Решение № 345 от 18.10.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 384/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд № 28 от 08.01.2024г. постановено по гр.д.№20235220100251 по описа на съда за 2023г. Е ОСЪДЕН ответника „Т.••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С., да заплати на А. С. К., ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „Ц. С." №•• обезщетение в размер на 26 250 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, емоционални страдания, психическо напрежение и безпокойство, в резултат от трудова злополука, настъпила на 17.05.2022 г. при ремонт на парен котел на „Л. и.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на 259, 83 лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2022 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 26 250 лв. до предявения размер от 55 000 лв. и иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над 259, 83 лв. до предявения размер от 764.51 лв. ОСЪДЕН Е ответника „Т.••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С., да заплати на А. С. К., ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „Ц. С." №•• разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 612, 64 лв. ОСЪДЕН Е ответника „Т.••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С., да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 1 100 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер на 517, 22 лв. ОСЪДЕН Е ищеца А. С. К., ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „Ц. С." №•• да заплати на „Т.••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 123, 44 лв. с ДДС и възнаграждение за вещо лице в размер на 472, 15 лв. Решението е постановено при участието на „Л. и.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1700, район С., бул. „С. ш." №•••, ет.•, представлявано заедно от двамата управители М. Г. З. и Б. Б. В., и ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1700, район В., ул. „С. С." №•, представлявано заедно от членовете на Съвета на директорите А. П. Л., Р. К. Д. и Д. П. К., в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника „Т.••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С.. С определение №974 от 04.04.2024г. постановено по същото дело, в производство по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца А. С. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 123, 44 лв. с ДДС. Решението се обжалва и от двете страни по делото. Жалбоподателят-ищец А. С. К., ЕГН-•••••••••• от гр.П. чрез адв. Г. Г., обжалва с въззивна жалба с вх.№4329 от 19.02.2024г. съдебното решение в частта с която съдът е отхвърли исковата му претенция с правно основание в чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди резултат от трудова злополука, настъпила на 17.05.2022г. при ремонт на парен котел на „Л. и.“ЕООД за горницата над 26250лв и до предявения размер от 55000лв, както и иска за обезщетение на имуществени вреди за горницата над 259.83лв, както и в частта за осъждането му да заплати разноски на ответника „Т.••“ ЕООД, ЕИК-•••••••••, разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 4123.44лв с ДДС и възнаграждение за вещо лице от 472.15лв. Жалбоподателят посочва в 9 /девет/ пункта правилно установените според него от исковия съд факти и обстоятелства относно предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука по чл.200 от КТ, липсата на основания за изключване на отговорността на работодателя, сериозно увреденото здраве на пострадалия работник от трудовата злополука, преживените болки и страдания, психологическа травма и физическа болка от изгарянията. Като неправилен -незаконосъобразен и необоснован се квалифицира от жалбоподателя извода на първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ като работникът е изпълнявал работата си с груба небрежност като е проявил липса на елементарно старание и внимание и пренебрегнал основни технологични правила и правила на безопасност. Счита, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства изключващи наличието на проявена от ищеца груба небрежност, по отношение на предположението му, че останалата вода в котела след източването на студената вода от охлаждането му е гореща. В тази връзка се анализират писмените доказателства /№9/ и свидетелските показания на св.Б., св.П., в.л. М. Жалбоподателят квалифицира като необоснован извода на първоинстанционния съд, че от обстоятелствата при инцидента е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, и без провеждането на инструктаж от ищеца, както и от всеки друг на неговото място, би се очаквало да прояви предпазливост при влизането в котела, като се убеди, че влизането е безопасно, предвид фактите, които е имал възможност да възприеме, докато заварява котела отвън и с оглед предишния му професионален опит при ремонти на аварирали котли. Акцентира, че той както и останалите присъстващи не са можели да подозират и очакват, че водата в котела е гореща и може да го изгори. Според жалбоподателя изводът за проявена от ищеца груба небрежност противоречи на извода на съда за липса на подробен и адекватен на извършваната работа инструктаж за безопасност, който работодателят следва задължително да провежда, както и предвид констатацията на съда, че същият е бил формален и че ако не е бил проведен от работодателя по правилата, грубата небрежност на работника е изключена. Цитира се и съдебна практика по въпроса. Изводът на съда за проявена груба небрежност противоречал на мотивите на съда за определяне на процента на съпричиняване, за изложените факти, възприети от работника относно изтичащата студена вода от котела, двукратно източваната гореща вода в котела и на нейно място доливана студена, изминали 2часа от изключването на котела и предприети от ищеца мерки за предотвратяване на евентуален инцидент, което според жалбоподателя изключвало грубата небрежност, която според цитирана съдебна практика представлявала липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, и изразяваща се в неполагането на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната дейност при подобни условия, както и когато работникът действа като съзнава и следва да очаква, че може да претърпи злополука, но самонадеяно се надява да я предотврати. Изводите на жалбоподателят са в посока, че той нито е съзнавал или очаквал да претърпи злополука, която самонадеяно се е надявал да предотврати, не е пренебрегнал основни технологични правила за безопасност, не е действал при липса на елементарно старание и внимание и че не е налице проявена от него груба небрежност при изпълнение на възложената работа, което да обоснове приложимост на хипотезата за съпричиняване. Оспорва се определения от съда като справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 35000лв, счита, че той е занижен и че претендирания от 55000лв би съответствал на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки и интензивни душевни и емоционални страдания, непреодолени и към момента. Твърди жалбоподателят, че не е вярвал да излезе жив от камерата, а търпените физически болки не могли да бъдат описани като имал травма на главата, ударил я силно при опита за излизане от котела, претърпял две операции под пълна амнезия в промеждутък от няколко дни, периодът на възстановяване бил труден и дълъг и нямало да бъде човекът, който бил пред трудовата злополука-нито емоционално, нито физически. Описва ежедневието си през възстановителния период след претърпяната трудова дисциплина, какви неудобства изпитва, предприето лечение за справяне с тревожността, променено в негативен план отношение на работодателя след завеждането на делото, търсене на нова работа. Акцентира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер и че чрез претендирания размер се постига справедливо обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на трудовата злополука. Коментира се и икономическото положение в страната като значим фактор и съставляващ необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност, при бързо развиващи се инфлационни процеси, водещи до съществено повишаване на стандарта на живот, поради което счита, че сумата от 55000лв е справедлив размер на обезщетението. По отношение на претендираните имуществени вреди счита, че макар съдът правилно да е приел, че на обезщетяване подлежат само доказаните разходи за лекарства, необходими за лечението, както и заплатената такса за първичен преглед, погрешно е изчислил, че общият размер на доказаните имуществени вреди е от 346.44лв, като в същност калкулацията възлиза на 355.10лв. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и се осъди ответника да му заплати още 28750лв, до пълния размер на предявения иск за неимуществени вреди по чл.200 от КТ в размер на 55000лв, ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането на сумата, както и имуществени вреди в размер на 95.27лв ведно със законната лихва от 29.12.2022г. до изплащането й, като вреди настъпили в резултат на трудовата злополука от 17.05.2022г., както и да се отмени в частта за разноските присъдени в полза на ответника “Т.••“ ЕООД. Претендира разноски направени пред първата и пред въззивна инстанция. В срок е постъпил писмен отговор с вх.№6850 от 15.03.2024г., срещу въззивната жалба, подадена от ищеца в производството, от насрещната по спора страна „Т.-••“ЕООД, в който жалбата на ищеца се квалифицира като неоснователна по същество. Основно се коментират твърденията на жалбоподателя във връзка с липсата на съпричиняване от негова страна на настъпилата трудова злополука, изразяващо се в проявена груба небрежност, които се определят като неоснователни. Анализират се доказателствата по делото и се навежда извода, че по делото няма събрани доказателства, които еднозначно да установяват, че е направена констатация, че котелът е бил охладен и нивото на водата, нейната температура нито от работника, нито от друго присъствало на мястото лице, като единствено ищецът е преценил, че съоръжението ведно с водата и температурата й е в достатъчна степен охладено за да започне дейностите по ремонт на вътрешността, като личната му преценката касаела и нивото на водата да е под височината на гумените ботуши, направена на база негово лично възприятие и професионален опит; че решението кога да влезе във вътрешността на котела е взето единствено от ищеца. Акцентира се, че извода на вещото лице М, че всички са се заблудили, че котелът е бил студен, а в същност водата долу е било гореща, представлява общата заблуда за охлаждане на котела посредством пълненето му със студена вода, няколко часа след като е изключен, се дължи единствено на всеобщото непознаване на правилата за безопасност при работа със съоръжения под налягане и най-вече работещите в предприятието на третото лице-помагач и че в същност ищецът сам е преценил как да действа, какво да предприеме, за да се предпази при влизането във вътрешността на котела; че решението да използва гумени ботуши, предвид настъпилото увреждане на здравето стои далеч от стандарта на положена дължима грижа, без да бъдат проверени със съответните технически средства нивото на водата / в сантиметри/, нейната температура / с термометър/, вместо използваната от ищеца пръчка и на око пред отвора на котела, при което биха се избегнали изгарянията и всички последвали от това болки, страдания и заявени обезщетение разходи за лечение. Счита за обоснован извода на съда, че ищецът не е проявил грижата, която и най-небрежният би проявил, поради което е съпричинил вредоносния резултат. По въпроса за непроведен според жалбоподателя инструктаж от страна на работодателя, преди изпращането му в предприятието на третото лице-помагач в отговора се посочва, че този въпрос е спорен, като се поддържа, „че на ищеца е направен от работодателя първоначален при постъпването си на работа и ежедневен / началото на работния ден и в деня на злополуката/ инструктаж/ при изрично указано на ищеца и на другия работник от екипа, изпратен в предприятието Л., че ако не е изстинал котела, да не работят, както и да преценят дали котела е изключен. Инструктажът в деня на злополуката насочвал вниманието към риска котелът да е горещ и предупреждавал от опасност от изгаряния. Счита, че по-подробен инструктаж е следвало да бъде даден от собственика на съоръжението, но такъв не е проведен; че работодателят е изпратил свои работници да ремонтират аварирал парен котел на територията на друго предприятие и че предупреждението за опасност от изгаряне, ако котелът не е изстинал е достатъчно с оглед фактите по спора. Оспорва се цитираната в жалбата съдебна практика като относима към предмета на спора. Посочва се друга такава, като се акцентира, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, сам се поставя в ситуация на повишен иск от увреждане, той причинява вреда; в хипотеза, при която работодателят е нарушил правилата за безопасност на труда и работникът е допринесъл за настъпването на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението на увредения. Акцентира се, че ищецът е получил изгаряния от горещата вода, останала при охлаждането на дъното на котела, която е минала през ръба на гумените ботуши и че прякото увреждане е изгаряне на подбедриците, като ищецът не е предприел никакви мерки за предотвратяване на евентуален инцидент, изключващи грубата небрежност доколкото нито е поискал ботуши за да не се изгори, защото водата е била гореща. Оспорва се претендираният пълен размер на обезщета на неимуществените вреди от 55000лв, като правилно съдът по справедливост присъдил по нисък размер. Оспорена е и претенцията за имуществени вреди по размер и че в случая се касае за разлика от 8.06лв и че е ако е допусната грешка отстраняването й следва да стане по реда на чл.247от ГПК. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части. Жалбоподателят ответник „Т.-••“ООД, ЕИК-•••••••••, с въззивната си жалба с вх.№3041 от 05.02.2024г. обжалва решението на РС-П., в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца А. С. К. обезщетение в размер на 26250лв за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 17.05.2022г. ведно със законната лихва и обезщетение в размер на 259.83лв за претърпени от ищеца имуществени вреди ведно със законната лихва, с доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане да бъде отменено. По въпроса за материалната незаконосъобразност на съдебният акт в обжалваните му части се поддържа нарушение на Постановление №17 от 18.11.1963г. на Пленума на Върховния съд, т.3, относно отговорността за вредите при непозволено увреждане настъпили при възлагане на определена работа между две предприятия по договор, извършвана от работници на едното предприятие, под негов контрол и организация на работата /на дружеството изпълнител/, отговорността е в тежест на това предприятие. А когато организацията на работата, ръководството и контрола принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Счита, че в случая отговорността за вреди от трудова злополука е на предприятието на чиято територия е настъпил трудовата злополука „Л. и.“ ЕООД. Съдът не коментирал разпоредбите на чл.46 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ за осигуряване на безаварийна експлоатация на съоръжението; чл.187 ал.1 т.1 и т.5 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане, предвиждащо задължение „Л. и.“ ЕООД да определи едно или повече лица, които да отговарят за безопасната експлоатация на съоръженията под налягане, както и задължения на същото, вменени съгласно чл.189 ал.1 и чл.190 от същата наредба. Коментира се нарушение на чл.20 от ЗЗД относно тълкуването на договорите като се поддържа, че съдът е тълкувал договора изолирано, без да анализира действителната воля на страните относно организацията и ръководството на процеса по отстраняване на аварии, че съдът е следвало да тълкува договора при съобразяване на място как е организирана и от кого работата по отстраняването на аварията, при анализ на поетите с договора задължения, съпоставяйки с произтичащите за ползвателя на парния котел от посочените законови текстове и разпоредбите на наредбата и да съобрази императивния им характер, невъзможност за прехвърляне на задълженията на ползвателя, предвидени в тях. Че съдът е следвало да обсъди договорното съдържание с установеното от фактическа страна и дали работодателят на място е могъл да ръководи работата в предприятието на третото лице. Като нарушение на чл.201 ал.2 от КТ се поддържа, че съдът неправилно е определил съпричиняване на ищеца за настъпването на трудовата злополука в размер на 25%, като счита, че с оглед данните по делото съпричиняването следва да бъде в размер на 75%, доколкото ищецът повече е допринесъл за настъпването на вредата, поради което и неговото участие в обезщетяването й трябва да е по- голямо. Счита, че съдът не е изследвал фактите, че работодателят е направил инструктаж, като е дадено конкретно предупреждение към изпратените в Л. работници да не влизат в котел, ако не е изстинал; че съгласно договора работодателят не е бил длъжен да изпраща друг екип, който да обезопасява съоръженията преди отстраняването на вредите; че ищецът е влязъл във вътрешността на котела, без да е сигурен, че водата на дъното е студена и без да е сигурен, че съоръжението, което е изключено сутринта е охладено, в нарушение на инструкциите за безопасност; че ищецът не е проверил температурата на водата в котела, използвайки термометър, както и нивото на водата, за да избегне изцяло вредоносния резултат убеждавайки се, че поисканите от него ботуши няма да го предпазят от контакт с водата, както и че водата е гореща при което е нямало да влезе във вътрешността на котела; че съдът не е взел в предвид факта, ищецът сам е взел решение, /без някой да му е указал да го направи/ в кой момент да влезе във вътрешността на котела, че лично е проверил за наличието на вода и е поискал ботуши, при което би стигнал до извода, че злополуката се дължи преимуществено на поведението на пострадалия. Счита, че в случая няма съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на трудовата злополука и определения от съда процент на съпричиняване. Счита, че е нарушен и чл.52 от ЗЗД, като поддържа, че определеното от съда обезщетение от 26250лв е завишено и несправедливо по размер. Коментират се изводите на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, че изгарянията на ищеца от трета степен са по-малко и са на няколко места по двете подбедрици без установени белези от дерматолога, като останалите изгаряния са от втора степен, при цяла площ на изгарянето от 9%, при неустановена дълбочина на изгарянията. Коментирано е подробно заключението на вещото лице изготвило СМЕ, ограниченият период на търпените силни болки преминали след болничния му престой, констатираното от вещото лице пълно функционално възстановяване на движението на ставата към датата на прегледа- 06.04.2023г., настъпила пълна епитализация с възстановена функционална цялост, с останали единствено зони на диспигментация-различна пигментация на кожата, което практически не ограничавало движението в ставата, без груби цикатриси, страдание от контактен дерматит, който е преминал, като ищецът бил напълно възстановен при прегледа от дерматолога. След анализ на писмените и гласни доказателства, включително и психологическа експертиза се навежда извода, че обезщетението от 26250лв не съответства на действително преживяните болки и страдания, интензитета им и продължителност, пълното физическо възстановяване, психическото преодоляване на инцидента и факта, че ищецът работи понастоящем като заварчик. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от съда с обжалваното решение, се сочат нарушение на чл.235 ал.2 от ГПК, относно извода на съда, че третото лице-помагач, не носи отговорност за настъпилата трудова злополука, тъй като не е поело задължение да организира и ръководи дейностите по отстраняване на аварии по силата на договора с работодателя, което несъответствало с установеното от фактическа страна относно конкретното отстраняване на аварията и отговорността за охлаждането на парния котел, вменена на ползвателя на съоръжението, както и осигуряването на безопасни условия на труд на място; несъответствието на установеното по делото участие на ищеца в съпричиняването на трудовата злополука от 25%; допуснато нарушение от съда по чл.236 ал.2 от ГПК необсъждайки задълженията на ползвателя на парния котел, отговорността за охлаждането на котела, неучастие на представител на работодателя в организацията на ремонта, личната преценка на работника да влезе във вътрешността на съоръжението; възможността ищеца да провери с термометър температурата на водата в котела и нейното ниво преди да влезе в котела; липса на белези и констатация, че ищецът е напълно възстановен; продължаващата работа на ищеца като заварчик без увреждането да му пречи да упражнява тази професия; заинтересованост на св. К. имаща фактическо съжителство с ищеца; заключението на съдебно-психологическата експертиза за преодоляната травма от ищеца и връщането му към нормалното си ежедневие, трудово и социално ангажиран и адекватен за семейството си. Като необоснованост на съдебният акт се сочи, че фактите и правните изводи на съда не кореспондират на събрания доказателствен материал, в частност извода му, че третото лице не носи отговорност за трудовата злополука, поради липса на поето със сключения договор с Т.-•• ЕООД задължение да организира и ръководи работата при отстраняване на аварията, несъответна на свидетелските показания, личната преценка на ищеца за нивото на водата и за нейната температура, като размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не кореспондира с действително събраните доказателства, с изложени в 7/седем/ пункта възражения. По въпроса за имуществените вреди, от жалбоподателя -ответник се поддържа довод за недоказаност ищецът да е закупил предписаните му лекарства за лечение на изгарянията, доколкото трудовата злополука е настъпила през м.май 2022г., а фискалните бонове били от м.С. -м.декември 2022г., издадени от една аптека в гр.Панагюрище, като ищецът живеел в гр.П. и че единствения разход на ищеца от 60лв е покрит от работодателя. По отхвърленото възражението за прихващане от 700лв счита, че съдът немотивирано го е отхвърлил въпреки че, ищецът не е оспорил получаването на тази сума. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се отхвърлят исковите претенции. Няма направени доказателствени искания с жалбата от жалбоподателя ответник. В срок е постъпи писмен отговор на въззивната жалба на жалбоподателя - ответник от насрещната по спора страна-ищеца А. К., с вх.№7711 от 25.03.2024г., в който въззивната жалба на дружеството ответник се квалифицира като неоснователна. Поддържа се, че правило съдът е уважил исковите претенции на ищеца в обжалвания от ответното дружество размер, представляващи обезщетение за причинени вреди по трудовата злополука, наличието на трудово правоотношение между страните, признаването на настъпилата злополука за трудова и причинно-следствената връзка между увреждането и претърпените вреди. Оспорва се основният довод във въззивната жалба на работодателя относно твърдения процент на съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника, в размер на 75%. Акцентира се на липса на установено съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, с изключена груба небрежност от страна на работника, проявена от последния нормална грижа за собственото си здраве, спазвайки обичайните изисквания за техническа безопасност-оглед на местата, където е следвало да се направи заварката и преценка, че може да заварява без риск за живота и здравето си, като преценката му била изградена въз основа на обективно възприети не само от него, но и от присъствалите на инцидента лица-неизлизаща от котела пара, неколкократното му охлаждане със студена вода, изтичаща охладена вода от котела през дренажната тръба. Оспорва се твърдението в жалбата за завишеност по размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди че в същност този размер е занижен и несъответен на претърпените болки и страдания, предвид и на събраните по делото доказателства, че в резултат на трудовата злополука той е претърпял значими по своя интензитет болки и страдания, продължаващи и до момента. Посочва, че травмата получена от ищеца от трудовата злополука се категоризира като тежка телесна повреда, с оглед наличието на области с трета степен на изгаряне, при преобладаваща втора степен от частта на изгаряне, което било по-болезнено за травмирания отколкото която и да е друга степен на изгаряне. Поддържа се, че обратно на твърдяното в жалбата, ищецът е претърпял хирургична интервенция-две операции под пълна анестезия за почистване на раните от изгарянията. Оспорено е твърдението в жалбата на работодателя, че изпитваните болки на ищеца са отшумели след изписването му от болницата, предвид установения при експертизата изключително силен интензитет през първия месец, като с течение на времето са започнали да отшумяват; че има белези от изгарянията, които няма да бъдат заличени, че е необходимо ежедневно полагане на грижи за кожата на краката и да лекува дерматит, предизвикан от травмата. Акцентира се на силния интензитет на изпитваните болки техния характер, установен от съпругата му разпитана като свидетел и превишаваната допустима доза на болкоуспокояващи лекарства, и че продължава да страда от тази травми- физически и психически, като счита че тези показания на най-близките му хора следа да бъдат кредитирани и подкрепящи се от медицинската експертиза. Счита за неоснователни доводите в жалбата относно претенцията за имуществени вреди, и че размерът им е установен от доказателствата по делото. Признава се факта, че ищецът не съхранява всички касови бележки от предходни покупки, което не означавало, че предписаните лекарства не са закупени и разходи за тях не са направени. Моли да се потвърди решението в обжалваните от работодателя уважени частично осъдителни искови претенции. Претендира присъждане на разноските за производството пред двете инстанции. Страната не сочи доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК. Постъпил е писмен отговор и от третото лице помагач „Л. и.“ ЕООД с ЕИК •••••••••, чрез пълномощника си адв. С. Б., с вх.№8776 от 04.04.2024г. на подадените от страните въззивни жалби, в който жалбата на ищеца К. се квалифицира като неоснователна, като в обжалваната с нея част решението се определя като правилно и законосъобразно. Акцентира се, че ищецът е специалист с опит и дългогодишен трудов стаж в ответното дружество на позиция заварчик, в това число и на парни котли и съоръжения с повишена опасност, че той е наясно с технологичните процеси при подобен вид съоръжения, и му е известна процедурата по охлаждане на парен котел, тъй като е нает да извършва тази работа от своя работодател; че решението в кой момент да влезе във вътрешността на котела е взето изцяло от него, при направен личен оглед на съоръжението отвътре и отвън и след като лично се е убедил в съС.ието на котела и наличието на вода във вътрешността му; поискал е да му бъдат предоставени гумени ботуши за да се предпази в случай на необходимост и лично по свое убеждение, преценка и воля е решил, че момента на влизане е подходящ и няма опасност за живота и здравето му. Изтъква се и аргумента, че ищецът е преминал и през инструктаж по безопасност на труда, който е следвало стриктно да спазва, както и че причината за настъпилите у него увреди са изцяло поради собственото му безотговорно поведение. Моли в тази част обжалваното решение да бъде потвърдено. Оспорва се като неоснователна жалбата на работодателя “Т.••“ ЕООД подадена в частта относно приетото от първоинстанционния съд, че работодателят носи цялата отговорност за настъпилата злополука на своя служител и изложените в нея твърдения, че отговорността за трудовата злополука е за „Л. И.“ ЕООД, доколкото последната е настъпила на територията на това предприятие и че работодателят се е намирал с това дружество в облигационно правоотношение, като се поддържат в тази част изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Акцентира се, че правилно съдът е приел, че настъпването на трудовата злополука е по време и във връзка с извършваната работа, която е и в интерес на работодателя, като е без значение мястото, където е настъпила трудовата злополука- на територията на работодателя или на територията на предприятието възложител на работата. Счита, че възлагането на работата между двете предприятия би могло да обоснове отговорност на предприятието -възложител спрямо увреденото лице по реда на чл.49 от ЗЗД и евентуално наличие на солидарност в задълженията на работодателя, предприятието възложител и прекия причинител на вредата, но че когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, неговата отговорност се реализира по реда на чл.200 от КТ. Коментиран е сключения между „Т.••“ ЕООД и „Л. и.“ ЕООД договор за извършване на абонаментно „Поддържане и техническо обслужване“ на парен котел, парен котел ПКМК, ресивер за сгъстен въздух и газово стопанство за природен газ срещу заплащане на абонаментна такса и задължението на възложителя да предаде на изпълнителя наличната техническа документация за оборудването и инсталациите, които ще се поддържат и обслужват; да издаде пропуски за достъп на личния състав на лицата от фирмата на изпълнителя да извърши обход и да даде на изпълнителя съоръженията за поддръжка, да осигури присъствие на свой служител по време на изпълнението на възложената работа, удостоверява писмено вида, естеството и резултатите от извършената работа и други. Цитира се и чл.4 от договора предвиждащ задължение на изпълнителя да изпълнява възложената му работа качествено, спазвайки изискванията на договорените условия, действащата нормативна уредба, вътрешните правила на територията на възложителя, изискванията по безопасност на труда и ППО и други. Акцентира се, че договора не предвижда и в него липсва изрична уговорка възложителят да отговаря за организацията на работата на служителите на изпълнителя, нито за нейното ръководство и контрол, като според тълкуването на договора по чл.20 от ЗЗД уговорките били изпълнителят самостоятелно да извършва възложената му работа със свои работници и служители, които сам организира, ръководи и контролира работата, като уговорките били възложителят предава на изпълнителя необходимата документация, както и обектите, които следва да се поддържат, че негов представител присъства само при приемане на работата и може, но няма задължение да извършва проверки за спазване условията за безопасност като не пречи на изпълнителя самостоятелно да извършва работата като се навежда извода, че договорът не освобождава работодателя от отговорността пред работника за настъпилите вреди при трудовата злополука. Цитира се ППВС №17 от 18.11.1963г. и указанието на Пленума, че за разрешаването на спора е от значение да се изясни същността на сключения договор и че ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. А в хипотеза когато организацията на работата, ръководството и контролът принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва. Акцентира се, че с процесния договор за извършване на абонаментно поддържане и техническо обслужване на процесните котли, страните са договорили, че изпълнителят „Т.•• ЕООД ще извършва работата със свои служители, чиято дейност сам ще ръководи и контролира, поради което третото лице помагач счита, че жалбата на Т.-•• ЕООД е неоснователна. Обжалвано е с частна жалба вх.№10885 от 26.04.2024г. подадена от ищеца А. С. К. определение на РС-П. №974 от 04.04.2024г. поставено по реда на чл.248 от ГПК относно разноските в производството, с искане да бъде отменено и се уважи искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Неправилно според частния жалбоподателя съдът приел, че договореното от ответника с пълномощника му адвокатско възнаграждение е в минималните размери по Наредбата №1 от 2004г.В противоречие със ЗДДС, съдът приел, че заплатения от ответника ДДС представлявало разход за него. Счита, че в молбата на ищеца по чл.248 от ГПК няма довод, че ДДС върху адвокатското възнаграждение не следва да се начислява, и че начисляването на такъв е дължимо, но че заплатеният ДДС представлява ефективен разход само за крайните клиенти-лицата, които не са регистрирани по ДДС, като в конкретния случай ответника е дружество регистрирано по ДДС и не е краен клиент и че като регистрирано по ЗДДС това дружество има право да приспадне заплатения от него ДДС, като го посочено в дневника за покупките за съответния данъчен период, което било и сторено. Счита, че заплатеният от ответника ДДС от 20% върху договореното адвокатско възнаграждение, не представлява разход за ответника, защото същият е приспаднат след посочването му на тази доставка на услуга в дневника си за покупки, същият се приспада за месечния период или претендира от НАП неговото възстановяване, като се заключава, че действителния разход на ответното дружество е само стойността на адвокатската услуга, без дължимия се ДДС или данъчната основа, представляваща реалния разход за него и които представяла действащия механизъм на ДДС. Счита, че в случая ответника се обогатява със сумата равна на размера на ДДС. При условията на евентуалност частният жалбоподател моли да се намали размера на адвокатското възнаграждение, защото минималния предвиден размер по наредбата е от 6133.40лв с ДДС и че в случая разликата от 1726.60лв е значима доколкото е равна на две минимални работни заплати. Счита, че е налице прекомерност на определеното от съда адвокатско възнаграждение. Моли да се изиска от ответното дружество дневника си за покупки за данъчния период в който е отразена доставката на юридически услуги или да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка на дневниците за покупки на ответника да даде заключение за данъчния период, в който е отразена покупката на услуга и размер на ефективния разход направен от ответника за юридическа услуга по делото. Исканията на жалбоподателя са оставени без уважение като неотносими към предмета на спора. Постъпила е и отговор на частната жалба от насрещната страна “Т.-••“ ЕООД в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Акцентира се че правилно съдът е приел, че към адвокатския хонорар се включва и е начислен 20%ДДС за регистрираните по ДДС адвокати, като предоставените адвокатски услуги от адвоката представляват облагаема възмездна доставка и че по делото са представени доказателства за регистриране на адвокатско дружество “Д. и Л.“ по ЗДДС и че в представения договор за процесуално представителство от 15.02.2023г. и 4броя фактури, между страните е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото от 5899.87лв без ДДС, определен за защита по всеки отделен иск-по иска за неимуществени вреди-5050лв без ДДС и по иска за имуществени вреди 849.87лв при посочена данъчна основа във всяка фактура ДДС. Допълва се, че дължимият данък е заплатен от клиента и е направен от него разход по повод воденето на делото. Като неоснователни се квалифицират доводите в частната жалба, че заплатеният адвокатски хонорар бил прекомерен не съответствал на положените по делото усилия и вложеното от адвоката време за осъществяване на защитата на ответника. Акцентира се, че размера на адвокатския хонорар е в размер на минималния такъв и е определен с оглед цената на исковете по чл.7 ал.2 от НМРАВ, съответно от 5050лв по т.4 и 849.87лв за иска по т.2. Счита, че ищецът неправилно е изчислил размера на адвокатските хонорари по двата предявени иска. Счита, че и при минимална фактическа и правна сложност на делото страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минималния по наредбата, като прекомерността му следва да се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не спрямо минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно и решение на СЕС по дело № С- 438/2022г.. Изброяват се процесуалните действия извършени по делото по събирането на доказателства както и участието на трети лица-помагачи, като се заключава, че уговореното адвокатско възнаграждение без ДДС съответства на осъществената процесуална активност при упражняване на правото на защита на страната по делото и не се явява прекомерно. Моли да се потвърди обжалваното определение. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на страните и в отговорите на насрещните страни и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание по чл.200 от Кодекса на труд за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от работник настъпили от трудова злополука срещу работодателя ведно със законната лихва върху обезщетението -иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба с вх.№9259 от 29.12.2022г./ по регистъра на Окръжен съд П.-гр.д.№756/2022г./ против ответника „Т.-••“ ЕООД, с ЕИК- •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Д. Г." №•, ет.•, ап.••, представлявано от управителя Н. Д. С., ищецът А. С. К., ЕГН- ••••••••••, от гр.П., ул.“Ц. С." №•• твърди, че работи в ответното дружество считано от 10.10.2016г. като заварчик, като по време на изпълняване на трудовите си задължения на 17.05.2022г., претърпял трудова злополука, която с Разпореждане №14 от 08.06.2022г. на директора на ТП на НОИ П. е приета за трудова злополука. Същата настъпила при ремонт на парен котел на територията на клиент на ответното дружество-„Л.“, където бил изпратен заедно с негов колега да извършат заваръчни дейности на котел. Твърди се, че при предварителния оглед на котела ищецът установил, че на дъното в него има вода, но представителят на Л. му казал, че това е студена вода, останала след охлаждането на котела. Ищецът поискал ботуши, които му били предоставени. Сочи, че котелът бил голям-височината му по-голяма от човешки ръст и в него се влизало през горната тясна част с краката напред. Твърди, че е влязъл вътре в котела и се оказало, че водата в него е гореща, нивото й било високо и същата нахлула през горната част на ботушите му и изгорила двата му крака до коленете дори без да е стигнал дъното му. Ищецът твърди, че успял да се задържи с едната ръка за ръба на отвора, през който влязъл и извикал колегата си да го държи здраво и да не го изпуска, защото му било трудно да се задържа и че за да оцелее не е трябвало да пада за да стигне до дъното на котела. При опита си ищецът да излезе от котела, си ударил силно главата в горния ръб на тесния отвор от което получил замайване и кръвотечение в областта на удара. Изпитал силен страх, че може да не излезе от котела и ще умре в него-отворът бил тесен, не можел да стъпи на дъното му поради наличие на вряла вода в него. Обяснява, че му е трудно да опише с думи преживяното от него в този момент. Колегата му, с който били на обекта извикал помощ-имало други работници в близост до тях, които се отзовали, били му подадени тухли, които пускал със свободната си ръка на дъното за да може да стъпи на тях и да го издърпат извън котела. Като краен резултат бил изваден, пристигнала линейка и откаран в болницата в Пловдив. Твърди се още, че съгласно епикриза, издадената му от Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „С. Г.“ ЕАД, където бил настанен за лечение в болничното заведение, получените от него термични изгаряния по двата крайника са от трета степен. Била констатирана от лекарите и разкъсно-контузна рана в тилно-теменната област и охлузване в дясната аксила. След изписването му от болницата продължил домашно лечение до 31.08.2022г., като в продължение на два месеца и половина, не е можел да стъпи на краката си и да се движи, което наложило да бъде обслужван на легло от близките си. Твърди още, че освен силната болка от изгарянето и от удара по главата, изпитвал и емоционален дискомфорт и неудобство от това, че не може да се справя сам с физиологичните си нужди. След това започнал да се раздвижва и с помощта на патерици успявал да направи няколко крачки. Болките в крайниците били много силни и било изпитание за него и периода на двигателното му възстановяване. Твърди, че лечението му продължава и към този момент-седем месеца след инцидента, направил консултации с лекари в П., Пловдив и С., защото кожата му все още не била зарастнала. Прогнозата на лекарите била, че възстановяването ще е много трудно, тъй като изгарянето е в областта на долната част на краката. Твърди, че още има и болки и отоци. Предвид упражняваната от него професия, му се налагало да полага и допълнителни грижи, за да предпази крайниците си от запрашаване и други замърсявания. За белезите от изгарянето си твърди, че ще бъдат винаги видими докато е жив. Твърди, че все още не е преодолял и психическата травма, получена от инцидента; при злополуката изпитал много силен страх, че ще загуби живота си и преценява, че опасността за това е била реална. Твърди, че в момента на травмата, така и в периода на възстановяване изпитвал силни болки в краката, понякога сънувал неприятни сънища, свързани със злополуката, усещал общо безпокойство. Счета, че емоционално не се е възстановил напълно и към момента. Претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука срещу работодателя си като сочи, че причинените му имуществени вреди са в размер на 5498.71лв от които 728.71лв изразходвани за лечение и 4770лв представляващи разликата между получаваното от него обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил ако не е претърпял трудовата злополука за времето от 18.05.2022г. до 31.08.2022г. Твърди, че по трудов договор получава минималната месечна работна заплата, но че в действителност уговореното между него и ответника трудово възнаграждение е от 95лв на ден. Ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от трудовата злополука, на паричната сума от 55000лв. Моли да се осъди ответника „Т.-••“ ЕООД, ЕИК-•••••••••, да му заплати сумата от 55000лв ведно със законната лихва от 18.05.2022г. до изплащането на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5498.71лв имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска до изплащането на сумата, които вреди са настъпили в резултат на трудова злополука на 17.05.2022г. Претендира присъждане на разноските направени в исковото производство. В хода на исковото производство делото е прекратено на основание чл.233 от ГПК по отношение на исковата претенция за имуществени вреди представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение за периода от 18.05.2022г. до 31.08.2022г. и сумата получена от него като обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност за размера от 4770лв, и е увеличена претенцията за разходите за лечение от 728.71лв на 764.51лв / протоколно определение №904 от 05.06.2023г.-л.171/. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна „Т.-••“ ЕООД, с ЕИК-•••••••••, с вх.№5013 от 01.03.2023г. /л.14/ както и обратен иск срещу третото лице помагач „Л. и. ЕООД, с вх.№5014 от 01.03.2023г., който не е допуснат за съвместно разглеждане в исковото производство. В отговора си ответното дружество оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни по същество. Признава се факта, че ищецът е назначен на длъжност “заварчик“ при ответника по трудов договор №044 от 10.10.2016г., както и че е претърпял на 17.05.2022г. трудова злополука, декларирана от работодателя и приета с Разпореждане №14 от 08.06. 2022г. от директора на ТП на НОИ-П., както и мястото на настъпването й -на територията на предприятие, различно от предприятието на работодателя- ТД „Л. и.“ ЕООД /Л./. Счита, че ответното дружество не носи отговорност за вредите от трудовата злополука защото, последната е настъпила на територията на предприятие различно от това на работодателя; че с договор от 01.05. 2018г. сключен между „Л. и.“ ЕООД като възложител, на „Т.-••“ ЕООД като изпълнител, ответникът е приел да извършва абонаментно и техническо “Поддържане и техническа обслужване“ на два парни котела, ресивер на сгъстен въздух и газово стопанство, индивидуализирани с технически параметри, като в чл.3.4 от договора възложителят се е задължил да осигури присъствието на свои представители по време на изпълнението на възложената работа. Цитира се и чл.4.1 от договора, очертаващ кръга на задълженията на изпълнителя-да изпълнява възложената работа качествено, при спазване на изискванията на договора, нормативната уредба; вътрешните правила на територията на работодателя и всички изисквания по безопасност на труда и противопожарна охрана. Твърди се още, че в абонаментното обслужване са включени ежемесечна проверка на съС.ието на котли, паропроводи, съдове и газопроводи, съставяне на необходимата документация и елементарни ремонти с предвидено допълнително договаряне на по-сложни и основни ремонти. Твърди се, че непосредствено преди изпращането на ищеца и на неговия колега за изпълнение на заваръчни работи по непредвиден ремонт в завод “Л.“ на възложителя „Л. и.“ ЕООД, работа извършвана под контрола и организацията на възложителя, двамата работници са били инструктирани от работодателя, според представена извадка от книгата за инструктаж. Твърди се, че съгласно т.3 от ППВС №17 от 18.11.1963г. когато между две предприятия, едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, и ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволеното увреждане е в тежест на това предприятие/изпълнителя/.И че в този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът принадлежи на предприятието/възложителя/, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие, то отговорността за непозволено увреждане е на предприятието чиято работа се извършва. Ответникът заключава, че в случая „Л. и.“ ЕООД е ползвател на авариралия парен котел, който представлява съоръжение под налягане и че в това си качество дружеството е задължено по чл.46 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ да осигури безопасна и аварийна експлоатация на съоръжението като го поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; да изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръжението и съобразно особеностите на обекта, в който то се експлоатира; като в инструкцията следва да бъдат определени задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и/или управление и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и аварии и злополуки; да осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност на обслужващия персонал. Твърди се още, че в качеството си на ползвател на съоръжението „Л. и.“ ЕООД е било задължено съгласно чл.187 ал.1 т.1, т.5 от Наредбата за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения по налагане -да определи едно или повече лица, които да отговарят за безопасната експлоатация на съоръженията под налягане да предостави срещу подпис на отговорното лице за безопасната експлоатация и на ръководния и обслужващия персонал инструкция за работа по чл.46 ал.1 т.2 от ЗТИП; че в тежест на отговорните лица е да изпълняват тази инструкция за работа, да я доведат до знанието на обслужващия персонал срещу подпис и да контролират персонала за нейното изпълнение-чл.188 от същата наредба. Цитра се чл.189 ал.1 от процесната Наредба, съгласно който ползвателят и ръководителят на предприятието, експлоатиращо съоръжение под налягане, са длъжни да осигурят извършването на всички прегледи, обслужвания, ремонти и настройки на съоръжението под налягане, неговата арматура, устройствата за непосредствено ограничаване на налягането, ограничителните устройства и измервателните уреди, съгласно изискванията на производителя и на инвестиционния проект по чл.35 ал.1 т.2 от ЗТИП, инструкцията по чл.46 ал.1 т.2 от ЗТИП и наредба. Цитира се и чл.190 от Наредбата според който ползвателят е длъжен да запише изискваният за безопасност при обслужване, поддържка и експлоатация на съоръженията под налягане в инструкцията за работа /чл.46 ал.1 т.2 от ЗТИП/ и в нея да определи: 1. Задачите, функциите и отговорностите н обслужващия персонал; 2.Реда за пускане, обслужване и спиране на съоръженията; 3. Реда за извършване на външен оглед и функционални проверки на съоръженията под налягане преди започване на работа и при приемане и предаване на смяната; 4. Реда за транспортиране, съхранение и изпразване на транспортируемите съоръжения под налягане; 5.Реда за проверка на предпазните устройства, арматура, разглобяемите и неразглобяемите съединения, средства за измерване и захранващите устройства; 6.. Действията на персонала при аварийни спирания и при аварии и злополуки; 7. Неизправностите, при които обслужващия персонал трябва да преустанови незабавно експлоатацията на съоръжението под налягане; 8. Неизправностите, при които експлоатацията на съоръжението под налягане трябва да се преустанови в определените срокове; че съгласно чл.191 ал.1 от Наредбата ръководителят на предприятието е длъжен да осигури в производствените помещения наличието на Инструкцията за работа по чл.46 ал.1 т.2 от ЗТИП, а съгласно чл.194 от Наредбата е предвидено, че средствата за измерване на температурата монтирани на съоръженията под налягане с работна температура, по висока от 200грдуса трябва да са метрологично осигурени така, че да осигурят точност и достоверност. Счита, че се касае произтичащи от закона и наредбата задължения за възложителя „Л. и.“ ЕООД като ползвател на процесните котли, при ремонта на който е настъпила трудовата злополука, то организацията и контрола на дейността са били поети от ползвателя, явяващ се възложител на работата и той е следвало да осигури безопасно изпълнение на всички дейности, както и да направи инструктаж на пристигналите на място работници на ответника, затова и отговорността за обезщетяване на претърпените вреди от работника е на предприятието възложител, поради което искът на ищеца спрямо ответника работодател се явявал неоснователен. Ответникът е въвел с отговора си на исковата молба и възражение за съпричиняване на настъпилата трудова злополука по чл.201 ал.1 или по ал.2 от Кодекса на труда от страна на работника ищец А. К. поради негово умишлено причиняване на самоувреждането. Твърди се, че на ищеца е въведен начален инструктаж при постъпването си на работа в „Т.-•• ЕООД, както и е проведен инструктаж на датата и преди момента настъпване на трудовата злополука и във връзка с изпълнение на ремонтните действия на парния котел на територията на предприятието възложител. В отговора на исковата молба не се излагат повече подробности какъв точно е бил характера и естеството на извършения инструктаж и какви точно указания и какви действия трябва да предприеме ищеца при изпълнение на възложената му работа по ремонта на парния котел, както и конкретния начин по който да извърши ремонта и последователността на действията, гарантиращи безопасността на работника, неговия живот и здраве преди, по време и след извършването на ремонта, както и с какви конкретни лични предпазни и измервателни средства и уреди да му бъдат осигурени преди да започне процедурата. Ответникът описва трудовата характеристика на ищеца като работник в предприятието от около 6г. с опит при извършване на заваръчни работи на парни котли и съоръжени с повишена опасност при яснота, че температурата във вътрешността на парния котел е висока и че е необходимо охлаждане на съоръжението, за да бъде възможно влизането във вътрешността му. Ответникът не съобщава откъде, кога и как ищецът е получил тази информация, кой му я е предоставил какви конкретни указания са му дадени за създаването на напълно безопасна среда за работата му по ремонта в парния котел. Ответникът твърди, че ищецът в деня на настъпване на злополуката е бил наясно с предстоящата работа /отново не се съобщава как и от кого конкретно е получена от ищеца такава информация и какви точно препоръки и указания му се дават в тази връзка, включително и по методиката и конкретния начин на изпълнение на възложената му конкретна работа/. Ответникът твърди още, че ищецът е взел решение да скочи във водата, / но не обяснява защо не му е била предоставена от работодателя примерно стълба по която да влезе безопасно във вътрешността на котела или поне да му е указано задължително да поиска и да вземе такава от възложителя/ и че е направил това 2часа след като са пристигнали на място, когато котелът е бил под налягане и пълен с пара. /Ответникът отново не сочи източника си на информация относно действителното съС.ие на котела, както и защо не е дал конкретни указания ако предварително е казал това на работниците които ще извършат ремонта, в частност ищеца като заварчик, като посочат последователостта в действията му от гледна точка привеждане в пълна безопасност на работната площадка в котела на която ще се извърши ремонта/. Ответникът навежда извод, без да сочи данни на какви обективни фактори и обстоятелства се позовава, че ищецът е бил наясно, че за два часа котелът не може да се охлади и че водата в него е била гореща. /Ако ответникът е знаел това обстоятелство защо не е предупредил работника и не му е разписал подробно какво точно трябва да направи и как за да се достигне пълно охлаждане на котела преди да се влезе вътре./. Ответникът заключава, че от обстоятелствата посочени от него и при които според него е настъпило увреждането на ищеца, следва, че той /работникът/ умишлено е увредил здравето си, като е съзнавал какви са последиците от деянието и е искал настъпването на тези последици, с което била изцяло изключена отговорността на работодателя. Като евентуално съображение ответникът излага възражение за съпричиняване на вредите при груба небрежност по чл.201 ал.1 от КТ проявена от ищеца А. К., като основание за намаляване отговорността на работодателя. В тази връзка се посочва, че парният котел е съоръжение под налягане и източник на повишена опасност, поради което контролът, експлоатацията и работата с тези съоръжения е обект на специална подзаконова нормативна уредба; че експлоатацията и ремонтът на парния котел изискват повишена предпазливост, като не посочва дали в тази връзка на ищеца са давани конкретни разяснения и указания по време на инструктажа или извън него относно конкретния начин и методика по който трябва да се процедира в случая и с какви лични предпазни средства и измервателни уреди трябва да се зачислят на заварчика и как да ги използва за обезопасяване на мястото, където ще извършва ремонта на парния котел, конкретно гарантиращи осигуряването на повишена безопасност и предпазливост при изпълнение на заваръчните дейности от ищеца. Според работодателя ищецът е бездействал и не е предприел действия освен да се снабди с ботуши от възложителя за да се увери, че водата в котела е студена, така както го бил уверил представителя на предприятието-възложител, като работодателят не сочи конкретно какви действия е указал на заварчика да извърши за да установи, че водата вътре в котела е студена и безопасна за работа. Коментират се обясненията на другия работник Е. Б. /монтажник/, изпратен заедно с ищеца, че котелът бил спрян, но под налягане, след като се започнало изпускане на парата и да се дренира котела, последвало подаване на студена вода за извършване на заварка в предната част, при липса на данни според работодателя, да е заявено от представителя на Л. И. П. да е заявил, че котелът е охладен, нито че е била извършена проверка и че било установено от проверката, че водата в котела е студена. Работодателят не твърди, че при инструктажа на ищеца му е дал подробни указания как точно да подготви и създаде безопасна работна среда за извършване на заваръчни дейности вътре в котела като лично да провери със съответните предоставени му измервателни уреди каква е температурата на водата вътре в котела, каква трябва да бъде в максимални градуси по норматив за да се позволява работа при стъпил в нея работник, да се установи каква е дълбочината на водата и дали тя позволява да се работи с гумени ботуши или следва водата да се източи изцяло от котела ако това е технически възможно, включително да е предоставил на ищеца за целта измервателни уреди даже примерно и стълба за безопасното проникване във вътрешността на котела. Работодателят сочи, че е последвало източване на водата за да може да бъде осигурен достъп на котела отвътре за да бъде заварена спуканата тръба, като ищецът след оглеждане на вътрешността на съоръженото през горивната клапа казал, че в горивната тръба имало 10см. вода, поискал гумени ботуши и влязъл в котела. Работодателят не сочи, че към този момент по изрично негово указание, ищецът К. е бил снабден и е носел в себе си помощни измервателни уреди за проверка топлината на водата както и на нивото й и че трябва съгласно инструктажа задължително да използва посочените уреди за да получи достоверна информация за съС.ието на водата-ниво и температура и че без събирането на такава информация по посочения начин, му се забранява да влиза вътре в котела. Работодателят не обяснява в отговора на исковата молба защо не е предоставил на работника си, който изпраща в друго предприятие лични предпазни средства включително и високи ботуши, от типа на ботуши- гащеризон предвид характера и естеството на работата когато ще се извършва-ремонт на спукана тръба във вътрешността на парен котел и във водна среда, както и конкретни измервателни уреди, изрично необходими в този момент на работника, който да извърши предварителните изследвания на безопасността на работната среда където ще заварява, както и стълба за безопасно спускане във вътрешността на парния котел. Невярната преценка на работника относно факта, че котелът е охладен е резултат от бездействието на работодателя и неосигуряването на съответните измервателни средства и прибори за изследване и за измерване, както други предпазни средства. В тази ситуация работникът обективно може да се заблуди по причина, че не разполага с необходимите уреди и прибори за измерване, набавянето и предоставянето на които както и как да се работи с тях е задължение на работодателя. Работодателят повтаря тезата, че на този ден ищецът е бил инструктиран, но не съобщава къкъв точно е бил характера и естеството на инструктажа, свързан ли е непосредствено с предстоящата за деня работа на заварчика, и каква методика и начин на изпълнение на конкретната възложена на ищеца задача му е указана да приложи за да се извършат планираните заваръчни дейности, като преди това да си осигури абсолютно безопасна работна среда за изпълнението им. Посочването на чл.33 от ЗЗБУТ не съдържа нито методика нито инструкция нито указания за извършване на заваръчни дейности в конкретна опасна среда нито дава конкретни указания как следва да се процедира, като в случая работодателят е този който следва да я подготви и одобри, да я развие, да я предостави на работника, да го задължи да я спазва с оглед грижата на работодателя за здравето и безопасността на работника и спазването на безопасни условия на труд. Твърди се от ответника, че ищецът не е съобразил ПВТР, Инструкцията за ремонт и поддръжка на парните котли и инструкцията за ремонт и поддържане на съдовете, работещи под налягане, без обаче да ги конкретизира по членове, параграфи и алинеи. При условията на евентуалност работодателят поддържа, че дори ищецът да не е целял собственото си нараняване, то погрешната преценка на всички известни му обстоятелства и неполагане на грижата, която и най- небрежният би положил в конкретната ситуация, били единствените причини довели до злополуката; че ищецът е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици-изгарянията, при скачането в парен котел 2 часа след като е бил под налягане, но се е надявал, че няма да настъпят, тъй като е започнало охлаждане. Ищецът не бил положил дължимата грижа, каквато един обикновен човек, поставен в същата ситуация би положил; че в тази ситуация ищецът е бил длъжен да се увери, че съоръжението е охладено преди да скочи вътре, че К. е бил длъжен и е могъл на спокойствие да се увери, при липса на наложителност от предприемане на незабавно действие, че водата не е гореща; че ищецът според работодателя е могъл и е бил длъжен да провери какво е нивото на водата в котела и да подходи критично към преценката си, че водата е около 10см. /Не се сочи обаче такива указания да са му били дадени при инструктажа същата сутрин от инструктиращия го/. Счита работодателят, че е налице очевидно погрешна преценка на работника, довела до преминаване на водата над нивото на ботушите и последвало изгаряне ва краката. Според работодателя ищецът е можел да избегне злополуката, ако е проверил температурата на водата в котела както и нейното ново, като в тази връзка работодателят не сочи какъв е неговия принос и отговорност при инструктажа за този резултат, в смисъл дали на инструктажа на работника са предоставени задължително от работодателя измервателни уреди за ниво и температура на водата, и методика как следва заварчика да борави с тях в опасна средна, както и стълба по която да влезе в котела и други ЛПС с цел осигуряване на безопасна работна среда във вътрешността на котела. Счита работодателят, че ако ищецът е изчакал охлаждането на съоръжението или поискал да бъде отново да бъде допълнен котела със студена вода или ако е изчакал да оттече наличната вода, той би избегнал увреждането, /работодателят не съобщава такива указания да е давал на ищеца на проведения сутрешен инструктаж/, с което е проявил липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност-когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния не би положил при посочените обстоятелства, с което ищецът е допринесъл за увреждане на здравето си. Акцентира, че съпричиняването при трудова злополука е налице винаги, когато работникът извършва работа без необходимото старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност и че ако ищецът е положил минимално старание да се увери, че котелът е охладен и че водата в него не е гореща, е щял да избегне изгарянето. Затова счита, че ищецът К. е действал при груба небрежност и е допринесъл за настъпването на увреждането. Ответното дружество работодател оспорва по основание и по размер иска за имуществени вреди от 5498.71лв, като по отношение на претенцията за разходи за лечение твърди, че приложените фискални бонове за закупените лекарства не са придружени с фактура, издадена на името на ищеца и че фискалните бонове са събирани за нуждите на процеса, обхващат периода от м.09. до 12.2022г. и няма представени такива за месеците непосредствено след злополуката. Не се оспорват единствено разходите на ищеца от 60лв за първичен преглед при дерматолог на 13.10.2022г., като с поддържа, че този разход е покрит от работодателя с предоставена финансова помощ от 700лв. Оспорва се размера на пропуснатите ползи от 4770лв при неяснота относно начина на формиране на размера й, какво е месечното обезщетение за временна неработоспособност, оспорва се твърдението за получаваното месечно БТВ, като се посочва, че е получавал единствено по 710лв месечно, като се признава изплащано на работника на допълнително ТВ. По възражението за прихващане поддържа такова със сумата от 700лв при уважаване на претенцията за имуществени вреди като финансова помощ, заплащана на части всеки месец отделно от ТВ. По претенцията за неимуществени вреди се поддържат доводи за неоснователност по основание и по размер, порази позоваването на груба небрежност проявена от работника при трудовата злополука, че размерът на претенцията е завишен съгласно принципа на справедливост, съдебната практика и социално-икономическите условия, на същността и целта на обезщетението за възможно овъзмездяване на пострадалия както и че не отговаря на твърдените вреди. Позовава се на нарушен чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г..Коментират се фактите и обстоятелствата посочени от ищеца в ИМ, начина на настъпване на трудовата злополука и транспортирането му до болницата, издадената епикриза от болничното заведение, данните съдържащи се в същата, че се касаело за 1 изгаряне, изгаряне на двете подбедрици от Трета степен, площта на засягане от 9%, отпускът от 3месеца, както и първоначалната претенция на ищеца за обезщетение от 40000лв, изпратена на работодателя с покана. Направено е искане за привличане като трети лица помагачи на ответника дружеството “Л. и.“ ЕООД възложител на дейностите, извършени от ищеца по договор с ответника, на чиято територия е настъпила трудовата злополука като отговорно за организацията и контрола при изпълнение на ремонтните дейности, по време на които е настъпила ТЗ. Като трето лице помагач се иска конституирането на ЗАД ОЗК-З. АД, с което работодател е сключил застрахователна полица №0501180202200004 от 15.02.2022г. за застраховка “злополука“ секция. Групова застраховка „Злополука“, подвид Трудова злополука, с която е застрахована отговорността на работодателя за вреди, причинени на негови работници и служители по списък, по време или във връзка с изпълняваната работа, като застрахователят се е задължил да обезщети застрахования работник за вредите от дължимото и изплатено от него обезщетение на пострадалия работник. Двете дружества са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника работодател на ищеца. В писменото си становище с вх.№9543 от 21.04.2023г. депозирано от третото лице помагач ЗАД „ОЗК-З.“ АД/л.113/ се оспорва основанието за привличане на застрахователя като трето-лице помагач на страната на ответника „Т.-••“ ЕООД. Счита, че отговорността на застрахователя не е тъждествена и не покрива работодателската отговорност по чл.200 от КТ, доколкото с посочената норма се урежда неограничената имуществена отговорност на работодателя, която следва да възмезди имуществените и неимуществени вреди, причинени от трудовата дисциплина, докато отговорността на застрахователя е по застрахователния договор, сключен между работодателя и застрахователя в полза трето лице-работника; че двете отговорности са паралели, независими една от друга; че задължението на работодателя да обезщети работника за вреди от трудова злополука е законово регламентирано негово задължение, а не чуждо и затова липсва предпоставката за възникване на основание за привличането от работодателя на застрахователя; че финансовия интерес на работодателят се изчерпва с възможността за приспадане на междувременно заплатените суми от застраховател в хипотезата на чл.200 ал.3 от КТ, когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата; че бъдещи определени, но неизплатени застрахователни суми не се приспадат от размера на дължимото от работодателя обезщетение. По същество третото лице помагач оспорва исковете на ищеца за имуществени и неимуществени вреди, поради липса на доказателства. Признава се факта, че ищецът е бил застрахован от работодателя Т.-•• ЕООД със застрахователна полица №0501-180-2022-00004, , като при временна неработоспобосност от 103дни с болнични листа за месеците май-август, на база получавани от него възнаграждение от 420лв, му се следват117.60лв.Твърди се, че събитието е настъпило по изключителна вина на ищеца, при неизползвани от него задължителни лични предпазни средства, при проявена от него груба небрежност, въпреки че е бил инструктиран преди започване на работа, при което работникът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на инцидента, че уврежданията са настъпили при груба небрежност, обосноваваща се от субективното отношение на пострадалия към действията си, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, при съзнание от негова страна, че с тях той би допринесъл за този резултат и че същият не се е възползвал от законовата възможност по чл.283 от КТ да откаже да изпълнението или да преустанови възложената му работа, поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което следва да се вземе в предвид. Исковете се оспорват по основание и по размер както и че са изключително завишени и не отговарят на действително претърпените вреди, че размерът им е прекомерен поради съпричиняването от поведението на ищеца. Оспорен е иска за лихва, размера на лихвите и началния момент, началната дата от окато се претендира лихвата като се сочи момента от който застрахователя изпада в забава-от деня на предоставяне на банковата сметка съгласно чл.380 от КЗ. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и моли исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни. В становището си на конституираното друго трето лице-помагач на страната на ответника, „Л. и.“ ЕИК-•••••••••, с вх.№9623 от 24.04.2023г. /л.117/, се поддържа довод за неоснователност на заявените искове от ищеца по чл.200 от КТ, моли се да бъдат отхвърлени. Поддържа се довод за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца по чл.201 ал.1 от КТ евентуално по чл.201 ал.2 от КТ. Твърди се, че ищецът като специалист с опит и дългогодишен трудов стаж в ответното дружество, като заварчик на парни котли и съоръжения с повишена опасност, е наясно с технологичните процеси при подобен вид съоръжения; че му е била известна процедурата по охлаждане на парните котли, а в частния случай е бил на място и свидетел на процедурата по охлаждане на котела, но не съобщава от къде на дружеството и от кого са му известни тези обстоятелства.; че решението кога да влезе във вътрешността на котела е взето от него; лично е направил оглед на съоръжението отвън и отвътре; лично се е убедил в съС.ието на котела и наличието на вода във вътрешността му; лично е поискал да му бъдат предоставени гумени ботуши за да се предпази в случай на необходимост и лично по свое убеждение, преценка и воля е решил, че момента на влизане е подходящ и няма опасност за живота и здравето му, както и че същият е преминал и през инструкции по безопасност на труда и е следвало стриктно да ги спазва. Оспорени са доводите въведени в отговора на исковата молба от „Т.-••“ ЕООД, че „Л. и.“ЕООД следва да носи отговорност за настъпилата трудова злополука, като счита, че отговорността е изцяло на работодателя, като отношенията между него и „Л. и.“ ЕООД се уреждат от договор за „поддържане и техническо обслужване“, включващо и поддържката на парния котел, в който се е случил инцидента, като според договора Изпълнителят се задължава да изпълнява възложената му работа качествено, спазвайки изискванията на договора и условията, действащата нормативна уредба, вътрешните правила на територията на Възложителя, всички изисквания по безопасност на труда и противопожарна охрана и че ищецът като служител на изпълнителя по договора е следвало да изпълнява всички изисквания в това число и тези по безопасност на труда. Оспорва се като неоснователно твърдението на ответника, че третото лице помагач „Л. и.“ ЕООД е отговорно за инцидента. Моли да се отхвърлят исковете на ищеца. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от събраните по делото доказателства, че между страните-ищеца А. С. К., ЕГН-•••••••••• като работник и ответника “Т.-••“ЕООД като работодател, е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, възникнало на 10.10.2016г. първоначално като трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя на основание чл.70 ал.1 от Кодекса на труда, №044 от 10.10.2016г. по силата на който работодателят възлага, а работника приема да изпълнява в „Т.-••“ ЕООД длъжността „Заварчик“ с код по НКПД 72121001 в отдел „Т.••“ ЕООД и месторабота, при 8-часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение от 420лв както и уговорени допълнителни възнагражедния-за придобит трудов стаж и професионален опит- 0.60%, при 20работни дни отпуск. В договора е записано, че на работника се връчва и длъжностна характеристика. Според длъжностната характеристика на длъжността „заварчик“ връчена на ищеца срещу подпис, заедно с трудовия договор, същият участва / Длъжностни задължения II.2.3 л.8 / в съставянето и сам съставя технологичната последователност за заваряване на всички видове заваръчни съединения с различно сложна форма и конструкция, а съгласно т.II.3 /Участва в монтажни работи по: тръбопроводи на сгъстен въздух, пара, гореща вода, газообразни горива /природен газ и пропанбутан/, съдове под налягане, парни котли високо налягане, парни и водогрейни котли ниско налягане, горивни стопанства за твърди, течни и газообразни горива, както и в ремонта и поддържката им, участвува в монтажни работи на различни видове метални конструкции. В т.II.6 е вписано задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд-да спазва Правилника по безопасност на труда при заваряване и рязане на металите, Наредбата за устройството и безопасна експлоатация на газовите съоръжения и инсталации; Инструкциите по безопасност на труда при електродъгово заваряване и рязане на метали; инструкциите за противопожарна защита. В т.IV.1 и т.3 „Подчиненост, Връзки и Взаимоотношения“ е записано, че длъжността е пряко подчинена на управителя на фирмата и че получава задачите и се отчита пред управителя на фирмата; а в т. V.1 „Условия на труд и производствена среда“, е записано, че е задължителна употребата на работно облекло и лични предпазни средства /ЛПС/. В нито една от разпоредбите на длъжностната характеристика нито в трудовия договор е записано като задължение на работодателя да е изготвена и одобрена от него и въведена като задължителен атрибут в работата на заварчика конкретна методика с посочени способи и начини на действие при подготовката на безопасна работна площадка за работа на заварчика, включително при извършване на ремонтни дейности на парни и водогрейни котли, включително и вменено задължително използване от заварчика на измервателни уреди, предоставени му от работодателя за измерване на температура и ниво на водата/примерно професионален термометър и линеен метър/, както и други помощни средства-стълба и противогаз и други ЛПС именно за безопасно извършване на конкретните заваръчни дейности в парен котел под налягане, с описание на всички детайли и последователността при извършването им за конкретната дейност, предвид чисто специфичната форма на работа в случая на току-що спрян да работи парен котел. Няма и посочени какви точно ЛПС и допълнителни такива му се полагат /на заварчика/ при извършване на специфичните дейности по заваряване. Такива конкретни действия и методика няма разписани от работодателя и в приложените по делото Правилник за вътрешния трудов ред, освен общите основни задължения на работника, в Инструкцията за ремонт и поддържка на парни и водогрейни котли/л.38/, включително и в технологията за заваряване /т.IV/ няма изработена и вписана такава методика по задължително обезопасяване на работната площадка преди началото на самия заваръчен процес като в хипотеза на работи в парен и водогреещ котел, пълен вода да е предвидено изрично заварчикът с предоставените му от работодателя измервателни уреди да провери нивото на водата и температурата на водата, включително и ползването на стълба и задължително използване на ботуши с необходимата височина, включително примерно и комплект гумен гащеризон с гумени ботуши за елиминиране на всякакво възможно проникване на вода /вряла, топла или студена/ към тялото на заварчика, и дали същите отговарят на въведен от работодателя изискуем норматив при който може да се работи във водна среда в парен котел, неспазването на което да представяла тежко нарушение на трудовата дисциплина от заварчика, а не само използване на предпазни очила и предпазни маски при заваряване /л.40-т.VI БЗУТ. Такива задължения и разяснения както и методика, изготвена от работодателя на работа с конкретни посочени задължения за заварчика предвид спецификата му на работа, насочени към осигуряване на безопасна и здравословна работна среда на конкретната работната площадка на заварчика няма и в Инструкцията за ремонт и поддържка на съдове, работещи под налягане- нито в раздел „Изходни данни“, нито в раздел „Подготовка за заваряване“, нито в раздел „Технология на заваряването“ нито в раздел „Безопасност и здраве“. Предвидено е, че всички участници в изпълнението на заваръчните работи трябва да бъдат запознати от ръководителя на монтажните работи и от представителя на инвеститора с инструкциите за техника за безопасност, съобразени с конкретните условия и дейност на работната площадка. Работодателят не твърди да е запознал предварително ищеца с конкретните дейности и особености на работната площадка при конкретната работа която трябва да се извърши и начина на извършването на дейностите и предхожданите преди това подготвителни дейности за обезопасяване на работната площадка за заварчика. /л.43/ Установява се, че на 01.05.2018г. между работодателя на ищеца „Т.-••“ ЕООД като изпълнител и „Л. и.“ ЕООД като възложител, е сключен писмен договор, с предмет -възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши абонаментно „поддържане и техническо обслужване“ на 1.Парен котел-4т/час-1бр; 2.Парен котел ПКМГ 6.5-1бр.; 3.Ресивер за сгъстен въздух 8куб.м.-1бр.; 4.Газово стопанство за природен газ- от ГРТЗ до консуматори, собственост на възложителя, срещу заплащане на месечна абонаментна такса в полза на изпълнителя от 180лв без ДДС. В раздел III Права и задължения на възложителя е предвидено, че същият се задължава да предаде на изпълнителя наличната техническа документация за оборудването и инсталациите, които ще с поддържат и обслужват /3.1/, както и налични допълнителни данни при възникнала необходимост в процеса на изпълнение на договора /3.3/; да издаде пропуски на личния състав на лицата на изпълнителя, да обходи обектите и да му предаде съоръженията /3.2/; да осигури присъствието на свои представители по време на изпълнението на възложената работа, установяващи с подпис, вид, естество и резултати от извършената работа, като уточнението на това задължение е само за допълнителни належащи работи по обекта /3.4/; право на възложителя да извършва проверки относно качеството на работата и влаганите материали, спазването на правилата по охрана на труда и противопожарната охрана, по всяко време, без да се пречи на самостоятелността на изпълнителя и възможност да осъществява работа. В раздел IV.Права и задължения на изпълнителя, изрично са записани: Задължава се да изпълнява възложената му работа качествено, спазвайки изискванията на договорните условия, действащата нормативна уредба, вътрешните правила на територията на възложителя, всички изисквания по безопасност на труда и противопожарната охрана. Съотнесено това изрично задължение на изпълнителя към длъжностната характеристика на ищеца заварчик, към цитирания ПВТР и инструкции за работа, се налага извода, че в случая изпълнителят по договора за абонаментно обслужване „Т.-••“ ЕООД е изцяло отговорен за цялостната организация на работата и дейността по абонаментното обслужване на обектите на възложителя, отговорност по спазването на всички ЗБУТ относими към прекия изпълнител и извършител на дейностите по абонаментното обслужване- ищеца заварчик А. К., включващи организацията по планирането, подготовката, определянето на ЗБУТ на конкретната работна площадка на която ще работи заварчика, методиката и способите за подготовка на работната площадка и за безопасно начало на работата по заваряването предвид спецификата на конкретната работа и мястото където трябва да се реализира. Възложителят „Л. и.“ ЕООД е дал пълна свобода на изпълнителя как да организира целия процес по подготовката, изпълнението и приключването на работата по своя преценка, по свой модел на организация на работата и създаване на сигурни безопасни условия на труд на заварчика на работната площадка. Възложителят в случая може да проверява качеството на работата и дали се спазват правилата по охрана на труда без обаче да може да се намесва в пряката работа на изпълнителя по организацията на цялостния заваръчен процес, който изпълнител отговаря пълно и изцяло за спазване на действащата нормативна уредба, както и на всички изисквания по безопасност на труда и противопожарна охрана. Безусловно водеща в това отношение /за цялосната организация и отговорността за изпълнението на възложената работа/ е ролята на изпълнителя. И това е логично защото явно възложителят не разполага с такава категория работници имащи квалификацията и професионален опит на заварчици, затова той няма и как да създаде методика, методология, длъжностна характеристика и инструкции за работа за такава категория работници, защото няма такива при себе си, докато изпълнителят по структура, по предмет на дейност и по предназначение извършва такива типични дейности, за които е наел по трудово правоотношение заварчици изготвил им е съответната макар и непълна длъжностна характеристика и инструкции и ги използва пряко в производствения процес който осъществява както в собственото си предприятие, така и при извършване на абонаментно обслужване на други предприятия, които имат нужда именно от извършване на такава дейност по абонаментно Поддържане и техническо обслужване на такива специфични вещи, тъй като се касае за работи при повишена опасност. В обема на дейностите изпълнявани от изпълнителя записани в договора са ежемесечни проверки на съС.ието на описаните вещи и съоръжения, съставяне на необходимата документация, елементарни ремонти, а при сложност като основни ремонти, се извършва отделно договаряне; води и съхранява техническата документация по изпълнението на работата, да отстранява за своя сметка всички допуснати отклонения. В раздел V Срокове, качество, рекламации и санкции, е предвидено, че договорът е със срок от 1г. и е с опция за продължаване и за следващ период. Изпълнителят отговаря както за качественото извършване на работата, воденето на техническата документация, съответствието на работата на БДС, нормативните уредба и техническата документация, договорена периодичност на проверката на съоръженията с повишен опасност по Наредба за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане от 2008г. и Наредба за устройство и безопасната експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Нещо повече, според договора изпълнителят с представител на възложителя завежда обходни сведения, за техническото обслужване на процесните съоръженията с повишена опасност, в които се отразяват датата на проверката, констатираните недостатъци и неизправности, ниво и качество на изпълнение на работата, проведени мероприятия за отстраняване на недостатъците както и препоръките към възложителя или цялостната тежест по организацията и изпълнението на работата по абонаментното обслужване е на работодателя изпълнител. Договорът в този му вид и съдържание не е подписан с възражение от страна на изпълнителя, че единствено възложителят или наред с него трябва да отговаря пряко и непосредствено за организацията на работата при изпълнението на договора, да извършва задължителен инструктаж на работниците на изпълнителя преди началото на работа, да ги запознава с изискванията на инструкциите за работа, както и да запознава с разпоредбите от наредбата за устройство и безопасна експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане и на наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, и че Л. и. ЕООД носи изключителна отговорност по чл.200 от КТ към пострадалия работник ако на територията на възложителя настъпи трудова злополука с работник на изпълнителя. Такива изрични клаузи няма залегнали в договора за абонаментно обслужване нито в последствие да са уговаряни като анекс към него. Установява се от доказателствата по делото, че въз основа на декларация за трудова злополука подадена от работодателя на ищеца „Т.••“ ЕООД, с дата 25.05.2022г., с вх.№5101-12-20 по описа на ТП на НОИ -гр.П. е записано, че на 17.05.2022г. в 10.10ч. е настъпила трудова злополука с работника А. С. К. на длъжност заварчик, при извършване на ремонт на парен котел, който е предприел действие по ремонт на парния котел, като за целта е трябвало да влезе в горивната камера през отвор за взривния клапан. Като отклонение от нормалните действия и материален фактор е записано, че в горивната камера е постъпила гореща вода вследствие на повредата на котела. Като начин на увреждането и материален фактор, причинил го, е посочено, че при влизане в горивната камера, краката на пострадалия контактуват с гореща вода. За Вина на увреждането, е посочено изгаряне, а като увредени части- крака, в областта от ходилата до коляното. С Разпореждане на НОИ-ТП П. №14 от 08.06.2022г. на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „Т.-••“ ЕООД злополука е приета за трудова злополука. Установява се, че в деня на настъпването на трудовата злополука пострадалият работник /ищеца заварчик/ -17.05.2022г. А. С. К., тогава на 52г., е постъпил на лечение в Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия към УМБАЛ“Св.Г.“ -гр.Пловдив, с окончателна диагноза Т29.3- Термчни изгаряния, с посочване макар и само на едно изгаряне от трета степен, на няколко области от тялото; Изгаряне по двете подбедрици и стъпала по ПАВ-III степен на обща площ от 9% и разкъсно-контузна рана в тило-теменната област и охлузване в дясната аксила; локален статус- Нециркулярно изгаряне по двете подбедрици и стъпала със смесена дълбочина от ПАВ-III-степен на обща площ 9%; оперативна диагноза ексцизионно почистване /виж епикриза на лицето -л.14/; записана терапия при пролежаването в болничното заведение-; операция на 17.05.2022г. изразяваща се в щателно почистване на оперативното поле, стерилно ограждане; извършени ексцизионно почистване на раните от изгаряне и превръзка с Актикоут флекс 5/5см.; на 27.05.2022г.- щателно почистване на оперативното поле, стерилно ограждане; в съС.ие на обща венозна анестезия, се извърши ексцизия на девитализирани тъкани по двата глезена, превръзка с бактиграс; с гладък постоперативен период, изписан с подобрение като е пролежал до 30.05.2022г.; дадени указания за мазево третиране с дефламол, еластокомпресия и предпазване от пряка слънчева светлина; два контролни прегледа в рамките на един месец след изписване. По делото е допусната и изслушана еднолична съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №Д-20-2023г./вх.№8674 от 11.04.2023г.-л.100/ изготвена от експерта д-р Д. И. Д., със специалности “Хирургия“ и „Правно регулиране в здравеопазването, магистратура по „Обществено здраве и Здравен мениджмънт“, чието заключение въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, и от което се установява, че, ищецът е бил във временна нетрудоспособност за 105дни, че при инцидента на 17.05.2022г. ищецът А. С. К. е получил следните увреждания: По Международна класификация на болестите-10 Ревизия /МКБ-10/ външни причини за заболеваемост и смъртност; - съприкосновение с гореща вода МКБ-10 ХII; термични изгаряния с посочване макар и само на едно изгаряне от трета степен, на няколко области от тялото; Изгаряне на двете подбедрици и стъпала от ПАБ-III-степен на обща площ от 9% МКБ-10 Т29.3; Открита рана по окосмената част от главата/тилно-теменна област/ МКБ-10 S01. 0. Според експерта термичните изгаряния се причиняват от контакт на тялото с агенти с висока температура, като например гореща течност, огън, горещ предмет или пара. Посочено е, че според дълбочината, която е засегната от увреждането, изгарянето се категоризира на: Първа степен-характеризира се с увреждане на най-горния епидермален слой и се проявява като еритем /зачервяване/, заздравяването става спонтанно за няколко дни, без образуване на белег. Втора степен тип А- засяга целия епидермис и е изключително болезнено. Везикулация /образуване на мехури/, причинена от изпускането на плазма от увредените капиляри, настъпва след забавяне от 12 до 24часа след изгарането. Допълнено е, че тъй като в папиларните конуси и в интактните кожни придатъци все още има достатъчно витални клетки за бърза реепитализация, като цяло настъпва спонтанно заздравяване без образуване на белег в рамките на около 14 дни, като в тази връзка от голямо значение е стерилната обработка на раната чрез дезинфекция и покриване с подходящи превръзки /мазеви превръзки като Atrauman Ag или превръзки с охлаждащ, хидрогел като Hydrosorb/. Втора степен тип В- при нея епидермисът, дермата, в почти цялата си дълбочина и до голяма степен кожните придатъци са разрушени, като в такива случаи спонтанното заздравяване отнема няколко седмици и често оставя хипертрофичен белег. За тази степен като цяло е характерно, че раните по клинични проявления наподобяват изгаряния трета степен, така, че лечението чрез отстраняване на некрозата и последващото покриване на дефекта е подобно на това при рани от трета степен; Трета степен- при нея епидермисът, дермата, а често и части от подкожната тъкан-са необратимо унищожени-/изгаряне на кожата в пълна дълбочина и че спонтанното заздравяване с леко разширяване на ръбовете на раната, е възможно единствено с цикатрициална тъкан и че в случая коагулационната некроза на кожата причинява масивни контрактури, като лечението на подобни рани от изгаряния е изцяло хирургично. В случая експертът е категоричен, че получените изгаряния от А. К. с обща площ от 9% са в резултат на контакт на части на двете подберици с вряла вода; че по своята характеристика представлява нециркулярно изгаряне по двете подбедрици и стъпала със смесена дълбочина; проведеното хирургично лечение-двукратно ексцизионно почистване /некректомия/ на девитализираните тъкани; срока на възстановителния период и крайния ефект от лечението /диспигментация на кожата и еритемни зони/, изгарянията са от ПАБ-III степен. На въпроса какво е необходимото лечение на получените травми и за какъв период от време, експертът заключава, че в стационарни условия -14дни е проведено -двукратно ексцизионно почистване /некректомия/ на раните, отстранявайки девитализираните тъкани; почистване с антисептици и превръзки с гъвкава антимикробна превръзка с нанокристално сребро; че първият месец след изписването са извършвани два пъти в седмицата контролни прегледи и превръзки в клиника. В домашни условия /около 60дни/ е провеждано лечение-мазево третиране на поразените участъци от кожата с мехлеми приготвени от лице занимаващо се с „народна медицина“, като през този период са приемани обезболяващи медикаменти-аналгин, нестероидни противовъзпалителни. На въпроса за степента и продължителността на физическите болки и страдания и неудобства от травмите, получени от ищеца с оглед на индивидуалните му особености-възраст и професия, експертът посочва, че едно от най-сериозните и трайни преживявания по време на лечението след изгаряне е болката, която при изгарянето се определя от множество фактори- локализация и дълбочина на поражението и вида на термичния агент, етап на лечение, естество на прилаганите локални процедури и начина на извършването им, а също така и от индивидуалните особености на пациента-възраст, пол, раса, и редица психологични фактори- чувствителност и толерантност спрямо болковото изживяване, продължителен престой в болница, предхождащи травми и депресивни съС.ия-Посочени са от експерта и основните механизми на възникване и предаване на болката при изгаряне, а именно-болкови рецептори в кожата–ноцицептори; опиодна система; повишена болкова чувствителност /хипералгезия/; обособяващата се роля на ензима циклооксигеназа 2/СОХ 2/ и инхибиране на действието й. За характеристиката на болката след изгаряне в зависимост от локалните поражения са: -При пациенти с повърхностни изгаряне от I и II-А степен болката варира от слаба до умерена и може да стане непоносима, ако са засегнати повече от 30% от телесната повърхност; при изгаряне от II-Б степен болката е много силна, тъй като епидермисът и дермата са засегнати и оголени нервните окончания; а при изгаряне III-та степен, всички слоеве на кожата, както и нервните окончания са изгорели, болката е слаба, но пациента е с повишена степен на възбуда. Заключението на вещото лице, е че ищецът е получил изгаряне от вряла вода на части от двете стъпала и двете подбедрици от ПАБ III-степен предвид на това, че епидермисът и дермата са засегнати и нервните окончания са оголени, болката е била много силна в първите 20-25дни от възстановителния период, като в последствие интензитетът постепенно е намалял; допълва, че получените увреждания са в областта на стъпалата и двете подбедрици, което практически е ограничавало пострадалия да се придвижва свободно в пространството особено през първия месец. По въпроса дали е възможно пълно излекуване и за какъв период от време след травмата експертът сочи, че е налице пълно функционално възстановяване на поразените участъци от кожата. Установена е диспигментация на кожата и еритемните зони, като в отделни участъци липсват космени придатъци, не се установяват хипертрофични цикатриси /белези/ като възстановителния период съвпада с периода на временната нетрудоспособност съгласно издадените болнични листове-105дни. На въпроса дали ще се заличат получените белези вещото лице отговаря, че в областна на поразените участъци е налице диспигментация на кожата и еритемните зони; в отделни участъци липсват космен придатъци, като еластичността на кожата е запазена и движението в глезенните стави е без ограничение. Допълва, че налице е възстановена функционалност на долните крайници; че констатираните изменения на кожата са от козметично естество и че евентуално благоприятно развитие на измененията може да настъпи след специализирано дерматокозметично лечение от специалист дерматолог. В съдебно заседание /л.121/ вещото лице д-р Д. Д. поддържа заключението си, като допълва, че изгарянията от трета степен са на няколко места по двете подбедрици, като основно това са зони около двете глезенни стави, където белега е все още пресен, което навежда на извод, че се касае за изгаряне от по-голяма степен. Сочи, че тези изгаряния са в ограничени участъци с неправилна форма, а всички останали изгаряния са от втора АБ степен, като цялата площ на изгарянето е 9%. Уточнява, че по-малка част от изгарянията са от трета степен, а по-голямата част са от втора АБ степен. За изгарянията от трета степен допълва, че засягат цялата дебелина на кожата, докато изгарянията от втора АБ степен не засягат цялата дебелина на кожата. За дълбочината на изгарянията се определя от приемащите пациента лекари и че вещото лице вижда вече такива белези. Уточнява, че степента на изгарянията е определена в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛ “Св.Г.“, като на база и на възстановителния период и белезите към този момент, експертът приема, че действително е имало изгаряния от втора АБ и от трета степен. Категоричен е, че е налице пълно функционално възстановяване на движението на ставата към датата на прегледа от 06.04.2023г. и че на практика е налице пълна епитализация с възстановена функционална цялост, като единствено остават зони на диспигментация, с различна пигментация на кожата, което на практика не ограничава движението в ставата, защото няма груби цикатриси, така наречените хипертрофични цикатриси, при които самата кожа не е еластична и затруднява движението на ставата. Категоричен е, че в случая такива цикатриси няма. Посочва, че по принцип по-силна е болката при изгаряне от втора АБ степен отколкото от трета степен, защото по-дълбоко в кожата няма никакви нервни окончания и не се усеща болка. Допълва, че по-големите участъци, които са били от втора АБ, са предизвикали повече болезненост от изгаряния от трета степен, като в случая изгарянията са засегнали само кожата и подкожието, но не и мускули, сухожилия и кости, защото се касае за термично изгаряне от вряла вода. Посочва, че при изгаряне от огън положението би било различно. Заключението на експерта д-р Д. не е оспорено от страните и е прието по делото. По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експерта /л.138 и следващите, вх.№10834 от 05.05.2023г./ по която е изготвено заключение от вещото лице М. И. К. магистър, медицински психолог, което въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно изготвено, според което на въпроса дали ищецът е преживял стресова ситуация или душевно разстройство при трудовата злополука, настъпила на 17.05.2022г., отговаря, че психологичната реакция на ищеца К., вследствие на стресогенното събитие, лечението и периода на възстановяване, се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на живота му, потиснато настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания, мисли за безперспективност, чувство на изолираност. Посочено е още от експерта, че ищецът А. К. е изживял и протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в здравословното му съС.ие и трудовия му статус, изразяващ се във временна загуба на работоспособност, редуциране на социалните си контакти и че тази фрустираща обстановка неминуемо поражда у него преживяване на нарушено соционално функциониране за определен период от време, при наблюдавани при ищеца симптоми на повишена тревожност, изразяващи се в преживяване на несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към изолация и дистанциране, на фона на повишена възбудимост на вегетативната нервна система, изразена в безсъние. По въпроса за начина на отразяване върху степента и интензитета на психичната реакция на ищеца, факта, че е бил държан за ръка от колегата си и че на помощ веднага му са се притекли други работници, вещото лице посочва, че пострадалият и преживял страх, уплаха, стрес, безпокойство и тревожност, намиращи се в пряка причинна връзка с инцидента, като при извършените му тестови изследвания, експертът е констатирал наличие на психотравмено събитие, свързано с инцидент по време на работа; че психичната травма е оказала и оказва влияние върху поведението, емоционалното съС.ие и начина му на живот, че преживяната от ищеца психотравма е тежка и повлиява емоциите и живота както към минал момент така и към момента на изследване. По отношение на продължителността и симптоматиката на психичната реакция, вещото лице посочва, че след инцидента ищецът К. изпада в съС.ие на стрес с изразена тревожност и богата невротична симптоматика- подтиснат, с депресивни мисли, не може да спи, събужда се посред нощ, напрегнат, с многократно преработване на събитието, което/последното/ засилва цялата симптоматика; наблюдават се у ищеца симптоми на повишена тревожност, а веднага след инцидента и негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата. Посочено е, че въпреки тези обстоятелства, ищецът използва ефективни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации, като периодът след травмата е съпроводен и с дистрес, увеличена тревожност, преоценка на събитията. Посочено е още, че към миналия момент са се наблюдавали повишени емоционално негативни изживявания в тревожния регистър, с данни за психотравматични преживявания, влошено самочувствие, проблеми с килограмите и с кожата, ограничено придвижван, безсъние, избухливост, самообвинения и други. Наред с това ищецът се и притеснява за близките и работата си, като това емоционално напрежение се е изразило в негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от бъдещето и от влошаване на здравословното му съС.ие. Според категоричното заключение на експерта М. К., към момента на изготвяне на експертизата при ищец А. К. не са налице сензитивни интерпретации, предизвикващи психологичен дискомфорт както и че към настоящия момент липсват данни за емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията, както и че няма отричане и потискане на негативните емоции от психотравмата, както и актуални преживявания. Според експерта, към момента на изследването у ищеца се наблюдават адаптивни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации, добър контрол върху поведението, въпреки констатираното съС.ие на тревожност и притеснение за бъдещето. Изказва се от експерта необходимост ищецът да предприеме мерки за ликвидиране на стреса, поради съществуващ риск да се разболее от сериозна болест. Заключава, че не се отчитат никакви болестни последствия за личностното развитие на ищеца К. в резултат на преживяната травма, нито се установяват изменения в интелектуалната сфера, мислене, възприятие, представи, памет и интелект-в норма и че той притежава психологически капацитет да се справи с преживяното. Акцентира се, че психичното и физическото съС.ие на ищеца към момента на прегледа е еквивалент на психично здраве и че не е нарушено социалното му функциониране, и че ищецът е възстановил трудовата си ангажираност. Заключено е, че психическото и емоционално съС.ие на ищеца преди инцидента е било в границите на нормата, не е имал здравословни оплаквания от психологическо или емоционално естество, както и данни за виктимно /жертвено/ поведение. В съдебно задание вещото лице психолога М. К. поддържа изцяло заключението си.Допълва, че пред експерта ищецът е споделил, за изпадането си в съС.ие на стрес по време на инцидента и с мисълта, че нещата ще приключат зле, страхувал се за живота си, като донякъде го е крепял факта, че е бил държан за ръка, в чисто психологически аспект, като се е надявал на колегата си да му помогне в ситуацията и да излезе невредим; страхувал се през цялото време да не бъде изпуснат като „удавник за сламка“. Посочва, че чисто психологичната му структура е такава, че той дълбоко преживява всички ситуации, които му се случват личностово и до момента на притичването на помощ е минал някакъв период от време, през който ищецът не е знаел какво ще се случи; че в периода когато е бил държан за ръка, е имало мисловни преработки, за това да не бъде изпуснат и какво ще се случи след това. Периодът когато са му давали тухли, на които да стъпи, според експерта е моментът в който е ангажирал всички енергетични и психологически потенциали на личността, като е реагирал адекватно в критичната ситуация, в която е попаднал без да очаква. Допълва вещото лице, че въпреки съС.ието на стрес, личността е взела правилно решение, търсила е помощ, мислила е как да се справи със ситуацията и как да му бъде помогнато. Обобщава, че това е съС.ие на доста тревожен инцидент и че държането за ръката му, е било единственото нещо за което се е бил захванал, което не изключва, че той си мисли какво би се случило ако колегата му го изпусне. Според експерта цялата ситуация е била достатъчно критична и това че е държан за ръката му е помогнало да взима решения за здравето си. Счита, че ако ищецът не е бил държан за ръката, е нямало да мисли как да се спаси; че в стресова ситуация ищецът е успял да вземе решение как да се справи. Експертът отчита в тази ситуация наличие на стимул и адекватна реакция; че към момента на травмата едва ли е мислил за близките си и травмите си, но че след инцидента, е споделил че неговото психическо и физическо съС.ие с е отразило върху семейството и близките, като е виждал последните как се притесняват за него. Споделил е, че е имал проблеми в работата във връзка с този инцидент, сменил работното си място за да избегне негативни емоции от работата си във връзка с инцидента. Вещото лице допълва още, че методиката, показваща личностовите особености на ищеца включва тест за изследване на личност и качества, тест за изследване на личностовите качества на Айзенк, като третата точка е част от личностовата методика, изследваща личностните особености на личността, при взета от експерта отделна скала от методиката, която е доста разширена.Че същата показва разположимостта на личността към тревожност, и към настоящия момент, че със скалата на стреса е изследван стреса в рамките на последните две години. За теста на Льошер обяснява, че той изследва емоционалните реакции на личността към настоящия момент, както и психо-емоционалния тест; че последните две методики изследват личностови характеристики, които са поС.ни, като всички психологически методи се влияят от моментно съС.ие на личността. Посочва, че личността не се разделя на отделни слоеве, като в характера на ищеца е да настъпят промени след инцидента, като това е по-скоро в емоционалността му, като някои личностови характеристики може да са по- силно изразени, че неговата тревожност и емоционалност са се засилили. Според експерта по скалата на стреса, ищецът е възприел, че това събитие много силно му е повлияло, но това е поради неговата емоционалност; че ищецът е по-емоционален, затова го преживява по-силно; че към настоящия момент при ищеца няма нарушение на социалното функциониране-в сферите на професионалното и личностовото; няма патология; че личността е успяла да преодолее травмата, за да се върне към нормалното си ежедневие, да е трудово и социално ангажиран и адекватен за семейството си. Като препоръка на експерта към ищеца е, спешно да вземе мерки за емоционалното си съС.ие, доколкото и към момента той е все още под стрес и че това зависи от неговата личност. Смята, че това може да е коктейл от събития, да има повишена трвожност. Акцентира, че инцидентът има голямо влияние, като след него е пиел валериан и билкови препарати за успокояване. Пред експерта ищецът не е споменавал да е пил обезболяващи, като само е споменал, че не е имал нужда от психологическа и терапевтична намеса. Експертът препоръчва на ищеца психологическа терапия за намаляване на стреса, с която да се отработят емоциите и травмата. Като тип личност експертът посочва, че той е по-тревожен, по емоционален, силно преживява случки от действителността /л.176/. Заключението не е оспорено от страните като необективно или несъответно на данните по делото досежно личността на ищеца. По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза по която е изготвено заключение от вещото лице инж.В. М, вх.№12793 от 26.05.2023г./л.160 и следващите/, според което механизмът на настъпване на процесната трудова злополука е, че изпратените от ответника двама служители заварчици да отремонтират парен котел ПМ-6.5 на фирма “Л.“, пристигат на място в паровата централа където се намира съоръжението на 17.05.2022г. около 08.30ч., като котелът е работил до сутринта, при изгасен горивен агрегат и при изпускана пара от работници на Л. при опит да го охладят, при 1-2пъти източване на част от водата и допълвали с нова с цел ускоряване на цялостното му охлаждане; при отворени капаци на котела и извършване заваръчни дейности от ищеца на повредени тръби от предната страна на котела, докато към задния край на тръбите, които да се ремонтират са достъпни само през влизане в задния край ва горивната камера /димохода/ през отвора /люк на взривната клапа/ с краката напред, гърбом; че К. е отишъл при входния отвор, погледнал вътре/надолу визуално, че има вода /останала в резултат на повредата/, била малко, поискал ботуши, които му били донесени, насочил се с краката напред да влиза през люка спускайки краката си надолу и в един момент се отпуснал за да стъпи на дъното, при липса на данни колко точно е дълбока водата, като при отпускането на нивото на водата в някаква степен се е повишило/разплискало и известно количество/ достатъчно, за да изпълни пространството между крака и ботуша; че изненадан от това, че водата е гореща К. отскочил от дъното, и успял да се захване с ръка за външния преден край на люка и да се задържи, като при отскачането ударил главата си в горния край на люка; поискал помощ; не можело да бъде измъкнат от вън, колегата му Б. незабавно го хванал за ръката, за да не се изпусне, К. поискал и му донесли тухли, които пускал в краката си, за да стъпи на тях и да улесни излизането си, което продължило около 15минути; че водата била достатъчно гореща и като останала в ботушите попарила краката на К.; след като успял да излезе, колегата му Б. го откарал до Бърза помощ в МБАЛ П. и оттам транспортиран до Пловдив. На въпроса за технологичните изисквания при ремонт на парен котел от вида на процесния, вещото лице отговаря, че същите се изготвят в съответното предприятие съобразно конкретната дейност, като в резултат на общия опит са оформени типови такива, които се адаптират на място и съдържат типични раздели-Общи положения; Изходни данни; подготовка за изпълняваната работа /действия/ „заваряване“; Технологична част, отнасяща се към процеса на заваряване; Контрол на резултата-проверка на качеството на изпълнените заварки; Безопасност на условията на труд, здраве, противопожарни изисквания; Други ако са необходими; че Обичайно инструктажите съдържат и бланкетно вербално напомняне “да се внимава“, насочено към професионалния/ и житейски опит на работника/служителя, доколкото не всяка подробност може да се предвиди. На въпроса за отделните операции, които следва да бъдат извършени последователно за безопасна работа при ремонта /преди, по време и след работата по заваряването/експертът е посочил, че трябва да се извърши Проверка на котела-т.7 преди заваряването работникът на място да трябва да се увери, че котелът е изключен и студен; дали в него има достатъчно въздух и дали има достъп до зоната на ремонта; Евентуално разчистване на мястото, където ще се извършва заваряването; т.8. Изключване на намиращите се в близост до работното място/зона: електрически и други уреди, чието действие не е необходимо; 9 Избор на правилните материали за заваряване, описани в инструкцията на производителя на котела, включваща информация относно диаметъра, материала и типа на електродите; 10. Да се провери дали налягането и температурата в парния котел са в безопасни рамки като се използват подходящи мерни уреди /инструменти за убеждаване, че няма нежелани увеличения на налягането или температурата на котела като цяло и в частност в зоната на ремонта; 11.Да се използват подходящи защитни средства-предпазни очила, предпазни ръкавици, облекла, маска за заваряване, които да защитят от излъчване на топлина и светлина; 12. Да не се започва заваряване, освен ако заваряваните повърхности на котела не са напълно почистени от ръжда, боя и омаслени; След всичко това може да се пристъпи към изпълнение на необходимите заварки. По въпроса дали са спазени от ищеца условията за безопасност на труда при извършване на процесния ремонт, експертът отговаря, че ищецът е спазил условията за безопасност на труда при извършване на процесния ремонт с изключение на субективния пропуск-не си е изяснил обективно дълбочината на водния слой, където е било необходимо да стъпи и температурата на водата именно в зоната, където е предвиждал, без да се съобразява с впечатлението, че общата маса на котела е охладена; че той е работил без проблеми в друга зона/отпред/ на котела и се е подвел, че доколкото общо последният е изстинал-това се отнася и за тази по-вътрешна зона и останалата в нея вода. По въпроса дали спазена технологичната и времева последователност на действията в процеса на отстраняване на аварията от ищеца, заключението на експерта е, че технологичната и времева последователност на действията в процеса на отстраняване на аварията е спазена от ищеца, с изключение на субективния пропуск, посочен в отговора на предходния въпрос. В съдебно заседание вещото лице инж.М поддържа изцяло заключението си като допълва: Че е запознат с правилата за експлоатация на съдовете под налягане, че в заключението е цитирал две инструкции за безопасна работа с парен котел ПМК-12 и ПМК-6.5 и Инструкция за ремонт и поддръжка на парни котли и водогрейни котли, като уточнява, че същите нямат нормативен текст за цялата държава и че всяко предприятие ги изготвя в насоката, в която работи. Допълва, че има типови инструкции; посочва, че въпросните две инструкции са разработени от работодателя на ищеца. Уточнява, че е извършил оглед на мястото, организиран от ответника; установил е, че размера на отвора, през който ищецът е влязъл вътре е от около 50-60см. в диаметър; че същият е скрит зад два капака, и че за да се демонтират капаците, трябва да се извършат монтажно-демонтажни работи. Посочва, че през отвора може да влезе човек който трябва да полегне, да си подаде главата напред и да се промъкне напред, но че е трудно да влезе с главата напред. По данните от делото експертът прави извод, че ищецът е погледнал в котела, преценил е нивото на водата, преценил е, че му трябват ботуши и тогава е влезнал; че подавайки си главата колкото може има видимост надолу. За стената върху която ищецът е трябвало да работи е установил, че това представляват отвори на една предна стена където е загряваната част, самата горивна камера е затворена със стена и са пуснати тръби, облети с вода, но през които минава горещ дим и при пробив на една такава тръба водата влиза и оттам влиза в горивната камера и че точно влизащата в горивното място вода е повредата и че тогава е спрян котелът за да се ремонтира. Посочва, че при това положение трябва да се спре котелът, да се източи външната вода, която прави парата; за се източи целия котел и след като той изстине да се направят заварките. Допалва, че част от водата, която вече е влязла през повредените тръби в горивната камера се е утаила на дъното. Бил е направен опит да се източи, но според експерта фактически е останал слой вода, предмет на коментара. Установил е, че ищецът преди това е работил в предната част на котела, която е била студена и че това е било достатъчно за да го заблуди, че котелът като цяло е изстинал; че водата, която е видял ищецът, не е била в предния край на котела, защото има плътна преграда с горивната камера. Експертът не е видял документи с подписи, че ищецът е инструктиран, като се е доверил на документи от Инспекцията на труда. На експерта му е било казано, че ищецът е бил запознат с инструктажа. Категоричен е, че няма Инструкция, която да описва най-детайлно всички стъпки, какво трябва да се направи при един ремонт на парен котел, а има общи правила. Счита, че ищецът не е имал точна преценка за количеството вода; че контролно-измервателните уреди на котела са измервали това което е било необходимо за работния процес в работен режим като налягане, пара и че е възможно да се измери температурата на водата в неработещ котел. И че има достатъчно дистанционни термометри, с което е било възможно да се измери. Като друг вариант за такова измерване спред експерта е да се завърже един термометър с въже и да се пусне в котела. За дистанционния термометър посочва, че той може да е на няколко метра от обекта чиято температура се измерва. Според експерта на място всички са се заблудили, че котелът е бил студен, а там долу водата е била гореща. Считад експерта, че визуално ищецът не би могъл да прецени каква е температурата на водата, но със съответните термометри може. Според експерта водата е била около 50- 60градуса, колкото да се попари, не е излизала пара и че това заваряване не е могло да се извърши без да се влезе в котела. Заключението е оспорено от страна на ищеца само в частта касаещо извършването на инструктаж от работодателя за конкретната работа която му е била възложена, като се твърди, че такъв не му е извършван. Заключението е прието от съда и приобщено към доказателствения материал делото. По делото са разпитани свидетели: Свидетелят Е. Л. Б., на 53г., на работа в ответното дружество /л.122/ установява, че е очевидец на злополуката. Посочва, че котелът е работил сутринта когато двамата с ищеца са пристигнали на мястото на аварията; бил загасен, но топъл, била изпускана пара; трябвало е да се заварят тръби; заради топлината му се наложило да се отворят капаци; имало работници които се помъчили да охладят котела, източвали част от водата в него един път, втори път и допълвали с нова вода; опитвали се да охладят котела; през това време ищецът заварявал отпред и отвън, където бил отворен котела; Обяснява, че след около два часа, някой казал на ищеца, /препредадено на свидетеля от ищеца/, че може да влезе от другата част на котела. Обяснява, че ищецът осветил, погледна през люк-взривна клапа, поискал и му дали ботуши и по негово усмотрение преценил, че може да влезе и влязъл-„ …погледна в котела и прецени, че може да влезе“. Свидетелят не е спрял ищеца да не влиза във вътрешността на котела, а само го е подкрепил да влезе. Обяснява, че е влязъл, но явно водата е била гореща. Според свидетеля не може да се сложи термометър и да се премери топлината на водата. При влизането си ищецът се опарил, подскочил нагоре и си ударил главата във взривната клапа; успял да изкара едната си ръка отвън, свидетелят му хванал ръката, не я пуснал и започнал да вика за помощ; притекли се двама-три човека, които донесли тухли, свидетелят ги подавал ги на ищеца и той ги пускал в котела, което му помогнало да излезе. Свидетелят обяснява, че не е могъл да го изтегли, дори и държейки му ръката, защото през отвора не бил толкова голям и се минавало трудно. Според свидетеля ищецът е бил вътре в котела между 5/пет/ и 15 /петнадесет/ минути, като с по-голяма точност не може да прецени поради създалата се стресова ситуация. Ищецът излязъл след като стъпил на тухлите. Оказало се, че ботушите с които бил, се напълнили с вода и се получили изгарянията. Бил откаран от свидетеля в Бърза Помощ при МБАЛ-П., и от там транспортиран в Пловдив Уточнява, че котелът е бил източван и допълван с вода от инженера на Л. и парнаджията. Свидетелят посочва, че до момента точно такава авария не са имали - токущо спрян от работа котел да бъде ремонтиран, случило се за първи път. Свидетелства, че по принцип котела се гаси и се поправя на следващия ден. Ищецът проверил дали има вода в парния котел визуално, като погледнал през люка, поискал ботуши, преценил, че има вода вътре, но малко. Счита, че няма как да се провери температурата, че нивото може да се провери визуално и че ищецът визуално преценил, че не е много. Обяснява, че котелът е висок като височината му е около 3метра. Повтаря, че през цялото време е държал ръката на ищеца, който му казвал: „Гледай да не ме изпуснеш“. В момента в който ищецът усетил че може да стъпи върху подадените му тухли, свидетелят го пуснал и той излязъл. Ищецът е можел да вижда и чува свидетеля. Посочва, че в котела няма осветление и се осветява с подвижна лампа. При предварителния оглед на котела след пристигането си на място, от котела според свидетеля не е излизала пара, и е видяна за тече вода от една тръба, която е охлаждана. Свидетелят видял изпускането на пара от котела, който бил аварирал по време на работа, като влизането на ищеца в котела било след 2часа. Свидетелят не знае ищецът да е отстранявал подобна авария при тези условия-при току-що спрян котел. Свидетелства, че на сутринта на 17.05.2022г. в предприятието където работи и преди двамата с ищеца да тръгнат за Л., бил извършен инструктаж. Било им казано “Внимавайте какво правите, внимавайте да не се нараните“. Обяснява, че ръководителят им всяка сутрин им правил инструктаж, разпределя задачите, като ищецът и свидетелят знаели предварително само, че котелът е аварирал и има спукана тръба. Според свидетеля двамата отишли подготвени да го отремонтират. Посочва свидетелят, че котела е бил висок около 3метра, самият отвор не е най-отгоре и е по-ниско разположен, отстрани на котела. Предполага, че ищецът не е стъпил на дъното, а е подскочил от врялата вода и успял да се хване с ръката за отвора. Посочва, че от отвора до дъното е малка височината, като самият отвор е на нивото на очите, намира се отстрани на котела и че не е имало до момента такава авария, толкова спешна. Св.П. Н. Н. на 62г./л.123/ работи като монтажник в ответното дружество свидетелства, че е работодателят му е дал на два пъти общо 700лв /300 3 400/ да ги занесе на ищеца за да си купи лекарства и че същият му ги е предал. Свидетелят Т. А. К., на 50г. /л.174/ живееща с ищеца А. К. на семейни начала, свидетелства, че е узнала за злополуката на 17.05.2022г. от обаждане на ищеца от линейката с която е транспортиран за Пловдив. На място в болницата вечерта на същия ден видяла, че съС.ието му не е добро-изглеждал доста зле, с изгаряния до колената, със спукване на главата при удара, с изгаряния под мишницата. От пострадалия разбрала за ситуацията в която бил изпаднал при изгарянето. Бил много притеснен, стресиран, не е можел да става в болницата и да ходи, намерил начин по лакти и по дупе да отиде до тоалетната. Определя болките на ищеца като неописуеми; освен обезболяващите давани му в болницата свидетелката му носила и други обезболяващи, като това продължило и след изписването му. Свидетелката започнала да работи почасово за да се грижи за него, била подпомогната от дъщеря си.Ищецът слагал чаршафи върху раните за да не вижда кръвта, но тя избивала. В къщи се придвижвал по същия начин-на ръце и по дупе до тоалетната. Когато отсъствала свидетелката му оставяла храна и бутилка вода, изпитвал много силна болка в краката като се изправял. Обяснява, че това продължило доста време, но не го конкретизира с период, примерно като седмица, две, месец, два три. Обяснява, че след това ищецът започнал да се учи да ходи с патерица и като ставал и се опитвал да стъпи, „всичко ставало в кръв“. Обяснява, че самите рани избивали, защото степента на изгаряне била голяма. Почти не спял, излизал на терасата да пуши, не спазвал часовете за прием на болкоуспокяващите и ги пиел по-често. Използвал много аулин, нимизил, защото не можел да спи, плачел, бил прекалено разстроен при тези болки, станал затворен, дори и след затварянето на раните, получавал възпаления със силни сърбежи с малки пъпчици, което продължило цяла година. Свидетелства, че ищецът продължава да се лекува и че ако остане 10дни без мазила, всичко се повтаряло. Според свидетелката ищецът по- трудно ходи и се изморява често, затворил се в себе си, станал по- неразговорлив, по-сприхав, по раздразнителен, сънят му все още не бил спокоен, от жизнерадостен човек станал по-различен, отслабнал и не можел да възстанови килограмите си от притеснение. Бил посетен в болницата от служител на Л. за да се подпише в книга за трудов инструктаж, със задна дата, но отказал. От колега на ищеца свидетелката разбрала, че след инцидента, колегата бил накаран да прави заварки като влезе в същия котела, но той отказал. Свидетелства, че ищецът е бил болницата 20дни, след това изписан, ходел един път в седмицата през три дни в болницата за превръзки. Не е пролежавал повече в болницата, на крака се изправил един месец след изписването му от болницата, в края на м.юни се опитвал да стъпва с болки и течене на кръв от раните. У дома му било извикано медицинско лице за превръзките в началото, а след това свидетелката сама правела това. Посочва, че в момента /към 05.06.2023г.- датата на разпита на свидетелката пред съда/, ищецът работи като заварчик във В. з. в гр.С., не е виждала негови колеги да ходят в болницата, за безсънието му е давала мента, валериан и глог, и че специални медикаменти не били купувани. Свидетелят И. С.ов П., на 50г., /л.175/ без родствени и служебни отношения със страните по делото, установява, че към месец май 2021г е бил мениджър на техническия отдел в „Л. и.“, имали са спукана тръба в котела и се наложило да се извика фирмата “Т.-••“ за да направят ремонта-да се завари спукана тръба от двете страни на котела, като самата тръба имала изход и в задната част на котела и в предната. Операторът бил при свидетеля. Налагало се да се охлади котела, източили горещата вода напълно след което два пъти наляли студена вода и я източили. Оказало се, че от предната страна е възможно да се завари директно без влизане в котела, а от задната страна, трябвало служителя да влезе вътре в котела, за да я завари. Свидетелят обяснява, че директно указания на ищеца да влиза не са му били дадени от него, и че по-скоро задачата на свидетеля и оператора била да охладят котела, а останалата задача да се изпълни от служителите на Т.••“ АД. Обяснява, че когато ищецът е влязъл в котела, свидетелят и колегата му били извън паровата централа, и никой от тях не е присъствал на самото влизане на ищца в котела; Допълва, че котелът се намира в помещение, били извикани от служител на Т.•• да окажат помощ като донесат нещо, което да се сложи от вътрешната страна на котела на което да стъпи ищеца и да излезе. Свидетелят твърди, че не познава котела достатъчно, като е очаквал служителите на ответника да си свършат работа, а той като мениджър на техническия отдел да им съдейства по някакъв начин. Водата била източена, но доколко е източена, свидетелят не можел да види. Знае, че ищецът е поискал ботуши, с които да влезе. Бил попитан от свидетеля дали вътре има вода и колко за евентуално източване на водата с маркуч, като получил отговор от ищеца, че водата е до глезените и е необходимо да вземе само ботуши. Свидетелят не си спомня дали е бил питан от ищца дали котелът е охладен, Обяснява, че е пипнал дренажната тръба и тя била охладена и че тя е извън котела и се отваря с кран и че по нея може да усети температурата на водата. Категоричен е, че от котела не е излизала пара, процесната тръба не е била заварена същия ден и след инцидента с ищеца, а евентуално на другия ден. Лично той е носел книгата за инструктаж на Л. и. и е искал ищецът да се подпише, но последният е отказал. Свидетелят А. Т. Б., на 62г., /л.253/, работещ като заварчик в ответното дружество свидетелства, че в дружеството се провежда ежедневен инструктаж, като сутрин управителят на дружеството започва – „кой къде трябва да отиде на работа-посочва“… “Този тук и този там“, където има работа.“ Ако някой е от предишния ден на тази работа-продължава. „Казва да внимаваме, да не стане някоя беля, да сме по-внимателни“ Това го казва всяка сутрин. Всяка сутрин се прави инструктаж“. Сутринта в дена на злополуката и преди настъпването й, на инструктажа, управителя казал, че ищецът и още един колега да заминат за Л.. Казал още, че котелът е спрян, да внимават, да видят дали е топъл или не. Ако не е изстинал котелът, да не работят“. Казал, че котелът е изключен сутринта, топъл е, да не стане нещо грешка. В извършената от съда очна ставка между ищеца и свидетеля, ищецът поддържа, че на въпросния инструктаж не е казано от инструктиращия, че котелът е топъл и трябва да се внимава. Казал е само, че има авария в Л. и котелът е спрян. Казал е само „Отивате в Л.“ и че подробен инструктаж не е правен. В очната ставка свидетелят поддържа, , че управителят е казал “Отивате и виждате дали котелът е изключен, като това било казано на ищеца“. Допусната е съдебно-медицинска експертиза-дерматологична, по която заключение е изготвено от вещото лице д-р А. М. А.ова-П. вх. №27339 от 21.03.2023г.-л.298/ от което се установява, че изгарянето представлява увреждане на кожата или на други тъкани, в резултат от действието на различни физични или химични фактори, като топлина, електричество, химикал, триене или радиация. Посочва, че съществуват 4 степени на изгаряне-Първа степен- засягане на повърхностния слой на кожата/епидермис/.Втора степен- засягане на епидермис и част от дълбокия слой на кожата/епидермис/; Трета степен-засягане на цялата дерма; Четвърта степен- увреждане на по-дълбоко разположени тъкани-мускули или кости и други. Посочва, че времето и степента на възстановяване на кожата и подлежащите структури след изгаряне, зависят от тежестта на травмата; че епидермисът има способността да се възстановява, затова изгарянията от първа степен обикновено зарастват без белези; повърхностните изгаряния от втора степен също могат да зараснат без белези и засягането на по- дълбоките структури води до трайното им увреждане и образуване на белези, които не винаги е възможно да бъдат заличени. Предвид изложеното експертът заключава, че при ищеца е налице термично изгаряне от втора към трета степен при което кожата в засегнатите области е частично възстановена с образуване на различно оцветени петна и белези, които не е възможно да бъдат заличени. Категоричен е експерта, че не е необходимо използването на специално лечение освен козметични средства за овлажняване и омазняване на кожата. В съдебно заседание вещото лице д-р П. поддържа заключението си. Допълва, че ищецът има постлезионална дисхромия представляваща различно оцветени петна по кожата, не е установила червени петна по кожата и че ищецът тогава е имал контактен дерматит, който е преминал. Счита, че възрастта на ищеца и професията му, както и че работи в запрашена среда не са проблем за възстановяването му. Вещото лице не може да даде прогноза за задълбочаване на проблема с възрастта, като това зависи от ищеца как се грижи за кожата си, при какви атмосферни условия живее и работи и какви дрехи носи. Уточнява, че по-скоро при ищеца има петна, а не белези, че те не затрудняват функционално ищеца при ежедневните му дейност-ходене, обличане и работа. Заключението не е оспорено от страниш и е прието по делото. Според приложеното извлечение от книгата за инструктаж, проведе на 17.05.2022г. в ответното дружество ищецът се положил подпис за проведен инструктаж-л.32/. Според писмено изложение на Е. Б., след като били изчакани 2часа да се охлажда котела, ищецът визуално огледал вътрешността му през отвора на взривната камера, казал, че вътре има 10см. вода, от него не е излизала пара, поискал гумени ботуши и е влязъл с тях вътре, извикал силно и подскочил, ударил си главата в ръба на люка и бил хванат за ръката от Б.. В съдебно заседание страните поддържат изложените по делото факти и обстоятелства и становища по спора, няма оспорени писмени доказателства и открити производства по оспорване истинността на документи по реда на чл.193 от ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца А. С. К. като работник по трудово правоотношение да установи, че е претърпял по време на изпълняваната от него работа трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ от която за същия са настъпили имуществени и неимуществени вреди и да претендира тяхното справедливо обезщетяване от страна на работодателя. По същество исковете претенции са основателни в съответен размер и съответстват на приетото и установено от първоинстанционния съд по всички пунктове на заявените искови претенции. Съгласно чл.200 ал.1 от Кодекса на труда -За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им; Съгласно ал.2 Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Ал.3 предвижда, че Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Според ал.4 Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за З. на работниците и служителите. Нормите на чл.201 от Кодекса на труда уреждат случаите на изключване и намаляване на отговорността на работодателя, като ал.1 предвижда, че Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането; А ал.2 / в редакцията си действаща към датата на настъпването на трудовата злополука/-ДВ бр.100 от 1992г./ регламентира, че Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /възпроизведена като т.1 от новата редакция на алинеята от 2024г./. Съгласно чл.126 ал.1 т. 5 от КТ При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да спазва техническите и технологическите правила; , а съгласно т.6 да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд; По делото няма спор, а това се установява от събраните по селото доказателства, че ищецът А. С. К., на 52г. към момента на настъпване на трудовата злополука е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество „Т.-••“ ЕООД и е изпълнявал длъжността заварчик с конкретно разписани трудови функции и задължения във връчената му срещу подпис длъжностна характеристика на длъжността заварчик, ПВТР, изготвени от работодателя Инструкция за ремонт и поддържа на парни и водогрейни котли и Инструкция за ремонт и поддръжка на съдове, работещи под налягане. В нито един от тези документи няма изготвена конкретна методика и методология, за начин на работа и последователност при извършване на предварителните и подготвителни действия от работодателя и от работника, за създаване на безопасна и здравословна среда в която работникът да може успешно и безопасно да изпълнява задълженията си по извършване на заваръчните дейности, включително и липсват данни в тази връзка работодателят да е подсигурил на работника предвид естеството на конкретната възложена му работа конкретни измервателни уреди за проверка нивото на водата в процесния току що спрян от експлоатация парен котел, както и за температурата й, нито е въвел конкретни параметри и условия за извършване на заваръчни дейности във водна среда, включително и да е осигурил такива лични предпазни средства на работника, който ще ги извършва, които да изключват напълно възможността за се осъществи контакт между водата в парния котел /независимо дали е топла, вряла или студена/ с тялото на работника по начин, че да го увреди. Такива конкретни указания за измерване на нивото на водата с определени измервателни уреди и за измерване на топлината на водата и дали при съответните показатели е възможно и допустимо да се извършват заваръчни дейности не са дадени от работодателя на ищеца и в деня на инструктажа, предхождал настъпването на трудовата злополука. Реално работникът не е разполагал с така необходимите в случая измервателни уреди и средства за да обезопаси напълно работното място и работната среда в която следва да се извършат от него конкретните заваръчни дейности. Както се посочи липсват и данни предвид височината на отвора на парния котел, документация за който несъмнено има изпълнителя по договора за абонаментно обслужване, работникът да е бил снабден евентуално и със стълба за безопасно влизане във вътрешността на парния котел през съществуващия и високо разположен отвор. Работодателят е направил само един общ, непълен и недостатъчен по обем инструктаж, като само е указал работникът да се пази и внимава, да не влиза в котела ако е топъл, което е напълно недостатъчно и доколкото такава работа-извършване на заваръчни дейности в току-що спрян от работа парен котел, който не е напълно изстинал и остатъчната вътре в него вода е достатъчно с високо ниво и гореща, както се установява в последствие и при настъпването на трудовата злополука, и че поради навлизането на работника във водната среда с неподходящи за ищеца ниски гумени ботуши, които не могат да го защитят и предпазят изцяло от горещата вода в котела, в резултат на което настъпва изгаряне на двете подбедрици по начина описан в медицинската документация и изслушаните медицински експертизи, както и установения механизъм на настъпване на трудовата дисциплина. Съгласно ЗАКОНА за техническите изисквания към продуктите от 01.10.1999г. с последващи изменения и допълнения-в чл.46 са предвидени задължения за ползвателя на съоръжения с повишена опасност към която категория попада и процесния парен котел, според които ал.1-Ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.1. осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; т.2. изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и/или управление и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки; 3. осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал; Съгласно чл.187 ал.1 т-1 и т.5 от НАРЕДБА за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане/ в сила от 19.08.2008г.