Определение № 578 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 544/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба вх. № 32395/21. ХІ.2008г. на адвокат С като процесуален представител на Е. С. М. от София срещу въззивното определение на Софийския градски съд /СГС/ от 21. Х.2008г. по гр.д. № 1926/2007г. Ответникът по частната жалба “Е” ООД София не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – тя е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение СГС е върнал касационната жалба на Евг. М. срещу въззивното решение, с което е обезсилено решението на СРС по гр.д. № 12283/2006г. в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск срещу ответното дружество по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода 01.ІV. – 17.ІV.2006г. и е прекратил производството в тази част, като е оставил в сила първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителните му части по претенциите по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за периода 17.ІV. – 09.V.2006г. и по чл.220 ал.1 от КТ за разликата до пълния предявен размер 160лв. Съдът е приел, че касационната жалба е върната с писмо, съдържащо разпореждане на Председателя на V ГО за прилагане на чл.286 ал.1 т.2 от ГПК поради неизпълнение от жалбоподателката на указанията по чл.285 ал.1 от ГПК. Определението е правилно. С разпореждане от 25.ІV.2008г. касационната жалба на М. е оставена без движение с указание в едноседмичен срок да представи писмено изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. В представената от нея допълнителна молба, както и в касационната жалба, се съдържат само основанията й за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК. При това положение са били налице предвидените в чл.286 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за връщане на касационната жалба. За пълнота следва да се отбележи, че касационната жалба е и недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1000лв. /640лв./. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,