Определение № 51 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. с пълномощник адв. К. Д. срещу решение №962 от 05.02.2020г по в.гр.дело № 1331/2019г. на Софийски градски съд с което в една част,по иска за поправка на основанието за уволнение, е обезсилено решение от30.04.2018г по гр.д №38417 /2017г на СРС и производството е прекратено След отмяна на първоинстнационното решение -в друга част, е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 128 КТ и за дневни командировъчни пари /чл. 215 КТ / до присъдения на първа инстанция размер от 8224,39лв / за горницата над 2452,61лв до 10677 лв/, като в останалата част решението на СРС е потвърдено. В обжалваната понастоящем част част на въззивното решение касаторът оспорва решаващото съображение за недопустимост на иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ, както и изводите на съда по основанието на отхвърлените парични искове.Въззивният съд решаващо е посочил ,че ищцата не е доказала да е престирала труд в уговореното работно време от 8 часа дневно, което е било необходимо с оглед твърденията на ответника-работодател ,че полаганият от нея труд на мястото на командироване е бил 2 часа дневно.Така е отразявано при фишовете за заплата, както и при водената от работодателя документация.Нейните отчети, съставени едностранно, работодателят не бил приемал. Въззивният съд е изтъкнал също така ,че представените от ищцата документи на немски език не могат да се ценят от съда ,защото не са представени с превод на български. В касационната жалба се съдържа изложение Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и се формулират два процесуалноправни въпроса,свързани с редовността на исковата молба, указанията на съда ,постановките на ТР №1/2013г ОСГТК и квалификацията на иска по чл.344,ал.1 т.4 КТ, в която част въззивният съд е постановил обезсилване на решението и прекратяване на производството. На следващо място основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква по въпросите: /1/Допустимо ли е да се приемат и приобщават към доказателствения материал писмени документи на чужд език, без превод на български език. /2/Ако да представени документи на чужд език, без превод на български ,съдът задължен ли е да укаже на страната да представи такъв ./3/Задължен ли е въззивният съд да следи служебно за това дали по делото се съдържат всички представени от страните доказателства /4/ При липса в кориците на делото на писмени документи ,които са били представени от страните ,били са разменени между страните и при необсъждане на същите в мотивите на крайния акт ,допустимо ли е същият. Противоречието е с реш. № 316/85г на 2-ро г.о реш.№84/2013г по т.д№1300/2011г ТК, реш. № 185/2016г на 2-ро т.о, реш. № 129/2016г на 4-то г.о и др .Не е констатирана липсата на представени по делото доказателства, като постановеното въпреки това решение на въззивата инстанция е очевидно неправилно. Отговор е постъпил от „Е ПЕ ВЕ“ ООД .Оспорва се допустимостта за касационно обжалване на решението по иска на основание чл344,т.4 КТ.Не са изпълнение общото и допълнителни основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане в останалата част. Върховен касационен съд ,3-то г.о намира касационната жалба за недопустима в часта, с която е обжалвано въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение ,като произнесено по иск за поправка на основанието за прекратяване на трудово правоотношение.Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК решенията на въззивните съдилища по тези трудови спорове не подлежат на касационен контрол. В останалата част касационната жалба е допустима. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по втория и третия въпрос,които са свързано поставени. Обуславящо значение имат дължиимите процесуални действия на въззивния съд,който при постановяване на решението си е изключил от обсъждане писмени доказателства на чужд език поради липса на представен превод на български език, без предварително да е била констатирана подобна нередовност и да е указван способа за нейното отстраняване.Останалите въпроси не засягат пряко дейността на въззивния съд ,не са решаващо произнасяни от този съд с обжалваното решение, или неотносимо намесват допустимостта на решението, което няма връзка с установените по делото процесуални факти. Ищцата е представила посочените в касационната жалба писмени доказателства пред първоинстанционния съд, в проведено на 18.11.2018г първо съдебно заседание. С определение е даден срок на ответната страна да вземе становище по тези доказателства.Ищцата е поддържала ,че представянето им в съдебно заседание е продиктувано от указания в доклада по чл.146,ал.1 т.5 и чл.146,ал.2 ГПК. От съдържанието на определението, постановено в същото заседание от СРС ,81 състав по реда на чл.148 ГПК не може да се направи недвусмислен извод за приемането им по делото, нито за изключването им. Подробно становище по тези писмени доказателства ответникът е депозирал на 12.12.2017г. ,каквато възможност му е била дадена изрично.Становището касателно 13 бр. документи е подробно-по допустимостта ,съдържанието и по доказателственото им значение. В следващото проведено заседание/на 29.01.2018г/,при изразени от пълномощниците на страните спорни становища дали всички представени документи /на немски език/, са придружени с превод на български ,липсва констатацията на съда относно предпоставките на чл.185 ГПК. Определение по чл.148 ГПК по така представените и обсъждани писмени докателства също не е постановявано до приключване на съдебното производство в първа инстанция.Спорното твърдение,за чието установяване доказателствата са ангажирани, е дали ищцата е работила по 8 часа на ден, или по 2 часа дневно в мястото на командироване /Германия/.Фактически изводи на първоинстанцзионния съд по този въпрос не са изложени в мотивите, не са обсъждани и доказателствата, довели СРС до извод за основателност на иска за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 10677лв. Въззивният съд е отменил частично решението и е отхвърлил иска за разликата над 2452,61лв поради недоказване на спорните твърдения. По отношение на коментираните от касаторката писмени доказателства е посочено единствено ,че представените документи на немски език от ищцата не могат да се ценят от съда ,защото не са представени с превод на български. Тези 13 бр.писмени доказателства не са налични в кориците на делото /като се изключат преписите от тях, приложени за справка към касационната жалба/ Констатацията на въззивния съд в решението в какъв вид са представени доказателствата не може да бъде проверена. Протоколираните действия на съдилищата,касаещи представени от ищцовата страна писмени доказателства обаче опредметяват разрешение по процесуалноправни въпроси за служебните задължения на въззивния съд, /въпроси по т.2,т.3 от изложението/разрешени в противоречие с изтъкваната от касатора практика на ВКС по прилагането на чл.185 ГПК /реш. № 84 от 03.06.2013г. по т.д № 1300/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.,реш. № 185/2016г по т.д№2028/2014г на 2-ро т.о, реш. № 129/2016г на 4-то г.о на ВКС и др / Оплакванията за неправилност на решението ще бъдат разгледани по същество. Квалифицирано основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК не се констатира. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.