Определение № 141 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 53/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по жалба, подадена от „Ш” Е., София, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Б. И. П. срещу определение № 181/09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 466/2009 г. от състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение от 07.08.2006 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 2669/2006 г. и въззивното решение от 12.06.2007 г. на Софийски градски съд по гр. Д. № 3827/2006 г. Съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 466/2009 г. е приел, че тя е подадена от нелигитимен субект – „Ш” Е. гр. С. не е бил страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито е заинтересован от изхода на спора. Определението е неправилно. С решенията, чиято отмяна се иска, съдилищата са се произнесли по искове на К. В. С. против „Т” АД гр. С. за неплатени трудови възнаграждения и обезщетения, дължими по трудовото правоотношение, както и на лихва за забава върху главниците. Исковете са частично уважени. С решение от 12.06.2007 г. въззивният съд, като потвърдил това на първата инстанция, е осъдил „Т” АД да заплати установените от съда задължения по чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 КТ. Решението е изключено от касационен контрол и е влязло в сила на датата на обявяването му – 12.06.2007 г.стните състезания във въззивната инстанция са проведени на 04.06.2007 г., към който момент се формира и силата на присъдено нещо в отношенията между страните при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Преди това Софийски градски съд с решение от 19.02.2007 г. е вписал преобразуване на „Т” АД, гр. С. чрез отделяне на новоучредено дружество „Ш” Е., което е правоприемник на съответната част от имуществото на „Т” АД съгласно плана за преобразуване от 03.06.2006 г. Следователно, от датата на вписване на отделянето, е осъществено материално правоприемство между преобразуваното и новоучреденото чрез отделяне дружество за получените от последното права и задължения. Двете юридически лица отговарят към кредитора солидарно, съгласно чл. 263л, ал. 1 и 2 ТЗ. В случая, тъй като спорът е трудов и е налице правоприемство в лицето на работодателя – ответник, материалната отговорност на преобразуваното и новоучреденото дружество се регламентира от специалната норма на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ /ДВ бр. 48/2006 г./ и тя е също солидарна. Тази отговорност определя и задължението на съда по заварените висящи производства, когато преобразуващото се дружество е ответник, да привлича служебно като страна всички дружества /чл. 263и, ал. 7 ТЗ/, тъй като решението ще се отрази върху правната сфера, както на преобразуващото се дружество, така и на новоучредените, включително образуваните чрез отделяне. Следователно, постановеното решение по въззивно гр.д. № 3827/2006 г. на СГС срещу „Т” АД, гр. С. ще се отрази върху правната сфера на отделеното от него в хода на съдебния процес ново търговско дружество „Ш” ЕООД. При така установеното, молителят, сега жалбоподател, е процесуално легитимиран да иска отмяна по чл. 304 ГПК. В заключение, определението е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по молбата за отмяна. МОТИВИРАН от горното, съдът