Определение № 274 от 13.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Б. против решение № 260106/21.04.2021 г. по в.гр.д. № 115/2021 г. на Окръжен съд Враца, с което като е потвърдено в една част, а в друга част е отменено решение № 178/16.12.2020 г. по гр.д. № 782/2020 г. на Районен съд Козлодуй, са уважени предявените от Б. А. Ц. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост. Основните доводи са свързани с необоснованост на изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява факта на извършване от страна на служителя на описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Останалите доводи са за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с допускането и събирането на доказателствени средства, както и с кредитирането на свидетелските показания, с необсъждането на всички възражения на въззивника и на събраните по делото доказателства. Във връзка с твърдението за необоснованост на решението, се поддържа, че от цялостния анализ на събраните по делото доказателства, се установява че служителят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и с оглед тежестта им, наложеното наказание се явява съответно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т.3 на Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГК и т.12 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 на ОСГТК, както и със съдебната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, конкретно посочени в изложението, следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото; 2/ Длъжен ли е съдът при преценка на събраните по делото доказателства, да съобрази логическите и опитните правила; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени доводи във връзка както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба и 4/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението, с обосновка за явна необоснованост на решението, тъй като изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие с установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила. Ответната страна по жалбата – Б. А. Ц., чрез пълномощника си адв. Р. М. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните от касатора процесуалноправни въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а по същество си представляват доводи за необоснованост на изложените от въззивния съд фактически и правни изводи по съществото на правния спор. Излагат се и подробни аргументи за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за неправилност на въззивното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: ищцата е заемала длъжност „Главен специалист Проектно осигуряване“, сектор „Проектно осигуряване“, Отдел „ Реализация на инвестиционни проекти“, Управление „Инвестиции“, Дирекция –Развитие и модернизация“ към „АЕЦ Козлодуй“; съгласно длъжностната характеристика за длъжността, на ищцата са вменени задължения да проверява отразените изменения в проектните разработки, вследствие на решенията и становищата на експертните технически съвети, както и да проверява наличието на състоянието на необходимата документация за изпълнение на възложената работа; с атакуваната заповед, издадена на 10.09.2020 г. на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ / за разпространяване на поверителни за работодателя сведения и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, за това, че през работно време от потребителски акаунт B.... в активната директория на информационната система на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е събирала и разпечатвала информация /протоколи от заседания на техническия съвет с посочени номенклатурни номера/, във връзка с изпълнение на конкретни договори /описани в заповедта/, представляващи търговска тайна, което не й е било възлагано и не е в изпълнение на служебните й задължения, като впоследствие е установено, че нерегламентирано събраната информация, представляваща търговска тайна за стратегически обект от значение за националната сигурност е предоставена на трето лице, като според работодателя с тези си действия ищцата е нарушила чл.67, т.6, 7 и 8 от Правилник за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, както и т. 4.2.6.3 от Правила за осигуряване на качество при използване на информационни системи, компютърна и офис техника и е извършила нарушения по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ – разпространяване на поверителни за работодателя сведения и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред и определени от работодателя вътрешни правила; преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателя е изискал обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ относно следните факти: на конкретни дати разпечатвала ли е протоколи от специализиран технически съвет и във връзка с каква задача или служебно задължение е сторила това и изнасяла ли е извън дружеството протоколи и представяла ли ги е на трето лице; в писмените си обяснения ищцата е посочила, че във връзка с работата си е разпечатвала множество документи за служебно ползване, като не е сигурна, че е разпечатвала посочените в заповедта по чл.193 КТ документи, тъй като не й е предоставена справка от служебните принтери за това, заявила е, че никога не е изнасяла документи извън дружеството; работодателят е приел за неприемливи обясненията й и същия ден е издал заповед за налагане на дисциплинарното наказание; от събраните по делото доказателства е прието за установено, че разпечатаните от ищцата протоколи са във връзка с изпълнението на три договора, сключени по реда на ЗОП, които са публично достъпни както на сайта на дружеството, така и на сайта на Агенция по обществени поръчки, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства по отношение на тези протоколи да са предприети мерки, те да бъдат обявени или защитени като търговска тайна, като самите протоколи са достъпни в директорията „Smart.doc“, до която ищцата, а и други служители са имали достъп; за неоснователни са приети възраженията на работодателя, че процесните протоколи представляват търговска тайна, тъй като те не намират опора в Закона за защита на търговската тайна; от друга страна е безспорно установено, че ищцата в много случаи е била член на техническия съвет, подготвяла е материали, вкл. и протоколи във връзка с договори за обществени поръчки, което й е вменено като задължение с длъжностната й характеристика - т.4.2.2.16 и т.4.2.2.17; съобразявайки съдържанието на сигнала до Комисията по енергетика към Народното събрание, изпратен на 15.06.2020 г. и входиран на 26.06.2020 г., както и обстоятелството, че към него не са приложени протоколи, въззивният съд е приел за недоказан факта, посочен в заповедта за уволнение, че разпечатаните от ищцата 6 бр. протоколи, са предоставени от нея на трето лице, както и че няма категорични данни, че сигналът е изпратен от С. А. – брат на ищцата, който също е бил дисциплинарно уволнен от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но впоследствие възстановен с влязло в сила на 15.04.2021 г. съдебно решение на Окръжен съд Враца, тъй като сигналът не е в цялост и не е подписан, а описаните протоколи в заповедта за уволнение, не са цитирани в сигнала според номенклатурата им; съдът е констатирал, че в заповедта за уволнение работодателят е посочил, че ищцата е извършила нарушение като за времето от 21.05.2020 г. до 22.07.2020 г. е разпечатала цитираните протоколи, след което ги е предоставила на трето лице, т.е. обективно следва, че ако ищцата е предоставила протоколите след 22.07.2020 г., сигналът вече е бил изпратен, от което следва извод, че е невъзможно да е извършила нарушението, изразяващо се в предоставяне на протоколите на трето лице; съдът е констатирал, че за периода, за който се твърди ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина, в дружеството е действал Правилник за вътрешния трудов ред в сила от 14.02.2019 г., утвърден със заповед на изп.директор от 11.02.2019 г., който не съдържа, посочените в заповедта за уволнение чл.67, т.6, 7 и 8, като разпоредбата на чл.67 се състои от две алинеи, които уреждат последиците от неполагане на задължителните за изпълнение на работата периодични изпити; едва в Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 09.09.2020 г. в чл. 67, т.6, 7 и 8 е въведено задължение работниците и служителите да ползват документите и информацията на дружеството, само за изпълнение на служебните задължения, за одобрени цели и по разрешен начин. Относно вмененото на ищцата нарушение на т. 4.2.6.3 от Правила за осигуряване на качество при използване на информационни системи, компютърна и офис техника, съдът е приел, че разпечатаните от нея протоколи, до които тя е имала достъп, не представляват търговска или държавна тайна. Последните безспорно представляват служебна информация, като с оглед трудовите функции на ищцата, участието й като член на техническите съвети и установената от свидетеля К. – служител в Управление „Инвестиции“ практика, че освен с писмено разрешение, документи, достъпни за четене в директорията „Smart.doc“, е можело да се разпечатват и по устно нареждане, съдът е приел, че разпечатването на протоколите от ищцата, до които тя е имала достъп във връзка с трудовите й функции, не може да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла чл.190, ал.1, т.7 КТ, което да обуслови налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При посочените по-горе решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и при тяхната оценка да съобрази логическите и опитните правила, както и да изложи собствени съображения във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с тези доводи, макар и формално да покриват общото основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК, нямат претендираното от касатора значение, тъй като те са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с посочените решения по чл.290 ГПК, както и със задължителните разяснения, дадени в т.2 на ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК. В конкретния случай въззивният съд е постановил решението си, като е изложил мотиви, обективиращи исканията и възраженията на страните, извършил е преценка на относимите към спора писмени и гласни доказателствени средства, като е извел самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, като по този начин е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Съдът е взел отношение по направените от въззивника оплаквания и по доводите на насрещната страна и след преценка на всички относими доказателства в тяхната взаимна връзка, е приел, че работодателят не е доказал факта, че ищцата е извършила вменените й в заповедта за уволнение тежки нарушения на трудовата дисциплина. Противно на доводите в касационната жалба, съдът е взел отношение по всички релевантни за делото обстоятелства от значение за изхода на делото, като е изложил подробно съображенията си за незаконност на уволнението, като е приел, че ищцата не е извършила вмененото й нарушение по чл.190, ал.1, т.4 КТ – разпространяване на поверителни за работодателя сведения, както и нарушение на посочените в заповедта за уволнение норми от Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като в действащия такъв към периода, за който се твърди да са осъществени нарушенията, такива норми не са съществували, а по отношение на последното описано нарушение – разпечатване на протоколите без изрично възлагане, е приел, че то не може да обуслови налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“. Обосновката на поставените от касатора процесуалноправни въпроси припокрива оплакванията в касационната жалба па съществото на спора, а именно с твърдения за необоснованост на съдебното решение – касационно основание по чл.281, т.3, пр.3 ГПК, като се интерпретира фактическата обстановка, установена от въззивния съд и се правят изводи, различни от тези на съда. Така представеното от касатора пространно изложение на фактическата обстановка, различна от възприетата от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания за допускане на въззивното решение до касация в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Едва след изменението на ГПК /ДВ, бр.86/2017 г./, позоваването на необосноваността на въззивното решенние, има значение във фазата по допускане на касационно обжалване, но само при формулирането на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В конкретния случай обаче не е налице хипотеза на явна необоснованост на решението, тъй като мотивите на същото не разкриват грубо несъответствие на фактическите констатации на съда с установените по делото факти и обстоятелства поради нарушения на логически и опитни правила и на каузалните връзки между явленията, които да са довели до неистински фактически констатации. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора на насрещната страна се дължат своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 500,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,