Решение № 15 от 28.4.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 302/2021 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на наказателна присъда № 74, постановена на 31.07.2020 г. по дело № 967/230/2019, влязла в сила на 23.03.2021 г., на съдебен орган в издаващата държава – Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, с която на •• гражданин М. М. И., роден на •• г., ЕГН •••, с постоянен адрес: с. ••, община ••, област ••, е наложена финансова санкция в размер на 700 румънски леи, представляваща задължение за плащане на съдебни разноски, довели до постановяване на съдебния акт. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, постановено от съдебен орган в издаващата държава по отношение на •• гражданин М. М. И.. Засегнатото лице М. М. И. и неговият упълномощен защитник – адв. Диян Щерев от АК - Бургас, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящия съд. По делото е постъпила молба – становище от адв. Щерев, с искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. В молбата си адв. Щерев е отразил, че няма да сочи други доказателства и моли съда да приключи съдебното дирене, и да постанови справедливо, обосновано, мотивирано и законосъобразно съдебно решение, съобразно представените и събрани доказателства по делото. Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното: Република Румъния е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице М. М. И. е •• гражданин, роден на •• г., с регистрирани постоянен и настоящ адрес: с. ••, община ••, област ••, и е с ЕГН •••. От данните, съдържащи се в удостоверението и в приложените към него съдебни книжа, се установява, че на 31.07.2020 г. спрямо М. М. И. е била постановена наказателна присъда № 74 от съдебен орган в издаващата държава – Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, по дело № 967/230/2019, с която М.И. е бил осъден за извършено на 24.10.2017 г. престъпление – „непредумишлено убийство“, наказуемо по чл. 192, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години с установен срок на надзор от две години. Със същата присъда И. е бил осъден да заплати сумата от 700 леи, представляваща съдебни разноски. Предвид на това съдът намира, че са налице условията по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС – налице е влязъл в сила акт на съдебен орган от държава – членка на ЕС, постановил налагането на задължение за плащане на разходите по финализирана съдебна процедура. От текста на удостоверението и от приложената към него Наказателна присъда № 74, постановена от Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена, рождена дата и адрес в •••, а също датата на издаване на присъдата и на влизането й в сила (съответно на 31.07.2020 г. и 23.03.2021 г.), както и размерът на разходите, направени в наказателното производство, довели до постановяване на присъдата – 700 румънски леи. Изрично е посочено, че засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, както и, че е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило престъпление на територията на издаващата държава, като във връзка с воденото наказателно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са били направени разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за извършеното престъпление, обстоятелствата, при които е извършено, размерът на направените разходи по съдебната процедура, довела до постановяване на акта на съда във връзка с престъплението съгласно законодателството на издаващата държава, наказанието, което е наложено на засегнатото лице за извършеното престъпление, както и за обстоятелството, че присъдата е влязла в сила на 23.03.2021 г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самия съдебен акт, с който е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между съдебния акт за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава. При така установените факти настоящият съдебен състав установява наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция. На първо място, желаното за признаване решение (наказателна присъда) е издадено от съдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние (престъпление) по нейния национален закон. Фактическото описание, съдържащо се в приложената към удостоверението наказателна присъда № 74/31.07.2020 г. на Първоинстанционен съд – Филияш, Република Румъния, на дефинираната като престъпление – „непредумишлено убийство“, наказуемо по чл. 192, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на Република Румъния, деятелност на засегнатото лице съставлява престъпление и по българското законодателство - по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“ от НК на Република България – причиняване на смърт по непредпазливост при управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Предвид на това съдът приема, че в случая е изпълнено изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Същевременно, доколкото описаното в наказателната присъда на съдебния орган в издаващата държава деяние, съставлява „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата”, в случая съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не е и необходимо да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че като съд на изпълняващата държава българският съд в настоящото производство няма компетентност да преценява дали деянието, описано в представените от издаващата държава документи покрива признаците на състав на престъпление по закона на тази държава (в случая на Румъния). Тази преценка е в правомощията единствено и само на компетентните органи на тази държава. Специфична особеност на механизма на взаимното признаване, приложим в случая е, че националният съд на изпълняващата държава-членка осигурява изпълнението на постановения в друга държава-членка акт без да осъществява контрол по същество над него. Поради това българският съд като изпълняващ съд не може да упражнява контрол по отношение на фактите, описани в представените от румънска страна документи, нито тяхната достоверност, не би могъл да събира доказателства за тези факти и да обсъжда такива доказателства. Единствената преценка, която българският съд дължи е преценката за двойна наказуемост. На следващо място, засегнатото лице М. М. И. има местоживеене на територията на Република •••. Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че М. М. И. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република ••, а именно: с. ••, община ••, област ••. Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република ••• по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на ••• страна, а съгласно текста н а чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на решението. Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и Рамковото решение реквизити. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава. Не е изтекла погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание по българското законодателство. ••• гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Съобразно по-горе обсъденото, деянието, за което е санкциониран от компетентния съдебен орган на Република Румъния засегнатото лице, представлява престъпление и по българското законодателство, което попада в каталога на престъпленията и административните нарушения, очертан в чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС (чл. 5, т. 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР ), за които не се изисква проверка за двойна наказуемост. Засегнатото лице М. М. И. е физическо лице, което е •••, според българското законодателство, и което носи наказателна отговорност. Видно от посоченото в удостоверението, наказателното производство пред компетентния съдебен орган на издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националният закон, представител, за правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС). Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 700 румънски леи, в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава - 31.07.2020 г. (към 31.07.2020 г. 10 румънски леи = 4.04808 български лева), която в случая възлиза на 283, 36 (двеста осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) лева. По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС. По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд