Решение № 478 от 26.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 3506/2026 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 11913/02.04.2026 г., подадена от Г. Т. С. с ЕГН•••••••••• с адрес гр. П., кв. "К. с. №*, вх. "*", ет. *, ап. *, чрез упълномощения адвокат Н. Ц. от Адвокатска колегия-Перник, ул. "Търговска" №46, ет. 2-ри, тел. ••••••••••

Срещу:

ОДМВР-гр. Перник, ул. “Самоков" №1

С цена на иска- имуществени и неимуществени вреди общо за 2 500евро. КАТО СЕ ИСКА ОТ СЪДА да постанови решение, с което да осъди ОДМВР- Перник да заплатят на ИЩЕЦА обезщетение за причинените му

имуществени и неимуществени вреди общо за сумата от 2 500 евро/две хиляди и петстотин евро/, затова, че без да е нарушил ЗДВП, е бил лишен от право да управлява МПС за времето от 25.04.2024г до 07.01.2025г.

КОНСТИТУИРАНА е като контролираща страна - Районна

прокуратура-Перник

Към исковата молба са приложени писмени доказателства:

1.Копие от Заповед №3449/06.10.2024 за прилагане на принудителни адм. мерки.

2. Копие от постановление за прекратяване на ДП от Районна прокуратура- Перник

3.Копие от протокол за химико-токсикологична експертиза от ВМА- София.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника - Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Перник, представлявана от ВПД директор старши комисар П. И. М., чрез пълномощника гл. юрисконсулт З. В.

Оспорва предявения на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ иск от Г. Т. С. от гр. П. чрез адв. Н. Ц. от АК - Перник

Искът бил недопустим с оглед сочените от ищеца последици във връзка с отнемането на СУМПС и прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС, тъй като двете мерки не са обвързани с наказателния процес, съответно с посоченото в исковата молба основание за иска.

Оспорва иска и като неоснователен.

С отговора се представят следните писмени доказателства :

• разпечатка на справка за нарушител/водач на ищеца от Автоматизирана информационна система АНД на МВР, отразяваща приложените мерки и санкции по ЗДвП.

Претендират юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с оглед предмета, характера и обема на делото не е налице правна и фактическа сложност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Съобразно съдържанието на исковата молба искът е подаден пред компетентния съд, от надлежна страна и в законния срок, като исковата претенция е предявена срещу надлежна страна като ответник - ОДМВР - Перник - юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, което е обвързано с ролята на прокуратурата като надзорен и контролиращ орган спрямо действията на разследващите органи с местоизпълнение на задълженията на територията на ОДМВР - Перник.

Съгласно т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК прокурорът участва задължително в производствата по делата по ЗОДОВ като контролираща страна съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 26, ал. 3 ГПК. Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на Република България е конституирана като единствен ответник.

Ако наред с Прокуратурата на РБ, като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. По настоящото дело ответник е ОД на МВР- гр. Перник, поради което на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ като контролираща страна следва да се конституира и Районна прокуратура-Перник, която да се призове за насроченото открито съдебно заседание.

С оглед горното и на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е КОНСТИТУИРАЛ като контролираща страна - Районна прокуратура- Перник

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е предявен от ищеца.

За да са основателни така предявените искове, в тежест на ищеца по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже, че срещу него е водено наказателно производство, което е прекратено с влязло в сила постановление на прокурора. Ищецът следва да установи размера на претърпените неимуществени вреди, както и причинната връзка между настъпилите вреди и незаконното наказателно производство.

Ищецът следва да докаже и предпоставките за възникване на отговорност на ответника / техни служители са допринесли за настъпване на неимуществените вреди.

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/.

В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.

Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт.

Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207, ал. 1 НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и незабавно производство по чл. 356, ал. 3 и чл. 362, ал. 3 НПК.

При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем:

• при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да

привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по

разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК;

-при образуването на бързо или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 и чл. 362, ал. 4 НПК; -при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед

на това при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1 НПК не е

предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило

престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. С решение № 373/24.11.2015г. по описа на гр.д. № 946/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че съгласно чл. 6, ал.1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване на престъпления.

При разследване на престъпления разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но се независими (чл. 10 НПК) и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона (чл. 14 НПК).

Макар и да докладват дейността си на Прокуратурата, разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина – чл. 226, ал. 1 НПК; извършват всички действия по предявяване на обвинението и само когато са допуснали съществени процесуални нарушения., ги отстраняват по указания на прокурора – чл. 242, ал. 2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него.

Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, с което се намират в служебни правоотношения.

В този смисъл е и т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 2 ЗОДОВ, МВР отговаря за дейността на своите служители, изпълняващи правозащитни функции, а с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, предвиждаща, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, отговорността му за вреди от деликт е солидарна с тази на Прокуратурата на РБ.

Прилагайки горепосочените правни разрешения, съдът намира, че по настоящото дело са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР- гр. Перник за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу нето досъдебно производство.

По основателността:

Ищецът притежава л.а. марка „Д." модел „Н.“ с ДК№ СВ••••TA. На 25.04.2024г се връщал от работа заедно с негов колега Р. Н. и когато преминават през пътен възел "Х. д. гр. П., е спрян за проверка от служители на „Пътна полиция" при ОДМВР. Изпробват го за алкохол с техническо средство“Алкотест - резултатът е отрицателен. След това го изпробват за употреба на наркотици с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000" с фабричен NARMB-••••, като резултата е положителен за употреба на кокаин. Издават му талон за вземане на кръвна проба №129887/24.04.2024г и го придружават до ЦСМП където му взимат кръв за изследване.

Съставят му ЗППАМ №24-1920-0000-74 от 25.04.2024г по описа на 01 РУ на МВР-Перник и му отнемат СУМПС с№•••••••••.

Съставен му е ЗППАМ №24-1920-0000-75 от 25.04.2024г по описа на 01 РУ на МВР- Перник, с който му е прекратена регистрацията на л.а. марка „Д. м. „Н." с ДК№ СВ••••ТА. Образували са и ДП №210/2024 на 01.РУ на МВР- Перник. Задържат го за срок от 24часа в арестните помещения на ОДМВР- Перник.

След направено изследване на кръвната му проба във ММА-София, се установило, че не е употребявал наркотични вещества кокаин, негови метаболити или каквито и да е други наркотични вещества.

Това е видно от съдебно-химик-токсикологична експертиза № И-11047 от 28.11.2024г. В тази връзка с постановление от 07.01.2025г на Районна прокуратура-Перник по тяхна преписка №1357/2024г, ДП №210/2024 на 01.РУ на МВР-Перник е прекратено на осн.чл. 24, ал. 1.т. 1 от НПК-липса на извършено престъпление от общ характер.

В този период от повече от осем месеца ищецът е лишен от правото да управлява МПС, както и да използва личния си автомобил, тъй като е със свалени регистрационни табели и дерегистриран.

За да ходи на работа или при нужда от ползване на автомобил, ищецът е трябвало да ползва услугите на близки и приятели или таксиметрови услуги, което освен финансови разходи му създаваше и дискомфорт.

От друга страна това се разбра от колегите му на работното място, от близки и приятели, които се дистанцирали от ищеца, колкото и да обяснявал, че никога не е употребявал наркотични вещества. Това се отразило на спокойствието му, не спял добре. Когато всичко приключило трябвало да регистрира автомобила си отново, като заплатил издаването на нови документи и рег. табели.

С оглед посоченото в исковата молба основание за предявената претенция по реда на ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:.. „обвинение в извършване на престъпление, ако ... образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ...".

Видно от приложените преписки, образуваното ДП № 210/2024 г. по описа на Първо РУ - Перник е прекратено

Фактът на прекратяване на наказателното производство сам по себе си не може да бъде основание за липсата на търсене на отговорност по ЗОДОВ, респективно за предявяване на иск, тъй като от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че са настъпили конкретно в правната сфера на ИЩЕЦА реални съставомерни и правнорелевантни за правото вреди, и е налице пряка причинно - следствена връзка между воденото досъдебно производство и сочените вреди, така, че не може да бъде допусната друга хипотеза или съмнение, които водят до различно предположение или тълкуване относно причините и условията за възникването им.

Предмет на спора в настоящото съдебно производство е дали на ищеца са били причинени вреди във връзка с водено срещу него ДП № 210/2024 г. по описа на Първо РУ - Перник, пр. преп. № 1357/2024 г. на РП - Перник, образувано за престъпление по чл. 3436. ал. 3 от НК, завършило с прекратяване на наказателното производство на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Производството по НПК е започнало в хипотезата на чл. 356, ал. 3 от НПК, след като при извършена на 25.04.2024 г. в гр. Перник, по път 1-6 с посока на движение от пътен възел Даскалово към пътен възел Марина бара от служители от сектор ПП при ОДМВР - Перник проверка на ищеца с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 в качеството му на водач на л.а., марка „Д.“, модел „Н." с рег. № СВ •••• ТА е отчетен положителен резултат за употреба на наркотични вещества кокаин.

На водача е съставен АУАН серия GA № •••••••/25.04.2024 г., издаден е талон за медицинско изследване с посочен номер, като е насочен и съпроводен до ЦСМП за даване на кръвна проба.

Дотук всичко сочи за наличие на регламентиранити в закона предпоставки за образуване на наказателно производство и прилагане на регламентираните в закона принудителни административни мерки по ЗМВР и ЗДвП.

В случая ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем, но същият е бил обект на подозрение и единственото виновно лице за конкретното престъпление, от което са произлезли и неблагоприятни за ИЩЕЦА последици в личната и правна сфера.

Наказателното производство е било прекратено от наблюдаващия прокурор след получаване на материалите от разследването ведно с резултата от извършената съдебно токсикологична експертиза на взетата проба кръв от ищеца Г. С., в която вещото лице е дало заключение, че в пробата не е установено наличие на наркотични или други упойващи вещества.

Заключението на вещото лице представлява ново обстоятелство, възникнало на по - късен етап от разследването, което не е било известно нито на полицейските органи, нито на органите на съдебната власт.

Независимо от това, обаче, за времето от образуване на ДП до прекратяването му ищецът търпи неблагоприятни последици от това, което впоследствие се оказва напълно необосновано.

Прилагането на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ касае случаите, в които ищецът е бил привлечен като такъв или като подсъдим по съответния ред, или евентуално е бил подложен на интензивни и травмиращи действия по разследването, както и случаите, в които НЕ Е БИЛ ПРИВЛЕЧЕН, но търпи неблагоприятни последици.

Регламентираната от законодателя хипотеза и цел на ЗОДОВ - да бъдат овъзмездени лицата, които неоснователно са понесли цялата тежест и негативи на незаконното обвинение в протеклия наказателен процес.

В случая извършените действия от страна на служителите и разследващия полицай от Първо РУ - Перник при ОДМВР - Перник по отношение на Г. С. в хода на проведеното разследване са били законосъобразни и логични, както се оказва от химическите ескпертизи - напълно необосновани.

При започването на досъдебното производство, спрямо ищеца са извършени рутинни действия.

Полицейските органи са се ръководили от наличните обективни факти - управление на МПС от водач, чийто тест за наркотични вещества с техническо средство е показал положителен резултат. / В противен случай е щяло да се възприеме хипотеза на „прикриване „ на престъпление / В този смисъл е било оправдано образуването и воденето на наказателно производство срещу ищеца

Последващите обстоятелства, свързани с констатирана липса на наркотични вещества в кръвта на ищеца, обаче, водят до поемане на отговорност, за последиците от образуваното ДП срещу ИЩЕЦА

Нееднократно в обществото се коментира неефективността на ползваните технически средства тип „Дрегер“ с отчитаните фалшиво положителни проби, които лишават водачите на МПС от правоуправление за дълъг период от време необосновано, а оттук и търпените неблагоприятни последици в личен план, лишаване от право на полагане на труд, лишаване от доходи за определени периоди от време и т.н. - все въпроси, по които отговорните длъжностни лица НЯМАТ ВОЛЯ да решат окончателно.За това, обаче, нито ищецът има вина,нито съдът може да игнорира, напротив - следва да се понесе отговорността по ЗОДОВ , докато не се намери окончателно решение на наболелия в обществото въпрос, коментиран от години.

Издадените ЗППАМ № 24-1920-00•••• от 25.042024 г. на основание чл. 171, т. 1, б. б) от ЗДвП и ЗППАМ № 24-1920-00•••• от 25.04.2024 г. на основание чл. 171, т. 2а, б. б) от ЗДвП са въпрос на решение на административния орган в условията на обвързана компетентност и имат различно правно основание, предпоставки и цели. Административният процес се води по различни процесуални правила, като единствената връзка между воденото наказателно производство и прилагането на едната ПАМ за отнемането на СУМПС е във въздигнатото от законодателя прекратително условие за прилагането и, свързано с решаването на въпроса за отговорността.Посочените ЗППАМ не са обжалвани, влезли са в сила и са породили своето правно действие, като съответните административни производства могат да бъдат разглеждани като утежняващи положението на ищеца обстоятелства в рамките на ДП.

По отношение на издадената заповед, с която ищецът задържан временно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - същата е издадена при наличието на самостоятелен съответните правни административен и фактически основания, като приложената мярка също има характер и е извън предвидените в НПК принудителни мерки. Въпреки това, същата е нанесла психологически и морални щети на ищеца, което е безспорно, видно и от свидетелските показания.

Сочените от ищеца последици и фактически обстоятелства са свързани с обезщетяване прилагането на ПАМ, както и на реално настъпили и подлежащи на обезщетение вреди като следствие от воденото наказателно производство.

Ограничителните принудителни мерки по ЗДвП са с временен характер , но това не изключва факта на нанасяне психически и репутационни щети на личността- особено след като впоследствие се оказва, че са без основание.

В практиката на ВКС/ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1001 ОТ 27.09.2010 Г. ПО ГР. Д. № 88/2010 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС/ са посочени обективните критерии за търсенето на имуществена отговорност по ЗОДОВ, а именно:

1. характерът и тежестта на незаконното обвинение;

2. наложената мярка за неотклонение и продължителността на задържането;

3. продължителността на периода, през който обвинението е било поддържано;

4. вида и степента на неимуществените вреди - злепоставяне пред близки, приятели, роднини, колеги и пред обществото, особено явно поради медийното отразяване на случая, ескалиране на семейни конфликти и катаклизми, стрес:

5. участието в следствени действия и съдебни заседания;

6. притеснение, загуба на самочувствие, разстройство на физическото и психическо здраве;

7. изгубване на доверието в правозащитните институции;

8. препятстване на професионалното развитие и реализация.

В конкретния случай правата на ищеца са били засегнати съществено конкретно във връзка с воденото наказателно производство- 8 месеца е бил лишен от право на управление на МПС, ходил е на работа благодарение услугите на познати и приятели, бил е злепоставен пред тях и пред близките си, нарушен е обичайния ритъм на живот, спокойствието му, бил е в невъзможност да върши елементарни дейности, да помага на семейството си. Накратко - блокирана е била възможността да се придвижва нормално и за върши обичайните си работи.

Действително, делото не е стигнало до съдебна фаза, в която се разгръща същинският процес. ИЩЕЦЪТ не е бил привлечен в качеството на обвиняем или подсъдим, не му е вземана мярка за неотклонение. Това , обаче, не компенсира посочените 8 месеца / почти година / без възможност за придвижване с МПС, а оттам и без възможност за нормален социален живот.

Извършените на процесуални действия, свързани с изпробване с дрегер, вземане на сравнителен материал за изследване и даване на показания са логични и задължителни при установяване на извършено престъпление, свързано с употреба на наркотици - но, както се посочи по-горе, от години това се извършва чрез НЕГОДНИ ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, които

отчитат в болшинството случаи фалшиво положителен резултат - и компетентните органи са наясно с това, без да коригират същото.

Между образуването на наказателното производство на 21.01.2024 г. и прекратяването на същото почти по - малко от година по - късно е изминал период, който действително надхвърля предвидения в чл. 356, ал. 5 от НПК срок, като удължаването му се дължи на необходимостта от задължително извършване на съдебно - химическа експертиза на взетата кръвна проба за наличие на наркотици, която се възлага на експерти в гр. София при изключителна натовареност и обем на работа.

Тези експертизи се извършват по реда на постъпването на обектите и представянето на заключение по тях изисква значително време.

Това е още една широко коментирана в обществото и медиите тема - за липсата на лицензирани лаборатории на територията на страната, които в адекватни срокове да изясняват спорния въпрос за наличие / не на наркотици в кръвта на водачите на МПС.По този въпрос продължава да не се търси адекватно разрешение, а гражданите продължават да търпят неблагоприятни последици, рефлектиращи пряко в личната и правната им сфера.

На следващо място - връщането на отнетите по съответния законосъобразен ред документи става лично и въз основа на влязъл в сила акт, който да послужи като основание за отмяната им, поради което докато приключи и тази последваща процедура - ищецът ПРОДЪЛЖАВА да търпи лични, правни, репутационни вреди .

Съдът отчита факта,че образуваното досъдебно производство не е било отразено публично по начин, който да води до засягане на социалния статус и отношението на околните лица спрямо ищеца. Това е така, защото ищецът е редови гражданин, не е обществено известна фигура, но това не омаловажава факта, че неговият личен и социален статус е засегнат по един неприятен начин, тъй като всеки човек има определен кръг близки, роднини, познати и приятели, колеги, началници, и т.н. все хора, за които подобно преживяване е индикация за проблем и дистанциране „за всеки случай „ от лицето, до изясняване на случая.

Съдът не споделя възражението на ответната страна, че, видите ли, лично решение на ищеца е дали да уведоми близките и приятелите си за съответните обстоятелства и причините за отнемането на СУМПС.

Това категорично не е така, защото ищецът за близо година не може да се придвижва, да се обслужва, и е принуден да обяснява на хората, които го подпомагат с кола, таксита и др., каква е причината за това, което е унизително и неприемливо.

По въпроса за нанесените емоционални и персонални щети :

Посочените в иска емоционални субективни изживявания имат личен характер и са строго intuitu personae

Същите представляват изменение в личната и социална сфера на ищеца за 8 месеца .

В случая, емоционално травмиращи действия по ДП се изразяват в самото задържане, които , макар да не надхвърлят необходимия минимум и интензитет при разследването на идентични престъпления, сами по себе си са с доста стресиращ ефект за ищеца и най-близките му, особено като това съприкосновение с органите му се случва за първи път.

Съдът не подкрепя възражението - че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Същото е предявено за сумата 2500 евро - който размер е адекватен на фона на 8 мес. оставане без право управление на МПС/ разделено на 8 месеца се пада по 312 евро на месец - сума крайно ограничена както ез екзистенц минимума на един човек, да не говорим за семейството му, така и като вид обезщетение за вреди, независимо от какъв характер са.

Претендираният размер би следвало да компенсира всички предприети действия на ищеца по преодоляване на възникващите затруднения и житейски препятствия, т.е. неговата стресоустойчивост, както и настъпилите материални реални вреди-плащания по таксита, превоз от познати и т.н. за отиване и връщане от работа и др.

Безспорно са му причинени неудобства от прилагането на напълно административни по своя характер мерки.

Налице са свидетелски показания - които съдът не намира за необходимо да преразказва в цялост, но същите са в кориците на делото.

Съобразно утвърдената съдебна практика, неимуществената вреда представлява сериозно засягане на лицето, на неговия душевен и физически свят и се изразява в търпене на болки и страдания, което в случая не е налице.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но следва да бъде съобразено с действително претърпените вреди и съществени последици, рефлектиращи върху социалния, личния и служебния живот на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост, като в съдебната практика нееднократно е подчертавано, че сумата за подобно обезщетение се определя и съобразно социално икономическата обстановка в страната и доходите на гражданите.

Определяне на обезщетение в по висок размер би довело до неоснователно обогатяване.

Съобразявайки горните принципни разрешения, настоящият съдебен състав

намира, че обезщетение от 2500 евро справедливо ще обезщети ищеца за претърпените неимуществени вреди от воденото досъдебно производство.

При определяне на този размер съдът взе предвид :

-тежестта на престъплението, за което срещу ищеца е образувано и водено ДП -злепоставянето на доброто му име в обществото и конкретно сред колегите му,

-задържането му по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на ОД МВР Перник, -обстоятелството, че на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП- „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, за 8 месеца, както и че

-същият не е бил привлечен като обвиняем и няма наложена по отношение на него мярка за неотклонение, като ДП е било прекратено .

При водено наказателно производство за лицето без съмнение настъпват неимуществени вреди и е налице негативно повлияване на психиката му, дори и без наличие на формални доказателства, доколкото липсват такива, установяващи обратното

(В този смисъл - Решение № 457/2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV

ГО, Решение № 480/2012 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО). По въпроса за лихвата по чл.86 ал2 ЗЗД:

Видно от петитума на исковата молба, такъв иск не е предявен, поради което и съдът не може да присъди нещо, което не е изрично поискано в петитума, тъй като в противен случай ще се произнесе СВРЪХПЕТИТУМ, в какъвто смисъл има и съдебна практика през годините на ВС и ВКС.

Видно от доказателствата по делото - ДП е прекратено с Постановление на Районен прокурор на 07.01.2025г.Няма доказателства кога е оповестено на страните и кога е влязло в сила, поради което съдът , дори да се придържа към правилата на чл.243 ал.3 НПК, след като не е предявена претенция за изтекла лихва, то такава не следва да се коментира и присъжда.

Нормата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк. д. № 3/2004г. наОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният моментна забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, респективно датата на влизане в сила на постановлението, с което досъдебното производство е прекратено. В случая ищецът не е предявил иск по чл.86 ал.2 ЗЗД, нито е представил доказателства за датата на влизане в сила на прекратителното постановление.

По отношение Прокуратурата на Р България като контролираща страна

:

Съгласно залегналите принципи в НПК ръководно-решаващият орган в досъдебното производство е именно прокурорът.

Наложеното на ищеца временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС е продължило 8 месеца и е оказало влияние върху професионалното развитие на ищеца или такова е настъпило във връзка с ангажирането на административно-наказателната му отговорност за деянието.

С оглед гореизложеното, исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се явяват основателни за сумата от 2500 евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 6.18 евро, държавна такса. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато представляваната страна е заплатила такива.

Видно от представения по делото Договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, договореният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 600 лева, е реално заплатен в брой.

Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 306.90 евро

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд