Решение № 10021 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2014 г.

Решение № 10021 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3159/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК и по чл. 229, ал. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба на "ФСО" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 7221 от 21.11.2013 г. по адм. д. № 4965/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 27 състав. Релевирани са оплаквания по чл. 209, т. 3 КСО. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответниците - Йоанна Красимирова Коцева, Слави Руменов Димитров, и двамата от гр. София и Красимир Илиев Григоров от с. Пожарево, чрез особения си представител адвокат Капка Гергинова, молят решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмено становище от 05.11.2013 г. Ответниците - Цветелина Радкова Данаилова от с. Искрец, община Своге, Радко Данаилов Здравков със същото местожителство, Мариана Йорданова Илиева от гр. Своге, Хари Хариев Андреев, Дарина Хариева Андреева и Валентин Христов Лилов и тримата от гр. София, Милена Апостолова Димитрова от гр. Перник и Емил Йорданов Станимиров от с. Мърчаево, не са взели отношение по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от Хари Хариев Андреев от гр. София и Емил Йорданов Станимиров от с. Мърчаево срещу определението от 05.11.2013 г., с което е даден ход на делото по същество. Молят определението да бъде отменено, тъй като те не били изслушани от решаващия състав на първоинстанционния съд, независимо, че са присъствали. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и процесуална недопустимост на частната жалба. I. По касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7221 от 21.11.2013 г. по адм. д. № 4965/2013 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 27 състав, е отхвърлил жалбата на "ФСО" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу предписания по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от протокол за извършена проверка изх. № ИТ П-3934 от 22.03.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - София-град. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. По първоначалното делото е установено, че в игралните зали на дружеството е възприет принципът на сумирано отчитане на работното време. През м. декември 2012 г., в обект на жалбоподателя, служителите на длъжност "крупие" Цветелина Радкова Данаилова, Емил Йорданов Станимиров, Хари Хариев Андреев, Красимир Илиев Григоров, Йоанна Красимирова Коцева и Слави Руменов Димитров имат по 7 нощни и 6 дневни смени. Общото отработено време на всеки един от тях при дневни смени е 156 часа, а не 143 часа, както е сметнал работодателят им, погрешно изключвайки по 1 час от смените като почивка. Налице е и неправилно изчисляване на нощните часове на труд. Лицата имат по седем нощни смени с по 8 часа нощен труд по смисъла на чл. 140, ал. 2 КТ, т. е. 56 часа, а не 49 ч., както е записано в графика. Тези часове се преизчисляват при сумирано работно време и се получават 64 ч. Към общото отработено време от 156 часа за месеца се прибавят от преизчислените нощни часове - от 56 на 64 часа. Така се увеличават и извънредните часове на месеца. При 18 работни дни за м. декември 2012 г. и 144 работни часа, посочените лица имат отработени 164 работни часа, т. е. по 20 часа извънреден труд, който следва да бъде заплатен. През м. януари 2013 г. Мариана Илиева, Цветелина Данаилова, Дарина Андреева, Красимир Григоров и Йоанна Коцева имат по 7 дневни и 8 нощни смени, като общото отработено време на всеки един от тях е 180 часа, а не 165 часа, както е сметнал работодателят. От тях нощните са 64 часа, а при сумирано изчисляване се получават 73 часа. При преизчисляване на извънредните часове, които за м. януари за тези лица са 13 часа, при 22 работни дни се получават 176 часа работно време. Хари Андреев, Валентин Лилов и Радко Здравков имат по 8 дневни смени и 7 нощни. Общо отработените часове за всеки от тях са 180 часа. От тях нощни смени 56 часа, които след сумирано изчисляване правят 64 часа. Времето на положен труд на Слави Димитров при две дневни смени на месеца, е 24 часа, а не 22 часа. Цитираните изводи на съда относно фактическата обстановка по спора кореспондират със съдържащите се на стр. 27 и 28 графици - присъствени форми за м. декември 2012 г. и за м. януари 2013 г. за длъжността "крупие" в игрална зала гр. София, Орион, в които касаторът е отразил отработените дни, часове (дневни и нощни), преизчисления нощни часове, извънредни часове. Действително, както административният орган, така и съдът неправилно са приели, че изключвайки по 1 час от смените като време за почивка, работодателят е извършил нарушение. Този извод противоречи на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ, съгласно която почивките не се включват в работното време. Но при преглед на съдържанието на предписанията по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от протокол за извършена проверка изх. № ИТ П-3934 от 22.03.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - София-град, се установява, че предписание в тази насока няма, а именно предписанията подлежат на съдебен контрол. Ето защо нито констатациите в протокола, нито изводите на първоинстанционния съд в тази връзка влияят на законосъобразността на административния акт, както и на законосъобразността на съдебното решение. Съгласно чл. 151, ал. 3 КТ, в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. Тезата на касатора не държи сметка, че по т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № ИТ П-3934 от 22.03.2013 г. на инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - София-град предписанието е не за неспазване на чл. 151, ал. 1 КТ, която норма се отнася до работното време на работника или служителя, което позволява прекъсване на работния процес с една или няколко почивки, включително и почивка за хранене. В случая безспорно е установено, че за служителите на дружеството, назначени на длъжността "крупие" е налице непрекъснат процес на работа. Чл. 151, ал. 3 КТ, както бе посочено по-горе се отнася до време за хранене през работното време, което трябва да бъде регламентирано изрично от работодателя и това време е част от работното време. При извършената проверка от органите на Дирекция "Инспекция по труда" - София-град, е установено, че работното време на крупиетата в игралните зали на дружеството е от 8 ч. до 20 ч. - дневна смяна и от 20 ч. до 8 ч. - нощна смяна. Същото е отразено и в съдържащите се на стр. 27 и 28 графици - присъствени форми за м. декември 2012 г. и за м. януари 2013 г. за длъжността "крупие" в игрална зала гр. София, Орион. При това положение не може да бъде възприето възражението на дружеството, че в игралните му зали не е налице непрекъснат работен процес. По делото не е представен правилник за вътрешния трудов ред в игралните зали на дружеството, който да е бил в сила към м. декември 2012 г. и м. януари 2013 г. Има такъв правилник, в който е отразено, че е утвърден от управителя на "ФСО" ООД на 25.02.2013 г., но в него няма данни към кой момент е доведен до знанието на крупиетата. А това е съществено и с оглед на обстоятелството, че правилникът е частен документ и съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК трябва да бъде доказана достоверността на датата върху него за трети лица. Освен това в чл. 13, ал. 2 от последния правилник не е уредено по какъв график, респ. по кое време от работното такова да се ползва почивката за хранене. Тази липса на конкретизация поставя работещите крупиета в неизвестност по какъв ред да ползват цитираната почивка и поставя под съмнение осъществяването на това им право. В Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се съдържа изискването при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 4.50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на тази норма не са били спазени от дружеството - работодател. Стигайки до аналогични правни изводи, решаващият състав на Административен съд - София-град, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. II. По частната жалба на Хари Хариев Андреев и Емил Йорданов Станимиров срещу определението от 05.11.2013 г., с което е даден ход на делото по същество. Така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК изчерпателно сочи кои определения подлежат на обжалване, а това са тези, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Процесното определение не е сред тях. Когато съдът не е изслушал страна по делото и не е преценил доводите й, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид съдържанието на настоящата частна жалба, същата не може да бъде възприета като касационна жалба. Освен това постановеният съдебен акт е благоприятен за Хари Хариев Андреев и Емил Йорданов Станимиров, поради което и съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, те нямат право на касационно оспорване. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено в тази му част. За пълнота на изложението и предвид наведените оплаквания следва да се има предвид, че адвокат Капка Гергинова е назначена за особен представител само на заинтересованите страни Йоанна Красимирова Коцева, Слави Руменов Димитров и и Красимир Илиев Григоров, а не и на Хари Хариев Андреев и Емил Йорданов Станимиров. Освен това в протокола от съдебното заседание, състояло се на 05.11.2013 г. последните са вписани, като явили се по делото и изразили становище по спора. Съгласно чл. 152 ГПК, този протокол е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Ако жалбоподателите са считали, че протоколът от съдебното заседание, състояло се на 05.11.2013 г., се нуждае от поправка или допълване, то те е следвало да поискат това в производство по чл. 151 ГПК.