Решение № 696 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 581/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК ,за допускане на касационно обжалване Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Д. срещу определение № 546 от 21.08.2009г по ч.гр.д. № 482/2009г на Ловешки окръжен съд, с което потвърдено определение №451 от 20.07.2009г на ЛРС за прекратяване на делото по предявен от частния жалбоподател иск с предмет нищожност, евентуално незаконосъобразност на класиране след проведен конкурс за длъжност по чл. 90 ал.1 от КТ вр.68 ал.7 от Закона за лечебните заведения. Като основание за допускане до касация се поддържа наличие на противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за трудовия характер на спора Приложени са решения и определения от практиката на Върховен административен съд и Върховния касационен съд. Според касатора тази практика еднозначно разрешава въпроса за приложното поле на чл. 357 от КТ,съответно за допустимостта на иска му. Според защитата е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК ,но цитираната практика не е задължителна, с тълкувателен характер и съображенията се отнасят до хипотезата на чл. 280 ал1 т.2 от ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по настоящата частна жалба, като съображенията са следните: Предявеният иск е приет за недопустим, тъй като поставеният на съдебно разглеждане спор за законосъобразност на акт на конкурсна комисия ,в случая е извън предметния критерии на чл. 357 от КТ. Процесуалният въпрос за допустимостта на иска се свързва с материалния въпрос за съдържанието на цитираната норма, за случай, при който конкурсът е за длъжност по чл. 90 ал.1 от КТ и има последиците по чл. 96 от КТ,но те не настъпват в отношенията между ищеца и ответника. Даденото от Ловешки окръжен съд разрешение не обективира основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Неотносимо в случая се акцентира въпросът дали оспорването на действителността или законосъобразността на взети във връзка с конкурс по чл. 98 - 91 от КТ решения, представлява административно-правен спор. Изводът, който административните съдилища компетентно са направили и обективирали в приложените актове (опр. №9870 от 04.11.2003 ,опр. №8208 от 20.07.2006г, опр. №10238 от 14.11.2003г на ВАС,V отд.), няма отношение към компетентността на гражданския съд да прецени предпоставките за допустимост на гражданския иск, когато се касае за трудов спор. Ако спорното право е относно възникване, съществуване, изпълнение или прекратяване на трудово правоотношение съгласно даденото в чл. 357 ал.1 от КТ определение, искът ,засягащ действителността или законосъобразността на взети във връзка с конкурс по чл. 98 - 91 от КТ решения, без съмнение ще е по трудов спор. В този смисъл е приложеното определение № 469 от 27.04.1994г на ВКС ІІІ г.о. От това обаче не следва, че решенията на конкурсната комисия могат да бъдат атакувани от всеки участник в процедурата и независимо от вида конкурс, с оглед правните му последици. В положение да се позове на трудов спор при предявяване на подобен иск ще е този класиран участник, чието трудово правоотношение възниква при условията на 96 от КТ ,т.е със самото му класиране от комисията ,което обвързва работодателя частник, който е бил допуснат, участвал е и е бил класиран на място, което не води до възникване на трудово правоотношение с него, не може да обоснове трудов характер на повдигнат от същото лице спор за законосъобразност, макар конкурсът да е за длъжност по смисъла на чл. 90 ал.1 от КТ. В случая трудовият договор с касатора Д. е прекратен поради изтичане на срока ,за който страните по спора са били в правоотношение,а последващ трудов договор на конкурсната длъжност няма да възникне с ищеца, независимо от основателността на твърденията му. Ето защо повдигнатият с иска спор не попада в дефиницията на чл. 357 от КТ, този въпрос не е противоречиво решаван в практиката. Обсъденото от частния жалбоподател решение № 609 от 30.04.1992г ІІІ г.о на ВКС и възприетото с него, че спорът за законосъобразност на проведен конкурс не е по определение трудов, макар уредбата на конкурсите да е регламентирана в Кодекса на труда ,е константна, а не изолирана практика на Върховен касационен съд. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.