Решение № 643 от 23.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2317/2025 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по касационна жалба на „П. бука“ ООД – [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу решение рег. № 186 от 16.10.2025 г., постановено по анд. № 574/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог. Касационната жалба е подадена на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Първото от оплакванията засяга доказателствената дейност на въззивния съд. От една страна се твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, а от друга, че анализът на оскъдните доказателства е формален. Настоява се, че въззивният съд е игнорирал една част от свидетелските показания без мотиви, както без мотиви се е предоверил на друга част от свидетелските показания. По този начин е закрепил обвинителната теза, въпреки че не е обоснована от събраните по делото доказателства. С. Е. В. е отрекъл декларираните обстоятелства, че е извършвал определена трудова дейност срещу заплащане. Самата декларация не съдържа всички елементи на трудово правоотношение. Отделно е попълнена в отсъствието на родител. По второто оплакване се изтъква, че след като В. не е полагал труд отсъства елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 302, ал. от Кодекса на труда (КТ). На самостоятелно основание се иска прилагане на чл. 28 ЗАНН. Ответникът е оспорил жалбата. В съдебно заседание чрез пълномощник е преповторил изводите в обжалваното решение. От правна страна касационната инстанция прие следното: Отсъстват процесуални пречки по чл. 215 АПК за произнасяне по касационната жалба, която е неоснователна. Първото оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за съществени нарушения в доказателствената дейност на съда предопределя изхода от спора по касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но касационната инстанция го преценява като неоснователно. На първо място въззивният съд е събрал всички възможни доказателства за установяване на фактите относно главният спорен предмет – извършвал ли е ненавършилият 16 години към 20.06.2024 г. Е. В. работа по смисъла на КТ. За целта съдът е събрал посочените и от двете страни гласни доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност и е мотивирал кои от тях приема и кои не приема за обективна истина. Тази му преценка е суверенна, стига да е изложил съображения защо се доверява на едни и защо изключва други от доказателствените източници. В това отношение решението не страда от пороци. Неоснователно се твърди, че съдът произволно е игнорирал показанията на самия Е. В., след като ги е обсъдил. Не може обаче да бъде упрекван, че е отказал да им се довери – съдът няма абсолютното задължение да ги кредитира по арг. от чл. 14, ал. 2 НПК. В случая е имал основание да откаже да ги зачете не само поради трудовоправната връзка на неговия баща с Дружеството, но главно поради противоречието им с останалите гласни доказателства. Показанията на инспекторите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, които са извършили проверката на 20.06.2024 г., възпроизвеждат хронологията на самата проверка и разкриват детайли относно естеството на извършваната от Е. работа, така че въззивният съд не може да бъде основателно упрекнат, че се е съобразил с тях. Показанията са подложени на задълбочен анализ, включително от гледна точка на защитната позиция. Последната не е издържана, доколкото свидетелите на наказващия орган са възприели не само присъствието на Е. в дърводелския цех на 20.06.2024 г., но са наблюдавали известно време кой каква работа извършвал. Това наблюдение, при добра видимост на пространството на целия обект – двор, навес и „стаичка“ с машини, е позволило на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград да възприемат конкретно за Е., че е събирал дърва, които подреждал в чували. Всички разпитани инспектори са категорични относно естеството на извършваната от него дейност и тази им убеденост е съобразена от въззивния съд. С. Е. е споделил на св. А., че „идва от време на време, по-честичко даже с оглед летния период“ да работи срещу заплащане – „дневна надница“, която отразил в декларацията. Обратно на това, едва в хода на съдебното производство същият е променил показанията си, но въззивният съд ги е съпоставил с останалите и ги е анализирал в контекста на съобщената в контролното производство информация. Именно при съпоставката на групите доказателствени източници са откроени същностните противоречия в сведенията на Е. по време на и след проверката, които могат да бъдат обяснени с изтъкната от въззивния съд причина – трудовоправната връзка на Дружеството с неговия баща. Доколкото показанията му в съдебната фаза са изолирани от всички други доказателства, съдът не може да бъде укорен в произвола тяхна интерпретация. Извършваната от Е. дейност в цеха на Дружеството е несъмнен факт, дори попълнената от него декларация да бъде изключена от доказателствения материал. По гореизложените съображения касационната инстанция намира оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за неоснователно. След като фактическите положения са установени по предвидения процесуален ред, не е налице и нарушение на материалния закон. По естеството си извършваната от Е. дейност е трудова – няма за предмет определен резултат, а изпълнение на дейност на осигурено от работодателя работно място, с негови материали, под негов контрол. Полагането труд от ненавършили 16 години лица, извън общите изисквания на КТ, е подчинено и на допълнителните по чл. 302 КТ. Несъмнено за полагането на труд от Е. няма предварително разрешение по чл. 302, ал. 2 КТ, така че фактическият състав на нормата е изпълнен. Нарушението е квалифицирано правилно, а санкцията е в минималния размер по чл. 414, ал. 1 КТ. Относно искането за прилагане на чл. 28 ЗАНН касационната инстанция споделя изцяло изложените от въззивния съд съображения, които почиват на специалната норма на чл. 415в КТ. По изложените съображения касационната инстанция не намира основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на ответника да бъде определено юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Обоснованият от характера на производството размер обаче е минималният по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ – 66,47 евро (130 лева). По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът