Определение № 1288 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 272/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. срещу въззивно решение от 18.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 535 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 06.07.2010 г. по гр.д. № 50 /2010 г. на Кюстендилския районен съд, с което са отхвърли исковете на Р. Т. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед от 16.12.2009 г. на основание чл.328,ал.1,т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността „старши митнически специалист” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225,ал.1,т.3 КТ в размер на 3,312 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени и жалбоподателят е осъден за държавна такса. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна Р. Т. В. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен. Наведените основания за незаконосъобразност на уволнението са за незаконосъобразност на извършения подбор. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил наведеното основание и проведения подбор съгласно изискванията на чл.329 КТ и е приел, че работодателят не е ангажирал достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен законосъобразен подбор, като наличните такива водят до обратния извод. По-конкретно: Въззивният съд с оглед разрешението, дадено в решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912 /2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 310 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 333 /2009 г, на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, за което е приел, че има за него задължителен характер, приел е, че при преценка на законност на подбора по чл.329 КТ съдът следва да провери обективното съответствие на оценката на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника, включени ли са в подбора всички участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. така съдът е приел, че работодателят не е представил (никакви) доказателства, които да обосновават дадената от него занижена оценка на ищеца по показателя за спазване на правилата на Кодекса на митническия служител, а дадената от него оценка по показателя дисциплинарно минало не съответства на действителното положение, за което е изложил доводи (оценка – (минус) 4 при едно наказание забележка и отменено уволнение от 1994 г., при изискване за две, различни от забележка). Така съдът е приел извод, че не са представени доказателства за това че оценката на ищеца и на останалите лица съответства на действителните качества на ищеца, съответно, че работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор, което е обосновало извода му за основателност на исковете. И. от жалбоподателя материалноправен въпрос по приложението на чл.329,ал.1 КТ „подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре” е обусловил изхода от спора. По този въпрос въз основа на определение № 106 /20.01.2011 г. по гр.д. № 1177 /2010, ВКС, ІV г.о., с което са установени три вида противоречиви разрешения на изведения въпрос в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е образувано т.д. № 3 /2011 г., по което до момента няма постановено тълкувателно решение. Съгласно т.2 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС това представлява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване и за спиране на производството по настоящото дело. Жалбоподателят не е представил доказателства за платена държавна такса, каквато дължи, тъй като спорът е частноправен и следва да представи такива – 30 лева за произнасяне по допускане на касационното обжалване и 106.24 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът