Определение № 216 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Ф., от гр. В., срещу въззивното решение от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1086 /2009 г. на Варненски окръжен съд, г.о., ІV с-в., с което е оставено в сила (потвърдено) изцяло първоинстанционно решение от 10.04.2009 г. по гр.д. № 5914 /2008 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу В. о. - Варна 52090 с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за обезщетение в размер на 3,559.62 лева, както и иск по чл.220,ал.1 КТ за сумата 250 лева. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, довели до нарушение на материалния закон. С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: за да се произнесе по исковете въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос законосъобразно ли е извършен подборът, предшестващ уволнението, в противоречие с посочени съдебни решения, които приемат следното (доводите са посочени в поредността, в която следва да бъде извършена преценката): при спор относно законността на уволнението работодателят следва да докаже извършването на подбор и неговата законосъобразност - решение от 20.12.2001 г. по гр.д. № 641/ 2001 г. на ОС В. Търново; подборът е неформален акт, но работодателят е длъжен по позитивен път да установи правомерността на своята преценка – решение от 11.03.2002 по гр.д. № 405 / 2001 г. на ОС В. Търново; критериите за подбор са установени от закона, имат обективни признаци и тяхното спазване е част от правото на уволнение, а уволнение, извършено в нарушение на критериите за подбор, е на общо основание незаконно - решение от 11.02.2005 г. по гр.д. № 437/ 2004 г. на ОС В. Търново; когато работодателят не е извършил подбор кой от работещите на длъжността, бройка от която се съкращава, да запази работното си място, уволнението става незаконно само на това основание - решение № 2103 /01.04.2003 г. по гр.д. № 2453 /2001 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Ответникът по жалбата оспорва нейната основателност с доводи за неоснователността на всеки отделен довод. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, в частта по исковете по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева, по иска по чл.220,ал.1 КТ с обжалваем интерес 250 лева е недопустима, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. В допустимата част наведените основания са по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Като е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и доводите на страните, въззивният съд е приел и е изложил съображения за това, че работодателят е доказал всички елементи от фактическия състав на правото на уволнение, включително е представил доказателства за това, че е извършил подбор по критериите, установени с разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ. Конкретните факти, чрез които са осъществени елементите от фактическия състав на уволнението на посоченото основание, включително тези на проведения подбор, са обсъдени поотделно въз основа на събраните доказателства и правните изводи са основани на тях и на обсъждане на основателността на доводите на страните. В частта относно извършения подбор фактическите и правни изводи на въззивния съд не са постановени по твърдения от жалбоподателя начин, нито в противоречие, а в съответствие с посочените съдебни решения. Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона предпоставки. Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение