Решение № 521 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 371/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на Р. С. К. с адрес: [населено място], [улица], [ЕГН], чрез адвокат С. Д. против Ревизионен акт № Р-22002224001484-•••• от 08.01.2025 година, издадена от П. Т. П. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 35•• от 01.04.2025 година, с който са установи задължения в общ размер на 245 397, 23 лева /двеста четиридесет и пет хиляди триста деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, в това число установени годишен и авансов данък по Закон за данък върху доходите на физически лица на ЕТ в общ размер на 95 710, 75 лева /деветдесет и пет хиляди седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 66 961,77 лева /шестдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 28 748,98 лева /двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ досежно д.п. 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 149 686,95 лева /сто четиридесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 102 055,48 лева /сто и две хиляди петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 47 631,02 лева / четиридесет и семе хиляди шестстотин тридесет и един лева и две стотинки/, досежно д.п. м.12.2017 година, от м.01.2018 до м.12.2018, от м.01.2019 до м.04.2019, от м.08.2019 до м.12.2019, от м.02.2020 до м.12.2020, от м.01.2021 до 12.2021, от м.01.2022 до м.12.2022, от м.01.2023 до м.02.2023 и м.04.2023 година. Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен. По същество излага доводи в посока на това, че в хода на ревизията не са събрани необходимите доказателства, за да може да се предположи, че е налице хипотезата на чл.122 от ДОПК. На следващо място твърди, че основен недостатък в доклада е констатацията, че през ревизирания период е отглеждал крави с млечно направление, като според жалбоподателя този извод не почива на събраните доказателства и е извършен въпреки дадената в хода на ревизията декларация, с която е заявил, че е отглеждал крави за продажба, а не за мляко и месо. В посока на тези свои твърдения заявява в жалбата, че отглеждането на крави за производство на мляко е процес, който е свързан със сериозна организация и значителни разходи, като организирането на такова производство предполага наличие на техника, медицински контрол и обслужване на животните, а също и специализиран контрол на добитото мляко, а той не разполага с такава организация и персонал. Твърди също, че през ревизирания период не е издавал нито една фактура за продажба на мляко. На следващо място се навяват доводи, че при наличие на достатъчно събрани доказателства относно реалния добив на зърно от декар 200 кг, възприетото от страна на приходната администрация количество е определено на 400 кг без да са налице основания за това. Във връзка с това е прието, че за сделките осъществени с него се дължи ДДС, макар те да са били освободен. На последно място посочва, че констатациите, че е налице хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК не лежат на никакви доказателства, същото се отнася и по отношение на хипотезата на т.4. С оглед на тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В проведеното на 12.02.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Д., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена. Претендира направени по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „О•••• и д••••-о••• п••••“ не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Ж. Н., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение, респективно оспореният ревизионен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - П•••• – прокурор Д. Д. изразява становище за основателност на жалбата и прави предложение същата да бъде уважена като оспореният ревизионен акт бъде отменен. Административен съд - П•••••, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че развилото се ревизионно производство, което е приключило с издаване на оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт е второ по ред, доколкото с Решение № 35••• от 19.03.2024 година на директора на Дирекция „О•••и д••••-о••• п•••“ при Ц•• на Н•• – С••• е отменен Ревизионен акт № Р-22001423003106•••••• от 19.12.2023 година, издаден от П. Т. П., възложител на ревизията и И. В. А., ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2017 година до 31.12.2022 година и по ЗДДС за периодите от 01.12.2017 година до 30.04.2019 година и от 01.08.2019 година до 30.04.2023 година, ведно със съответните лихви и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия с указание в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия /лист 1500 от приложението/. В съответствие с горното е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-2200222400148•••• от 25.03.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с която е поставено началото на ревизионното производство, приключило с обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт. С тази заповед е възложено извършване на ревизия на Р. С. К. с [ЕГН] за определяне на задължения във връзка с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период от 01.01.2017 година до 31.12.2022 година и във връзка с данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.08.2019 година до 31.10.2021 година, от 01.11.2021 година до 30.04.2023 година и от 01.12.2017 година до 30.04.2019 година. Определен е екипът, които да извърши ревизията, а именно: А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. С. И. на длъжност: главен инспектол по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в рамките на три месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Видно от представеното чрез административната преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К••••“ ЗВР е връчена на 03.04.2024 година, което означава, че срокът на ревизията, който е първоначално определен изтича на 03.07.2024 година /лист 62/. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-2200222400148•••• от 18.06.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно 03.09.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 19.06.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К••••“ /лист 65/. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-220022240•••• от 16.08.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.4 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно до 01.11.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 26.08.2024 година, видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К••••“ /лист 70/. Заповедта за възлагане на ревизия и двете заповеди, с които тя е изменена са издадени от П. Т. П. на длъжност: началник на сектор при Т•••на Н••• - С•••, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 42 от делото. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-2200222400148••• от 28.11.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. С. И. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че: Р. С. К. е регистриран земеделски производител в ОД „З•••“ [населено място] с ЕКАТТЕ на регистрация 55•••, с последна заверка от 21.04.2022 година и с адрес на местоизвършване на дейност: [населено място], [улица]. Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 14.07.2011 година. Извършваната дейност през ревизионния период е отглеждане на едър рогат добитък и производство на зърнени култури и зеленчуци. Съгласно [нотариален акт] от 07.11.2003 година ревизираното лице е собственик на недвижим имот: краварник с площ от 250 [жк], заедно с поземления имот, находящ се в [населено място], бившето „ДЗС“ с площ на целия имот [рег. номер].м. В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното лице следва да бъдат определени допълнителни задължения в общ размер на 247 348,76 лева /двеста четиридесет и седем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, в това число задължения във връзка с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 94 567,97 лева /деветдесет и четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, касателно данъчен период 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година и по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 152 780,79 лева /сто петдесет и две хиляди седемстотин и осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ за данъчен период м.12.2017 година, от м.01.2018 година до м.04.2019 година, м.08.2019 година до м.12.2019 година, м.02.2020 до 02.2023 година и м.04.2023 година. В мотивите на ревизионния доклад е отбелязано, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Като във връзка с това е направен анализ на всяко едно от обстоятелствата, които са изброени в т.1-16 на чл.122, ал.2 от ДОПК. Въз основа на това данъчната основа е определена по правилата на тези разпоредби, а не съобразно материалния закон. На първо място по отношение на установените данъчни задълбжения във връзка със Закона за данък върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ): За данъчен период 2017 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И00•••• от 23.09.2018 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 91,96 лева, който е бил внесен. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко, продажби на животни и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 83 036,56 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 83 036,56 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация е констатирала, че през този данъчен период лицето е закупило поземлен имот срещу бартер тонове пшеница, като при извършената продажба не е издало фактура със стойност отговаряща на равностойността на пшеницата, която се дава като бартер. В хода на ревизионното производство е била назначена експертиза, която е пресметнала каква е била равностойността на пшеницата към датата на сключване на всяка една от сделките, като били направени следните изводи: ревизираното лице не е отчело приходи в размер на 1 405,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 281,00 лева (във връзка с [НА] от 20.01.2017 година, при който са дадени като бартер 5 тона пшеница), не е отчело приходи в размер на 378,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 75,60 лева (във връзка с [НА] от 27.11.2017 година и дадени като бартер 1,4 това пшеница) и не е отчело приходи в размер на 1 215,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 243,00 лева (във връзка с [НА] от 27.11.2017 година във връзка с дадени като бартер 4,5 тона пшеница); 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 69 025,32 лева без ДДС и ДДС в размер на 13 805,06 лева ( която сума е получена в следствие на назначената експертиза в хода на ревизионното производство, при която се посочва, че за този период лицето е декларирало, че притежава 50 броя крави, а продажната цена на литър мляко е била 0,42 стотинки при което са счели, че: 50 броя крави Х 364 броя дни Х 9,03 средно дневно мляко от една крава Х 0,42 лева = 69 025, 32 лева); 3) Не е отчетен приход от продажба на говеда в размер на 11 013,24 лева и ДДС в размер на 2 202, 65 лева. При това положение е приел, че размерът на данъчната основа е в размер на 83 649,64 лева, при което при ставка в размер на 15% се получава дължим данък в размер на 12 547,44 лева. За данъчен период 2018 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И009•••• от 27.04.2019 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 310,00 лева, който е бил внесен. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че ревизираното лице не е декларирало приходи във връзка с продажбата на мляко, и придобито недвижимо имущество срещу бартер в общ размер на 76 012,00 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 76 012,00 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация е констатирала, че през този данъчен период лицето е закупило поземлен имот срещу бартер от 5 тона пшеница, като при извършената продажба не е издало фактура със стойност отговаряща на равностойността на пшеницата, която се дава като бартер. В хода на ревизионното производство е била назначена експертиза, която е пресметнала каква е била равностойността на пшеницата към датата на сключване сделката, като са направени следните изводи: ревизираното лице не е отчело приходи в размер на 1 665,00 лева лева без ДДС и ДДС в размер на 333,00 лева (във връзка с [НА] от 11.12.2018 година, при който са дадени като бартер 5 тона пшеница); 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 73 347,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 14 869,40 лева (която сума е получена в следствие на назначената експертиза в хода на ревизионното производство, при която се посочва, че за този период лицето е декларирало, че притежава 50 броя крави, а продажната цена на литър мляко е била 0,42 стотинки при което са счели, че: 50 броя крави Х 364 броя дни Х 9,50 средно дневно мляко от една крава Х 0,43 лева = 74 347,00 лева). При това положение е приел, че размерът на данъчната основа е в размер на 78 081,11 лева, при което при ставка в размер на 15% се получава дължим данък в размер на 11 712,17 лева. За данъчен период 2019 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И0••• от 23.03.2020 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 0,00 лева. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 74 732,63 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 74 732,63 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация е констатирала, че през този данъчен период лицето е закупило поземлен имот срещу бартер от 12 тона пшеница, като при извършената продажба не е издало фактура със стойност отговаряща на равностойността на пшеницата, която се дава като бартер. В хода на ревизионното производство е била назначена експертиза, която е пресметнала каква е била равностойността на пшеницата към датата на сключване на сделката, като били направени следните изводи: ревизираното лице не е отчело приходи в размер на 4 212 лева без ДДС и ДДС в размер на 842,20 лева (във връзка с [НА] от 26.03.2019 година, при който са дадени като бартер 12 тона пшеница); 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 70 520,63 лева без ДДС и ДДС в размер на 14 104,13 лева ( в тази връзка следва да се посочи, че ревизиращите са приели, че към 01.01.2019 година лицето е притежавало 50 броя крави, а през годината е продало 10 броя от тях, като към 03.12.2019 година няма закупени крави. Поради тази причина са направени следните аритметични пресмятания: 50 крави Х 335 дни Х 8,75 среднодневно мляко от крава Х 0,45 лева = 65 953,16 лева и 40 крави Х 29 дни Х 8,75 среднодневно мляко от крава Х 0,45 = 4 567,50 лева). При това положение са приели, че установените приходи от продажбите, по които ревизираното лице е изпълнител и които са декларирани и неотчетени е в размер на 183 311,00 лева, а установените доставки, по които то е получател са в размер на 200 618,29 лева (това са разходите за него). При това положение е определен нов размер на данъчната основа, респективно и нов размер на дължимия данък, както следва: налице е данъчна загуба в размер на 17 307,29 лева, при което положение не се дължи данък. За данъчен период 2020 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И01•••• от 29.04.2021 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 0,00 лев. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 90 784,55 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 90 784,55 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация, основавайки се на данни, получени от Областна дирекция „З••••“ са направили изводи, че през стопанската 2019/2020 година ревизираното лице е декларирало, че са засети 103 дка с мека пшеница, което означавало, че през този период лицето е придобило 351,84 кг пшеница или 35,18 тона пшеница на обща стойност от 12 348,18 лева. Базирайки се на справка, получена от страна на ревизираното лице то е придобило 2,6 тона пшеница, като няма продадена, а от тези 2,6 тона пшеница 7000 кг. са послужили като храна за животните, 6 000 кг. е използвана за засяване през следващата година и остатъкът към края на годината е бил 7 600 кг. Въпреки така изложеното приходната администрация е приела, че през този данъчен период ревизираното лице е продало 14 580 кг. или 14,58 тона пшеница и не е отчело приходи в размер на 5 117,58 лева без ДДС и ДДС в размер на 1 023,52 лева.; 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 79 593,95 лева без ДДС и ДДС в размер на 15 918,79 лева (в тази връзка следва да се посочи, че задълженото лице е посочило, че към 01.01.2020 година притежава 40 броя крави, като през годината е закупило 26 броя крави, както следва: на 29.02.2020 година е закупило 16 броя крави, а на 30.06.2020 година е закупило 10 броя крави и през годината няма продадени крави, като към 31.12.2020 година общият брой на притежаваните от него крави е бил 66. При това положени и следвайки аритметичната формула в предходните данъчни периоди, приходната администрация е установила посочения размер на неотчетени приходи: 40 крави Х 365 дни Х 8,29 литра мляко Х 0,45 лева = 54 465,30 лева без ДДС касателно периода от 01.01.2020 до 31.12.2020; 16 крави Х306 дни Х 8,29 литра мляко Х 0,45 лева = 18 264,53 лева без ДДС за периода от 29.02.2020 година до 31.12.2020 година; 10 крави Х 184 дни Х 8,29 литра мляко Х 0,45 лева = 6 864,12 лева без ДДС за периода от 30.06.2020 година до 31.12.2020 година); 3) Не е отчетен приход от продажба на крави в размер на 6 073,02 лева и ДДС в размер 1 214,60 лева. При това положение са приели, че установените приходи от продажбите, по които ревизираното лице е изпълнител и които са декларирани и неотчетени е в размер на 163 313,39 лева, а установените доставки, по които то е получател са в размер на 148 116,91 лева (това са разходите за него). При това положение е определен нов размер на данъчната основа, респективно и нов размер на дължимия данък, както следва: налице е данъчна печалба в размер на 15 196,48 лева, при което положение е определен данък в размер на 2 279,47. За данъчен период 2021 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И0•••• от 30.04.2022 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 0,00 лева. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко, крави и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 148 403,05 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 148 403,05 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация, основавайки се на данни, получени от Областна дирекция „З••••“ са направили изводи, че през стопанската 2019/2020 година ревизираното лице е декларирало, че са засети 234 дка с мека пшеница, което означавало, че през този период лицето е придобило 91 353,60 кг пшеница или 91,35 тона пшеница на обща стойност от 33 434,10 лева. Базирайки се на справка, получена от страна на ревизираното лице то е придобило 50 тона пшеница, като няма продадена, няма оставена за храна и за засяване през следващата година, а остатъкът към края на годината е 50 това. При така изложеното администрация е приела, че през този данъчен период ревизираното лице е продало 41,35 тона пшеница и не е отчело приходи в размер на 14 513,85 лева без ДДС и ДДС в размер на 2 902,77 лева.; 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 121 680,24 лева без ДДС и ДДС в размер на 24 336,05 лева ( в тази връзка следва да се посочи, че задълженото лице е посочило, че към 01.01.2020 година притежава 66 броя крави, като през годината е закупило 16 броя крави, както следва: на 10.02.2021 година е закупило 3 броя крави, на 29.03.2021 година е закупило 13 броя крави през годината няма продадени крави, като към 31.12.2020 година общият брой на притежаваните от него крави е бил 82. При това положени и следвайки аритметичната формула в предходните данъчни периоди, приходната администрация е установила посочения размер на неотчетени приходи: 66 крави Х 364 дни Х 8,51 литра мляко Х 0,50 лева = 102 222,12 лева без ДДС касателно периода от 01.01.2020 до 31.12.2020; 3 крави Х 324 дни Х 8,51 литра мляко Х 0,50 лева = 4 135,86 лева без ДДС за периода от 10.02.2021 година до 31.12.2020 година; 13 крави Х 277 дни Х 8,51 литра мляко Х 0,50 лева = 15 322,26 лева без ДДС за периода от 29.03.2021 година до 31.12.2020 година); 3) Не е отчетен приход от продажба на крави в размер на 12 208,96 лева и ДДС в размер 2 441,79 лева. При това положение са приели, че установените приходи от продажбите, по които ревизираното лице е изпълнител и които са декларирани и неотчетени е в размер на 221 769,85 лева, а установените доставки, по които то е получател са в размер на 52 502,97 лева (това са разходите за него). При това положение е определен нов размер на данъчната основа, респективно и нов размер на дължимия данък, както следва: налице е данъчна печалба в размер на 167 957,19 лева, при което положение е определен данък в размер на 25 193,58 лева. За данъчен период 2022 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И0•••• от 29.04.2023 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 0,00 лев. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко, крави и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 102 322,80 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 102 322,80 е формирана както следва: 1) Приходната администрация, основавайки се на данни, получени от Областна дирекция „З•••••“ са направили изводи, че през стопанската 2021/2022 година ревизираното лице е декларирало, че са засети 200 дка с мека пшеница, което означавало, че през този период лицето е придобило 75 720 кг пшеница или 75,72 тона пшеница на обща стойност от 38 011,44 лева. Базирайки се на справка, получена от страна на ревизираното лице то е придобило 31 тона пшеница, като няма продадена, а от тези 31 тона пшеница 5,5 тона са послужили като храна за животните, 9 тона е използвана за засяване през следващата година и остатъкът към края на годината е бил 16 500 кг или 16,5 тона кг. Въпреки така изложеното приходната администрация е приела, че през този данъчен период ревизираното лице е продало 44, 72 тона пшеница и не е отчело приходи в размер на 22 449,44 лева без ДДС и ДДС в размер на 4 489,89 лева. 2) Установили са също така, че лицето е закупило поземлен имот срещу бартер от 1 тон пшеница, като ревизираното лице не е издало фактура, съответстваща на равностойността на дадената като бартер пшеница. Въз основа на това са определили, че не е отчетен приход в размер на 502 лева без ДДС и ДДС в размер на 100,40 лева /става въпрос за осъществената продажба с бартер по [НА] от 01.02.2022 година/; 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 59 213,20 лева без ДДС и ДДС в размер на 11 842,64 лева (в тази връзка следва да се посочи, че задълженото лице е посочило, че към 01.01.2020 година притежава 82 броя крави, като през годината е продало 34 броя крави, както следва: на 28.02.2022 година – 21 броя, на 03.08.2022 година – 4 броя, на 04.08.2022 година- 2 броя и на 20.11.2022 година -7 броя, няма закупени крави, а към 31.12.2022 година общият размер на кравите е 48 броя. При това положени и следвайки аритметичната формула в предходните данъчни периоди, приходната администрация е установила посочения размер на неотчетени приходи: 82 крави Х 58 дни Х 7,98 литра мляко Х 0,60 лева = 22 771,73 лева без ДДС касателно периода от 01.01.2020 до 31.12.2020; 21 крави Х 306 дни Х 7,98 литра мляко Х 0,60 лева = 30 767,69 лева без ДДС за периода от 28.02.2022 година до 31.12.2020 година; 4 крави Х 150 дни Х 7,98 литра мляко Х 0,605 лева = 2 872,80 лева без ДДС за периода от 03.08.2022 година до 31.12.2020 година; 2 крави Х 149 дни Х 7,98 литра мляко Х 0,60 лева = 1 426,82 лева за периода от 04.08.2022 година до 31.12.2022 година;ц 7 крави Х 41 дни Х 7,98 литра мляко Х 0,60 лева = 1 374,16 лева); 3) Не е отчетен приход от продажба на крави в размер на 20 158,16 лева и ДДС в размер 4 031,63 лева. При това положение са приели, че установените приходи от продажбите, по които ревизираното лице е изпълнител и които са декларирани и неотчетени е в размер на 262 209,30 лева, а установените доставки, по които то е получател са в размер на 155 941,27 лева (това са разходите за него). При това положение е определен нов размер на данъчната основа, респективно и нов размер на дължимия данък, както следва: налице е данъчна печалба в размер на 104 209,60 лева, при което положение е определен данък в размер на 15 631,44 лева. На второ място, по отношение на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС): в мотивите на ревизионния доклад е посочено, че задълженото лице е регистриран земеделски производител като през ревизирания период е отчело доставка на зърнени култури, слънчоглед, пшеница, ечемик, като съгласно разпоредбата на чл.163а от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемост на данъка на доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 към глава 19 „а“ на ЗДДС, възниква по реда чл.25 от ЗДДС. Посочили са също, че съобразно тази разпоредба данъкът е изискуем и се начислява от получателя, т.е. от посочените клиенти на ревизираното лице, но при извършената проверка в ИС на НАП се установило, че клиентите на основание чл.163б от ЗДДС са начислили данък чрез издаване на протокол по реда на чл.117, ал.1 от ЗДДС и чл.81, ал.1, т.1 от ППЗДДС в случаите по чл.82, ал.5 от закона, като същите са отразени в дневника за покупки и дневника за продажби при спазване разпоредбите на чл.124, ал.2 и ал.4 от ЗДДС и чл.113, ал.3 от ППЗДДС. Също така са посочили, че по безспорен начин било установено, че са налице неотчетени продажби от страна на ревизираното лице. По отношение на извършените продажби на мляко се посочва, че доколкото ревизираното лице не е представило данни относно произведено и продадено мляко през ревизирания период, а така също и в кои месеци по колко е придобивало, то било установен неотчетени приход от продажба на мляко по равно за всеки месец от годината, а именно: за 2017 година е установен общ размер на данъчна основа 69 025,32 разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 5 752,11 лева умножено по 20% ставка = 1 150,42 лева ДДС за всеки месец през 2017 година; за 2018 година е установен общ размер на данъчна основа 74 347,00 лева разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 6 195,58 лева умножено по 20% ставка = 1 239,12 лева ДДС за всеки месец през 2018 година; за 2019 година е установен общ размер на данъчна основа 70 520,63 лева разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 5 876,72 лева умножено по 20% ставка = 1 175,34 лева ДДС за всеки месец през 2019 година; за 2020 година е установен общ размер на данъчна основа 79 593,95 лева разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 6 632,83 лева умножено по 20% ставка = 1 326,57 лева ДДС за всеки месец през 2020 година; за 2021 година е установен общ размер на данъчна основа 121 680,24 лева разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 10 140,02 лева умножено по 20% ставка = 2 028,00 лева ДДС за всеки месец през 2021 година; за 2022 година е установен общ размер на данъчна основа 59 213,20 лева разделено на 12 месеца се получава, че на месец данъчната основа е 4 934,43 лева умножено по 20% ставка = 986,89 лева ДДС за всеки месец през 2022 година; за м.01.2023 година е определил данъчна основа в размер на 9 167,76 лева и ДДС в размер на 1833, 55 лева; за м.02.2023 година е определил данъчна основа в размер на 9 167,76 лева и ДДС в размер на 1 833,55 лева; за м.03.2023 година е определил данъчна основа в размер на 9 167,76 лева и ДДС в размер на 1 833,55 лева и за м.04.2023 година е определил данъчна основа в размер на 9 167,76 лева и ДДС в размер на 1 833,55 лева. По отношение на извършените продажби на пшеница се твърди, че за 2020 година ревизираното лице е продало 14,58 тона пшеница, чиято данъчна основа е в размер на 5 117,58 лева и е начислен ДДС в размер на 1 023,52 лева; по отношение на 2021 година ревизираното лице е продало 41, 35 тона пшеница, като за това е определена данъчна основа в размер на 14 513,85 лева и е начислен ДДС в размер на 2 902,77 лева; за 2022 година лицето е продало 44,72 тона пшеница с общ размер на данъчната основа от 22 449,44 лева и начислен ДДС в размер на 4 489,89 лева. Въз основа на тези мотиви са определени нови размери на задълженията във връзка с данък върху добавената стойност, които са разгледани по периоди описани в страница 53 до страница 83 страница. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 09.12.2024 година /лист 169/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От представената административна преписка е видно, че лицето е упражнило това свое процесуално право, тъй като е депозирало Възражение № 53-0•••• от 23.12.2024 година. Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-2200222400••••• от 08.01.2025 година, издаден от П. Т. П. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководите на ревизията, с който на ревизираното лице са установени задължения в общ размер на 245 397, 23 лева /двеста четиридесет и пет хиляди триста деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, в това число установени задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица в размер на 95 710,75 лева /деветдесет и пет хиляди седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 66 961,77 /шестдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 28 748,98 лева /двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ за данъчен период 2017, 2018, 2020, 2021, 2022 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в размер на 149 686,65 лева / сто четиридесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 102 055,48 /сто и две хиляди петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 47 631,02 /четиридесет и седем хиляди шестстотин тридесет и един лева и две стотинки/ касателно д.п. м.12.2017, от м.01.2018 до м.04.2019 година и от м.08.2019 до м. м.12.2019 година, от м.02.2020 до м.02.2023 година, м.04.2023 година. В мотивите на издадения ревизионен акт се споделят констатациите, които са били обективирани в ревизионния доклад, като така също са били обсъдени и всички доводи в депозираното от страна на настоящият жалбоподател възражение срещу тях. Ревизионният акт е връчен на ревизирания на 17.01.2025 година по електронен път /лист 38/. Срещу ревизионния акт е подадена жалба с вх. № 94-Р•••• от 31.01.2025 година о регистъра на Т•• на Н••• С••• и с вх. № 23-22••• от 03.02.2025 година по регистъра на Дирекция „О•••“ С••••. Директорът се е произнесъл по нея с Решение № 35•• от 01.04.2025 година, с което е потвърдил обжалвания ревизионен акт в цялост. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 03.04.2025 година /лист 15/. На 03.08.2025 година в Административен съд - П•••• чрез административния орган е постъпила жалба против ревизионния акт, като именно във връзка с нея е образувано и настоящото административно дело. За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното: На основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени: ИПДПОЗЛ № Р-22002224001484-•••• от 01.04.2024 година са поскани представяне на заверени копия на доказателства, посочени в него. В отговор на това са представени с Отговор вх.№ 59-0••• от 17.04.2024 година: декларация относно дейността на дружеството, мястото на осъществяване на дейност и източниците на финансиране, декларация от земеделския стопанин за вида на отглежданите животни и отчитането на приходите, декларация за имейл на водената кореспонденция, декларация за счетоводно обслужване, телефон за връзка и местонахождението на първичните, вторичните счетоводни документи и регистрите за ревизирания период, декларация за счетоводната политика на предприятието и програмен продукт на който се извършва счетоводството на дружеството,декларация за използването на активите на фирмата, копие на регистрационен картон на земеделски стопанин, копие на нотариален кат за собственост, удостоверение за регистрация на животновъден обект, договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги, оборотни ведомости по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2024 година, разпечатки по сметки 274, 302, 3031, 3032, 3033, 3034, 3035, 3036, 501,503, 5031, 5032 за периода от 01.02.2017 година до 30.04.2023 година по години, справка за налични, закупени и продадени крави по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, справки за произведена, продадена, дадена за храна на животните и налична продукция по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година копия на банкови сметки за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година /лист 240 от Приложението/. До ревизираното лице е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-22002224001484-0•••• от 13.06.2024 година, като във връзка с него е представен Отговор с вх. № 59-00-••• от 03.07.2024 година, към който са приложени 19 броя копия на паспорти на животни /лист 219/. Отправено е и трето ИПДПОЗЛ № Р-22002224001484-••• от 10.07.2024 година, във връзка с което от ревизираното лице е представен Отговор с вх. № 59-00-2••• от 23.07.2024 година, с който са представени: справка за налични, закупени и продадени крави по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, копие на документи за покупка на мемориални ордери за изпискване на храна, както и други разходи във връзка с отглеждането на животните, справка за засетите площи в декари по години и незавършено производство в лева по години, справка за произведена, продадена и дадена за храна на животните и налична продукция по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, разпечатка на сметка 493 за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, обяснителна записка на ревизираното лице по повод изискани документи /лист 176 от приложението/. Изпратено е ИПДПОЗЛ № Р-22002224001484-0••• от 29.07.2024 година, във връзка с което е представен Отговор с вх. № 59-••• от 13.08.2024 година, с което са приложени справка за налични, закупени и продадени крави по години за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, разпечатка за движение по сметка 274 „Животни в основни стада“ за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, декларация за земеделския стопанин, декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, копия на инвентарни книги /лист 143 от приложението/. На основание чл.37, ал.5 от ДОПК и чл.56 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи от трети лица и други контролни органи, както следва: С ИПДСПОТЛ № Р-2200222400148••• от 13.06.2024 година е поискано от К. С. С. представяне на документи /лист 28 от приложението/. Представен е Отговор с вх. № 59-00•• от 27.06.2024 година /лист 32/. С ИПДСПОТЛ № Р-2200222400148•••• от 30.05.2024 година е поискано от Д••• ф••• „З•••“ представяне на заверени копия и информация, като е получен Отговор с вх. № 59-00••• от 06.06.2024 годна. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-0••• от 30.05.2024 година е поискано от Областна дирекция „З•••“ П••• представяне на заверени копия и информация като е получен Отговор с вх. № 59-00••• от 12.06.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-0••• от 13.06.2024 година е поискано от Б. Я. Х. представяне на документи. Депозиран е Отговор с вх. № 59-00••• от 27.06.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-••• от 05.06.2024 година е поискано от ОДБХ П••• представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № 59-00-••• от 09.08.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-04••• от 09.08.2024 година е поискано от „Б••• М••• В•••“ представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № 59-0••• от 02.09.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-0••• от 09.09.2024 година е поискано от Система за агропазарна информация представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № 59-00••от 20.09.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-0••• от 20.09.2024 година е поискано от Система за агропазарна информация представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № 59-0••• от 01.10.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-•••• от 10.10.2024 година е поискано от Б•••М••• В••• представяне на документи, но не е получен отговор. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484* ••от 30.05.2024 година е поискано от О••• П•••• представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № ЕО-04••• от 10.06.2024 година. С ИПДСПОТЛ № Р-22002224001484-03••• от 30.05.2024 година е поискано от Министерство на земеделието, храните и горите представяне на документи. Представен е Отговор с вх. № ЕО-04-••• от 03.06.2024 година. На 09.07.2024 година е извършено посещение от страна на ревизиращия екип в счетоводен офис относно преглед на търговска документация и оглед на стопанството на земеделския производител, като тези действия са обективирани в Протокол № 210••• от 09.07.2024 година. С Протокол № Р-2200222400148•••• от 19.11.2024 година са присъединени доказателства, които са събрани в хода на приключилата с Ревизионен акт № Р-220014230031••• от 19.12.2023 година ревизия. В хода на ревизията е възложено извършване на експертиза. С Акт за възлагане на експертиза № Р-22002224001484-•••• от 25.09.2024 година на основание чл.63 от ДОПК е възложено на М. И. П. да извърши експертизата. Експертизата е приложена с представената по делото административна преписка – лист 1 от Приложението. С оглед доказване компетентността на административния орган, издал оспорения ревизионен акт е представена Заповед № Р•• от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от страна на директора на Т••• на Н••• - С••• /лист 57/. В хода на настоящото съдебно производство с молба вх. № 2•••от 02.02.2026 година са представени следните писмени доказателства от страна на Държавен фонд „З•••“: Декларация съгласно чл.27а, ал.5 и ал.8 от Наредба № 3 от 17.02.2015 година, 11 броя приемо-предавателни протоколи, Писмо с изх. № 10••• от 02.02.2026 година. В хода на настоящото съдебно производство с цел изясняване на релевантните по делото факти е назначена, изготвена и приета Съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е определена П. Д. К.. Вещото лице е приело, че за ревизирания период са налице данни от подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2022 година, от които може да бъдат установени размери на декларираните приходи, включително приходите от продажби и получени безвъзмездни средства под формата на държавни помощи и субсидии, както и декларираните разходи и счетоводния резултат за съответната година. Посочва се също, че за 2021 година е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, но в материалите по делото не са представени данни за нейното съдържание, поради което не могат да бъдат установени декларираните приходи, доходи, разходи и счетоводния резултат за тази година. Вещото лице посочва, че не са налични данни за имуществото, придобито чрез нотариални актове за замяна, не са представени данни за парични наличности, пълен имуществен опис, начално и крайно салдо на собствения капитал или други източници на средства като именно по тази причина не можело да се определи стойността на имуществото и собствения капитал на лицето за цели ревизиран период. На следващо място вещото лице е посочило, че от подадените годишни данъчни декларации се установява, че декларираните разходи по години за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2022 година, са използвани при формиране на счетоводния и данъчния резултат за съответните данъчни периоди, като за 2021 година липсват данни за декларираните разходи поради липса на съдържание на додадената годишна данъчна декларация. В заключението също така се посочва, че не са установени фактури за продажба на краве мляко с продавач ЗП Р. С. К., а представените по делото документи представляват приемо-предавателни протоколи за преработка на ишлеме, които удостоверяват предаване на сурово краве мляко за преработка, но не съдържа стойност на доставката и начислен данък и не представляват документ за продажба. Предвид това, вещото лице посочва, че не може да се определи обща сума на констатираните доставки на краве мляко и дължим данък по тях. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – П•••, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи: Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните доводи: Относно компетентността на административния орган: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.1 - териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица, включително еднолични търговци. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, постоянният адрес на ревизираното лице е [населено място], [улица], което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съгласно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП - С••••. От тази гледна точка в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно Т••• на Н••• - С•••, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издават актове, свързани с нея са органите по приходите от тази именно териториална дирекция. Това означава, че предвиденото в чл.7, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са П. Т. П. и А. Л. И., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП - София. С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от орган, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година по т.д. № 10/2016 година на Върховен административен съд изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. От орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2. От органа, имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководител на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действаща редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповед за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1 ,т.2 от ДОПК“. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионния акт, предмет на настоящият съдебен контрол са притежавали материална компетентност за това. По отношение на възложителят на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издаденият ревизионен акт на общо основание е притежавала компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-••• от 31.10.2022 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на Н••• - С•••, лицето П. Т. П. на длъжност: началник на сектор „Р•••“ в отдел „Р•••“ към дирекция „К•••“ при ТД на Н•••- С••• е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия- т.11 от I на заповедта. Същата се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР. Що се отнася до компетентността на лицето А. Л. И., явяващ се ръководител на ревизията и издал оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същият е разполагал с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става въз основа на издадената заповед за възлагане на ревизия, издадена на основание чл. 112 и чл.113 от ДОПК. Това налага преценка, дали тази заповед е законосъобразна или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно от страна на възложителят на ревизията, който както вече се установи разполага с необходимата за това компетентност, а това води до извод, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионния акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002224001••• от 25.03.2024 година за ръководител на ревизията е определена именно А. Л. И.. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира при да са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК. Относно формата на административния акт: Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данни на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаването на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.3 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва да се направи извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Относно съответствието с административнопроизводствените правила: Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Д••••-о•••• к•••“. Издаването на ревизионния акт не е еднократно процесуално действие на компетентния за това орган, а се предшества от извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство, респективно за издаването на един законосъобразен по своята същност ревизионен акт. Първият етап в производството по издаване на ревизионния акт, е именно възлагането на извършване на ревизията или иначе казан поставяне началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ДОПК е предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизията, която съдържа изчерпателно изброени реквизити. Предвидено е в чл.113, ал.2 от ДОПК същата да бъде надлежно връчена на ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви промени, тогава законодателят е предвиди възможност за изменение на тази заповед за възлагане на ревизията на основание чл.113, ал.3 от ДОПК, като тя също подлежи на връчване на ревизираното лице. В настоящият случай от представените чрез административната преписка доказателства се установява, че е налице издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-2200222400••• от 25.03.2024 година, в която е предвидено, че крайният срок за извършване на ревизията ще бъде до три месеца от датата, на която ЗВР е връчена на ревизираното лице. Съобразно приложената по делото извадка от ИС „Контрол“ ЗВР е връчена на ревизираното лице на 03.04.2025 година, което означава, че крайният срок за извършване на ревизията първоначално е бил определен до 03.07.2025 година. Тази заповед е изменена със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-220022240014•••• от 16.06.2024 година, като с тази заповед е определен нов краен срок за извършване на ревизията, а именно предвидено е същата да приключи до 03.09.2024 година /лист 65/. Тази заповед е връчена на ревизираното лице по електронен път на 19.06.2024 година. Последвала е нова заповед, с която е изменен крайният срок за извършване на ревизията, а именно Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия № Р-22002224001••• от 16.08.2024 година, с която крайният срок за извършване на ревизия е определен на 01.11.2024 година. Тази заповед е връчена на 26.08.2024 година. Въз основа на така изнесената фактология, преценена с оглед процесуалните разпоредби на чл.112 и чл.113 от ДОПК, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения при поставяне началото на ревизионното производство, които да рефлектират върху валидността на ревизионния акт. За пълнота съдът счита, че следва да посочи, че ЗВР, която е основополагаща в случая е връчено по един надлежен начин на ревизираното лице, като по този начин последното е надлежно уведомено за образуваното срещу него ревизионно производство. На следващо място следва да се посочи, че срокът за извършване на ревизията, и по-точно неговото съблюдаване е от значение с оглед предприетите процесуални действия и на събрания доказателствен материал след неговото изтичане, защото константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че събраните доказателства и извършени процесуални действия, извършени след изтичане на срока за ревизията няма да породят необходимата сила включително няма да притежават доказателствена сила. От представения по делото доказателствен материал може да се направи извод, че след тази дата такива действия не са предприемани, включително и Уведомление № Р-22002224001•••• от 29.07.2024 година, че ревизията ще бъде извършена по особения ред също е връчено в рамките на срокът за извършване на ревизията, поради което съдът приема това действие за валидно извършено. На следващо място, законодателят в чл.117, ал.1 от ДОПК предвижда съставяне на ревизионен доклад от страна на органа по приходите, като това следва да стане не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид горепосоченото, този срок започва да тече от 02.11.2024 година, доколкото съобразно ЗИЗВР № Р-22002224001484-•••• от 16.08.2024 година крайният срок за извършване на ревизията е определен до 01.11.2024 година. Това означава, че този 14-дневен срок ще изтече на 15.11.2024 година. Съдът констатира, че Ревизионен доклад № Р-220022240014••• е издаден на 28.11.2024 година, което означава че е издаден след законоустановения за това срок, но константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че това не е порок, който да е от категорията на съществените, който да е основание за отмяна на оспорения ревизионен акт, тъй като този срок се приема, че е инструктивен. Ревизионният доклад е връчен на 09.12.2024 година, като това е датата, от която започва да тече 14-дневния срок предвиден в чл.117, ал.5 от ДОПК, в рамките на който може да бъдат депозирани възражения срещу констатациите, обективирани в РД. Проследяването на този срок е важно, с оглед на това, от кога ще започне да тече срокът за издаване на ревизионен акт, защото в чл.119, ал.2 от ДОПК е предвидено това да стане в 14-дневен срок от датата, на която е изтекъл срокът за депозиране на възражението или от датата на депозиране на такова възражение. В настоящият случай от преписката е видно, че ревизираното лице се е възползвало от това свое процесуално право, тъй като е депозирало възражение на 23.12.2024 година. По тази причина, предвидения 14-дневен срок за издаване на ревизионен акт започва да тече от 23.12.2024 година, което ще рече, че крайният срок, в рамките на който ревизионният акт е следвало да бъде издаден е 06.01.2025 година. Ревизионен акт № Р-2200222400148••• е с дата 08.01.2025 година, тоест извън предвидения за това законоустановения срок, но това също не е основание да бъде отменен, тъй като този срок също е инструктивен, съобразно константата практика на Върховен административен съд. Съобразно така изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на оспорения ревизионен акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствие на административния акт с материалния закон: Спорното в настоящия случай се свежда до това да се установи, дали правилно са били определени задължения в общ размер на 245 397, 23 лева /двеста четиридесет и пет хиляди триста деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, в това число установени задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица в размер на 95 710,75 лева /деветдесет и пет хиляди седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 66 961,77 /шестдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 28 748,98 лева /двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ за данъчен период 2017, 2018, 2020, 2021, 2022 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в размер на 149 686,65 лева /сто четиридесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 102 055,48 /сто и две хиляди петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 47 631,02 /четиридесет и седем хиляди шестстотин тридесет и един лева и две стотинки/ касателно д.п. м.12.2017, от м.01.2018 до м.04.2019 година и от м.08.2019 до м. м.12.2019 година, от м.02.2020 до м.02.2023 година, м.04.2023 година. Ревизионното производство, което е завършило с издаване на обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт е било проведено по особения ред, предвиден в чл.122 от ДОПК. Разпоредбата изначално предвижда, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, които са визирани в т.1-т.7 от посочената разпоредба. По делото се установява, че до ревизираното лице е отправено Уведомление № Р-2200222400•••• от 29.07.2024 година, което е било връчено по електронен път на 30.07.2024 година и с което същото е било уведомено от страна на приходните органи, че са установен обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, което означавало, че основата за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и по ЗДДС ще бъде определена по реда на чл.122-чл.124а от ДОПК. Най-напред следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.122 от ДОПК не представлява по своя характер материалноправна разпоредба във връзка с възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправни норми от съответен данъчен закон при съществена или пълна липса на необходими доказателства за настъпване на фактически състав, посочен в материалния закон и водещи до възникването на едно данъчно задължение. Целта на тази разпоредба е да се даде възможност на приходната администрация да получи цялостна, макар и косвена представа относно дейността на задълженото лице, било то физическо или юридическо, а оттам и някакво макар и само относително и приблизително съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК и данъчна основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни. Втората особеност във връзка с производството по особения ред на чл.122 от ДОПК е че съобразно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за нея се носи от жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест именно на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да бъде възлагана на ревизирания субект. Това виждане от една страна е застъпено в константа съдебна практика на Върховен административен съд /вж. Решение № 11••• от 18.11.2025 година, постановено по адм. дело № 6003 по описа за 2025 година; Решение № 1••• от 07.11.2024 година, постановено по адм. дело № 4385 по описа за 2024 година; Решение № 10450 от 28.10.2025 година, постановено по адм. дело № 77•• по описа за 2025 година; Решение № 12•••от 15.12.2021 година, постановено по адм. дело № 3••по описа за 2021 година; Решение № 14••от 25.11.2020 година, постановено по адм. дело № 8341 по описа за 2020 година и други/, а от друга е възприето и в Становище № 24•••от 08.01.2009 година относно действията на органите по приходите в ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл.122 от ДОПК на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът им са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата, предвидени в разпоредбата на чл.122, ал2 и ал.4 от ДОПК може да се допусне отклонение. За целта основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е, както вече се посочи, на органа по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обективиращи някоя от хипотезите на чл.122, ал.2 от ДОПК, респективно на тези, които са посочени в ревизионния акт. В настоящият случай, видно от цитираното вече уведомление по чл.124 от ДОПК се установява, че констатираните обстоятелства и основания по чл.122, ал.1 от ДОПК са по т.2 и т.4. Във връзка с това и предвид изложеното в предходните абзац, съдът дължи анализ на събрания доказателствен материал и въз основа на него следва да направи правен извод, дали са налице твърдените от страна на приходната администрация основания за преминаване към особения ред и определяне на данъчната основа в отклонение на изискванията, предвидени в специалните материални закони. По отношение наличието на основание по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи: за да бъде налице тази хипотеза е достатъчно да се открият данни за укрити приходи и не е необходимо с абсолютна точност да бъде определен общия размер на източника на укрития приход или доход, тъй като това е задача на самата ревизия, а следва да има само достатъчно сведения, че е налице укрит приход или доход. Това, което е мотивирало приходната администрация да приеме, че са налице такива данни, които обосновават заключение за укрити приходи се съсредоточава в четири направления, а именно: видно от мотивите на ревизионния доклад към които препраща и ревизионния акт се установява, че са налице укрити приходи, тъй като не са отчетени приходи в следствие на продажбата на мляко, месо и осъществено закупуване на недвижим имот срещу бартер под формата на пшеница и продажба на пшеница. В тази връзка, настоящият съдебен състав абсолютно се солидаризира с направените от страна на административния орган изводи за наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Безспорен по делото е въпросът, че на 20.01.2017 година ревизираното лице придобива недвижим имот срещу 5 тона пшеница, за което е съставен [НА]/ 20.01.2017 година; на 27.11.2017 година придобива недвижим имот срещу бартер от 1 400 кг пшеница, за което е съставен [НА]/ 27.11.2017 година; на 27.11.2017 година придобива недвижим имот срещу бартер от 4 500 кг пшеница, за което е съставен [НА] от 27.11.2017 година; на 11.12.2018 година ревизираното лице придобива недвижим имот срещу бартер от 5 тона пшеница, за което е съставен [НА] от 11.12.2017 година; на 26.03.2019 година придобива отново недвижим имот срещу бартер от 12 тона пшеница, за което е съставен [НА] от 26.03.2019 година; на 01.02.2022 година придобива недвижим имот срещу бартер от 1 тон пшеница, за което е съставен [НА] от 01.02.2022 година. Тези твърдения на приходната администрация са подкрепени от представена справка, дадена от страна на самото ревизирано лице с Писмо вх. № 59-00-436 от 14.11.2023 година и присъединена с Протокол № Р-220022240014•••• от 19.11.2024 година. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. От изложеното е видно, че по отношения на всяка една от изброените сделки са налице две насрещни доставки при условията на чл.130, ал.1 от ЗДДС – продажба на недвижим имот (от страна на доставчик на ревизираното лице) срещу определено количество пшеница, което е задължението на самото ревизирано лице. Данъчното събитие за доставките ще възникне по общите правила на закона, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗДДС. Тези доставки се документират с издаването на фактура, в настоящият случай обаче такива фактури не са представени от страна на ревизираното лице, нито пък са открити в счетоводната ме документация, събрана в хода на ревизията. Ето защо и доколкото лицето е осъществило тези доставки, тъй като само е декларирало тези обстоятелства пред приходната администрация, следва да се прием, че то е придобило приход, който като не го е декларирал се счита, че го укрил. По отношение на самия размер на укрития приход, в следствие на неиздадени фактури при осъществена продажба на недвижим имот срещу бартер съдът ще вземе отношение по- нататък в мотивите си. На следващо място, основание да се предположи, че са налице укрити приходи, които да обосноват прилагане разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е че лицето извършило продажба на пшеница, за което отново не са издадени фактури и не е извършено заприходяване. Това свое твърдение, приходната администрация обосновава с наличие на подадени справки пред Областна дирекция „З••••“ – П••••относно засетите декари с пшеница и респективно тези, които са останали в края на периода. При това положение приходните органи са посочили, че в края на 2020 година остатъкът от добит размер на пшеница от 35,18 тона е 14,58 тона. От справка подадена лично от ревизираното лице се установява, че остатъкът към края на годината е 7 600 кг. Същото се отнася и по отношение на осъществената продажба на пшеница през 2021 година, чийто приход в размер на 14 513,85 лева също не е отчетен. В тази връзка приходната администрация се обосновава на следните доказателства – декларация подадена ред Областна дирекция „З•••“ – П••••, с която е заявено, че през стопанската 2020/2021 година са засети 234 дка пшеница. Съдът приема, че така изнесената фактология покрива изискването на понятието „данни“, които следва да са налице, за да се приложи чл.122, ал.1 ,т.2 от ДОПК. В случая става въпрос за голямо количество пшеница, което житейски не предполага да се приеме, че то е било предназначено за лична употреба. От страна на жалбоподателя в депозираната пред съда жалба са посочени само бланкетни доводи във връзка с тези констатации на приходната администрация. На практика всъщност, може да се приеме, че ревизираното лице не оспорва фактът на извършване на тези сделки, тъй като от една страна посочва „че те не били подлежали на облагане с данък върху добавената стойност“, а от друга страна се оспорва количеството на пшеницата, а не фактът на сделката, извършена с нея. И доколкото, както вече настоящият съдебен състав имаше повод да посочи, разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи, то и съобразно константата съдебна практика на Върховен административен съд, следва да се направи извод, че доколкото е употребена думата „данни“, то за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не конкретни доказателства за укрити приходи или доходи. В случая съдът с оглед на изложеното счита, че такива индиции са били налице, което най-вече се подкрепя от установените размери на остатък от пшеница /в този смисъл Решение № 13892 от 17.10.2019 година, постановено по адм. дело № 4••• по описа за 2019 година на ВАС, Решение № 26•••от 14.03.2023 година, постановено по адм. дело № 5•• по описа за 2022 година на ВАС, Решение № 13892 от 13.11.2018 година, постановено по адм. дело № 8••• по описа за 2018 година на ВАС/. Следващ довод в подкрепа наличието на основания по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК е че през ревизираните период лицето е осъществявало продажба на мляко. Приходната администрация обосновава тези свои твърдения на първо място с подадена от страна на жалбоподателя ПУФО с УИН № П-22001422•••, в което изрично се посочва, че отглежда крави с млечно направление, а така също и от получени справки от трети лица - Държавен фонд „З•••“, Областна дирекция „З•••“, от които се установява, че лицето през периодите [рег. номер] 2023 година е отглеждало крави, чието предназначение е било мляко, което се доказва от приложените чрез административната преписка доказателства. Базирайки се на изложеното в предходните абзаци следва да се приема, че са налице отново индиции за укрити приходи от продажба на мляко, която от своя страна подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, съобразно разпоредбите на чл.6 от ЗДДС. Получените суми от продажбата на мляко представляват приход за лицето, който следва да бъде деклариран по установения за това ред. Жалбоподателят голословно е оспорил констатациите, обективирани в ревизионния акт, като в подкрепа на твърденията си, че отглежданите от него крави са били предназначени за продажба, а не за производство на мляко с цел продажба не се доказаха по никакъв начин в хода на настоящото съдебно производство, включително и с назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза. На следващо място приложението на разпоредбата на чл.122, ал.1 ,т.2 от ДОПК е обосновано и с извършена продажба на крави, за което са били издадени ветринарномедицински свидетелства за транспортирането им както следва - № BG2020-0•••/06.07.2020 /лист 33 от приложението/, № BG2021•••/ 27.04.2021 /лист 36 от приложението/, № BG-02•••/28.04.2021 /лист 36 от приложението/ и № BG2022-••/ 19.04.2022 /лист 44 от приложението/. Приходната администрация е приела, че всичко това представлява достатъчно данни за да се предположи, че лицето е осъществило сделки с продажба на крави, от които не е отчело приходи, респективно не и издало фактури за тях. Твърденията на жалбоподателя, дадени в хода на ревизията с Писмо с вх. № 598-00-2•• от 13.08.2024 година, че част от тези крави са били преместени в друго стопанство с цел предотвратяване на кръвосмешение и ранно заплождане на женски телета, както и че не се е стигнало до осъществяване на сделка с друга част от тях не се затвърдиха с надлежни доказателства в настоящото съдебно производство, въпреки указаната доказателствена тежест, поради което съдът счита, че те са без правно значение. По своята същност това отново представлява облагаема сделка по смисъла на Закона за добавената стойност, като получената облага по тях следва да се възприеме като приход за лицето. Що се отнася до наличието на основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК съдът счита, че тази хипотеза не е доказана от страна на приходната администрация: разпоредбата предвижда, че към ревизия по особения ред може да се премине и когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данък или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Константно в съдебната практика, включително и в Становище № 2••• от 08.01.2009 година на изпълнителния директор на НАП се приема, че непредставянето на счетоводна отчетност е факт, който се е осъществил по повод извършените от ревизиращите органи в хода на самата ревизия действия, като установяването на тези обстоятелства трябва да е безспорно, а именно счетоводните документи, за които се твърди, че не са представени, следва да са били изискани по реда на ДОПК. В настоящият случай приходната администрация не е посочила, кои точно счетоводни документи не са били представени от страна на ревизираното лице, за да се приеме, че е налице тази хипотеза. Напротив от представените чрез административната преписка доказателства се установява, че още с първото отправено към ревизираното лице искане за представяне на информация, то е представило оборотни ведомости за периода от 01.01.2017 година до 30.04.2024 година, разпечатки а счетоводни сметки 274, 302, 3031, 3032, 3033, 3034, 3035, 3036, 501, 5031 [рег. номер] периода от 01.01.2017 година до 30.04.2023 година, подадена е също така декларация относно счетоводното обслужване и счетоводната политика. Наред с това на 09.07.2024 година от страна на приходната администрация е посетен счетоводният офис на дружеството, като са представени всички счетоводни документи, които са приложени към административната преписка като копия. Тези процесуални действия са обективирани в Протокол № 2104768 от 09.07.2024 година. Отделно от това нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт, нито в решението на директора на Дирекция „О••••“ не е направена констатация относно нарушение на счетоводното законодателство. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че тази хипотеза не е била налице, респективно наличието й по никакъв начин не е доказано от страна на приходната администрация. Горното не променя изводът, че са били налице основания ревизията да бъде проведена по особения ред, тъй като основанията изброени изчерпателно в чл.122, ал.1 от ДОПК са алтернативни, а не кумулативни, което означава, че наличието дори само на едно от тях води до това ревизията да бъде проведена по този ред. В обобщение на изложеното, съдът приема, че наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е безспорно доказано и това е основание за преминаване на ревизията по особения ред. В тази връзка, и както вече се посочи, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, какъвто е настоящият случай / в този смисъл Решение № 2•• от 14.03.2023 година, постановено по адм. дело № 9934 по описа за 2021 година на ВАС, Решение № ••• от 08.02.2022 година, постановено по адм. дело № 59•••по описа за 2021 година на ВАС, Решение № 837 от 01.02.2022 година, постановено по адм дело № 5•• по описа на 2021 година на ВАС, Решение № 48••• от 20.01.2022 година, постановено по адм. дело № 8••• по описа за 2021 година на ВАС/. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но съдът намира, че жалбоподателят не е провел пълно, насрещно доказване и не е оборил тази законова презумпция. По отношение установените задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица: Съгласно чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28, като правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година /ал.4/. Тази норма е специална и регламентира данъчното облагане на доходите от дейността на регистрираните земеделски производители, независимо от това дали би могло да се определят като търговци без регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ или не. С оглед законодателната промяна е въведено и изискването и регистрираните по ЗДДС земеделски производители за заявят избора си като за 2014 година, подадат декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ в срок до 31 януари 2014 година, а за следващите години – в срок до 31 декември на предходната година - §11 ПЗР на ЗИДЗДДФЛ. В случая е установено по категоричен начин, че ревизираното лице е извършвало дейност, като регистриран земеделски производител с ЕКАТТЕ на регистрация 558••• с последна заверка от 21.04.2022 година, без регистрация като ЕТ и е регистрирано по ЗДДС лице от 14.07.2011 година. За 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година лицето е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която са декларирани доходи от стопанска дейност акт ЕТ и доходи от друга стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ /Приложение 2/. По отношение на определяния размера на данъчната основа и размера на дължимия годишен данък съдът счита изводите на административния орган за правилни. Съобразно разпоредбата на чл.30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл.29, придобит през данъчната година, се намалява със: 1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване; 2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице; 3. вноските, които лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Според разпоредбата на чл.29а, ал.2 от ЗДДФЛ облагаемият доход на лицата по ал.1 се формира по реда на чл.26, като в него не се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл.11 са придобити през данъчни години, предхождащи данъчната година, от която започва облагането на доходите с данък по чл.14, ал.2, и за които приходът възниква и следва да се начисли в периода на облагане със същия данък и се включва финансовият резултат за доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през периода на облагане с данък по чл.14, ал.2 и които не участват при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване или за следващи години. Чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ е облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър, а съобразно чл.19 от ЗКПО данъчната основа е данъчната печалба. Предвид изложеното в предходните абзаци и разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК съдът приема, че са правилни изводите на приходната администрация за укрити приходи в следствие на продажба на мляко, крави и придобиване на недвижим имот срещу бартер. Всичко това води до промяна на данъчния финансов резултат на лицето за съответния данъчен период, като същият се увеличава с размер на установените недекларирани приходи. Доколкото, както се установи за всяка една от тези сделки, лицето макар да е било длъжно да издаде фактури не е издало такива, то за да бъде определена стойността им в хода на ревизионното производство е била назначена експертиза по реда на чл.60 от ДОПК за определяне пазарната цена на пшеницата, млякото и продажбата на живо месо. Съобразно правилото на чл.202 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът дължи преценка на законосъобразността на изготвената в хода н ревизионното производство експертиза. В т.10 от §1 от ДР на ДОПК са регламентирани методите за определяне на пазарните цени, а редът и начинът за прилагането им са определени в Наредба №•••от 14.08.2006 година на Министерство на финансите. Съгласно тази наредба, пазарните стойности се определят чрез прилагане на един от следните методи: а) метод на сравнимите неконтролирани цени, който установява пазарните цени от гледна точка на сходството между продукт или услуга, търгувани в контролирана и в съпоставима неконтролирана сделка; б) метод на пазарните цени, който определя цената по контролираната сделка чрез сравнение на нормите на брутната печалба, получени в резултат на контролирана и съпоставима неконтролирана сделка чрез сравнение на нормите на надбавка, получени в резултат на контролирана и съпоставима неконтролирана сделка; г) метод на разпределената печалба, който установява разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, реализирана със сделки между свързани лица по начин, който би бил възприет от независими лица, изпълняващ съпоставими функции. Комбинираната оперативна печалба или загуба е сумата от оперативните печалби или загуби, реализирана от всяко от свързаните лица в резултат на контролираната сделка или сделки и последващи неконтролирани сделки с продукти или услуги, създадени чрез добавяне на допълнителна стойност към продукта или услугата ,предмет на контролираната сделка. Комбинираната печалба може да бъде общата оперативна печалба от сделката или остатъчна печалба, която представлява печалба, която не може автоматично да бъде причислена към някоя от страните по сделката; д) метод на транзакционната нетна печалба, който съпоставя нормата на нетната печалба и избрана база, със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица. Видно от изготвената в хода на ревизионното производство експертиза, вещото лице при даване на отговор на поставените задачи е използвал методът на сравнимите неконтролирани цени. Съдът намира, че така използваният метод е максимално обективен за определяне на пазарната цена, тъй като принципът, който трябва да се спазва при определяне на пазарните цени е принципът на съпоставимост и тези законов изисквания са изпълнени от страна на експерта, назначен в хода на ревизията. За изготвяне на експертизата експертът е използвал агро статистически данни за разгледаните период, получени от М••• на з••• и х•••, а така също и справки от системата за агропазарна информация. Въз основа на представената справка от системата за агропазарна информация за среден добив на краве мляко за югозападен район са определени, както следва: за 2017 година – 9,03 литра дневно; за 2018 година – 9,50 литра дневно; за 2019 година -8,75 литра дневно; за 2020 година – 8,29 литра дневно; за 2021 година – 8,51 литра дневно; за 2022 година – 7,98 литра дневно и за 2023 година – 8,56 литра дневно. Определен е също така средния добив на мека пшеница за югозападен район като за 2020 година той е 341,60 кг/дка, а за 2021 и 2022 година е съответно 390,40 и 378,6. Експертът е определил минимална изкупна цена за пшеница, както следва: към 20.01.2017 година – от 281 лева до 293 лева; към 27.11.2017 година от 270 лева до 283 лева; към 11.12.2018 година от 333 лева до 347 лева; към 26.03.2019 година от 351 лева до 366 лева и към 01.02.2022 година от 502 лева до 517 лева. Средната изкупна цена на литър краве мляко за област Перник е както следва: за 2017 година 0,64 лева; за 2018 година – 0,65 лева; за 2019 година -0,64 лева; за 2020 година е 0,64 лева; ца 2021 година е 0,67 лева; за 2022 година е 0,92 лева, а минималната изкупна цена на месодобив в [населено място] е – към 05.10.2017 година в размер на 1,75 лева; към 06.07.2020 година в размер на 1,93 лева; към 27.04.2021 година е в размер на 1,94 лева; към 28.04.2021 година е в размер на 1,94 лева и към 19.04.2022 година е в размер на 2,05 лева. Вземайки предвид така определените параметри, приходната администрация правилно е установила основания за увеличаване на данъчни финансов резултат, което е довело и до промяна на размера на дължимия данък за съответните периоди както следва: 1) за 2017 година правилно е определен данък в размер на 12 547,44 лева, в следствие на увеличаване на прихода на ревизираното лице с 83 036,56 лева, получени от продажба на мляко в общ размер на 69 025,32 лева (вземайки предвид, че средно дневното количество на мляко е в размер на 9,03 литра, а изкупната цена е 0,42 лева, при 50 броя крави), от продажба на крави в общ размер на 11 013,24 лева ( продажба на 16 броя крави при изкупна цена от 1,75 лева) и от придобиване на недвижим имот срещу бартер от тонове пшеница на обща стойност от 2 998 лева. При това положение декларираният от ревизираното лице общ приход от 54 279,32 лева следва да бъде увеличен с 83 036,56 лева, което е равно на 137 315,88 лева. Това води до изменение и на декларирания размер на данъчна печалба от 1 703 в 84 740,44 лева или иначе казано получава се данъчна основа в размер на 83 649,64 лева, определена по реда на чл.30 от ЗДДФЛ; 2) правилни са изчисленията, направени от страна на приходната администрация и по отношение на дължимия данък за 2018 година: правилно е определен данък в размер на 11 712,17 лева, в следствие на увеличаване на прихода на ревизираното лице с 76 012,00 лева, получени от продажба на мляко в общ размер на 74 347,00 лева (вземайки предвид, че средно дневното количество на мляко е в размер на 9,50 литра, а изкупната цена е 0,43 лева, при 50 броя крави) и от придобиване на недвижим имот срещу бартер от тонове пшеница на обща стойност от 1 665,00 лева. При това положение декларираният от ревизираното лице общ приход от 83 439,22 лева следва да бъде увеличен с 76 012,00 лева, което е равно на 159 451,22 лева. Това води до изменение и на декларирания размер на данъчна печалба от 3 339,74 в 79 351,74 лева или иначе казано получава се данъчна основа в размер на 78 081,11 лева, определена по реда на чл.30 от ЗДДФЛ; 3) правилни са изводите и по отношение на данъчен период 2019 година, а именно че лицето е с резултат данъчна загуба, което съобразно препратката на чл.26 от ЗДДФЛ към чл. 19 от ЗКПО не подлежи на облагане и правилно не е определен данък за този данъчен период; 4) по отношение на установените размери за данъчен период 2020 година, съдът също ги споделя: правилно е определен данък в размер на 2 279,47 лева, в следствие на увеличаване на прихода на ревизираното лице с 90 784,55 лева, получени от продажба на мляко в общ размер на 79 593,95 лева (вземайки предвид, че средно дневното количество на мляко е в размер на 8,29 литра, а изкупната цена е 0,45 лева, при 66 броя крави), от продажба на крави в общ размер на 6073,02 лева ( продажба на 8 броя крави при изкупна цена от 1,94 лева) и от продажба на пшеница в размер на 5117,58 лева. При това положение декларираният от ревизираното лице общ приход от 73366,80 лева следва да бъде увеличен с 90 784,55 лева, което е равно [рег. номер],39 лева.; 5) за 2021 година отново правилно са установени дължими данъци в размер на 167 957,19 лева, вследствие на увеличаване размера на декларирания от страна на ревизираното лице общ приход с 148 403,05 лева, получен в следствие на осъществена продажба на пшеница в общ размер на 14 513,85 лева, продажба на мляко в размер на 121 680,24лева и продажба на крави в размер на 12 208,96 лева; 6) за данъчен период 2022 година също правилно е определен дължим данък в размер на 15 631,44 лева, получен в следствие на осъществена корекция в данъчния финансов резултат, след увеличаване на приходите със сума в общ размер на 102 322,80 лева ,в следствие на осъществена продажба на пшеница в размер на 22 449,44 лева; придобиване на недвижим имот срещу бартер от 1 тон пшеница, в размер на 517 лева; продажба на мляко в размер на 59 213,20 лева и от продажба на говеда в общ размер на 8 320,00 лева. По отношение на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност: Както вече съдът имаше повод да посочи, извършените от страна на ревизираното лице доставки през отчетния период подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. По отношение на осъщественото придобиване на недвижим имот срещу бартер от тонов пшеница съдът вече направи анализ на приложимата в този случай разпоредба на чл.130 от ЗДДС, като посочи, че когато е налице братер, то и двете страни по сделката са длъжни да издадат фактура ( с уточнението, че и двете страни са регистрирани по ЗДДС), тъй като и двете страни едновременно се явяват и купувач и продавач. В настоящият случай безспорно се установи, че фактури във връзка с така осъществените сделки не са издадени, като в депозираната пред съда жалба дори той не оспорва тези доводи на приходната администрация, предвид което и с оглед на установените параметри в следствие на назначената експертиза в хода на ревизията и предвид направения по- горе анализ във връзка с установените задължения по ЗДДФЛ съдът счита за правилно, че ревизираното лице е следвало да издаде фактури с начислен ДДС, чиято равностойност да бъде раван на цената на дадената като бартер пшеница. На второ място, по отношение на установената продажба на пшеница през 2020 и 2021 година, отново следва да се посочи, че по своята същност това е доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като съобразно чл. 66 от ЗДДС е следвало да начисли ДДС в размер на 20% към всяка една от сделките с пшеница. Същото съдът счита за релевантно и по отношение на установените от страна на приходната администрация продажби на мляко и на крави. В тази връзка и предвид изложеното по-горе изцяло се солидаризира с направените изводи на приходната администрация по отношение на установените размери на данък върху добавената стойност за ревизираните периоди. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, респективно подадената срещу него жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски за настоящата съдебна инстанция има само ответникът по жалбата, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 7419,44 /седем хиляди четиристотин и деветнадесет евро и четиридесет и четири евроцента/ евро, което представлява равностойността на 14 492,28 /четиринадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5, във вр. с чл.8 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за възнагражденията за адвокатска работа.