Решение № 77 от 27.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8227/2025 г.

МОТИВИ към Решение № 77/27.01.2026г. по НЧД № 8227/2025г. Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е образувано по повод депозирана Европейска заповед за арест, издадена на 08.12.2025г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Тесалоники, Реп. Гърция за предаване на сръбския гражданин Й. Р. (J.R.), със снета самоличност и роден на •••••••• с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени на територията на издаващата държава престъпления. В хода на съдебните прения представителят на СГП изразява становище за допускане изпълнението на процесната ЕЗА, под отлагателно условия съгл. чл.52 ал.1 ЗЕЕЗА.В подкрепа на горното се твърди наличие на законовите предпоставки за изпълнение на процесната ЕЗА, но след приключване на образуваното и водено против лицето наказателно производство в РБ. Участващият договорен защитник – адв.К. ангажира мнение за наличие в издадената ЕЗА на редица пропуски, препятстващи нейното изпълнение.В тази вр. се твърди допуснато нарушение на чл.37 ал.1 т.4 и т.5 ЗЕЕЗА, в частност изложени противоречиви факти и дори липса на такива.Защитата се позовава също така и на регламентираното в чл.40 ал.1 т1. ЗЕЕЗА факултативно основание за отказ при съществуващите данни за повдигнато на сръбския гражданин Й.Р. обвинение за извършено престъпление на територията на страната.В допълнение е отправено и искане за отмяна на взетата по отношение на лицето МНО Задържане под стража. Самото лице Й. Р. в предоставеното му право на лична защита и на последна дума поддържа становището на своя защитник и изразява искане за неизпълнение на издадената ЕЗА. Депозираното искане е процесуално допустимо – подадено е от разследващ орган в кръга на компетенцията му, в срока по чл.44 ал.1 ЗЕЕЗА и пред компетентен съд съгл. нормата на чл.38 ал.1 ЗЕЕЗА. Видно от приобщените доказателствени материали, в случая предмет на разглеждане е ЕЗА, издадена на 08.12.2025г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Тесалоники, Реп. Гърция, с която заповед се иска предаване на сръбския гражданин Й.Р. във вр. с образувано против него наказателно производство с предмет на разследване няколко отделни престъпления – в издадената ЕЗА са описани факти за престъпление по участие в ОПГ, обективирано в периода 20.08.25г. – 20.09.25г. с още три други лица, две от които все още са с неустановена самоличност, като са описани и факти за престъпление грабеж, осъществен на 02.09.25г., като извършителите са били въоръжени.В същото време издаващият орган сочи и престъплението „приемане на фалшиви данъчни документи (фактури) над 200.000 евро повторно/систематично“, след което следва отразяване на различни правни норми от законодателството на Реп. Гърция, които обхващат горните престъпления, а именно чл. 26 §1, чл. 27 §1, чл.98 от НК, чл.19 §1б, 2, 4, чл. 20 §1, 6 и чл.21 от Закон № 2523/1997, както е в сила след чл.66 ал.5, букви „а“ и „б“ от Закон № 4174/2013, както е в сила след Закон № 4337/2015, чл.7 ал.3 от Закон № 4239/2014 и чл.79 НК; чл.187 ал.1 и чл.380, ал.1 вр. чл.26, чл.37, чл.45 и чл.94, ал. 1 от НК От формална страна се подчертава, че процесната ЕЗА е издадена от ръководещ разследването орган и статутът му отговаря на критериите за „издаващ съдебен орган“.Налице са и данни за предхождащата я Заповед за арест № 24/05/12/2025г. и съгл. чл.37 ал.1 т.3 ЗЕЕЗА тази заповед е сред актовете, за които може да се издаде ЕЗА, но наред със същата е вписан и друг акт, в случая Решение № 522/2018г., без обаче да е уточнен издаващия орган и тук дори прави впечатление обстоятелството, че годината на горното решение значително предхожда сочените инкриминирани дати на престъпленията участие в ОПГ и грабеж, респ. в тази вр. се установява частично отклонение от общностното право. При преценката по същество на процесния спор се подчертава, че между Реп.България и Реп.Гърция, като държави членки на ЕС, съществува принцип на взаимно доверие и в този смисъл издадената ЕЗА подлежи на разглеждане.В тази вр. и в контекста на посочения принцип се подчертава, че липсва основание за подлагане на съмнение на всички обстоятелства, отразени в процесните ЕЗА – в частност решаващият съд приема за достоверни фактите на действително образувано наказателно производство против сръбския гражданин и то за няколко отделни престъпления. Според изложеното в ЕЗА обстоятелствено описание на престъпленията, по повод разследването на които е образувано делото, се установява, че се касае за няколко отделни престъпления, но подробни факти са налице само и единствено за престъпленията участие в ОПГ и грабеж с конкретизирани по-горе дати на тяхното осъществяване, но липсват всякакви факти за престъплението „приемане на фалшиви данъчни документи (фактури) над 200.000 евро повторно/систематично“.Предвид този недостатък на процесната ЕЗА, съдът подчертава, че двете първоначално описани престъпления са включено в каталога по чл.36 ал.3 т.1и т.18 ЗЕЕЗА и съответстват на следните престъпления българския НК, а именно на престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 3 до 10 години и на престъплението по чл.199 ал.2 т.3 вр. ал.1 т.5 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 15 до 20 години и възможност за конфискация на цялото или на част от имуществото на лицето.Т.е. тези две деяния представляват престъпления и по българското законодателство. За другото престъпление, включено в ЕЗА и касаещо приемане на фалшиви фактури на значителна стойност и доколкото липсват описани конкретни обективни факти, то съдът е поставен в невъзможност за преценка на неговата правна квалификация по българското законодателство. В настоящото производство съдът не притежава правомощие за преценка относно реалното виновно извършване на горните престъпления, а единствено е обвързан от законови визираните формални гаранции и условия в процедурата по изпълнение на ЕЗА. В този смисъл съдът съобразява, че процесната ЕЗА е издадена от компетентен орган на издаващата държава и в писмена форма, но не отговаря на изискванията по чл.37 ЗЕЕЗА за нейното съдържание – в случая и досежно регламента на чл.37 ал.1 т.3 ЗЕЕЗА, изискващ данни за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг влязъл в сила съдебен акт със същите правни последици, се подчертава, че само и единствено за вписаната Заповед за арест № 24/05/12/2025г. са налице данни за издаващия орган, но не и за отразеното Решение № 522/2018г.; досежно регламента на чл.37 ал.1 т.4 и т.5 ЗЕЕЗА, изискващ вписване на характер, правна квалификация и конкретни обстоятелства за престъпленията, се отбелязва, че такова съдържание се наблюдава отново само за престъпленията по участие в ОПГ и грабеж, за които изрично е уточнено, че са тежки такива и има вписани конкретни факти, но за другото престъпление фигурира само правната квалификация, но не и характерът му на тежко престъпление, за каквото е допустимо издаване на ЕЗА, а така също липсва и изискуемото обстоятелствено описание. На следващо място СГС подчертава, че по делото не се събраха доказателства за наличие на задължителните основания за отказ по чл.39 ЗЕЕЗА. Настоящият съдебен състав обаче приема наличие на факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.1 ЗЕЕЗА. Съобразно приобщените доказателства, се установява по безспорен начин фактът на образувано против сръбския гражданин Й.Р. наказателно производство в РБ, в частност НОХД № 164/2025г. по описа на РС – Белоградчик, като по настоящем е внесен обвинителен акт с повдигнато на лицето обвинение за престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК, което престъпление е тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК. В случая обвинителният акт по горното дело е внесен 16.10.25г., а процесната ЕЗА е внесена на 11.12.25г., респ. преди получаване на заповедта Р. е привлечен от българските компетентни власти за обвиняем. При горната конкретика СГС приема, че следва да даде приоритет на националния интерес, на българското наказателно производство, защото в противен случай не биха се реализирали целите на наказателната политика, свързани с целите на наказанието и ще се препятства разкриването на обективната истина.Действително основанието по чл.40 ал.1 т.1 ЗЕЕЗА е изборно такова и за да се приложи, следва да се извърши преценка от съда на всички обстоятелства по делото и най-вече къде е по-целесъобразно воденето на наказателно производство.В тази вр. и доколкото от страна на участващия по делото прокурор се прави искане за допускане изпълнението на ЕЗА, но в условията на чл.52 ЗЕЕЗА, съдът изтъква, че тази последна норма действително визира изпълнението на ЕЗА под едно отлагателно условие, свързано с приключване на наказателното производство в РБ и евентуално изпълнение на наказанието.Видно е, че и двете коментирани норми (тази на чл.40 ал.1 т1. и чл.52 ал.1 ЗЕЕЗА) частично включват идентични материални предпоставки, а именно наличие на наказателно производство против исканото лице в изпълняващата държава.Т.е. наблюдава се определена колизия между горните разпоредби и поради това, е нужно да се очертае конкретика, предпоставяща приложението на една от тях.В случая престъпленията и по двете производства са тежки такива, но образуваното в РБ наказателно производство се намира в своята съдебна фаза, съгл. чл.269 ал.1 НПК присъствието на подсъдимия е задължително и се разследване поведението само и единствено на сръбския гражданин и само и единствено касателно едно вменено му престъпление, докато производството в Реп.Гърция все още е в своята досъдебна фаза на развитие и е свързано с разследване на деятелност на няколко отделни лица във връзка с няколко отделни престъпления (за част от които дори липсват описани факти).При тези данни съдът формира извод за наличие на предпоставки, позволяващи побързото приключване на наказателното производство в РБ, в сравнение с това в издаващата държава и именно поради това, настоящият съд прие, че е в интерес както на националното правораздаване, така и на самото лице, да приложи нормата на чл.40 ал.1 т.1 ЗЕЕЗА. В допълнение е нужно да се подчертае, че както разп. на чл.40 ЗЕЕЗА, така и тази на чл.52 ЗЕЕЗА не се ползват с императивен характер. Т.е. приложението им е предоставено на преценката на съответния решаващ съдебен орган.В своята съвкупност наличните по делото данни, съотносими към процесната ЕЗА и свързани не само с установеното наказателно производство в РБ, но и с констатираните в заповедта пропуски от формална страна, се преценяват за достатъчно основание за постановяване на отказ от изпълнение. За прецизност и изчерпателност на настоящото изложение е нужно да се отбележи, че не е налице и специфичната хипотеза на чл.52 ал.2 ЗЕЕЗА за условно предаване на лицето.Тази норма касае случаите, когато в срока на отложено предаване (каквото съдът не допусна) и през времето, през което лицето е на разположение на българските компетентни власти, издаващата държава поиска временното му предаване, за да извърши определени действия с това лице (най-често, за да се предотврати изтичане на давността). По настоящото дело изобщо липсва искане от гръцката страна за временно предаване, каквото е едно от условията на чл.52 ал.2 ЗЕЕЗА, а същевременно липсват основанията за отложено изпълнение на заповедта. На последно съдът подчертава, че доколкото бе отказано изпълнението на процесната ЕЗА и доколкото се установява фактът на взета по отношение на лицето МНО Задържане под стража и то както по настоящото дело, така и по НОХД № 164/25г. на РС - Белоградчик (за последното се черпят данни от приложения ОА), то следва МНО по настоящото дело да бъде отменена.Настоящият съдебен състав е единодушен и последователен в разбирането си, че едно лице може да търпи МНО Задържане под стража само и единствено по едно наказателно производство, като вземането на такава мярка обезпечава нуждите по всички производства, тъй като свободата на придвижване на лицето е ограничена, респ. липсва опасност от извършване на престъпление или от укриване. При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.