Определение № 532 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7505/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. Й. А. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 30.07.2013г., постановено по в.гр.д.№1101/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.12.2012г. по гр.д.№44886/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Е. Й. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Агенция „Митници”, чрез процесуален представител юрк.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Е. Й. А. срещу Агенция „Митници” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Х. със заповед №7333/23.07.2012г. на директора на Агенция „Митници” на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в обжалваното решение е разрешен въпрос: „възможно ли е гражданският процес да се развие и премине през инстанциите по същество без изготвен по делото доклад по смисъла на чл.146 ГПК, съответно възможно ли е постановяването на валидно, допустимо, правилно и обосновано решение по спора без да е изготвен доклад” в противоречие с практиката на ВКС, предмет и на тълк.д.№№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С ТР №1/2013г. по тълк. д.№№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2, е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В спора за законност на уволнението доказателствената тежест е за работодателя, поради което другата страна не може да се позовава на нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Отделно от това, в конкретния случай е прието, че доказателствената тежест е изпълнена – прието е от съда, че с представените от ответника-работодател доказателства е доказано приложеното от работодателя основание за уволнение. По поставения въпрос не е аргументирано наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а освен това, по него има задължителна съдебна практика – посочена от самия касатор, която не се нуждае от промяна. По поставения въпрос: „ за възможността съдът да разглежда правото и задължението на работодателя да извършва подбора, предвид нормата на чл.329 КТ в хипотезата на уволнение на работник с посочено от работодателя основание по чл.325, ал.1, т.12 КТ и ограничен ли е съдът в дейността си по преценка законосъобразността на уволнението от посоченото правно основание”, не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно от това, касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване, а разпоредбата на чл.329 КТ не е непълна, неясна или противоречива и по приложението й има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Поставеният въпрос: „след като по делото не се установи всички длъжности от вида на заеманата от ищеца до уволнението му да са определени за заемане от държавен служител и ситуацията е аналогична на съкращение в щата, не намира ли приложение разпоредбата на чл.329 КТ”, не е от значение за конкретното дело, по което е установено, че заеманата от ищеца длъжност липсва в новото длъжностно разписание, като всички служители на тази длъжност могат да бъдат преназначени на длъжност „инспектор” – по служебно правоотношение при облекчени условия, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК и чл.78, ал.8 ГПК, вр. с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 150лв. – за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение