Определение № 60755 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Д. Б., чрез адвокат С. Б., срещу въззивно решение № 260001/05.01.2021 г., постановено от Старозагорски окръжен съд по въззивно гр.д. № 3288/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 195, ал. 1 КТ. Насрещната страна “УниКредит Булбанк“ АД, представлявано от изпълнителните директори Т. П. и Д. В., чрез адвокат А. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Старозагорски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Гълъбовски районен съд, отхвърлил исковете на Р. Д. Б. против “УниКредит Булбанк“ АД, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на предишната работа, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил Б. да заплати на работодателя, сторените от него съдебноделоводни разноски по делото, вкл. тези в първа касация. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Р. Б. е работила по трудово правоотношение с “УниКредит Булбанк“ АД в периода 10.08.2007 г. – 27.09.2018 г. Заемала е различни длъжности във филиала на Банката в [населено място], като на 01.07.2017 г. била назначена на длъжност “Директор на филиал“. Установява се, че на 27.06.2018 г. служители на Банката от звено “Вътрешен контрол“ са посетили филиала в [населено място] като са направили проверка с цел изясняване на причините, поради които се е стигнало до присвояване на средства от страна на служител на филиала. Уволнена е дисциплинарно със заповед № 248/27.09.2018 г. поради системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя, неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, злоупотреба с доверието на работодателя, поради допускане на следните деяния: с издадена от нея заповед № ... от 16.03.2017 г. не е възложила поименни отговорности на служители във Филиал Р. за осъществяване на ежедневен последващ контрол на взаимен принцип и месечен контрол на извадков принцип, което е в нарушение на U. R. -141 Оперативен контрол в клоновата мрежа; не е осъществила контрол за изпълнението на издадените от нея заповеди за извършване на внезапни ревизии № ... от 16.03.2017 г. и последващ контрол № ... от 16.03.2017 г. и предвидените контролни действия в заповедите не са изпълнявани от служители във филиала съгласно изискванията на работодателя; не е осъществила контрол за отстраняване на установените от А. С. – МОД Филиал Стара Загора Берое, отговаряща за оперативната дейност и на Филиал Р., пропуски по време на извършвания последяващ контрол на извадков принцип, с което не е изпълнена заповед № ... от 04.11.2015 г. на Регионален Директор Стара Загора и по-конкретно има клиенти, за които МОД А. С. е установила, че няма зареден спесимен, напр. в протокол от 16.05.2018 г. е посочено, че за „Фейт 2012“ ЕООД няма качена лична карта за И. Д. и към 26.06.2018 г. информацията все още не е качена, въпреки, че пропускът е установен; удостоверила е участие в комисии за извършване на внезапни ревизии на 27.02.2018 г., 16.03.2018 г., 13.04.2018 г., 16.05.2018 г. без физически да присъства при извършването на цялостната ревизия, което е в нарушение на вътрешни правила на работодателя /цитирани и изрично в заповедта за уволнение/; не е опазила в трайна потребителския си идентификатор (потребителско име и парола), като с него е оторизирана една неправомерна транзакция на 21.05.2018 г. по клиентска сметка, с което е нарушила Политиката за сигурност на паролите. Съдът съобразил указанията, дадени от ВКС при първото разглеждане на делото, в случая изпълнителите директори на банката са узнали за нарушенията, съставляващи основание за дисциплинарното наказание, на 02.08.2018 г., когато са получили одитен доклад. Срокът по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е спазен, тъй като заповедта е връчена на 28.09.2018 г. Съдът намерил, че е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК – заповедта за уволнение е мотивирана; преди налагане на наказанието са изискани обяснения от служителя. Деянията, описани в заповедта са установени, като съдът изложил съображения, че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ по следните правни въпроси: спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповед № 248/27.09.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, когато индивидуализацията на дисциплинарното нарушение е посочена в друг документ, който не е част от заповедта и с който работникът или служителят не е запознат; необходимо ли е да е посочи точния момент или периода на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие на работника или служителя през определен период от време. Поддържа противоречие със следните решения на ВКС: решение № 676/12.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 999/2019 г., IV г.о.; решение № 231/23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1576/2010 г., III г.о.; решение № 181/22.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4554/2014 г., IV г.о.; решение № 376/11.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 264/2009 г., III г.о.; Съставът на Върховния касационен съд, за да прецени относимостта на поставените правни въпроси към предмета на делото, взе предвид следното: Въззивният съд посочил, че „дисциплинарното производство по КТ, е регламентирано от норми с императивен характер, за спазването, на които съдът следи служебно“, като в тази връзка проверил приложението на чл. 195, ал. 1 КТ – мотивирането на заповедта за уволнение. Първо, следва да бъде изяснено, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав, събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. Второ, предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска и при иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение; непосочени пороци, не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. При липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, недопустимо е съдът сам да преценява дали е спазено условието да се поискат обяснения от уволнения преди налагане на наказанието. Казаното е многократно и непротиворечиво изяснявано от състави на Върховния касационен съд. Съображенията на въззивния съд да преценява приложението на чл. 195, ал. 1 КТ сочат на извлизане извън предмета на сезиране, но макар и по неточна причина, като резултат, съдът в случая е бил длъжен да се произнесе относно мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание, защото това е изрично въведено като основание на иска в исковата молба. Следователно, въпросите, касаещи правилното приложение на чл. 195, ал. 1 КТ не са извън предмета на иска. Първият – за индивидуализация на нарушенията чрез описание в друг документ, се явява нетносим към постановеното от въззивяния съд. Той не е приел, че в заповедта за уволнение има извършено препращане към друг документ (в случая одитния доклад), нито пък е изложил съображения, че изискванията за мотивиране на заповедта чрез индивидуализация на нарушенията, са изпълнени поради това, че те са описани подробно в друг документ, който не е част от заповедта. Отделно, въпросът не е разрешен и в противоречие с цитираната съдебна практика, защото допуснатите от служителя нарушения са ясно и достатъчно индивидуализирани в самата заповед. Нещо повече, дори само посоченото в заповедта неучастието на Б. в комисии за извършване на внезапни ревизии на 27.02.2018 г., 16.03.2018 г., 13.04.2018 г., 16.05.2018 г. и невярното удостоверяване на обратното, сочи на системност и само по себе си е напълно достатъчно за налагане на дисциплинарното наказание, без значение индивудализирани ли са надлежно другите деяния, съответно те извършени ли са от ищцата. Вторият въпрос - необходимо ли е да е посочи точният момент или периода на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие на работника или служителя през определен период от време, е включен в предмета на спора, защото въззивният съд се е аргументирал, че не е нужно да се сочи дата на извършването на нарушенията, защото те се изразяват в бездействие, което касае целия период на изпълнение на трудовите й функции на съответната длъжност; от момента на заемане на длъжността – 07.01.2017 г. до констатиране на нарушението на 02.08.2018 г. тя е имала всеки ден задължения, за чието нарушение е санкционирана. Вярно е, че този извод на въззивния съд не е съвсем точен, но допускането на касационно обжалване за коригирането му, не би довело да промяна в резултата и в извода, че работодателят е приложил точно чл. 195, ал. 1 КТ. Съдът същевременно е установил, описвайки нарушенията по заповедта за уволнение, че те съставляват не само бездействия (напр. удостоверяване чрез подпис на неверни обстоятелства – участие в комисии за извършване на внезапни ревизии на 27.02.2018 г., 16.03.2018 г., 13.04.2018 г., 16.05.2018 г.). Също така, съдът е установил, че нарушенията са индивидуализирани било чрез конкретно посочване на датата на деянието (напр. неучастие в горните ревизии на посочените четири дати; на 16.03.2017 г. издаване на заповед № ..., която не е съобразена с U. R. -141 Оперативен контрол в клоновата мрежа), било чрез очертаване на период, вкл. чрез начална датата до датата на откриване на нарушението – от 16.03.2017 г. до момента на извършената проверка, Б. не е упражнявала контрол на издадените от нея две заповеди; не е осъществявала контрол върху дейността на МОЛ С. най-малкото в периода 16.05.2018 г. до 26.06.2018. В заключение, частично неправилните правни съображения на въззивния съд не са се отразили върху крайния извод по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, като той не е и в противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Изходната принципна принципната постановка е, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ, както е в случая. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение, не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени и само с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2 640 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът