Определение № 340 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4827/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 141 от 16.6.2016 г, по гр.дело № 239/2016 г на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.3.2016 г на Кюстендилски районен съд по гр.дело № 2256/2015 г в частта, с която са уважени предявените от В. В. В. срещу касатора обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ до размера на сумата 1972, 58 лв.Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен и е присъдил на ищеца още 1527,42 лв –обезщетение за оставане без работа през исковия период. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят не е доказал в процеса обективните факти, обусловили оценката за качество на изпълнение на възложената работа.С това са се изчерпили мотивите на въззивната инстанция относно основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос № 1, касаещ процесуалните задължения на въззивната инстанция.По този въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая въззивната инстанция се е отклонила от задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти.Едва след извършване на тази преценка, съдът може да приеме, че подборът е законосъобразно осъществен, тъй като работодателят е приложил еднакви критерии спрямо съпоставяните служители и дали е извършил комплексно и обективно оценяването им. По въпрос № 2, касаещ приложението на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ относно критериите, по които следва да се извърши подборът и доказването му в процеса от страна на работодателя, въззивното решение. не съответства на задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 3/2012 г. на ОСГК. В съдебното производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка / решение № 109/21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г. IV г. о. на ВК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.Работодателят може да извърши подбора по чл. 329, ал. 1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т. ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по тага формулираните от касатора въпроси. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение