Определение № 56 от 25.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Целодневна детска градина „М. М.” [населено място] срещу решение №172 от 09.05.2017г по гр.дело № 45/2017г. на Софийски окръжен съд, потвърдил решение №146 от 16.11.2016г на Сливнишкия районен съд, макар и по други съображения.

Исковете са по л.344 ал.1 т.1, 2,3 КТ, като спорът за законосъобразност на уволнението е разгледан по същество от въззивния съд след като ответникът е доказал, че е спазил процедурата по чл. 193 КТ. Уважен е иска за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение по З-д №34/08.12.2015г на кмета на Общ. С., с която трудовото правоотношение на В. С. А. като директор на ЦДГ [населено място] е прекратено на осн. чл.195,ал.1 във вр. чл. 190, ал. т.3 КТ(системни нарушения), във вр. чл.187,т.10 КТ, тъй като наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушенията съгласно чл.189,ал.1 КТ. Макар да са налице изтъкнатите в заповедта три на брой отделни повтарящи се деяния ,то нарушенията изразяващи се в липса на три последователни отчета, като цяло не са тежки - не са извършени с умисъл и не са причинили вреда. Ищцата не се е запознала с изменения в приета от Общинския съвет наредба, която вменява на директорите на ДГ ново изискване, да изготвят тримесечни отчети за начислените дължими и внесени в общинския бюджет такси. Затова не е депозирала такива отчети за текущата 2015г до момента, в който са й били поискани писмени обяснения от кмета на общ.С. (на 02.12.2015г).На 04.12.2015г. ищцата е предоставила информацията по тримесечия, извинила се е за причиненото неудобство, признала е пропуска си, за което си „взема бележка”.

В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практика на ВКС по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по два поставени въпроса:

1.За задължението на съда ,когато са извършени три нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време – 1 година, да оцени същите в тяхната цялост при преценка на тежестта, с оглед законосъобразното налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание в съответствие с критериите по чл.189,ал.1 КТ. Оспорва се да е приложен правилно чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание, като се изтъква противоречие приложени решение №117/2012г по гр.д № 1306/2011г ІV г.о, реш. № 55 /2011 по гр.д. № 1972/2009г ІV г.о и реш. № 29 /2015 по гр.д. № 3149/2014г на ІІІ г.о на ВКС .В тази практика системността е възприемана като проява на устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който не може или не желае да го коригира, затова то нарушава в значителна степен отношенията в трудовата връзка ,което води до съответност при налагане на дисциплинарни уволнения.

2. За необходимостта да се съобрази обществената значимост на професията – в случая ръководна длъжност директор на ЦДГ, с оглед точното приложение на чл.189 ал.1 КТ и преценката на нарушението като „ тежко”. Сочи се противоречие с решения 227/2012г по гр.д № 1417/2011г ІІІ г.о, реш. № 324/2017г по гр.д № 2302/2016г І. г.о и реш № 167/2013г по гр.д № 1102/2012г ІV. г.о на ВКС в които е прието, че преценката следва да се основава на всички обстоятелства ,имащо отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,в това число характера на изпълняваната работа ,доколкото е свързана с по- висока степен на отговорност. Въззивното решение е в противоречие с тази практика доколкото не е съобразено, че една от основните функции на директора на ЦДГ е административно - отчетната му дейност ,че нарушенията имат отношение към фискалното изпълнение на бюджета, че се касае за неспазване на финансова дисциплина.

Ответницата В. С. А. е заявила отговор, с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за уважаване на иска.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос принципно следва да се изтъкне, че съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, когато същите са три и за кратък период от време, именно в тяхната цялост и именно с оглед критерия на чл. 189 ал.1 КТ, както е указано и в цитирана от защитата съдебна практика. Този отговор на въпроса не означава, че системният характер на нарушенията обезателно налага извод за съответствие на най- тежкото наказание.В цитираната практика е указано всички нарушения, включително системни, да се преценяват за това доколко изразяват нежеланието на работника или служителя да изпълнява задълженията си, защото тази преценка може да обуслови различни изводи за тежестта на нарушенията в различните случаи.

В случая са извършени трите конкретни нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта и безпротиворечиво установени. Не е установено работодателят или компетентни контролни органи да са предприели нещо във връзка с въпросното изискване на наредбата ,що се отнася до служебните им отношения с директорката на процесната ЦДГ, последната не е следила извмененията в нормативната уредба и не е разбрала за изискването, затова не е изготвяла отчети по тримесечия за 2015г. Поискани са обяснения от нея в края на годината,в рамките на дисциплинарното производство Нарушенията са преценени от решаващия съд като три еднотипни и повтарящи се - при една и съща обстановка, еднакви от субективна страна, затова системни по смисъла на закона.Съдът обаче е отчел значимостта на неизпълнените трудови задължения, а в тази връзка и обстоятелствата, при които нарушенията са допуснати. Няма нарушения при събиране и отчетност на приходите от такси, съответно не са причинени вреда на бюджета, а нарушенията се свеждат само до изготвянето и срочното депозиране на вторични документи, улесняващи контрола при отчетността. Поведението на ищцата, чиято укоримост е в това ,че не е следила сама за измененията в наредбата, не обуславя най- тежкото дисциплинарно наказание.Не е прието и съображението на дисциплинарния орган ,че поведението й било безкритично.

Преценката на въззивния съд е проява на принципно указаните в практиката на ВКС насоки за прилагането на чл. 189 от КТ във връзка с тежестта на нарушението.При нарушения като процесните, в тяхната последователност и цялост, не може да се направи извод за постоянство, или упорство в укоримото поведение. Като неизпълнение на текущи задължения, нарушенията не са били установени и констатирани по начин, който да ги утежни от субективна страна. Формулираната теза в изложението, че щом нарушения са допуснати при условията на системност, то за тях е съответно най - тежко дисциплинарно наказание, е несъстоятелна и не се подкрепя от цитираните решения №117/2012г по гр.д № 1306/2011г ІV г.о, реш. № 55 /2011 по гр.д. № 1972/2009г ІV г.о и реш. № 29 /2015 по гр.д. № 3149/2014г на ІІІ г.о на ВКС.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути, във връзка с които са формулирани и двата въпроса по изложението. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице и по втория формулиран въпрос. В цитираното решение № 227/2012г по гр.д №1417/2011, ІV г.о на ВКС освен да се отчита характера на извършваната дейност е изтъкната и значимостта на неизпълнените задължения, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици. В случая нарушенията не са компроментирали възложената обществена функция и свързаната с нея по- висока степен на обществено доверие. В решение №324/2017г по гр.д № 2302/2016г ІV г.о отчитането на обществената значимост при длъжности в образователната система е посочено за нарушения, засягащи професионалната и колегиална етика, изразили се в тежко уронване авторитета на учебно заведение .Не е такъв случая по делото.Да се отъждествява липсата на тримесечен отчет в изискваната форма и срок с пряко нарушение на финансовата дисциплина и отчетност, както е подходил работодателя в заповедта, е необосновано. Несъстоятелно се изтъква и противоречие с решение №163/2012г по гр.д № 564/2011г ІV г.о, в което едни и същи установени в практиката принципни указания са приложени, като по тежест е преценявано бездействие на лице с ръководни функции, чрез нарушение на задължението му да упражни текущ контрол в полза на работодателя, наред с пряко нарушение на финансовата дисциплина. Случаят с ищцата по настоящето дело е друг и не е имало неупражнен контрол спрямо други служители, нито нарушение при събиране и отчитане на таксите от нейна страна в бюджета.

Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата, установени в размер на 450 лева.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.