Решение № 3410 от 4.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1812/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Свиленград, област Хасково, представлявано от управителя С. С., против Заповед № ДК-02-Х-4/29.07.2025 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково. Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна. Сочи, че неправилно в оспорената заповед било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било определено за адресат на заповедта. Навежда доводи, че цялото административно производство по издаването на оспорената заповед било проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като в нея не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нареждало да бъде премахнат. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навеждат се и доводи, че оспорената заповед била издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Твърди, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и с оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна. По така изложените в жалбата съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Жалбата се поддържа от жалбоподателя и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, който заявява, че оспорва фактическите констатации в Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. и по-конкретно в частта, че възложител на незаконния строеж, предмет на констативния протокол, и извършител на строежа, е „Еуро Плантс“ ЕООД и че този строеж е извършен през 2022 г. Заявява, че такива данни не са предоставяни от представител на дружеството. Навежда твърдение, че този строеж, ако се приемело, че е строеж, не е извършен през 2022 г., а от ТКЗС през 50-60 години на ХХ век. Ответникът – Началник на РДНСК – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че процесният обект представлява строеж от трета категория по смисъла на чл. 137 от ЗУТ, за който не са издадени необходимите строителни книжа. Сочи, че е установена собствеността върху обекта, както и че същият не попада в приложното поле на разпоредбите на ЗУТ относно търпимите строежи, поради което правилно е квалифициран като незаконен и е разпоредено премахването му. Поддържа, че „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, като собственик на имотите, има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и правилно е определен като адресат на задължението за премахване. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително разноските за възнаграждение на вещи лица. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От представените по административната преписка Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том III, рег. № 4191, дело № 338/2024 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том III, рег. № 4207, дело № 341/2024 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 663, дело № 70/2025 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 821, дело № 76/2025 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 948, дело № 92/2025 г. се установява, че през месец август 2024 г. и месец март 2025 г. „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е придобило общо 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Свиленград, с площ 11 433 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, находящ се в местността „Казака“. В РДНСК – Хасково са постъпили писмо от О. С. с вх. № СВ-827-00-831/02.05.2025 г. и жалба от Л. Б. Л., постъпила с вх. № СВ-827-00-828/02.05.2025 г., съдържащи данни за извършени строителни дейности в землището на [населено място], община Свиленград, и искания за извършване на проверка и предприемане на действия по компетентност. В жалбата на Л. Л. са изложени твърдения за изградени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД водни обекти и съоръжения в различни поземлени имоти в землището на [населено място]. Във връзка с постъпилите сигнали Началникът на РДНСК – Хасково е издал Заповед № ДК-14-Х-13/19.05.2025 г., с която, на основание чл. 220, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 5 от ЗУТ, е разпоредил извършване на проверка на посочените в писмото и жалбата имоти от комисия в състав: Д. Б. Б. – старши инспектор в РДНСК – Хасково, Д. Х. – главен специалист в РДНСК – Хасково, представител на О. С. и представител на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. На представителите на общината и дружеството е указано да представят всички налични документи, относими към строежите, находящи се в имотите. На 22.05.2025 г. работна група, съставена от Д. Б. Б. и Д. Б. Х. – служители на РДНСК – Хасково, е извършила проверка на място, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № 175/22.05.2025 г. В протокола като присъствали при проверката са посочени и арх. А. К. и О. У. – служители на Община Свиленград. В Констативен протокол № 175/22.05.2025 г., в частта, отнасяща се до [ПИ] по КККР на [населено място], проверяващите са констатирали наличие на „земнонасипна стена/дига“, изпълнена, по данни на извършителя, през периода 2021 – 2022 г., с приблизителни размери: дължина 50 м, ширина 4 м на билото и височина около 2 м от по-ниския терен, чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се образувал водосбор. В протокола е отразено, че имотът е собственост на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД въз основа на посочените нотариални актове. За описаните при проверката хидротехнически съоръжения не били представени строителни книжа и документи за проведени относими административни процедури. На 04.06.2025 г. служители на РДНСК – Хасково са съставили Констативен акт № Х-3 относно строеж „Земнонасипна стена/дига“ – хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение, посочено като намиращо се в [ПИ] по КККР на [населено място], община Свиленград, местност „Казака“. В акта е отразено, че поземленият имот е собственост на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, като дружеството е посочено и като собственик на строежа, възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и извършител на същия. Посочено е, че не са представени договор за строителство и договор с лице, упражняващо строителен надзор, както и че за строежа няма одобрен проект, съгласувани и одобрени проектни части, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. В Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с приблизителна дължина 50 м, ширина 4 м на билото и височина около 2 м от по-ниския терен, чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се образувал водосбор. Отразено е, че по данни на извършителя строежът е реализиран през 2022 г. Същият е определен като строеж от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което констативният акт представлява основание за започване на производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахването му като незаконен строеж. В акта е отразено, че проверката е извършена в присъствието на Ю. Р., посочена като пълномощник на възложителя. Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. е връчен на 27.06.2025 г. на Ю. К. Р., действаща като пълномощник на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Срещу акта дружеството е подало възражение с вх. № СВ-827-01-238/30.06.2025 г., в което е оспорило наличието в посочения имот на извършен от него строеж с описаните в акта характеристики, както и качеството си на възложител и изпълнител на строежа. Посочено е, че теренът в имота е естествено удълбочен и води до образуването на водосбор през различни периоди от годината. Въз основа на Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. Началникът на РДНСК – Хасково е издал оспорената Заповед № ДК-02-Х-4/29.07.2025 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат като незаконен строеж „Земнонасипна стена/дига“ – хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение, посочено като намиращо се в [ПИ] по КККР на [населено място], община Свиленград, местност „Казака“, извършено от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. В мотивите на заповедта административният орган е възпроизвел констатациите относно местоположението и характеристиките на обекта, собствеността върху имота, определянето на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД като собственик, възложител и извършител на строежа, както и липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Посочил е, че строежът представлява хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение, попадащо в обхвата на понятието за „строеж“ по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и представляващо строеж от трета категория. Възражението на дружеството е прието за неоснователно, като административният орган е счел, че с него не са представени нови данни или доказателства, установяващи законосъобразното извършване на строежа, и е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Заповед № ДК-02-Х-4/29.07.2025 г. е връчена на 13.11.2025 г. на К. Н. Т., действаща като упълномощен представител на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Жалбата е подадена на 18.11.2025 г. чрез началника на РДНСК – Хасково до Административен съд – Хасково. С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена комплексна съдебно-техническа експертиза. В заключението вещите лица инж. С. Д. С. и инж. Т. Н. Г. посочват, че процесната земнонасипна стена/дига и образувалият се вследствие на извършените земни работи водоем засягат поземлени имоти с идентификатори 48698.106.9, 48698.106.10, 48698.106.13, 48698.108.18, 48698.108.20 и 48698.108.202 по КККР на землището на [населено място], община Свиленград. При индивидуализиране на самото водопреградно съоръжение експертите са посочили, че земнонасипната стена/дига е разположена в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото, била 110 метра, като по короната на дигата бил оформен експлоатационен път с ширина 4 метра. Максималната денивелация, измерена от билото до най-ниската точка на сухия откос, била около 2,00 метра от запад и около 4,00 метра от изток. Според заключението, насипното тяло било изградено от местни материали, добити основно при удълбочаване на части от засегнатите поземлени имоти. Оформени били корона и странични откоси чрез насипване и уплътняване на иззети земни маси по протежение на съоръжението. Откосите били плавни, обрасли с тревна растителност и стабилизирани. Вследствие на естественото удълбочаване на терена и допълнително извършени изкопно-насипни работи бил създаден изкуствен водоем за събиране на дъждовни и повърхностни води, с водна площ от 1845 кв.м, средна дълбочина около 1,80 метра и приблизителен водозадържащ обем около 3000 куб.м. Вещите лица са приели, че обектът не представлява част от естествен воден обект. В заключението процесната „земнонасипна стена“ е определена като граница – дига на малък водоем, разположен северозападно от четвъртия основен резервоар на изградена система за водоснабдяване на стопанство за отглеждане на ягодоплодни култури в землището на [населено място]. По технически характеристики и предназначение вещите лица са я определили като водопреградно хидротехническо съоръжение между т.нар. „Резервоар 4“ и водоема, намиращ се северозападно от него, и са дали заключение, че същата има характеристиките на строеж по смисъла на ЗУТ и се квалифицира като строеж от трета категория. Посочено е, че за изграждането му е било необходимо разрешение за строеж въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, като при извършеното проучване строителни книжа, издадени за процесния строеж, не са установени. По отношение на начина на изпълнение вещите лица са установили наличие на изкопни и уплътнени насипни дейности, извършени за оформяне на короната, откосите и експлоатационния път. По външните белези и състоянието на съоръжението не били установени последващи преустройства или изменения, извършени в по-късен момент, като е посочено, че съоръжението е с устойчива форма и параметри. Относно времето на изграждане в заключението е отбелязано, че според данните в Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. строителството е изпълнено през 2022 г. При извършеното проучване на сателитни изображения чрез „Google Earth“ вещите лица са установили, че на изображение от октомври 2019 г. мястото се визуализира като естествен наклонен терен – нива, а на изображение от юли 2020 г. вече се визуализира водоемът, разположен северозападно от „Резервоар 4“. В заключението е посочен ориентировъчен период на изпълнение на процесната земнонасипна стена/дига „след 2020 г.“. С оглед така определения период вещите лица са изразили становище, че строежът не попада във времевия обхват на режимите за търпимост, посочени в § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа до трета категория включително. Със Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК (публикувана на официалния интернет сайт на ДНСК), на началниците на РДНСК са предоставени съответните правомощия за издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради което оспорената Заповед № ДК-02-Х-4/29.07.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. В този смисъл наведеното в жалбата искане за прогласяване нищожността на административния акт поради липса на компетентност е неоснователно. Не се установява порок, засягащ валидността на волеизявлението на административния орган, още по-малко такъв с тежест, обосноваваща извод за нищожност на оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа означение на издалия я орган, адресата й, разпоредителна част, фактически и правни основания и указание за реда на обжалване. Поради това не е налице самостоятелен порок по чл. 146, т. 2 от АПК, свързан с липсата на изискуема форма. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория или на части от тях. Обстоятелствата, обосноваващи незаконността на строежа, се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица на ДНСК. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ изрично предвижда, че констативният акт се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в седемдневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, законът предвижда специален ред за разгласяване на констативния акт и заповедта чрез поставянето им на строежа и на определените за това места. Следователно законодателят допуска възможността фактическият извършител на строежа да не бъде установен, но не освобождава административния орган от задължението да установи всички заинтересовани лица и да им осигури участие в производството. Специалната процедура по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ следва да се прилага във връзка с общите правила на АПК. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. По силата на чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. В съдебното производство, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на посочените в акта фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж доказателствената тежест на административния орган обхваща установяването не само на съществуването на строежа, неговата категория, обстоятелството, че е незаконен и липсата на основания за търпимост, но и индивидуализацията на строежа, както и лицето или лицата, спрямо които законосъобразно може да бъде създадено задължението за неговото премахване. В случая от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния [ПИ] се намира част от изкуствено изпълнена земнонасипна стена/дига, която представлява водопреградно хидротехническо съоръжение. Установени са извършени изкопно-насипни работи, насипване и уплътняване на земни маси, оформяне на корона и откоси и експлоатационен път по короната. В резултат от естествените особености на терена и извършените земни работи е образуван изкуствен водоем, като вещите лица изрично са приели, че обектът не представлява част от естествен воден обект. Съоръжението има трайна водопреградна функция и по техническите си характеристики представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от трета категория. За изграждането му са били необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито не са установени. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в имота е налице единствено естествено удълбочаване на терена, което води до сезонно събиране на повърхностни води. Не е подкрепено с доказателства и твърдението, че процесното съоръжение е изградено от ТКЗС през 50-те–60-те години на ХХ век. Според изследваните от вещите лица сателитни изображения през октомври 2019 г. мястото се визуализира като естествен наклонен терен – нива, докато през юли 2020 г. вече се визуализира водоемът. Макар заключението да не позволява да бъде определена точната дата на изпълнение на всички строителни работи, то опровергава твърдението за съществуване именно на процесното съоръжение през посочения от жалбоподателя по-ранен период. При тези данни строежът не може да се ползва и от режимите на търпимост. Разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ са относими към незаконни строежи, изпълнени през предвидените в тях периоди преди влизането в сила на ЗУТ, а § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ обхваща строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но които са били допустими по действащите към момента на изграждането им или по действащите към момента нормативни разпоредби. Доказаният по делото факт, че съоръжението не е съществувало към месец октомври 2019 г., в този смисъл категорично изключва приложението на тези режими. Така установените обстоятелства обаче не са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на оспорената заповед. Както вече бе посочено, в производството по чл. 225 от ЗУТ административният орган следва да определи въз основа на надлежно установени факти лицето или лицата, в чиято правна сфера ще бъде създадено задължението за премахване, както и да индивидуализира предмета на премахване. Именно в тази си част административното производство е проведено при съществени процесуални нарушения. От представените по делото нотариални актове се установява, че „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е придобило общо 1/2 идеална част от правото на собственост върху [ПИ], като придобиванията са осъществени през 2024 г. и 2025 г. Независимо от това в Констативен протокол № 175/22.05.2025 г., Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. и в оспорената заповед като собственик на поземления имот фигурира единствено дружеството - жалбоподател, без да са налице данни кой е собственик или кои са собственици на останалата ½ идеална част от имота. В случая фактът дали жалбоподателят е единствен собственик на имота или притежава само идеална част от него има пряко значение за определянето на кръга на заинтересованите лица, за установяване на лицата, които могат да бъдат адресати на заповедта, както и за преценката кой следва да понесе задължението и разноските по премахването. Премахването на съоръжение от съсобствен имот по необходимост засяга фактическото състояние на общата вещ и правната сфера на всички носители на правото на собственост. Поради това другият съсобственик или съсобственици на [ПИ] имат качеството на заинтересовани лица в производството по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. В случая административният орган не е установил кой притежава останалата 1/2 идеална част от имота. Не е изискал актуална скица с данните от кадастралния регистър, справка от имотния регистър или други относими доказателства, установяващи правото на собственост. Това е било необходимо, още повече, че самите нотариални актове, на които органът се позовава, недвусмислено установяват, че дружеството е собственик само на ½ идеална част от имота. В този смисъл органът е разполагал с данни, които са налагали допълнителна проверка, но не е предприел такава. Вместо това механично е възприел, че петте нотариални акта установяват, че собственик на имота е единствено „Еуро Плантс“ ЕООД. Това представлява неизпълнение на задължението за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата по чл. 35 и чл. 36 от АПК. В резултат на това другият съсобственик или съсобственици не са били уведомени за започналото производство, не им е връчен Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. и не им е предоставена предвидената в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ възможност да направят възражения и да представят доказателства. Нарушението е съществено, доколкото участието на другия съсобственик би имало значение за защита не само на неговите права, но и би могло да допринесе непосредствено за изясняване на релевантни за законосъобразността на акта факти – кой е притежавал имота към момента на изграждането на съоръжението, кой е извършвал или възлагал изкопните работи, какво е било предназначението им, по какъв начин е използван теренът и налице ли са документи или сведения относно произхода и времето на изграждане на обекта. Отговорите на тези въпроси са от пряко значение, предвид установените факти относно времето на строителството и момента на придобиване на собствеността от жалбоподателя. Комплексната експертиза безспорно установява, че процесното съоръжение вече е било налично към месец юли 2020 г., докато „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е придобило идеалните части от имота едва през 2024 г. и 2025 г. По външните белези и състоянието на съоръжението вещите лица не са установили последващи преустройства или изменения, извършени в по-късен момент. Следователно събраните доказателства сочат, че процесният строеж е изпълнен, преди жалбоподателят да е придобил вещни права върху имота. Това обстоятелство само по себе си не изключва възможността настоящ съсобственик да бъде адресат на заповед за премахване на незаконен строеж, но прави необосновано единствено от придобитото впоследствие право на собственост да се стигне до извод, че този съсобственик е възложител или извършител на строителството. В административната преписка не се съдържат договор за строителство, фактури, документи за използвана механизация или други подобни, нито в хода на съдебното производство са ангажирани допълнителни писмени или гласни доказателства, установяващи, че „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е организирало, финансирало, възложило или фактически извършило изкопно-насипните работи. В Констативен протокол № 175/22.05.2025 г. е отразено, че строежът е изпълнен през периода 2021–2022 г. „по данни на извършителя“, но представител на дружеството не е посочен сред лицата, присъствали при проверката. Не е индивидуализирано лицето, което е предоставило тези данни, не е отразено съдържанието на неговото изявление и не е съставен отделен документ, удостоверяващ това изявление. В Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. е посочено, че проверката е проведена в присъствието на пълномощник на дружеството, но и в този акт не е отразено конкретно изявление, с което пълномощникът да е посочил дружеството като извършител или възложител. Като официален свидетелстващ документ констативният акт се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените от съставителите му факти, които са възприети непосредствено и са удостоверени в рамките на тяхната компетентност - наличието на строежа, видимите му характеристики, приблизителните размери и непредставянето при проверката на строителни книжа. Тази обвързваща доказателствена сила не обхваща обаче съдържащите се в акта изводи, че „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственикът на терена, собственик на строежа, негов възложител и извършител. Тези обстоятелства не са непосредствено възприети от длъжностните лица и подлежат на установяване чрез съответните доказателства. Следва да бъде отбелязано още, че подаденото от дружеството възражение не е обсъдено детайлно и по същество. Жалбоподателят е оспорил наличието на извършен от него строеж и качествата си на възложител и изпълнител и е заявил, че теренът е естествено удълбочен. В заповедта възражението е отхвърлено с довода, че с него не са представени нови данни и доказателства за законосъобразното извършване на строежа. Така органът е отговорил единствено на въпроса дали са представени строителни книжа, но не и на отделното и съществено оспорване на твърдението, че дружеството е надлежно задължено лице. В производство, започнало служебно, органът е този, който следва да установи фактическите основания, на които основава акта си. От жалбоподателя може да се изисква съдействие и представяне на намиращи се у него документи, но липсата на доказателства, представени от него, не може да замести доказването на твърдението, че именно дружеството е извършител и възложител на строежа. Съгласно § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. адресати на заповедта могат да бъдат физически или юридически лица, които са собственици на терена, лица с ограничено вещно право или извършители на незаконния строеж, спрямо които със заповедта се създава задължение за премахване. Изброените качества са алтернативни и обуславят извода, че съсобственик на съответния имот може да бъде адресат на заповед за премахване, включително когато фактическият извършител не е установен. От това обаче не следва, че административният орган е освободен от задължението да установи действителния кръг на възможните адресати и да проведе производството с участието на всички заинтересовани лица. Правото на органа да насочи заповедта към едно или повече от възможните задължени лица предполага тези лица да са предварително индивидуализирани. Едва след това може да бъде извършена законосъобразна преценка спрямо кого да бъде постановено премахването. Установяването на надлежния адресат е задължение на органа, което има значение както за законосъобразността на заповедта, така и за нейното последващо изпълнение. Неучастието на другия съсобственик не може да бъде квалифицирано като нарушение единствено на чужди процесуални права, на което жалбоподателят не може да се позовава. Пропускът е повлиял върху самото съдържание на издадения акт. Ако собствеността беше правилно установена и производството беше проведено с участието на всички заинтересовани лица, органът би могъл да достигне до различен извод относно извършителя, възложителя и лицата, които следва да бъдат адресати на заповедта. Съобразно трайно възприетия в съдебната практика критерий, нарушението по чл. 146, т. 3 от АПК е съществено, когато при спазване на съответното процесуално правило е било възможно административният орган да постанови акт с различно съдържание – какъвто именно е настоящият случай. Непълното изясняване на въпроса за собствеността има значение и за изпълнението на заповедта. Процесната част от съоръжението се намира в съсобствен поземлен имот, а създаденото задължение предполага извършване на фактически действия върху общата вещ, които могат да засегнат терена и водопреградното съоръжение в неговата цялост. Поради това още при издаването на заповедта е трябвало да бъде изяснено кои лица са носители на вещни права, кои от тях са адресати и на какво основание един или повече от тях следва да извършат премахването. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че възражението за недостатъчна индивидуализация на предмета на премахване е частично основателно. Комплексната експертиза установява различни размери на водопреградното съоръжение от констатираните от административния орган, както и разполагането му в няколко поземлени имота. Това принципно не изключва възможността предметът на премахване да бъде индивидуализиран чрез идентифициране и позоваване на границите на конкретния имот, доколкото законът допуска премахване и само на част от строеж, но в случая посочените в Констативен акт № Х-3/04.06.2025 г. и в оспорената заповед ориентировъчни размери не са обвързани с позоваване на кадастралната граница на [ПИ], а са изведени като самостоятелни характеристики на съоръжението, които не съответстват на действителните му параметри в цялост. В този смисъл на етапа на принудителното изпълнение могат да възникнат затруднения еднозначно да бъде определена именно тази част от съоръжението, чието премахване е разпоредено. В този смисъл и доколкото административният орган не е установил действителния обем на правото на собственост на жалбоподателя; не е издирил другия съсобственик или съсобственици; не им е връчил констативния акт и не им е осигурил участие в производството; не е установил извършителя и възложителя на строежа, като не е съобразил, че строителството предхожда придобиването на вещните права от дружеството; не е обсъдил по същество възражението на дружеството относно качеството му на адресат, се налага изводът, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, които обуславят наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Наред с това заповедта противоречи и на материалния закон по отношение на определения адресат. Приложението на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. предполага установяване на конкретното качество, въз основа на което за лицето се създава задължението за премахване на незаконния строеж. В случая административният орган е приложил разпоредбата при неправилно установена фактическа обстановка. Това обуславя и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е основателна. Оспорената Заповед № ДК-02-Х-4/29.07.2025 г. на Началника на РДНСК – Хасково следва да бъде отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски от бюджета на административния орган, издал отменения административен акт. По делото е установено заплащането на държавна такса в размер на 50 лв., чиято равностойност, определена по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лв. и при спазване на правилото за закръгляване, възлиза на 25,56 евро. Не следва да бъде присъждано претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2025 г., сключен с адв. Т. К., е посочено договорено възнаграждение в размер на 700 евро, платимо до приключване на делото, но не е удостоверено действителното му заплащане. В договора липсва отбелязване, че сумата е платена в брой, а по делото не е представен и платежен документ за извършен банков превод. Посочването на размера на възнаграждението и на срока за неговото плащане установява възникването на договорно задължение, но не доказва извършването на разноски от страната. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково