Решение № 1968 от 14.5.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 19/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 24в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба на „Зара-газ“ ООД, ЕИК 123030092 със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Индустриална“ №1, чрез пълномощника си адвокат Л. Д. от САК, против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искане за съгласуване на техническо задание и даване на съгласие на основание чл. 24в от ЗСПЗЗ за изработване на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична Община, последван от изричен отказ, обективиран в писмо изх. №70-3366 от 31.01.2025 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят твърди, че в противоречие с приложимия материален закон министърът на земеделието и храните е отказал да даде съгласие по реда на чл.24в от ЗСПЗЗ и чл.47, ал.14 от ППЗСПЗЗ за изработване на ПУП-ПРЗ, с цел придобиване право на собственост върху прилежащи площи към сгради, собственост на „Зара-газ“ ООД, по подаденото от дружеството заявление. Според оспорващия от доказателствата, съдържащите се в административната преписка, се установяват предпоставките за съгласуване на внесеното от „Зара-газ“ ООД техническо задание и изразяване на положително становище от административния орган. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен и връщане на преписката за ново произнасяне от министъра на земеделието и храните по подадените от „Зара-газ“ ООД заявления. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното за заплащане от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: От представените по делото 3 бр. Постановления за възлагане на недвижим имот с изх.№№ 10158/ 06.08.2013г., 10166/ 06.08.2013г. и 2645/ 25.03.2015г.; нотариален акт № 161161, том I, рег.№ 2388, дело № 150 от 2016г. и скици с №№ 69646/ 21.11.2013г., 69647/ 21.11.2013г, 15-298798/ 21.06.2016г., 15-298739/ 21.06.2016г. и 15-302534/ 25.03.2024г. /л.70-78 и л.81/, се установява, че дружеството - жалбоподател «Зара-газ» ООД е собственик на 4 селскостопански сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 57011.5530.364 /стар номер 57011.5530.4/ по КККР на с.Подгумер, район Нови Искър, Столична община, с площ от 13953 кв.м., като сградите са нанесени в кадастралната карта със следните идентификатори: 57011.5530.364.1 – селскостопанска сграда със застроена площ 45 кв.м.; 57011.5530.364.2 – селскостопанска сграда със застроена площ 154 кв.м.; 57011.5530.364.3 - селскостопанска сграда с площ 82 кв.м и 57011.5530.364.4 - селскостопанска сграда с площ 254 кв.м. Поземленият имот, в който попадат сградите, собственост на дружеството е частна държавна собственост, предоставен за управление на основание чл.24 от ЗСПЗЗ във вр. С чл.45, ал.10 на Министерство на земеделието и храните, видно от Акт за частна държавна собственост № 09962/ 13.09.2018г./л.95/. Във връзка с инициирана от «Зара-газ» ООД процедура по реда на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ за придобиване право на собственост върху застроената и прилежаща към собствените му сгради земя-частна държавна собственост, с писмо изх. №91-2506 от 02.11.2016 г. /л. 105/ на заместник-министъра на земеделието и храните, дружеството е уведомено, че е необходимо да се комплектова преписка с документите по чл. 51, ал. 3 от ППЗОЗЗ. Посочено е, че като собственик на съществуващите в имот с идентификатор 57011.5530.4 по КККР на с.Подгумер, район Нови Искър, общ.Столична четири сгради «Зара-газ» ООД има право да придобие нормативно необходимата за функционирането им прилежаща площ, като за целта на процедурата в случая е необходимо изготвянето и представянето на ПУП, чрез който да се определят прилежащите площи. Със заявление рег.индекс 70-336 от 30.06.2023 г. /л. 32 и сл. по делото/ «Зара-газ» ЕООД е отправило на основание чл.24в от ЗСПЗЗ искане до министъра на земеделието и храните за съгласуване на техническо задание и даване на съгласие за изработване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, общ.Столична. Към заявлението са приложени документи за собственост, техническо задание за изработване на ПУП-ПРЗ и писмо с изх. №91-2506 от 02.11.2016 г. на заместник-министъра на земеделието и храните. На заявителя са давани указания за отстраняване на недостатъци и представянето на допълнителни документи. По твърдения на ответника преписката е върната в ОДЗ-София-град с писмо с рег. индекс 70-3366 от 07.09.2023 г. на МЗХ. С последващо заявление рег. индекс 70-3366 от 18.11.2024 г. /л. 34/, подадено във връзка с определение №16034 от 03.09.2024 г., постановено по адм. д. №3501, по описа на Административен съд-София-град, оставено в сила с определение №11938 от 06.11.2024 г по адм. д. №9768 по описа на ВАС, „Зара-газ“ ООД е отправило искане за завършване на процедурата по чл. 24в от ЗСПЗЗ, инициирана със заявление рег. индекс 70-336 от 30.06.2023 г. С писмо изх. №70-3366 от 21.11.2024 г. на МЗХ заявлението е изпратено в ОДЗ-София-град, за прилагане към административната преписка. С рег. индекс 70-3366 от 17.12.2024 г. е заведено постъпилото в МЗХ Предложение от директора на ОДЗ-София-град до министъра на земеделието и храните с мнение за даване на предварително съгласие по чл. 24в от ЗСПЗЗ и чл.47, ал.14-17 от ППЗСПЗЗ за изработване на ПУП с цел придобиване право на собственост върху прилежащите към сградите площи - с процедура по реда н ачл.53 от ППЗОЗЗ, за поземлен имот, находящ се в с.Подгумер, район Нови Искър, СО, по повод заявления на „Зара-газ“ ООД с рег. индекс 70-336 от 30.06.2023 г. и рег. индекс 70-3366 от 18.11.2024г. В предложението е посочено, че преписката е комплектована съгласно Указанията за комплектуване на преписки по реда на чл.47, ал.14-17 от ППЗСПЗЗ и към нея е приложено положително становище на директора на ОД „Земеделие“ – София-град за изразяване на предварително съгласие по реда на чл.47, ал.14 от ППЗСПЗЗ за започване на процедура за изработване на ПУП за поземлен имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с.Подгумер с инвестиционно намерение: „да изгради и развие база за обслужване на електро автомобили чрез реновация на съществуващите сгради и обслужващите ги транспортни алеи“. В представеното по делото писмо №70-3366 от 31.01.2025 г. на министъра на земеделието и храните, адресирано до директора на ОДЗ-София-град и до представляващия „Зара-газ“ ООД се съдържа отказ за изразяване на съгласие по реда на чл. 24в от ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 14 от ППЗСПЗЗ за изработване на ПУП-ПРЗ с цел придобиване право на собственост върху прилежащите към сградите в имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър площи по реда на чл. 53 от ППЗОЗЗ. За да формира крайния си извод, административният орган е приел, че в случая не била спазена разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ППЗОЗЗ, доколкото в Техническото задание за изработване на ПУП-ПРЗ и в Скица-предложение за разрешаване на устройствена процедура за изработване на ПУП-ПРЗ било предвидено да се изградят нови сгради и съоръжения. В същата устройствена разработка, освен че се предвижда запазване на съществуващите сгради било предвидено плътността на застрояване да е 40%, при положение, че се касае за определяне на прилежаща площ към съществуващите в имота сгради с обща застроена площ в размер на 281 кв. м. при площ на имота от 13935 кв. м. Според решаващия орган устройствената разработка следва да е с оглед определяне на нормативно необходимите площи към съществуващите сгради в съответствие с тяхното предназначение, а не да бъде изготвена в съответствие с бъдещи инвестиционни намерения, т. е. недопустимо било предвиждането на ново строителство. Така на практика представеното Техническо задание за изработване на ПУП-ПРЗ не кореспондирало с целта на закона, поради което се отказва и даването на съгласие по смисъла на чл. 24в от ЗСПЗЗ за изработване на плана. Като доказателства по делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка, образувана по повод подадените от жалбоподателя заявления с рег. индекс 70-336 от 30.06.2023 г. и рег. индекс 70-3366 от 18.11.2024 г. За изясняване на обстоятелства от значение за правилното решаване на заявения пред съда спор, по делото е допусната, назначена и изслушана съдебно-строително техническа експертиза, заключението по която, като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните, съдът изцяло възприема. Според вещото лице ПИ с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична Община, върху който са разположени сградите, собственост на „Зара-газ“ЕООД, попада в територия, която според ОУП на СО е в „Група смесени многофункционални устройствени зони“, устройствена категория „Смесена многофункционална зона предимно за околоградския район“ /Смф2/. Предвид Правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Столична община, описани в приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и доколкото селскостопанските сгради по своята функция са вид производствени сгради и в някой от тях могат да се развиват различни видове дейности без вредни отделяния, то същите са допустими за разполагане в устройствена зона Смф2. ПИ с идентификатор 57011.5530.364 е образуван от ПИ с идентификатор 57011.5530.4 с начин на трайно ползване „За стопански двор“, видно от скица № 15-97207/ 08.04.2014г. Експертът посочва, че ПИ с идентификатор 57011.5530.364 попада в терена на стопанския двор на ТКЗС през 1968 г. и в стопанския двор на АПК през 1989 г. При извършена проверка експертът е констатирал проведени процедури за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ за територията на бившия стопански двор на ТКЗС, с. Подгумер, в близост до ПИ с идентификатор 57011.5530.364 /описани в т.3 от заключението/. Според вещото лице съществуващите сгради в ПИ с идентификатор 57011.5530.364, оградата му и наличните в имота алеи и площадки с трайна настилка, включително каналът за ремонт на автомобили и селскостопанска техника, са заснети подробно в геодезическата снимка, приложена към проекта за ПУП- ПРЗ /л.134-135 по делото/, които са ясно видими и на ортофото изображенията в информационните системи на „ГИС-София“ ЕООД и АГКК. Трите сгради са разположени в северната част на имота, към местния път, от който се осъществява достъпът до ПИ. Четвъртата сграда е отдалечена от тях, в източната част на имота. Значителна част от ПИ /на северозапад, юг и изток/ е заета от бетонни площадки и асфалтови пътища, осъществяващи достъпа до сградите и осигуряващи възможност за селскостопански дейности на открито. Пътищата са силно напукани, но ясно видими на ортофото изображенията. В средата на имота е разположен канал за ремонт на автомобили и селскостопанска техника /с дължина около 25 метра/. По границите на ПИ 57011.5530.364, заедно със съседния ПИ 57011.5530.363 е разположена ограда, описана като метална ограда с дължина 540м. в Постановление за възлагане на недвижим имот /л.117 по делото/. Експертът е категоричен, че с представеното за съгласуване техническо задание правилно е определен като прилежащ терен към сградите целият имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична Община. ПИ 57011.5530.364, заедно с всички сгради, алеи, площадки, съоръжения и ограда представляват обща, самостоятелно функционираща единица, която не може да бъде разделяна. Всички обекти в ПИ са почти равномерно разпределени в площта му, като единствено в югоизточния край на имота остава свободна озеленена площ, която не е директно свързана със сградите, но същата е необходима за постигане на минималната озеленена площ /Позел/ -40%, която се изисква по ОУП за устройствена зона Смф2, в която попада ПИ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи: Първоначалната жалба на „Зара-газ“ ЕООД по която е образувано производството по настоящото дело, е против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по подадено от дружеството заявление рег.№ 70-3366/18.11.2024 за съгласуване на техническо задание и даване на съгласие на основание чл. 24в от ЗСПЗЗ за изработване на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за имот с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична Община. Заявлението, ведно с положително становище по него, изразено от директора на ОДЗ-София град, е постъпило в МЗХ на 17.12.2024г., регистрирано под № 70-3366/18.11.2024 г. и 14-дневният срок /арг.чл.57, ал.1 АПК/ за произнасяне по него е изтекъл на 31.12.2024г. Следователно от 01.01.2025г. е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК на министъра на земеделието и храните да се произнесе по подаденото заявление, който е обжалван пред съда в преклузивния срок по чл.149, ал.2 от АПК. С последващото подаването на жалбата против мълчаливия отказ Писмо изх.№ 70-3366/ 31.01.2025г. на министърът на земеделието и храните е прието, че не са налице предпоставките за изразяване на съгласие по реда на чл.24в от ЗСПЗЗ и чл.47, ал.14 от ППЗСПЗЗ за изработване на ПУП – ПРЗ, с цел придобиване право на собственост върху прилежащите към сградите площи по реда на чл.53 от ППЗОЗЗ по заявления от „Зара-газ“ ЕООД. По своята същност това волеизявление представлява изричен отказ да се даде предварително съгласие по реда на чл.24в от ЗСПЗЗ по искането на заявителя. Съгласно разпоредбите на 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, когато се отменени мълчалив отказ, се смята за отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Съобразно разрешението, дадено в т. 8 от ППВС № 4 /1976г, ако е била подадена жалба срещу мълчалив отказ, същата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба срещу направения по-късно изричен отказ. По тези съображения и с оглед уточнението, направено от пълномощника на жалбоподателя в открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025г., съдът приема, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е изричният отказ за даване на предварително съгласие от министъра на земеделието и храните по реда на чл.24в от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх.№ 70-3366 от 31.01.2025 г. По своята правна същност отказът на министъра на земеделието и храните да даде предварително съгласие за възлагане изработването на ПУП /чл.24в ЗСПЗЗ/, е акт, с който се прегражда по-нататъшния ход на производството по чл.53 от ППЗОЗЗ за придобиване право на собственост върху земя от държавния фонд от собствениците на сгради, построени на такава земя и като такъв представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на постановения отказ, в законово установения срок и против годен за обжалване акт, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният отказ е постановен от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.24в от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 47, ал. 15 от ППЗСПЗЗ административен орган – министъра на земеделието и храните. Актът е издаден в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания, послужили за формиране на крайния извод на органа. Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правното основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици. В случая съдът намира, че оспореният отказ, обективиран в писмо с изх.№ 70-3366 от 31.01.2025 г. на министъра на земеделието и храните, е постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Между страните не е спорно, а и се потвърждава от доказателствата по делото, че съществуващите селскостопански сгради, застроени върху ПИ с идентификатор 57011.5530.364 по КККР на с. Подгумер, район Нови Искър, СО, са собственост на жалбоподателя „Зара-газ“ ООД. Същите са били изградени от държавното предприятие „Агрокомплект“ ЕАД, по-късно преобразувано в търговско дружество и приватизирано. Безспорно също е и намерението на „Зара-газ“ ООД, обективирано и в подаденото на 30.06.2023 г. заявление, да придобие земята - част от държавния поземлен фонд, върху която са разположени собствените на дружеството селскостопанските сгради. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ гласи, че земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ППЗОЗЗ собственикът на сгради и съоръжения, изградени при спазване изискванията на отменения ЗООЗП, може да придобие правото на собственост върху застроените и прилежащите държавни земи по реда на ал. 2, а именно чрез замяна с равностойна земя или чрез заплащане на стойността й въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. Когато за земи, разположени в бившите стопански дворове на прекратените селскостопански организации по ПЗР на ЗСПЗЗ, има одобрен парцеларен план или план на новообразуваните имоти, не се изисква представянето на план по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ППЗОЗЗ. За обекта се комплектува преписка, към която се прилагат документите по чл. 51, ал. 3, сред които е и влязъл в сила ПУП, с който се запазват изградените сгради и съоръжения, изработен съгласно изискванията на ЗУТ, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила /чл.51, ал.1, т.3 вр. ал.3 ППЗОЗЗ/. Съответно, съобразно разпоредбата на чл. 24в от ЗСПЗЗ за възлагане на изработването на ПУП, с който се засягат земи от държавния поземлен фонд, се изисква предварителното съгласие на министъра на земеделието и храните. За целта заинтерисованото лице, т.е. собственикът на сградите, построени върху земя от държавния поземлен фонд, подава заявление до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождение на земите, в което посочва инвестиционните си намерения и прилага документите по чл. 47, ал. 16 от ППЗСПЗЗ: 1. техническо задание по чл. 125 от ЗУТ; 2. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота от държавния поземлен фонд с координати на чупките; 3. протокол от заседание на съответния оправомощен орган на юридическото лице, съдържащ решение за учредяване на ограничено вещно право върху имот/имоти от държавния поземлен фонд, както и др. необходими документи. В 14-дневен срок съответната ОДЗ изпраща в МЗХ предложението на заявителя, към което се прилагат документите за собственост на имота от държавния поземлен фонд с данни за статута, актуалното състояние, ползването и уведомление до ползвателя за инвестиционното намерение. В контекста на цитираната нормативна регламентация се налага извод, че производството по придобиване право на собственост върху земя от държавния поземлен фонд от собственика на сградите – физическо или юридическо лице, изградени на такава земя, преминава през няколко самостоятелно обособени етапа, като всеки един от тях приключва с отделен административен акт. Предметът на настоящото дело е свързан с първата фаза от това многоетапно производство, а именно даване на предварително съгласие от министъра на земеделието и храните за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план. В случая за да откаже да даде предварително съгласие на заявителя „Зара-газ“ ООД за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план, министърът на земеделието и храните се е мотивирал с това, че не е спазена разпоредбата на чл.51, ал.1, т.3 от ППЗОЗЗ, тъй като в представеното от заявителя Техническо задание /по чл.125 от ЗУТ/ за изработване на ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 57011.5330.364 по КККР на с.Подгумер, район Нови Искър, СО, както и в Скица-предложение за разрешаване на устройствена процедура за изработване на ПУП-ПРЗ за имота, е предвидено освен запазване на съществуващото строителство да се изградят и нови сгради и съоръжения. Според решаващия административен орган целта на изискуемия от закона ПУП е с устройствената разработка да се определят нормативно необходимите площи към съществуващите сгради в съответствие с тяхното предназначение, а не да се съобразяват с бъдещо инвестиционно намерение на заявителя. Действително в съдържанието на приложеното към административната преписка Техническо задание е описано инвестиционно намерение на „Зара-газ“ ООД да изгради и развие база за обслужване на електро автомобили чрез реновация на съществуващите в ПИ 57011.5530.364 четири сгради и обслужващите ги транспортни алеи, като за допълнително осигуряване на необходимата за дейността електроенергия дружеството има намерение да монтира/изгради в свободната дворна площ на имота, както и върху покривите на съществуващите и новопредвидените сгради, инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 500 kW. Изложеното описание на инвестиционната програма на дружеството от една страна обосновава необходимостта от изработването на устройствен план от посочения вид – ПРЗ и изпълнява законовото изискване за съдържание на техническото задание по чл.125 от ЗУТ, а от друга – доказва наличие на нормативно установеното условие придобиването на земи от държавния поземлен фонд да е свързано с инвестиционно намерение на собственика на построените върху такива земи сгради /арг.чл.47, ал.15 ППЗСПЗЗ/. Същественото в случая, както бе посочено и по-горе, е че е касае до една съгласувателна процедура, явяваща се предпоставка за иницииране от заинтерисованото лице на последващо производство по разрешаване изработване на проект на ПУП и неговото одобряване, което се развива по специалните правила, регламентирани в ЗУТ. Изискванията, поставени от законодателя за успешно приключване на процедурата от вида на процесната, се свеждат до представяне на документи, удостоверяващи собствеността на заявителя върху сгради, законно изградени на земи от държавния поземлен фонд, заявено инвестиционно намерение на собственика на сградите, при което се запазва ползването на същите и отреждане с бъдещ ПУП на площта, необходима за тяхното функциониране. Не намира опора в действащата правна уредба, както ЗСПЗЗ, така и съгласно ППЗОЗЗ, направеният от решаващия административен орган извод за недопустимост на ново строителство в ПИ, част или цялата площ от който се предоставя в собственост на притежателя на сградите. В случая не се оспорва от министъра на земеделието и храните, че съгласно представеното Техническо задание съществуващите в ПИ 57011.5530.364 четири сгради се запазват, но се отрича предложеното регулационно решение като прилежаща площ на тези сгради да се определи целият поземлен имот. Липсват обаче изложени мотиви защо не може да този имот да се приеме за площадка/ трасе по смисъла на чл.47, ал.14 от ППЗСПЗЗ за нуждите на юридическото лице, собственик на построените върху имота сгради и съответно да се отреди в самостоятелен УПИ. Не се съдържат и съображения за извършена преценка относно възможността да се определи по-малка прилежаща площ, осигуряваща нормалното ползването и на четирите сгради. От събраните по делото доказателства и по-конкретно заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза се установява, че с оглед разположението на сградите в ПИ с идентификатор 57011.5530.364 – трите сгради се намират в северната част на имота, а четвъртата е отдалечена от тях и е в източната му част, като между сградите са изпълнени площадки и асфалтови пътища, осигуряващи достъпа до тях, не е възможно площта на имота да бъде разделена. А свободната озеленена площ в югоизточния край на имота, която не е свързана със сградите, е необходима за постигане на минималната озеленена площ /40%/, изискуема по действащия ОУП за устройствената зона Смф2, в която попада ПИ 57011.5530.364. Вещото лице е категорично, че целият имот с всички сгради, алеи, площадки, съоръжения и ограда представляват обща, самостоятелно функционираща единица, поради което с представеното за съгласуване техническо задание правилно е определен като прилежащ терен целият имот с идентификатор 57011.5530.364 и заданието отговаря точно на устройствените параметри, предназначението, основните и допълващи функции, ограниченията и специфичните изисквания за устройствената зона съобразно приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО. Въз основа на тези фактически установявания съдът приема за необоснован и недоказан, поради което и неправилен направения от административния орган извод, че не са налице предпоставки за изразяване на съгласие по реда на чл.24в от ЗСПЗЗ и чл.47, ал.14 от ППЗСПЗЗ за изработване на ПУП-ПРЗ, с цел придобиване право на собственост върху прилежащите към сградите площи по реда на чл.53 от ППЗОЗЗ по подадените от „Зара-газ“ООД заявления. При изричен отказ да се издаде поискан административен акт съдът е обвързан в проверката си за неговата законосъобразност до посочените фактически и правни основания, поради което не е допустимо да предполага съществуват ли други факти, представляващи правни пречки за даване на предварително съгласие по чл.24в ЗСПЗЗ от министъра на земеделието и храните. По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният изричен отказ на министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо изх.№ 70-3366 от 31.01.2025 г., като постановен при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне с издаването на позитивен акт по подадените от жалбоподателя заявления с рег.№ 70-3366/ 30.06.2023г. и рег.№ 70-3366/ 18.11.2024г. С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Министерство на земеделието и храните бъде осъдено да заплати „Зара-газ“ ООД сумата от 2800.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса, 950.00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 1800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение без ДДС възлиза на 1500лв. и не се явява прекомерен спрямо минимално предвидения размер на адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2014г., при съобразяване на проявената от процесуалния представител на жалбоподателя процесуална активност. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 3 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд