Решение № 200 от 23.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение 665/12.05.2025 г., постановено по т.д. №20241100900248 по описа за 2024 година по описа на съда, СГС, ТО, VI-10 състав е отхвърлил предявените от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА искове, а именно: 1.) иск по чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД искове за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 65 225. 42 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55-488/17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г.; за сума в размер на 5 173, 65 лв. обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; за сума в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 115 380. 54 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022 г.; сума в размер на 9 151, 94 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лв. за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сума в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 765 234. 62 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022 г.; за сумата в размер на 41 393, 95 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева за периода от 07.04.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г. и за законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, както и е евентуално предявените искове, а именно 2.) иск по чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 54 354,52 лв.) - имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 г. на основание чл. 117а от ЗОП, отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г.; за сума в размер на 5 173, 65 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; за сума в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 96 150,45 лв. ) имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор от 17.08.2020 г.; сума в размер на 9 151, 94 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лв. за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сума в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 637 695,52 лв.) - имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение за сключване на допълнително споразумение за изменение на цената на договор от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022 г.; за сумата в размер на 41 393, 95 лв. - обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева за периода от 07.04.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите и 3.) искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 32 612,71 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 54 354,52 лв.) по протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г., сумата в размер на 57 690,27 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 96 150,45 лева) по протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022 г. и за сумата в размер на 382 617, 31 лв. (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 637 695,52 лева) по окончателния протокол от 21.12.2022 г. – обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с неиндексиране на цените по договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 година. Разпределена е отговорността за разноските. С Определение № 2655 / 25.06.2025 г., постановено по делото, съдът е оставил без уважение молба от 28.05.2025 г. от Столична община за изменение на Решение № 655/12.05.2025 г. в частта относно разноските. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, с която постановеното по делото решение се обжалва като неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че всички факти, формиращи основанието на предявените главни искове, са установени при условията на пълно и главно доказване, като съдът не е отрекъл това обстоятелство. Твърди, че съдът неправилно е приел, че чл. 117а, ал. 1 от ЗОП не урежда предвидено в закона основание за изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 117а от ЗОП, а напротив - само правна възможност/допълнително основание за изменение на такъв договор. Застъпва, че в текста на чл. 117а, ал. 1 от ЗОП (в приложимата му редакция, обн. ДВ бр. 62/2022 г.) е предвидено законово основание за изменение на договора (в частност - на неговата цена) по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 120 от ЗОП, при наличието на което основание, изменението настъпва без да е необходимо постигането на съглашение (взаимно съгласие) между страните, обективирано в съответната форма, като целта на нормата е „да създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск, чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности, разписана в нарочна методика, одобрена от Министерски съвет, като законът с императивни норми урежда както основанието за изменението, така и неговите параметри. Твърди, че принципът за осигуряване на ефективност при разходването на публични средства не изключва възможността цената на договора за обществена поръчка да бъде изменяна, когато са налице съществени основания за това. Счита, че съдът правилно е приел, че нормата на чл. 117а от ЗОП (обн. ДВ бр. 62/2022 г.) има несъщинско обратно действие. Неправилно обаче съдът приема, че „тълкуването на новата разпоредба на чл. 117а от ЗОП сочи на извод, че същата се прилага за договори, сключени по реда на ЗОП и в периода, преди приемане на тази разпоредба, които договори са в период на изпълнение на типичната престация - престацията на изпълнителя. Излага се, че видно от приетите по делото три Протокола за предаване на СМР, изпълнителят е извършвал СМР в периода 21.12.2020 г. до 21.12.2022 година, като СМР по договора са изпълнявани в периода от 21.12.2020г. - до 30.09.2021г., както следва: 21.12.2020г. -11.06.2021г. (съгласно Протокол от 08.07.2021г.), в периода 08.07.2021г. -28.09.2021г. (съгласно Протокол №2/27.01.2022г.); от 08.07.2021г. - 30.09.2021г. СМР, (посочени в окончателния протокол от 21.12.2022 г.). Доколкото разпоредбата на чл.117а ЗОП е обнародвана в ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г., то следва, че е приета и влязла в сила в рамките на действието (в хода на изпълнението) на процесния Договор. Сочи, че от изричната разпоредба на §2 от ПЗР на ЗОП е видно, че разглежданата норма намира приложение и при договори за обществени поръчки, сключени преди влизането на въпросната норма в сила, какъвто именно е и процесният договор за изработка. Допълва, че съгласно §4 от Методиката (Обн. ДВ. бр.78 от 30.09.2022г.), на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство и предвид, че всички СМР по Договора са приети след 30.06.2021 г., като почти всички СМР са и извършени след 30.06.2021 година, то са налице материалните предпоставки на нормата. В противоречие с установените факти по делото е и изводът на съставът на СГС, че изпълнението на договора било приключило „в достатъчна степен“, защото „строежът е изпълнен“, съгласно строителните книжа и изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 ЗУТ, съгласно представения констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, датиран на 16.05.2022 г.,тъй като от доказателствата става ясно, че към 05.08.2022 г. не е било налице изпълнение на всички поети от страните задължения, тъй като изпълнението на строежа до определена степен не е равнозначно на приемане на работите. Окончателният протокол за приемане на работите по договора е бил подписан на 21.12.2022г., а съгласно представено обявление в№00087-2019-0106/18.05.2023г. за приключване на договор за обществена поръчка, изхождащо от самия възложител СО, възложителят сам е посочил (признал) като дата на приключване на договора 29.12.2022година, т.е. след 05.08.2022година. Заключва, че лишени от легална опора и в пряко противоречие със закона са изводите на съда, че нормата на чл. 117а от ЗОП се прилагала само за договори, които били в период на изпълнение на типичната престация - престацията на изпълнителя. Допълва, че съдът е игнорирал и не е обсъдил в мотивите си и значението на извънсъдебното признание относно дължимостта на индексирано възнаграждение, възприето в представеното по делото Решение № 1001 от 15.12.2022 г. на Столичния общински съвет. Счита, че са неправилни изводите на съда, че систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 116 и чл. 117а от ЗОП, съобразно целите и принципите на ЗОП, не могло да обоснове извод, че новата разпоредба на чл. 117а от ЗОП създавала изключение от предвидения ред в чл. 116 от ЗОП за изменение на договорите за обществена поръчка. Намира за неправилни изводите на съда относно неоснователността на исковете с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.117а от ЗОП вр. чл.86 ЗЗД, доколкото отказът на възложителя да измени процесния договор не може да му се вмени във вина, съответно да се твърди, че има виновно неизпълнение на договорни задължения. Твърди да е претърпял вреди , представляващи претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на задължението на възложителя да индексира цената на договора. По отношение исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД сочи, че несъобразяването на ответника с разпоредбата на чл.117а от ЗОП е източникът на неоснователно обогатяване на ответника. Допълва, че не е налице непреодолима сила в процесния случай, както и че неправилно ищцовото дружество може да защити правата си с иска по чл.307 от ТЗ като излага подробни съображения. Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените главни искове, а при условията на евентуалност да бъдат уважени евентуалните искове по реда, по който са предявени. Претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична община, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в този смисъл. Намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 117а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) не се прилага по отношение на сключения между Столична община и „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД договор за обществена поръчка с per. индекс СОА20-ДГ55-488/17.08.2020 г., с оглед на това, че типичната престация (престацията на изпълнителя) е изпълнена изцяло през месец септември 2021 г. - почти година преди приемането на чл. 117а от ЗОП - разпоредбата, на която „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД основава претенцията си. Правилни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че нормата на чл. 117а от ЗОП е приложима към процесния договор, то предявените от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД искове срещу Столична община също са неоснователни, с оглед на това, че самото изменение не настъпва по силата на закона, а е необходимо между страните по договора да се постигане съгласие за изменението му. За правилни и обосновани счита изводите на първоинстанционния съд, че отказът на възложителя да измени процесния договор не може да му се вмени във вина, съответно не може да се твърди, че има виновно неизпълнение на договорни задължения, както и че по отношение на договорите, сключени по реда на ЗОП не е приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Моли решението в неговата цялост да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не са сторени доказателствени искания. В срока по чл.248, ал.3 от ГПК е постъпила частна жалба, подадена от Столична община, против Определение №2655/25.06.2025 г. като се излагат съображения за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че не става ясно защо първоинстанционният съд, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение като ориентир е избрал да ползва предвидените размери за юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за правната помощ, а не предвидените размери в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата към 08.10.2024 г. редакция. Счита, че в конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение е определен от съда в противоречие с предвиденото в чл. 78, ал. 5, във вр. е чл. 36, ал. 2 от ЗА. Твърди, че изобщо не са обсъждани, още по-малко взети предвид доводите на Столична община относно фактическата сложност на делото, обусловена от обема на материалите по него, а така също и относно правната му сложност - с оглед на обстоятелството, че по прилагането на чл. 117а от ЗОП все още липсва формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. Допълва, че съдът не отчита обема и характера на заключението, а така също и на таблиците и счетоводната справка към него, по които становище е следвал да вземе процесуалния представител на ответника. В заключение сочи, че „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД е предявило главни осъдителни искове в отношение на кумулативно обективно съединяване помежду си; евентуални осъдителни искове в отношение на кумулативно обективно съединяване помежду си, както и втори евентуални осъдителни искове в отношение на кумулативно обективно съединяване помежду си, който факт също не е коментиран от първоинстанционния съд, още по-малко пък взет предвид от него при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Освен това, няма логика размерът на едно адвокатско възнаграждение да не е обвързан с броя и вида на предявените искове. С оглед изложеното, моли да бъде отменено Определение № 2655 от 25.06.2025 г. и да бъде присъдено на Столична община заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в пълен размер. В срока за отговор е постъпил такъв от „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, с който частната жалба се оспорва като неоснователна, с оглед на което се моли и обжалваното с нея определение да бъде потвърдено. Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ищец, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна. При така изложеното, настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД против Столична община, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на сума в размер на 32 612,71 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 65 225,42 лева) представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021г.; сума в размер на 5 173,65 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 10 347,30 лева)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева, за периода от 21.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г.; сумата в размер на 57 690,27 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 115 380,54 лева)- представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022г.; сума в размер на 9 151,94 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 18 303,87 лева) обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лева, за периода от 21.10.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024г.; сумата в размер на 382 617,31 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 765 234,62 лева) представляваща индексация поради инфлация на заплатеното възнаграждение за извършени работи по договор с регистрационен индекс СОА20- ДГ55- 488 от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022г.; сума в размер на 41 393,95 лева (предявена като частична от пълния размер на вземането от 82 787,90 лева)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617,31 лева, за периода от 07.04.2023г. до датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г.; законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът е изложил, че съгласно решение № СОА19-РД93 142/26.08.2019 г. на заместник кмета на СО била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Строително монтажни работи на улици в район Витоша по 3 (три) обособени позиции сред които Обособена позиция №1: Разширение на локално платно на път II-18 = СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111d, включително обособяване на кръгово "Изток" О.Т. 111 d – l11 e - 111 - 111в 111г -111 д, разширение на ул. "Витошки камбани"от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. "в.з. Малинова долина - Бункера I етап", район "Витоша", Столична община. С решение № СОА20-РД92-132/15.06.2020 г. заместник-кметът на СО е определил „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД за изпълнител на обособена позиция № 1, като въз основа на решението ищецът, в качеството си на изпълнител, е сключил с ответника по реда на ЗОП Договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 г. за изпълнението строително монтажни работи на улица в район Витоша по Обособена Позиция № 1 от обществената поръчка, а именно Разширение на локално платно на път II-18 = СОП от О.Т. 312в до О.Т. 111d, включително обособяване на кръгово "Изток" О.Т. 111 d – l11 e - 111 - 111в 111г -111 д, разширение на ул. "Витошки камбани"от О.Т. 111г до П.Т. 17, м. "в.з. Малинова долина - Бункера I етап", район "Витоша", Столична община, в съответствие с Техническата спецификация, Предложението за изпълнение и Ценовото предложение. За възлаганото строителство, предмет на ОП № 1, е издадено разрешение за строеж, с възможност за поетапно изпълнение на три етапа, както следва: 1) Локално платно 5 от ОТ312, през ОТ3126, ОТ312в, ОТ312ж, ОТ312д, ОТ321а до ОТ111д; 2) Разширение на ул. „Витошки камбани“ от О.Т. 111 през О.Т. 111а до П.Т. 17.; 3) Кръгово кръстовище „Изток“ при пресичането на Локално платно 5 и ул. „Витошки камбани“ ото.т. 111д-111е-111-111в-111г-111д. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договора, същият влиза в сила от датата на регистрационния индекс (17.08.2020 г.), като изпълнението на поръчката започва след осигуряване на финансиране, за което възложителят уведомява писмено изпълнителя и е със срок на действие до изпълнение на всички поети от страните задължения. В договора е предвиден срок за изпълнение на СМР 92 календарни дни, считано от подписване на Протокол Обр.2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора, извършените СМР се приемат с подписването на протоколи за приемане на СМР, изготвени съгласно действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 2 от Договора, общата цена за изпълнение на възложените СМР е 2 637 927, 68 лева без ДДС или 3 165 513, 22 лева с включен ДДС. Начинът и условията за заплащането на цената са уговорени в чл. 3 от Договора, а именно: в чл. 3, ал. 1 е предвидена възможността за превеждането на аванс в размер до 20 % от общата цена по Договора или до 633 102, 64 лева, в срок до 30 календарни дни след представянето на фактура и гаранция за авансово предоставени средства в размер на 100 % от искания аванс; съгласно чл. 3, ал. 2, разплащането на извършените СМР се извършва по единични фирмени цени, съгласно предложението на изпълнителя, въз основа на протокол за установяване на извършени СМР, съставен от изпълнителя и проверен и съгласуван с консултанта по чл. 166 от Закона за устройството на територията („ЗУТ“), сметка 22 и фактура, в 30- дневен срок; съгласно чл. 3, ал. 3, междинни плащания се допускат при условията на чл. 3, ал. 2; съгласно чл. 3, ал. 4, окончателното плащане се извършва при условията на чл. 3, ал. 2, в 30-дневен срок след подписването на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, като се приспада преведения аванс; окончателното плащане по Договора се извършва от Възложителя след представянето на Приемателно-предавателни протоколи за транспортиране и предаване в складовата база на „Софинвест“ ЕООД на материалите, собственост на възложителя съгласно чл. 14, т. 17 от договора. Изложено е, че ищецът надлежно е изпълнил задълженията си по Договора, като е извършил възложеното му строителство, което е прието от възложителя без възражения и разплатено по първоначално уговорените в Договора цени, въз основа на взаимно подписани документи, а именно: 1. ) Протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. за периода от 21.12.2020 г. до 11.06.2021 г., с който са отчетени СМР на стойност 619 777, 84 лв. без ДДС / 743 733, 41 лв. с включен ДДС (съгласно първоначално уговорените в договора цени), ведно със сметка-опис и фактура № 1778/09.07.2021 г., сумата по която е платена от възложителя изцяло; 2.) Протокол/междинен акт/ № 2, от 27.01.2022 г. за периода от 08.07.2021 г. до 28.09.2021 г., с който са отчетени СМР на стойност 1 096 356, 34 лв. без ДДС / 1 315 627, 61 лв. с включен ДДС (съгласно първоначално уговорените в договора цени), ведно със сметка-опис № 22 и фактура № 1884/27.01.2022 г., сумата по която е платена от възложителя изцяло; Окончателен протокол от 21.12.2022 г., с който са отчетени СМР на стойност 921 791, 73 лева без ДДС / 1 106 150, 08 лева с включен ДДС (съгласно първоначално уговорените в договора цени), ведно със сметка-опис № 22, за които е издадена фактура № 1997/22.12.2022 г., сумата по която е платена от възложителя изцяло. Съгласно изявление на възложителя, обективирано в Обявлението за приключване на поръчката, публикувано в РОП, е посочено, че Договорът е изпълнен в срок (т. IV.4), в пълен обем (т. IV.5) и във връзка с изпълнението не се дължат и не са платени неустойки (т. IV.7). Ищецът е изложил още, че в хода на изпълнение на Договора е настъпил значителен ръст на инфлацията, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, които формират стойността му, като инфлацията не е могла да бъде предвидена от възложителя и от изпълнителя и се дължи на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени.Предвид на променената икономическа обстановка била приета разпоредбата на чл.117а от ЗОП, съгласно чиято ал.1 в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет. Съгласно § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби („ПЗР“) на ЗД на ЗОП, законът влизал в сила от деня на обнародването му в ДВ - 05.08.2022 г., а съгласно § 2 от ПЗР, методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането на ЗД на ЗОП в сила. С ПМС № 290 от 27.09.2022 била приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Съгласно чл. 2 от Методиката (в приложимата редакция преди измененията от 01.01.2024 г.), за изменение на цената на договор и рамково споразумение за строителство по чл. 1 се прилагал коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи съобразно таблицата в същия член. Съгласно § 2 от ПЗР на Методиката, за начална дата на наличие на инфлация се приемал 31.12.2020 година. Съгласно § 4 от ПЗР на Методиката (в приложимата редакция), на изменение подлежали цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство. Съгласно § 3 от ПЗР на Методиката, дата за определяне стойността на строително-монтажни работи, предмет на изменение на формиране на стойността на договора и рамковото споразумение, била датата на офертата за участие в обществена поръчка, но не по-рано от 31.12.2020 г., а в случай на подадена оферта преди 01.01.2021 г., то тогава се прилагал индексът за 31.12.2020 година. Ищецът счита, че в цитирания по-горе текст на чл. 117а от ЗОП е предвидено именно основание за изменение на договора (в частност - на неговата цена), при наличието на което изменението настъпва, без да е необходимо постигането на съглашение (взаимно съгласие) между страните, обективирано в съответната форма. Доколкото в закона са установени както основанието, така и размерът на изменението, то не е налице въпрос, по който страните да преговарят и да постигат съгласие и такова съгласие е безпредметно. Допълва се, че към процесния случай не намирала приложение разпоредбата на чл.117,ал.1 от ЗОП / обн. бр.108/2023 г. в сила от 22.12.2023/, тъй като същата била материална и имала действие занапред - само по отношение на договори, сключени след влизането в сила. При изложеното е заключил, че въз основа на установената в Методиката формула цената на дейностите по окончателния протокол следвало да се увели с 637 692,52 лева без ДДС, респ. 765 234, 62 лева с ДДС, като така изчисленото увеличение на цената не надвишава установения в чл.116,ал.3 от ЗОП праг, който в случая възлизал на 1 318 963, 84 лева без ДДС, респ. 1 582 756, 61 лева с ДДС. При условията на евентуалност е изложено, че с оглед настъпилата инфлация, за ответника-възложител, на основание чл. 117а от ЗОП, е възникнало задължение за изменение цената на договора предвид появилата се инфлация в съответствие с Методиката, като възложителят не изпълнил това свое задължение, въпреки отправената до него покана от изпълнителя, с което на последния са причинени подлежащи на обезщетяване имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото му със сумата на предвидимия размер на установеното от закона изменение (увеличение) на цената в резултат на инфлация, (при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали), формирано върху изпълнените и приети СМР в процесиите периоди, като размерът на обезщетенията, предмет на евентуалните искове, съответствал на размера на допълнителното възнаграждение за извършените СМР поради инфлация, което се определяло съобразно правилата на методиката. Отново при условията на евентуалност ищецът твърди, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага между патримониумите на ищеца и ответника, чиито последици могат да бъдат отстранени само чрез иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Налице е идентитет между обема на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, тъй като обогатяването на ответника се съизмервало с размера на увеличеното възнаграждение за изпълнените СМР, което същият не е заплатил предвид собственото си неправомерно поведение, а обедняването на ищеца било в същия размер - сумите за увеличеното възнаграждение, които му се следвали, но не е получил предвид поведението на ответника. Сочи се, че размерът на вземанията, предмет на евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, съответствал на размера на увеличеното поради инфлация възнаграждение за извършените и приети по договора СМР, определен съобразно правилата на Методиката. Ответникът Столична община оспорва исковете като неоснователни, като излага, че процесният договор е изпълнен, поради което разпоредбата на чл.117а от ЗОП не може да намери приложение , доколкото тя цели да се създаде правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени сключени договори. Сочи, че не са налице предпоставките за приложение на чл.117а от ЗОП, тъй като разпоредбата създава правна възможност, а не задължение за възложителя, както и защото липсва финансов ресурс за изплащане на претендираните суми. Сочи, че липсва споразумение между страните , поради което претендираното увеличение е неоснователно. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове твърди, че същите са недопустими, евентуално неоснователни. По делото са представени приети от съда и неоспорени от страните следните писмени доказателства, а именно: Решение № СОА19-РД93- 142/26.08.2019 г. на заместник-кмета на СО /възложител съгласно Заповед № СОА18-РД09-1409/06.12.2018 г. на кмета на СО/ за откриване на обществена поръчка; Доклад от работата на комисията към възложителя с вх. № СОА19- РД92-268-[1]; Решение № СОА20-РД92-132/15.06.2020 г. за определяне на изпълнител; Договор с регистрационен индекс № СОА20 - ДГ55 - 488 от 17.08.2020 г., сключен между Столична община и „Виа Конструкт Груп“ ЕООД; Писмо с изх. № СОА20-ТД26-11724 от 04.12.2020 год., с което възложителят Столична община, на основание чл. 8, ал.1 от Договора уведомява изпълнителя „Виа Конструкт Груп“ ЕООД, че е осигурено финансиране за стартиране изпълнението на обекта; Акт обр. 2а от 21.11.2020 год.; Фактура № 0000001778/09.07.2021 г., издадена от „Виа Конструкт Груп“ ЕООД на обща стойност 743 733,41 лв. с включен ДДС; Сметка – опис №1, подписана двустранно от страните по делото; Протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. за действително извършени работи в периода 21.12.2020 г. до 11.06.2021 г.; Фактура № 0000001884/27.01.2022 г., издадена от „Виа Конструкт Груп“ ЕООД на обща стойност 1315 627, 61 лв. с включен ДДС; Сметка - опис № 22, двустранно подписана; Протокол /междинен акт/ № 2 от 27.01.2022 г., за действително извършени работи в периода 08.07.2021 г. до 28.09.2021 г.; Фактура № 0000001997/22.12.2022 г., издадена от „Виа Конструкт Груп“ ЕООД на обща стойност 473 047,44 лв. с включен ДДС; Сметка - опис № 22; Окончателен протокол от 21.12.2022 г., за действително извършени работи съгласно обобщена заменителна таблица; Акт обр. 15 от 16.05.2022 г. за установяване годността за приемане на строежа; Хронологична ведомост на „Виа Конструкт Груп“ ЕООД за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. по сметка 411/1 - клиенти в лева за обект № 1210, Кръгово Изток -ул. Витошки камбани/Гаритидж улици; ИН: 175396059; Хронологична ведомост на „Виа Конструкт Груп“ ЕООД за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г. по сметка 411/1 - клиенти в лева за обект № 1210, Кръгово Изток - ул. Витошки камбани/Гаритидж улици; ИН: 175396059; Обявление за приключване на договор за обществена поръчка; Решение №1001 от 15.12.2022 г. на Столичен общински съвет, с което е дадено съгласие на СО да предостави допълителни финансови средства, необходими за индексиране на сключени договори за строителство и инженеринг, по които тя или второстепенни разпоредители с бюджета са страни вкачеството им нвъзложители, в размер на до 15% от първоначалната им стойност с ДДС. От писмо с рег. № СОА22- ТД26- 13754/20.10.2022 г. се установява, че изпълнителят „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД предлага, на основание чл. 117а от ЗОП във връзка с чл. 116, ал.1, т.3 от ЗОП, изменение на размера на заплатеното възнаграждение за дейностите по договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г., като възнаграждението бъде увеличено (индексирано) с коефициент в проценти, определен съгласно тежестен коефициент под № 5 от таблица по чл. 2 от приетата с това постановление Методика, а именно с 55%. (л. 696 и сл. по делото). Към писмото е приложен изготвен от ищцовото дружество анекс от 20.10.2022 г. към договор № СОА20- ДГ55- 488/ 17.08.2020 г., съгласно който на основание чл. 1, ал. 2 общото увеличение на цената на договора не може да надхвърля с повече от 50 на 100 стойността на основния договор, като са представени и 10 бр. протоколи за индексация (стр. 699 и сл.). С писмо, рег. № СОА22- ТД26- 13754/2/06.04.2023 г. изпълнителят „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП” ЕООД отново кани СО да предприеме вменените им по силата на закона правни и фактически действия за изменение на цената на договора, като ефективно условие за продължаване изпълнението на възложените им с договора дейности, като прилагат и протокол за индексация от 21.12.2022 г. (л. 731 и сл.). Пред СГС е прието заключението по допусната от съда комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, изготвено от вещото лице В. П. и В. Ц.. Посочено е, че коефициентът на тежест на строителните материали в себестойността на възложените работи е 55 %, съгласно т. 5 от таблицата към чл. от Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, като коефициентът се прилага към стойността на целия договор и рамковото споразумение. Изчислено е, че размерите на дължимото предвид инфлацията възнаграждение, съгласно заложената в Методиката формула по всеки от отчетните актове е както следва: 1. За работите по Протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. - 54 354,52 лв. без ДДС/ 65 225, 42 лв. с включен ДДС; 2. за работите по Протокол /междинен акт/ № 2 от 27.01.2022 г. - 96 150, 45 лв. без ДДС/115 380, 54 лв. с включен ДДС; 3. за работите по Окончателния протокол от 21.12.2022 г. - 637 695, 52 лв. без ДДС/765 234, 62 лв. с включен ДДС, като общият размер на дължимото поради инфлация допълнително възнаграждение възлиза в размер 788 200, 49 лв. без ДДС / 945 840, 59 лв. с включен ДДС. Посочено е, че общо дължимото поради инфлация възнаграждение възлиза в размер на 29, 88 % от цената на Договора (2 637 927, 68 лв. без ДДС / 3 165 513, 22 лв. с включен ДДС - чл. 2 от същия), при което общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор. Изчислено е, че разликата между платената цена за извършените и приети СМР и дължимата цена на изпълнителя при прилагане на нормативната формула по реда на чл. 4 от Методика е в размер, както следва: за работите по Протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. - 54 354,52 лв. без ДДС/ 65 225,42 лв. с включен ДДС; за работите по Протокол /междинен акт/ № 2 от 27.01.2022 г. - 96 150, 45 лв. без ДДС/115 380, 54 лв. с включен ДДС; за работите по Окончателния протокол от 21.12.2022 г. - 637 695, 52 лв. без ДДС/765 234, 62 лв. с включен ДДС. Вещите лица са изчислили размера на законната лихва за забава, считано от 06.02.2024 г., като същият възлиза на сумата от общо 111 439.07 лв. Вещото лице-техническо лице е установило и посочило кои са основните стоки, материали и услуги, които формират стойността на процесния договор. Изчислено е, че инфлацията за периода октомври 2019 г.-декември 2022 г. е в размер на 27,7 %, като е изложено, че факторите, на които се дължи настъпването на инфлацита, са невъзможни или изключително трудни за прогнозиране, в това число и от изпълнителя. От експертизата се установява, че процентът на увеличение, средно тежестно за всички основни материали, формиращи стойността на договора, е 33, 81 % , като според експертизата увеличението на цените е съществено, а средният процент на увеличение на цената на извършените СМР е 37,91 %., което увеличението на цените според експертите е съществено. Пред настоящата инстанция са приети Доклад на Столична община СОА25-ВК66-3512, регистриран на 29.04.2025 г.; Доклад на Столична община СОА25-ВК66-4665/10.06.2025 г.; Доклад на Столична община СОА25-НЦ62- 807-7, регистриран на 21.10.2025 г., представени от ищеца и неоспорени от ответника. При така изложеното, настоящият състав намира следното: Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване главни искове с правно основание чл.79, ал.1, предложение 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.117а ЗОП и по чл. 86 ЗЗД, а при условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 2 от ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД във вр. с чл. 117а от ЗОП и чл. 86 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и искове с правно основание чл.59 от ЗЗД. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че между тях е сключен договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55 488 от 17.08.2022 г., по силата на който ищецът е поел задължение да извърши СМР на улица в район Витоша срещу задължението на възложителя Столична община за заплащане на възнаграждение; че е налице точно изпълнение от страна на ищеца, в качеството му на изпълнител по договора, както и че изпълнените СМР са приети от Столична община, в качеството на възложител на посочените от ищеца дати със съответните документи. Не се спори, че уговореното в договора възнаграждение е изплатено от възложителя точно. С оглед на това, съдът счита, че между Столична община и „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за обществена поръчка, по което ищецът, в качеството му на изпълнител, е осъществил възложената му работа, като последната е заплатена от възложителя. Спорът между страните по делото е правен, а не фактически и касае правото на ищеца, в качеството му на изпълнител по договор за СМР, сключен вследствие на проведена процедура по обществена поръчка, да получи увеличение на получено вече възнаграждение за извършената от него вече и заплатена от ответника работа, вследствие на настъпила инфлация- чл.116, ал.1 вр. чл.117а ЗОП, както и необходимо ли е постигане на съгласие между страните в този смисъл или увеличението настъпва автоматично при приложение на чл. 117а от ЗОП. ( В тази връзка на настоящия съдебен състав е известно Определение № 3017/27.10.2025 г. по т. д. № 964/2025 г. на ВКС, I т. о., както и Определение № 180 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1993/2025 г., I т. о., ТК; Определение № 54 от 9.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1905/2025 г., I т. о., ТК; Определение № 3547 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2003/2025 г., II т. о., ТК и др., с които по спорния въпрос е допуснато до касационно обжалване на посочените в тях решения на апелативни съдилища). По спорните между страните въпроси, настоящият състав намира следното: С § 1 от ЗД на ЗОП е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП /обн. в ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., която редакция е приложима в процесния случай /, съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, може да се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет. В § 2 от ПЗР към ЗД на ЗОП е въведено обратно действие на нормата, като е установено правилото, че Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон, който според § 3, влиза в сила от обнародването му в Държавен вестник- 05.08.2022 г., а това означава и такива, които са приключили поради изпълнение в предвидения срок. Следователно, нормата на чл. 117а ЗОП, в посочената редакция, е приложима и по отношение на процесния договор, сключен на 17.08.2020 г. В тази връзка възраженията на въззиваемия, свеждащи се до неприложимост на Методиката, респ. чл. 117а от ЗОП поради прекратяване на договорната връзка в предходен момент – поради пълно изпълнение и разплащане на договорите, са неоснователни, доколкото за приложението на чл. 117а, ал. 1 ЗОП е предвидено обратно действие /§ 2 от ПЗР ЗОП, включително и по смисъла на § 2 и § 3 от ПЗР Методиката/. С ПМС № 290/27.09.2022 г. е приета Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Според § 2 от ПЗР на Методиката, за начална дата на наличие на инфлация се приема 31.12.2020 г. Съгласно § 4 от ПЗР на Методиката, на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство. След като Методиката се прилага по отношение на СМР, който са приети дори преди приемането на чл. 117а ЗОП и на Методиката, то очевидно приключването на изпълнението на СМР, не изключва възможността за индексация. Следователно процесните СМР, който са приети след 30.06.2021 г., са включени в предметния обхват на Методиката. Видно от представените по делото двустранно подписани протоколи е, че дейностите по договора са били изпълнени от ищеца през периода 21.12.2020 г.-29.09.2021 г., като действително извършените работи са приети с Протоколи от 08.07.2021 г. и от 27.01.2022 г., а окончателното им приемане е сторено с Окончателен протокол от 21.12.2022 г., двустранно подписан от изпълнителя и възложителя. С приложимата за процесния договор редакция на чл. 1 от Методиката, се регламентира начина за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство. За изменение на цената на договор и рамково споразумение се прилага коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи съгласно таблицата. Според приложимата редакция на чл. 2 коефициентът следва да се приложи към стойността на целия договор и рамковото споразумение. В чл. 3 е предвидено прилагането на индекси на цени на производител на вътрешния или на международния пазар на строителни материали, които се публикуват всяко тримесечие съответно на интернет страницата на НСИ или Евростат. Предвидената в специалния закон индексация следва логиката на разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, в която е предвидено, че ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. Това законодателно решение отразява правната и житейска логика, че цената на изработката е обусловена от цената на материалите, работната сила, използваната механизация, която трудно изначално би била определена точно от възложителя с оглед възможните инфлационни промени, поради което и справедливо нейното индексиране е постигнато чрез коефициентите по чл. 2 от Методиката. Разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 предвиждат, че договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато: т. 2 - поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя е невъзможна поради икономически или технически причини или би предизвикала значителни затруднения; т. 3- поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. В процесния случай, с оглед твърденията на ищеца, претенцията му се основава на предпоставките, визирани в чл. 117а, във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП , доколкото са изложени твърдения за настъпили непредвидими обстоятелства, довели до драстично увеличение на цените, с оглед настъпили инфлационни процеси. Изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл. 117а от ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен икономически процес, поради което и настоящият състав на въззивния съд намира, че съгласие с изменението от страна на възложителя не е необходимо. Правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да зависи от волята на възложителя, тъй като преразпределя риска от протеклите икономически процеси върху двете страни. Няма основание да се приеме, че с подписване на договора изпълнителят се е съгласил да носи риска от евентуална инфлация. Липсва и клауза в договора в подобен смисъл. Последиците от протеклите инфлационни процеси са отчетени от законодателя чрез приемане на разпоредбата на чл. 117а от ЗОП, като на урежданото им е придадено обратно действие, а правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да зависи от волята на възложителя. Ето защо и при непостигнато съгласие с възложителя, не следва да се отрече възможността чрез намесата на съда да се приведе правното положение в съответствие с промените в обективните икономически обстоятелства, настъпили в периода от сключването на договора и изпълнението на задълженията по него, и по този начин да се избегне един противен на справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат. Именно поради това твърденият факт на приключило изпълнение на договора, както е в процесния случай, не препятства приложението на института, тъй като увеличението се свързва с приетите изменения в закона, на които е придадено и обратно действие. Увеличението на цените на материалите в строителството обективно е довело до възлагане на последиците от това увеличение само върху страната-изпълнител, което е нарушило равнопоставеността на страните и еквивалентността на дължимите престации. Принципът на добросъвестността изисква да не се нарушава равновесието при упражняването правата и задълженията на съконтрахентите, което би довело до неравноправие, евентуално и до неоснователно обогатяване на една от страните. С договорения в чл. 117а ЗОП компенсаторен механизъм се запазва равностойността на престациите, като изменението на цената е резултат от настъпило изменение в стойността на компонентите, формиращи стойността на договора. Изтичането на срока на договора не погасява права, възникнали преди този момент. Именно поради тази причина на разпоредбата на чл.117а ЗОП и на Методиката е придадено обратно действие. В допълнение е и фактът, че в Методиката за начална дата на наличие на инфлация е посочена 31.12.2020 г. Следователно инфлация е била налице и през периода на действие и изпълнение на процесния договор, поради което възможността за нейното съобразяване посредством предвидения в Закона механизъм не може да бъде отречена. Както бе посочено по-горе, според §4 от Методиката, на изменение подлежат цените за извършени СМР, приети след 30.06.2021 г., следователно стойността на извършените по процесните договори СМР, които са приети след 30.06.2021 г., също подлежи на изменение. След като Методиката се прилага по отношение на СМР, които са приети дори преди приемането на чл.117а ЗОП и на Методиката, то очевидно приключването на изпълнението на СМР, не изключва възможността за индексация. Вярно е, че поначало договорите за обществена поръчка не могат да бъдат изменяни, освен в изрично изброените в разпоредбата на чл. 116 ЗОП хипотези и условия. В случая съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 3 - поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение. Не се е твърдяло възложителят да не е положил дължимата грижа или да е могъл да предвиди инфлационните процеси, като същевременно се твърди оскъпяване на изпълнената по договора работа, поради инфлация. Следователно не е налице промяна на предмета на договора, а се касае до обективни обстоятелства – наличие на инфлация, чието настъпване е поставено извън волята на която и да е от страните по договора. Именно поради тази причина не би могло да бъде споделено становището на въззиваемия, че посоченото изменение може да бъде осъществено само с негово съгласие. Подобно съгласие в закона не е предвидено, така както е предвидена възможност само за възложителя да прекрати сключен договор за обществена поръчка, отново само в изчерпателно посочени хипотези (чл.118 ЗОП ). С разпоредбата на чл.117а ЗОП е извършено разпределение на риска от протичащите инфлационни процеси, без това разпределение да е предвидено като възможност, зависеща от волята на страните. Следва да се изтъкне, че с посочената разпоредба на чл. 117а, ал.1 от ЗОП е транспонирана разпоредбата на чл.72 от Директива 2014/24/ЕС. Директивите са част от вторичното законодателство на ЕС. След като се приемат на равнище ЕС, те се транспонират от държавите членки, като така стават част от законодателството им. От всяка държава членка обаче зависи да разработи свои собствени закони, за да определи как да се прилагат тези правила. Правилата на Методиката при съобразяване правилата на Директивата допускат изменение на договорите за обществена поръчка чрез индексация на цените на извършените вече дейности през срока на изпълнение на договора, приети след 30.06.2021 г. От приетата комплексна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че инфлацията за периода октомври 2019 г.-декември 2022 г. е в размер на 27,7 %, като факторите, на които се дължи настъпването на инфлацията, са невъзможни или изключително трудни за прогнозиране, в това число и от изпълнителя. Изчислено е, че размерите на дължимото предвид инфлацията възнаграждение, съгласно заложената в Методиката формула по всеки от отчетните актове е както следва: 1. За работите по Протокол /междинен акт/ № 1 от 08.07.2021 г. - 54 354,52 лв. без ДДС/ 65 225, 42 лв. с включен ДДС; 2. за работите по Протокол /междинен акт/ № 2 от 27.01.2022 г. - 96 150, 45 лв. без ДДС/115 380, 54 лв. с включен ДДС; 3. за работите по Окончателния протокол от 21.12.2022 г. - 637 695, 52 лв. без ДДС/765 234, 62 лв. с включен ДДС, като общият размер на дължимото поради инфлация допълнително възнаграждение възлиза в размер 788 200, 49 лв. без ДДС / 945 840, 59 лв. с включен ДДС. Посочено е, че общо дължимото поради инфлация възнаграждение възлиза в размер на 29, 88 % от цената на Договора (2 637 927, 68 лв. без ДДС / 3 165 513, 22 лв. с включен ДДС - чл. 2 от същия), при което общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор. С оглед изложеното, главните искове следва да бъдат уважени, така както са предявени, а именно: за сумата от 32 612,71 лв. (16 674.61 евро) (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 65 225. 42 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по договор с регистрационен индекс СОА20-ДГ55- 488/17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 1 от 08.07.2021 г.; за сума в размер на 57 690,27 лв. (29 496,57 евро) (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 115 380. 54 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с протокол (междинен акт) № 2 от 27.01.2022 г.; сума в размер на 382 617, 31 лв. ( 195 629,12 евро) (предявен като частичен от пълния размер на вземането от 765 234. 62 лв.) - дължима, но незаплатена увеличена, предвид инфлация цена с включен ДДС за извършените работи по посочения договор от 17.08.2020 г., отчетени с окончателния протокол от 21.12.2022 г., като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва за забава върху претендираните главници от датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Ето защо, в частта, с която предявените на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. Чл.266 от ЗЗД вр. чл. 1117а от ЗОП искове са отхвърлени като неоснователни, решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което посочените суми бъдат присъдени в полза на ищеца. С оглед основателността на главните искове и предвид представените по делото писмо с рег. № СОА22- ТД26- 13754/20.10.2022 г. и писмо, рег. № СОА22- ТД26- 13754/2/06.04.2023 г., с които ответникът Столична община е поканена да индексира възнаграждението на ищеца по договора, съгласно установената в Методиката формула на увеличените цени за процесните дейности, извършени в рамките на исковия период, считано от следващия ден- 21.10.2022 г., съответно 07.04.2023 г. възложителят е изпаднала в забава и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в претендираните размери. В Таблицата, представляваща приложение към изготвената по делото комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че за претендираните периоди на забава лихвите са както следва: за периода от 21.10.2022 г.-06.02.2024 г. по Протокол 1 от 08.07.2021 г. законната лихва за забава върху претендираната главница от 32 612.71 лв. с ДДС възлиза на сумата от 10 347.30 лв. ( 5 290.49 евро); за периода от 21.10.2022 г.-06.02.2024 г. по Протокол 2 от 27.01.2022 г. законната лихва за забава върху претендираната главница от 57 690.27 лв. с ДДС възлиза на сумата от 18 303.87 лв. (9 358,62 евро), а за периода 07.04.2023г.-06.02.2024 г. по Окончателен протокол от 21.12.2022 г. законната лихва за забава върху претендираната главница от 382 617.31 лв. с ДДС възлиза на сумата от 82 787.90 лв. (42 328.78 евро). С оглед диспозитивното начало, в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва за забава, в размер, в какъвто е претендиран, а именно: сума в размер на 5 173, 65 лв. (2 645.25 евро) обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 32 612,71 лева за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сума в размер на 9 151, 94 лв. (4 679.31 евро)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 57 690,27 лв. за периода от 21.10.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г.; сумата в размер на 41 393, 95 лв. (21 164.39 евро)- обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 382 617, 31 лева за периода от 07.04.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.02.2024 г. При уважаване на главните кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 вр. чл.266 от ЗЗД вр . чл.117а от ЗОП и поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условия, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове. С оглед на изложеното и при липса на съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявените при условията на кумулативност главни искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени посочените по-горе суми. Предвид изхода на спора, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на "Виа Конструкт Груп" ЕООД направените по делото разноски и за двете инстанции в размер на общо 74 582 лв. (38 133.17 евро) от които 10 634 лв. (5 437,08 евро) за държавна такса за въззивно обжалване, 21 148 лв. (10 812.80 евро) за държавна такса за първоинстанционното производство, 40 800 лв. с ДДС (20 860,71 евро) за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, 2 000 лв.(1 022.58 евро) депозити пред СГС. В полза на Столична община не се дължат разноски. С оглед на това, настоящата инстанция намира за безпредметно произнасянето на съда по отношение на частната жалба на Столична община против Определение №2655/25.06.2025 г., постановено по делото. Въпреки това и за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че съдът намира частната жалба за неоснователна, като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се изложи, че предвид предмета на делото, броя на обективно съединените искове, чийто източник на вземания е един договор, липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и броя на извършените процесуални действия от адв. Г., обстоятелството, че спорът между страните е правен, а не фактически, че липсва константна практика на Върховния касационен съд по спорните между страните правни въпроси, че производство е протекло без наличието на особени правни или фактически усложнения, броя на проведените заседания, неоспорените от ответника писмени доказателства, съдът в настоящия му състав счита, че определеното от СГС възнаграждение в размер на 1 500 лв. (766.94 евро) се явява обосновано. С оглед изложеното частната жалба на Столична община се явява неоснователна, а обжалваното с нея Определение №2655/25.06.2025 г., постановено по делото, правилно. Воден от изложеното, САС, ТО, 15-тисъстав