Определение № 123 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „В. и к.“/„ВиК“/ Е.-Б., чрез адв. П. З., срещу решение № 954 от 17.02.2016г., постановено по в. гр. д. № 715/2015г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5272/06.07.2015г., постановено по гр. дело № 891/2015г. на Благоевградския районен съд, в частта, с която е признато за незаконно, наложеното със заповед № ЛС-01-84/05.03.2015г. на управителя на [фирма]-Б., уволнение и заповедта е отменена; ищцата М. С. Й. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-счетоводител“ при ответника и [фирма]-Б. е осъдено да й заплати сумата от 3072,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа от 05.03.2015г. до 06.07.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2015г. до окончателното й изплащане. Въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 5272/06.07.2015г., постановено по гр. дело № 891/2015г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният иск за сумата от 529.86 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 27 от Браншовия колективен трудов договор е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение. В изложението по чл. 284 ГПК жалбоподателят формулира правните въпроси: 1. когато се извършва преценка дали е налице реално съкращаване в щата, от кое следва да се изходи: от наименованието на длъжностите, от сходствата на възложените трудови функции, или от техните различия? 2. по какъв начин и на каква база следва да се извърши преценка за това дали две или повече длъжности при работодателя са сходни и обстоятелството, че по старото щатно разписание е съществувала длъжност „касиер-счетоводител“- т.е. съкратената длъжност, в отдел „Продажби и инкасо“, а по новото и променено щатно разписание е налице длъжност в друго звено „касиер, счетоводство“ означава ли, че не е налице съкращаване в щата? идентичността в наименованието на длъжност по новото щатно разписание означава ли, че съкратената длъжност по старото щатно разписание е продължила да съществува по новото такова, но е преместена в друг отдел? 3. налице ли е реално съкращаване на щата по чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ в случаите при увеличаване на бройките по щатното разписание? 4. от какво се определя основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение? 5. последващо и предприето след съкращението на щата и с оглед на него разпределяне на трудовите функции, евентуално съществуване на щатна бройка „касиер, счетоводство“ има ли отношение към проверката дали същата е била идентична с други длъжности към момента, в който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1,т. 2 КТ? 6. налице ли е реално съкращаване в щата, когато съкратената длъжност се премахва от щата в отделно звено или отдел при ответника-работодател? кога е налице съкращаване в щата /реално съкращаване/-при премахване на длъжността по щатното разписание за цялото предприятие/учреждение или при премахване в едно отделно звено/отдел при ответника? ако по делото няма данни да е налице идентичност/еднаквост/ между съкращаваната длъжност „касиер-счетоводител“ по старото щатно разписание и длъжността „касиер, счетоводство“ в отдел „ Счетоводство“ следва ли да се приеме, че те са еднакви и не е налице съкращаване в щата / т.е., че съкратената длъжност е продължила да съществува по новото щатно разписание, но е преместена в друг отдел? Според жалбоподателя правните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се на решение № 428/12.01.2015г. по гр. д. № 2850/2014г. на ВКС, IV г.о, решение № 282/01.09.2011г. по гр. д. № 110/2010г. на ВКС, IV г.о, решение №7/01.04.2011г. по гр. д. № 954/2009г. на ВКС, IV г.о, решение № 255/11.02.2015г. по гр. д. № 194/2014г. на ВКС, IV г.о, / по първата и втората група въпроси/, решение № 66/28.03.2013г. по гр. д. №332/2012г. на ВКС, /по трета група въпроси/, решение № 242/02.12.2014г. по гр. д. № 782/2014г. на ВКС, /по петата група/ и отново на решение № 255/11.02.2015г. по гр. д. № 194/2014г. на ВКС, IV г.о, на решение № 726/30.11.2010г. по гр. д. № 973/2009г. на ВКС, IV г.о и решение №574/15.10.2010г. по гр. д. № 1753/2009г. на ВКС /по шестата група въпроси/. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата М. С. Й., чрез адв. А. М. в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за повече от шест месеца в размер на 6058. 26 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваната част от въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове са правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. За да потвърди първоинстанционното решение е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № ЛС 01-84 от 05.03.2015г. е прекратено трудовото правоотношение на М. Й. с ответното дружество на длъжността "касиер-счетоводител", поради съкращение в щата, като в мотивите на заповедта е отразено "липса на необходимото образователно равнище за изпълняваната работа". Посочил е, че пред двете съдебни инстанции ответникът поддържа, че единственото основание за прекратяване на трудовия договор е съкращение в щата чл.328 ал.1 т.2 КТ, а другата част от мотивите на заповедта обосновавали липсата на извършен подбор. Прието е съгласно допълнително споразумение по трудов договор от 02.07.2010г., че ищцата е преназначена от длъжност "оператор на компютър-изчислител" на длъжност "касиер счетоводител" в отдел "Продажби и инкасо“. Съдът е констатирал, че няма данни по делото каква длъжностна характеристика е съставена от работодателя към този момент, а представената по делото е за оператор на компютър/изчислител. Посочил е, че длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 25.02.2015г., съдържа някои неспецифични изисквания и минимално образователно равнище - средно икономическо образование, каквото ищцата не притежава, видно от представената диплома за завършено средно образование в политехническа гимназия. Въззивният съд е обсъдил щатно разписание от 03.02.2014г., и е приел за установено, че в отдел "Продажби и инкасо" е имало 7 бройки за касиер и една за касиер - счетоводител. Поради това, че не е представена длъжностна характеристика за тази длъжност, а за оператор е прието, че основните трудови функции по двете длъжностни характеристики по същността си се припокриват с изключение на някои изисквания по т.2./1-5/. Прието е, че по новото щатно разписание от 2015г. в отдел „Продажби и инкасо“ по данни на работодателя има една длъжност касиер с ЕР на ТЕЛК и една длъжност касиер. Според въззивния съд от щатното разписание е установено, макар на графите след длъжностите да няма обозначение за какво се отнасят в графа 2 са отразени броя на щатовете, от които съдът е приел, че касиер продажби и инкасо, извън тази с ЕР на ТЕЛК са 4 броя/ общо работни места 32 в общо направление финанси/. Посочил е, че в отдел „Счетоводство“ съществува и една длъжност „касиер ,счетоводство“. Прието е, че в протокол/становище на комисията/, работодателят отразил, че след като се съкращава единствена щатна длъжност „касиер-счетоводител“ в административно звено "Продажби и инкасо", подбор не е необходим. Установено е, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за отработен пълен месец преди прекратяване на трудовия договор е 768 лв., както и че съгласно представено удостоверение от Бюрото по труда същата е регистрирана като безработна. При тези фактически констатации въззивният съд е обосновал, че не е налице твърдяното съкращение в щата, тъй като видно от промененото щатно разписание съществува длъжност „касиер счетоводител“, но тя е преместена по щатното разписание в звено „Счетоводство“. Посочил е, че за да е налице реално съкращение в щата следва да бъде премахната длъжността по щатното разписание за цялото предприятие или учреждение, а не в отделни звена при ответника. Изхождайки от това е формирал извод, че обстоятелството дали в отдел „Продажби и инкасо” няма такава длъжност е без значение, тъй като длъжността касиер-счетоводител съществува по щатно разписание. Според съда работодателят не е установил, че трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на друга отделна длъжност в новото щатно разписание. Прието е, че липсват доказателства дейността, изпълнявана от ищцата да не е прехвърлена на друга отделна длъжност от щатното разписание. При тези съображения е прието, че предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни. Въззивният съд е приел за основателна и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за 4 месеца - за периода от прекратяване на трудовия договор до датата на устните състезания пред първа инстанция. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението – когато се извършва преценка дали е налице реално съкращаване в щата от кое следва да се изходи – от наименованието на длъжностите, от сходствата на възложените трудови функции или от техните различия. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. С решение № 428/12.01.2015 г. по гр.дело № 2850/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси: 1. законосъобразно ли е извършен подбор по реда на чл.329 КТ за съкратена длъжност „главен юрисконсулт” само между лицата, заемащи тази длъжност или подборът следва да се извърши измежду всички юристи, 2. длъжен ли е работодателят при извършването на подбор по реда на чл.329 КТ да формира състав на комисия от оценяващи, които да са с идентични на оценяваните лица образование и квалификация и включването на лица с различен професионален профил в състава на комисията води ли до опорочаване на оценяването при подбора, 3. включва ли се в критерия за подбор по чл.329 КТ „професионална квалификация” наличието на специализиран трудов стаж и може ли работодателят да даде приоритет при подбора на този показател, макар предварително да не го е задал на комисията по извършване на подбора. Видно от посочените правни въпроси, които са разрешени с цитираното решение на състава на ВКС, постановено по чл.290 ГПК същите са различни от формулирания първи въпрос от изложението. Всеки от въпросите касае извършването на подбор от работодателя при прекратяване на трудово правоотношение на основание закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работа. Поради това решението е неотносимо към първия правен въпрос и не обуславя допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 282/01.09.2011 г. по гр.дело № 110/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос различни ли са длъжностите възпитател в различните степени на образованието. Прието е, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или съществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Според съдебния състав, когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Прието е, че две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено различаващи се трудови функции, че преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки определен случай. С това решение също не е разрешен поставения правен въпрос от жалбоподателя и поради това същото е неотносимо. Неотносимо към поставения правен въпрос е и решение № 7/01.04.2011 г. по гр. дело № 954/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Със същото е разрешен правния въпрос по приложението на чл.329,ал.1 КТ – между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа – между изпълняващите идентични трудови функции или в подбора се включват и работниците, изпълняващи сходни трудови функции. С решение № 255/11.02.2015 г. по гр.дело № 194/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК също е разрешен правен въпрос, различен от първия правен въпрос. Правният въпрос, по който съдът се е произнесъл с това решение е за задължението на работодателя да извърши подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност. Следователно и това решение е неотносимо по поставения правен въпрос. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. По първият въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, с които е разрешен същият правен въпрос. С оглед на това е невъзможна преценката дали правният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложното поле на разпоредбите на чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ, които са ясни, пълни и непротиворечиви. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която съдът преценява, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по втори и пети въпроси от изложението. Всеки от тях не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на обжалваното въззивно решение. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че вторият и пети въпроси от изложението са по правилността на обжалваното решение, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението. Същите не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.6-ти от изложението, поради това, че с всяко от цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не са разрешавани тези въпроси. С решение № 255/11.02.2015 г. по гр.дело № 194/2014 г. на ВКС, IV г.о., по чл.290 ГПК е разрешен правният въпрос за задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност. С решение № 726/20.11.2010 г. по гр.дело № 973/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК са разрешени правните въпроси относно запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя при условията на чл.123 КТ. С решение № 574/15.10.2010 г. по гр.дело № 1753/2009 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос свързан със законността на уволнението по чл.328,ал.1,т.2 КТ в хипотезата на закриване на част от предприятието при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено. Така цитираната от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към поставените въпроси по п.6-ти от изложението, тъй като с всяко от посочените по-горе решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК са разрешени различни правни въпроси. С оглед на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.6-ти от изложението. По въпросите от п.6-ти от изложението не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, с които са разрешени въпросите по п.6-ти от изложението. С оглед на това съдът намира, че не е установена предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите по п.6-ти от изложението. По същите въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите касаят приложение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.2 пр.2-ро КТ, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя [фирма] [населено място], чрез адв.П.З.. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба М. Й. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение