Определение № 3680 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. Д., с адрес в [населено място], чрез адв. А. А., против въззивно решение № 938 от 19 февруари 2024 г., постановено по в.гр.д. № 7686/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6129 от 20 април 2023 г., постановено по гр.д. № 34596/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. И. Д. срещу Народен театър „И. В.“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Д. и отмяна на заповед № РД12-331/28.04.2022 г., издадена от министъра на културата, и за възстановяване на Д. на заеманата до уволнението длъжност – „директор“ на Народен театър „И. В.“. В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че и първоинстанционният, и въззивният съд не са взели под внимание подробно изложените пред тях доводи за незаконността на проведената конкурсна процедура, довела до освобождаване на ищеца от длъжността му. Пороците в конкурсната процедура били „легитимирани“ с липсата на изрична норма в Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, която да е нарушена. Дори при липсата на изричен текст в наредбата за недопускане на конфликт на интереси между членове на конкурсната комисия и участници в конкурса, празнотата следвало да се запълни по тълкувателен път. В случая имало основателни съмнения за пристрастност между членове на конкурсната комисия и някои от кандидатите, поради което те не можели да бъдат поставяни в позициите на оценяващ и оценяван. На следващо място, нарушен бил принципът на добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Тъй като ответникът по делото нямал отношение към провеждането на конкурса, а процесуалното законодателство не допускало искът да се води срещу министъра на културата, провеждащ конкурса, излизало, че за конкурсната процедура никой не носи отговорност. Освен това оплакванията на жалбоподателя срещу работата на конкурсната комисия били неглижирани от въззивния съд. Макар изслушването на кандидата от комисията да било формално, без зададени въпроси по същество във връзка с концепцията му, съдът приел, че това не опорочавало процедурата. Освен това имало индикации за манипулиране на резултата, за които жалбоподателят изложил подробни аргументи, но съдебният състав стигнал до неправилния извод, че правилата били спазени. Всичко това довело до превратно тълкуване на приложимото законодателство и е довело съда до погрешното заключение, че няма пречка да се проведе една формална имитация на конкурсна процедура, която няма за цел класирането на кандидатите според техните професионални качества и подготовка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се сочат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът Народен театър „И. В.“, чрез адв. М. Вълчарова, в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. С въззивното решение е прието, че между страните е възникнало срочно трудово правоотношение по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, като ищецът е заемал длъжността директор на Народен театър „И. В.“, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. Със заповед № РД12-331/28.04.2022 г. трудовото правоотношение с Д. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ поради постъпването на работа на служителя, който е спечелил конкурса. По делото е приложена заповед № РД-16132/28.10.2021 г. на министъра на културата на основание чл. 7, ал. 4 и ал. 5 ЗЗРК и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, с която е обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „И. В.“ и са посочени и необходимите изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите, определено е конкурсът да се проведе чрез разглеждане на представените концепции и събеседване. По делото е приложена и заповед № РД16-29/23.03.2022 г., с която е назначена комисия за повеждане на конкурса, като от нея се установява, че в състава й са определени 12 членове и председател, трима резервни членове и технически секретар. Оценъчните карти по чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. също са приети по делото, като е видно, че всеки един от членовете на комисията, в т.ч. и К. Р., е поставил оценка на всеки кандидат и е подписал съответната карта. Протоколът от проведения конкурс по чл. 95, ал. 1 КТ, вр чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. също е приет, като същият е подписан от всички членове и съдържа датата и мястото на провеждане на конкурса, състава на комисията, длъжността, за която се провежда конкурса, както и подреждане на успешно издържалите кандидати. Датата, на която е постъпил на работа спечелилият конкурса участник – В. В., се установява от споразумение № РД12-330/28.04.2022 г., видно от което това е станало на 28.04.2022 г. От показанията на св. Р., М. и С. се изяснява, че са били прочетени концепциите на всички кандидати и всички са били изслушани, след което са им задавани въпроси; членовете са поставяли своите оценки в оценъчни карти, като след приключване изслушването на всеки кандидат те са били събирани от техническия секретар; с концепциите на участниците членовете се запознавали на място, преди да влезе съответното лице, като на са им били предоставени предварително, а преди това комисията е била запознавана с биографията на кандидатите; след попълване и събиране на оценъчните карти, техническият помощник е изготвил въз основа на тях протокола, който бил подписан от членовете с изключение на К. Р.; последната изслушала и четиримата кандидати и прочела концепциите им, като е напуснала заседанието на комисията след изслушване на последния кандидат и след попълване на неговата оценъчна карта, а протокола подписала на следващия ден. Св. М. е заявил, че поради морални съображения, както и поради възможността да възникнат съмнения за наличие на конфликт на интереси, поради факта, че директор на Н. театър по това време е бил ищецът, той отказал да участва като член на комисията. По делото е изготвена и техническа експертиза, която е снела на хартиен носител възпроизведеното на видеозапис заседание на конкурсната комисия, провело се на 28.03.2022 г., в частта, съдържаща изслушването на Д., както и в частта с изслушването на С. Д.. Вещото лице е констатирало, че посоченият видеозапис не е бил манипулиран; преди да бъде изслушан ищецът, председателят на комисията е запознал членовете с биографията му, а след това са прочели и представената от него концепция; Д. е изложил отчет за дейността си като досегашен директор на Театъра, след което са му били задавани въпроси; последният кандидат – С. Д., е изложил устно своята концепция, като след това единият от членовете на комисията – К. Р., е напуснала заседанието поради служебен ангажимент, а останалите членове са пристъпили към задаване на въпроси. При установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е посочил, че за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ е нужно да са налице следните кумулативни предпоставки: 1) длъжността на уволнения служител да е определена за заемане с конкурс; 2) такъв конкурс да е проведен при спазване на съответните правила, предвидени в КТ; 3) лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Разяснено е, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява единствено законосъобразността на проведената конкурсна процедура и не преценява знанията и способностите на участниците. Решението на комисията по провеждане на конкурса, с което е поставена оценка на кандидатите, не подлежи на съдебна проверка, доколкото преценката за професионална подготовка и необходимите за заемане на длъжността качества на кандидатите е въпрос на целесъобразност, а оценяването на кандидатите и тяхното класиране е изцяло в дискрецията на конкурсната комисия. Когато лицето, спечелило конкурса, отговаря на изискванията за заемане на длъжността и е оценено най-високо от комисията при спазване на установените правила, съдът не може да обяви конкурса за незаконен. В случая съдът приема, че първата и третата предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ са налице, доколкото проведеният конкурс е заемане на длъжността „директор“ на Народен театър „И. В.“, който е държавен културен институт с национално значение, и доколкото е установено, че лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа. Спорът пред въззивната инстанция е по въпроса дали конкурсната процедура е проведена при спазване на изискванията, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането й. В тази връзка е отхвърлено възражението, че съставът на назначената комисия за провеждане на конкурса не е съобразен с нормативните изисквания поради наличието на конфликт на интереси между част от членовете и участниците в конкурса. Съобразени са чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г., според които в състава на комисията се включват най-малко 7 души, включително външни специалисти, които притежават необходимите професионална квалификация и опит, за да извършат преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите, като задължително участие следва да вземат представител на дирекцията от специализираната администрация на Министерството на културата, отговаряща за съответното културно направление, служител или лице с юридическо образование, представител на дирекцията на Министерството на културата, отговаряща за финансирането на държавните културни институти. Според съда, от заповед № РД16-29/23.03.2022 г., определяща състава на комисията, се установява, че това изискване е спазено. Счетено е, че нито в приложимата наредба, нито в КТ са налице правила, които да установяват задължение на членовете на комисията да се отведат при възникнали основания за съмнение в безпристрастността им поради конфликт на интереси с някой от участващите в конкурса. Единствените императивни условия в чл. 8 от Наредбата относно състава на комисията са свързани с броя на лицата, участващи в нея, техните професионална квалификация и опит, спазването на изискването по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за задължително участие в комисията, както и изборът на председател, който да ръководи работата. Във въззивната жалба обаче нямало оплаквания, че тези изисквания са нарушени. Нарушение на процедурата не се установявало и от показанията на св. М., който отказал да участва в комисията по негови лични съображения. Не съществувало задължение за определено лице да откаже да влезе в състава на комисията, с оглед надлежното провеждане на процедурата, при наличие на съмнения за пристрастност, което да не е било спазено. Следователно отношенията между член на комисията и кандидат в конкурса, които попадали в хипотези на други нормативни актове, касаещи конфликт на интереси, свързаност на лица и основание за отвод, не можело да са пряко доказателство за необективност на член на комисията. От естеството на съществуваща фактическа близост между член на комисията и кандидат обаче можело да се установи съществуване на пристрастност. В случая съдът е приел, че А. П., член на конкурсната комисия, и В. В., кандидат в конкурса, са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 ДР ТЗ, доколкото и двамата са членове на управителния орган на „Българска асоциация на работодателите в областта на културата“ – Национален съвет. По делото не било установено обаче колко близки отношения са изградили двамата във връзка с дейността на Б.. Съдът е извършил служебна справка в Търговския регистър и е проследил хронологично проведените учредително събрание за учредяване на сдружението и общи събрания за избор на негови органи, като е стигнал до извода, че липсват доказателства А. П. и В. В. да са обсъждали, работили или да са били ангажирани в проекти на Б. и така да са изградили особено близки отношения. Затова съдът приема, че не се установява фактическа близост между двамата, която да обосновава наличие на пристрастност на П. и зависимост на участника в конкурса В. от него. Подобна зависимост нямало и между Л. А. и кандидата Б. Б. – посочването на името й в концепцията на един от кандидатите, който е изявил желание за бъдещо съвместно сътрудничество с нея, само по себе си не съставлявало конфликт на интереси и не възниквало съмнение за безпристрастност при оценяването. След анализ на видеозаписа от проведения конкурс съдът заключава, че липсвало нападателно отношение на Л. А. спрямо ищеца, а задаваните въпроси, доколкото целели проверка на подготовката на кандидата, не били предмет на изследване в производството. Съдът е счел за неприложим Законът за противодействие на корупцията, доколкото той урежда мерките за противодействие на прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности, а А. П. в качеството му на председател на УС на Б. и Л. А. – режисьор, не попадали в тази категория. Липсвало и нарушение от членовете на конкурсната комисия на чл. 9 от Наредбата, съгласно който те нямат право да разгласяват информация, която им е станала известна при провеждането на конкурса. Показанията на св. М. не установявали този факт, доколкото същият е посочил, че е видял резултатите в интернет сайт. Не било доказано също, че съответният сайт се е сдобил с информацията въз основа на данни, изнесени от член на комисията, а и разгласяването на подобна информация само по себе си не било нарушение, което да е от естество да обоснове извод за тежък порок на процедурата, налагащ отмяна на уволнението. Неоснователно било и възражението, че незаконността на уволнението произтичала от факта, че членовете на комисията не са били предварително запознати с представените от участниците в конкурса концепции. Доколкото съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-4 пликът с концепцията се отваря непосредствено преди явяването пред комисията на съответния кандидат, липсвало нормативно основание за предоставяне на посочените документи за запознаване на членовете на комисията в определено време преди деня на изслушването. Спазването на това условие се установявало от събраните свидетелски показания и от техническата експертиза на изготвения видеозапис от конкурса. Процедурата по самото изслушване също била съобразена с нормативните изисквания на чл. 11. ал. 3 от Наредбата. Ищецът по свое собствено желание изложил факти и обстоятелства, свързани с досегашната му работа като директор на Н. театър, като след това членовете на комисията са му задавали допълнителни въпроси. Характерът и естеството на задаваните въпроси не подлежал на съдебен контрол, тъй като бил въпрос по целесъобразност. За неоснователно е прието и оплакването, свързано с подписването на протокола за конкурса. Съдът приема, че протоколът съдържа необходимите реквизити; от друга страна, фактът на изготвяне на протокола от технически секретар, както и че това не е станало непосредствено пред членовете, не водел до извод за незаконосъобразност на проведената процедура, тъй като в закона липсва уредено правило в подобна насока, а членовете на комисията са се запознали с него и са го подписали. Недоказани били твърденията за възможно манипулиране на резултата и несъответствие между общия брой на поставените от членовете точки и техния сбор, отразен в протокола. Съдът обсъжда подробно приобщените по делото оценъчни карти и установява, че сборовете на поставените от членовете на комисията точки на участниците са идентични с отразените в изготвения протокол. Процедура не се опорочавала и от преждевременното напускане на един от членовете на комисията, доколкото в чл. 8, ал. 5 от Наредба № Н-4 е посочено, че заседанията на комисията са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете й, което правило е било спазено. Освен това в чл. 11, ал. 3, изр. посл. от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. е посочено, че всеки член на комисията може да задава допълнителни въпроси след като участникът в конкурса е изложил устно своята концепция. При това положение не съществува задължение за съответния член да зададе въпрос, а това зависи единствено от неговата преценка, с оглед нуждата да бъдат установени професионалните и другите качества на кандидата, а самият конкурс би могъл да протече и без това да е сторено и то само след устното излагане на изготвената концепция; щом задължение за задаване на въпроси не съществува, то следва, че самото поставяне на оценка чрез попълване на оценъчни карти по чл. 11, ал. 4 от Наредбата може да бъде направено и само на база изслушване на кандидата, като законово ограничение в обратната насока не съществува и такова не е било нарушено. Видно е от представените по делото оценъчни карти, че членът на комисията Р. е оценила всеки един от кандидатите, в т.ч. и последния, като същата е подписала и изготвения протокол. Разпитана, Р. е заявила, че това тя е неправила за всеки един кандидат след изслушването му, като това тя е сторила и по отношение на последния кандидат преди да напусне заседанието. Въз основа на изложеното съдът счита, че в случая за членовете на комисията нямало нормативно задължение да задават допълнителни въпроси и затова напускането на член на комисията след изслушване на концепцията на кандидата, без да бъдат зададени такива, не водело до незаконосъобразност на проведената процедура, щом надлежно са били попълнени оценъчни карти, въз основа на които е съставен и крайния протокол. По отношение на оплакването за неспазване на принципа по чл. 8, ал. 1 КТ съдът сочи, че страната, която оборва презумпцията за добросъвестност на работодателя, носи тежестта на доказване, но в случая това не е сторено. Предвид изложеното изводът на съда е, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са неоснователни. К. съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Първият поставен въпрос е: при положение, че се провежда конкурс за директор на културен институт с национално значение, като заемащите тази длъжност лица попадат в обхвата на ЗПКОНПИ (в тогавашната му редакция, сега З.) и не следва да се допуска самите те да се намират в конфликт на интереси, допустимо ли е тяхното назначаване на длъжността да се осъществява при условията на конфликт на интереси. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора за незаконното провеждане на конкурса поради наличие на пристрастност на член на конкурсната комисия към един от кандидатите. Цитираният нормативен акт, в съответната му редакция, обаче е неприложим в случая, тъй като посочените лица, противно на твърденията в касационната жалба, не попадат в приложното му поле, което обхваща лицата по чл. 6, ал. 1 от закона, заемащи висши публични длъжности. Освен това със закона се уреждат обществени отношения, свързани с противодействие на корупцията по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона, което е неотносимо към предмета на делото. На следващо място, въпросът изобщо е некоректно формулиран, доколкото съдържащото се в него твърдение за назначаване на длъжност директор на културен институт при условията на конфликт на интереси според въззивния съд е останало недоказано. К. съд не може да се произнесе по правилността на този извод във фазата по допускане на касационното обжалване, тъй като в нея не обсъжда доказателствата по делото, а и въпрос за допуснати от въззивния състав нарушения при доказателствения анализ изобщо не се поставя в изложението към касационната жалба. На второ място касаторът пита следва ли некласираният на първо място кандидат в конкурса, който оспорва процедурата, да доказва субективното намерение на член на конкурсната комисия да го увреди, проявявайки пристрастност към друг кандидат, с когото се явява свързано лице. По делото ищецът е твърдял, че с проявената пристрастност към някои от кандидатите се опорочава провеждането на конкурса. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, страната, която прави определени твърдения, следва да установи фактите, на които ги основава. Ищецът е следвало да обоснове тезата си, че между член на комисията и кандидат в конкурса е съществувала такава зависимост, която е довела до нарушение в конкурсната процедура и резултатите от нея и е направила избора незаконосъобразен. В случая не се касае за доказване на субективно намерение за увреждане и никъде в мотивите на първоинстанционния или на въззивния съд не е възприето такова схващане, нито са давани указания на ищеца да провежда доказване в такъв смисъл, поради което въпросът не е относим към обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Последното питане е при релевиран довод за нарушаване на принципа на добросъвестност при упражняването на трудовите права и задължения по чл. 8, ал. 1 КТ в хода на конкурсна процедура, която не се организира и провежда от работодателя, чия (не)добросъвестност трябва да изследва съдът – на работодателя, или на органа, провеждащ конкурса. Действително мотивите на въззивния съд в частта относно нарушаването на принципа по чл. 8, ал. 1 КТ са общи, но това не опорочава резултата от спора. При посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и при липса на твърдения за наличието на пороци на самата заповед за уволнение, единствено релевантно за делото е дали органът, провеждащ конкурса, е спазил законовите си задължения по време на конкурсната процедура. Именно това е обсъждал и въззивният съд в мотивите си, като подробно е анализирал действията на конкурсната комисия и възраженията във въззивната жалба. Поради това поставеният въпрос не е обуславящ изхода на делото и по него касационно обжалване не следва да се допуска. Не е налице и твърденият порок по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая въззивният съд е анализирал фактите по делото, като се е позовал на приложимите нормативни разпоредби в техния точен смисъл. Вярно е, че констатацията на съда, че законът не поставя изрично изискване членовете на комисията да са безпристрастни, изглежда житейски нелогична, но смисълът на мотивите е, че Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. и Законът за закрила и развитие на културата не съдържат изрично изискване при определени отношения с участник в конкурса член на комисията да си направи отвод поради съмнение за конфликт на интереси. Доколкото става дума за въвеждане на изрични ограничения, липсата на нормативна уредба не може да се попълни по тълкувателен път нито от въззивния съд, нито от касационната инстанция. Затова не може да се направи и извод за грубо нарушаване от страна на въззивния съд на правните норми или на формалната логика. Ако без изрично регламентирани основания за отвод на член на комисията съдът възприеме, че познанството между участници в конкурса и членове на комисията представлява такова основание и опорочава процедурата, то би се достигнало до дописване на правната уредба. При тези изводи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 2040 лева с ДДС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,