Решение № 93 от 27.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. С присъда №900259/15.05.2023г. по НОХД № 489/2019 г., по описа на Окръжен съд гр.Благоевград, съдът е признал за невиновна и оправдал по подсъдимата А. Б. Д., родена на •••••••• г. в гр.•••, живуща в гр.София, българка, с българско гражданство, неомъжена, с висше образование, неосъждА., ЕГН •••••••••• по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.248а, ал. 3, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това че:

В периода от 13.05.2013 г. до 14.10.2015 г. в гр.Благоевград и гр.София, като извършител и в съучастие с А. Д. М., като подбудител и помагач, при условията на продължавано престъпление, като търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Д." гр.Сандански, пред Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция „Земеделие" гр. Благоевград към Държавен фонд „Земеделие", пред Държавен фонд „Земеделие" гр.София и Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони", Отдел „РРА" гр.Благоевград към Държавен фонд „Земеделие", по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", с УРН 602410, е представила неверни сведения в:

• Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр. Сандански" и приложени към него документи, с писмо вх. № 01-2600/2581 и приложени към него документи във връзка със Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. и в - Заявка за плащане № 01/311/00624/3/01 от 14.10.2015 г. и приложени към нея документи, за да получи средства в размер на 391 166 лв., от фондове принадлежащи на ЕС - „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони", както следва:

1.Ha 13.05.2013 г. в гр.•••, като извършител и в съучастие с А. Д. М., като подбудител и помагач, като търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Д." гр.Сандански, пред Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция „Земеделие" гр.Благоевград, като кандидат по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", с УРН 602410, е представила неверни сведения в Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр. Сандански" и приложените към него документи (копие от регистрационна карта по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, ведно с анкетна карта и формуляр към нея, годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за финансова 2012 г. от съответната ТД на НАП и справка - декларация за приходите от продажби по видове дейности през предходната година (по образец), а именно:

• че са били налице основания за регистрацията й като земеделски производител по реда на Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, заявявайки в анкетната карта и формуляр към нея, че въз основа на договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2011 г. стопанисва лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 - 029, находящ се в местността „•••" землището на с. •••, общ. •••, въпреки че за стопанската 2011/2012 г. имотът не е бил стопанисван от нея;

• че е осигурила финансови средства за извършване на инвестицията по проекта, в размер на 576 668, 55 лв., без ДДС, въпреки че към 13.05.2013 г. не е имала осигурени такива средства;

• че през предходната година (2012 г.) е имала приход минимум 50 % от земеделска дейност, реализиран от продажба на земеделска продукция (грозде на стойност 6 790 лв.), въпреки че не е извършвала земеделска дейност, респ. реализирала приходи от такава; за да получи средства в размер на 391 166 лв., от фондове принадлежащи на ЕС - „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони".

2.На 30.04.2014 г. в гр.София, като извършител и в съучастие с А. Д. М., като подбудител и помагач, като търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Д." гр.Сандански, пред Държавен фонд „Земеделие", с писмо вх. № 01-2600/2581, във връзка със Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013г. за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр.Сандански" по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", с УРН 602410, е представила неверни сведения, а именно, че е извършила разходи и получила приходи свързани с отглеждане на лозе от земеделска дейност през предходната 2012 г., в подкрепа на което е представила:

• оригинал на договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2011 г. на лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 - 029, V категория, находящ се в местността „•••" землището на с. •••, общ. •••, като към тази дата имотът е бил собственост на „Т. Агрокомерс" ЕООД, а не на А. М., който е посочен като наемодател и собственик на същия, - нотариално заверени копия на фактура № 133/28.05.2012 г., фактура № 134/29.06.2012 г. и фактура № 135/28.07.2012 г., издадени от ЕТ „А. Ч. - Скорпион - Н. Ч.", с. Марикостиново и трите за обработка на лозе в местността „•••" с площ 9, 7 дка.

• фактура с дата 10.10.2012 г. от ЕТ „Агротрейд - А. Д." за продажба на грозде сорт „Мелник", в количество 9 700 кг., на обща стойност 6 790 лв., без да е извършила дейностите посочени във фактурите, за да получи средства в размер на 391 166 лв. от фондове, принадлежащи на ЕС - „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони".

3. На 14.10.2015 г. в гр.•••, като извършител и в съучастие с А. Д. М., като подбудител и помагач, при условията на продължавано престъпление, като търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Д." гр. Сандански, пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони", Отдел „РРА" гр.Благоевград към ДФ „Земеделие", по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", с УРН 602410, е представила неверни сведения - Заявка за плащане № 01/311/00624/3/01 от 14.10.2015 г. и приложени към нея документи, а именно:

• декларирала в т. 4. от раздел „Декларации" към заявката за плащане, че всички представени от нея официални документи към 14.10.2015 г. удостоверяват действителното правно положение относно третираните факти и обстоятелства и че представените от нея частни документи са автентични и носят нейния подпис - представила констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15), за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр. Сандански", който не бил подписан от нея, - че е извършила направените по инвестиционния проект разходи, за което е представила фактура с № 244/02.08.2015 г. на стойност 350 000 лв. с ДДС и фактура № 246/08.09.2015 г. на стойност 331 357.79 лв. с ДДС и приложени към тях платежни нареждания, за да докаже действително извършени разходи, за които се заявява подпомагането за проект № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр. Сандански", като в действителност направените разходи били с цел за да получи средства в размер на 391 166 лв., от фондове принадлежащи на ЕС - „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони", които да послужат за изграждане на къща за лични нужди на А. Д. М., Със същата присъда, съдът е признал за невиновен и оправдал подсъдимия А. Д. М. - роден на •••••••• г. в с.•••, общ.•••, живущ в гр.София, българин, с българско гражданство, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН •••••••••• по повдигнатите му обвинения за извършено като подбудител и помагач престъпление по чл.248а, ал.З, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал.4 от НК, за това че на неустановена дата в края на м. 12.2012 г., в гр.София, в съучастие като подбудител умишлено е склонил А. Б. Д., в качеството й на търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Д." гр.Сандански /като извършител/, да извърши престъпление, като представи неверни сведения при кандидатстване по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013" пред Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция „Земеделие" гр. Благоевград към Държавен фонд „Земеделие", пред Държавен фонд „Земеделие" гр.София и като бенефициент пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони", Отдел „РРА" гр.Благоевград към Държавен фонд „Земеделие", за да получи средства в размер на 391166 лв. от фондове принадлежащи на ЕС - „Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони" за изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а", отдел 199, подотдел „а", местността „•••", землището на гр.Сандански", но в действителност да бъде изградена къща за негови лични нужди и - в периода от неустановена дата в края на м.12.2012 г. до 14.10.2015 г. в гр.София, гр.Благоевград и гр.Сандански, в качеството си на помагач, умишлено я е улеснил за извършване на престъплението, А. чрез даване на съвети и разяснения относно процедурата за кандидатстване, регламентирА. в Наредба № 30 от 11.08.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", необходимите за това документи, осигуряване на счетоводната фирма („МАМС Трейдинг" ЕООД, която е извършвала счетоводно обслужване на управлявани и представлявани от него дружества); на строителната фирма, с която да сключи договор за строителство („Техно строй България" ЕООД, с която представляваното от него дружество „Ес Ди Ес Про" ЕООД е имало търговски отношения - сключен на 21.05.2014 г. между тях договор за покупко - продажба на материали на стойност 561 666, 67 лв., без ДДС, използвани за изграждане на къщата);

Б. чрез набавяне на средства и по друг начин – - Осигурил недвижим имот върху който да се изгради „къщата за гости" (нотариален акт с № 29, том I, per. № 350, по нот. дело № 27 от 2013 г., като учредил правото на строеж „Жилищна сграда - Къща за гости" със ЗП от 530, 47 кв.м. и РЗП от 530, 47 кв.м., която да се изгради по одобрени инвестиционни проекти, в поземлен имот с идентификатор № 65334.226.7841 по кадастралната карта на гр. Сандански в местността „•••", на който е извършена поправка с нотариален акт № 104, том И, per. № 2801, дело № 269 от 2013 г. на 25.10.2013 г., като е добавено „и право на строеж на ограда, басейн и извърши всички мероприятия по план за паркоустройство"), и възложил геодезическо заснемане по проект за изграждане на къщата.

• Осигурил земеделска земя за регистрация по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (подписал договор за отдаване под наем на земеделска земя с дата 01.10.2011 г. на лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 - 029, V категория, находящ се в местността „•••", землището на с. •••, общ. •••, въпреки че, като към тази дата имотът е собственост на „Т. Агрокомерс" ЕООД, а не на М., който е посочен като наемодател на същия), - Осигурил финансови средства за плащане на инвестицията по проекта (по силата н а договор за паричен заем от 03.08.2015 г. със страни „Ес Ди Ес Про" ЕООД, като заемодател и ЕТ „Агротрейд - А. Д.", доколкото като заемател е предоставил сумата в размер на 700 000 лв.) Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнения към него от прокурор от ОП гр.Благоевград, в който се претендира, че първоинстанционната присъда е необосновА. и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва си крайният извод на първия съд, че деянията, които са били вменени във вина на всяко от подсъдимите лица не съставляват престъпления.

Според прокурора събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства и заключения на изготвени експертизи не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, не бил извършен цялостен А.лиз на събраните доказателства, а оценъчната дейност на първата инстанция не следвала правилата на формалната логика, поради което формираните фактически изводи не били съответни на доказателствата и тяхното действително съдържание.

1. Обвинението претендира, че съдът е подценил обстоятелството, че подсъдимата Д. е представила неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, в Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. доколкото предоставените от нея сведения за извършени земеделски дейности и получен доход от тях, изобщо не съдържали действителни основания за регистрацията и в регистъра на земеделските производители по реда на Наредба №3/1999г., че удостоверявали привидни и несъществуващи факти и обстоятелства, които били предоставени със съответната престъпна цел, поради това, че:

• подсъдимата Д. не е извършвала земеделска дейност за стопанската 2011/2012 г. свързА. със стопанисване на лозе и не е полагала грижи, лично или чрез възлагане за отглеждане на земеделска продукция – грозде.

• не е извършила разходи за земеделска обработка на лозето през стопанската 2011/2012 г., като фактурите издадени от ЕТ „А. Ч. – Скорпион - Н. Ч.“, с. Марикостиново за агротехническа обработка на лозето (№133/28.05.2012 г., № 134/29.06.2012 г. и № 135/28.07.2012г.) съдържали неверни сведения.

• не е реализирала доход от продажба на земеделска продукция – грозде и полученият финансов приход в размер на 6 790 лв., описан в съдържанието на фактура от 10.10.2012 г. издадена от подсъдимата Д., като физическо лице, била с невярно съдържание.

За това, че не е обработвала земеделски имот – лозе, прокурорът са позовава на формални вещно правни пречки, аргументирани с по-късната дата за закупуване на имота от подс.М., едва на 11.10.2012 г., позовавайки се на приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том II, рег.№ 5741, дело № 279 от 2012г., от собственика му до този момент - „Т. Агрокомерс“ ЕООД.

Според прокурора, този юридически факт установявал категорично, че фактическото ползване през стопанската 2011/2012г. на имота за земеделска дейност било привидно, че извършените земеделски обработки от ЕТ „А. Ч. – Скорпион - Н. Ч.“, са привидни, респективно, че последващите декларирани факти относно получена продукция и нейната продажба, в действителност не са се случили, което се аргументира от обвинението с формални доводи - за липса на придобити вещни права у наемодателя - подс.М., макар и ограничени такива – като право на ползване върху имота, които да позволят сключване на правно валиден договор за наем.

Според прокурора подсъдимата фактически не е стопанисвала имота въпреки приобщения по доказателствата оригинал на договор за наем от 01.10.2011г. с вписан наемодател – подсъдимия М. и въпреки представения в хода на първоинстанционното производство предварителен договор за покупка на земеделска земя от 12.09.2011г. от собственика „Т. Агрокомерс“ ЕООД (част 2 л.440 л.441 СП), в който между продавача и купувача – подс.М. е била договорена и вписА. клауза (т.2.1 от договора), че продавача, с подписване на договора, предоставя на купувача и правото на ползване върху земята и му предава владението върху нея в деня на подписване на договора. В подкрепа на обвинителната теза се допълва, че имота за стопанската 2012 г. (Съгласно § 2, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 - ви октомври на текущата година до 1-ви октомври на следващата година.), е бил деклариран от бащата на подс.М. за подпомагане по директни плащания пред ДФ „Земеделие“.

В подкрепа на обвинителните твърдения за привидност на извършена продажба на грозде на 10.10.2012г., прокурорът се позовава на писменото доказателство - писмо изх. № 37353 от 07.05.2019 г. относно дата на откриване на банкова сметка с № •••••••••• в „Райфайзен банк България“ ЕАД на физическо лице, вписА. във фактурата, доколкото сметката е била открита на 27.12.2012г., а продажбата е фактурирА. на 10.10.2012г. Изхождайки от посоченото несъответствие, прокуратурата претендира за привидност на плащането на сумата от 6 790 лв., от купувача - дружеството Южен плод - 2006 ЕООД, извършено чрез паричен превод по сметката, което е и заради установено последвало внасяне на същата сума на каса по сметка на дружеството, от представител на дружеството купувач.

2. На следващо място, обвинението претендира, че съдът е подценил обстоятелството, че подсъдимата А. Д. невярно декларирала пред ДФЗ, че има финансови средства за извършване на инвестицията по проекта, в размер на 576 668, 55 лв., без ДДС, с каквито към 13.05.2013 г. /датата на подаване на заявлението/, не е разполагала.

Конкретно се посочва, че в Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013г. и в придружаващите документи, подс.Д. декларирала неверни сведения за действителното фактическо положение и собствените икономически възможности, които декларирала пред Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, доколкото нямала собствени финансови средства, за реализиране на проекта за строителство, за който кандидатствала за парично подпомагане в размер на 391 166 лв. от „Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – Европа. Поради липсата на средства у нея, не отговаряла на критериите и условията за финансиране. Според обвинението подсъдимата била подбудена (склонена) да представи неверни сведения пред бенефициера ДФ“Земеделие“ на 13.05.2013г. от подсъдимия А. М., а в последствие и подпомогната от него, чрез предоставянето от негово дружество на съответните по размер парични средства, което извършил, чрез нареден паричен превод от сметката на представляваното от него дружество, въз основа на сключен договор за паричен заем, извършен на съответната по - късна дата. Според обвинението Д. е декларирала, че има паричните средства, въпреки че към датата на декларирането нямала такива, със специалната престъпна цел, а именно: за да получи безвъзмездна финансова помощ от фонда, която да бъде използвА. от подс.М., за построяване на къща за негови собствени нужди. В подкрепа на обвинителната теза са изтъкнати и редица други фактически обстоятелства, установени чрез съвпадение на адреса на управление на дружеството на подсъдимата ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ – в гр.•••, ул.“•••“ № ••, ет.•, със седалището на дружество регистрирано от съпругата на подсъдимия на ЕТ „Агротрейд - Н. Н.“, които косвено подкрепяли обвинителната теза.

За постигане на посочената в обвинението съставомерна цел, според прокурора, подсъдимият М. улеснил като помагач подсъдимата Д., чрез предоставяне на съответните финансови средства, необходими за финансирането на строителството, което осъществил чрез привиден договор на заем на парични средства, както и чрез привидна продажба правото на строеж на „Жилищна сграда - Къща за гости“ от 13.02.2013г. по нот. дело № 27 от 2013 г., с което учредил изискуемото за финансирането право на строеж в полза на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“. Това право на строеж било учредено върху недвижим имот, собственост на А. М., което Д. декларирала пред фонд “Земеделие“.

Привидно бил предоставен и стопански имот – лозе, за да може да се осъществи регистрацията и като земеделски производител, необходима според изискванията на Наредба № 30 от 11.08.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програма „Развитие на селските райони 2007-2013", С оглед същата престъпна цел, според обвинението от април 2013г. подсъдимия М. осигурил на Д. услугите на счетоводното дружество „МАМС Трейдинг“ ЕООД, както и тези на строителното дружество „Техно строй България“ ЕООД, представлявано и управлявано от Х. Н. и Н. Н., с когото сключила на 21.04.2014г. договор и в последствие реално осъществил строежа на обекта.

Обвинителните твърдения за специалната цел на действията на подсъдимата, според обвинението са били подкрепени от изводите на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза (протокол № 38/25.04.2019г.)., че подписите върху справки-декларации по чл.116 ал.3 от Закона за туризма за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. въпреки вписаното в тях, не са били положени от подс. А. Д.. Според прокурора, съдът не бил съобразил и обстоятелството, че едва след предприемане на разследването по делото на 17.04.2019г. са били предприети действия по данъчно деклариране по чл. 116 ал.З от Закона за туризма в Община Сандански и съответно заплащане на данъчните задължения по чл.116 ал.З от Закона за туризма. В тази връзка се обръща внимание, че заплащането на данъчните задължения по чл.116 ал.З от Закона за туризма за 2017 г., за 2018 г. и за 2019г., заедно с лихвите за просрочие е било извършено с банкова карта на Д. М. (баща на А. М.), на 17.04.2019 г. в 16.44 ч. в служба „Местни данъци“ при Община Сандански, видно от копие от извлечение на Борика (банкови услуги), от Държавен фонд “Земеделие“ с изх.№ 02-1100/199 от 05.09.2019 г., като на същата дата са били представени и справки - декларации по чл. 116 ал.З от Закона за туризма, чрез подаване на 20 бр. справки-декларации, от които 11 бр. за 2017 г., 7 бр. за 2018 г. и 2 бр. за 2019 г. Според държавното обвинение, описаното закъсняло деклариране и заплащането на данъчните задължения, вкл. лихви за просрочие за имота, установявало по безспорен начин, че строителството му и субсидията от ДФ“Земеделие“ е била ползвА. за построяване на личен имот на подс. М.. Прокурорът се позовава и на приобщени писмени доказателства за трудовата заетост на подсъдимата А. Б. Д. в периода до 22.04.2019г., като на това основание иска, съдът да констатира, че не е можела лично да се занимава с изискуемите дейности свързани с предназначената и субсидирА.та от ДФ“Земеделие“ инвестиция. Според обвинението, разпитаните свидетели, които са нощували като клиенти във въпросната къща за гости, били близки роднини, приятели или познати на А. Д. или на А. М., поради което техните показания не подкрепяли защитната теза на подсъдимите, че имота е бил ползван съгласно изискванията по програмата за свободно туристическо настаняване в къщата.

Според обвинението, предоставените от подсъдимия М. парични средства, имоти и вещни права, данъчни и правни консултации улеснили подсъдимата да декларира неверни сведения пред ДФ“Земеделие“ по програма 311. Твърди се, че така извършените действия от подсъдимата, първо подбудена (склонена), а после и подпомогната (улеснена) от подсъдимия М. със съответната престъпна цел съдържали убедителни доказателствени факти и обстоятелства, които били релевантни на съставомерните признаци на състава на обвинение, за съзнателно осъществена съвместна престъпна дейност от подсъдимите по чл.248а ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20 НК, като подсъдимият А. М. подбудил подс.Д. да представи неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие“, с които кандидатствала за безвъзмездна финансова помощ, свързА. с осъществяването на проект № 01/311/00624 от 13.05.2013г., а в последствие като помагач я улеснил да извърши престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал.4 от НК.

Следва да се отбележи, че квалификацията на деянието не е такава по чл.248а ал.5 НК, т.е. обвинението не е обвързало съставомерността на деянията на двамата с настъпването на резултата, т.е. с полученото на 11.12.2015г. финансиране на ЕТ „Агротрейд-А. Д.“, със сумата от 391 160 лв., изходящо от бенефициера ДФ“Земеделие“, пред който са били представени сведенията, инкриминирани от обвинението.

С въззивният протест и допълнението към него се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения за извършено в съучастие продължавано престъпление по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК, за което на подсъдимата Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 4 години, както и за налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. За другия подсъдим М., прокурорът претендира налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено за срок от 5 години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. Не са направени искания от прокурора за допускане събирането на доказателства.

На основание чл.322 НПК, срещу протеста е постъпило възражение от адв.К., защитник на подс.Д., с което се оспорват доводите на прокурора, че Д. не била извършвала декларирА.та земеделска дейност по обработка на лозето, че договора за наем е бил сключен привидно, че не е реализирала доход от реализирА.та продукция, че ползването на имота е било декларирано едновременно с бащата на подсъдимия. Отделно се оспорват обвинителните доводи, за липса на осигурени финансови средства от подсъдимата, което било невярно декларирано с оглед изискванията на Наредба 30 пред ДФ“Земеделие“. Във възражението се излага становище по гласните доказателства, като защитата твърди, че не подкрепят обвиненителните твърдения, за изграждане на обекта за лично ползване на подс.М., вместо „къща за гости“, съответно на договореното в проекта финансиран по програма 311 на ДФ „Земеделие“.

Първоинстанционното съдебно следствие се развило с прилагане диференцирА.та процедура на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК. Съдът е одобрил изразеното съгласие на страните да бъдат приобщени гласните доказателства от досъдебното производство, а именно протоколите за разпит на свидетелите Б. И. Д. – баща на А. Д. ( т.1 л.99-л.100), С. С. С., (т.1 л.105 - л.106), Г. Д. М., (т.1 л.107- л.108), както и на Л. В. Б., ( т.1 л.109-л.112 и т.26 л.15-л.16) в които съобщава, че приел като служител в община Сандански справки декларации по чл.116 ал.3 от Закона за туризма от представител на ЕТ“Агротрейд - А. Д.“ за периода от декември 2017г. до 2019г., че е участвал в комисията която е категоризирала обекта, запознат е със заявлението №70- 00598/24.09.2015г., с което е поискА. категоризацията на обекта и констативния протокол за това №504/01.10.2015г. Посочва, че на основание тези документи и проверката от комисията, в която участвал и кмета на Сандански е издал Заповед №СПЕ 314/2015г. за да може да бъдат приемани туристи. Връчвала се срещу подпис табелата за обекта, както и документите за категоризацията му. Съобщава, че са налични 5 бр справки декларации по чл.116 ал.4 от Закона за туризма, а са били заплатени седем месечни вноски по същия закон от представител на ЕТ“Агротрейд - А. Д.“. Приобщил е показанията на свидетелите: И. Н. Б., (т. 26 л.6-л.7), който работил като мл. експерт в община Сандански в отдел „Местни данъци и такси“, приел плащане по данъчни задължения на ЕТ“Агротрейд - А. Д.“, като за заплащането на данъчните задължения издал и съответните квитанции. Няма конкретен спомен за плащанията и лицето, което ги извършило; П. Щ. М., (т.26 л.8-л.9) Работил в община Сандански звено „Общински инспекторат, подписал като свидетел АУАН за закъснялото заплащане на дължимите данъци по чл.116 ал.3 от Закона за туризма, но няма конкретни спомени за лични впечатления; Т. А. Т., (т.26 л.10-л.11) не съдържат никаква значима информация по делото; М. Д. Д., (т.26 л.12- л.14) извършила проверка на 08.04.2019г. на имота, но не видяла никъде табела за функциониране на обекта на хотелски начала. Сезирала се по публикации като журналист, собственик и главен редактор в информационна агенция на Благоевград; М. А. Т. – брат на В. Т. – (т.31 л.20-21), като показанията му не допринасят конкретно за изясняване предмета на делото; Й. М. М., (т.31 л.43-л.44) съобщава, че работила в общинската администрация на община Сандански, като показанията и не допринасят конкретно за изясняване предмета на делото; А. Г. Ф., (л.45- л.46 т.31) показанията му не допринасят конкретно за изясняване предмета на делото; И. Б. К., (л.50-л.51 т.31) показанията и не допринасят конкретно за изясняване предмета на делото; Г. И. Г. (т.31 л.75 – л.76), отрича да е посещавал и наемал процесния имот, оспорва да е предоставял данните си за ползване на имота, като не изяснява по какъв начин, същите са били достъпни за да бъдат вписани за посетител на имота; И. К. С., (т.31 л.79-л.80) отрича да е посещавал къщата за гости и не знае по какъв начин са попаднали данните му за регистрация за нощувки в нея. Г. Д. В. (т.44 л.34 – л.35) съобщава, че като управител на „Южен плод 2006“ ЕООД не е купувал лично от Д. грозде, като посочва, че свидетелят Г. И. е негов зет и е оторизиран да извършва търговски дейности за фирмата. Г. И. е бил разпитан по делото от съда от своя стрА. твърди, че лично е бил ангажиран с покупката на процесното количество грозде от Д.. Признава, че има сметка на дружеството в Първа инвестиционна банка, че е упълномощил счетоводител да оперира с нея, съобщава за изкупувано на 10.10.2012г. грозде сорт „Мелник“ – 9700кг., както и за реалното му отложено заплащане от сметка на дружеството към сметка на Д., Приобщени са в хипотезата на чл.371 т.1 НПК заключенията на съдебно почерковите експертизи на вещите лица В. Д. С. – изготвил СПЕ №81 от 15.09.2019г. (т.44 л.53-л.63), СПЕ №45/30.05.2019г., (т.34л.6-л.129), и СПЕ№38/25.04.2019г. (т.5 л.8-л.63) и на А. Д. Г., изготвил съдебно графическа експертиза (т.5 л.66-л.79), както и ВТЛИЕ №121/12.06.2019г.(т.34 л.144-л.150) на вещото лице Л. М. П.. В хода на първоинстанционното съдебно следствие са приобщени гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, както следва:

А. С. Р. (1 част СП л.128-129) – ст. експерт в ДФ“Земеделие“, като са приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК показанията му от досъдебното производство в т.31 л.55- л.57, последната страница - абз.2 отгоре на долу, при което свидетелят потвърждава дадените от него показания от ДП в прочетената им част. Н. Д. М. (1 част СП л.131-132), началник отдел в ОД на ДФ“Земеделие“, комуто са предявени писмени доказателства т.29 л.9 и л.16, както и докладна записка от т.29 л.219 - л.220. О. И. А. (1 част СП л.132 –л.134)- ст. инспектор в ДФ“Земеделие“, предявени са му контролен лист от т.29 л.228 ДП, т.14 л.367, като са приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК показанията му от досъдебното производство в т.31 л.61 ДП. А. Ф. А. (1 част СП л.134–л.135 ), стопанисва заведение „Хайдути“ в близост до имота в който е построена „къща за гости“, съобщава, че има табела пред обекта с пояснение, че обекта е „къща за гости“, като няма други конкретни и относими по предмета на делото лични впечатления. Х. Е. А. (1 част СП л.135 – л.136), съобщава, че чичо му работел като пазач на къщата, че се говорело, че къщата е на М., който познавал само по физиономия покрай изборни кампании в района. Прочетени са показанията му от ДП (т.31 л.68-69) по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, за това дали лично е познавал подс.М., които свидетеля не оспорва, работил по строежа на къщата, твърди за слухове, че целия град Сандански знаел, че това е къщата на М.. Г. Н. М. (1 част СП л.183), ползвал къщата на хотелски начала. В. М. Й. (1 част СП л.183 – л.184), ползвала къщата на хотелски начала с други лица посочени от нея. Л. К. М. (1 част СП л.184) Приобщени дадените показания по ДП, чрез прочитането им (т.31 л.72-74), на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.3 НПК. Въпреки роднинските връзки с Д., твърди че посещавала къщата на хотелски начала, посочва цената на която е била наемА.. С. Д. Е. (1 част СП л.184) Приобщени дадените показания по ДП, чрез прочитането им (т.31 л.8), на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.3 НПК, като показанията му не допринасят за изясняване предмета на делото. К. А. С. (1 част л.259) – имал заведение в близост „С. и син“, отрича да е бил информиран за обстоятелства свързани с ползването на процесния имот. С оглед съобщеното от свидетеля, показанията му не допринасят за изясняване на фактите по делото. А. А. В. (1 част л.259 – л.260) главен експерт ДФ “Земеделие“, доколкото са и предявени заповеди за проверки на място с №3027223/04.11.2015г., 302722/04.11.20154г. и контролен лист от 05.11.2015г. (т.14 л.295, л.296, л.297) показанията и имат косвен характер и изясняват принципно за естеството и структурата на работа в ДФ“Земеделие“, за проверките по проектите. М. Д. И. (1 част л.261) старши експерт в ДФ“Земеделие“, приемала документите за кандидатстването и извършвала проверки на място, още преди строителството на обекта. Р. Р. Ч. (1 част л.261) – главен експерт ДФ“Земеделие“, участвала в прием на документи и заявления, проверявала формалната им комплектност и ги обработвала деловодно. В. Й. Ф. (част 1 л.261-л.262) – подсъдимата Д. го наела за градинар в началото на 2019г. Сам потърсил работа, като посетил къщата. Описва задълженията си като градинар, имал достъп за целите на поддръжката на градината и до градинарските инструменти, както и обстоятелството, че именно подсъдимата Д. е заплащала за положения от него труд. По досъдебното производство (т.31 л.11 – л.12 с протокол за доброволно предаване е представен и граждански договор от 02.01.2019г. за поддръжка на имота от Ф.. Ц. Д. М. (част 2 л.311- л.312) – майка на подсъдимата Д.. В. Н. Ч. – (част 2 л.312) Стопанисвала комплекс „Горски кът“. Пътя и минавал покрай къщата, но не познава лицата ползвали същата. Подавали сигнали за силна музика от посетители в къщата, но не познавала М. и Д., като лица които да са пребивавали в нея. Г. Г. С. (т.2 л.312-л.313) – посетител на къщата със семейството си, разяснява, че ползването на къщата било на хотелски начала. В. Е. С. – (т.2 л.313 СП) – посетител на къщата със семейството си, разяснява, че ползването на къщата било на хотелски начала. Приобщени са дадените показания по ДП, чрез прочитането им от ДП (т.31 л.91-л.93), на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.3 НПК (неправилно посочено чл.281 ал.3 вр. ал.1 НПК). Й. С. П. - (т.2 л.313 СП) – посетител на къщата със семейството си, разяснява, че ползването на къщата било на хотелски начала. Приобщени са дадените показания по ДП, чрез прочитането им от ДП (т.31 л.70-л.71) на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.3 НПК, (неправилно посочено чл.281 ал.3 вр. ал.1 НПК). В. Е. А. (т.2 л.387) – посетител на къщата с приятели, като съобщава, че се настанила на хотелски начала, заплатила за престоя. Посещавала я няколко пъти, била организирА. като хотелски комплекс. Ключовете са предоставяни от нейна позната Е., която наемала къщата заедно с нея. Е. С. П. (т.2 л.387 – л.388) – управител на „Кибера Ойл“ ЕООД и съпруга на Х. Н. – управител на „Технострой“, строител на къщата. Посещавала на хотелски начала къщата с дъщеря и, заедно с още едно семейство. Приобщени са на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК, дадените показания по ДП, чрез прочитането им (т.44 л.40 абз.2, относно финансирането на строежа и препоръката за ползването на къщата). Г. Н. И. – (т.2 л.388 – л.399) – закупил през 2012г. (или 2013г.) за дружеството „Южен плод“ грозде. Фирмата е на неговия тъст, който е собственик. Гроздето му доставил Е. С., в склада на борсата в с.Кърналово за препродажба. Платили по банков път около 6 хиляди лева за тази доставка, за която имало и фактура от продавача, като плащането било отложено, по предварителна уговорка с продавача, за месец - месец и половина след продажбата. Т. К. – Г. (т.2 л.389 – л.390) – собственик и управител на Т. Агрокомерс“ ЕООД. Показанията са за продажбата на земеделска земя, вкл. процесното лозе през 2011г.. Продажбата включвала общо 10 декара от общо 13 декара, а остА.лите три декара са били продадени на М. през 2019г. До продажбата през 2011г. М. и баща му стопанисвали 10-те декара. С. И. Ф. (т.2 л.390 СП) (1 част СП л.184) Приобщени дадените показания от 16.09.2019г. (т.44 л.76), по ДП, чрез прочитането им със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.3 НПК. Свидетелят съобщава, че обработва съседен имот до този, който първоначално бил притежание на Д. К., чиято дъщеря е свидетеля Т. К..- Лозето било продадено „преди години“ на А. М., който заедно с баща си се грижат за неговата обработка. Имота винаги бил насаден с лозе, което било поддържано и обработвано. Х. С. Н. (т.2 л.447) – свидетелят твърди, че възложител на строителството е подсъдимата Д.. Свидетел с тайна самоличност №1/2019г. (т.2 л.451-л.452) разпитан на 19.07.2022г. В. А. Т. – (т.2 л.482) – гледал крави, бил нает за изкопите на основите на къщата, посещавал къщата след приключването на строителството, разговарял с подс.Д. в къщата за намерението и да се занимава с отглеждане на породисти крави, познавал градинаря В.. Е. Г. Д. (т.2 л.667 – л.669) – работи консултант във дружеството „Вока консулт“ ООД, подробно разяснява за консултантската си дейност с подс.Д., за препоръките и фактическото съдействие при изготвяне на документите за кандидатстване по Марка 311 за финансиране от средства на фонда за „Развитие на селските райони“.

Въззивният съд, на основание чл.107 ал.2 НПК, като прецени, че за разкриване на обективната истина по предмета на делото се налага събиране на допълнителни доказателства, допусна събирането на гласни и писмени такива, чрез допълнителен разпит на свидетеля Е. Д. и разпит на свидетелите А. И. Ч., С. С. С. и В. Ц. А., приобщиха се по реда на чл.283 НПК писмените доказателства - актуална справка от Агенция по вписванията за дружество „Агротрейд – А. Д.“, договор за счетоводно обслужване от дружество „Мамс Трейдинг“ ООД, договор за консултантски услуги с „Вока консулт“ ООД, Заповеди на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с № 01-РД / 712 / 27.04.2009г., № 01-0409 / 1586 / 28.05.2010г., № 03-РД / 2238 / 19.10.2011г., и № 03-РД / 1406 / 26.04.2013г., за приемане на заявления за кандидатстване на земеделски стопани за финансиране през програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., както и съответните съдебни актове изискани по настояване на защитника на подс.Д. - адв.К. - Решение №2883/28.04.2023г. на АССГ и Решение №543/17.01.2024г., на ВАС.

Писмените доказателства и доказателствените средства (протоколи от действия по разследването) са били приобщени по делото на основание чл.283 НПК, подробно са описани в мотивите на ОС Благоевград, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.

Настоящият състав, за да установи фактите в цялост и пълнота, съобрази доказателственото съдържание на всички приети от първия съд на основание чл.283 НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и способи за доказване, които са изложени по списък в мотивите, съобрази гласните и писмените доказателства, приобщени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие и обсъди конкретно тези от тях, в чието съдържание се съдържа съответната доказателствена информация по фактите и обстоятелствата на повдигнато обвинение.

По фактите: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Факти и обстоятелства извън инкриминирания период, ползвани от обвинението:

• на 01.10.2011 г. е бил сключен едногодишен договор – за една стопанска година, (т.12 л. 1044 ДП) между А. Д. М. – наемодател и А. Б. Д. наемател, като физическо лице, за отдаване под наем на лозе с площ от 9, 7 дка, имот № 019029 находящо се в местността „•••“ на с. Кулата. Ползвателят на имота – подс.М. го отдал под наем за стопанската 2011/2012г. на подс.Д. за обработване и ползване, което видно от гласните доказателства е стА.ло със съгласието на майката на А. Д., доколкото подсъдимата към момента била непълнолетна. Желанието на А. Д. било да реализира собствен доход от земеделие, мотивирано от амбицията на майка и - агроном по образование.

Предмет на договора е земеделски имот, който е бил добросъвестно владян и ползван от А. М., на основата на сключен предварителен договор за покупка на земеделска земя от 12.09.2011 г. (част 2 л.440 –л.441 СП) между него като купувач и дружеството „Т. Агрокомерс“ ЕООД, с който е било договорено между страните в т.2.1, че имота се предоставя за ползване и във владение на купувача в деня на подписване на договора.

На 10.10.2012г., в края на стопанската 2012 г., А. Д. събрала продукция в количество от 9 700 кг., грозде, което продала за 6 790 лв., на дружеството „Южен плод 2006“ ЕООД. За продажбата на грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг., на обща стойност 6 790 лв. е била издадена фактура №1 с дата 10.10.2012 г., (т.12 л. 1052 ДП), която не била изготвена от Д. (видно от съдебно – почерковата експертиза). Доставката е била заплатена на 28.12.2012 г., чрез паричен превод, на основание посочената фактура, по новооткритата на 27.12.2012г. сметка в „Райфайзен банк България“ ЕАД с № •••••••••• на името на физическото лице Д.. Дохода е бил деклариран пред НАП по чл.50 от ЗДДФЛ и в справка декларация за приходите от продажби (т.8 червен класьор л.89-л.96 и л.102 ДП), Факти и обстоятелства в инкриминирания период. На 28.01.2013 г. било регистрирано в Търговския регистър търговското дружество ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ ЕИК 202414009 със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Даскал Козарев“ № 10, ет. 4.

На 07.02.2013г. Д., като ЕТ“ „Агротрейд - А. Д.“ упълномощила М. да я представлява (пълномощно с нот.заверка на подписа - т.28 л.138-л.141ДП) пред общински и данъчни служби, да извършва сделки с движими и недвижими активи, вкл. такива за които се изисква нотариална форма, пред застрахователни дружества, пред съд и съдебни изпълнители, да сключва договори и да преупълномощава други лица.

На 13.02.2013 г. било учредено в полза на ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, чрез възмездна сделка - продажба за сумата от 7000лв., на право на строеж на „Жилищна сграда - Къща за гости“ със ЗП от 530, 47 кв.м в поземлен имот собственост на А. М. в гр. Сандански, местност „•••“. (нотариален акт за учредяване право на строеж на недвижими имот № 29, том I, рег.№ 350, дело № 27 от 2013 г. /т.8 л.105-106 ДП – /червен класьор/;

На 27.02.2013 г. ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ е било регистрирано в ОД „Земеделие“ Благоевград, като земеделски производител (т.8 червен класьор л.83 ДП), видно от Регистрационна карта на земеделски производител.

На 13.05.2013 г. А. Д. като представляващ ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ е депозирала в ОД „Земеделие“ Благоевград, Заявление за подпомагане (т.8 червен класьор л.4-л.19 ДП), по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за „Изграждане на къща за гости в УПИ 000784 в местността „•••“ в землището на гр. Сандански“. Към заявлението за подпомагане са били приложени изискуемите документи и същото е получило входящ номер.

На 30.04.2014 г. А. Д. е подала в ДФ „Земеделие“ декларация по образец с приложени към нея документи, удостоверяващи получения доход от отглеждане на лозето през 2012 г. На 06.10.2014 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ е бил сключен договор (т.14 – син класьор л.12-л.17 ДП) за отпускане на финансова помощ по мярка 311. По силата на този договор ДФ „Земеделие“ предоставя на ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи свързани изграждането на къща за гости. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160 лв.

На 10.09.2015 г. къщата за гости е била въведена в експлоатация с Удостоверение № 43/10.09.2015 г. На 14.10.2015 г. в гр.•••, пред Дирекция „Оторизация на плащанията по при‐ лагане на мерките за развитие на селските райони“, като търговец - ЕТ „Агротрейд - А. Димитрова“ гр. Сандански подала Заявка за плащане до ДФ“Земеделие“ (т.14 – син класьор л.1-л.6 ДП), заедно с придружаващи документи по изискванията в Наредба 30/11.08.2008г. В т. 4. от раздел „Декларации“ към заявката за плащане е било отбелязано, че всички представени от нея официални документи удостоверяват действителното правно положение относно третираните факти и обстоятелства и че представените от нея частни документи са автентични и носят нейния подпис.

Със заявката представила: - технически паспорт - Удостоверение № 43/10.09.2015 г., (черен класьор т.21 найлонов джоб в началото на тома) за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а“, отдел 199, подотдел „а“, местността „•••“, землището на гр. Сандански“, което удостоверява, че къщата за гости е въведена в експлоатация (акт образец 16), както и предходния констативен акт за установяване годността и съответствието на изпълнения строеж с плА. на възложителя, Акт – образец 15 (т.21 – черен класьор л.54-л.63), по същество е частен документ, за който подсъдимата твърди, че била подписала лично в графата за възложител. Твърди, че не е възпроизвела подписа си за възложител, както обичайно се подписвала, доколкото се намирала в неудобна позиция на тялото при поставянето му, без да разясни повече за това в дадените обяснения. Назначената съдебно почеркова експертиза (т.34 л.75 ДП) заключава, че изследвания подпис за възложител не съответства на ползваните сравнителни образци от подписа на Д.. - фактура № 244/02.09.2015 г. за авансово плащане по договор от 21.04.2014 г. и платежно нареждане към нея за сумата от 350 000лв.(т.14 – син класьор л.154-155);

• фактура № 246/08.09.2015 г. за изпълнени СМП по договор от 21.04.2014 г. и платежно нареждане за извършени разходи по „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а“, отдел 199, подотдел „а“, местността „•••“, землището на гр. Сандански“, - проект № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. за сумата от 331 357.79лв. ( т.14 – син класьор л.156-157);

На 31.08.2015г. Д., като ЕТ“ „ Агротрейд - А. Д.“ упълномощила М. да я представлява пред „Райфайзен банк България“ ЕАД по сметка №•••••••••• (т.28 л.138) На 24.09.2015 г. в община Сандански било подадено заявление от ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ за категоризиране на мястото за настаняване.

На 01.10.2015г. била издадена Заповед № СПЕ-314/01.10.2015 г. на кмета на Община Сандански за категоризация за къща за гости /т.20 л.35/;

На 14.10.2015 г. ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ е подало заявка за плащане № 01/311/00624/301 до ДФ „Земеделие“.

Факти и обстоятелства извън края на инкриминирания период по повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Д. и М.:

През ноември 2015 г. била извършена проверка на място от служителите на ОС „Земеделие“ – Благоевград св. О. А. и А. Р., при която установили, че инвестицията е била извършена и обекта функционирал като „Къща за гости“.

На 11.12.2015 г. от ДФ „Земеделие“ по сметка на ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ е била преведена сумата от 391 160 лв., като следва да се отбележи, че повдигнато обвинение е за формално извършителство по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК, а не за резултатно по чл.248а ал.5 НК.

На 27.04.2016г. Д., като ЕТ“ „Агротрейд - А. Д.“ е упълномощила М. да я представлява (т.28 л.138-л.141 ДП) През 2019г. е била извършена проверка от служители на ДФ „Земеделие“, при която било установено, че „къщата гости“ собственост на ЕТ „ Агротрейд - А. Д.“ функционирала като такава.

На 30.05.2022г. с Решение № 01/311/624/3/01/04/01, изх. № 01-6500/6672 #15 от 30.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София е била наложена финансова корекция за възстановяване пълния размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ, която е била изплатена по Договор № 01/311/00624 от 06.10.2014 г., сключен между ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ и Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, и подписаните към него анекси, в размер от 391 160 лв. /триста деветдесет и една хиляди сто и шестдесет лева/.

По жалба на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, ЕИК 202414009 срещу Решение № 01/311/624/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, било образувано пред АССГ административно дело 5946/2022г.

С Решение №2883/28.04.2023г. на АССГ е било отменено Решение № 01/311/624/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като фонда бил осъден да заплати разноски на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“.

Срещу отменителното решение на АССГ, по жалба на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е било образуваното дело №69/2023г. пред ВАС.

С Решение №543/17.01.2024г., съдебен състав при четвърто отделение от ВАС е оставил без уважение жалбата на изпълнителен директор ДФ“Земеделие“, като оставил в сила атакуваното решение на АССГ и осъдил ДФ“Земеделие“ да заплати разноските по делото. Според съда „…Предвид функционалната самостоятелност на инвестицията, самостоятелността на реализираните приходи, осигуряване на заетост и реализиране на приходи от дейността, съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице функционална несамостоятелност и че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на мярката, в каквато насока е практиката на СЕС. Поради това е приел, че посочените от оргА. индикатори не могат да обосноват направения от него извод за наличието на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия. Преценката за наличието на посочените основания първоинстанционния съд е съобразил и с насоките, дадени в решението на СЕС от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12. Следва да се споделят и изводите на съда, че обстоятелството, че предоставеният паричен заем с договор от 03.08.2.015г. (л. 415 от делото) от ЕС ДИ Ес Про ЕООД на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, само по себе си не може да бъде основание за извод, че са създадени изкуствени условия от бенефициера за получаване на помощта от фонда, каквито твърдения са изложени в административния акт.…“ По правото Материалният състав на престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр., ал. 2 от НК е предвиден да защитава от престъпно посегателство обществените отношения, които гарантират сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондове на ЕС - бенефициари - относно съществените изискуеми факти и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение, свързани с критериите за оценка на кандидатите за бенефициенти на тези средства, за осигуряване правилното и законосъобразно разпределение и разходване на средства от тези фондове.

В конкретният случай обвинението за чл.248а, ал.3, вр. ал.2 вр. чл. 20 НК, е такова на формално извършване и е без значение, посоченото в обстоятелствената част, че сумата от 391 160 лв., представляваща, част от средствата на„Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа инвестира в селските райони“, на 11.12.2015 г. е била преведена от ДФ „Земеделие“ по сметка на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“. Ако прокуратурата е искала да икриминира реално причинената вреда на европейските фондове, след като е счела, че средствата са били неправомерно получени е следвало да повдигне обвинение по ал.5 на чл.248а НК. В чл.13 и чл.13а на Наредба № 30/11.08.2008г. са уредени нормативно изискванията към кандидатите, а в остА.лите разпоредби на Наредбата - условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“, при кандидатстването за финансиране от европейските фондове.

С оглед посоченото, изхождайки от възприетата квалификация на обвинението, конкретен предмет на престъпно посегателство, не са средствата от фондовете, а само сведенията, които представят кандидатстващите за одобрение бенефициенти, които съставляват единство от фактически данни представяни от лицето, кандидатстващо за финансиране с такива средства, които са съществени за формиране положително решение на бенефициера да извърши разпоредителни действия със средствата от фондовете на ЕС в полза на одобрения бенефициент. Изисканите данни могат да бъдат предоставени под всякаква достъпна форма - устно или писмено, могат да се съдържат във формализиран вид документ или друг вид свободно съставен, което означава, че закона предвижда възможността сведенията да бъдат представени с всякакви материални, писмени или електронни носители, както и под всякаква форма, примерно: декларации, справки, искания и др. частни и официални документи. Те следва да съдържат единствено съответната вярна информация за обективно настъпили факти и събития, които да са от съществено значение за положително решение за отпускане на средства по съответните програми. В тази връзка съдът съобрази и мотиви по Решение на ВКС № 452 от 30.11.2023 г. по н. д. № 932/2022 г., н. к., ІІІ н. о. Изпълнителното деяние по чл.248а ал.3 НК може да бъде осъществено в две форми - първата, която има значение за настоящия казус (с оглед на повдигнатото обвинение) ще бъде осъществена, когато деецът, (лицето което управлява или представлява ЮЛ) предостави пред длъжностното лице от оргА. - разпоредител със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да са значими за получаването на средствата. Отново следва да се подчертае, че признаците на състава не ангажират формалната правна изрядност на представените документи, чрез които се представят сведенията, доколкото от значение са фактите, които те удостоверяват, тяхното съдържание следва да е истина. Сведенията следва да са със значимо съдържание, с оглед преследвА.та престъпната субективна цел. Верността на сведенията следва да се отнасят до обективното им съответствие с удостоверяваните реални факти и обстоятелства, със съответните събития и обстоятелства. Престъплението ще е довършено в момента, когато адресатът на сведенията получи възможността да се запознае с тях. Субективната стрА. на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК изисква пряк умисъл и специална цел, а именно – по същество неверните сведения, следва да имат съответното съществено значение, за да бъде постигната престъпната цел – да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива предоставени от ЕС на българската държава, т.е такива сведения, без които средствата няма да могат да бъдат отпуснати.

Субект на престъплението по този основен състав е лице, което в лично качество или, като представляващо друго лице, кандидатства за финансиране със средства от еврофондове и представи неверни сведения или затаи такива, при задължения за предоставяне на такива, които да съответстват на действително удостоверяваните факти. С оглед субекта на престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) е предвиден квалифициран състав, който изисква допълнително, особено качество на субекта, ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или да е търговец, съгласно действалата към момента на деянието редакция на посочения текст, какъвто е настоящият случай.

По обвиненията Следва да се отбележи наличието на съществен недостатък на обвинителния акт, който на самостоятелно основание е следвало да ангажира първостепенният съд с връщане делото на прокурора по ред на чл.248 ал.1 т.3 НК в хода на проведеното разпоредително заседание. Този недостатък формира такава неяснота на обвинителната теза, която е съществена за правото на защита на подсъдимите лица, относно времевия период на действията, изпълващи съответните форми на помагачество и подбудителство, за което е била ангажирА. съучастническата деятелност на подс.М., като елемент от повдигнатото обвинение, от значение и за двамата подсъдими. Наказателната отговорност на подсъдимия М. е била ангажирА. за подбудител и помагач, като от фактите по обвинението се установява, че част от инкриминираните действия като помагач, са били извършени преди да е осъществил подбудителство на бъдещия извършител Д.. В обстоятелствената част се твърди, за извършени подбудителски действия от М. (неподкрепени от нито едно доказателство) т.е. за престъпно мотивиране и склоняване на Д., с резултат - постигане на общност на умисъла по съвместно извършване на инкриминираното деяние, формулирани със следните твърдения: „…На неустановена дата в края на м.декември 2012 г. в гр.София обвиняемият М. провел разговор с А. Д., в който й обяснил, за намерението си да изгради собствена къща със средства от ЕС. Разяснил й също, че желае чрез нея да кандидатства по мярка 311 и ако тя се съгласи, трябва да се извършат определени действия, а именно да се регистрира като земеделски производител, да регистрира фирма (ЕТ) на нейно име, да подпише договори за наем, нотариален акт за учредяване право на строеж, да подаде необходимите заявления до съответни органи (БАБХ, ОД „3“) и др. въпреки че от разясненията му й стА.ло ясно, че ще бъдат създадени изкуствени условия за получаване на средства от ЕС, с оглед М. да получи облага, в противоречие с целите на схемата за подпомагане, тя се съгласила…“, С това обвинението твърди, че подсъдимия М. склонил Д. на неустановена дата в края на м.декември 2012 г. да участва като извършител на престъплението по чл.248а ал.3 НК.

Същевременно подс.М. е обвинен, че преди да извърши склоняването на подс.Д., още на 01.10.2011 г. сключил договор за отдаване под наем на лозе с площ от 9, 7 дка, имот № 019029 находящо се в местността „•••“ на с. Кулата като наемодател и А. Б. Д. като физическо лице - наемател. Този договор е в основата на обвиненията срещу М., че е осигурил като помагач замеделска земя. Ако този договор е в основата на помагачеството осъществено от М., т.е. с него улеснил подс.Д., за това на 13.05.2013г., да представи неверни сведения, то тогава обвинението твърди, че това се случило още преди да е била престъпно мотивирА. изобщо за съвместна престъпна дейност. Накратко, въпреки, че сключването на договора и фактическото предоставяне на земеделска земя за извършване на стопанска дейност, се е случило през 2011г. т.е преди инкриминирания период, според обвинението, това действие е инкриминирано като форма на помагаческа дейност от М., с което бил улеснил Д. да извърши инкриминираното деяние през май 2013г., за което е била подбудена от М. през декември 2012г. Това обвинително обстоятелство е вътрешно противоречиво и не дава възможност на подсъдимите да разберат обвинението. Следва да се посочи, че обвиненото лице не следва да тълкува волята на обвинителя, която установява повече от една обвинителни тези, като обвинителната теза следва да е изложена логично и недвусмислено, да не създава неяснота на въведените обвинителни факти, срещу които подсъдимите са изправени да се защитават.

Подбудителството, като психическо въздействие върху съзнанието и волята на извършителя, винаги следва да предшества дейността на вече мотивирания извършител, докато помагачеството е последващо подбудителството, улесняване извършването на престъплението, за което вече е било постигнато съгласие между съучастниците, т.е. действията на помагача само улесняват извършителя за съзнателното осъществяване на изпълнителното деяние, за което вече е било постигнато съгласие за съвместна престъпна дейност.

На следващо място, в обвинението срещу подс.М. се твърди, че от неустановена дата в края на м.12.2012 г. до 14.10.2015 г. в гр.София, гр.Благоевград и гр.Сандански, в качеството си на помагач умишлено улеснил Д. да предостави неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, чрез даване на съвети и разяснения, за:

• процедурата за кандидатстване, регламентирА. в Наредба № 30 от 11.08.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мяр‐ ка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“, - необходимите за това документи, чрез осигуряване на счетоводната фирма „МАМС Трейдинг“ ЕООД, която да извършва счетоводно обслужване на ЕТ „Агротрейд - А. Д.

• да сключи договор за строителство със строителната фирма “Техно строй България“ ЕООД, с която М. имал търговски отношения (имал договор сключен на 21.05.2014г. за покупко - продажба на материали на стойност 561 666, 67 лв., без ДДС, използвани за изграждане на къщата), за да получи средства в размер на 391 166 лв., чрез които да бъде построена къща за негови лични нужди.

Така описаните в обвинението действия – „даване на съвети и разяснения“, по същество не съдържат съставомерен обвинителен упрек за извършване на забранена, неразрешена или каквато и да е друга противоправна деятелност, която да послужи за улесняване на подсъдимата Д. за представяне на неверни сведения пред ДФ“Земеделие“ със специална престъпна цел. (ако изобщо са налице доказателства, че подс.М. е разяснявал посоченото на Д.).

Разясняване съдържанието на нормативен документ, каквато е Наредба № 30/11.08.2008г., не е противоправно действие, но няма изобщо такава доказателствена информация по делото.

Даване на съвети и разяснения, чрез необходимите документи, осигурени чрез договор със счетоводната фирма „МАМС Трейдинг“ ЕООД, която предоставя счетоводни услуги по занятие не съдържа елементи на противоправна деятелност. По същество се установява, че такъв договор е бил сключен на 05.01.2016г., което е значително след инкриминирания период, а отделно препоръчване на фирма за законна счетоводна услуга, също не представлява обществено опасна дейност. Не е обществено опасна или забранено предложение за сключването на договор със строителна фирма за изграждане на къща, дори М. като представител на търговско дружество, да е имал договорни отношения с “Техно строй България“ ЕООД. Не се установяват никакви доказателства именно М. да е препоръчал строителната фирма, което самостоятелно не е забранена или каквато и да е друга противоправна дейност, нито е в противоречие с изискванията на Наредба 30/11.08.2008г. Избора на строителя, дори и да е бил препоръчан от М. е на подс.Д., като собственик на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“.

На следващо място в пункт трети на обвинението срещу подс.М. се твърди, че от неустановена дата в края на м.12.2012 г. до 14.10.2015 г. в качеството си на помагач, умишлено улеснил Д., да представи неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, чрез набавяне на следните средства, като:

• осигурил земеделска земя - лозе с площ 9, 7 дка., за която сключил извън инкриминирания период - на 01.10.2011 г. договор за отдаване под наем с Д. като наемател, с което я улеснил за регистрацията и като земеделски производител по Наредба №3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и да съобщи на 13.05.2013г. неверни сведения, че е направила разходи, като извършила земеделска дейност и други обработващи лозето дейности, свързани с отглеждане на грозде сорт „Мелник“, за стопанската 2011/2012г., и от продажба на грозде в количество 9 700 кг., че в резултат е получила приходи на обща стойност 6 790 лв.

Едновременно с конкретното обвинение за помаческа дейност извършена от М., с която да е улеснил (като осигурил земеделска земя) Д., да представи неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, се твърди, че именно поради липса на право на собственост или на учредени ограничени вещни права, подс.М. реално, не е предоставил за ползване земеделска земя – лозе, т.е. че Д. е представила неверни сведения за това обстоятелство. Обвинението счита, на формална вещно правна основа, че такава земя не била реално предоставена на Д., която не е обработвала лозето през стопанската 2011/2012 г., респективно, че сведенията, които Д. е представила пред ДФ“Земеделие са неверни, а от друга стрА., М. е обвинен, че реално е осигурил процесната земеделска земя. Така от една стрА. М. е обвинен като помагач, за реално предоставяне на земеделска земя, а не за предоставяне на привидно сключен договор за отдаване под наем на същата земя – лозе, а от друга, че Д. е съобщила неверни сведения, че реално е обработвала тази земя, че същата изобщо е била ползвА. от нея в този период. Освен това, договорът за наем, за който се твърди, че е съставен с обявената престъпна цел е от 01.10.2011г., т.е преди изобщо подс. Д. да е била подбуждА. (склонена) от М. да участва като извършител, което подбуждане според обвинението е било извършено от М. едва през декември през 2012г., след като гроздето е било прибрано и изкупено от дружеството „Южен плод 2006“ ЕООД, Извършените стопански и земеделски дейности, като физическо лице са възприети за редовни и за легитимно основание да се кандидатства за финансиране по мярка 311. Декларирането им, води до същите правни последици при кандидатстването по Наредба №30/11.08.2008г., доколкото това е било уредено изрично в чл.13 ал.2 от Наредбата - „За едноличните търговци по ал. 1, които не са регистрирани или са регистрирани през годината, предхождаща годината на кандидатстване, като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и/или като тютюнопроизводители, регистрирани по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, се признават обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 5 и ал. 3 като физически лица. ( т.2. да е регистриран и да извършва търговска дейност най-малко 3 години преди датата на подаване на заявката за авансово плащане; т.3. да няма изискуеми задължения към Държавен фонд "Земеделие"; т.5. имат приход минимум 50 % през предходната година на кандидатстването от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция и/или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително от получена публична финансова помощ, директно свързА. с извършването на тези дейности и услуги)“ На следващо място в обвинението срещу подс.М. се твърди, че от неустановена дата в края на м.12.2012 г. до 14.10.2015 г. в качеството си на помагач, умишлено улеснил Д., да представи неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, като:

• осигурил недвижим имот, върху който да се изгради „къщата за гости“ (нотариален акт с № 29, том I, per. № 350, по нот, дело № 27 от 2013 г., с което учредил правото на строеж „Жилищна сграда - Къща за гости“ със ЗП от 530, 47 кв.м. и РЗП от 530, 47 кв.м., както и геодезическо заснемане по проекта, за да бъде построена къща за негови лични нужди.

• осигурил финансови средства за плащане на строителството по проекта, като предоставил чрез негово дружество „Ес Ди Ес Про“ ЕООД, като заемодател на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, парична сума от 700 000 лв., чрез договор от 03.08.2015г. за паричен заем. За предоставената сума и обвинителната теза, че това противоречи на т.4.4 б.“В“, „Д“ и „Е“ от Договор №01/311/00642/06.10.2014г., т.е за наличие на функционална самостоятелност на кандидата, съдът цени и мотивите в Решение на ВАС №543/17.01.2024г., основани на Решение от 12.09.2013г. по дело на СЕС - С-434/12г.

При съпоставка на обвинителните твърдения - от една стрА. срещу подсъдимата Д., че съобщила неверни сведения пред бенефициера по проекта - ДФ“Земеделие, за привидно съществуващи обстоятелства - за извършени земеделските дейности и регистрация като земеделски производител, за приходите от продажбата на грозде, за наличие на право на строеж, съгласно изискванията на бенефициера по програмата за финансиране, както и за възможността да осигури съответните финансовите средства за изграждането му, а от друга, че с така повдигнатото обвинение на подс.М., че извършил съучастническа дейност като помагач на Д., като осигурил „земеделска земя“, „имот за учредяване право на строеж“ „финансови средства“ като кредит в съответния размер, не става ясна каква е точно обвинителната теза. От една стрА. се твърди за депозиране на неверни сведения, доколкото не са били налице декларираните материални условия, че са били декларирани привидно, че са декларирани несъществуващи факти, а от друга обвинениеот твърди, че с именно М. е осигурил и обезпечил съответните реални фактически материални условия, с което декларираното от Д. е описано като реално и изцяло вярно, доколкото за осигуряването на коментираните материални условия не се установява подсъдимият М. да е действал недобросъвестно или противоправно.

Фактически са въведени две взаимно противоположни обвинителни твърдения, за инкриминирА.та съучастническа дейност.

От една стрА. държавното обвинение поддържа обвинителните твърдения, за депозиране на неверни сведения от Д., с оглед тяхната привидна реалност за удостоверяваните факти, извън тяхната реална действителност, а от друга се твърди, че именно подс.М. е обезпечил наличието им и ги предоставил във фактическа власт на Д., което обезпечава предоставените сведения като истинни и действителни. В резултат се формира извод за верността на съобщените сведения представени пред бенефициера, т.е. формално е налице вътрешно противоречива обвинителна теза, която е предмет на изясняване по настоящото производство.

Според обвинението, с набавянето на посочените активи от ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, чрез помагачеството на М., подс.Д. декларирала неверни сведения, пред ДФ“Земедели“, със специална цел – да получи за М., средства в размер на 391 166 лв. от фондове, чрез които да бъде построена къща за негови лични нужди. ИнкриминирА.та субективната цел не се установява от доказателствата. Установява се, че построеното е било и все още е част от активите на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, а начина на изграждане и вътрешното разпределение на стаите, обзавеждането им, категоризацията на сградата и обявяването и за хотелско наемане, заплащането на дължимите данъци от името на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ макар и със закъснение, не подкрепят по съответния убедителен начин обвинението за наличие на престъпната субективна цел. Видно и от събраните гласните доказателства, в различни периоди обекта е бил наеман от лица за почивка, без значение дали, някои от тях са били познати на подсъдимите.

В т. 4.12 от Договор № 01/311/00624 от 06.10.2014 г. е предвидено, че „ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, а в т. 4.18 е предвиден пет годишен срок за съответствие на целите на инвестицията с договора. Предвижда се, че „ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор”.

По делото не са налице доказателства да е била следвА. престъпната цел, част от съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.248а НК. По делото безспорно е установено, че сградата е построена след възмездна сделка, при която ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, придобива право на строеж, което означава, че имота след построяването му е част от активите на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, като притежател на правото на строеж, каквото е и актуалното му състояние към момента. (видно от приетата актуална справка в Агенцията по вписване във въззивното следствие). В изискванията от бенефициера – ДФ“Земеделие“ не е налице изискване, строежа да е изпълнен в собствен на бенефициента имот. Освен това, в договора по проекта е лимитиран пет годишен срок от бенефициера, за ексклузивно съхраняване собствеността и целевото функциониране на изградения обект, което също се установява, че не е било нарушено, въпреки изтеклия пет годишен договорен срок към момента. Следва да се разграничи популярната информация, че щом в имота на някого е построена сграда, то същата следователно е на собственика на поземления имот, от реалната собственост върху сградата, произтичаща от закупеното право на строеж, като е очевидно, че правото на собственост не съвпада с публичното разбиране за собственост, което е дало основание на разпитания свидетел с тайна самоличност да съобщи съответните субективно формирани изводи, вместо преки и непосредствено възприети от него факти.

Доколкото, бележките за недостатъците в обвинителния акт са санирани с наказателно оправдателната присъда, с която в най-пълна степен е реализирано правото на защита на подсъдимите, а и доколкото по чл.248 ал.3 НПК не могат да се правят възражения във въззивното производство, респективно не може да бъде върнато делото за ново разглеждане на това основание, то настоящият състав намери, че следва да се произнесе по въпросите по чл.301 НПК за двамата подсъдими по същество.

Предварителни бележки по МОТИВИТЕ на атакувания първоинстанционен акт.

Въззивният състав констатира натрапващ се недостатък в изготвените мотиви на контролирания съдебен акт, от механичното пренасяне съдържанието на обвинителните твърдения на прокурора, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изцяло са копирани отделни абзаци от съдържанието на обвинителния акт в мотивите на съда, като например: от л 9 и л.10 на ОА съдържанието е пренесено в л.26 и л.27 в мотивите, от л.10 до л.12 на ОА е пренесен в л 26-л.28 на мотивите, от л.12 до л.13 в ОА е пренесен в л.30-л.31, от л.13 -л.17 в ОА е пренесен в л.31-л.40 на мотивите от л.19 до л.24 в ОА е пренесено в л.41-л.55 в мотивите и т.н. Цели пасажи от по няколко страници са буквално копирани, а други пасажи са копирани и размествани, след копирането им. Следва да се отбележат единични случаи при които, освен че са пренесени цели пасажи, това е направено и със съответния обвинителен упрек на обвинението, съобщен в мотивите без съответен А.лиз и/или правна оценка или поне да е декларативно съобщено, че съдът не е съгласен с това обвинително твърдение, като например: „….В справките-декларации, подробно описани по- горе било посочено, че същите са изготвени от А. Д. на 17.04.2019 г. като следва и подпис на Д., въпреки че съобразно заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза подписите положени върху посочените справки- декларации по чл.116 ал.З от Закона за туризма за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не били на А. Б. Д.…“, като в случая изобщо не става ясно, какви правни последици по предмета на делото влече този копиран пасаж от обвинителния акт, респективно остава неясно, дали изложените факти изобщо имат отношение към крайния резултат.

В друг случай се посочва: „…Не се представиха доказателства и че нотариално заверени копия на фактура № 133/28.05.2012 г., фактура № 134/29.06.2012 г. и фактура № 135/28.07.2012 г., издадени от ЕТ „А. Ч. - Скорпион - Н. Ч.", с. Марикостиново и трите за обработка на лозе в местността „•••" с площ 9, 7 дка, са недействителни...“. Позоваването на пасивността на обвинението в този случай, е неизвинително за качеството на съдебния акт, доколкото се признава, че има доказателствен дефицит, който е следвало да бъде попълнен служебно от съда. В наказателния процес с оглед служебното начало, на основание чл.107 ал.2 НПК, съдът има задължения за доказване по предмета на делото, а когато това е можело да бъде направено, такива доводи водят на извод за липса на съществена непълнота в съдопроизводствените действия. В случая, посоченото нарушение може да бъде отстранено и от въззивният състав, който изцяло проверява първоинстанционната присъда и може да допълни първоинстанционният акт по установени дефицити за съществените факти и по тяхната оценка. По посочените причини са допуснати и събирани допълнителни доказателства в хода на проведеното въззивно следствие.

От друга стрА. установеното механично пренасяне на значителна част от обстоятелствената част на обвинението, в съдържанието на мотивите на съдебния акт е било с цел, включване съдържанието на описаните в обвинението писмени доказателства, като описание на документи, включително констатациите по съдебно - счетоводната експертиза и съдържанието на финансовата документация, което не променя по същество констатациите по фактите и обстоятелствата по предмета на делото. Следвало е съдът да отбележи, че ползва копиран текст, което може да бъде направено със съответната утвърдена писмена стилистика. В конкретния случай, констатираното електронно пренасяне на части от обвинението в мотивите на съда в голямата си част съдържа информация, от прочетени на основание чл.283 НПК диспозитивни удостоверителни документи, включително части от писмена кореспонденция между бенефициера и бенефициента, която информация не установява оспорени факти, не е била възразена включително от страните по делото, поради което и доколкото на самостоятелно основание, настоящата инстанция прецени, че приложния подход на първостепенният съд не се отразява върху отразяването на правните и фактически му доводи по реда на чл.301 НПК прие, че допуснатото нарушение не е съществено. Доколкото електронния пренос на съдържание от обстоятелствената част на обвинителния акт преповтаря съдържание на писмени доказателства или заключенията от способите за доказване, приобщени по делото, доколкото не препятства възможността да се проследи формирането на правораздавателната воля на съда по съществените въпроси по чл.301 НПК и за ползваните доказателствени основания, то не може само на това формално основание да се направи извод, че констатираното нарушение е съществено. В практиката на ВКС, подобни дефицити в мотивите на проверявания съдебен акт се санкционират с неговата отмяна, като се отчита и дали връщането му, няма да увреди излишно и допълнително правно защитени (по чл. 2б. ал.1 ЗОДОВ) от държавата права, което допълнително би ангажирало отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В чл.6 ал.1 ЕКЗПЧОС са защитени основните човешки права, включително за изискването за справедлив съдебен процес, в което имплицитно се включва провеждането на бърз и ефективен съдебен процес. Доколкото с постановената наказателно оправдателна присъда в най-пълна степен е било реализирано правото на защита на подсъдимите, Предвид посоченото, констатираните нарушения в наказателно оправдателната присъда не са съществени и не се налага за тяхното отстраняване да бъде отменен акта на съда и делото върнато за повторно разглеждане от друг състав на ОС Благоевград.

С оглед правомощията на въззивната проверка за цялостен контрол правилността на атакувания от прокурора първоинстанционен съдебен акт по реда на Глава 21 НПК, както и да установява и нови фактически положения в наказателното производство, предоставено с разпоредбата на чл.316 НПК, въззивният съд допусна събиране на нови доказателства, чрез провеждане на въззивно съдебно следствие, при което се установи, че новите доказателства само допълват фактите, без да ги изменят или да установяват нови фактически положения, поради което въззивният съд приема, че правилно подсъдимите са били оправдани на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

По обвинението срещу подс.Д., фактите и доказателствата. Наказателната отговорност на подсъдимата А. Б. Д. е била ангажирА. за периода о т 13.05.2013 г., до 14.10.2015г., в който според обвинението е представяла неверни сведения входирани с писмо № 01-2600/2581 в ДФ „Земеделие“ придружено с попълнено бланково Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013 г. и приложени към него документи, излагащи сведения до бенефициера – ДФ“Земеделие“, за които прокуратурата твърди, че са неверни, а именно че: , - е регистриран земеделски производител, като предоставила договор за наем на земеделска земя от 01.10.2011 г. лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 — 029, находящ се в местността „•••“ землището на с. ••• на общ. •••, сключен между нея и подсъдимия М.. - за стопанската 2011/2012г. е стопанисвала същия имот - земеделска земя от 01.10.2011 г. лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 — 029, находящ се в местността „•••“ землището на с. ••• на общ. •••, което заявила с отразяване в анкетната карта и формуляр към нея, на основата на същия договор за наем на земеделска земя от 01.10.2011 г., Според обвинението, предоставените сведения били неверни, защото за стопанската 2011/2012 г. имотът не е бил стопанисван от нея и на същото основание не е следвало да се регистрира като земеделски производител;

На първо място следва да се отбележи, че договора за наем на земеделска земя от 01.10.2011 г. е бил сключен извън инкриминирания период и за двамата подсъдими, т.е. факта на сключването му не е инкриминиран, нито като част от помагаческата деятелност на подс.М., нито като съвместни съучастнически действия, водени от престъпен умисъл за двамата подсъдими. Не са били въведени обвинителни твърдения, че в този период М., (преди да извърши подбудителските действия, които са описани в обвинението за извършени през декември 2012г., ) е осъществявал действия за улесняване извършителя Д., които да са възприети съзнателно от нея като такива.

На следващо място, съдът следва прецени доказателствената подкрепа за това, дали в действителност подс.Д. е извършвала земеделска дейност, лично и/или чрез наети лица, дали е получила земеделска продукция, дали е реализирала същата на пазара и дали е получила съответен доход от нея, дали сведенията представени пред бенефициера на 13.05.2013г. са били съответни на горните факти Въпреки описА.та несъстоятелност на обвинителната теза по тези факти, те са относими със своите фактически и обстоятелствени последици по повдигнатото обвинение и са свързани с действително реализирА.та продукция от грозде и придобития доход, за които Д. е била обвинена, че съобщила неверни сведения. Следва да се посочи, че дали действително Д. е полагала грижи за обработването на процесната земеделската земя в периода 2011/2012г. или не, по същество обвързва изводите и по другите основни факти - за верността на сведенията съобщени пред ДФ€“Земеделие“, за стопанските последици, съобщени пред бенефициера.

По отношение обвинителните твърдения, че подс.М. реално е улеснил Д., като и предоставил земеделска земя за стопанска дейност е очевидно, че обвинението твърди, че фактите за земеделската обработка и реализирания доход от земеделска продукция от Д. са били привидни, поради което обвинението твърди, че декларираните сведения от нея са неверни.

Същевременно М. е обвинен, че реално е осигурил, още преди инкриминирания период, на Д. посочената „земеделска земя“, действайки като помагач. Подсъдимият М. реално е предоставил с договора за аренда съответната земеделска земя, която сам добросъвестно владеел на договорно основание, макар и да не е бил собственик на земята. Фокуса на обвинителната теза е единствено върху формалната преценка за правна нищожност на договора за наем на лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 — 029, находящ се в местността „•••“ землището на с. •••, общ. •••, което не елиминира по същество фактите за реално извършените земеделски действия, за реално придобита земеделска продукция и последващата и продажба, доколкото обвинението не претендира за правно невалидни документи, които да са представени от Д. пред ДФ“Земеделие“, а за неверни сведения за реално извършени замеделски дейности със съпътстващите реални стопански последици.

Предоставеният от св. Т. К. – Г. оригинал на предварителен договор за покупка на земеделска земя от 12.09.2011 г. сключен между „Т. Агрокомерс“ ЕООД - продавач и А. Д. М. – купувач е бил обект на назначената от първоинстанционният съдебен състав Експертиза, чието заключение е категорично, че подписите в изследвания договор са били положени от Т. К. – Г. и от А. М. и че същият е бил подписан на 12.09.2011 г. Вярно е, че всеки предварителен договор, като подготвителен е облигационен и двустранен договор, при който в тежест на всяка от страните по него възниква и съществува задължение да сключи в бъдеще окончателен договор, както и правото да изисква същото от другата стрА.. С него не се прехвърля правото на собственост върху имота, т.е няма вещно-транслативно действие, а с него само се поема задължение в бъдеще да бъде сключен окончателен договор, с който правото на собственост да се прехвърли върху купувача. За да е правно валиден договорът непременно трябва да е в писмена форма чл.19 ал.1 ЗЗД, в каквато в случаят е бил съставен, без да е необходимо вписването му или изготвянето му в нотариална форма. Поначало вписването има за цел да даде гласност на подлежащите на вписване актове, като по този начин се дава правна защита на приобретателя спрямо третите недобросъвестни лица. В конкретния случай не се установява договора да е противопоставен недобросъвестно на трети лица. В гражданско правен аспект, доколкото подсъдимия М., като бъдещ купувач по предварителния договор за продажба на недвижим имот се считал за владелец и доколкото собственикът - бъдещ продавач му предал фактическата власт на земята въз основа на договора, всеки от тях е получил в съответствие с волята си съответните правни последици. В съответствие с чл. 70, ал. 3 ЗС и по волята на двете единствено заинтересовани страни по този договор е легитимно договорено, при очакване на купувача да придобие собствеността чрез прехвърлянето й по нотариален ред от продавача, предоставеното от продавача на купувача право на добросъвестно владение и ползване на земята. Когато владението е било предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72 ЗС, респективно добросъвестно и на основание договора, може да се ползва от вещта и получава добивите от нея, дори може да иска репариране за подобренията, които е направил и сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта, ако бъде предявен иск за връщането и. т.е. добросъвестното владение на веща се предполага, в случая на още по – силно основание, договора е бил сключен и след като обективно лозето вече е било стопанисвано от М. и семейството му. В случая не се касае за акт на учредяване ограничено вещно право на ползване върху чужд имот, за действителността на който, според чл. 18 ЗЗД е необходима нотариална форма, а се касае за взаимно договорено предоставяне за добросъвестно владение на имот между страни, нито една от които, няма желание да се подменят по бъдещите транслативни промени със собствеността на имота. В случая предаването на владението върху имота е в резултат на две съвпадащи желания на договарящи се страни по предварителен договор за покупко – продажба на имот, което е било посочено в клауза на договора на основание чл.70 ал.3 ЗС.

Чрез договора за отдаване под наем на земеделска земя - лозе с площ 9, 7 дка., представляващ имот № 019 - 029, с дата 01.10.2011 г. подсъдимият М., доколкото владеел и ползвал същия имот на посоченото правно основание и със съгласието на собственика, добросъвестно от субективна стрА. е сключил договор за наем от 01.10.2011г., с което още преди инкриминирания период е осигурил е възможността на подс.Д. да осъществи обработка на земеделска земя, поради което вярно и обективно Д. е съобщила тези факти за регистрацията и като земеделски производител по Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Не може да има спор, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго.

В подкрепа на обстоятелството, че именно подс.М. и семейството му са владеели и ползвали процесния имот, съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви показанията на свидетеля С. Ф., от които се установява, че неговите съседи по лозе К. преди години са продали своето лозе на А. М.. Показанията му кореспондират и с тези на св. Т. К. – Г., за това че М. и семейството му са обработвали, т.е. ползвали и владеели процесното лозе.

Следва да се посочи, че обвинителното твърдение, на основата на което, са били формирани всички последващи доводи на прокурора, не могат да бъдат извеждани единствено от обстоятелството, че имотът към момента на сключване на договора за наем с Д. е бил собственост на „Т. Агрокомерс“ ЕООД, а не на М.. Видно от разпита на представител на собственика, с предварителния договор обективно е било предоставена обработката и ползването на имота на М.. От друга стрА. в гласните доказателства се съдържат неопровергани факти, че подсъдимата А. Д. желаела да реализира доход от земеделие, което била споделена цел и на нейния родител майка и, която била агроном по образование. С фактическото предоставяне за земеделско ползване и обработка на процесния имот, на наемателя подс.Д. за обработване за стопанската 2011/2012г. на основание договора за наем, обективно е била предоставена фактическа възможност на Д. за земеделско ползване на имота. Именно наличието на фактическото предоставяне на процесния имот на Д. е осигурило обективната възможност за вярно деклариране на това обстоятелство и всички остА.ли взаимно свързани сведения: че подсъдимата е обработвала земеделските площи, че реално е получавала земеделска продукция и е получила реален доход от нейната продажба. В този смисъл, съответните сведения произтичащи от това обстоятелство, че не са били налице условията за регистрацията и като земеделски производител, че не е обработвала в периода 2011/2012г. съответната земеделска земя, че не е реализира продукция и съответно доход от продажбата и са изцяло верни, респективно обвинителните твърдения за предоставени неверни сведения от Д. по описаните факти, съдът прие за недоказани.

В писмо изх.№РЗС-02-5/23.04.2019г. на Министерството на земеделието, храните и горите (т.4 л.2) с приложени Анкетна карта (т.4 л.3-л.5) за регистрация като земеделски производител е посочено, че ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ е с валидна регистрация за периодите 27.02.2013г. – 28.02.2014г., 28.02.2014г. - 15.05.2015г., 26.02.2015г. - 29.02.2016г., и до 07.02.2018г. като земеделски стопанин по Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като са изпратени оригинали на анкетни карти, анкетни формуляри и справки с дати 28.02.2014г., 26.02.2015г. 11.05.2015г. и 17.11.2016г.С писмото се съдържа уведомление, че документи с изтекъл срок за съхранение до 05.04.2018г. са били унищожени служебно с акт за унищожаване на ценни документи.

Съдът не установи подсъдимата Д. да е предоставила неверни сведения за регистрацията и като земеделски производител, което да се основава изключително на изискване за лично полагане на грижи за така осигурената земеделска земя от подсъдимия М., доколкото такова изискване не се съдържа нито в Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, нито е било поставено в разпоредбите н а Наредба №30/11.08.2008г., не се съдържа и в съдържанието за изискванията на ДФ“Земеделие“, видно от водената кореспонденция между нея и бенефициера.

Съучастието винаги е форма на задружна престъпна дейност, на поне две лица, поради което обвинението към М. е несъставомерно и не може да съществува, без доказателства да е подбуждал извършителя Д. през декември 2012г. Извършителството е основна форма на съучастие, без чието осъществяване не може да възникне отговорността на остА.лите съучастници. Според разпоредбата на чл.20 ал.2 НК, от обективна стрА. извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението, за което е бил подбуден.

Обвинението срещу Д. е било пряко обвързано с действията и, свързани с верността на предоставените сведения пред ДФ“Земеделие“, като част от инкриминираните действия се основават на твърдяна от обвинението привидност на съобщените от нея пред ДФ“Земеделие“ събития и факти, които са възникнали или съответните правни и фактически действия, са били извършени в период преди инкриминирания, за който е била ангажирА. наказателната отговорност на двамата подсъдими.

От гледна точка на доказателствената информация, съдът отчете и обстоятелството, че към декември 2012г. предходния програмен период за набиране на кандидати по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“, вече е бил вече завършен, което е видно от Заповед №03-РД/2238 от 19.10.2011г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.

От разпита на свидетеля В. А. се установява, че едва в началото на всяка година се публикувала информация за следващото, през съответната година набиране на заявки по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“, което е било в зависимост от издаването на съответния административен акт - заповед на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. В този смисъл всички действия на подсъдимите, които са извън инкриминирания период, не могат да бъдат обвързани с тяхната информираност, че ще бъде издадена Заповед №03-РД/1406/26.04.2013г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, за нов прием на документи за кандидатстване по проект, по мярка 311, като липсата на такава информираност опровергава обвинителните твърдения, за това инкриминираните действия, извършени до декември 2012г. да са били извършени със специална цел.

Обвинението оспорва истинността на сведенията, които произлизат от ползването на земеделската земя от Д., декларирани в Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013г., относно вписаното, че през предходната година (2012 г.) е имала приход минимум 50 % от земеделска дейност, реализиран от продажба на земеделска продукция (грозде на стойност 6 790 лв.), както и за сведенията дадени пред ДФ“Земеделие“ на 30.04.2014г., по искане на фонда за произхода на получените приходи и разходите при обработка на земята.

Според друга част от обвинението срещу Д., същата е предоставила неверни сведения, че е извършвала земеделска дейност, че е реализирала съответните доходи от нея, чрез продажба на земеделска продукция. Според обвинението сведенията били неверни, защото към 13.05.2013 г. подсъдимата според обвинителя, не е извършвала земеделска дейност, респ. не е реализирала приходи от такава. Обвинението се позовава единствено на добавеното във фактура №1/2012г. вписване на банкова сметка в „Райфайзенбанк България“. Само на това основание обвинението твърди, че подсъдимата съзнателно е съобщила неверни сведения, съдържащи информация, че реално е продала земеделска продукция, вписА. като грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг.

В случая закона и повдигнатото обвинение, според избрА.та квалификация, няма за предмет документалната форма и съответната формална изрядност на издадения частен документ - фактура №1 от 10.10.2012г., От доказателствата става ясно, че фактура №1/10.10.2012г. (л.1052 зелен класьор №12), е с вписване, че е издадена от А. Д., като физическо лице, като сведението описано в нея, че е извършена продажба на грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг., на обща стойност 6 790 лв., от физическото лице – подсъдимата Д., на дружеството Южен плод“ ЕООД е било изцяло вярно.

Коментираният документ фактура №1 от 10.10.2012г., следва да бъде ценен заедно с приложеното банковото извлечение за извършен превод на сумата 6 790 лв., в „Райфайзен банк България“ ЕАД с № •••••••••• на ф.л. Д., от банковата сметка на „Южен плод“ ЕООД с отбелязване, че е извършен във връзка с фактура №1 / 10.10.2012г. Описаното във фактурата с дата 10.10.2012г. съдът възприе единствено като писмено сведение, за това да е била реализирА. земеделска продукция, за продажбата на грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг., на „Южен плод“ ЕООД., което сведение вярно е отразило продажбата, която е била отложено реално заплатена. Това се потвърждава от разпита на представителят на „Южен плод“ ЕООД, свидетелят Г. И., от приложеното банковото извлечение за извършен превод на сумата 6 790 лв., по банкова сметка в „Райфайзен банк България“ ЕАД с № ••••••••••, както и косвено от договора за наем на земеделска земя, от разпита на свидетеля А. Ч., от дейности, описани във фактурите (№ 133/28.05.2012 г., № 134/29.06.2012 г. и № 135/28.07.2012г., ) издадени от ЕТ „А. Ч. - Скорпион - Н. Ч.“, с. Марикостиново. Обстоятелството, че частният документ е бил изпълнен от неустановено лице, а за подписите експертизата не установява еднозначно дали са изпълнени от продавача Д. и/или от купувача – представителят на „Южен плод“ ЕООД, или свидетелят Г. И., не променя съдържанието на сведенията, които обективно са се били случили. Именно тях е декларирала като сведения Д. с процесния частен документ пред ДФ“Земеделие“. За посоченото съдът цени заключени по съдебно - почеркова експертиза по Протокол №81 от 15.09.2019г. (т.44 л.53-л.56). Експертизата е категорична, че текста не е изпълнен от Д., но не е категорична за положения подпис, нито от нея, нито от графата на купувача. В случая, ръкописният текст на попълнената фактура не е била изпълнена от подсъдимата Д., респективно вписаните данни, които са били добавени за банковата сметка и включените реквизити не са вписани от Д.. Прокуратурата претендира, че номера на банковата сметка е била добавена, като е приела, че фактурата е била издадена на датата на възникване на данъчното събитие – продажбата на описаното количество грозде от 10.10.2012г. Видно е обаче, че в графата за срок на плащане е била попълнена датата 31.12.2012г., както и, че фактурата е била подписА. в двете графи от различни лица, за които експертизата не може да отговори дали е подписА. от Д. и И.. Същественото в случая е дали подсъдимата е съобщила неверни (привидни) сведения пред ДФ“Земеделие“, че изобщо е извършила продажба на земеделска продукция, какво е било количеството и респективно каква е била реализирА.та печалба, отчетен като приход за съответната година като физическо лице, за което в чл.13 ал.2 от Наредбата се допуска да се приравни дейността им, като извършена от еднолични търговци за предходната година. Следва да се посочи, че допълнителното вписване на банковата сметка не описва данните за извършената продажба, като количество, цена, стока. В процесната фактура не са налице поправки и дописвания относно това, че на 10.10.2012г. е била извършена продажба на земеделска продукция - на грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг., на обща стойност 6 790 лв., която съобразно вписания във фактурата срок – до 31.12.2012г., е била отложено заплатена, с банков превод по сметката на Д., открита на 27.12.2012г. Поправките в нея биха имали правно значение, единствено ако издадения частен документ се проверява по реда на чл.309 НК, или като данъчен документ, по обвинение за престъпление по чл.255 НК, ако изобщо се касае за издадена данъчна фактура от регистрирано по ЗДДС лице, което следвало да я анулира, ако е била попълнена грешно, което в случая не е налице. Доколкото се касае за еднократна продажба, извършена от физическо лице - земеделски производител и с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ, ЗСч и ЗДДС - чл. 113, ал. 3, т 7, б. "В", подс.Д. не е била задължена изобщо да издава като физическо лице фактура, доколкото доставката е била извършена от нерегистрирано по ЗДДС физическо лице, което е различно от едноличен търговец, не е била задължена да издава фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка, а съгласно чл.9 ал.2 ЗДДФЛ е била освободена от начисляване на ДДС. Дружеството ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ е било вписано с ЕИК 202414009 едва на 28.01.2013г. в агенцията по вписванията и е с доброволна регистрация по ЗДДС от 01.09.2015г. на основание чл.100 ал.1 ЗДДС. Предвид посоченото, с процесната фактура вярно са били съобщени пред ДФ“Земеделие“ сведения относно продажбата на земеделска продукция, относно вида, количество и цена, както и за данните на купувача и продавача и това единствено е от съществено значение за изясняване предмета на делото. В случая същественото по предмета на делото, с оглед обвинението, за което е била ангажирА. наказателната отговорност на Д. е, че подсъдимата с представянето на фактурата, заедно с банковото извлечение е съобщила верни сведения пред ДФ“Земеделие“ за извършена продажба като физическо лице на съответната земеделска продукция - на грозде сорт „Мелник“, в количество 9 700 кг., на обща стойност 6 790 лв. Според настоящият съд не може да бъде направен безспорен извод за твърдяната от прокуратурата фиктивност на посочената банкова транзакция или да не е била извършена съответната продажба на съответното количество грозде. Съмненията на прокуратурата за привидност на банковия превод не се потвърждават, напротив, опровергават се от приложените писмени доказателства съдържащи банкова информация за обективно извършена транзакцзия, на съответната сума от сметка на „Южен плод“ ЕООД към сметката на Д.. В тази връзка съдът цени показанията на Г. И., представител на „Южен плод“ ЕООД, който потвърждава, че през 2012г. е закупил 9700 кг грозде от подс. А. Д. за представляваното от него търговско дружество, като изкупуването на земеделската продукция е непосредствено след кампаниите по гроздобера, а плащанията било договорено и се извършвали обичайно отложено. В конкретния случай, плащането е от 28.12.2012г., което се потвърждава и от данните за банковия трасфер на съответната сума към откритата на 27.12.2012г. банкова сметка на Д. в Райфайзен банк. Така с показанията на св. Г. И. и банковото извлечение се потвърждава верността на сведенията, които е съобщила Д. пред фонда, че през 2012 г. е реализирала приходи от земеделска дейност, чрез продажбата на грозде за сумата от 6 790 лева на „Южен плод“ ЕООД. Св. Г. И. е категоричен, в разпит от с.з. проведено на 15.11.2021г., че цената на гроздето е била заплатена по-късно по банков път, след известно време, а не веднага при доставката, защото такава е била уговорката при продажбата му, че цената за която се договорил е била 6 хиляди и нещо лева, че гроздето е било доставено на борсата в с. Кърналово. Показанията на св. Г. И. кореспондират напълно с изисканите от първостепенния съд и получени документи от „ПИБ“ АД, които са приложени по делото, а именно с отчет на банковата сметка на „Южен плод“ ЕООД, от който е видно, че на 27.12.2012 г. е нареден превод в размер на 6 790 лева по банковата сметка на А. Д. в Райфайзенбанк, посочено е основание за превода - по фактура 1/10.10.2012 г. В този смисъл, като се позова на банковите извлечения, които отразяват фактите по категоричен начин за извършения превод и гласните доказателства, съдът намери, че извършеното внасяне на каса на същата по размер сума по сметка на дружеството купувач, не може да доведе до безспорен извод за привидност на сделката и плащането по нея.

Свидетеля Г. Д. В. твърди, че не помни за такава покупка и за съответното извършено плащане, но неговите показания се допълват от показанията на св. Г. И. и данните за съответния паричен трансфер от банковата сметка на „Южен плод“ ЕООД, с която именно Вецев твърди, че оперирал. Именно твърденията му, че само управителят на търговското дружество оперирал по сметките на дружеството, не могат да опровергаят факта за извършване на банковия превод в размер на 6 790 лева, което е направено с вписано основание по фактура 1/10.10.2012 г., че е бил нареден от банковата сметка на „Южен плод“ към банковата сметка на А. Д. в Райфайзенбанк, ЕООД. Съдът приема, че показанията на свидетеля И., зет на Вецев, който си спомня за покупката на съответното количество грозде, респективно за отложеното му заплащане по договаряне с продавача, както и извършеното плащане чрез банков превод, са съответните достоверни доказателства, които кореспондират си с писмените доказателства и поради това съдът ги кредитира. Това, че св. Г. В. – тъст на св. Г. И. не помни за покупката, която била изолирА. от общите покупки на дружеството не я опровергава, доколкото съдържанието на тези показания, не са неподкрепени и противоречат на описаните доказателства.

В обвинението се твърди, че Д. е съобщила неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, за това да е извършвала земеделска дейност през стопанската 2011/2012 година, да е отглеждала грозде и да е реализирала доход от неговата продажба. За това, конкретно са налице обвинителни твърдения, че на 30.04.2014г. била представила неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, че е извършвала стопански и обработващи лозето дейности, описани във фактурите (№ 133/28.05.2012 г., № 134/29.06.2012 г. и № 135/28.07.2012г., ) чрез възлагане на ЕТ „А. Ч. - Скорпион - Н. Ч.“, с. Марикостиново. Настоящият състав допълни писмените доказателства, на които се позовал първостепенният съд, чрез разпит на свидетеля А. Ч., който потвърди за действително възложените му от подс.Д. земеделски и агрономически мероприятия по обработка на процесното лозе, с което сведенията за естеството на заплатените услуги и за характера на стопанските дейности, възложени от Д. изпълнени от ЕТ „А. Ч. - Скорпион - Н. Ч.“, с. Марикостиново са установени достоверно, като доказателствената им подкрепа е категорична. Доказателствата за верността на сведенията в този смисъл кореспондират изцяло със съдържанието на приобщените писмени доказателства, описани са във фактурите, които са предявени на свидетеля. В показанията си потвърждава за извършените дейности посочени в тях, разпознава като свой поставения подпис за изпълнител върху тях, потвърждава обстоятелството за извършените земеделски дейности, за които е бил ангажиран именно от подсъдимата Д., допълнително правдиво разяснява за начините на организация и комуникация между тях, за конкретното му въвеждане в рамките на земеделския терен, възложен му за обработване.

На следващо място, съдът констатира, че обвинението срещу Д. е свързано със съобщени сведения в Заявка за плащане № 01/311/00624/3/01 от 14.10.2015 г. и приложени към нея документи пред ДФ“Земеделие“. Според обвинението Д. е декларирала неверни сведения в т. 4. от раздел „Декларации“ към заявката за плащане, че представените от нея частни документи за изпълнение на строителството на обекта са автентични и носят нейния подпис, като прокуратурата са позовава на СПЕ Протокол №45/30.05.2019г. на експерта В. С. в т.34 л.75, от експертизата за установяване на лицето подписало за възложител акт образец 15 в документ – констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 08.09.2015г. (т.21 л.54-л.63 ДП), и на експертния извод, че подписа за възложител не бил положен от нея.

От значение за предмета на делото е на първо място доказателствената подкрепа за декларираните факти, относно тяхната истинност, а на второ място е съответната оценка за тяхното значение при вземане на решението от бенефициера за финансиране на проекта.

Видно от Протокол №45/30.05.2019г. на експерта В. С. в т.34 л.75, експертизата отрича подсъдимата да е подписала констативния протокол за възложител, доколкото експерта е сравнил положения подпис с други предоставени образци на подписи на подсъдимата. Съдът съобрази и заявеното в обясненията на подсъдимата, че е присъствала при подписването на посочения протокол, че го подписала лично, като е направила това по начин, различен от обичайния който използвала. Известно е, че обясненията са начин на защита на подсъдимия и съдът следва да подходи с предпазливост към изводите, които се основават на твърдения на подсъдимия. От друга стрА. само на това основание не могат да бъдат игнорирани без причини посочените твърдения, за поставяне на подпис, който обичайно не ползва, като причините могат да са случайни и различни, но са и житейски възможни. Същевременно от разпита на свидетеля С. С. С., технически ръководител на обекта се установява, че подсъдимата е присъствала на приемането на обекта от така формирА.та комисия от съответни строителни специалисти, които по същество са отговорни за качеството на строителството и неговото съответствие с архитектурните и строителни книжа. Не е логично, ако Д. е присъствала при съставянето на констативния протокол, същия да не е бил подписан от нея.

Обясненията на подсъдимата Д., за които е ясно, че имат двойствен характер, доколкото са и средство за защита по повдигнатото обвинение могат да установят необходимостта от допълнителна разширена или повторна експертиза, но само в случай, че подсъдимия потвърди, че е положил съответния стереотипно полаган личен подпис, а не за инцидентно поставен такъв, който няма повторен сравнителен образец, с което се се обезмисля назначаването на допълнителна разширена или повторна съдебно почеркова експертиза. Допълнителното изясняване на това обстоятелство, чрез евентуален разпит на остА.лите лица подписали частния документ, какъвто е протокол за акт 15, съдът прецени, че се явява ненужно с оглед доказателственото значение на това обстоятелство по делото. В случая подсъдимата Д. е само възложител, който удостоверява, че е съгласен с приемането на изпълненото строителство, на етапа на който е било завършено строителството му, но същевременно, доколкото няма експертност в нейното участие, за удостоверяване на съответствие на строежа с архитектурните проекти и планове, които удостоверяват годността на обекта, удостоверяването с подпис на възложителя в протокол обр.15, удостоверява единствено присъствието и съгласието с видимо изпълненото строителство. Всъщност протокола по обр.15 е частен документ за установяване годността на строежа, който се подписва от възложителя, проектанта, строителя, лицето упражняващо строителен надзор и техническия ръководител, на основание чл.7 ал.3 т.15 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. В текста на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ ясно и категорично е посочено, че със съставянето на този акт се извършва САМО И ЕДИНСТВЕНО предаването на строежа от строителя (фирмата, която извършва строително- монтажните работи) на възложителя – в случая ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, чрез подсъдимата Д. или друг представител на дружеството, с присъствието на който тя се е съгласила. В този смисъл, формално установената комисия, назначена и заплатена от възложителя на обекта решава дали да се издаде Акт 15 или не, т.е дали обекта на строителство е изпълнен по проекта. Тази комисия не включва компетентни специалисти и държавни органи, поради което по същество Акт 15 е частен документ и само документален етап за реализирането на строителството, който не е окончателен. Следващия Протокол по образец 16 е официален документ, с който се приключва дейността между инвеститора, проектанта и строителя. Издаването на Протокол по образец 16 е регламентирано в Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство за удостоверяване годността на ползване на строежа. Тази наредба урежда реда за приемане, т.е. за въвеждането в експлоатация на обекти, подобекти или отделни мощности. Тя определя задачите и дейността на приемателните комисии за установяване на недостатъците, появили се в гаранционния срок. Протокол по образец 16 се подписва между строителната организация, изградила обекта, инвеститора – т.е. възложителя и приемателната комплексна комисия от длъжностни лица, определени от началник на ДНСК или упълномощено лице със заповед за назначаване на Държавна приемателна комисия по реда на Наредба №2/2003г. за разрешаване на строежите в Р.България и за минималните гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни при съответната степен на завършеност на строителството, регламентирА. чрез законовата уредба. Завършените обекти с жилищно предназначение се приемат едва след изпълнение на всички строително-монтажни работи, включително и благоустрояването на околния терен. Въз основа на него и от приложение към чл.8 от Наредба №5/28.12.2006г. за техническите паспорти на строежите се издава технически паспорт на жилищната сграда, който в случая е приложен по делото в оригинал в (черен класьор), а именно: Удостоверение № 43/10.09.2015 г. за въвеждане в експлоатация и технически паспорт от 10.09.2015г. на строежа, който е издаден именно от свидетеля С. С., който е убедено твърди, че подсъдимата е подписала протокола за образец Акт 15, респективно е предоставила възможността за издаването на окончателните прототоли за приключване на строителството и завършване на процеса по въвеждане на сградата в експлоатация. Въпросът, дали Д. е подписала лично като възложител протокол Образец 15, при наличие на издаден и представен окончателен документ - Протокол по образец 16 и Удостоверение № 43/10.09.2015г. за въвеждане в експлоатация и технически паспорт на обекта, не съответства на изискуемата същественост на сведенията, удостоверявани пред ДФ“Земеделие“, Подписът на възложителя удостоверява съгласието му за изготвяне на протокол Образец 15 и нищо друго. Няма данни подсъдимата като възложител и инвеститор да се е противопоставила на издаването на протокол Образец 15, който служи единствено за издаване на Протокол по образец 16 и Удостоверение № 43/10.09.2015г. за въвеждане в експлоатация и технически паспорт на обекта. В този смисъл обвинителните твърдения, че подсъдимата е удостоверила пред бенефициера неверни сведения, като съобщила в т. 4. от раздел „Декларации“ към заявката за плащане, че представените от нея частни документи за изпълнение на строителството на обекта са автентични и носят нейния подпис, са несъставомерни, доколкото се касае за несъществен преходен, частен документ, който не удостоверява приключването на строителството и въвеждането му в експлоатация, а въз основа на него, доколкото възложителя не се противопоставя, се пристъпва към издаване на акт 16. Именно поради това, изследването на подписа на възложител, присъствал при съставянето на протокол акт 15, доколкото не представлява по смисъла на състава на чл.248а НК съществено сведение, за разрешаване финансирането на кандидата, няма съществено съставомерно значение. Това съда прецени, доколкото е известно, че решението за финансиране ДФ „Земеделие“ взема, едва след като фонда установи, че проекта е бил реално изпълнен, че съответства на приетите архитектурни планове, че е въведен в експлоатация, че през следващите пет години е икономически жизнеспособен и се ползва в съответствие с договора за финансиране, т.е от значение е издадения окончателен Протокол по образец 16 и Удостоверение № 43/10.09.2015 г. за въвеждане в експлоатация и технически паспорт на обекта.

От друга стрА. съдът намери, че не е доказано и не може да бъде доказано по несъмнен начин, дали подсъдимата е подписала или не е подписала документа, предвид нейните обяснения и тяхното съответствие по косвен начин с показанията на свидетеля С. С., че е била при съставянето на акт образец 15 и няма логична причина да не постави подписа си, което е в съответствие с нейния интерес. От друга стрА., ако не поставила подписа си, по начин по който стереотипно се подписва, а е направила това по произволен начин, то назначаването на допълнителна или повторна експертиза се явява безпредметно. Съществено е обстоятелство, че този подпис в случая, не може да бъде възприет като решаващ за завършването на строителството и неговото изпълнено в съответствие с проекта, както и поради последвалото разрешение за ползването му, чрез издаването на съответния официален документ - Протокол по образец 16 и Удостоверение № 43/10.09.2015 г. за въвеждане в експлоатация и технически паспорт на обекта, така и поради самостоятелната последваща проверка за съответствие с проекта, извършена от служители на бенефициера, преди взимане на решение за изплащане на средства от фонда. В случая бенефициера сам е извършил и проверки за изпълнението на обекта в съответствие с изискванията за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“. В подкрепа на посоченото съдът цени приетите като писмени доказателства заповеди за проверки на място с №3027223/04.11.2015г., 302722/04.11.20154г. и контролен лист от 05.11.2015г. (т.14 л.295, л.296, л.297), кредитира, като правдиви показанията на А. А. В. (1 част л.259 – л.260) главен експерт ДФ “Земеделие“, М. Д. И. (1 част л.261) старши експерт в ДФ“Земеделие“, приемала документите за кандидатстването и извършвала проверки на място, още преди строителството на обекта, А. С. Р. (1 част СП л.128-129) – ст. експерт в ДФ“Земеделие“ и показанията му от досъдебното производство в т.31 л.55- л.57, последната страница - абз.2 отгоре на долу, при което свидетелят потвърждава дадените от него показания от ДП в прочетената им част, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК, Н. Д. М. (1 част СП л.131-132), началник отдел в ОД на ДФ“Земеделие“, комуто са предявени писмени доказателства т.29 л.9 и л.16, както и докладна записка от т.29 л.219 - л.220, като и на свидетеля О. И. А. (1 част СП л.132 –л.134)- ст. инспектор в ДФ“Земеделие“, предявени са му контролен лист от т.29 л.228 ДП, т.14 л.367, като са приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК показанията му от досъдебното производство в т.31 л.61 ДП. В този смисъл придаването на решаващо значение на това конкретно обстоятелство е несъставомерно, поради което и въведения обвинителен упрек, основан на въпроса за авторството на подписа за възложител е несъставомерен фактически елемент по повдигнатото срещу Д. обвинение.

По обвинението срещу Д., че със Заявление за подпомагане № 01/311/00624 от 13.05.2013г. е съобщила пред ДФ “Земеделие“, че има осигурени финансови средства за извършване на инвестицията по проекта, което според прокуратурата било невярно сведение, съдът констатира, че такива изисквания към кандидатите не са били предявявани. От разпоредбите в Раздел II.“Финансови условия“, в Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., предварителни финансови гаранции, които да обезпечат възможностите за финансиране от кандидатите, са се изисквали единствено в случаите на предварително договорено авансово или междинно плащане по проектите, което в случая отсъства от проекта за финансирането на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“. Това изискване е посочено в чл.11 ал.4 и ал.5 (при поръчител) от Наредбата. В условията на Договора с Д., не е било договаряно нито авансово, нито предварително плащане.

Видно от показанията на свидетеля Д. и свидетеля В. А., която в инкриминирания период е работила като заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, това деклариране удостоверявало, че кандидата е запознат с условията на последващо плащане от фонда, решението за което може да бъде взето, едва след реално изпълнение на съответното строителство със собствени или привлечени средства по проекта, т.е. след осигурено от кандитата финансиране и след проверка за съответствие на реализираното строителството и неговото реално изпълнение от ДФ“Земеделие“. В този смисъл, не е било налице нормативно изискване за наличие на съответните парични средства у бенефициента към момента на инкриминираното деклариране, не имало изискване за съответната наличност по сметка в банка, нито за такава наличност, съхранявА. в трезор или другаде, доколкото не е било договорено с ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ авансово плащане. Свидетеля Д. лично е уверил Д., че парите не са изискуеми към момента на посоченото деклариране, поради което нито от обективна нито от субективна стрА. не може да бъде отправян обвинителен упрек за невярно деклариране на това обстоятелство от Д., поради което инкриминираното като невярно сведение представено пред бенефициера е несъставомерно както от обективна така и от обективна стрА..

Изискванията на бенефициера за изчерпателност на сведенията и верността им е удовлетворило бенефициера, което е обективирано и в съдържанието на докладна записка относно изпълнението на проекта на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, изготвена в длъжностно качество от свидетеля А. с вх.№03-0416/3405/10.06.2014г., (т.23 – зелен класьор л.1100), където писмено е обобщено, че са били извършени всички контролни проверки от дирекция „ДПМРСР“, констатирано е, че са били спазени всички акредитирани процедури, че изпълнението на проекта е без забележки, поради се предлага за одобряване финансирането на проекта на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“.

В този смисъл обвинението, че сведенията за невярно деклариране за съответната парична наличност у подсъдимата Д. към 13.05.2013 г., което било елемент от нейното престъпно поведение, поради липса на такива парични средства към 13.05.2013г., без да се сочи в обвинението, под каква форма е следвало да бъдат налични такива средства в активите на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ е било изначално несъставомерно, защото не се установява нито нормативно, нито друго изискване от бенефициера. При усливята на договора между бенефициера и ЕТ „Агротрейд - А. Д.“ липсва такова изискване. В разпоредбите на Наредба № 30/11.08.2008 г., също липсва такова изискване, когато финансира проекта, без авансови средства от фонда. Предвид посоченото придаденото значение на тези сведения от държавното обвинение, по този пункт на обвинението е било изначало несъставомерно. Отделно от това, безспорните факти установени по делото за реалното финансиране и построяване на обекта, възложено от ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, самостоятелно доказват, че са били осигурени средствата от бенефициента/декларатора за неговото изпълнение, което на самостоятелно основание прави декларирането вярно, доколкото не е имало поставено друго изискване към бенефициента.

По твърдяната от обвинението престъпната субективна цел, заради която Д. е обвинена, че е представяла неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, следва да се посочи, че същата е съставомерен елемент от престъпно поведение, само ако са налице установени по безспорен начин доказателства изобщо да са били съобщавани неверни сведения, които да са достигнали до ДФ“Земеделие“ и съответно, ако тези неверни сведения са били съществени за положителното решение на бенефициера да предостави безвъзмездна финансова помощ, в случая по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“.

Както беше изяснено по – горе, съобщените от подсъдимата Д. сведения не са били неистински, а са отразявали реални сведения за действителни факти и/или събития. За да са изпълнени съставомерните признаци на състава на обвинение по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК, следва за всеки от изложените случаи, за които обвинението твърди, че подсъдимата Д. като извършител, подбудена и подпомогната от М. съзнателно е представяла пред ДФ“Земеделие“ неверни сведения, да съществува доказателствено подкрепена по безспорен начин информация, че сведенията са били неверни, както и че съобщаването им е било осъществено при условията на пряк умисъл и със съответната специална цел, като невярната информация следва да е такава, без която бенефициента не би получил съответно претендираното финансиране от фондове на ЕС. Още веднъж съдът държи да изтъкне, че неверни следва да са сведенията, касаещи съответните значими факти, като единствено невярно съобщените сведения, които са достигнали до бенефициера съставляват изпълнителното деяние на престъплението по чл.248а НК. В случая изрядността на съответните документални носители на сведенията не са елементи на деянието по чл.248а НК, доколкото не се касае за обвинения по чл.308-чл.309 НК или чл.313 НК. Формата и истинността на представените документи, при обсъждане на фактите за съответствие действията на подсъдимите със съставомерните елементи на изпълнителното деяние по чл.248а НК, следва да се преценяват през призмата на тяхното отношение към истинността на сведенията, съществени за положителното решение на бенефициера за предоставяне на финансирането. Ако съобщеното в сведенията не се е случило и/или не съществува обективно, ако сведенията съдържат привидна информация, която е лъжлива за фактите и удостоверените с нея обстоятелства, то само тогава и при наличието на доказателства за съответната съставомерна престъпна цел, деянието ще е съставомерно по чл.248а ал.3 вр. ал.2 НК. Преценката на доказателствата относно съставомерността на деянията инкриминирани срещу Д. в обвинителния акт, се отнася единствено към това дали действителното съдържание на „сведенията“, за факти и събития съобщени от подсъдимата пред ДФ“Земеделие“ е било вярно и невярно, както и дали съответните сведения са със решаващо значение за предоставяне на финансови средства от фонда на ЕС.

По обвинението срещу подс.М., фактите и доказателствата. Обстоятелствената част от обвинението, в която е описА. среща от декември 2012г., за която се твърди, че М. като подбудител е убедил Д. да извърши от 13.05.2013г. до 14.10.2015г. действия, които са квалифицирани като престъпление по чл.248а НК, представлява единствено предположение и обвинителен разказ, неподкрепен от нито едно доказателство.

Според прокуратурата, една от инкриминираните прояви на М. за улесняване на Д. като помагач, е била свързА. със сключването на договор от 01.10.2011 г., за отдаване под наем на лозе с площ от 9, 7 дка, имот № 019029 находящо се в местността „•••“ на с. Кулата, чрез което бил подпомогнал и създал условия, извършителя Д., да съобщи неверни сведения през 2013г. на ДФ“Земеделие. Несъответни на формалната логика са обвинителните твърдения, че като помагач през 2011г., М. е осигурил земеделска земя на Д., което е в противоречие с времето, инкриминирано за подбуждането на Д. към извършителство на престъпление по чл.248а НК, което било извършено едва през декември 2012г.

По делото не става ясно защо прокуратурата твърди, че на подсъдимите е било известно още през 2011г., за следващо финансиране по програмата, че ще бъде открит нов период за прием на заявления за нея, доколкото са въведени обвинителни твърдения в обстоятелствената част, че М. осигурил условия за извършване на престъплението, чрез „осигуряване на земеделска земя“ с подписването на договора за наем от 01.10.2011г., а прием на заявления по реда на Наредба 30/11.08.2008г., е бил обявен едва от 13.05.2013г. до 31.05.2013г., доколкото е бил административно разрешен със Заповед №03-РД/1406 от 26.04.2013г., на изп. директор на ДФ“Земеделие“. От разпита на свидетеля А. в хода на въззивното следствие се установява, че обща информация за условията на финансиране по мярка 311 е била съобщена в хода на приемането на Наредба №30, през 2008г. но „… самите дати не зависят от финансирането, а зависят от това кога министърът ще подпише заповед за откриване на процедурата, в която пише от кога до кога. Отделно управляващият орган към Министерство на земеделието, в началото на всяка година изготвя индикативна програма, където са упоменати приемите, от кога до кога ще има прием и се гледа да се следва този график, тъй като няма да успея годишно с програмата си за плащания съответно ДФЗ….“. Така възможността за изпреварваща информация, че ще има финансиране е можела.да бъде получена около края на предходната година. В този смисъл, обвинителните твърдения за наличие на интелектуалния момент на умисъл в инкриминираните действия по „осигуряване на земеделска земя“ не може да бъде обвързан със съответната информираност на подсъдимите за новия прием на документи по мярка 311, през 2013г. Липсва доказателствена обоснованост, още през 2011г., чрез действията за „осигуряване на земеделска земя“ с подписване на договор за наем от 01.10.2011г., подс.М. да е осигурил условия, като помагач на бъдещия извършител – Д., за да може да кандидатства за финансиране през 2013г., още повече, че този период е преди инкриминирания с обвинението към М.. Според обвинението М. е предоставил само юридически привидно земеделска земя за обработване на Д., с което я улеснил за регистрацията и като земеделски производител, с произтичащите от това последици - да декларира за получена стопанска продукция и нейната реализация, за получен съответен доход от извършената и продажба, което се извеждало само защото подс.М. не бил собственик на имота. Посоченото обаче не кореспондира с доказателствените данни в писмените доказателства, установени както в условията договорени от собственика и М. със сключения предварителен договор за продажба на земята, така и от доказателствената информация за фактическо ползване на имота от М., установени от събраните гласни доказателства при разпитите на свидетелите С. Ф. и Т. К. – Г., които съобщават, че М. и семейството му са обработвали лозето, т.е. ползвали и владеели процесния имот в периода на подписването на предварителен договор.

Съдът обстойно е изложил по – горе доводи за естеството на добросъвестното владение на процесния земеделски имот, както от М., така и от подсъдимата Д., поради което и доколкото фактически декларираното от подсъдимата пред ДФ“Земеделие“ по тези обстоятелства е било фактически вярно, то нито от обективна, нито от субективна стрА. на основание обвинителните твърдения за собствеността на имота, може да се формира безспорен извод за наличие на единствен възможен извод, който подкрепя въведеното обвинително твърдение за съобщаване на неверни сведения от Д., свързани с ползването на имота.

Подсъдимия М. е бил обвинен и за това, че е улеснил Д., като помагач, да декларира доход с произход от земеделска дейност върху наета земеделска земя, което беше обсъдено вече подробно по отношение съответните обвинителни твърдения срещу Д., поради което не се налага отново да се излагат доводи, по същшите доказателства. Следва да се посочи, че съдът кредитира доказателствената стойност на показанията на свидетеля Г. И. доколкото са ясни, подробни, логически свързани и кореспондират с писмените доказателства съдържащи данни за осъществената транзакция и основанията за това от банковата сметка на „Южен плод“ ЕООД към сметка на физическото лице Д., поради което и сведенията от нея, депозирани пред ДФ“Земеделие“ не са били неверни, респективно не се установи по безспорен начин, М. да е осъществил помагаческа дейност за представяне от Д. на неверни сведения.

В друга част от обвиненията срещу М. се твърди, че улеснил подсъдимата, чрез разясняване на процедурата за кандидатстване, регламентирА. в нормативен акт - Наредба № 30 от 11.08.2008г., чрез осигуряване на счетоводна помощ от регистрирано търговско дружество, което е регистрирано за предоставяне на такива услуги, които не са забранени от закона. Обвиненията, че давал и съвети и разяснения, които са довели до сключване на договор за строителство със строителната фирма “Техно строй България“ ЕООД е изначално несъставомерно, защото не се касае за забранена от закона дейност. Отделно не са налице никакви доказателства такава дейност да е била извършена от подсъдимия М., за което държавното обвинение формира еудинствено неподкрепени от доказателства подозрения, поради съвпадение на адреси на регистрация на ЕТ на Д. с това на близки на М., както и поради това, че М. имал бизнес отношения със сметоводната фирма или строителя. По делото са събрани преки доказателства, които се противопоставят на обвинителните подозрения. Свидетеля Д. обстоятелствено посочва, че именно запознаването на Д. за условията и документите при кандидатстването е било съществена част от неговата дейност, която била ангажирА. въз основа на редовен договор с дружеството „Вока Консулт“ООД, в което работел. По делото е приобщен и договора сключен с посочения предмет между „Вока Консулт“ООД и подс.Д.. Запознаването с изискуемите документи и тяхното депозиране е било част и функциите и задълженията на администрацията на ДФ“Земеделие“, за което от една стрА., обвинението е изискало и приложило по ДП съответни уведомителни писма до Д., като например изпратеното от свидетеля А., разпитА. по делото с вх.№91- 2600/2581/14.04.2014г., (т.23 – зелен класьор л.1020), в което я уведомява какви документи следва да приложи и в какъв срок. Такива задължения са били възложени в чл.26 ал.3 от Наредбата на администрацията на бенефициера в Наредба 30/11.08.2008г. - Раздел II „Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане“. В този смисъл, нито от обективна нито от субективна стрА. е налице доказателствена подкрепа за инкриминирания обвинителен упрек към подсъдимия М., че улеснил подсъдимата, чрез разясняване за процедурата за кандидатстване, регламентирА. в нормативен акт - Наредба № 30 от 11.08.2008г.

Несъставомерно е и обвинението, че предоставил услуги за счетоводно обслужване от дружеството „Мамс Трейдинг“ ООД, от една стрА. защото не се твърди за противоправна деятелност, а от друга, защото по делото е приобщен едва в хода на въззивното следствие и Договор за счетоводно обслужване между посоченото дружество и ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, от 05.01.2016г., т.е сключен е след срока, за който е обвинен М.. На следващо място, подсъдимия М. е бил обвинен, че учредил правото на строеж „Жилищна сграда - Къща за гости“ със ЗП от 530, 47 кв.м. и РЗП от 530, 47 кв.м., (нотариален акт с № 29, том I, per. № 350, по нот, дело № 27 от 2013 г., която да се изгради по одобрени инвестиционни проекти, в негов поземлен имот с идентификатор № 65334.226.7841 по кадастралната карта на гр. Сандански в местността „•••“, както и осигурил съответното геодезическо заснемане по проекта, с което улеснил подсъдимата Д., като „ осигурил недвижим имот“, върху който да се изгради „къщата за гости“. Според обвинението, с учредяването на право на строеж и геодезическото заснемане върху негов недвижим имот, подсъдимият М., улеснил като помагач извършителя Д., да представи неверни сведения, че ще бъде построена жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а“, отдел 199, подотдел „а“, местността „•••“, землището на гр. Сандански“, на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, която нямало да функционира като „къща за гости“ в изискуемия минимален пет годишен срок, ексклузивно договорен по проекта с оглед изискванията от ДФ“Земеделие“, а ще бъде ползвА. като личен имот от М.. Според обвинението сведенията за закупеното право на строеж, установени с писменото докадзателство - нотариален акт с № 29, том I, per. № 350, по нот, дело № 27 от 2013 г., и съобщаването му като сведение от Д., чрез ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, с което кандидатствала за финансиране от фонда със средства в размер на 391 166 лв., е било изпълнено със специалната цел - да получи средствата за строителство на къща за лични нужди на подсъдимия М.. На първо място следва да се отбележи, че при съобщаване на сведенията за наличие на закупено право на строеж пред ДФ“Земеделие“, никъде Д. не е съобщила, че ще инвестира върху собствен имот. Тя не е съобщавала, че ще строи върху собствен имот, защото е придобила право на строеж върху чужд имот, което е съобщила и сведенията и, относно тези факти са били истина. В Наредбата и в изискванията на ДФ“Земеделие“ няма изискване да строи в собствен имот, такова условие не е било договорено от Д. и бенефициера. С придобиване на правото на строеж, след изпълнение на инвестиционния проект и завършването на строежа, легитимно се увеличават активите на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, с така построеното, а не на собственика имота в който е който е било учредено това право.

Със същата цел като помагач на Д. според обвинението, М. бил предоставил на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, като заемополучател съответните финансови средства за инвестиране в строителството по проекта, чрез сключване на договор от 03.08.2015г., с който като заемодател предоставил от негово дружество „Ес Ди Ес Про“ ЕООД парична сума в размер на 700 000 лв. Поради тези факти, Д. е удостоверила верни сведения в Заявка за плащане № 01/311/00624/3/01 от 14.10.2015г. и приложени към нея документи, като вярно е информирала бенефициера за направените по инвестиционния проект разходи, което е удостоверила с фактура с № 244/02.08.2015 г. на стойност 350 000 лв. с ДДС и фактура № 246/08.09.2015 г. на стойност 331 357.79 лв. с ДДС, заедно с приложени към тях платежни нареждания, за да се докажат действително извършените разходи за „Изграждане на жилищна сграда за гости в УПИ 000784 „а“, отдел 199, подотдел „а“, местността „•••“, землището на гр. Сандански“, по заявката за плащане за проект № 01/311/00624 от 13.05.2013г. Всъщност обвинението не отрича истинността на плащанията, а формира обвинителния упрек с твърдения за депозирани неверни сведения, относно целите на извършените плащания, които очевидно са били извършени за строителство и материали. Към 14.10.2015г. няма доказателства, че заплатеното е довело до построяване имот за лично ползване от подс.М.. Всъщност собствеността на имота е на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, която не е учредила право на ползване на построения имот за подсъдимия. Това, че същия има пълномощно да представлява ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, не му учредява право на ползване по смисъла на ЗС. Не може да бъде предмет на обвинение обстоятелството, че поради близките и доверителни отношения между М. и Д. е имал възможността фактически да ползва имота и пребивава в него, което не подкрепя обвинителните доводи, че действията на М. са такива, които да са улеснили Д., да съобщи неверни сведения пред ДФ“Земеделие“. Такива неверни сведения не са установени, нито като неверни фактически сведения, нито като такива, които да са изкуствено (привидно) създадени. Декларираните разходи по инвестицията са реални, били са вярно съобщени на ДФ“Земеделие“, именно за да се получи финансиране по проекта, след изпълнение на договора с ДФ“земеделие“, а реализирания обект е бил с инвестиционна икономически жизнеспособна цел - да се изгради „къща за гости“ за туристическо ползване по проекта от ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, а не къща за лично жилище и лично ползване единствено от М. и семейството му.

Както се посочи по горе, в съответствие с признаците на материалния състав на престъпление по чл.248а НК, при обсъждане и оценка подкрепата на доказателствата за изясняване предмета на делото, без правно значение за съставомерността на деянието по чл.248а НК е тяхната формална изрядност от гледна точка на правна им и удостоверителна форма. От съществено, респективно съставомерно доказателствено значение е единствено верността на сведенията, които се съобщават, относно съществените сведения удостоверявани в случая пред бенефициера, в лицето на съответните органи на ДФ “Земеделие“, факти т.е. такива които имат съществено значение за изпълнение на предварителните условия за формиране на положително решение у бенефициера за предоставяне на претендираното финансиране. От заключението на Съдебно- икономическата и банкова експертиза се установяват факти, за вярно съобщени пред ДФ“Земеделие“ сведения, че ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ е извършила направените по инвестиционния проект разходи, като е без значение, дали паричните средства са били взети на заем от друго търговско дружество, което в случая е било представлявано от М.. Фактите са удостоверени с документи отразяващи банкови транзакции на парични средства, получени по сметка на дружеството, като привлечените за целта парични средства са получени по сключен договор за заем от 03.08.2015 г., между кредитора „Ес Ди Ес Про“ ЕООД и кредитополучателя ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, са сумата от 700 000 лева, с договорен срок за връщане 5 години, при лихва от 6% на годишна база.

В случая съмненията на държавното обвинение за привидност на заемните отношения представлява недоказано подозрение, което произтича от една стрА. от липсата на финансови и други материални активи у заемополучателя, както и от липсата на договорено обезпечение на предоставения кредит от 700 000лв., което заедно с установените близки лични отношения между подсъдимите и техните семейства е формирало съмнения в прокурора за съставомерност по чл.248а НК на действията на двамата подсъдими. За целите на наказателното правораздаване доказателствата в подкрепа на обвинителната теза, следва да установени по безспорен начин, както към обективната, така и към субективната стрА. на твърдяното престъпно поведение, което произтича от общите принципи на НПК и конкретно от чл.303 ал.2 НПК. „Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин“. По това дали е налице привидност или да са били създавани „изкуствени условия“ за получаване на инкриминираното субсидиране, съдът цени мотивите на Решение №2883/28.04.2023г. АССГ, което е било потвърдено и от ВАС с Решение №543/17.01.2024г., където след обстойна проверка за съответствие на документите представени от кандидата ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, изпълнението на договора и проекта за строителство, изпълнение на бизнес плА. за предоставяне на туристическите услуги и за неговата икономическа жизнеспособност, съдът е приел следното: „…В §1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“ - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плА., съответно запазване на съществуващите работни места и/ или създаване на нови в него за периода на бизнес плА.…

„..От А.лиза на така цитираните норми и събраните по делото доказателства, съдът приема, че не може да се направи извод за наличие на предпоставките за „изкуствено създадени условия“ по смисъла на § 1, т. 31 от Наредба № 30/2018 г., съгласно която това е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 /отм./….“ Посоченото изяснява, че макар и кредита да е бил предоставен от М. без съответното обезпечение, което е породило обвинителното съмнение, следва да бъде отчетено, че освен данните за близки отношения, следва да бъде отчетена предвидимата икономическа жизнеспособност на инвестицията и ресурса за възвръщане на отпуснатия кредит, при последващата му експлоатация на обекта, което е било отчетено като инвестиционен аргумент, а доверието между страните при необезпечени финансови отношения, са били в съответствие с гарантирените от фонда икономически цели на инвестицията. До същия извод е достигнал в Решението си състав на АССГ, в цитирания по – горе съдебен акт, а именно: „…В разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, цитирА. от самия административен орган, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10 години, водещи до реализиране целите по чл. 2. Не е реалистично да се очаква, че на третата година къщата за гости следва да работи при пълно натоварване, за да бъдат направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и правилността на инвестицията. Отделно от горното, следва да се посочи, че, както е отбелязано в одобрения бизнес план, гр. Сандански е с традиции в туризма и в него се помещават множество места за настаняване, което създава по-голяма конкуренция и е обяснимо, че е необходимо повече време за постигане на максимална натовареност на процесния обект като нов и по-малък такъв от семеен тип….“ „…не се потвърждават твърденията на административния орган за неизпълнение на одобрения бизнес план в частта приходи, като е определено изпълнение в размер на 5.10 %. В случая по делото е установено такова в размер на 40, 77%, което не кореспондира с определения от оргА. размер на подлежащата на възстановяване безвъзмедна финансова помощ от 100 % от финансираните разходи на основание т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП…“„..При така установеното за частично реализирани приходи от дейността и тяхното нарастване през годините, назначен управител през целия процесен период, наети две лица на трудови договори през 2019 г., данни за сключен договор с туроператорска фирма, която да осигурява заетост на обекта - не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на мярка 311, макар и да не са достигнати икономическите показатели, посочени в бизнес плА., през първите три години…“ От справките за извършените банкови транзакции, съобразени и в изводите на съдебно - икономическа и банкова експертиза /Том 40: л.4- л.150/ се установява, че като възложител на строителството по инвестиционния проект, ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ се разплатила с изпълнителя „Техно Строй България“ ООД, чрез два парични превода съответно от 350 000 лева и 331 357, 79 лева, за извършеното строителство. В последствие, към 30.04.2019 г., съответната част от заема в размер на 475 000 лева е била върната на заемодателя „Ес Ди Ес Про“ ЕООД от заемателя ЕТ „Агротрейд – А. Д.“. На основание посоченото съдът прие, че са налице доказателства за наличие на осигурени средства в размер на необходимото финансиране от подс. А. Д., които са били използвани за реализирането на проекта за изграждане на къща за гости в местността „•••“, гр. Сандански, респективно, че сведенията в тази връзка представени пред ДФ“Земеделие“ са били верни, а твърденята на помагачество на М. не съдържат противоправен елемент нито твърдяната субективна престъпна цел. Наличието на съмнение у обвинението, за действителната цел на извършените парични преводи, за описаното в експертизата движение на парични средства, както по сметките на „Ес Ди Ес Про“ ЕООД, и „Техно Строй България“ ООД, така и между други свързани фирми, заематели на парични средства към Ес Ди Ес Про“ ЕООД, което подробно е било описано в обстоятелствената част на обвинението и съответно пренесено в мотивите на съда, произтича от изводите на съдебно - икономическа и банкова експертиза /Том 40: л.4-150/. От движението на паричните средства, не може да се сподели обвинителната теза, доколкото не се установява за невярно съобщени от Д. пред ДФ“Земеделие“ сведения за финансирането на проекта, нито може да допринесе в подкрепа на твърдяната от обвинението субективна престъпна цел. Посочената информация не е основание за А.лиз, за наличие на данни за други престъпления, като например такива по чл.313, чл.308-чл.309 или чл.253 НК, доколкото наказателната отговорност на двамата подсъдими е била ангажирА. с оглед състава на конкретното обвинение по чл.248а НК. Изложение на хронологията в движението на паричните средства, не подкрепя повдигнатото обвинение. Не се установяват други възможни доказателствени източници подкрепящи обвинителната теза формулирА. в обвинителния акт, като не се претендират, че са възможни за установяване и събиране от стрА. на държавното обвинение. Изложените съмнения и обвинителни подозрения не могат да послужат за удовлетворяване обвинителните претенции в протеста, предвид разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК „Присъдата не може да почива на предположения.“, В цитираното Решение на АССГ, потвърдено от ВАС, съдът е посочил че, „…Не може да се направи такъв извод само въз основа на твърденията за икономическа връзка между ЕТ и А. М., обусловена от предоставения от управляваното от последния дружество паричен заем и учреденото върху негов собствен недвижим имот право на строеж, че същите обосновават хипотезата на изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. Няма спор между страните по тези факти, но те не водят до категоричен извод за наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. Не е въведено като условие за кандидатите по мярката да участват с техен личен имот, нито със собствени средства да финансират проекта...“ Така въпреки подробното отразяване в обстоятелствената част на обвинението, за конкретни транзакции по сметките на свързаните търговски лица, които са пренесени чрез копиране в мотивите на съда, по естеството си изложената доказателствена информация не формира доказателствена подкрепа за обвинителната теза, нито за формална привидност на съобщените разходи извършени от ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, които са били ползвани за стротелството, нито е реализирА. описА.та от обвинението субективна престъпна цел, поради което изложените доказателствени факти в този смисъл, не могат да послужат за постановяване на осъдителен съдебен акт по повдигнатото обвинение срещу М. и Д.. В т. 4.12 от Договор № 01/311/00624 от 06.10.2014 г. е предвидено, че „ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, След като не се установява изобщо да са съобщени неверни сведения от Д. пред ДФ“Земеделие“, формално е безпредметно да бъде обсъждано изобщо, дали е налице доказателствена информация относима към дефинирА. в обвинителния акт субективна престъпната цел. Въпреки това, съдът установи от приетата актуална справка от Агенцията по вписване, че процесния имот все още е част от активите на бенефициента ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, че никога не е бил собственост на М., въпреки популярно разпространена от общественото мнение информация, съобщена като субективно мнение по темата и от разпитания свидетел с тайна самоличност № 19/2019 г., В твърденията на свидетеля се установява, че възпроизвежда собствени или публично формирани изводи и разпространявани слухове, които по същество се свеждат до това, че доколкото за имота се знаело, че е на М., това означавало, че къщата построена в границите на имота, следва да е негова. Не могат да се кредитират показания, чиято доказателствена стойност се претендира единствено от съобщени субективно изразени мнения и от неясни източници на информация за възникването им. Съдът не кредитира в този смисъл показанията на свидетеля, доколкото казаното от него разкрива единствено субективно представени изводи, въз основа на узнати обществено разпространявани слухове и различни неперсонифицирани субективни мнения, а не факти. Например твърденията му, че „…Тази къща е построена за резиденция на М., където да посреща високопоставени гости… напр. г-н Ц.… Никога не съм виждал технически ръководители….“ и други, противоречат на факти, установени от категорични писмени сведения, вкл. такива свързани с начина на възникване и собствеността на имота. Дори да е вярно, че свидетелят не е виждал лично „технически ръководители“ на обекта, при строителството обективно са били ползвани архитектурни планове и техническа документация приобщена по делото. С оглед спецификата и, е твърде недостоверно да е била строена от лица, без съответната квалификация. По делото са налице писмени доказателства, че строителството е било прието от съответната комисия, включваща технически специалисти и архитекти, което е видно от съставяните актове по време на строителството, от разпита на свидетеля Х. С. Н.. Не е вярно и твърдението му, че М. е разписвал като длъжностно лице в ДФ“Земеделие“ документи във връзка с разрешаване финансирането за проекта ЕТ „Агротрейд – А. Д.“, както и че е бил зам. министър на търговията. В голямата си част, показанията му не съдържат информация за лично възприети факти по стандартите на чл.117 НПК, поради което, включително и поради ограниченията на чл. 124 НПК, настоящият състав, сподели изводите на първостепенният съд, че този доказателствен източник не допринася за изясняване на фактите по делото, поради което съдът не кредитира показанията му като източник на доказателствена информация от значение по предмета на делото.

Не се установяват доказателства за посочената в обвинението субективната престъпна цел, доколкото построеният жилищен обект е бил реализиран като проект с отделни помещения и стаи, с големина, разположение и обзавеждане, преценени от разпитаните служители на ДФ“Земеделие“, като съответни на проекта и целите му, за ползване на обекта на хотелски начала, като „Къща за гости“. Сградата е функционирала като такава, което е установено от разпитаните свидетели, като до същите изводи са достигнали и административни съдилища, пред които фонда е оспорил основанията за финансирането, поради което следва да се приеме, че не са налице претендираните за безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

В тази връзка, съдът основа изводите си въз основа показанията на свидетелите А. Р. - ст. експерт в ДФ “Земеделие“, дирекция „Технически инспекторат“ и О. А. - страши инспектор в „Регионален технически инспекторат“ – ОС „Земеделие“ – Благоевград, в които се съдържа доказателствена информация, с която се отрича обвинителната теза, че построената къща е функционирала като частен дом, че е била построена за лични нужди от М.. Свидетелите съобщават за преки лични впечатления, поради което и събраните гласни доказателства чрез техния разпит съдържат значима доказателствена информация съответна на изискванията на чл.117 НПК. Освен това личните им впечатления са придобити при извършена служебна проверка на място, в качеството на служители на бенефициера. Свидетелите са единни в съобщените факти, за възприето лично от тях, посочват изчерпателно за всичко което са възприели, относно функционирането на къщата за гости в местноста „•••“, гр. Сандански, поради което съдът се довери и възприе доказателствената информация като правдива. Според тях имота се ползвал по предназначение от бенефициента ЕТ “Агротрейд -А. Д.”. Така свидетеля А. Р. при разпита му в хода на проведеното съдебното следствие от първостепенният съд твърди, че „…2015 г. ноември месец, след възложена ми проверка по съответния административен ред, заедно с моя колега, който е също старши експерт - О. А., извършихме проверка на бенефициента ЕТ“А. Д.. В случая ни посрещна упълномощеното лице – г-н А. М.. След като се легитимирахме, той се легитимира пред нас с пълномощно, че може да представлява съответния бенефициент, отключи къщата за гости и започнахме проверка по предварително одобрено КСС, СМР-дейности и съответните приложени документи към договора. Тази къща за гости се намираше на излизане от гр.Сандански по посока Попина лъка от лявата стрА.. Точен адрес на къщата не мога да кажа. Имам спомен, че въпросната проверка в случая протече около една седмица или малко повече. По принцип дали ще е бенефициента или упълномощено от него лице, което да присъства на проверката и самата проверка започва с извършване позиция по позиция по контролен лист и одобрено КСС. Започваме да проверяваме, като питаме упълномощеното лице – г-н А. М. кое къде се намира и да ни даде ясна представа. Отиваме, правим замервания и виждаме дали всичко е така. Правим снимките и отразяваме в контролния лист. Тази проверка продължи по-дълго защото упълномощеното лице не беше запознато с позициите и ми направи впечатление, че звънеше постоянно по телефона. Това ни отне допълнително време за извършване на проверката, тъй като контролния лист е над 400 позиции. Доколкото имам спомен всичко беше налице. То е отразено и в контролния лист. Не е имало съществени разлики. Това, което си спомням е че беше изпълнено. Най-вероятно са ни били представени договори със строители, приемо-предавателни протоколи, протоколи, че техниката е нова за финансиране. Друга проверка на същия обект, съответната къща за гости не съм участвал освен тази през 2015 г. Проверката ни е щателна. Отиваме на мястото и проверяваме дали обектът е изграден, дали функционира по предназначение, дали са извършени всички позиции на предварително одобрените стойностни сметки и подписания договор. Проверява се позиция по позиция всичко, правят се замервания там където е нужно, дали отговорят артикулите със съответните позиции, проверяват се документите съотносими към проверката. Всичко това се обобщава в един доклад. Към него са приложили снимковия материал на тези неща. Тази проверка се извърши преди плащане и след изпълнение на инвестицията. Проверяваме вида, количеството на вложените материали дали съответства на това, което е описано. Констатирали сме, че инвестицията е изпълнена по предварително одобрения договор с ДФЗ. Коректно беше изпълнението и основно нямаше разминавания, дребни разминавания може да е имало, но те не са били съществени. Предметът на инвестицията беше къща за гости с извършвани СМР дейности по изграждането й. Помещенията в къщата за гости бяха структурирани като за прием на гости, имаше отделни стаи със санитарни възли. Приличат си стая със стая. С течение на времето човек може да направи разлика. В случая нямаше вътре гости, които да видим, но от това което имам като спомен си беше къща за гости – хавлиите бяха наредени по леглата, санитарните принадлежности, като на хотелски стаи. Нямаше следи от лични вещи на постоянно обитавани лица, затова смятам, че къщата беше пригодена за преотстъпване под наем на гости. Мога да различа коя къща е строена за гости и за туристи и коя е направена за лично ползване….”.

Свидетелят О. А. твърди, пред първостепенния съд следното: „…Въпросната проверка беше през ноември месец на 2015 г. Отидохме на проверката в гр.Сандански. Проверявахме къща за гости. Посрещна ни упълномощено лице А. М. и проверявахме самата инвестиция – документи, активи. Проверката протече за няколко дена. Това е. Проверката беше доста детайлна и трябваше да проверим всичко, което беше заложено в количествено-стойностната сметка. Видимите неща се мерят, а броимите се броят. Ние мерим и броим. Използваме ролетки, лазерни ролетки. Тези, които са невидими ги проверяваме по документи със съответните актове – изкопи, насипи, които не могат да се установят към момента на проверката. Ние разполагаме с цялото досие и с него отиваме при проверката. Бенефициерът има задължение да ни представи документи за извършени плащания, фактури. Всички документи, които ни представи, не мога да ги изброя в момента. Тези документи се изискват в хода на проверката. За нас най-важното нещо е да установим, че инвестицията е изпълнена. Няколко дена беше проверката. Спомням си, че някакъв анекс бяха вкарали по озеленяване и който не беше в контролния лист и аз се връщах за един ден по този параграф – озеленяване. Съставихме доклад за извършена проверка и се даде да се разпише от упълномощеното лице и ако има някакви възражения може да ги запише. През 2019 г. отново бях на проверка в тази къща. Тогава имаше някакви писания в медиите и фонда се самосезира и през 2019 г. назначиха допълнителна проверка. Тази проверка беше да се установи дали функционира къщата като такава за гости. Активите си бяха там, нямаше разрушени активи или изчезнали такива. Гледахме финансовата част от бизнес плА.. Те залагат прогнозни стойности на оборотите за следващите пет години. Активите бяха всички там. Доколкото си спомням мисля, че оборотът не излизаше с това, което беше заложено, но това е нормално. Имаше разминаване с наети лица. Бяха ни предоставени договори и друго несъответствие нямаше. Те ни предоставиха документи. При втората проверка А. Д. ни предостави документите. По телефона я уведомихме. Това стА. точно преди да отидем, тъй като проверката беше с изненадващ характер. Към момента на проверката нямаше туристи. Стаите бяха обзаведени за спане на туристи, не ми е направило нищо впечатление специфично по тях. Установихме, че е работила като къща за гости, тъй като имаше брошури, регистър за настаняване на туристи. Към момента на проверката нямаше туристи, но според мен беше нормално заради тези писания и затова не са ходили хора. Не помня обстоятелства, свързани с плащане на туристически данък на обекта. Според мен важното е дали данъкът е заявен, а не дали е платен. Дължите го и дължите лихви. Мисля, че бяха шест стаи за настаняване на гости. Тези стаи бяха оборудвани като спални. По наредба не трябва да има повече от 20 стаи. В една или две стаи имаше и детски легла на втория етаж. Всичките стаи бяха със санитарни възли. Като капацитет може би 12-15 души. Контролният лист от 2019г. го предявихме на А. Д. и тя го подписа. Установихме при проверката през 2019 г. наличие на указателни табели. Те отговаряха на изискванията. Те трябва да са определен формат - А3 и да е описано по коя мярка е и стойността на обекта. Беше на видно място поставена, на входа. Всички налични активи функционираха по предназначение. Активите се застраховат в полза на фонда докато изтече мониторинговия период. Ако се разруши някакъв актив са длъжни да уведомят застрахователите в този период. Към 2019 г. не сме констатирали разрушаване на активи, всичко си беше налично. В случая констатирахме, че обектът е във функционална самостоятелност. Това се има предвид дали има други проекти в близост, които да са свързани. В смисъл да не се получи двойно плащане за едно и също нещо. В случая нямаме такива констатации. Това обстоятелство е изследвано и при двете проверки – 2015г. и 2019г. По време на проверките изследваме дали има индикации за изкуствено създадени условия при финансиране. Нямаше изкуствено създадени условия за предимство на това финансиране спрямо други. Не сме установили противоречия с целите на мярката за подпомагане…“ Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и А., а поради логичната им свързаност и за да се възпроизведе и контекста на изложеното в показанията им, намери за необходимо да ги цитира в представената им цялост, като се ползва от тях при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът ги кредитира и поради това, че изцяло кореспондират с доказателственото съдържание на приложените по делото писмени доказателства - Контролни листове за извършените проверки на място в къщата за гости през 2015 г. и през 2019 г., Допълнително съдът отчете и обстоятелството, че свидетелите са представлявали бенефициера ДФ“Земеделие“, доколкото са били негови служители, като техните впечатления логично, последователно и непротиворечиво са били изложени пред първостепенният съд. Същите допринасят съществено за изясняване предмета на делото, относно инкриминирА.та от обвинението субективна престъпна цел, която е съставомерна част от материалния състав на повдигнатото обвинение. Като не намери основания да се усъмни в тяхната достоверност, настоящият състав възприе изцяло изложената от тях доказателствена информация в подкрепа на изводите по предмета на делото.

За ползването на процесния имот с оглед договора на ЕТ “Агротрейд - А. Д.” с бенефициера, съдът съобрази и събраните гласни доказателства с показанията на свидетелите Г. М., В. Й., Е. П., Г. С., В. С., В. А. и Х. Н. депозирани в хода на съдебното следствие. В свидетелските твърдения се съдържа правно значима за делото доказателствена информация, че къщата за гости на ЕТ „Агротрейд – А. Д.“ в местността „•••“, гр. Сандански е функционирала като такава.

В показанията на свидетеля Г. М. се твърди, че „…Зная за кой случай съм призован днес. Бях приятел на г-н Ш. и често отсядах в неговия хотел в гр.Сандански. Нямаше стаи в неговия хотел и той извика управителя си Т.. Едно от момичетата на рецепцията ме закара до къщата, която се намира над хотела на 2 км. Там се настаних. Това беше през 2017г., но не мога точно да си спомня. Там ме чакаше момичето А., която се представи и тя ми предостави да си избера стая в къщата. Тази къща беше празна тогава. Това ми беше първо посещение в къщата за гости. Аз съм ходил 4-5 пъти в тази къща на 2018 г. и лятото на 2019 г. Когато при Ш. нямаше стаи, отсядах сам. Бил съм сам и със съпругата ми. Тя се казва Г. И.. Плащал съм за престоя в тази къща 500 лева за една нощувка. Плащал съм на А.. Кеш съм плащал. Първият път взех телефона на А. и следващите пъти съм й се обаждал директно. Първият път беше празна къщата и А. ми предостави възможност да си избера стая. Къщата има една основна постройка, където са стаите. Има една допълнителна за фитнес, гараж има. Мисля, че са пет стаите за настаняване на гости, като хотелски. Има един голям хол, голяма трапезария, камина и кухня. Има и други помещения - тоалетни в дясно, складово помещение. В двора имаше камина отстрани, басейн също има. А. М. го познавам. Ш. ни е запознавал с него в хотел Сандански. Отдавна е било запознаването ни, но не зная коя година е било. на А. съм звънял директно на телефона, на който ми беше дала тя, но не си спомням този номер. Във въпросната къща за гости в различни стаи съм нощувал, а не само в една и съща. Тип хотелски бяха обзаведени всички стаи. Не съм забелязвал да има ризи, лични вещи, парфюми, бельо в стаите, в които съм нощувал. Не съм виждал други белези, от които да е видно, че в тази къща живеят хора постоянно там. По време на моите пребивавания в къщата за гости не съм виждал г-н М....” Свидетеля В. Й. твърди, че е била в къщата за гости, заедно с приятелки - Е., дъщерята на Е. – Л., В., В. и съпругът на В. – Ж.. Били са в къщата за гости няколко дни. Свидетелката е категорична, че къщата е като хотел и че са платили на А. Д.. От разпита на свидетеля Е. П. се установява, че е посещавала къщата за гости през месец март 2019 г. заедно с дъщеря й и с нейните приятелки В., В., В. и съпругът на В. – Г.. Дава подробно описание на къщата за гости. В показанията си е категорична, че „…Във всяка стая имаше кърпи, еднократни пантофи, козметика в баните, хотелска...“ Виждала е едно момче, което е косяло тревата.

Св. Г. С. е посещавал къщата за гости заедно с неговата съпруга В., нейната сестра В. и техните приятелки В. и Е.. Дава описание на къщата за гости „…то си е хотел…“. Подобни на показанията на св. Г. С. са и тези на неговата съпруга св. В. С., чиито показания от ДП са приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5 от НПК.

В показанията на свидетелите Г. И. Г. и И. К. С. се отрича ползването на имота, но показанията им са изолирани, а техните лични данни са били предоставени и достъпни, за да бъдат вписани за лица посетители на имота. Тези показания, независимо от съдържанието им, не могат да изключат достоверността на доказателствената информация съобщена от остА.лите свидетели, които са ползвали имота. Същите кореспондират и с изводите на съдебно-икономическата и банкова експертиза, от която се установява, че къщата за гости е реализирала следните приходи от реализирани нощувки, както следва: За 2016 г. – 35 779, 61 лв., за 2017 г. – 60 733, 96 лв., за 2018г. – 28 073, 41 лв., и за 2019 г. до 31.03. 2019 г. – 5 045, 87 лв. По късно заплатените данъчни задължения към общ.Сандански е било санкционирано с начисляване лихви за просрочие и по административен ред, за което първостепенният съд е формирал правилни изводи, които е безпредметно да бъдат преповтаряни. От посочените доказателства, за факти и обстоятелства извън инкриминирания период, които съда кредитира като правдиви и подробни е видно, че къщата за гости е функционирала като такава и генерирала съответни приходи. В този смисъл, по отношение на обвиненията, че в действителност направените разходи са били за изграждане на къща за лични нужди на А. Д. М., настоящият състав се солидаризира с мотивите на първостепенният съд, че не са налице безспорни доказателства, които да доказват обвинителната теза по безспорен начин, доколкото съгласно по чл.303 ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения.

Сведенията представени от подс.Д. пред ДФ“Земеделие“ за естеството на инвестиционните разходи са били обективно верни, защото действително е закупила правото на строеж, с което е реализирала и инвестицията по проекта. В тази връзка обвинителната теза също поддържа, че Д. е закупила правото на строеж върху недвижим имот. Т.е. сведенията са били вярно изложени пред ДФ“Земеделие“. Относно обвинителното твърдение за субективната престъпна цел, че направените разходи от ЕТ „Агротрейд - А. Д.“, в действителност са били предназначени за изграждане на къща за лични нужди на А. Д. М., не се установява съответната безспорна доказателствена подкрепа на това обвинително твърдение. Към момента, въпреки че в т. 4.18 на Договора е бил предвиден пет годишен срок за спазване съответствие на целите на инвестицията - „ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор”, и въпреки, че този срок е изтекъл, видно от справка в Агенцията по вписванията имота все още се намира в активите на ЕТ „Агротрейд - А. Д.“. По делото са били приобщени множество други писмени доказателства, но доколкото същите са ирелевантни към предмета на доказване, липсва и основание да бъдат обсъдени. В обобщение следва да се посочи, че от обективна субективна стрА. относимите доказателства по делото не подкрепят обвинителните твърдения, че подсъдимата Д. e предоставила неверни сведения пред ДФ“Земеделие“, със съществено значение за решението на бенефициера да предостави безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма „Развитие на селските райони 2007-2013“. Доколкото не е било осъществено изпълнителното деяние по смисъла на материалната норма по чл.248а НК от подс.Д., обвинена че е действала като извършител, дотолкова и обвинението срещу подс.М. за подбудителство и помагачество е несъставомерно, поради което настоящият състав на САС, прецени, че следва да остави протеста на прокурора без уважение и да потвърди постановената наказателно оправдателна присъда на ОС Благоевград.