Определение № 37 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2335/2016 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. №20778/16.02.2016 г., подадена от адвокат Р. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – София, срещу решение №254/11.01.2016 г. по гр.д.№5977/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение №II-65-2/18.02.2015 г. по гр.д.№49370/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 65 състав, с което са уважени предявените от Е. Л. И. –С. от [населено място] против [фирма] – С. искове, както следва: по чл.128 КТ за 11786,67 лева; по чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.128 КТ, за сумата 2939,03 лева; по чл.224 КТ за сумата 367,89 лева; по чл.220, ал.1 КТ за сумата 404,69 лева; по чл.222, ал.1 КТ за сумата 384,57 лева, ведно с лихви и разноски за всички искове. С определение №234/22.7.2016 г. по настоящото дело съдът е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която е потвърдено решение №II-65-2/18.02.2015 г. по гр.д.№49370/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 65 състав, по исковете с правно основание с правно основание чл.224 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. Посоченото определение е потвърдено с определение №545/23.11.2016 г. по ч.гр.д.№4768/2016 г. по описа ВКС, IV г.о. Предмет на касационно обжалване е решението на въззивната инстанция в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.128 КТ и по чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.128 КТ. Въззивната инстанция е приела, че от проверените от вещото лице документи, копие от които са приети при първоинстанционното разглеждане на делото, липсват такива, които да установяват плащане на претендираните от ищцата суми, като тежестта за доказване на този факт е на дружеството-работодател, което му е указано по предвидения за това ред с определение на съда по чл.146 ГПК. Прието е също така, че ответникът, въпреки дадените му от съда указания, не е представил други доказателства, от които да следва различен от така приетия извод. Поради което въззивният съд е стигнал до извод, че твърденията, изложени включително във въззивната жалба, за реално извършено плащане на присъдените с решението суми, остават недоказани, поради липса на проведено насрещно доказване. Прието е и, че ответникът по иска не е проявил процесуална активност, нито след определението по чл.146 ГПК, нито в проведеното на 02.02.2015г. единствено съдебно заседание по делото, в което процесуалният представител на ответното дружество не е правил доказателствени искания. Такива липсват и пред въззивния съд по реда на чл.266 ГПК, доколкото искането на жалбоподателя за разпит на свидетели е за обстоятелства, относими към несвоевременното направеното възражение за прихващане, недопуснато за разглеждане пред въззивната инстанция. СГС е направил извод, че всички изложени аргументи за извършено плащане на трудовото възнаграждение на ищцата за процесния период и за дължимите й се обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение се основават единствено на предположения и твърдения, които не са установени с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства. Поради това не са зачетени и са приети за неоснователни твърденията на работодателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Отчетено е, че такива не са конкретизирани с въззивната жалба, поради което въззивната инстанция счита за нужно да посочи, че за съда не съществува възможност да допуска непоискани от страните доказателства и по този начин да замести пасивното процесуално поведение на страна в производството. С оглед основателността на главния иск е прието, че първоинстанционното решение е правилно и в частта, по акцесорния иск за присъждане на лихва за забава. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т. 1 и .3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Как следва съдът да обсъди твърденията на страните ? Как следва съдът да обсъди доказателствата ?, 2. Допустимо доказателствено средство ли са разплащателните ведомости, които не са редовно водени в хипотезата, в която ищцата претендира заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и в същото време самата тя е имала задължения по трудовото си правоотношение за редовно водене на разплащателни ведомости ? Допустима ли е съдебно-счетоводна експертиза, основана на такова доказателство и може ли съдът да основе решението си на такава експертиза ? Какво ще бъде решението основано на недопустимо доказателство, респективно на недопустима счетоводна експертиза ? 3. Може ли съдът при разглеждане на трудовоправен спор да приеме за установени/съответно неустановени/ факти, за които са налице посочени от ищеца доказателства, които ищецът сам е създал в качеството си на служител по време на работата си при работодателя – ответник ?, 4. Може ли да се каже, че едно лице черпи права от собственото си противоправно поведение при условие, че неизпълнявайки трудовите си задължения и на основание на това неизпълнение, впоследствие претендира от работодателя си възнаграждение ? Може ли едно лице да черпи права от собственото си пративоправно поведение ?, 5. Какво представлява спорна претенция по смисъла на т.4 та ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ? Спорна ли е претенцията на ответника, която не е оспорена от ищеца ?, 6. Може ли да се доказва пълно и пряко при наличие на косвени доказателства ?, 7. Може ли да се приеме за недоказано от ответника обстоятелство, което може да бъде доказано единствено с писмени доказателства, които доказателства обаче са били създадени и водени от ищеца в качеството й на служител в ответното дружество и може ли да се счете, че претенцията на ищцата е основателна и допустима при положение, че тя е изготвяла, водила и поддържала в качеството си на служител на ответника документацията, която е единствено допустимо доказателство по спора ?, 8. Какви са задълженията на въззивната инстанция, когато установи нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото при наличие на оплаквания в тази посока с въззивната жалба ? А какви за задълженията на въззивната инстанция, когато установи неправилно разпределена доказателствена тежест ?, и 9. Недопустими ли са свидетелските показания при условие, че се отнасят до факти извън трудовия договор и извън плащането на конкретно претендираните суми, в частност: относно това, че служителят – ищец, е изпълнявал задължение по заплащане на трудовите възнаграждения на служителите в дружеството - ответник, в т.ч. и на себе си и че жителят – ищец е водил нередовно разплащателните ведомости, като не ги е предоставял за подпис на служителите при заплащане на възнагражденията им ? Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация Е. Л. И. – С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Единият от решаващите изводи на въззивната инстанция, въз основа на който съдът е стигнал до постановеното решение е, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си и не е проявил процесуална активност, нито след определението по чл.146 ГПК, нито в проведеното на 02.02.2015 г. първо и единствено съдебно заседание по делото, в което процесуалният му представител не е правил доказателствени искания и възражения за допълване на доклада. Съдът е отчел и, че такива липсват и пред въззивния съд по реда на чл.266 ГПК, относно иска, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция. Отчетено е и пасивното процесуално поведение на жалбоподателя. Макар и изрично да не е посочено в обжалваното решение, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.313 ГПК, предвид характера на производството като бързо. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че всички поставени въпроси в изложението се отнасят до изводи на съда, които акцентират на въведената от процесуалния закон преклузия и пропуск на страната – жалбоподател в настоящото производство, да се възползва от представената й от закона процесуална възможност за организиране на защита си, допускането на въззивното решение до касационно обжалване е безпредметно. Поради това решението на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,