Решение № 165 от 24.4.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 81/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК. С решение № 1601 от 1.11.2022г по гр. дело № 1208/2022 г по описа на РС – П. състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЗАД •••“АД- С. ЕИК•••, че между„ЗАД •••“АД- С. ЕИК••• и Д. Г.а А., ЕГН•••••••••• към 11.11.2020г. за автомобил „•••“ модел ••• с рег. № ••• е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД •••“ АД с полица ••• и Анекс 1 към полица •••. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. Въззивна жалба срещу решението е постъпила от „ЗАД •••“АД- С., в която се възразява, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск, при условия на евентуалност се възразява и срещу законосъобразността на постановеното решение на РС – П.. Възразява се, че по делото е била депозирана първоначална искова молба от Е. Д. А., която е била недопустима поради липса на правен интерес доколкото ищцата не е страна по договор, чието съществуване се цели да бъде установено с предявения положителен установителен иск. Възразява се също така, че по – късно пред РС – П. е била депозирана и допълнителна искова молба вече с двама ищци – Е. А. и Д. А., която също има за предмет установяване на съществуването на действителен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ като въззивникът счита, че ГПК не предвижда възможност за подаване на допълнителни искови молби и въвеждането на нови ищци. Възразява се, че в изпратеното съобщение за подаване на отговор е упомената само Е. А. като ищца.Възразява се също така, че с предявеният иск се цели промяна на действието на договор като се иска от съда да продължи или да възстанови действието на един договор, което е недопустимо според въззивника. По същество се възразява и срещу законосъобразността на решението като се възразява, че съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото. Възразява се, че РС – П. неправилно е стигнал до извода, че е налице едностранно разваляне на договора от застрахователя, но не по установения законов съдебен ред. Възразява се, че в договора е налице клауза, която предвижда прекратяване на договора в 30-дневен срок при непредоставяне на застрахователя на информация относно регистрационния номер на автомобила и номер на талон. Според въззивника точно това се е случило и то е било по вина на застрахователния брокер, към когото следва да се предявят претенции от страна на ищците пред Пл РС. Според въззивника договорът е прекратен по силата на тази клауза и информация за това надлежно е подадена на Гаранционен фонд. Не се касае за едностранно разваляне на договора.Въззивникът възразява, че застрахователният договор е бил прекратен, това прекратяване надлежно е вписано в Гаранционния фонд и КФН е приела, че договорът е прекратен. Тези обстоятелства не са били отчетени, според въззивника, от първата инстанция, прието е, че договорът не е развален надлежно, което създава правна несигурност и преурежда със задна дата важни обществени отношения акто също така се сочи, че не са били изцяло внесени застрахователните премии. Въззивникът възразява, че към датата на ПТП 11.11.2020г действието на договора е било прекратено, което се установява от доказателствата от информационния център на Гаранционния фонд и от писмо на КФН. Застрахователният договор е бил сключен със съдействието на застрахователен брокер, налице е допълнително споразумение за представяне в месечен срок на допълнителните данни за регистрационния номер и номера на талона, това не се е случило и по силата на изрична клауза договорът е бил прекратен. Възразява се, че застрахователният брокер не е изпълнил коректно задължението си за въвеждане на необходимата информация и поради това до застрахователя не е достигнала такава и договорът е бил прекратен. Процесната застрахователна полица е била регистрирана в Гаранционен фонд, но по – късно, считано от 3.11.2020г е била прекратена, която дата е преди настъпилото ПТП. Възразява се, че по делото е била приета техническа експертиза, която е установила допуснатите неточности и грешки от страна на служител на застрахователния брокер. Налице е автоматизирана система, която следи за въвеждането на данни за регистрационен номер и номер на талон в рамките на 30 дни и при тяхната липса генерира прекратяване на полицата. Възразява се, че по делото е установено по категоричен начин, че служителите на застрахователния брокер са били обучени и са издавали анекси в посочения смисъл, вкл. и конкретната служителка колатова. Възразява се също така, че Д. А. е подписал документ без да провери съдържанието му и да забележи, че няма данни за регистрационен номер и номер на талон. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че е изпълнил всички свои задължения като още на другия ден след сключването на застрахователния договор е сключил и анекс № 1 с предоставяне на данните за регистрационния номер и номера на свидетелството за регистрация. Възразява се, че А. не бил уведомен по никакъв начин за прекратяване на полицата и е научил това чак когато е поискал да внесе втората вноска по застраховката. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС. Третото лице помагач пред РС – П. „•••“ АД взема становище, че решението е недопустимо като РС – П. се е произнесъл по нередовна искова молба. Според третото лице помагач първоначалната искова молба е била само от Е. Д. А., РС – П. е дал указания за задължително включване като страна по делото и на Д. А., който е бил страна по застрахователния договор доколкото Е. А. не е била такава. Според третото лице пороците на исковата молба в този им вид са били невъзможни за саниране и делото е следвало да бъде прекратено. Била е подадена допълнителна искова молба вече от Е. А. и Д. А. с различен петитум от първоначалната искова молба. Според третото лице РС – П. е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел за разглеждане иск, който е бил различен от първоначално предявения и с други страни. По същество третото лице счита, че РС – П. е стигнал до необосновани изводи за наличието на техническа грешка от служител на застрахователния брокер, но по същество е постановил правилно решение. Според третото лице по делото са налице доказателства, че застрахователният брокер е изпълнил всички свои задължения като на 1.10.2020г е сключен застрахователен договор, същият ден е сключено допълнително споразумение със задължение за физическото лице за предоставяне на информация относно регистрационния номер на автомобила и свидетелство за регистрация, както и анекс № 1 от 2.10.2020г, в който е отбелязан рег. Номер на автомобила и е било представено свидетелство за регистрация. По този начин Д. А. е изпълнил своите задължения.Според третото лице застрахователната полица е съдържала всички реквизити, изискуеми по Наредба № 49 от 16.10.2014 г за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Застрахователят не е имал никакво основание да подава информация за прекратяване на договора. Няма изискване за посочване на номер на свидетелството за регистрация. В този смисъл служителят на застрахователния брокер е свършил своята работа. Според третото лице съгл. Чл. 344 ал.1 от КЗ формата за действителност на застрахователния договор е писмена и факта на използването на електронна система за издаването на полица „Гражданска отговорност“ или анекса към нея не променя това императивно изискване. Анексът с подписите на страните е стигнал до застрахователя и последният не е следвало да прекратява договора, а да изиска промяна или допълване на липсващите данни в него. Обратното би означавало да се даде приоритет на електронната система пред писмената форма за действителност. Съдът е възприел заключението на ВЛ за наличието на техническа грешка на служител на застрахователния брокер, но ВЛ не е изследвало актуалната версия на електронната система на застрахователя към датата на анекса, а се е доверило на твърденията на служители на застрахователя, че няма настъпили изменения, независимо, че номерата на действащите версии в различните периоди са различни. Възразява се, че КФН не е компетентна да да се произнася по съществуването или не на едно застрахователно правоотношение. Претендира се обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството, а при условия на евентуалност – потвърждаване на атакуваното решение при излагането на мотиви от Пл ОС при съобразяване на направените възражения. Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното: СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят обстоятелства относно наличието на условия за прекратяване на сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА РС е приел, че не е било спорно, че на дата 01.10.2020г. собственик на автомобил „•••“, Д. Г. А.- баща на първата ищца Е. Д. А., е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с „ЗАД •••“ АД с Полица№ ••• за посочения автомобил.На 02.10.2020г. собственикът го е регистрирал и веднага след това е посетил офис на застрахователния брокер, за да сключи Анекс 1 към Полица № ••• за автомобил с рег.№ •••.Не е било спорно, че на 11.11.2020г. с процесния автомобил е реализирано ПТП от Е. Д. А., документите на водача и на автомобила са били изискани от органите на реда и са установили валидно сключена застраховка „ГО“.Видно от Констативния протокол с пострадали лица №•••г. е било посочено, че автомобил „•••“, модел •••, с рег.№ •••.е застрахован в „ЗАД •••“ АД. Не е било спорно се, че вторият ищец е посетил офис на застрахователния брокер през месец януари 2021г., за да заплати втората вноска и тогава са го уведомили, че полицата му е прекратена. Полица № ••• е била сключена 01.10.2020г. като плащането е било разсрочено. Не е било спорно, че след направено извлечение от сайта на Гаранционен фонд- Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че Полицата е прекратена поради обстоятелството, че застрахователят не е уведомен за промяната на номера на МПС. Към полицата е издадено и допълнително споразумение от същата дата, съгласно което застрахованото лице се е задължило в 30 - дневен срок да представи пред застрахователя необходимите по закон документи за установяване на надлежно регистриране на автомобила пред компетентните органи на МВР, като се е съгласило, че при неизпълнение на това задължение застрахователят има право предсрочно да прекрати застрахователния договор след изтичане на определения срок. Не е било спорно, че полицата е подадена от застрахователя в ИЦ на ГФ като прекратена, считано от 03.11.2020г. Не се е спорило, че сключването на анекс № 1 към застрахователната полица, издаден на 02.10.2020г., е неразделна част от полицата и е с посредничеството на „•••“ ООД, гр. С.. Видно от доказателствата е било, че своевременно собственикът на процесния автомобил е пуснал ЖАЛБА (СИГНАЛ) до Комисия за финансов надзор, която да извърши проверка по случая защо е прекратена ГО за автомобил •••, модел ••• с рег.№ •••. След като Комисия за финансов надзор извършила проверка по случая установила следното: „...констатирано, че е налице издадена на 01.10.2020г. застрахователна полица № •••, сключена между Д. Г. А. и „ЗАД •••“ АД за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил •••, модел ••• с рама № ••• без ДК№, валидна за срок от една година до 01.10.2021г. Констатирано е било, че към полицата е издадено и допълнително споразумение от същата дата, съгласно което застрахованото лице се е задължило в 30 - дневен срок да представи пред застрахователя необходимите по закон документи за установяване на надлежно регистриране на автомобила пред компетентните органи на МВР, като се е съгласило, че при неизпълнение на това задължение застрахователят има право предсрочно да прекрати застрахователния договор след изтичане на определения срок. При проверката е констатирано, че полицата е подадена от застрахователя в ИЦ на ГФ като прекратена от застрахователя, считано от 03.11.2020 г. Установява се по делото пред първата инстанция, че според КФН договорът за застраховка е сключен в нарушение на чл. 489 ал. 5 от КЗ, тъй като полицата е издадена за срок по- дълъг от 30 дни, за което нарушение ще бъде ангажирана административно- наказателната отговорност на застрахователя. Констатирано е било, че в регистъра на КАТ на МВР с рег. № •••.отговаря на МПС с рама № •••, както и сключването на анекс № 1 към застрахователната полица, издаден на 02.10.2020 г., неразделна част от полицата, с посредничеството на „•••“ ООД, гр. С., в който са променени обстоятелствата относно регистрацията на автомобила и номер на талон чрез вписване на •••. Установява се по делото, че според КФН застрахованото лице е изпълнило задълженията си да представи документите за надлежна регистрация на автомобила на застрахователя, а от обясненията на застрахователя се установява, че застрахователния брокер е допуснал техническа грешка при изписване на регистрационния номер на автомобила в полето отнасящо се до номер на талон /СРМПС/, поради което полицата е прекратена автоматично след деня, следващ изтичането на 30 дни от сключването й.“ Според първата инстанция спорен по делото е въпроса правомерно ли е прекратен договора за застраховка и ищецът- собственик изпълнил ли е задълженията си по договора в срок. Искът е бил приет за допустим като съдът е приел, че има правен интерес от водене на настоящето производство и от двамата ищци, тъй като единият ищец е страна по договора, а другият е участник в ПТП и има към настоящия момент влязло в сила решение на ПОС по гр.д.659/2021г., в което също е посочено, че е налице правен интерес от водене на УИ, какъвто е настоящият, предвид обстоятелството, че при липса на „ГО“ ищцата ще следва да заплаща вредите. Според РС от доказателствата по делото: извършена проверка от КФН и от заключението на ВЛ се установява, че собственикът на л.а. стриктно е изпълнил задълженията си по договора и че при попълването на анекса към полицата, при посредничеството на третото- лице помагач, е допусната техническа грешка при вкарване на изискуемите данни за регистрационния номер, което е довело до автоматично прекратяване на застраховката.Пълно и всестранно ВЛ е изяснило поредността на попълване на данните в програмата, като от самото начало е допусната грешка от брокера и оттук е последвало заключване на определени полета и невъзможност да се извърши проверка и синхронизация с данните в КАТ.Съдът не е приел възраженията на представителя на третото лице за различните версии на програмата към датата на изготвяне на анекса и към датата на проверката на ВЛ, тъй като се установява, че въпреки промяната на версиите полетата са се попълвали ръчно по един и същи начин и се е започвало по един и същи начин следващото поле, а разликата е, че новата подобрена версия, не позволява разпечатване на хартиен носител на документа. С оглед направеното възражение, че ответникът като възложител не е представил всички изискуеми документи за обучение на посредника, от приложените доказателства е било видно, че лицето изготвило анекса е извършавало подобни операции през продължителен период от време преди и след изготвяне на въпросния анекс. В тази връзка, съобразно установеното, не може да се вмени вина на собственика за некоректното въведените данни и автоматично прекратяване на договора. РС е приел, че към момента, когато ответника е предприел едностранно разваляне на процесния договор, не са били налице основанията и не е надлежно упражнено правото да се развали този договор, то следва да се приеме, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за застраховка „ГО“ към дата 11.11.2020г. РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно като краен резултат РС е изложил мотивите си, които не се споделят почти изцяло от въззивния съд, но следва да бъдат доразвити. Въззивният съд приема, че възраженията за недопустимост на решението поради недопустимост на исковата молба са неоснователни. В случая се касае за даване на указания от страна на съда за посочване на страна, която е задължителен другар и следва да присъства в процеса. Касае се също така и указания относно петитума на първоначалната искова молба. В подадената на 18 март 2022г озаглавена „допълнителна искова молба“ се посочва задължителния другар и са прави уточнение на петитума. Не може да се приеме, че е налице замяна на една страна с друга или замяна на един петитум с друг. В този смисъл атакуваното решение е допустимо. Въззивният съд счита, че към процесния казус следва да се приложи разпоредбата на чл. 485 ал.1 от КЗ. Съгласно този текст в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 или чл. 365. В конкретния случай имаме лице по смисъла на чл. 362 ал.1 от КЗ, което лице е допуснало некоректно подаване на информация към застрахователя, което се установява и от приетата по делото съдебно техническа експертиза. Собственикът на автомобила е изпълнил задълженията си за представяне на информация относно регистрацията на автомобила. В резултат на некоректно подадената информация от страна на застрахователя са предприети стъпки за прекратяване на договора. Посочената разпоредба на чл. 485 ал.1 от КЗ предвижда невъзможност за прекратяване на договора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. и при съзнателно непредставяне или неточно представяне на информация, за която застрахователят е заявил писмено въпрос. Чл. 364 от КЗ предвижда процедура при наличието на обстоятелство, което не е било известно на страните. Текстът на чл. 485 е в главата от кодекса относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и с оглед вида и характера на този вид застраховка законодателят е предвидил невъзможност за прекратяване на договорите съобразно чл. 485 ал.1 от КЗ. С тази специална разпоредба общите за договорното застрахователно право разпоредби на чл. 363, 364 и 365 от КТ са изключени по силата на принципа „ специалното правило дерогира общото“. Нормата е императивна и е в обществен интерес – защита на третите увредени лица, разполагащи при увреда с пряк иск към застрахователя. Според разглежданата законова регламентация единствено възможните последици в отношенията застрахован – застраховател в хипотеза на някаква недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл. 485 ал.3 от КЗ при наличието на условия за това. Такова разрешение е дадено в ТР 1/2018 г от 7.03.2019 г на ТК на ВКС на РБ, т. 3. Предвид гореизложеното и по посочените мотиви следва да се потвърди атакуваното решение като законосъобразно и правилно като краен резултат. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемите страни по 600 лв за адвокатско възнаграждение при липса на възражение за прекомерност.