г., за 22 работни дни (пълен отработен месец) е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 3 850.08 лв. Дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на лицето са в размер на 850.08 лв. и след тяхното удържане П. Л. П. следва да получи сума в размер на 3 000.00 лв. За месец февруари 2025 г., за 20 работни дни (пълен отработен месец) е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 3 850.08 лв. Дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка па лицето са в размер на 850.08 лв. и след тяхното удържане П. Л. П. следва да получи сума в размер на 3 000.00 лв. За месец март 2025 г., за 11 работни дни, до 18.03.2025 г., последен работен ден - непълен отработен месец е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2 117.54 лв. Дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на лицето са в размер на 474.37 лв. и след тяхното удържане П. Л. П. следва да получи сума в размер на 1643.17 лв. Размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода от 19.03.2025 г. до 06.10.2025 г. възлиза на 25 502.60 лв. Дължимият данък в размер на 10 % е 2 550.26 лв., или нетна сума след удържане на данъка - 22 952.34 лв. В счетоводството на „П. ф. к. А. К. 1914“ не са осчетоводени разходи за наем на жилище, ползвано от лицето П. Л. П.. От представените пред въззивната инстанция договор за наемане на п. футболист с дата 16.09.2025 г. и писмо изх. № І-5-177/19.052026 г. на Изпълнителния директор на БФС, се установява, че състезателят по футбол П. Л. П. е прекратил трудовите си правоотношения с „П. ф. к. А. К. 1914“, считано от 19.03.2025 г., като в периода от месец март до месец юни включително, същият състезател не е бил картотекиран в друг футболен к.. Следващата регистрация в БФС на състезателя П. Л. П. е на 17.09.2025 г., когато е регистриран като п. футболист във ФК „с“ – гр.С.. При така установените по делото факти, предявеният иск за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения, с правно основание чл.128, т.2 от КТ, е основателен и доказан до размера на 3447.73 евро (6 734.17 лв.), представляващи неизплатено трудово възнаграждение за януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г., а решението в тази част е правилно. Видно от договор за наемане на п. футболист с дата 15.01.2024 г., въззиваемият е приел да упражнява състезателни права в качеството му на п. състезател в полза на въззивника „П. ф. к. А. К. 1924“ – гр.К., срещу заплащане на уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв., в т.ч. допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и п. опит по чл.12 от НСОРЗ. Трудовият договор е бил прекратен със заповед № 140/19.03.2025 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане на трудовото възнаграждение. На следващо място установява се от заключението на вещото лице Г. Л. Г.а по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че трудовите възнаграждения на П. Л. П., за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г. са начислени и осчетоводени. За месец януари 2025 г., за 22 работни дни (пълен отработен месец) П. Л. П. следва да получи сума в размер на 3 000.00 лв., за месец февруари 2025 г., за 20 работни дни (пълен отработен месец) следва да получи сума в размер на 3 000.00 лв. и за месец март 2025 г., за 11 работни дни, до 18.03.2025 г., последен работен ден - непълен отработен месец, следва да получи сума в размер на 1643.17 лв. Или, общо дължимото чисто трудово възнаграждение за месеците януари 2025 г., февруари 2025 г. и март 2025 г. е в размер на 7743.17 лв. С исковата молба ищецът е претендирал заплащане на общо дължимо трудово възнаграждение в размер на 7 500 лв. - 2100 лв. за месец януари, 3000 лв. за месец февруари и 2400 лв. за месец март. С решението са присъдени 6 743.17 лв. - 2100 лв. за месец януари, 3000 лв. за месец февруари и 1643.17 лв. за месец март, като искът е отхвърлен в останалата част за разликата над 6 743.17 лв. до 7500 лв., но решението не обжалвано в тази част и е влязло в сила. Предявеният иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 9600 лв., увеличен на 22 952.34 лв. е основателен и доказан. Установява се от данните по делото, че въззивникът не е изплатил трудовото възнаграждение на въззиваемия за месец януари 2025 г., поради което за същия се е породило потестативното право да прекрати трудовия договор без предизвестие, за което работодателят дължи обезщетение. От писменото заключение на вещото лице Г. Л. Г.а се установява, че размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода от 19.03.2025 г. до 06.10.2025 г. възлиза на 25 502.60 лв. Дължимият данък е в размер на 10 % е 2 550.26 лв., или нетна сума след удържане на данъка - 22 952.34 лв., до който размер е основателен предявения иск, а решението и в тази част е правилно. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че договорът между страните по делото не е трудов. Налице са всички елементи за възникване трудово правоотношение между страните - наемане на лице за престиране на работна сила - упражняване на футболната игра като професия, сумарно работно време при 5-дневна работна седмица, месечно трудово възнаграждение в т.ч. допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и п. опит по чл.12 от НСОРЗ. Впрочем, със заповед № 140/19.03.2025 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, въззивникът е прекратил трудовото правоотношение с П. Л. П. на длъжност “п. с“, с което сам признава договора за трудов. По отношение на изложените доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуални правила, касаещо неприемане на подадения отговор, то същите са неоснователни. Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез пълномощник, без представено към отговора пълномощно. С оглед на това съдът е указал на ответника да представи пълномощно на адв. Н. М., или да потвърди действията на пълномощнка по подаване на отговор, извършени без представителна власт. Съобщението е било получено от представител на ответника – Е. С., за когото са събрани доказателства, че е имал сключен договор с ответното дружество, респ. връчването е било редовно. В дадения срок ответникът не е представил пълномощно и не е потвърдил извършените действия без представителна власт, поради което правилно първоинстанционния съд не е приел подадения отговор за редовен. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата в размер на 1500 лв., представляваща наем за жилище за месеците януари, февруари и март 2025 г., не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Като е достигнал до такива правни и фактически изводи първоинстанционният съд съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват разноски за въззивна инстанция в размер на 1250 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. В тази връзка направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не е мотивирано съгласно изискването на чл.78, ал.5 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд