Определение № 26 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 325/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение27.01.2017reporting judge Мими Фурнаджиева

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] да бъде спряно изпълнението на въззивното решение № 325 от 21 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 208 от 13 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 429/2016 г. по описа на районния съд в гр. Козлодуй, за възстановяване на Д. С. Л. от [населено място] на заеманата преди уволнението й работа. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., приподписал молбата юрисконсулт Д. Д., с искане да бъде спряно изпълнението на въззивното решение № 325 от 21 октомври 2016 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 208 от 13 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 429/2016 г. по описа на районния съд в гр. Козлодуй, за възстановяване на ищцата Д. С. Л.от [населено място] на заеманата преди уволнението й работа. Срещу въззивното решение в частите му по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е подадена касационна жалба, по която е образувано настоящото касационно производство с насрочено за 22 май 2017 г. закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК. След преценка на искането касационният съд го приема за неоснователно. С обжалваното въззивно решение се потвърждава първоинстанционно решение, с което е приет за основателен предявеният по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа. В случая не се иска спиране на изпълнението в частта на решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, по силата на което работодателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, а само в частта му за възстановяването й на предишната работа. Искането е мотивирано с твърдението на касатора, че въззивният съд поддържал практика да издава необжалваеми разпореждания за издаване на съобщения по чл. 345, ал. 1 КТ при висящо производство пред ВКС. Независимо от практиката на конкретния въззивен съд, в случая не са налице условията за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като не се установяват предпоставките за това по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1, вр. чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК – постановеното от въззивния съд решение не е осъдително в частта му за възстановяване на ищеца на предишната работа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Cited provisions

8