Определение № 211 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 858/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. П. В., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 1-12 от 25.02.20Юг. по в.гр.д. № 33/2010г., с което е потвърдено решение № 1456/12.11.2009г. по гр.д. № 5990/2009г. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявените от Е. Н. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 228,57 лв. и за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 260 лв.. Ответницата по касация Е. Н. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В останалата част предвид обжалваемия интерес - под 1000 лв., и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК жалбата е недопустима. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. заявява, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно спазване на изискването по чл. 193 КТ за изслушване на работника, без да обсъди пълно, всестранно и съвкупно събраните доказателства, в противоречие със съдебната практика. Прилага решение от 09.02.2009г. на СГС по гр.д. № 3369/2008г. и решение от 09.02.2009г. на СГС по гр.д. № 1681/2008г, с които съдилищата са се произнесли относно задължението на работодателя да вземе обяснения от работника или служителя. По въпроса за спазване на процедурата по чл. 193 КТ въззивният съд е приел, че представената по делото покана не е достигнала до уволнената работничка, което е обосновало правния му извод, че в нарушение на посочената разпоредба ищцата не е била поканена да даде обяснения за обстоятелствата, послужили за основание за дисциплинарното й уволнение. Така формулираният от жалбоподателя въпрос касае обосноваността на съдебния акт, а съгласно т. 1 на TP № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, поради което жалбоподателят следва да се осъди да й заплати сумата 600 лв. разноски за адвокатска защита. Водим от горното съдът