Определение № 8462 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по две частни жалби, първата подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез процесуален представител и втората от С. И., чрез пълномощник адв. В. Пенева, против определение № 3119 от 19.04.2024г., постановено по адм. дело № 695/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по АНД № 1142/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас във всички инстанции на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частните жалби се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира се неговата отмяна. Излагат се съображения, че дисциплинарната отговорност на държавния служител е независима от административнонаказателната отговорност, затова резултатът по обжалване на издаденото срещу И. наказателно постановление е без значение за изхода на дисциплинарното производство. В случая дисциплинарното наказание на служителя е наложено за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и липсва идентичност между предмета на наказателното постановление и този на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите в частните жалби и доказателствата по делото, приема че същите са подадени в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са допустими за разглеждане. По същество частните жалби са основателни. С обжалваното определение на Административен съд - Бургас е спряно производството по адм. дело № 695/2024 г. по описа на същия съд, до приключване на производството по АНД № 1142/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас във всички съдебни инстанции. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на съда по делото относно същото деяние, но във връзка с произтичащата от обстоятелствата административнонаказателна отговорност е от значение за правилното решаване на спора и са налице предпоставките за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Така постановеното определение е неправилно. Производството по адм. дело № 695/2024 г. по описа на АС - Бургас, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по жалба на С. И. И. против заповед № 251з 1625/21.03.2024г. на директора на ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, за това че на 16.11.2023г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и с оглед възникнало ПТП деянието е станало известно на широк кръг лица, поради което в заповедта е прието, че служителят виновно е нарушил т. т. 15, т.20, т.28, б."а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От представеното по делото разпореждане №1073 от 19.03.2024г. по АНД №1142/2024г. на Районен съд - Бургас е видно, че производството е образувано по жалба от С. И. И. против наказателно постановление № 23 -0769 -003962/02.02.2024г., издадено от началник група към ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на И. е наложено наказание по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, посочена като правно основание за спиране на производството с оспореното определение, е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. От изложеното по-горе е видно, че действията на С. И., които са посочени като фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание са същите действия, за които е ангажирана и административнонаказателна отговорност по ЗДвП с издаденото наказателно постановление. В първия случая поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушаване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, уронващо престижа на службата, което представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, а във втория случай поведението му е квалифицирано като административно нарушение, осъществяващо конкретен състав от ЗДвП., което представлява основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл.53 ЗАНН. Не е налице спор в практиката на съдилищата и безпротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за търсене на дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицираното като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление или административно нарушение. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването й е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите в МВР, което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не извършеното административно нарушение на ЗДвП и ангажираната административнонаказателна отговорност на служителя с издаденото наказателно постановление, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За ангажиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали служителят ще носи и административнонаказателна отговорност, наред с дисциплинарната отговорност. Следва да се отбележи, че едно и също поведение може да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното – определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни норми. В конкретния случай е прието, че поведението на С. И. нарушава етични норми, т. е. направена е негативна морална оценка и за тази квалификация на поведението му не е необходимо същото да представлява и административно нарушение или престъпление. Освен това, поради много и различни причини за определено деяние извършителят може да не понесе административнонаказателна отговорност, което обаче не изключва неговата дисциплинарна отговорност. /В смисъла на изложеното са мотивите по Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС./ По изложените съображения в случая не е налице връзка на преюдициалност между изхода на административнонаказателното производство по АНД № 1142/2024г., на РС - Бургас с предмет издадено срещу С. И. наказателно постановление и изхода на производството по адм. дело №695/2024г. на Административен съд - Бургас, образувано по жалба на Иванов против заповед № 251з 1625/21.03.2024г. на директора на ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. Затова не е налице основание за спиране на производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Като е достигнал до обратния извод, АС - Бургас е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Позоваването в оспореното определение от страна на съда на решение №72/05.01.2017г. по адм. дело №12576/2016г. на 5 - чл. състав на ВАС е неправилно, същото е постановено по различна фактическа обстановка по същество на спора и няма връзка с приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Предвид изхода на спора и основателност на двете частни жалби, разноските направени от частните жалбоподатели си остават за тяхна сметка. Няма възможност за присъждане на разноски в полза на С. И., т.к другия частен жалбоподател - директор на ОДМВР - Бургас не е отговорен и не може да понесе отговорността за сторените разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, пето отделение