Решение № 1466 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. И., чрез адв.Татарска, против Решение №1428 от 17.09.2025г., постановено по адм. дело №199/2025г. по описа на Административен съд - Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. От ответника – кмет на Община Роман, не са постъпили в срок писмени възражения по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от М. П. И., против Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, в качеството му на собственик на имота, му е наредено да бъде премахнат обект незаконен строеж от „пета категория“ - „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман, даден му е 3-месечен срок за доброволно изпълнение и са му указани последиците от неизпълнението. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови този резултат, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително и прието заключение на СТЕ, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, е достигнал до верни правни изводи за липса на отменителни основания по отношение на процесната заповед. Същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Роман, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Издадена е в предвидената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. В нея са посочени фактическите основания - извършено строителство на незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман с описание на характеристиките и местонахождението му, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и категория, както и относимите правни основания за постановяването й. Касае се за строеж от „пета катерия“, който е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без необходимите строителни книжа и документи. По този въпрос не се спори между страните. Спорният въпрос е бил дали сторежът е търпим и в коя от законовите хипотези. Подробно са изследвани основанията за търпимост по реда на § 16 и § 127 ЗУ,Т като изложените мотиви за липсата им са верни и подкрепени от събраните по делото доказателства. Същите се споделят напълно от настоящата инстанция. С оглед установения период на започване и завършване на процесното незаконно строителство - 1998-1999 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 3 ПР от ЗУТ, а не тази на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Последната разпоредба се явява неприложима, тъй като регламентирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31 март 2001 г., а само тези, които не попадат във времевия обхват, посочен в разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, след като последните не са отменени със ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г./ и са действащи, в който смисъл е практиката на Върховния административен съд. Разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ изисква процесният строеж да е допустим по действалите към момента на извършването му правила и нормативи или по сега действащите такива на ЗУТ и кумулативно изисква строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. Процесният строеж е изграден през 1998-1999 г. и действащите норми към момента на строителството са тези на ЗТСУ (отм.). Същият, по смисъла на ЗТСУ и ПП на ЗТСУ, е пристройка към сграда на основно застрояване. По силата на чл. 62 от действащата към него момент Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, разстоянието на сградите на основното застрояване до страничната регулационна линия трябва да е най-малко 3 /три/ метра. В случая това разстояние не е налице. Следователно осъщественото пристрояване не е допустим строеж, съгласно действалите правила и нормативи към момента на изграждането му. То не отговаря и на сега действащата аналогична норма на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Не е налице и кумулативното изискване § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ за деклариране на строежа в указания срок. Доказателства за декларирането му не са представени както в административното, така и в съдебното производство. Следователно верен е изводът на съда, че строежът не отговаря на условията за търпимост, съобразно приложимата за него норма на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е и възражението за приложимост в случая на чл.36, ал.1 от ЗУТ. Предвидените с тази норма намалени разстояния са приложими само за строителството на нови, предвидени с устройствен план сгради, в съседни урегулирани поземлени имоти, спрямо заварени такива. Ето защо, това възражение е неотносимо в процесния случай. Неоснователно е и възражението, че процесната заповед не съдържа достатъчно фактически основания за издаването й, позволяващи индивидуализирането на строежа, както и, че не е изследван въпроса за търпимостта му. Индивидуализацията на незаконния строеж, като описание на вида и параметрите му, се извлича не само от съдържанието на процесната заповед, но и от констативния протокол за проверката и обследването му и в случая те заедно дават достатъчната информация за определянето му като такъв със съответните размери, категория, разположение и предназначение. Вярно е, че в заповедта липсва установяване на периода на извършването му и изследване на въпроса за неговата търпимост, но това задължение не е единствено в компетентността на административният орган, но и на съдебната инстанция, тъй като е свързано със законосъобразността на акта. Съдът е събрал нужните доказателства във връзка с установяване на търпимостта на строежа и въз основа на тях е извел правилни правни изводи за липсата на такава. Ето защо, не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,