Решение № 7407 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 926/2026 г.

Производството е по реда на Г. Д., Р. Т. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване на П. Т. З., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица]бл. № 4-Б-21 и Т. И. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица]бл. № 5-Б-14, и двамата чрез пълномощник адв. Б. Б., срещу чл. 40, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община [област], приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет [област].

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания подзаконов нормативен акт в оспорената му част. Иска се да бъдат обявени за нищожни обжалваните разпоредби на чл. 40, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община [област], приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет [област], алтернативно да бъдат отменени. Изложени са подробни съображения относно правния интерес от оспорването на Наредбата. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - Общински съвет - [област], чрез пълномощник адв. А. Й., оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна, като подробни съображения са изложени в писмен вид. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в Държавен вестник, чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд – [област] и на интернет страницата на ВАС на РБ. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.

Пловдивският административен съд – Първо отделение, ХVIII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Предмет на оспорване по настоящото дело са разпоредби на подзаконов нормативен акт – Наредба на ОбС – [област].

С оглед изричното възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорване на конкретните норми от процесния нормативен акт, е необходимо да се посочи следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Следва да бъде съобразено обаче, че правен интерес от оспорването е налице, не само когато има засягане на права, но и когато могат да бъдат засегнати права, свободи и законни интереси, съобразно твърденията на жалбоподателите. При това положение и с оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че жалбата е подадена от лица, имащи право на оспорване, поради което и същата се явява процесуално допустима за разглеждане (в този смисъл Определение № 7878 от 14.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2023 г.).

По делото няма спор, че Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община [област], е приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на ОбС – [област] на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА, чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, чл. 99, ал. 1 от ЗДвП и чл. 76, ал. 3 от АПК (л. 48 и сл.). Нейното приемане е инициирано от Кмета на Община [област], за което последният е изготвил предложение с вх. № 12ХI-8 от 09.01.2012 г., изменено с предложение вх. № 12ХI-8-1 от 18.01.2012 г. (л. 54 и сл.). Така внесеното предложение е разгледано от следните Постоянни комисии (ПК): ПК по Обществен ред и транспорт; ПК по Бюджет и финанси; ПК по Общинска собственост и стопански дейности; Правна комисия; ПК по Здравеопазване и социални дейности; ПК Екология и комунални дейности (л. 66-гръб и сл.). Постъпило е и Предложение от Кмета на Район „Централен“, входирано на 09.01.2012 г. в ОбС – [област] (л. 65-гръб – л. 66). Решението е оповестено на 26.01.2012 г. чрез интернет страницата на Община [област], на информационното табло в сградата на Община [област], както и чрез в-к „Новият глас“ (л. 81 и л. 83). А съгласно писмо изх. № към 26ОБС-89-1/07.4.2026 г., изготвено от Секретаря на Община [област], относно публикуването на проекта на Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. и Решение № 99, взето с Протокол № 5 от 15.03.2012 г., към момента на изготвяне на писмото, не е възможно предоставяне на извадка от администраторския панел на сайта (л. 82).

Оспорените разпоредби от Наредбата последователно са допълвани и изменяни, както следва:

• разпоредбата на чл. 40, ал. 3 – с Решение № 99, взето с Протокол № 5 от 15.03.2012 г. на ОбС – [област] (л. 84 и сл.). Изменението е инициирано от Кмета на Община [област], за което последният е изготвил предложение вх. № 12ХI-110/09.03.2012 г. (л. 86-88). Така внесеното предложение е разгледано от следните ПК: Правна комисия; ПК по Обществен ред и транспорт; ПК по Общинска собственост и стопански дейности и ПК по бюджет и финанси (л. 89 и сл.). Решението е оповестено на 22.03.2012 г. чрез интернет страницата на Община [област], на информационното табло в сградата на Община [област] и чрез в-к „24 часа“ (л. 98 и сл.), като съгласно посоченото по-горе писмо на Секретаря на Община [област], относно публикуването на проекта на Решение № 99, взето с Протокол № 5 от 15.03.2012 г., към момента на изготвяне на писмото, не е възможно предоставяне на извадка от администраторския панел на сайта (л. 82).

• разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 - с Решение № 124, взето с Протокол № 8 от 23.04.2015 г. (л. 101 и сл.). Изменението е инициирано от Кмета на Община [област], за което последният е изготвил предложение вх. № 15ХI-130/14.04.2015 г. (л. 103 и сл.). Така внесеното предложение е разгледано от следните ПК: Правна комисия; ПК по Устройство на територията и жилищна политика; ПК за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; ПК по бюджет и финанси; ПК по Екология и комунални дейности; ПК по Здравеопазване и социални дейности; ПК по Образование, наука, вероизповедание и етнически въпроси; ПК по Общинска собственост и стопански дейности; ПК по Култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения; ПК по Обществен ред и транспорт; ПК по Младежки дейности и спорт (л. 110 и сл.). Решението е оповестено на 29.04.2015 г. чрез интернет страницата на Община [област], на 30.04.2015 г. чрез информационното табло в сградата на Община [област] и чрез в-к „[община]“ на 30.04.2015 г. (л. 148 и сл.). А съгласно писмо изх. № към 26ОБС-891/07.04.2026 г., изготвено от Секретаря на Община [област], проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Община [област] [интернет адрес] категория Проекти на нормативни актове на 06.04.2015 г., като е приложена и извадка от администраторския панел на сайта – Приложение № 1 (л. 152-153).

• разпоредбата на чл. 43, ал. 1 - с Решение № 224, взето с Протокол № 12 от 18.06.2015 г. (л. 154 и сл.). Изменението е инициирано от Кмета на Община [област], за което последният е изготвил предложение вх. № 15ХI-250/11.06.2015 г., като е постъпило и Изменение и допълнение на предложение с вх. № 15ХI-250-1/12.06.2015 г. отново от Кмета на Община [област] (л. 155 и сл.). Така внесеното предложение е разгледано от следните ПК: Правна комисия; ПК по бюджет и финанси; ПК по Обществен ред и транспорт; ПК по Устройство на територията и жилищна политика (л. 158 и сл.). Решението е оповестено на 25.06.2015 г. чрез интернет страницата на Община [област], на 25.06.2015 г. чрез информационното табло в сградата на Община [област] и чрез в-к „[община]“ на 25.06.2015 г. (л. 175 и сл.). А съгласно писмо изх. № към 26ОБС-891/07.04.2026 г., изготвено от Секретаря на Община [област], проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Община [област] [интернет адрес] категория Проекти на нормативни актове на 20.05.2015 г., като е приложена и извадка от администраторския панел на сайта – Приложение № 2 (л. 178-179).

• разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 - с Решение № 245, взето с Протокол № 14 от 27.07.2017 г. (л. 180 и сл.). Изменението е инициирано от Кмета на Община [област], за което последният е изготвил предложение вх. № 17ХI-258/20.07.2017 г., към което са приложени Доклад от инж. З. В. З. – кмет „Транспорт“ при Община [област], Доклад от инж. Н. К. – Директор ОП „Паркиране и репатриране“, писмо от Председателя на ОбС - [област] с вх. № 17ОБС147 от 12.06.2017 г., ведно с Предложение от М. П. – прокурор при Окръжна прокуратура – [област], Протокол от проведена среща на тема „Регулиране достъп на МПС на територията на АИР „Старинен [област]“ на дата 30.05.2017 г. на [улица] – „Б. къща“ и Списък на присъстващите на среща заинтересовани лица на тема „Регулиране достъп на МПС на територията на АИР „Старинен [област]“ на дата 30.05.2017 г. на [улица] – „Б. къща“ (л. 182 и сл.). Така внесеното предложение е разгледано от следните ПК: ПК по Общинска собственост и стопански дейности; Правна комисия; ПК по бюджет и финанси; ПК по Обществен ред и транспорт (л. 201 и сл.). Решението е оповестено на 31.07.2017 г. чрез интернет страницата на Община [област], на 01.08.2017 г. чрез информационното табло в сградата на Община [област] и чрез в-к „[община]“ на 01.08.2017 г. (л. 210 и сл.). А съгласно писмо изх. № към 26ОБС-891/07.04.2026 г., изготвено от Секретаря на Община [област], проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Община [област] [интернет адрес] категория Проекти на нормативни актове на 26.06.2017 г., като е приложена и извадка от администраторския панел на сайта – Приложение № 3 (л. 216-217).

Оспорените в настоящото производство разпоредби на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от приетата Наредба, изменена и допълнена с посочените по-горе решения на ОбС - [област] (л. 264 и сл.), към настоящия момент са със следното съдържание:

чл. 40, ал. 3 Наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или определен от него, с нарочна писмена заповед Заместник-кмет.

чл. 43, ал. 1 За паркиране на пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места извършителят се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

чл. 43, ал. 2 За паркиране на ППС в нарушение на изискванията на настоящата наредба, върху специално обозначено място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с увреждания, на извършителя се налага глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Други доказателства в хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Легална дефиниция на понятието нормативен административен акт е дадено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен акт, който съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Няма съмнение и спор, че наредбата, чиито текстове се оспорват, е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Общинските съвети са овластени да издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този смисъл наредбата, чиито текстове се оспорват, е акт на компетентен орган. Изложеното до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени правилата на материалния и процесуалния закони.

При приемането на разглеждания нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби.

По отношение приемането на самата Наредба, което, както вече се посочи, е сторено с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г., следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в приложимата редакция), приложима в настоящото производство по препращане от чл. 80 от АПК, според която, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, като по делото липсват доказателства това задължение да е било спазено.

Цитираните разпоредби са с императивен характер и имат за цел да осигурят възможност на заинтересованите лица да изразят тезите си и да направят възражения и съблюдаването им е гаранция за постигане на законност, публичност, откритост и съгласуваност. Съблюдаването на предвидената процедура е императивно задължение на административните органи с нормотворчески правомощия, насочено към законосъобразното формиране на управленски решения и приемане на правните норми по регулиране на определени обществени отношения по разумен, компетентен и стабилен начин.

Изключение се констатира по отношение на Наредбите за изменение и допълнение, приети с Решение № 124, взето с Протокол № 8 от 23.04.2015 г., Решение № 224, взето с Протокол № 12 от 18.06.2015 г. и Решение № 245, взето с Протокол № 14 от 27.07.2017 г. – всички на ОбС – [област], доколкото се установи, че проектите са публикувани на интернет страницата на Община [област] [интернет адрес] категория Проекти на нормативни актове съответно на 06.04.2015 г., 20.05.2015 г. и 26.06.2017 г., в подкрепа на което са приложени и извадки от администраторския панел на сайта – Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3.

Ето защо и констатираното неспазване на посочените изисквания, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като засяга формирането на волята на административния орган и се отразява на правилността на приетия от него акт, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби от Наредбата.

По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалноправни разпоредби на закона, т.е. с материалния закон или нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същата материя, следва преди всичко да се посочи, че предмет на Наредбата са ограничения, забрани, санкции и контрол, свързани със спирането, престоя на пътни превозни средства (ППС) на територията на [населено място] - чл. 1 от Наредбата.

Първата оспорена разпоредба, а именно, чл. 40, ал. 3 от Наредбата предвижда, че наказателните постановления се издават от Кмета на Общината или определен от него, с нарочна писмена заповед Заместник – кмет.

С жалбата се твърди, че е стеснена законовата възможност на избор от кмета на общината да определи длъжностни лица съобразно тяхната компетентност, които също да могат да издават наказателни постановления само до Заместник – кмет, който може и да няма необходимата компетентност, което е в противоречие с акт от по-висока степен – чл. 189, ал 12 от ЗДвП. В тази връзка следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА предвижда такова правомощие именно за кмета на общината или негов заместник. По аргумент от чл. 47, ал. 2 от ЗАНН кметовете на общини могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В случая специалният ЗМСМА не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания на други лица, освен на заместниците на кмета на общината. В този смисъл с оспорената разпоредба кръгът на лицата не е стеснен, както твърдят жалбоподателите. При тези данни оспорената разпоредба не е нищожна.

Не така стои въпросът обаче със следващите оспорени разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. При анализ на съдържанието на същите се установява, че те почти дословно преповтарят разпоредбите на чл. 178е от ЗДвП (Наказва се с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места), съответно чл. 178д от ЗДвП (Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания). В противоречие с чл. 8 от ЗНА оспорените разпоредби преуреждат отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, т.е. налице е изчерпателна и детайлизирана уредба, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме разпоредби с такъв предмет. Такава компетентност на общинския съвет не може да бъде обоснована и с чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, на които също се е позовал ОбС - [област] при приемане на оспорените разпоредби. Това е така, защото чл. 23 от ЗП делегира компетентност на общинския съвет да уреди с наредба правомощията на кмета по управлението на общинските пътища, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от с.з. управлението на общинските пътища се осъществява от кметовете на съответните общини. Що е то управление на пътища е регламентирано с чл. 19, ал. 2 от ЗП. Обхватът на това понятие не може да се разширява и следва да се тълкува в съответствие с предмета на уредба на ЗП - обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в [държава]. Разпоредбата на чл. 9 от ЗП сочи, че пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със ЗДвП, а последният урежда именно правилата за движение по тези пътища, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, правата и задълженията на участниците в движението, принудителните мерки, които се прилагат, както и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. В чл. 2 от ЗДвП е уредено какво е път, отворен за обществено ползване – това е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение. Независимо, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП от пределите на действие на този закон са изключени улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, то съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП законът се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя е определено друго. Оспорените разпоредби на Наредбата, обаче, не дават основание да се счита, че се отнасят за пътища, които не са отворени за обществено ползване и за които собственикът на пътя е регламентирал други правила за движение, изисквания към участниците в движението и такива към пътните превозни средства и други, които са в предметния обхват на уредба на ЗДвП. Целта, с която са приети същите, е да се санкционират нарушения, свързани с правилата за движението по пътищата и задълженията на участниците в това движение. Тези обществени отношения, както бе посочено, са предмет на регулация от ЗДвП, включително като са предвидени състави за нарушения и съответстващите им наказания при нарушение на правилата за движение. Следователно оспорените норми от Наредбата на ОбС - [област] преуреждат отношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен, поради което общинският съвет не разполага с компетентност да приеме норми с такъв предмет. По изложените съображения същите следва да бъдат обявени за нищожни.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени, сторените в производството разноски. Преди да се произнесе по техния размер, обаче, съдът следва да обсъди, направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро за П. З. и в размер на 700 евро за Т. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. (511,29 евро), поради което настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро от П. З. и 700 евро от Т. Д., се явява прекомерно и на същите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 325 евро, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия, извършени от адв. Б., включващи изготвяне на една обща жалба и явяване в едно съдебно заседание. Ето защо, в полза на жалбоподателя П. Т. З. следва да се присъдят разноски в общ размер на 345,45 евро - заплатените държавна такса за образуваното съдебно производство, държавна такса за публикуване на обявление в Държавен вестник и адвокатско възнаграждение, а в полза на жалбоподателката Т. И. Д. – в общ размер на 330,11 евро -заплатената държавна такса за образуваното съдебно производство и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът,