РЕШЕНИЕ

№ 704

гр. В., 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110106880 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ищеца И. П. Т. ЕГН •••••••••• срещу ответника "•••"ООД, ЕИК •••, със седалище в гр.В., с правно основание чл.344, ал.1 от КТ, както следва:

-по чл.344, ал.1 т.1 от КТ – за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на Заповед № 001/26.07.2022г. за прекратяване на ТПО на ищеца;

-по чл.344, ал.1 т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "разносвач";

-по чл.344, ал.1 т.З от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ – за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца, за времето, през което последния е останал без работа, считано от 23.07.2022г. в размер на 9200.00лв.(184 дни по 50.00лв.;

-по чл.220 ал.1 от КТ - за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца за неспазен срок на предизвестие, в размер на 1500.00лв./30 дни по 50лв./.

-по чл.224 от КТ - за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето на неползван отпуск за 2022г., за 23 календарни дни, за периода от 01.07.2022г. до 23.07.2022г.

Претендират се за присъждане и сторените по делото разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат претендираните права, се свеждат до следните твърдения, наведени в обстоятелствената част на исковата молба: И. Т. твърди, че е сключил с работодателя „•••"ООД трудов договор за неопределено време, по чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Счита, че договорът следвало да бъде прекратен от работодателя по реда на чл.328 от КТ, с отправяне на 30 дневно писмено предизвестие. Според ищеца трудовото правоотношение между него и „•••" ООД е възникнало на дата, предхождаща датата, вписана в писмения трудов договор и с условия, съществено различаващи се от писмените клаузи. Сочи, че на 21.04.2023г., той е бил извикан в офис в гр. В., който се ползвал от фирмата на съпругата на управителя З.. Копие от Заповед №001/26.07.2022г., за прекратяване на трудовия договор му е било предадено от г-жа В.В.. Сочи, че:

1. Трудовият договор между страните е бил за неопределено време, поради което е трябвало да бъде прекратен от работодателя с отправяне на 30 дневно писмено предизвестие. Такова предизвестие не е било отправено от работодателя „•••" ООД до работника И. Т.. 2. При прекратяване на трудовото правоотношение не е била спазена т.6 от трудовия договор №012/10.07.2022г., съгласно която срокът на предизвестието за прекратяване на договора е тридесет дни.

1. Работодателят не е предоставил на И. Т. нормални условия за работа. Трудовото правоотношение е било прекратено изцяло по вина на работодателя.

1. Заповед №001/26.07.2022г. за прекратяване на трудовия договор, не е била връчена на И. Т. по предвидения в закона ред. Заповедта изобщо не му е била връчвана от работодателя. Той е получил копие от нея едва на 21.04.2023г. от съпругата на управителя.

1. И. Т. не е полагал подписа си върху екземпляр от Заповед №001/26.07.2022г.

1. Датата на фактическото предаване на копието от Заповедта - 21.04.2023г., е различна от вписаната като дата на връчване - 26.07.2022г.

С горното, ищецът обосновава правният интерес от предявените искови претенции.

Ответникът „•••"ООД, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. "К." бл.••, вх.•", ап.••, ЕИК •••, с управител И. Х. З., редовно уведомен в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор, с който навежда възражение за предявяване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, след изтичане на законоустановения давностен срок по чл.358 КТ, в този смисъл че същите са погасени по давност и не следва да бъдат разглеждани. В евентуалност се настоява за неоснователност на исковите претенции.

Според изнесеното Трудовият договор №12 от 10.07.2022 г. е бил прекратен в срока на изпитване на основание чл.71 от КТ.

Заповед №001/26.07.2022 г. за прекратяване на трудовия договор, ведно с оформен трудов стаж в УП 3, е била връчена от управителя И. Х. З. при отказ, в присъствието на двама свидетели В.В. Х. и И. С. Т./родственица на ищеца/, на 14.11.2022 г. в гр.В.. Екземпляр от заповедта, ищецът е отказал да получи.

Заповед № 001/26.07.2022г. за прекратяване на трудовия договор, не е била обжалвана в законоустановения двумесечен срок по чл.358 КТ. Настоящата искова молба е заведена на 29.05.2023 г., т.е. шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение и признание на ответника в исковата молба, че след 23.07.2022 г. не се е явявал на работа при ответника. Това е било отразено и в отчетната форма за явяване/неявяване на работа, водена при ответника.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че исковете не са погасени по давност, се настоява, че същите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Сочи се, че Трудовият договор е бил прекратен от ответника в срока на изпитване и след самоволното напускане от ищеца на работното място на 23.07.2022 г., и след изоставяне на предоставения му служебен автомобил с peг. № •••, отключен на паркинг. Служебният автомобил е бил открит от управителя на фирмата, отключен, с ключове на таблото и работно облекло на ищеца, за което е съставен протокол. При откриването му работодателят се е притеснил за ищеца и в присъствието на свидетели са започнали да звънят по телефона на същия. След посочената дата, се излага, че ищецът не се е явявал на работа, факт който не се оспорва в уточнителна молба на ищеца. Не е отговарял на телефонни обаждания на ответника, не е бил открит и на адреса, който е предоставил на работодателя си. Чрез негова родственица, ищецът е бил извикан в гр.В., в офиса на „•••" ЕООД в гр.В., където тази родственица на ищеца е работела на 15.11.2022 г. и е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Отказа на ищеца да разпише заповедта и да я получи, ведно с УП 3 за оформен му трудов стаж, се сочи, че е бил оформен чрез свидетели, единият от които е неговата родственица. Настоява се, че съгласно КТ при прекратяване на трудов договор в срока на изпитване, не се дължи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Искът по чл.224 КТ, се сочи че е допустим, но неоснователен и недоказан. Ищецът е работил при непълно работно време - два часа на ден.

На основание изложеното, се моли, след анализ на всички събрани по делото доказателства да се отхвърлят предявените искове от ищеца.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че са се намирали в трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е заемал длъжността „разносвач” в ответното дружество. Това се установява от представен Трудов договор № 012/10.07.2022г./л.83/, видно от който е, че договора е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ във вр. с чл.70 ал.1 от КТ, със срок на изпитване 6/шест/ месеца, уговорен в полза на работодателя.

От представена от ответната страна Заповед №001/26.07.2022г./л.89/, се установява прекратяването на ТПО с ищеца, на основание чл.71 ал.1 от КТ, по желание на работодателя. Тази заповед, според отразеното в нея е връчена на ищеца при отказ на 15.11.2022г., удостоверено в присъствието на свидетелите В.В. Х. и И. С. Т.. С оглед направено възражение от ответника за изтекла давност по отношение на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, съдът намира следното:

Наведеното от ответната страна възражение за неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради предявяването им след изтичане на двумесечния срок по чл.358, ал. 1, т. 2 от КТ, се явява основателно.

Безспорно исковете по трудови спорове, се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 358 от КТ. Константната съдебна практика приема, че сроковете по чл. 358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от ответника възражение.

Изтичането на давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне.

Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, е двумесечен и тече съгласно чл. 358, ал.2, т.1 от КТ от деня на прекратяване на правоотношението. Прекратяването на трудовото правоотношение настъпва в момента на връчване на заповедта за ПТО на работника, от който момент започва да тече давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, за предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е с дата 26.07.2022г. Върху заповедта е отбелязано, че е връчена на ищеца при отказ същия да я получи, на 15.11.2022г. В двумесечния срок, считан от връчването на заповедта за прекратяване на ТПО, ищеца е имал право да оспори законността на прекратяването, като подаде искова молба до съда. Съгласно чл. 125 от ГПК, искът се смята предявен с постъпването на исковата молба в съда, което в настоящото производство е с депозиране на молба от ищеца на 29.05.2023г, т.е. повече от 6/шест/ месеца след прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на предявяване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, двумесечния давностен срок по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, в който срок ищеца е следвало да сезира съда с правния спор, е изтекъл. Ответникът е релевирал основателно и своевременно възражение за изтекла погасителна давност.

По така изложените съображения, главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради обстоятелството, че е погасен по давност.

С оглед изхода на спора по главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност.

По отношение на претенцията с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, за присъждане на обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, съдът намира следното:

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ давността е тригодишна (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ), което означава, че претенцията на ищеца по отношение на този иск, не е погасена по давност, поради което следва да се разгледа по същество.

В този смисъл решение №641/21.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №923/2009 г. ІІІ г.о., ГК.

Тълкувателно решение № 1/2014 г., не обсъжда искът с правно основание 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, а исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ, за които изрично е прието, че се предявяват в 2-месечния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ.

Този иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предпоставя незаконно уволнение. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение трябва да е признато за незаконно и заповедта за това трябва да е била отменена като незаконна. Следва ищецът да докаже и втората предпоставка за уважаването на иска, а именно, че е останал без работа, поради незаконното уволнение, както и че е налице причинна връзка между двете.

Посочената искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1 КТ, също следва да бъде отхвърлена. Като се посочи по-горе, ТПО с ищеца е прекратено със Заповед №001/26.07.2022г./л.89/, на основание чл.71 ал.1 от КТ, по желание на работодателя. Според отразеното в посочената заповед, същата е връчена на ищеца при отказ на 15.11.2022г., удостоверен в присъствието на свидетелите В.В. Х. и И. С. Т.. Последното се потвърждава от показанията на посочените лица, разпитани по делото в качеството им на свидетели.

В настоящия случай не се доказа незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, се явяват неоснователни, като погасени по давност, което не задължава съда да обсъжда по същество законността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Последното съда намира за необходимо да стори, само и единствено за пълнота на изложението.

Фактическия състав на прекратяването на трудовия договор за изпитване е облекчен и включва следните елементи:

1/. валидно сключен трудов договор със срок за изпитване;

2/. писмено едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване;

3/ волеизявлението да изхожда от страната, в чиято полза е уговорката за изпитване;

4/ достигане на волеизявлението до другата страна в рамките на срока за изпитване.

Съгласно чл.71, ал.1 КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен може да прекрати трудовия договор без предизвестие. С такива права работодателят-ответник е разполагал, доколкото срока за изпитване от шест месеца е уговорен в негова полза. За прекратяването на трудов договор в срока за изпитване има специално основание – чл.71, ал.1 КТ. Именно на това правно основание е и прекратено трудовото правоотношение на ищеца с обжалваната Заповед № 001/26.07.2022г. В конкретния случай ответното дружеството в качеството си на работодател е спазило изцяло изискванията на чл. 71, ал. 1 КТ – налице са валидно сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която е връчена на ищеца в срока за изпитване и правоотношението е прекратено в рамките на срока за изпитване и на основание чл. 71 КТ, като трудовото правоотношение е прекратено на 15.11.2022г./с връчване на заповедта за ПТО/, а трудовия договор е сключен на 10.07.2022г., то и прекратяването му е станало преди да изтече шест месечния изпитателен срок.

По горните съображения, съдът намира, че трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно прекратено от работодателя с обжалваната Заповед № 001/26.07.2022г. и на основание чл.71, ал.1 КТ, което е станало в срока за изпитване. При което и тази заповед е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна.

Правото на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ възниква само и единствено при незаконно прекратяване на ТПО, а такова в разглеждания случай не е налице, поради изложените съображения за прекратяване на ТПО в срока на изпитване, на основание чл.71 ал.1 КТ. При липсата на успешно проведен главен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, осъдителния иск по чл.225 ал.1 от КТ също се явява неоснователен.

По отношение на претенцията с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, съдът намира следното:

При прекратяване на трудовото правоотношение, работника или служителя има право на парично обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудово стаж. Без значение за възникване на това право е основанието за прекратяване на трудовия договор. Безспорно в хода на производството се установи, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, предвид на което за ищеца възниква правото да претендира парично обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съда кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че в отчетната форма за явяване/неявяване на работа за ищеца И. П. Т., са отразени 15 работни дни от 11.07.2022г. до 25, 07 2022г., от които 11 дни отработени и 4 дни почивни. В разчетно- платежната ведомост за месец юли 2022 год. на ищеца е начислено при брутно трудово възнаграждение 177.50 лева и отработени 11 дни, заплата за отработени дни в размер на 92.98 лева, като след приспадане на дължимите осигуровки и данък е отразена сума за получаване в размер на 72.14 лева. На посочената ведомост няма подпис на получателя.

Видно от изложеното ищеца И. П. Т. няма пълен отработен месец, трудовото правоотношение е прекратено в същия месец, в който е сключен трудовия договор.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът или служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбите на чл. 355 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1/един/ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Поради това, когато е уговорено непълно работно време - 4 часа, се зачита "пълен" трудов стаж и работникът или служителят има право на "пълен" размер на платен годишен отпуск. Когато работник или служител работи по трудов договор с уговорено работно време по-малко от 4 часа, той има право на платен годишен отпуск по този договор, изчислен пропорционално. При трудов договор с работно време 2 часа на ден, времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове (до 8 часа), дни и месеци, което на практика означава, че за да бъде признат 1/един/ ден трудов стаж, трябва да са отработени 4 дни, т.е. размерът на платения годишен отпуск е 1/4 от "пълния" размер. В конкретния случай ищеца И. П. Т. е назначен с работно време 2 часа на ден. Размерът на полагаемия годишен отпуск е 20: 4 равно на 5 дни полагаем отпуск за цялата година. Отработени са 11 работни дни, които се признават за 3 дни трудов стаж. Следователно за 3 дни трудов стаж не се полага платен годишен отпуск. Посочено е от вещото лице, че ако се приемат твърденията на ищеца за отработени повече работни дни и претенция за периода от 01.07.2022 г. до 23.07.2022г., отработените дни ще бъдат 16, равняващи се на 4 дни трудов стаж, т.е. извода е същия.

При изложеното предявената искова претенция с правно основание чл.224 КТ подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При изложеното и предвид изхода от спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството под формата на платено адвокатско възнаграждение съдебно-деловодни разноски в размер на 780, 00лв.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд