Решение № 3202 от 16.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4424/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във връзка чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ.

По изложените в исковата молба обстоятелства МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД гр.Лом, ЕИК •••• е предявило срещу д-р А. Б. Г. ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 147 126.69 лева, представляваща неустойка по раздел IV, т.1 от Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, сключен на 28.05.2013 г. между страните, формирана от тройния размер на всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, 4 и 5 от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО през периода м.август 2013г. до м.юни 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2022г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 28.05.2013 г. между ищцовата болница МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД в качеството на възложител и ответникът д-р А. Г. в качеството на изпълнител е сключен договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация, с който на основание чл. 234 от КТ и във връзка с Наредба № 34/29.12.2006 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването - повишаване на квалификацията на изпълнителя с цел придобиване на основна специалност по неврология, а възложителят е разрешил на изпълнителя обучение за повишаване на квалификацията и придобиване на основна специалност по неврология, което обучение да се проведе в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ гр. София. Твърди се, че страните са уговорили, че специализацията е за срок от 4 години, считано от 01.07.2013 г. Съгласно раздел II, т.3 от Договора възложителят се е задължил да осигури платен служебен отпуск на основание чл. 161, ал.1 от КТ на изпълнителя и съгласно т.4 по време на ползване на платения годишен отпуск да заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер по чл. 55, ал.2 от НРВПО във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ. Съгласно раздел II т.5 Възложителят се е задължил да поеме разхода от 180.00 лв. месечна такса за обучение, която да се изплаща на Медицински университет - Ректорат гр. София по посочена от тях банкова сметка. Срещу така посочените задължения на Възложителя, Изпълнителят е поел насрещните задължения по т.1, раздел III от договора - да проведе обучението си в базата за специализация на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ - гр. София и да работи за възложителя в МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД гр. Лом за срок от 4 /четири/ години след повишаване на квалификацията и придобиване на основна специалност по неврология.

Наведен е довод, че в клаузата на раздел IV, т.1 от Договора за квалификация страните са уговорили, че Изпълнителят се задължава да възстанови вложените от Възложителя средства при незавършване на курса на обучение или при неизпълнение на задълженията по раздел III от договора в 3 /троен/ размер от момента на започване на същия. Сочи се, че неустойката включва всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, т.4 и т.5, включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО.

Твърди още, че на 01.06.2018г. ответникът е придобил специалност „Неврология“ и са му признати права на специалист. С допълнително споразумение № 347/25.06.2018 г. д-р А. Г. е преназначен в МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести, считано от 25.06.2018 г., от когато започва да изпълнява и задължението си по т. 3, раздел III от процесния договор. Поддържа, че считано от датата на встъпване в новата длъжност - 25.06.2018 г. срокът на изпълнение на задължението по т.3, раздел III от договора изтича на 25.06.2022 г. Твърди се, че с молба от 03.02.2021 г. ответникът Г. заявил желание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото лечебно заведение.

Твърди се, че със Заповед № ЗП - 12/04.03.2021 г. на директора на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом е прекратено трудовото правоотношение на ответника на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 06.03.2021 г. За периода от 06.03.2021 г. до 25.06.2022 г. е налице неизпълнение на договорното задължение по т.3, раздел III от Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация от страна на д-р А. Г., поради което за МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом се явява правото да претендира договорената по IV, т. 1 от договора неустойка за неизпълнение на задължението по т.3 от раздел III от договора в размер на парична сума, равняваща се на тройния размер на всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, 4 и 5 включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО.

Ищецът поддържа, че в качеството на възложител добросъвестно, точно и при пълно съответствие с договореното е изпълнил всички свои задължения по процесния договор като е извършил плащания в общ размер на 49 042.23 лв. Сочи че, тази сума се формира от следните извършени плащания от Възложителя:

• за периода от месец август 2013 година - до месец октомври 2014 г., включително, сумата в размер на 15 386.25 лв., която се разпределя за всеки месец от периода от по 1025.75 лв., както следва: сумата в размер на 693.60 лв., представляваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 87.55 - вноска ДОО в размер на 11.42%, от МОД 850.00 лв. сумата в размер на 40.80 лв. - вноска ЗО в размер на 4.8 % от МОД 850 лв., сумата в размер на 23.80 лв. - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 850 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ - Ректорат;

• за месец ноември 2014 година -1 398.61 лв., от която сума: сумата в размер на 1033.60 лв., представляваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 106.46 - вноска ДОО в размер на 11.42% от МОД 1033.60 лв., сумата в размер на 49.61 лв. - вноска ЗО в размер на 4.8 % от МОД 1033.60 лв., сумата в размер на 28.94 лв. - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 1033.60 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ - Ректорат;

• за м. декември 2014 г. - 1025.75 лв., разпределена, както следва: сумата в размер на 693.60 лв., представяваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 87.55лв. - вноска ДОО в размер на 11.42% от МОД 850.00 лв., сумата в размер на 40.80 лв.

• вноска 30 в размер на 4.8 % от МОД 850.00 лв., сумата в размер на 23.80 лв., - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 850.00 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ - Ректорат;

• за периода от месец януари 2015 година - до месец декември 2015 г., включително сумата в размер на 12 382.08 лв., която се разпределя за всеки месец от периода от по 1031.84 лв., както следва: сумата в размер на 693.60 лв., представляваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 91.052 - вноска ДОО в размер на 11.42% от МОД 884.00 лв., сумата в размер на 42.43 лв. - вноска ЗО в размер на 4.8 % от МОД 884.00 лв., сумата в размер на 24.75 лв. - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 884.00 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ - Ректорат;

• за периода от месец януари 2016 година - до месец декември 2016г., включително сумата в размер на 12 523.80 лв., която се разпределя за всеки месец от периода от по 1043.65 лв., както следва: сумата в размер на 693.60 лв., представляваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 97.85 лв. - вноска ДОО в размер на 11.42% от МОД 950.00 лв., сумата в размер на 45.60 лв. - вноска ЗО в размер на 4.8 % от МОД 950.00 лв., сумата в размер на 26.60 лв. - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 950.00 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ - Ректорат;

• за периода от месец януари 2017 година - до месец юни 2017 г., включително сумата в размер на 6 325.74 лв., която се разпределя за всеки месец от периода от по 1054.29 лв., както следва: сумата в размер на 693.60 лв., представляваща възнаграждение за платен служебен отпуск платено на д-р А. Г., сумата в размер на 108.49 лв. - вноска ДОО в размер на 11.42% от МОД 950 лв., сумата в размер на 45.60 лв. - вноска 30 в размер на 4.8 % от МОД 950 лв., сумата в размер на 26.60 лв. - вноска в УПФ в размер на 2.8 % от МОД 950 лв., сумата в размер на 180.00 лв. - такса обучение, платена по сметка на МУ – Ректорат. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът А. Б. Г., чрез пълномощника си адв. Д. М. е депозирал писмен отговор на ИМ, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е подписан Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация за срок от 4 години с начална дата 01.07.2013г. до 01.07.2017г., въз основа на който, ответникът повишил квалификацията си и придобил специалност „Неврология“. Поддържа, че макар процесния договор да предвижда повишаването на квалификацията да се извършва в УМБАЛ „Царица Йоанна“ град София по негова молба е разрешено пребазиране на специализацията му в МБАЛ „Св.Анна“ град София. Посочва, че въпреки наличието на трудов договор сключен между него и МБАЛ, , Св. Анна“, ищецът продължава да не прекратява договора за работа в МБАЛ „Николай Чудотворец" град Лом с аргументът, че в такъв случай отделението по Неврология в МБАЛ „Николай Чудотворец" град Лом няма да работи поради невъзможност да отговори на изискванията на Министерство на здравеопазването и НЗОК за определени стандарти. Твърди се, че въпреки, че цялото семейство на ответника – съпруга и две деца се устроили в град София, ответникът се върнал на работа в МБАЛ „Николай Чудотворец" през 2017г. след приключване на Договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация. Сочи се, че неправилно ищецът приема в исковата молба, че началният период на изпълнение на 4 - годишното задължение по т.3 на Раздел III от посочения договор е датата на сключване на допълнително споразумение № 347/25.06.2018г., с което ответникът е преназначен в МБАЛ - град Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести и задължението му е започнало да се изпълнява на 25.06.2018г. и приключва на 25.06.2022г. Ответникът поддържа, че началната дата на изпълнение на 4 - годишното задължение е датата на повишаване на квалификацията и придобиване на специалност по неврология, а именно от 01.07.2017г. до 01.07.2021г. Сочи, че никъде не е регламентирано, че началната дата на това задължение е сключване на допълнително споразумение от 25.06.2018г., с което той е преназначен в МБАЛ - град Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести. Ответникът посочва, че е в трудовоправни отношения с ищеца от 31.10.2011г. до 06.03.2021г., когато му е прекратено трудовото правоотношение със Заповед от 04.03.2021г. Посочва още, че в молбата си от 03.02.2021 г. за освобождаване от работа, не е посочил началната дата, като твърди, че ищецът сам е решил да прекрати трудовото му правоотношение именно на 04.03.2021г. - преди изтичане на 4 -годишния срок, в който той следва да работи при ищеца с единствената цел да използва това свое прекратяване като основание да упражни правото си по т.1 на раздел IV и да поиска от да му бъдат възстановени вложените от него средства в троен размер. Заявява още, че не дължи процесните суми и поради това, че от момента на прекратяване на трудовия договор с МБАЛ - град Лом на 04.03.2021 г. той е назначен на работа в МБАЛ „Света Петка“ АД град Видин поради спешна нужда от лекар специалист по неврология. Считано от 06.01.2020г. се е наложило да бъде спряна дейността по медицинска специалност „Нервни болест" при МБАЛ „ Св. Петка" АД гр. Видин поради невъзможност да се осигури необходимият брой лекари с придобита специалност „Нервни болест“, с оглед изпълнение на изискванията на медицинския стандарт. По време на въведеното извънредно положение в Р България свързано с разпространението на Ковид 19 на 17.04.20г. е преустановен приемът на пациенти в отделението по нервни болести в МБАЛ „ Св. Петка „АД - град Видин предвид смъртта на Началник отделението по нервни болести и на другия невролог и липсата на лекари специалисти по нервни болести. Благодарение на назначаването му на 06.03.21 г. в МБАЛ „Света Петка" АД е възстановен приемът на пациенти в отделението по нервни болести. Позовава се на разпоредбата на ал.8 на чл.11а от Наредба № 34 от 2006г. на Министъра на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, според която Министерство на здравеопазването може да промени лечебното или здравно заведение по ал.2 по писмена молба на специалиста, съдържаща мотиви относно наличието на обективни причини, които налагат промяната. Твърди, че именно такава „обективна причина представлява и липсата на лекар- невролог в МБАЛ"Св.Петка" АД и преустановяването на приема на пациенти в отделението по неврология, наложилило назначаването му като специалист невролог на 04.03.2021г.

В отговора ответникът навежда възражение за наличие на неравноправни клаузи на сключения между страните договор, а именно в т.1 на Раздел IV от процесния Договор от 28.05.2013г. за възстановяване на вложените от ищеца средства в троен размер. Счита още, че клаузата за неустойка в Договор от 28.05.2013г. е нищожна, поради противоречие на морала по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като води до прекомерно облагодетелстване и неоснователно обогатяване на ищеца до сума надвишаваща три пъти дадената от него. Заявява, че претенцията на ищеца е неоснователна и поради факта, че считано от 01.07.2017г., когато започва 4- годишният срок за задължителна работа при ищеца, краят на този срок е 01.07.2021 г., а договорът му за работа при ищеца е прекратен на 04.03.2021 г., т.е. 3 месеца и 26 дни преди края на договора. Съгласно разпоредбата на ал.5 на чл.11 а от Наредба № 34 от 2006г. на Министъра на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, ако лицето напусне осигурената му работа преди изтичане на определения срок то дължи обезщетение на Министерство на здравеопазването на трикратния размер на изплатените средства за теоретично и практическо обучение изчислено пропорционално на времето, през което не е работило. Дори и при основание за изплащане на вложените средства за обучение и специализация, то те се изплащат само за времето, през което лицето не е работило - в случая - 3 месеца и 26 дни. Навежда възражение за нищожност на разпоредбите му в т.1 на Раздел IV за възстановяване на вложените от него средства в троен размер с разпоредбите на параграф I, точка 1.1 на преходните и заключителни разпоредби от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването издадена от Министъра на здравеопазването, която гласи: Специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването могат да продължат обучението си при условията, при което са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл.11а от отменената Наредба № 34 от 2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Оспорва претендираните суми и по размер, тъй като счита, че сумата от 147 126, 69 лв. със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане не е доказана по размер, тъй като никъде не е доказано плащането и получаване от на сумата от 49 042, 23 лв., чийто троен размер представляват исканите 147 126, 69лв.

В съдебно заседание ищецът поддържа така предявения иск чрез своя процесуален представител, като моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита.

Ответникът, в съдебно заседание чрез пълномощника се оспорва предявените искове. Претендира разноски.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните на 31.10.2011г. е сключен трудов договор №132/31.10.2011г., по силата на който ответникът, е приел да изпълнява, считано от 01.11.2011г. длъжността лекар ординатор в НО при ищеца МБАЛ „Николай Чудотворец" град Лом. /л.18 от делото/ Безспорно е, че на 28.05.2013 г. между страните е сключен договор за повишаване на квалификация и за преквалификация по чл. 234 КТ, по силата на който ответникът е поел задължение да придобие основна специалност по "Неврология", което обучението да се проведе в УМБАЛ „Царица Йоанна -ИСУЛ“ гр. София. Съгласно уговореното в раздел II, т.2 от договора, специализацията е за срок от 4 /четири/ години, считано от 01.07.2013г./препис от договор от 28.05.2013г. на л.14 – л.15 от делото/ В раздел II, т.3 от Договора за повишаване на квалификация е регламентирано задължението на възложителя да осигури платен служебен отпуск на основание чл. 161, ал. 1 от КТ на изпълнителя. Съгласно раздел II, т.4 по време на ползване на платения годишен отпуск възложителя заплаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ възнаграждение в размер по чл. 55, ал.2 от НРВПО във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ. Съгласно раздел II Т.5 Възложителят се е задължил да поеме разхода от 180.00 лв. месечна такса за обучение, която да се изплаща на Медицински университет - Ректорат гр. София.

Според т. 1, раздел III от Договора за квалификация ответникът, като изпълнител се задължил да проведе обучението си в базата за специализация на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“- гр. София. В т.3, раздел III от Договора е предидено задължението на изпълнителя да работи в МБАЛ „С.Н.Ч.“ ЕООД гр. Лом за срок от 4 /четири/ години след повишаване на квалификацията и придобиваие на осиовна специалност по НЕВРОЛОГИЯ.

В клаузата на т.1 от раздел IV – „Неустойки“ от Договора за повишаване на квалификация е уговорено, че Изпълнителят се задължава да вьзстанови вложените от възложителя средства при незавьршване на курса на обучение или при неизпьлнение на задьлженията по раздел III от договора в 3 /троен/ размер от момеита на започване на същия. В изречение второ на т.1 от раздел IV –е предвидено, че неустойката включва всички изплатени възнаграждения, обезщетения и такси по раздел II, т.3, 4 и 5, включително от договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация, и изплатените за сметка на работодателя суми за ДОО и ЗЗО.

Не е спорно, че ответникът д-р А. Г. е повишил квалификацията си съобразно уговореното и придобил специалност „Неврология“. От приетото Свидетелство за призната специалност, издадено от Медицински университет - София -№ 016302 от 13.07.2018 г. се установява, че ответникът Г. след успешно положен държавен изпит е придобил парава на специалист по „нервни болести“, считано от 01.06.2018г./л.13 от делото/ Безспорно е, че след завършване на курса за придобиване на специалност - 01.07.2017г. ответникът се е върнал да работи в МБАЛ „Николай Чудотворец" град Лом.

С допълнително споразумение № 347 /25.06.2018г. към трудов договор №132/31.10.2011г., ответникът е преназначен в МБАЛ - град Лом на длъжност лекар специалист по нервни болести, с основно месечно трудово възнаграждение 820 лв./л.22 от делото/ С допълнително споразумение №349 /25.11.2020г. към трудов договор №132/31.10.2011г. трудовото възнаграждение на ответника е изменено на 910.00лв. /л.23 от делото/ С молба 03.02.2021г. ответникът Г. е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение в ищцовата болница в МБАЛ „Николай Чудотворец" град Лом.

По делото е безспорно, като се установява и от приетата заповед №ЗП- 12/04.03.2021г. на управителя на ответното дружество, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от 06.03.2021г. на основание чл.326, ал.1 от КТ с изтичане срока на предизвестието./л.16 от делото/ В хода на съдебното дирене, по почин на ищеца е назаначена съдебно счетоводна експертиза. От приетото неоспорено заключение на ССчЕ, се установява, че направените от ищеца разходи в т.ч. (възнаграждение на ответника за служебен отпуск, месечна такса за обучение и вноски по ДОО, 30 и У ПФ за сметка на работодателя) за периода от м.08.2013 г. до м.06.2017 г. по Договор за повишаване на квалификация, сключен на 28.05.2013 г. в гр. Лом между МБАЛ „С.Н.Ч." ЕООД и д-р А. Б. Г. са в размер на 49 042.19 лв. разпределени, както следва:

• 32 939, 20 лева- платен служебен отпуск;

• 4 425, 02 лева- ДОО засметканаработодателя;

• 2 032, 40 лева- 30 засметканаработодателя;

• 1 185, 56лева- УПФ засметканаработодателя;

• 8 460, 00 лева- платена такса на Ректорат.

В Таблица№1 от заключението са онагледени извършените разходи от МБАЛ „С.Н.Ч." ЕООД за заплата на ответника по приложени фишове и такса за обучение съгласно приетите платежни нареждания. Вещото лице е изчислило, че неустойката изчислена в троен размер на направените разходи, съгласно чл. IV, т.1 от Договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация за периода от м.08.2013 г. до м.06.2017 г. възлина на 147 126, 57лева.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал. 1 от ЗЗД.чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ.

Разпоредбата на чл. 234 от КТ предвижда възможността страните по трудовото правоотношение да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), с който договор се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението или при неизпълнение на задължението служителя да работи при работодателя за определен срок.

Налице е константна съдебна практика в насока, че договорът по чл. 234 от КТ има характер на трудов, но по отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците му, са приложими общите правила за договорите и изпълнението, респ. по отношение на отговорността за неизпълнение следва да се приложи гражданският закон./решение № 160 по гр. д. № 617 по описа за 2010 г. от 7.6.2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО на ВКС./ Със събраните по делото писмени доказателства, безспорно по делото се установи, че курсът по повишаване на квалификацията се е състоял, както и че ответникът е провел на обучение за придобиване на спецалност „Неврология“. Установи се, че ищцовото лечебно заведение е изпълнило задължението си да заплаща служебен отпуск на основание чл. 161, ал.1 от КТ на изпълнителя и възнаграждение в размер по чл. 55, ал.2 от НРВПО във вр. с чл. 161, ал.1 от КТ, както и сумата 180.00 лв. месечна такса за обучение по семтка на Медицински университет - Ректорат гр. София.

По гореизложеното, съдът приема за недоказано (от ответника), че ищецът МБАЛ „С.Н.Ч." ЕООД е бил неизправна страна по договора между страните, тъй като независимо от пребазирането на специализацията на ответника от „УМБАЛ Царица Йоана“ в МБАЛ „Св. Анна“, не прекратил трудовия договор на ответника.

Неоснователен е и довода на ответника, че решението да прекрати трудовия договор точно преди края на 4 годищния срок след приключване на договора за повишаване на квалификацията е на работодателя, което то е поставило в неизпълнение на поети задължения. Установи се, че ищецът е прекратил трудовия договор на ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ - с изтичане срока на едномесечното предизвестие дадено от оттветника с молба 03.02.2021г.

Спорен между страните е въпроса относно действителността на клауза по т.1, раздел IV от Договора за повишаване на квалификацията от 28.05.2013г., на която ищцовото лечебно заведение основава претенцията си.

Процесната клаузата на т.1, раздел IV от Договора за повишаване на квалификацията, представлява по същността си уговорка за неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, тъй като независимо, че договорът за повишаване на квалификацията е регламентиран в Кодекса на труда, както бе посочено по отношение на него са приложими правилата на ЗЗД, ( в този см. решение № 326 по гр. д. № 706 за 2009 г. на IV г.о.).

Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, с този договор страните могат да уговорят отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок. Несъмнено доколкото става въпрос за определяне отнапред на вида и размера на отговорността за неизпълнение на договорно задължение, по същността си такава уговорка в договора представлява уговорка за неустойка, по отношение на която намират приложение и правилата на чл. 92 ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответтникът е навел възражение, че клаузата за неустойка в Договор от 28.05.2013г. е нищожна, поради противоречие на морала по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи - предмет на договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата, приложени по делото./ вж. указанията по ТР №1/ 27.04.2022г. по т.д.

№1/2020г. на ОСГТК на ВКС /На следващо място съдът съобрази, че в случая, ответникът е завършил курса за специализация по специалност „Неврология“, като в периода от 01.07.2017г. до 06.03.2021г. е работил в ищцовото лечебно заведение. В договора за повишаване на квалификация неустойката е уговорена като компенсаторна, а в случая неизпълнението на ответника да работи в продължение на четири години при ищеца е незначително.

В случая нарушението на добрите нрави е обективирано в самата неустоечна клауза, доколкото неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността. /указанията по т.3 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК/. на постановките на т. 3 ТР 1/15.06.2010г. ОСТК /съгласно която договорната неустойка е нищожна поради нарушение на принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/ и е посочил, че в случая неустойката е уговорена по вид като компенсаторна, нейният размер не съответства на направените от работодателя разходи за обучението, а трикратно ги превишава, поради което надвишава значимостта на неизпълнението и води до несправедливо облагодетелстване на ищцовата страна.клаузата на т.1, раздел IV от Договора от 28.05.2013 г. за придобиване на квалификация по чл. 234 КТ, поради противоречие с добрите нрави. Съдът намира, че в случая вземането за неустойка е по договор за придобиване на квалификация, при който обезпеченото право не е в паричен размер и няма паричен еквивалент, съотв. с клаузата за неустойка се обезпечава интереса на работодателя да ползва повишените качествата на работника вследствие професионалната му квалификация за определен период от време. Именно с оглед конкретното правоотношение, съдът приема, че договаряне на неустойка в размер на трикратния размер на всички суми, получени под формата на издръжка, такси за обучение, както и тези за ДОО и ЗЗО – в общ размер на претендираната неустойка – 147 126.69 лв., не само противоречи на функциите на неустойката да обезщети изправната страна по договора от неизпълнение на задълженията на другата страна, като надвишава многократно размера на задължението, което обезпечава, но и би довело до несправедливо облагодетелстване на ищцовата страна.

При констатации на съда за изначална нищожност на уговорките за дължимост на неустойка, не би могло да се претендира и присъжда никаква сума, дори и намалена, доколкото претенцията се базира на нищожна клауза. Съдът е длъжен служебно да следи за нарушаването на императивна правна норма.

По изложените съображения съдът намира, че искът за осъждане на ответника да заплати неустойка в размер на 147 126.69лв., на основание т.1, раздел IV от Договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация от 28.05.2013г. по чл. 234 КТ, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски има ответника, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е направил разноски в размер на 300лв. депозит за СИЕ, които следва да се възложат на ищеца.

На адв. Д. М.-САК процесуален представител на ответника, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 4 472 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, определено съгласна чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 7 състав