Решение № 14785 от 23.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 22413/2025 г.

Софийски районен съд23.07.2026reporting judge ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА

Ruling

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на Р. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, от гр. С сумата от 511,29 евро, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2025г. до окончателното погасяване, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.172б, ал.1 НК, което е било прекратено с постановление за прекратяване на 21.10.2024г. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. ••• да заплати на Р. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, от гр. С сумата от 306,77 евро, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2025г. до окончателното погасяване, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.172б, ал.1 НК, което е било прекратено с постановление за прекратяване на 21.10.2024г. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. ••• да заплати на Р. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, от гр. С сумата от 240,30 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени в прозиводството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Grounds

№ 20251110122413 по описа за 2025 година Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, от гр. С, чрез пълномощника адв. К. П., съдебен адрес: гр. София, ул. ”131” № 2А, вх. А, ет. 1, ап. 3 за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на наказателно преследване срещу нея, приключило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 30.11.2022 г. било образувано ДП за това, че на дата 30.11.2022 г. в град С, стопанисван от „Релая Трейдинг“ ЕООД, с управител Р. Б. Р., без съгласието на притежателите на изкючителните права върху търговски марки, ищцата е използвала в търговската си дейности марките, които е предлагала за продажба – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. С Постановление от 11.07.2024 г., ищцата била привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НПК. Постановлението било предявено на ищеца на дата 05.09.2024 г. След привличането й като обвиняема на ищеца бил извършен разпит в това й качество. На дата 27.09.2024 г. било извършено и предявяване на разследването. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.10.2024 г., наказателно производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НПК било прекратено. Мотивите за прекратяване се изразявали в това, че не било установено деянието да е извършено от ищцата. В досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, ищцата била защитавана и представлявана от адвокат, на когото било заплатено възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно Договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 25.09.2024 г. Поддържа, че наказателното преследване се е отразило изключително негативно върху физическото и психическо здраве на ищцата, върху доброто й име в обществото и върху взаимоотношенията й със семейството, близките, приятелите и клиентите й. В деня на претърсването на търговския обект, ищцата се е почувствала засрамена пред колегите си от съседни търговски обекти. От всичко това ищцата твърди да е преживяла негативни психически емоции - унижение, срам, притеснение, стрес и душевни страдания. По време на воденото наказателно производство, ищцата твърди, че е живяла в страх и притеснение, че може да влезе в затвора и да плати глоба в непосилен за нея размер, без да е извършила престъпление. Моли ответникът да бъде осъден за сумата в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и за сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски. Ответникът оспорва предявените искове по основания и размер. Сочи, че към исковата молба не се съдържат твърдения кога постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет, поради което счита, че не може да се извърши преценка доколко същото би било основание за предявяване на исковите претенции. Твърди, че не са представени и ангажирани относими доказателства в подкрепа на твърденията от ищцата, че обвинението се е отразило негативно върху физическото и психическото й здраве, върху взаимоотношенията й със семейството, близките, приятелите и клиентите и да са пряк и непосредствен резултат именно от конкретното обвинение. Моли за отхвърляне на исковете. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема следното от фактическа страна: От материалите по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, приложени към делото, се установява, че на 30.11.2022 г., е образувано досъдебно производство за това, че на дата 30.11.2022 г. в град С, стопанисван от „Релая Трейдинг“ ЕООД, с управител Р. Б. Р., без съгласието на притежателите на изкючителните права върху търговски марки, ищцата е използвала в търговската си дейности марките, които е предлагала за продажба – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. С Постановление от 11.07.2024 г., ищцата е привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НПК. Постановлението е предявено на ищеца на дата 05.09.2024 г. След привличането й като обвиняема, на ищеца е извършен разпит, в това й качество. На дата 27.09.2024 г., е извършено предявяване на разследването. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.10.2024 г., наказателно производство по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НПК е прекратено. Мотивите за прекратяване се изразяват в това, че не е установено деянието да е извършено от ищцата. По делото е приет и договор от 25.09.2024 г., сключен между ищцата и адв. К. С. П. за осъществяване на правна защита на ищцата по досъдебно производство № 513 ЗМИП - 5343/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 45173/2022 г., по описа на Софийска районна прокуратура. Уговореното възнаграждение е в размер на 600 лв., като е посочено, че сумата е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора, от което се установява, че сумата е платена. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За основателността на предявениите искове в тежест на ищцата е да докаже: 1) повдигнато срещу нея обвинение в извършване на престъпление, по което е налице постановление за прекратяване на наказателното производство; 2) конкретно настъпилите за нея неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка причинно- следствена връзка с действията на ответника по делото. Първата предпоставка от фактическия състав на спорното материално право се установи по делото, като е представено постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата от 21.10.2024 г. По иска за неимуществени вреди: Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника. В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл.172б, ал.1 НК - Чл. 172б.

Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева, като производството по делото е било прекратено постановление още на неговата досъдебна фаза, без да е внесен обвинителен акт в съда. Прекратяването на наказателното производство е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищцата. Съгласно възприетото в т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, прецени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Отговорът на въпроса за това какво се разбира под понятието справедливост, се съдържа в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд, в което се приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. В Постановлението Върховният съд сочи, че съдът сам следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за претърпените неимуществени вреди. Когато претендираното обезщетение произтича от твърдения за незаконно обвинение и неразумно продължил срок на производството, то несъмнено обстоятелства, които съдът е длъжен да изследва и зачете, са за това какъв е характерът и тежестта на повдигнатото обвинение, какви мерки за процесуална принуда са наложени спрямо ищцата и доколко са ограничили нейната лична и имуществена сфера, в разумен срок ли е било проведено производството, в което е било поддържано незаконното обвинение, както и дали неразумността се дължи на действия на разследващите органи, или е вследствие на обективни причини, респ. създадени пречки от ищеца, обвинението било ли е оповестено посредством медиите, настъпили ли са някакви трайни здравословни и емоционални увреждания за ищеца, надхвърлящи по интензитет обичайните такива и др. В настоящия случай за определяне на справедлив размер на обезщетение, следва да се вземат предвид тежестта на повдигнатото обвинение, а именно за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, което логично и житейски обосновано предизвиква състояние на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна обществена реакция спрямо обвиняемия. Безспорно такива отрицателни емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение. Ето защо, и с оглед на квалификацията на деянието, в което е била обвинена ищцата, може да се обоснове извод за неблагоприятни преживявания, надхвърлящи тези, при които лицата са привлечени за престъпления, които нямат характера на тежки умишлени. Следва да бъдат съпоставени и компенсаторните обстоятелства, водещи до извод за по-нисък размер на обезщетение, в сравнение с други подобни случаи на незаконни обвинения. Такива са: изключително краткият период, през който срещу ищцата е било повдигнато незаконно обвинение – 1 месец и половина, още повече, че делото да се е отличавало с фактическа и правна сложност, предвид и броя на обвиняемите лица и правната квалификация на престъплението, липсата на внесен обвинителен акт в съда и прекратяването на наказателното производство още на досъдебна фаза, липсата на наложена мярка за неотклонение, дори и най-леката до края на производството. Така, съпоставяйки вредите, които ищцата е претърпяла вследствие на незаконното обвинение, с краткия срок, в който са били преживени, липсата на доказани други вреди извън обичайните такива, съдът намира, че е напълно справедлив претендираният размер от 1000 лева, равняващи се на 511, 29 евро, поради което искът следва да бъде уважен в цялост. По отношение възражението на ответника, че няма данни кога прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство се е стабилизирал:

–

Налице е трайна съдебна практика по въпроса, в която се приема, че законна лихва се дължи, считано от датата на постановяване на прокурорския акт, а не от датата, на която е изтекъл срокът за обжалване.(решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело № 1211/2010 г. на ІІІ- то гр. отд. На ВКС, решение № 25/11.02.2014 г. по гр. дело № 5302/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 353/06.11.2015 г., гр. д. № 892/2015 г., ВКС, ІV г.о.). Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В случая липсват данни постановлението да е обжалвано пред съд, предвид това и с оглед липсата на твърдения и доказателства този акт да е отменен от прокурор от по-висока инстанция, следва да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата се е стабилизирало на датата на постановяването му и именно от този момент се дължи законна лихва върху обезщетението за причинени неимуществени вреди.

–

Доколкото обаче законна лихва се претендира от датата на предявяване на исковата молба и предвид диспозитивното начало в процеса, следва законна лихва да се присъди от 17.05.2025г.

–

По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:

–

Ищцата претендира заплащането на обезщетение в размер на 600 лв. заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в хода на наказателното производство. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2017 г. на ОСГК изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Искът, като основателен и доказан, следва да се уважи в цялост.

–

По разноските:

–

Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса в размер на 10,00 лв. /5,11 евро/. Ищецът претендира и 235,19 евро за заплатен адвокатски хонорар, който следва да се присъди в тежест на ответника, съгласно чл.78, ал.1 ГПК.

Ruling

Grounds

Cited provisions